Datasets:

joelniklaus

/

EU_Wikipedias

like 1

bg

2454

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

12 юни

12 юни е 163-тият ден в годината според григорианския календар (164-ти през високосна). Остават 202 дни до края на годината. Събития 1444 г. – Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа. 1668 г. – Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа. 1701 г. – В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон. 1776 г. – Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата. 1839 г. – Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола. 1842 г. – Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841 – 1843 г.). 1849 г. – Американския изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза. 1858 г. – В Санкт Петербург е осветена Катедралата „Св. Исак“. 1867 г. – Провъзгласена е Австро-Унгарската империя. 1897 г. – Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата „Victorinox“. 1898 г. – Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания. 1901 г. – Одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност, това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е било преустановено през 1925 година. 1926 г. – Бразилия напуска Лигата на нациите поради несъгласието си с приемането на Германия. 1940 г. – Втората световна война: 13 000 британски и френски военни части се предават на фелдмаршал Ервин Ромел. 1945 г. – Във Франция е премахната цензурата на пресата, въведена по време на войната. 1947 г. – Започва съдебен процес срещу Петър Коев за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“. 1953 г. – Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висшия минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ). 1955 г. – В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти. 1963 г. – В Ню Йорк се състои премиерата на филма „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър в главната роля. 1964 г. – В ЮАР Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор. 1964 г. – В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 фенове. 1967 г. – Програма Венера: Изстрелян е съветският космически апарат Венера 4, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета. 1970 г. – Британецът Лорънс Оливие става първият актьор в историята, получил благородническа титла. 1975 г. – Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс. 1990 г. – Първият конгрес на народните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия. 1991 г. – Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия. 1991 г. – На референдум жителите на Ленинград е решено възстановяване на старото име на града – Санкт Петербург. 1994 г. – С референдум в Австрия е прието членството ѝ в ЕС. 2005 г. – Встъпва в длъжност първият президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани. 2008 г. – Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон – Опростен вариант на Конституция на ЕС. 2009 г. – Всички телевизионни станции в САЩ преминават от аналогово към цифрово излъчване. Родени 1519 г. – Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.) 1806 г. – Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.) 1808 г. – Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.) 1827 г. – Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.) 1840 г. – Якоб Арбес, чешки писател и журналист († 1914 г.) 1844 г. – Джанюариъс Макгахан, американски журналист († 1878 г.) 1852 г. – Петър Костич, сръбски просветен деец († 1934 г.) 1856 г. – Спиро Гулабчев, български общественик († 1918 г.) 1864 г. – Стоян Загорски, български военен деец († 1930 г.) 1868 г. – Янко Забунов, български политик († 1909 г.) 1872 г. – Борис Сарафов, български революционер († 1907 г.) 1888 г. – Карл Пфефер-Вилденбрух, германски офицер († 1971 г.) 1889 г. – Гьончо Белев, български писател († 1963 г.) 1890 г. – Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.) 1897 г. – Антъни Идън, министър-председател на Великобритания († 1977 г.) 1898 г. – Иван Миндиликов, общественик, политик и кмет на Плевен († 1944 г.) 1899 г. – Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1986 г.) 1904 г. – Атанас Далчев, български поет († 1978 г.) 1908 г. – Марина Семьонова, руска балерина († 2010 г.) 1908 г. – Ото Скорцени, германски офицер от СС († 1975 г.) 1912 г. – Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.) 1921 г. – Ханс Карл Артман, австрийски писател († 2000 г.) 1924 г. – Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на САЩ († 2018 г.) 1929 г. – Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.) 1930 г. – Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.) 1930 г. – Стоян Величков, български кавалджия († 2008 г.) 1937 г. – Владимир Арнолд, съветски, руски и френски математик († 2010 г.) 1941 г. – Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица 1941 г. – Чък Кърия, американски пианист и композитор († 2021 г.) 1942 г. – Берт Закман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 г. 1942 г. – Ахмед Абул Гейт, египетски политик 1944 г. – Дойчин Василев, български алпинист 1945 г. – Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика († 2013 г.) 1945 г. – Пат Дженингс, северноирландски футболист 1948 г. – Ищван Шандорфи, унгарски художник († 2007 г.) 1948 г. – Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и актьор 1952 г. – Елефтери Елефтеров, български актьор 1962 г. – Пипилоти Рист, швейцарска художничка 1963 г. – Игор Джундев, дипломат от Република Македония 1964 г. – Паула Маршъл, американска актриса 1965 г. – Волфганг Херндорф, немски писател и художник († 2013 г.) 1971 г. – Марк Хенри, американски кечист 1973 г. – Иван Бедров, български журналист 1974 г. – Денис Симачев, дизайнер 1975 г. – Кристиан Вигенин, български политик 1979 г. – Диего Милито, италиански футболист 1981 г. – Адриана Лима, бразилски модел 1981 г. – Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър 1983 г. – Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист 1990 г. – Мирослав Кирчев, български гребец 1992 г. – Филипе Коутиньо, бразилски футболист Починали 816 г. – Лъв III, римски папа (* ?) 1816 г. – Пиер Ожеро, френски маршал (* 1757 г.) 1878 г. – Бенджамин Люис Бонвил, американски офицер (* 1796 г.) 1903 г. – Милан Делчев, български революционер (* 1883 г.) 1903 г. – Мицо Тенчев, български революционер (* 1880 г.) 1912 г. – Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 г. (* 1822 г.) 1922 г. – Димитър Калевич, български лекар (* 1845 г.) 1936 г. – Карл Краус, австрийски публицист и писател (* 1874) 1937 г. – Михаил Тухачевски, руски военачалник (маршал на СССР) (* 1893 г. – екзекутиран) 1963 г. – Никола Трайков, български дипломат и учен (* 1888 г.) 1967 г. – Никола Стоянов, български икономист (* 1874 г.) 1971 г. – Натан Акерман, американски психиатър (* 1908 г.) 1972 г. – Александър Ковачев, български политик (* 1891 г.) 1982 г. – Карл фон Фриш, австрийски зоолог, Нобелов лауреат през 1973 г. (* 1886 г.) 1983 г. – Александър Алов, съветски филмов режисьор (* 1923 г.) 1983 г. – Норма Шиърър, канадска актриса (* 1902 г.) 1987 г. – Апостол Соколов, български футболист (* 1917 г.) 1997 г. – Булат Окуджава, руски поет, писател, автор и изпълнител на популярни песни (* 1924 г.) 1997 г. – Петер Блос, немски психоаналитик (* 1904 г.) 2003 г. – Грегъри Пек, американски актьор (* 1916 г.) 2004 г. – Кирил Гюлеметов, български художник (* 1938 г.) 2009 г. – Радко Дишлиев, български актьор (* 1951 г.) 2009 г. – Феликс Малум Нгакуту, африкански политик (* 1932 г.) 2010 г. – Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор (* 1921 г.) 2012 г. – Елинор Остром, американски политолог (* 1933 г.) Празници Световен ден против детския труд – Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Международната организация на труда. Бразилия – Ден на любовниците (подобно на Свети Валентин) Парагвай – Ден на мира Русия – Ден на Русия (национален празник, празнува се от 1990 г.) Филипини – Ден на независимостта (от Испания, 1898 г., национален празник) Финландия – Ден на Хелзинки 612

bg

2455

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

13 юни

13 юни е 164-тият ден в годината според григорианския календар (165-и през високосна). Остават 201 дни до края на годината. Събития 1805 г. – Експедицията на Луис и Кларк достига до водопадите Грейт Фолс. 1839 г. – Милош Обренович абдикира като княз на Сърбия в полза на сина си Милан Обренович II. 1842 г. – Кралица Виктория прави първото си пътуване с влак. 1855 г. – Поставена е за пръв път операта Сицилианска вечерня на Джузепе Верди в парижката Гранд опера. 1865 г. – Река Дунав е премината от чета, членове на която са Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов – Инджето, Петър и Тодор Шиварови. 1895 г. – Провежда се първото автомобилно рали във Франция по трасето Париж – Бордо – Париж. 1917 г. – Първа световна война: Германия включва в бомбардировките на Лондон самолети вместо дирижабли. 1944 г. – Втора световна война: Нацистка Германия подлага за първи път Лондон на обстрел с ракети Фау-1. 1965 г. – В София е открит Театър 199. 1974 г. – Открита е последната отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Салерно с Реджо ди Калабрия. 1983 г. – Американският космически апарат Пионер 10 става първият обект, направен от човека, който напуска Слънчевата система. 2004 г. – Тимо Глок дебютира като пилот от Формула 1. Родени 40 г. – Гней Юлий Агрикола, римски сенатор († 93 г.) 823 г. – Шарл I Плешиви, крал на западните франки († 877 г.) 1580 г. – Вилеброрд Снелиус, нидерландски астроном и математик († 1626 г.) 1818 г. – Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц на Кохари († 1881 г.) 1831 г. – Джеймс Кларк Максуел, шотландкси физик († 1879 г.) 1865 г. – Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет, писател и драматург, Нобелов лауреат през 1923 г. († 1939 г.) 1882 г. – Олга Александровна, велика руска княгиня († 1960 г.) 1884 г. – Добри Божилов, министър-председател на България († 1945 г.) 1888 г. – Фернанду Песоа, португалски поет († 1935 г.) 1890 г. – Мина Тодорова, любима на Яворов († 1910 г.) 1897 г. – Пааво Нурми, финландски бегач († 1973 г.) 1899 г. – Карлос Чавес, мексикански композитор († 1978 г.) 1903 г. – Филип Кутев, български композитор и фолклорист († 1982 г.) 1911 г. – Луис Алварес, американски физик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1988 г.) 1926 г. – Стоян Стойчев, български актьор 1928 г. – Джон Наш, американски математик, Нобелов лауреат през 1994 г. († 2015 г.) 1928 г. – Никола Тодев, български актьор († 1991 г.) 1935 г. – Георги Божилов, български художник († 2001 г.) 1935 г. – Людмила Черних, украински астроном († 2017 г.) 1935 г. – Христо Явашев, български художник († 2020 г.) 1940 г. – Гойко Митич, югославски актьор 1943 г. – Малкълм Макдауъл, британски актьор 1944 г. – Бан Ки Мун, южнокорейски политик, генерален секретар на ООН 1947 г. – Саво Климовски, политик и юрист от Република Македония 1951 г. – Стелан Скарсгорд, шведски актьор 1952 г. – Цветана Божурина, българска волейболистка 1953 г. – Тим Алън, американски комик и актьор 1959 г. – Бойко Борисов, министър-председател на България 1962 г. – Али Шийди, американска актриса 1966 г. – Луис Мерло, испански актьор 1967 г. – Иван Василев, български футболист 1970 г. – Александър Пшил, немски актьор 1972 г. – Петър Чернев, български актьор († 2019 г.) 1973 г. – Каша Ковалска, полска певица, композиторка и текстописка 1974 г. – Венелина Венева, българска лекоатлетка 1975 г. – Джеф Дейвис, американски писател и телевизионен продуцент 1977 г. – Евгени Хмарук, молдовски футболист 1980 г. – Флоран Малуда, френски футболист 1981 г. – Крис Евънс, американски актьор 1983 г. – Ребека Линарес, испанска порнографска актриса 1985 г. – Лела Стар, американска порнографска актриса 1986 г. – Мирослав Стоянов-Джорджано, български музикален изпълнител 1990 г. – Арън Тейлър-Джонсън, английски актьор Починали 1798 г. – Ригас Велестинлис, гръцки революционер (* 1757 г.) 1876 г. – Михаил Бакунин, руски революционер (* 1814 г.) 1894 г. – Николай Ге, руски художник (* 1831 г.) 1902 г. – Дине Абдураманов, български революционер (* неизв.) 1902 г. – Марко Лерински, български революционер и войвода (* 1862 г.) 1943 г. – Кочо Рацин, поет от Република Македония (* 1908 г.) 1947 г. – Славко Кватерник, хърватски политик и военен (* 1878 г.) 1965 г. – Мартин Бубер, австрийско-израелски философ (* 1878 г.) 1967 г. – Иван Гулев, деец на БРП († 1908 г.) 1972 г. – Георг фон Бекеши, унгарски биофизик, Нобелов лауреат през 1961 г. (* 1899 г.) 1977 г. – Тур Бержерон, шведски метеоролог (* 1891 г.) 1982 г. – Рикардо Палети, италиански пилот от Ф1 (* 1958 г.) 1982 г. – Халид, крал на Саудитска Арабия (* 1912 г.) 1986 г. – Бени Гудман, американски джаз музикант (* 1909 г.) 1986 г. – Дийн Рийд, американски певец (* 1938 г.) 1987 г. – Джералдин Пейдж, американска актриса (* 1924 г.) 1987 г. – Хайнц Клос, немски езиковед (* 1904 г.) 2012 г. – Уилям Ноулс, американски химик, Нобелов лауреат (* 1917 г.) Празници Световен ден на безвъзмездното кръводаряване и Световен ден на донора – Чества се от 2004 г. по инициатива на Световната здравна организация (СЗО), Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, Международното дружество за кръвопреливане и Международната федерация на организациите на кръводарителите с цел осигуряване за медициински нужди на безопасна кръв от доброволни кръводарители без парично обезщетение Италия – Празник на градовете Амантеа, Анакапри и Анцио Латвия, Литва и Естония – Ден в памет на жертвите на комунистическите репресии Тибет – Вси светии 613

bg

2456

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

14 юни

14 юни е 165-ият ден в годината според григорианския календар (166-и през високосна). Остават 200 дни до края на годината. Събития 987 г. – По нареждане на Самуил е убит брат му Арон, обвинен в сътрудничество с византийците. 1645 г. – Английската революция: В Битката при Нейзби главната армия на крал Чарлз I е победена от въоръжените сили на Оливър Кромуел, поддържащи Парламента. 1777 г. – Континенталният конгрес във Филаделфия утвърждава Националното знаме на САЩ – 13 червени и бели хоризонтални ленти, и 13 звезди на син фон. 1913 г. – Приключва управлението на Иван Евстратиев Гешов като министър-председател на България (от 29 март 1911 г.) и започва мандата на Стоян Данев на тази длъжност (до 17 юли 1913 г.). 1919 г. – Британските пилоти Джон Уилям Елкок и Артър Браун извършват първият полет над Атлантическия океан без междинно кацане – от канадското градче Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор) до Ирландия. 1920 г. – В Царство България е въведена Трудова повинност. 1923 г. – С убийството на Александър Стамболийски е овладяна въоръжената съпротива на БЗНС срещу Деветоюнския преврат. 1934 г. – В Царство България с наредба-закон са забранени политическите партии. 1940 г. – Втората световна война: Париж е окупиран от Германия, в резултат на което съюзниците стартират Операция Ариел. 1941 г. – Започва Юнската депортация – първата голяма вълна от съветските масови изселвания и избивания на десетки хиляди жители на Балтийските държави. 1948 г. – Клемент Готвалд става президент на Чехословакия. 1951 г. – Във Вашингтон е представен първият компютър, предназначен за масова употреба – UNIVAC I. 1966 г. – Ватикана отменя официално Индекса на забранените книги, въведен през 1557 г. 1967 г. – Програма Маринър: Изстрелян е космическият апарат Маринър 5 за изследване на Венера. 1975 г. – От СССР е изстрелян автоматичният космически апарат Венера 10. 1982 г. – Фолкландската война: Войната завършва с капитулация на Аржентина пред Великобритания. 1985 г. – Германия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Шенгенското споразумение. 1995 г. – Шамил Басаев, начело на чеченски бунтовници, окупира болницата в руския град Будьоновск и взима за заложници над 1000 души. 2002 г. – Създаден е Национален военен университет с решение на XXXIX народно събрание чрез преобразуване и обединяване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“ – гр. Велико Търново, Висшето во­енно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ – гр. Шумен и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – гр. Долна Мит­рополия. 2008 г. – В зала „България“ Анна-Мария Равнополска-Дийн става първият български солист, изпълнявал някога „Концерта за арфа и оркестър“ на Карл Райнеке. Родени 1798 г. – Франтишек Палацки, чешки историк († 1876 г.) 1811 г. – Хариет Бичър Стоу, американска писателка († 1896 г.) 1823 г. – Пьотър Лавров, руски социолог († 1900 г.) 1856 г. – Васил Карагьозов, български учител, политик, почетен немски вицеконсул и схимонах на Атон († 1938 г.) 1856 г. – Димитър Благоев, български комунист († 1924 г.) 1864 г. – Алоис Алцхаймер, германски лекар († 1915 г.) 1872 г. – Юлий Розентал, български поет и революционер († 1903 г.) 1909 г. — Фео Мустакова-Генадиева, българска балерина († 2011 г.) Бърл Айвс, американски актьор и кънтри певец († 1995 г.) 1922 г. – Кевин Рош, ирландско-американски архитект († 2019 г.) 1925 г. – Васил Вачев, български актьор († 2000 г.) 1926 г. – Херман Кант, немски писател († 2016 г.) 1928 г. – Че Гевара, революционер от аржентински произход († 1967 г.) 1933 г. – Светлин Русев, български художник, академик († 2018 г.) 1934 г. – Петер О. Хотевиц, немски писател († 2010 г.) 1943 г. – Радослав Спасов, български оператор и режисьор 1945 г. – Йорг Имендорф, германски художник († 2007 г.) 1946 г. – Виолета Гиндева, българска актриса († 2019 г.) 1946 г. – Доналд Тръмп, американски предприемач 1949 г. – Стоян Александров, български финансист и политик 2020 1949 г. – Хари Търтълдоув, американски писател 1960 г. – Крум Савов, български спортен журналист 1960 г. – Манол Генов, български политик и икономист 1961 г. – Бой Джордж, британски певец 1966 г. – Матю Фокс, американски актьор и бивш модел 1966 г. – Индира Радич, сръбска фолкпевица 1968 г. – Ясмин Блийт, американска актриса 1969 г. – Щефи Граф, германска тенисистка 1970 г. – Йордан Матеев, български журналист 1971 г. – Катрин Рьогла, австрийска писателка 1972 г. – Николай Иванов, български волейболист 1973 г. – Пламен Константинов, български волейболист 1973 г. – Цеца Ражнатович, сръбска фолкпевица 1976 г. – Масимо Одо, италиански футболист Починали 987 г. – Арон, български болярин и брат на Самуил (* 10 век) 1594 г. – Орландо ди Ласо, франко-фламандски композитор (* ок. 1530) 1698 г. – Герит Беркхейде, холандски художник (* 1638 г.) 1725 г. – Саломо Франк, немски поет (* 1659 г.) 1853 г. – Захарий Зограф, български художник (* 1810 г.) 1920 г. – Макс Вебер, немски икономист и социолог (* 1864 г.) 1921 г. – Борис Михайлов, български художник (* 1868 г.) 1923 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България (* 1879 г.) 1924 г. – Иван Салабашев, български политик (* 1853 г.) 1924 г. – Петко Петков, български политик (* 1891 г.) 1927 г. – Джеръм К. Джеръм, английски писател (* 1859 г.) 1936 г. – Гилбърт Кийт Честъртън, английски писател (* 1874 г.) 1942 г. – Никола Русински, български военен и революционер (* 1875 г.) 1944 г. – Любор Нидерле, чешки археолог (* 1865 г.) 1951 г. – Стефан Иванов, български художник (* 1875 г.) 1960 г. – Ана Паукер, румънска комунистка (* 1893 г.) 1968 г. – Салваторе Куазимодо, италиански поет, Нобелов лауреат през 1959 (* 1901 г.) 1986 г. – Вилхелм Сабо, австрийски писател (* 1901 г.) 1986 г. – Владимир Георгиев, български езиковед (* 1908 г.) 1986 г. – Хорхе Луис Борхес, аржентински писател (* 1899 г.) 1994 г. – Хенри Манчини, американски композитор (* 1924 г.) 1995 г. – Роджър Зелазни, американски писател (* 1937 г.) 1995 г. – Рори Галахър, ирландски блусрок китарист (* 1948 г.) 2007 г. – Курт Валдхайм, президент на Австрия (* 1918 г.) 2014 г. – Сам Кели, британски актьор (* 1943 г.) Празници ООН – Световен ден на кръводаряването САЩ – Ден на националния флаг 614

bg

2457

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

15 юни

15 юни е 166-ият ден в годината според григорианския календар (167-и през високосна). Остават 199 дни до края на годината. Събития 1215 г. – В Англия е подписана Магна харта, ограничаваща правата на монарха за сметка на правата на аристокрацията и църквата. 1253 г. – Българският цар Михаил II Асен сключва договор с Дубровник, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I. 1389 г. – Състои се Битката на Косово поле (стар стил), при която Османската империя побеждава обединените сили на сърби и босненци. 1510 г. – Папа Лъв X отлъчва от църквата Мартин Лутер за ерес. 1826 г. – В Цариград избухва Бунт на еничарите с участие на около 20 000 наемници, който е против решението на султан Махмуд II да модернизира армията и да създаде редовна турска войска. 1836 г. – Арканзас става 25-ия щат на САЩ. 1858 г. – Изигран е първият мач по Австралийски футбол. 1863 г. – Излиза първият брой на вестник Гайда, редактор на който е Петко Славейков. 1876 г. – В резултат на цунами в Япония загиват около 28 000 души. 1907 г. – В Хага започва Втората световна мирна конференция с участие на представители на 44 държави. 1911 г. – Основана е корпорацията Tabulating Computing Recording Corporation (IBM). 1930 г. – В София е създаден Съюз на славянските дружества. 1944 г. – Край село Ганчево (днес Партизани обл. Варна ок. Провадия) са разстреляни без съд и присъда 18 антифашисти сред които Димитър Чивгънов 1954 г. – В Базел, Швейцария, е учреден европейският футболен съюз УЕФА. 1969 г. – По време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено; по-късно на същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване. 1976 г. – 7 (33) Народно събрание преизбира Тодор Живков за председател на Държавния съвет и държавен глава; Станко Тодоров за министър-председател на България и Владимир Бонев за Председател на Народното събрание. 1977 г. – В Испания са проведени първите демократични избори след 41 години тоталитарно управление. 1985 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Вега-2 изследва атмосферата и повърхността на Венера. 1988 г. – В Пакистан е приет за върховен закон Шериата, което на практика означава, че държавата става ислямска република. 1994 г. – Израел и Ватикана установяват дипломатически отношения след дългогодишните претенции на Израел за безразличието на католическата църква по време на Холокоста. 2001 г. – Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан създават Шанхайска организация за сътрудичество. 2006 г. – Сърбия признава независимостта на Черна гора. Родени 1330 г. – Едуард, принц на Уелс († 1376 г.) 1479 г. – Лиза дел Джокондо, Мона Лиза († 1542 г.) 1594 г. – Никола Пусен, френски художник († 1665 г.) 1827 г. – Пьотър Шувалов, руски дипломат и политик († 1889 г.) 1843 г. – Едвард Григ, норвежки композитор († 1907 г.) 1850 г. – Сава Мирков, български военен лекар († 1927 г.) 1867 г. – Константин Балмонт, руски поет († 1942 г.) 1872 г. – Антон Страшимиров, български писател († 1937 г.) 1882 г. – Йон Антонеску, министър-председател на Румъния († 1946 г.) 1883 г. – Анри Делоне, френски футболен организатор († 1955 г.) 1883 г. – Георги Тановски, български военен деец († 1944 г.) 1889 г. – Никола Ганушев, български художник († 1958 г.) 1902 г. – Ерик Ериксън, германски психоаналитик († 1994 г.) 1914 г. – Александър Муратов, български поет († 1994 г.) 1914 г. – Юрий Андропов, генерален секретар на ЦК на КПСС († 1984 г.) 1918 г. – Франсоа Томбалбайе, Президент на Чад († 1975 г.) 1923 г. – Ерланд Юсефсон, шведски актьор († 2012 г.) 1932 г. – Гинка Станчева, българска актриса 1936 г. – Борис Луканов, български актьор 1943 г. – Джони Холидей, френски певец и актьор († 2017 г.) 1945 г. – Бриго Аспарухов, български разузнавач и политик 1946 г. – Брижит Фосе, френска актриса 1946 г. – Демис Русос, гръцки певец († 2015 г.) 1951 г. – Андон Николов, български щангист 1951 г. – Радко Дишлиев, български актьор († 2009 г.) 1954 г. – Даниял Ахметов, политик от Казахстан 1954 г. – Джеймс Белуши, американски актьор 1958 г. – Рикардо Палети, италиански пилот от Ф1 († 1982 г.) 1961 г. – Димитър Чобанов, български скулптор 1963 г. – Хелън Хънт, американска актриса 1964 г. – Кортни Кокс, американска актриса 1969 г. – Айс Кюб, американски рапър 1969 г. – Оливер Кан, бивш германски футболен вратар 1969 г. – Седрик Пиолин, френски тенисист 1973 г. – Зилке Шойерман, немска писателка 1977 г. – Ивица Боцевски, политик от Република Македония 1980 г. – Кристофър Кастил, американски актьор 1981 г. – Били Мартин, американски музикант 1983 г. – Иванка Моралиева, българска плувкиня 1986 г. – Александър Арещенко, украински шахматист 1992 г. – Мона, българска певица и актриса Починали 923 г. – Робер I, крал на Франция (* 865 г.) 948 г. – Роман I Лакапин, император на Византийската империя (* ок. 870) 1004 г. – Аделхайд Аквитанска, кралица на Франция (* 950) 1341 г. – Андроник III Палеолог, император на Византийската империя (* 1297) 1383 г. – Йоан VI Кантакузин, император на Византийската империя (* ок. 1295) 1389 г. – Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г.) 1467 г. – Филип Хубави, бургундски херцог (* 1396 г.) 1849 г. – Джеймс Полк, 11-и президент на САЩ (* 1795 г.) 1876 г. – Иван Гъбенски, български революционер (* ок. 1842 г.) 1876 г. – Никола Войновски, български революционер (* 1849 г.) 1876 г. – Цанко Дюстабанов, български революционер (* 1844 г.) 1888 г. – Фридрих III, кайзер на Германия и крал на Прусия (* 1831 г.) 1889 г. – Михай Еминеску, румънски поет (* 1850 г.) 1917 г. – Кристиан Биркеланд, норвежки учен (* 1867 г.) 1940 г. – Ернст Вайс, австрийски писател (* 1882 г.) 1945 г. – Никола Аврамов, български художник (* 1897 г.) 1979 г. – Ернст Майстер, немски писател (* 1911 г.) 1986 г. – Ангеларий, глава на МПЦ (* 1911 г.) 1992 г. – Лев Гумильов, руски учен (* 1912 г.) 1993 г. – Джеймс Хънт, английски пилот от Ф1 (* 1947 г.) 1995 г. – Джон Атанасов, американски изобретател от български произход (* 1903 г.) 1996 г. – Ела Фицджералд, американска певица (* 1917 г.) 2013 г. – Кенет Уилсън, американски физик, носител на Нобелова награда (* 1936 г.) 2018 г. – Дитер Велерсхоф, немски писател (* 1925 г.) Празници Видовден Световен ден на вятъра (отбелязва се от 2009 г., до 2007 е Европейски ден на вятъра) Азербайджан – Ден на националното спасение Дания – Ден на крал Валдемар II и Ден на националния флаг Южна Корея – Ден на земеделието 615

bg

2458

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

16 юни

16 юни е 167-ият ден в годината според григорианския календар (168-и през високосна). Остават 198 дни до края на годината. Събития 1342 г. – Основан е град Олбор, Дания. 1815 г. – Състои се последната военна победа на Наполеон Бонапарт – при Лигни. 1846 г. – Пий IX е избран за папа, с което започва най-дълготрайният понтификат в историята на Римокатолическа църква. 1903 г. – В САЩ е създадена автомобилната компания Форд Мотор. 1913 г. – Започва Междусъюзническата война 1938 г. – Учредена е ултранационалистическата и расистка организация Българска орда, просъществувала до септември 1944 г. 1940 г. – Втората световна война: Маршал Анри Филип Петен става министър-председател във Вишистка Франция. 1958 г. – Имре Наги, Пал Малетер и други водачи на Унгарското въстание от 1956 г. са екзекутирани. 1960 г. – В Израел е включен първият ядрен реактор. 1961 г. – По време на турне в Париж съветския балетист Рудолф Нуреев иска политическо убежище и остава до края на дните си във Франция. 1963 г. – Изстрелян е „Восток 6“ със съветската космонавтка Валентина Терешкова на борда, която става първата жена, летяла в космоса. 1977 г. – Леонид Брежнев е избран за държавен глава на СССР и по този начин поема цялата власт в държавата. 1981 г. – НС преизбира за държавен глава Тодор Живков; край на управлението на Станко Тодоров като министър-председател на България (от 7 юли 1971 г.) и начало на мандата на Гриша Филипов на тази длъжност (продължил до 21 март 1986 г.). 1989 г. – Екзекутираният през 1956 г. министър-председател на Унгария Имре Над е препогребан с високи почести. 1999 г. – Табо Мбеки встъпва в длъжността президент на ЮАР. 2004 г. – Рафаел Бенитес е назначен за треньор на Ливърпул, с който през следващата година е победител в Шампионската лига. 2006 г. – Италианската полиция задържа престолонаследникът на италианския трон Виктор Емануил Савойски, в обвинение за „пране на пари“. 2012 г. – Китай успешно изстрелва апарат Шънджоу 9 с тричленен екипаж, включващ първата жена космонавт на Китай Лю Ян, който успява да се скачи успешно със станция Тянгун-1 2016 г. – Открива се Всеправославния събор на остров Крит. Родени 1313 г. – Джовани Бокачо, италиански писател († 1375 г.) 1583 г. – Аксел Уксеншерна, канцлер и регент на Швеция († 1654 г.) 1612 г. – Мурад IV, султан на Османската империя († 1640 г.) 1829 г. – Джеронимо, индиански вожд († 1909 г.) 1858 г. – Густав V, крал на Швеция († 1950 г.) 1866 г. – Германос Каравангелис, костурски митрополит († 1935 г.) 1868 г. – Иван Табаков, български военен деец († 1925 г.) 1888 г. – Александър Фридман, руски физик († 1925 г.) 1890 г. – Стан Лоръл, британски актьор († 1965 г.) 1894 г. – Фьодор Толбухин, съветски офицер († 1949 г.) 1897 г. – Георг Витиг, германски химик, Нобелов лауреат († 1987 г.) 1898 г. – Георги Исерсон, съветски учен († 1976 г.) 1899 г. – Бронислав Камински, руски офицер от СС († 1944 г.) 1917 г. – Ървинг Пен, американски фотограф († 2009 г.) 1925 г. – Георги Парцалев, български актьор († 1989 г.) 1928 г. – Ани Корди, белгийска актриса и певица († 2020 г.) 1937 г. – Симеон Сакскобургготски, цар на българите и министър-председател на България 1947 г. – Кирил Кадийски, български писател 1958 г. – Бойка Велкова, българска актриса 1960 г. – Михаил Миков, български политик 1961 г. – Роберт Шнайдер, австрийски писател 1965 г. – Радослав Рачев, български актьор 1966 г. – Владимир Кузов, български политик 1966 г. – Ян Железни, чешки спортист 1967 г. – София Кузева, българска актриса 1971 г. – Тупак Шакур, американски музикант († 1996 г.) 1972 г. – Стефан Юруков, български футболист 1973 г. – Стефан Митров, български поп-певец 1980 г. – Мартин Щранцъл, австрийски футболист 1980 г. – Нехир Ердоган, турска актриса 1985 г. – Сержо Диас Рибейро, португалски футболист 1987 г. – Красимир Анев, български биатлонист Починали 1671 г. – Степан Разин, казашки военачалник (* 1630 г.) 1876 г. – Тодор Каблешков, български революционер (* 1851 г.) 1890 г. – Коста Паница, български офицер (* 1857 г.) 1913 г. – Иван Метев, български инженер (* 1889 г.) 1921 г. – Марко Балабанов, български политик (* 1837 г.) 1929 г. – Олдфийлд Томас, британски зоолог (* 1858 г.) 1940 г. – Андрей Архангелски, руски геолог (* 1879 г.) 1944 г. – Марк Блок, френски историк (* 1886 г.) 1951 г. – Пьотър Павленко, съветски писател (* 1899 г.) 1958 г. – Имре Над, министър-председател на Унгария (* 1896 г.) 1959 г. – Джордж Рийвс, американски актьор (* 1914 г.) 1977 г. – Вернер фон Браун, германски учен (* 1912 г.) 1979 г. – Никълъс Рей, американски режисьор (* 1911 г.) 2004 г. – Тодор Динов, български аниматор (* 1919 г.) 2010 г. – Роналд Ним, британски режисьор (* 1911 г.) 2013 г. – Ханс Хас, австрийски зоолог и водолаз (* 1919 г.) 2017 г. – Хелмут Кол, германски политик (* 1930 г.) Празници ЮНЕСКО – Международен ден на африканското дете – Отбелязва се от 1991 г. по инициатива на Организацията за африканско единство и ЮНЕСКО ЮАР – Ден на младежите Ирландия – Блумовден (Блумсдей, неофициален празник) 616

bg

2459

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

17 юни

17 юни е 168-ият ден в годината според григорианския календар (169-и през високосна година). Остават 197 дни до края на годината. Събития 1631 г. – Мумтаз Махал умира по време на раждане. В нейна чест съпругът ѝ, азиатският владетел Шах Джахан, построява за 17 години двореца гробница Тадж Махал (дн. Индия). 1866 г. – Започва Австро-пруската война. 1872 г. – Управителят на Дунавския вилает (Туна вилает) Мидхат паша е назначен от султан Абдул Азис за велик везир на Османската империя. 1885 г. – Статуята на Свободата пристига в пристанището на Ню Йорк на борда на френския кораб Isere. 1913 г. – Царство България напада Сърбия и Гърция, което е начало на Междусъюзническата война. Започва битката при Брегалница. 1939 г. – Във Франция е извършена последната публична екзекуция с гилотина. 1940 г. – Втората световна война: Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония са окупирани от Съветския съюз. 1944 г. – Исландия получава независимост от Дания и е обявена за република. 1945 г. – България във Втората световна война: В София тържествено са посрещнати частите на Първа българска армия, взела участие в победата над нацистка Германия в рамките на Трети украински фронт. 1953 г. – В няколко града на Източна Германия избухва Работническо въстание, което е потушено от окупационните войски на Съветския съюз. 1955 г. – Извършен е първият полет в СССР на реактивен пътнически самолет – Ту-104. 1988 г. – Приключва успешно съветската космическа мисия Союз ТМ-5, сред екипажа на която е вторият български космонавт – Александър Александров. 1990 г. – Парламентарни избори в България: Провежда се вторият тур на изборите за VII велико народно събрание; най-голям брой места печели БСП. 1994 г. – В САЩ е открито Световното първенство по футбол. 2001 г. – Парламентарни избори в България: Национално движение Симеон Втори печели изборите за XXXIX народно събрание с резултат 42,74% (120 депутати). Родени 1239 г. – Едуард I, крал на Англия († 1307 г.) 1682 г. – Карл XII, крал на Швеция († 1718 г.) 1703 г. – Джон Уесли, основател на Методистката църква († 1791 г.) 1808 г. – Хенрик Вергелан, норвежки писател († 1845 г.) 1810 г. – Фердинанд Фрайлиграт, германски поет († 1876 г.) 1811 г. – Йоун Сиюрдсон, исландски политик († 1879 г.) 1818 г. – Шарл Гуно, френски композитор († 1893 г.) 1834 г. – Иван Асиянчин, български духовник († 1910 г.) 1845 г. – Петър Карапетров, български публицист († 1903 г.) 1882 г. – Игор Стравински, руски композитор († 1971 г.) 1888 г. – Хайнц Гудериан, германски генерал-полковник († 1954 г.) 1897 г. – Трайчо Костов, български комунист († 1949 г.) 1898 г. – Мориц Корнелис Ешер, нидерландски художник († 1972 г.) 1900 г. – Мартин Борман, нацистки служител († 1945 г.) 1903 г. – Михаил Светлов, съветски поет († 1964 г.) 1910 г. – Джон Гримек, американски културист († 1999 г.) 1917 г. – Лоренц Мак, австрийски писател († 1991 г.) 1920 г. – Франсоа Жакоб, френски биолог, Нобелов лауреат през 1965 г. († 2013 г.) 1929 г. – Тигран Вартанович Петросян, арменски шахматист († 1984 г.) 1929 г. – Юлия Винер-Ченишева, българска оперна певица († 2010 г.) 1932 г. – Андрей Германов, български поет († 1981 г.) 1939 г. – Кшиштоф Зануси, полски режисьор 1939 г. – Хана Йоханзен, швейцарска писателка 1940 г. – Джордж Акерлоф, американски икономист, Нобелов лауреат през 2001 г. 1942 г. – Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, Нобелов лауреат през 2005 г. 1945 г. – Еди Меркс, белгийски колоездач 1945 г. – Кен Ливингстън, британски политик 1946 г. – Петер Розай, австрийски писател 1948 г. – Храпън Гунльойсон, исландски кинорежисьор 1948 г. – Шо Косуги, японски актьор 1958 г. – Джело Биафра, американски музикант 1959 г. – Иван Йовчев, български футболист 1960 г. – Адриан Кампос, испански автомобилен състезател († 2021 г.) 1966 г. – Джейсън Патрик, американски актьор 1967 г. – Борислав Гуцанов, български политик 1976 г. – Пьотър Свидлер, руски шахматист 1980 г. – Винъс Уилямс, американска тенисистка 1982 г. – Алекс Родриго Диаш да Коста, бразилски футболист 1982 г. – Дирк Лауке, германски писател 1983 г. – Лий Райън, британски поп певец 1984 г. – Луис Хименес, чилийски футболист 1985 г. – Маркос Багдатис, кипърски тенисист 1986 г. – Радина Кърджилова, българска актриса 1989 г. – Симон Батъл, американска певица и актриса († 2014 г.) 1990 г. – Алан Дзагоев, руски футболист Починали 676 г. – Адеодат II, римски папа (* неизв.) 1025 г. – Болеслав I Храбри, първи крал на Полша (* 967 г.) 1501 г. – Ян I Олбрахт, крал на Полша (* 1459 г.) 1696 г. – Ян III Собиески, крал на Полша (* 1629 г.) 1719 г. – Джоузеф Адисън, британски писател (* 1672 г.) 1734 г. – Клод Луи Ектор дьо Вилар, френски офицер (* 1653 г.) 1898 г. – Едуард Бърн-Джоунс, британски художник (* 1833 г.) 1929 г. – Йосиф Киров, български революционер (* 1901 г.) 1930 г. – Петър Абрашев, български политик (* 1866 г.) 1934 г. – Руси Лудогоров, български офицер, военен инженер и теоретик (* 1869 г.) 1940 г. – Сър Артър Хардън, британски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1865 г.) 1960 г. – Пиер Рьоверди, френски поет (* 1889 г.) 1968 г. – Хосе Насаси, уругвайски футболист (* 1901 г.) 1981 г. – Сър Ричард О'Конър, британски генерал (* 1889 г.) 1985 г. – Кирил Москаленко, съветски маршал (* 1902 г.) 1996 г. – Томас Кун, американски философ и историк (* 1922 г.) 2002 г. – Добри Джуров, български офицер и политик (* 1916 г.) 2002 г. – Фриц Валтер, германски футболист (* 1920 г.) 2004 г. – Боян Лечев, български цигулар (* 1926 г.) 2005 г. – Уилям Фентън, американски етнолог (* 1908 г.) 2008 г. – Сид Чарис, американска актриса и танцьорка (* 1922 г.) 2009 г. – Ралф Дарендорф, германско-британски политик (* 1929 г.) 2011 г. – Димитър Стоянов, български режисьор и актьор (* 1938 г.) 2019 г. – Петър Чернев, български актьор (* 1972 г.) Празници Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините (от 1995 г.) Армения и Румъния – Ден на авиацията Западна Германия – Ден на германското единство (по повод на Работническото въстание през 1953 г. в Източна Германия; до 1990 г. се чества като национален празник във ФРГ) Индонезия – Ден на детето Исландия – Ден на независимостта (от Дания през 1944 г., национален празник) 617

bg

2460

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

18 юни

18 юни е 169-ият ден в годината според григорианския календар (170-и през високосна). Остават 196 дни до края на годината. Събития 1429 г. – Френските сили под командването на Жана д'Арк разгромяват основната английска армия в Битката при Пате – тази победа обръща хода на Стогодишната война. 1583 г. – В Лондон е извършена първата Застраховка Живот. 1648 г. – Богдан Хмелницки се обръща към Москва за присъединяване на Украйна към Русия. 1812 г. – Британско-американска война: Конгресът на САЩ приема декларация, с която обявява война на Обединеното кралство. 1815 г. – В Битката при Ватерлоо Наполеон I претърпява поражение, което довежда до неговата повторна и окончателна абдикация от френския престол. 1837 г. – В Испания е приета нова конституция. 1854 г. – Георги Раковски напуска тайно Цариград и начело на чета се отправя към Стара планина. 1903 г. – В Сан Франциско е даден старта на първото автомобилно рали от западния до източния бряг, което завършва след 3 месеца в Ню Йорк. 1928 г. – Амелия Еърхарт става първата жена, която прелита над Атлантическия океан със самолет (като пътник). 1937 г. – Руските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока на САЩ през Северния полюс без междинно кацане; полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър. 1940 г. – Втора световна война: Шарл дьо Гол прави обръщение към френския народ, последвало окупацията на Франция от Нацистка Германия, в което призовава да се подкрепи Френската съпротива. 1942 г. – Втората световна война: Започва бой в църквата Св. св. Кирил и Методий в Прага между седмина участници в чешката съпротива и обкръжилите ги части на Гестапо. 1946 г. – Италия е провъзгласена за република след референдум. 1947 г. – Народна република България възстановява дипломатическите си отношения с Унгария. 1953 г. – В Египет е премахната монархията и установена република. Генерал Мохамед Нагиб е избран за президент на Египет. Във Франция е основано Френско психоаналитично общество. 1967 г. – В САЩ – Калифорния, на Поп Фестивала в Мотереи, Джими Хендрикс подпалва китарата си. 1979 г. – Във Виена САЩ и СССР подписват споразумение за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2. 1983 г. – Астронавтката Сали Райд става първата американка, летяла в космоса. 1989 г. – Бирма официално приема новото име Мианмар. 2001 г. – Кметът на София Стефан Софиянски, подкрепен от Евгений Бакърджиев, иска оставката на Иван Костов, като лидер на СДС, заради тежката изборна загуба. 2006 г. – Казахстан изстрелва успешно първия си изкуствен спътник – КазСат. Родени 1332 г. – Йоан V Палеолог, византийски император († 1391 г.) 1466 г. – Отавиано Петручи, италиански художник († 1539 г.) 1511 г. – Бартоломео Аманати, италиански архитект и скулптор († 1592 г.) 1788 г. – Карл Сигизмунд Кунт, германски ботаник († 1850 г.) 1845 г. – Шарл Лаверан, френски лекар, Нобелов лауреат († 1922 г.) 1868 г. – Миклош Хорти, унгарски адмирал и регент († 1957 г.) 1882 г. – Георги Димитров, български политик († 1949 г.) 1901 г. – Велика княгиня Анастасия Николаевна († 1918 г.) 1902 г. – Петко Задгорски, български художник († 1974 г.) 1903 г. – Реймон Радиге, френски писател († 1923 г.) 1905 г. – Леонид Лавровски, съветски балетмайстор († 1967 г.) 1907 г. – Варлам Шаламов, писател, поет, публицист († 1982 г.) 1911 г. – Тодор Берберов, български преводач († 1988 г.) 1912 г. – Мустафа Шарков, български духовник, деец от Дружба Родина († ? г.) 1927 г. – Симеон Пиронков, български композитор († 2000 г.) 1929 г. – Любомир Каролеев, български диригент († 1995 г.) 1929 г. – Юрген Хабермас, германски философ и социолог 1933 г. – Носрат Песешкиян, ирански невролог († 2010 г.) 1936 г. – Денис Хълм, новозеландски автомобилен пилот от Формула 1 († 1992 г.) 1936 г. – Цветана Енева, българска актриса 1940 г. – Мирям Преслер, немска писателка 1942 г. – Пол Маккартни, британски музикант (The Beatles) 1942 г. – Табо Мбеки, президент на ЮАР 1944 г. – Веселин Близнаков, български политик 1946 г. – Гордън Мъри, южноафрикански дизайнер от Формула 1 1946 г. – Йордан Филипов, български футболист († 1996 г.) 1946 г. – Фабио Капело, италиански футболист и треньор 1947 г. – Димитър Герасимов, български актьор 1949 г. – Лех Качински, полски политик († 2010 г.) 1952 г. – Изабела Роселини, италианска актриса и модел 1963 г. – Джеф Милс, американски DJ 1963 г. – Дизи Рийд, американски музикант 1963 г. – Румен Радев, български политик 1970 г. – Арсен Йегиазарян, арменски шахматист 1973 г. – Жули Депардийо, френска киноактриса и певица 1975 г. – Мари Жилен, белгийска актриса 1981 г. – Кирил Ивайлов, български актьор 1982 г. – Марко Бориело, италиански футболист 1984 г. – Ричард Еромоигбе, нигерийски футболист 1987 г. – Марсело Морено, боливийски футболист 1991 г. – Уила Холанд, американски модел и актриса Починали 741 г. – Лъв III, византийски император (* ок. 675 г.) 1155 г. – Арнолд Брешански, италиански религиозен деец (* ок. 1100 г.) 1291 г. – Алфонсо III, крал на Арагон (* 1265 г.) 1726 г. – Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор (* 1657 г.) 1861 г. – Итън Ходжкинсън, английски инженер (* 1789 г.) 1912 г. – Милован Милованович, сръбски министър-председател (* 1863 г.) 1913 г. – Гоце Мазнов, български революционер (* 1889 г.) 1913 г. – Христо Батанджиев, български революционер (* неизв.) 1916 г. – Хелмут фон Молтке, германски военачалник (* 1848 г.) 1923 г. – Христо Смирненски, български поет (* 1898 г.) 1926 г. – Олга Константиновна, кралица на гърците (* 1851 г.) 1928 г. – Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател (* 1872 г.) 1934 г. – Панайот Бърнев, български военен деец (* 1859 г.) 1936 г. – Максим Горки, руски писател (* 1868 г.) 1942 г. – Йозеф Габчик, чехословашки войник (* 1923 г.) 1944 г. – Виолета Якова, деец на РМС (* 1912 г.) 1952 г. – Ефим Боголюбов, украински/немски шахматист (* 1889 г.) 1959 г. – Етел Баримор, американска актриса (* 1879 г.) 1962 г. – Алексей Антонов, съветски военачалник (* 1896 г.) 1963 г. – Херман Свобода, австрийски психолог (* 1873 г.) 1968 г. – Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски журналист и писател (* 1910 г.) 1971 г. – Паул Карер, швейцарски биохимик, Нобелов лауреат през 1937 (* 1889 г.) 1974 г. – Георгий Жуков, маршал на Съветския съюз (* 1896 г.) 1980 г. – Казимеж Куратовски, полски математик (* 1896 г.) 2000 г. – Антон Горчев, български актьор (* 1939 г.) 2006 г. – Джика Петреску, румънски композитор и певец (* 1915 г.) 2006 г. – Соня Кънчева, българска народна певица (* 1929 г.) 2009 г. – Енчо Мутафов, български литературен и художествен критик (* 1943 г.) 2010 г. – Жузе Сарамагу, португалски писател, Нобелов лауреат (* 1922 г.) Празници Световен ден на филателията – На този ден през 1926 г. в Париж е основана Международната организация по филателия Ден на достойнството на болните от аутизъм (Autistic Pride Day) – чества се от 2005 г. Република Сейшели – Ден на конституцията (1993 г., национален празник) Египет – Ден на евакуацията (съвременно издание на някогашния Ден на Нил) 618

bg

2461

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

19 юни

19 юни е 170-ият ден в годината според григорианския календар (171-ви през високосна). Остават 195 дни до края на годината. Събития 1269 г. – кралят на Франция Луи IX постановява всички евреи, които не носят отличителния знак Звездата на Давид да заплащат глоба. 1829 г. – Руско-турската война (1828 – 1829): Руските войски завладяват Силистра. 1862 г. – Конгресът на САЩ премахва робството в САЩ. 1867 г. – в Керетаро, Мексико, е екзекутиран чрез разстрел император Максимилиан I 1868 г. – по настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад (тогава в Австро-Унгария) във връзка с убийството на княз Михайло Обренович III. 1912 г. – в САЩ е приет със закон 8-часовия работен ден. 1919 г. – Мустафа Кемал Ататюрк открива турския Национален конгрес в Анкара, който отхвърля решенията на Версайския договор, засягащи съдбата на Турция. 1933 г. – Франция дава политическо убежище на изгонения от СССР Лев Троцки. 1938 г. – националният отбор на Италия по футбол за втори път става световен шампион, побеждавайки на финала Унгария с 4:2. 1944 г. – Втора световна война: Започва битката за Филипинското море, в която САЩ нанасят големи загуби на японската флота и авиация. 1953 г. – Световният съвет на мира награждава посмъртно с „Почетна награда на мира“ български поет Никола Вапцаров. 1961 г. – Кувейт официално провъзгласява независимостта си от Великобритания. 1986 г. – министър-председателят Георги Атанасов съставя ново правителство на България. 1987 г. – ЕТА извършва един от най-кървавите си атентати, при който избухва бомба, разположена в супермаркет в Барселона, като убива 21 души и ранява други 45 души. 1990 г. – започват преговори на МВФ с българското правителство, ръководено от Димитър Попов. Родени 1566 г. – Джеймс I, крал на Англия († 1625 г.) 1623 г. – Блез Паскал, френски математик († 1662 г.) 1764 г. – Джон Бароу, английски географ († 1848 г.) 1896 г. – Аркадий Екатов, съветски летец-изпитател († 1941 г.) 1897 г. – Дончо Костов, български биолог († 1949 г.) 1919 г. – Богомил Райнов, български писател († 2007 г.) 1922 г. – Оге Нилс Бор, датски физик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 2009 г.) 1930 г. – Жул Леви, български композитор († 2006 г.) 1931 г. – Кики Димула, гръцка поетеса († 2020 г.) 1941 г. – Вацлав Клаус, президент на Чехия 1942 г. – Георги Соколов, български футболист († 2002 г.) 1945 г. – Аун Сан Су Чи, бирмански политик, Нобелова лауреатка през 1991 г. 1945 г. – Радован Караджич, босненски сръбски политик 1947 г. – Салман Рушди, британски писател 1949 г. – Мерилин Кей, американска писателка 1954 г. – Катлийн Търнър, американска актриса 1958 г. – Сергей Цветарски, български статистик, председател на НСИ 1962 г. – Пола Абдул, американска певица 1963 г. – Саймън Райт, британски барабанист 1964 г. – Емил Трифонов – Кембълът, български тв- и радиоводещ († 2007 г.) 1969 г. – София Касидова, български икономист 1970 г. – Антонис Ремос, гръцки поп-изпълнител 1970 г. – Брайън Уелч, американски китарист, бивш член на Корн 1970 г. – Рахул Ганди, индийски политик 1972 г. – Робин Тъни, американска актриса 1973 г. – Юко Накадзава, японска актриса и певица 1975 г. – Ана Вале, италианска актриса и модел 1977 г. – Мария Чонкан, румънска лекоатлетка († 2007 г.) 1980 г. – Орлин Цветанов, български цигулар Починали 1607 г. – Йов Московски, руски патриарх (* ок. 1525 г.) 1867 г. – Максимилиан I, император на Мексико (* 1832 г.) 1879 г. – Никола Чернокожев, български просветни дейци (* 1849 г.) 1884 г. – Едуард Тотлебен, руски генерал (* 1818 г.) 1911 г. – Иван Касабов, български революционер (* 1837 г.) 1916 г. – Михаил Поморцев, руски изобретател и аеролог (* 1851 г.) 1937 г. – Джеймс Матю Бари, шотландски писател (* 1860 г.) 1943 г. – Георги Кандиларов, български просветен деец (* 1851 г.) 1944 г. – Стоян Едрев, военен деец на БРП(к), публицист и партизанин (* 1915 г.) 1981 г. – Драгомир Асенов, български писател (* 1926 г.) 1983 г. – Николай Дойчев, български актьор († 1903 г.) 1986 г. – Колюш, френски киноартист (* 1944 г.) 1991 г. – Джийн Артър, американска актриса (* 1900 г.) 1993 г. – Уилям Голдинг, английски писател, Нобелов лауреат през 1983 г. (* 1911 г.) 2000 г. – Антон Горчев, български актьор (* 1945 г.) 2006 г. – Петър Христосков, български музикант и композитор (* 1917 г.) 2010 г. – Мануте Бол, судански баскетболист една от легендите на НБА (* 1962 г.) 2013 г. – Джеймс Гандолфини, американски актьор (* 1961 г.) Празници Православие – Св. Паисий Хилендарски Алжир – Ден на революцията (1965 г.) България – Празник на войските за ядрена, химическа и биологическа защита България – Ден на дарителя и Празник на Националния музей „Земята и хората“ – На този ден през 1987 г. музеят отваря врати за първите си посетители. Наречен е Ден на дарителя, тъй като музеят дължи съществуването си на хората, предоставили личните си колекции и вложили средства и труд за неговото изграждане и обогатяване Кувейт – Ден на независимостта (от Великобритания, 1961 г.) САЩ – Ден на еманципацията (премахване на робството върху афроамериканците в Тексас, 1865 г.) Тринидад и Тобаго – Ден на труда 619

bg

2462

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

20 юни

20 юни е 171-вият ден в годината според григорианския календар (172-ри през високосна). Остават 194 дни до края на годината. Събития 451 г. – Битка на Каталаунските полета: Войските на римския военноначалник Флавий Аеций спират ордите на хуна Атила. 840 г. – Руан е нападнат от викингите, които достигат по река Сена. 1774 г. – Руският генерал Александър Суворов нанася поражение на османската армия при село Козлуджа (днешно Суворово). 1819 г. – Американският параход „Савана“ пристига в Ливърпул и става първият кораб с парен двигател, който прекосява Атлантическия океан. 1837 г. – Кралица Виктория се възкачва на британския престол. 1840 г. – Самюъл Морз получава патент за телеграфа. 1863 г. – Американска гражданска война: Западна Вирджиния е приета като 35-ия щат на САЩ. 1895 г. – Открит е Килският канал, свързващ Северно море и Балтийско море. 1904 г. – В Париж е основана Международната автомобилна федерация. 1939 г. – В Германия е осъществен първият в света полет на самолет с реактивен двигател. 1948 г. – Дебютира Шоуто на Ед Съливан по телевизията. 1949 г. – Папата отлъчва от църквата комунистическите лидери на Чехословакия. 1952 г. – Президентът на САЩ Хари Труман подписва Закон за чуждестранната помощ. 1954 г. – Официално е отворен за експлоатация Дунав мост, свързващ България и Румъния. 1960 г. – Федерация Мали придобива независимост от Франция (впоследствие се разделя на Мали и Сенегал). 1963 г. – Студената война: Между държавните глави на САЩ и СССР е установена гореща линия след приключване на Кубинската ракетна криза. 1969 г. – Населението на Родезия (дн. Зимбабве) гласува в референдум за провъзгласяване на страната за република. 1969 г. – Жорж Помпиду встъпва в длъжност като президент на Франция. 1973 г. – Хуан Перон се завръща в Аржентина след 18-годишно изгнание. 1977 г. – Петролопроводът Трансаляска в САЩ започва официално да функционира. 1991 г. – Германският парламент решава да премести столицата от Бон отново в Берлин. 1991 г. – Последните съветски части напускат Чехословакия и Унгария. 1993 г. – Извършено е първото пробно преминаване на влак през тунела под Ла Манш. 1999 г. – Учредена е партия ВМРО – Българско национално движение. 2001 г. – Генерал Первез Мушараф се самообявява за президент на Ислямската република Пакистан. 2003 г. – В Сейнт Питърсбърг е основана фондацията Уикимедия. Родени 1566 г. – Сигизмунд III Васа, полско-литовски крал († 1632 г.) 1754 г. – Амалия фон Хесен-Дармщат, германска принцеса († 1832 г.) 1756 г. – Йозеф Мартин Краус, шведски композитор († 1792 г.) 1763 г. – Уолф Тоун, ирландски революционер († 1798 г.) 1771 г. – Томас Дъглас, 5-и граф Селкърк († 1820 г.) 1786 г. – Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса († 1859 г.) 1791 г. – Томас Едуард Боудич, английски изследовател († 1824 г.) 1819 г. – Жак Офенбах, френски композитор от немско-еврейски произход († 1880 г.) 1833 г. – Леон Бона, френски художник († 1922 г.) 1862 г. – Марко Лерински, български революционер и войвода († 1902 г.) 1866 г. – Иван Бончев, български военен деец († 1958 г.) 1868 г. – Борис Шатц, литовски скулптор († 1932 г.) 1880 г. – Петър Завоев, български журналист и писател († 1969 г.) 1885 г. – Бертолд Фиртел, австрийски поет († 1953 г.) 1887 г. – Курт Швитерс, немски художник и поет († 1948 г.) 1897 г. – Александър Коробков, руски генерал († 1941 г.) 1899 г. – Жан Мулен, герой на френската съпротива по време на Втората световна война († 1943 г.) 1905 г. – Лилиан Хелман, американски драматург († 1984 г.) 1909 г. – Ерол Флин, австралийски актьор († 1959 г.) 1917 г. – Герхард Майер, швейцарски писател († 2008 г.) 1922 г. – Александър Сариевски, народен певец от Република Македония († 2002 г.) 1924 г. – Чет Аткинс, американски китарист († 2001 г.) 1927 г. – Вячеслав Котьоночкин, руски режисьор († 2000 г.) 1928 г. – Мартин Ландау, американски актьор († 2017 г.) 1931 г. – Олимпия Дукакис, американска актриса от гръцки произход († 2021 г.) 1933 г. – Дани Айело, американски актьор († 2019 г.) 1934 г. – Живко Гарванов, български актьор († 1998 г.) 1934 г. – Юрий Визбор, съветски киноактьор († 1984 г.) 1940 г. – Джон Махони, американски актьор от английски произход 1941 г. – Алберт Шестерньов, руски футболист († 1994 г.) 1941 г. – Улф Мерболд, немски астронавт 1942 г. – Браян Уилсън, американски музикант 1944 г. – Ангел Сотиров, български психолог 1944 г. – Джон Маккук, американски актьор 1944 г. – Иван Григоров, български актьор († 2013 г.) 1945 г. – Ан Мъри, канадска певица 1949 г. – Лайнъл Ричи, американски музикант 1949 г. – Симон Багбо, политик от Кот д'Ивоар 1952 г. – Джон Гудман, американски актьор 1967 г. – Никол Кидман, австралийска актриса 1970 г. – Андреа Налес, немски политик 1971 г. – Джош Лукас, американски актьор 1973 г. – Чино Морено, американски музикант 1977 г. – Йорданка Белева, българска поетеса и писателка 1978 г. – Франк Лампард, английски футболист 1992 г. – Константина Петрова, български икономист и политик Починали 537 г. – Силверий, римски папа (* неизв.) 840 г. – Людовик Благочестиви, франкски крал (* 778 г.) 1176 г. – Михаил I, велик княз на Владимир-Суздал (* неизв.) 1597 г. – Вилем Баренц, холандски мореплавател и изследовател (* 1550 г.) 1787 г. – Карл Фридрих Абел, немски композитор (* 1723 г.) 1837 г. – Уилям IV, крал на Великобритания (* 1765 г.) 1866 г. – Бернхард Риман, немски математик (* 1826 г.) 1883 г. – Гюстав Емар, френски писател (* 1818 г.) 1888 г. – Йохан Цукерторт, германски шахматист (* 1842 г.) 1912 г. – Добри Даскалов, български революционер (* 1882 г.) 1913 г. – Владимир Попанастасов, български поет (* 1883 г.) 1915 г. – Йосиф I, български екзарх (* 1840 г.) 1925 г. – Васил Икономов, български анархист (* 1898 г.) 1925 г. – Йозеф Бройер, австрийски психиатър (* 1842 г.) 1927 г. – Алексей Апостол, финландски диригент (* 1866 г.) 1933 г. – Клара Цеткин, германска социалистка (* 1857 г.) 1945 г. – Бруно Франк, немски автор, поет, драматург и хуманист (* 1878 г.) 1947 г. – Бъгси Сийгъл, американски гангстер (* 1906 г.) 1959 г. – Хитоши Ашида, министър-председател на Япония (* 1887 г.) 1962 г. – Христо Настев, български революционер (* 1876 г.) 1975 г. – Михаил Егоров, съветски сержант (* 1923 г.) 1990 г. – Алфред Хейдок, руски писател (* 1892 г.) 1995 г. – Емил Чоран, френски писател и философ от румънски произход (* 1911 г.) 2000 г. – Карл Микел, немски писател (* 1935 г.) 2002 г. – Ервин Чаргаф, австрийски химик (* 1905 г.) 2002 г. – Тинус Озендарп, холандски атлет (* 1916 г.) 2004 г. – Ханс Цибулка, немски поет и белетрист (* 1920 г.) 2005 г. – Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2000 г. (* 1923 г.) 2005 г. – Никола Тодориев, български учен (* 1928 г.) 2008 г. – Стоян Величков, български кавалджия (* 1930 г.) Празници ООН – Международен ден на бежанците (отбелязва се от 2001 г.) Аржентина – Ден на националния флаг САЩ – Ден на Западна Вирджиния Сенегал – Ден на независимостта (1960 г., от Франция) Узбекистан – Ден на суверенитета 620

bg

2463

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

21 юни

21 юни е 172-рият ден в годината според григорианския календар (173-ти през високосна година). Остават 193 дни до края на годината. Събития 1913 г. – По време на Междусъюзническата война българската 2-ра армия губи боевете при Кукуш и Лахна. Кукуш е превзет и изгорен от гръцката армия. 1918 г. – Съставено е тридесет и шестото правителство на България, начело с Александър Малинов. 1919 г. – Германия потопява морския си флот, разположен край архипелага Оркни (Шотландия), за да не бъде предаден по силата на Версайския договор на Великобритания. 1958 г. – Политбюро на ЦК на БКП взема решение за постепенно сливане на турските и българските училища. 1990 г. – В Иран в резултат на земетресение загиват около 40 хиляди души. 2000 г. – Учени от НАСА съобщават за откриването на вода на повърхността на Марс. 2004 г. – Ракетопланът SpaceShipOne извършва първия частно финансиран космически полет с човек на борда. 2009 г. – Гренландия преминава на самоуправление. Родени 1002 г. – Лъв IX, римски папа († 1054 г.) 1732 г. – Йохан Кристоф Фридрих Бах, германски композитор († 1795 г.) 1781 г. – Симеон Дени Поасон, френски математик и физик († 1840 г.) 1856 г. – Фридрих Клуге, германски езиковед († 1926 г.) 1864 г. – Митрофан Пятницки, руски музикант († 1927 г.) 1866 г. – Чичо Стоян, български поет († 1939 г.) 1892 г. – Райнхолд Нибур, американски теолог († 1971 г.) 1898 г. – Пенка Икономова, българска драматична и филмова актриса († 1988 г.) 1905 г. – Жан-Пол Сартър, френски философ и писател, Нобелов лауреат († 1980 г.) 1914 г. – Уилям Викри, американски икономист († 1996 г.) 1917 г. – Неделчо Бончев, български военен пилот († вероятно 1944) 1921 г. – Хелмут Хайсенбютел, немски писател († 1996 г.) 1921 г. – Джуди Холидей, американска актриса († 1965 г.) 1946 г. – Кирил Ивков, български футболист 1947 г. – Ширин Ебади, ирански правозащитничка, Нобелова лауреатка 1948 г. – Анджей Сапковски, полски писател 1948 г. – Дон Еъри, английски рокпианист 1953 г. – Беназир Бхуто, първа жена министър-председател на Пакистан († 2007 г.) 1955 г. – Мишел Платини, френски футболист 1961 г. – Ману Чао, френски певец 1962 г. – Виктор Цой, съветски рок певец († 1990 г.) 1965 г. – Лари Уашовски, американски кинорежисьор 1969 г. – Димитър Балабанов, български футболист 1969 г. – Маркус Ортс, немски писател 1971 г. – Анет Олсон, шведска певица (Nightwish) 1971 г. – Фарид Мондрагон, колумбийски футболист 1973 г. – Джулиет Люис, американска актриса 1974 г. – Хрисимир Димитров, български баскетболист 1976 г. – Рене Ауфхаузер, австрийски футболист 1976 г. – Траян Дянков, български футболист 1979 г. – Крис Прат, американски актьор 1982 г. – Уилям Уелс, принц на Уелс 1986 г. – Лана Дел Рей, американска певица 1987 г. – Зебастиан Прьодъл, австрийски футболист 1991 г. – Гаел Какута, френски футболист Починали 1377 г. – Едуард III, крал на Англия (* 1312 г.) 1305 г. – Вацлав II, Крал на Бохемия (* 1271 г.) 1527 г. – Николо Макиавели, италиански философ, историк и държавник (* 1469 г.) 1529 г. – Джон Скелтън, английски поет (* ок. 1460) 1832 г. – Амалия фон Хесен-Дармщат, германска принцеса (* 1754 г.) 1852 г. – Фридрих Фрьобел, германски педагог (* 1782 г.) 1857 г. – Луи Жак Тенар, френски химик (* 1777 г.) 1874 г. – Андерс Ангстрьом, шведски физик (* 1814 г.) 1876 г. – Антонио Лопес де Санта Ана, президент на Мексико (* 1795 г.) 1908 г. – Николай Римски-Корсаков, руски композитор (* 1844 г.) 1914 г. – Берта фон Зутнер, австрийска писателка, Нобелов лауреат (* 1843 г.) 1918 г. – Едуард Абрамовски, полски учен (* 1868 г.) 1937 г. – Симеон Ванков, български офицер и руски генерал (* 1858 г.) 1957 г. – Йоханес Щарк, германски физик, Нобелов лауреат (* 1874 г.) 1970 г. – Сукарно, президент на Индонезия (* 1901 г.) 1981 г. – Асен Василиев, български изкуствовед (* 1900 г.) 1995 г. – Лальо Аврамов, български цигулар (* 1934 г.) 1996 г. – Кирил Варийски, български актьор (* 1954 г.) 1999 г. – Георги Кишкилов, български актьор (* 1932 г.) 1999 г. – Карл Кролов, немски поет и есеист (* 1915 г.) 2001 г. – Джон Лий Хукър, американски блус музикант (* 1917 г.) 2014 г. – Владислав Икономов, български режисьор (* 1938 г.) Празници Международен ден на скейтбординга Ден на лятното слънцестоене в Антарктида – средата на антарктическата земя Световен ден на хидрологията – отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международната организация по хидрография с подкрепата на Общото събрание на ООН 621

bg

2464

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

22 юни

22 юни е 173-тият ден в годината според григорианския календар (174-ти през високосна година). Остават 192 дни до края на годината. На 22 юни Слънцето се движи над Тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и има лятно слънцестоене; в южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. Събития 168 г. пр.н.е. – Битка при Пидна: Римляните предвождани от Луций Емилий Павел Македоник побеждават и залавят македонския цар Персей, с което приключва Третата македонска война. 813 г. – Битка при Версиникия: Българската войска, водена от хан Крум побеждава армията на Византия край дн. село Маломирово (Ямболско). 1671 г. – Османската империя обявява война на Полша. 1675 г. – Кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридианът, който минава през обсерваторията за нулев (това става международна норма едва в края на 19 век). 1815 г. – След загубата на френската армия в битката при Ватерлоо Наполеон Бонапарт абдикира. 1876 г. – В Испания е приета нова конституция. 1889 г. – Германия въвежда първите в Европа пенсии. 1916 г. – Първата световна война: Германската армия използва за първи път отровен газ (БОВ) – фосген. 1933 г. – С декрет на канцлера на Германия Адолф Хитлер са забранени опозиционните политически партии. 1940 г. – Втора световна война: Франция е принудена да подпише второ Компиенско примирие с Нацистка Германия. 1941 г. – Втора световна война: Нацистка Германия напада СССР в Операция Барбароса. 1941 г. – България по време на Втората световна война: На 22 юни 1941 година СССР атакува Добрич по въздух. 1948 г. – Съветската окупационна власт в Източна Германия провежда парична реформа. 1957 г. – От полигона Капустин Яр Съветският съюз изстрелва за първи път балистичната ракета Р-12 Двина. 1960 г. – Настъпва разривът между СССР и Китай, след като Никита Хрушчов нарича публично Мао Дзъдун „сталинист“. 1963 г. – Започва понтификата на папа Павел VI. 1973 г. – ГДР и ФРГ стават членове на ООН. 1978 г. – Американският астроном Джеймс Кристи открива Харон, естествен спътник на планетата-джудже Плутон. 1981 г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен филм „Адаптация“. 1986 г. – По време на четвъртфиналите на Световното първенство по футбол на стадион Ацтека в Мексико, аржентинският футболист Диего Марадона отбелязва в рамките на три минути срещу Англия два гола, първият от които с ръка (наречена по-късно от него „Божията ръка“), а вторият като гол-шедьовър е определен за „Голът на века“. Англия успява да върне само едно попадение чрез Гари Линекер, а Аржентина печели втората си футболна корона. Родени 1664 г. – Йохан Ернст III, немски аристократ († 1707 г.) 1767 г. – Вилхелм фон Хумболт, немски философ, филолог и държавник († 1835 г.) 1805 г. – Джузепе Мацини, италиански философ и политик († 1872 г.) 1837 г. – Пол Морфи, американски шахматист († 1884 г.) 1861 г. – Йеротей Сирманов, български военен деец († 1954 г.) 1861 г. – Максимилиан фон Шпее, германски адмирал († 1914 г.) 1862 г. – Иван Шишманов, български литературовед († 1928 г.) 1898 г. – Ерих Мария Ремарк, немски писател († 1970 г.) 1899 г. – Дороти Девор (Алма Инес Уилямс), американска комедийна звезда от епохата на нямото кино († 1976 г.) 1903 г. – Джон Дилинджър, американски банков крадец († 1934 г.) 1906 г. – Били Уайлдър, американски режисьор от австрийски произход († 2002 г.) 1910 г. – Конрад Цузе, немски компютърен пионер († 1995 г.) 1924 г. – Александър Янков, български юрист и дипломат, професор по международно право († 2019 г.) 1930 г. – Юрий Артюхин, съветски космонавт († 1998 г.) 1931 г. – Теруюки Окадзаки, японски каратист († 2020 г.) 1933 г. – Димитър Казаков, български художник († 1992 г.) 1936 г. – Крис Кристоферсън, американски кънтри певец и актьор 1936 г. – Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент († 2011 г.) 1942 г. – Владимир Смирнов, български актьор († 2000 г.) 1949 г. – Алан Озмънд, американски музикант 1949 г. – Мерил Стрийп, американска актриса 1953 г. – Синди Лопър, американска певица 1958 г. – Борислав Георгиев, български езиковед († 2020 г.) 1960 г. – Трейси Полън, американски актьор 1964 г. – Дан Браун, американски писател 1966 г. – Еманюел Сение, френска актриса 1966 г. – Поли Паскова, българска народна певица 1966 г. – Симеон Чилибонов, български футболист 1971 г. – Ваня Соколова, българска волейболостка 1977 г. – Айча Варлъер, турска киноактриса 1979 г. – Джей Родригес, американски телевизионен водещ 1984 г. – Янко Типсаревич, сръбски тенисист 1986 г. – Айзък Озбърн, английски футболист 1987 г. – И Мин-хо, южнокорейски актьор 1989 г. – Адриано Миранда, бразилски футболист Починали 1276 г. – Инокентий V, римски папа (* 1225 г.) 1874 г. – Илия Гарашанин, сръбски политик (* 1812 г.) 1925 г. – Феликс Клайн, германски математик (* 1849 г.) 1925 г. – Митьо Ганев, български комунист (* 1900 г.) 1935 г. – Шимон Аскенази, полски историк, политик и дипломат (* 1866 г.) 1936 г. – Мориц Шлик, австрийски физик и философ (* 1882 г.) 1939 г. – Аркадий Рилов, руски художник (* 1870 г.) 1940 г. – Валтер Хазенклевер, немски писател (* 1890 г.) 1959 г. – Стоян Кантуров, български революционер (* 1884 г.) 1969 г. – Джуди Гарланд, американска актриса (* 1922 г.) 1974 г. – Дариус Мийо, френски композитор (* 1892 г.) 1974 г. – Жан Фонтен, белгийски комунист (* 1899 г.) 1987 г. – Фред Астер, американски танцьор и актьор (* 1899 г.) 1990 г. – Иля Франк, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1908 г.) 1993 г. – Патриша Никсън, първа дама на САЩ (* 1912 г.) 1996 г. – Апостол Пашев, български политик (* 1914 г.) 1996 г. – Недялка Керанова, българска народна певеца (* 1941 г.) 2001 г. – Лика Янко, българска художничка (* 1932 г.) 2004 г. – Ким Сун-ил, южнокорейски преводач (* 1970 г.) 2008 г. – Джордж Карлин, американски комик и актьор (* 1937 г.) 2008 г. – Герхард Майер, швейцарски писател (* 1917 г.) 2012 г. – Георги Бакалов, български историк (* 1943 г.) 2015 г. – Габриеле Воман, немска писателка (* 1932 г.) Празници Ден на енергетиката – отбелязва се от 1967 г. през предпоследната неделя на юни Република Конго – Ден на армията Салвадор – Ден на учителя САЩ – Ден за водене на домашния любимец на работното място Франция – Празник на музиката Хаити – Ден на президента Хърватия – Ден на антифашистката борба 622

bg

2465

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

23 юни

23 юни е 174-тият ден в годината според григорианския календар (175-и през високосна година). Остават 191 дни до края на годината. Събития 930 г. – В Исландия е учреден най-старият парламент в света. 1860 г. – В САЩ са създадени секретните служби за охрана на президента и борба с особено тежките престъпления. 1868 г. – Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина. 1882 г. – Княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на Княжество България начело с руския генерал Леонид Соболев. 1894 г. – Основан е Международният олимпийски комитет в Сорбоната, Париж, по инициатива на барон Пиер дьо Кубертен. 1913 г. – Междусъюзническата война: Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш, Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина. 1948 г. – В Западен Берлин е въведена временна собствена валута. 1956 г. – Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет. 1959 г. – Осъденият по проект „Манхатън“ шпионин Клаус Фукс е освободен след само осем години престой в затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност. 1961 г. – Студената война: Влиза в сила Антарктическият договор, въз основа на който цялата територия на Антарктида е обявена за свободна за изследване и е постигнато съгласие, че всяка държава може да построи там изследователска база. 1967 г. – Състои се премиерата на българския късометражен игрален драматичен филм „Ако не иде влак“. 1968 г. – В Буенос Айрес избухва масово сбиване на стадион между футболни фенове, завършило със смъртта на 74 души и 150 ранени. 1985 г. – Бомба, поставена от терористи в самолет Боинг 747 на Индийските авиолинии, избухва на 9500 m над Атлантическия океан южно от Ирландия и убива 329 души. 1990 г. – Молдова приема декларация за държавен суверенитет. 2004 г. – В Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели. Родени 1596 г. – Юхан Банер, виктор († 1641 г.) 1703 г. – Мария Лешчинска, кралица на Франция († 1768 г.) 1763 г. – Жозефина Боарне, съпруга на Наполеон Бонапарт, императрица на Франция († 1814 г.) 1835 г. – Александър Деп, руски офицер († 1889 г.) 1872 г. – Иван Грозев, български писател, поет и драматург († 1957 г.) 1873 г. – Коста Николов, български военен деец († 1944 г.) 1877 г. – Марин Чолаков, български революционер († 20 век) 1881 г. – Лазар Добрич, български цирков артист и цирков педагог († 1970 г.) 1889 г. – Анна Ахматова, руска поетеса († 1966 г.) 1894 г. – Алфред Кинси, американски ентомолог и сексолог († 1956 г.) 1894 г. – Едуард VIII, крал на Обединеното кралство († 1972 г.) 1907 г. – Джеймс Мийд, британски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1995 г.) 1910 г. – Гордън Хинкли, президент на Църква на Исус Христос на светиите от последните дни († 2008 г.) 1910 г. – Жан Ануи, френски драматург († 1987 г.) 1912 г. – Алън Тюринг, английски математик († 1954 г.) 1927 г. – Боб Фос, американски хореограф и режисьор († 1987 г.) 1929 г. – Клод Горета, швейцарски режисьор 1936 г. – Костас Симитис, министър-председател на Гърция 1936 г. – Ричард Бах, американски писател 1937 г. – Марти Ахтисаари, президент на Финландия, Нобелов лауреат 1937 г. – Симеон Стоянов, български поет († 2002 г.) 1940 г. – Стюарт Сътклиф, британски музикант и художник († 1962 г.) 1944 г. – Петер Биери, швейцарски философ и писател 1946 г. – Рафик Шами, сирийско-немски писател 1948 г. – Буяр Скъндо, албански дипломат 1953 г. – Никола Калипари, италиански шпионин († 2005 г.) 1957 г. – Франсис Макдорманд, американска актриса 1961 г. – Петър Чухов, български писател 1961 г. – Румен Петков, български политик 1964 г. – Джос Уидън, американски писател, режисьор и продуцент 1968 г. – Тикен Джа Факоли, реге певец от Кот д'Ивоар 1968 г. – Ясен Петров, български футболист 1970 г. – Кристиан Майер, перуански актьор 1970 г. – Ян Тиерсен, френски композитор 1972 г. – Зинедин Зидан, френски футболист 1972 г. – Мария Гроздева, българска състезателка по спортна стрелба 1975 г. – Диджей Антоан, швейцарски диджей 1976 г. – Патрик Виейра, сенегалски футболист 1977 г. – Любомир Огнянов, български журналист 1977 г. – Джейсън Мраз, американски певец и активист 1980 г. – Франческа Скиавоне, италианска тенисистка 1984 г. – Акгул Аманмурадова, узбекистанска тенисистка 1997 г. —Дарио Дерешки, български шахматист Починали 79 г. – Веспасиан, римски император (* 9 г.) 1795 г. – Алексей Антропов, руски художник (* 1716 г.) 1852 г. – Карл Брюлов, руски художник (* 1799 г.) 1859 г. – Мария Павловна, Велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах (* 1786 г.) 1881 г. – Матиас Шлайден, немски ботаник (* 1804 г.) 1884 г. – Димитър Наумов, български агроном (* 1851 г.) 1891 г. – Вилхелм Вебер, германски физик (* 1804 г.) 1905 г. – Полихроний Сирку, руски историк (* 1855 г.) 1925 г. – Владимир Давидов, руски артист (* 1849 г.) 1926 г. – Виктор Васнецов, руски художник (* 1848 г.) 1928 г. – Иван Шишманов, български книжовник (* 1862 г.) 1940 г. – Вилхелм Щекел, австрийски лекар (* 1868 г.) 1941 г. – Иван Копец, съветски пилот (* 1908 г.) 1946 г. – Уилям Сърн Харт, американски актьор (* 1870 г.) 1956 г. – Майкъл Арлън, британски писател (* 1895 г.) 1959 г. – Борис Виан, френски писател (* 1920 г.) 1962 г. – Тачо Танев, български актьор (* 1882 г.) 1967 г. – Сакае Цубои, японска писателка и поетеса (* 1899 г.) 1980 г. – Павел Спасов, български писател (* 1905 г.) 1988 г. – Мартин Грегор-Делин, немски писател (* 1926 г.) 1989 г. – Мишел Афлак, сирийски политик (* 1910 г.) 1993 г. – Джонас Солк, американски имунолог (* 1914 г.) 1996 г. – Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция (* 1919 г.) 2010 г. – Мохамед Мзали, тунизийски политик (* 1925 г.) 2011 г. – Питър Фолк, американски актьор (* 1927 г.) Празници Международен ден на детските селища SOS – Годишнина от рождението на Херман Гмайнер(1919 – 1986), австрийски социален педагог, създател на модела (1949) „SOS детски селища“ за отглеждане на изоставени деца и сираци. Ден на държавната администрация – Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото Международен олимпийски ден – Чества се с Решение на Международния олимпийски комитет (МОК) от януари 1948 г. България – Ден на служителя в държавната администрация – Обявен с Решение 48 на Министерски съвет от 27 януари 2006 г. Естония – Ден на победата (празнува се от 1934 г. в чест на победата на естонската армия над германската през 1919 г.; денят се празнува и като Ден на свободата) Люксембург – Рожден ден на Великия херцог (национален празник от 1947 г., датата е фиксирана през 1961 г. и няма връзка с истинския рожден ден на монарха) Молдова – Ден на суверенитета (1990 г.) Полша, Никарагуа, Уганда – Ден на бащата 623

bg

2466

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

24 юни

24 юни е 175-ият ден в годината според григорианския календар (176-и през високосна). Остават 190 дни до края на годината. Събития 217 г. – Втора пуническа война: Състои се Битката при Тразименското езеро, в която картагенците, ръководени от Ханибал, организират една от най-големите и успешни засади във военната история и разгромяват римляните. 972 г. – Състои се Битката при Цединя – първата документирана битка на полския народност под ръководството на Мешко I. 1497 г. – Италианският мореплавател Джовани Кабото (известен в Америка като Джон Кабот) достига остров Нюфаундленд. 1509 г. – Хенри VIII е коронован за крал на Англия. 1547 г. – Голям пожар унищожава цяла Москва, което според слуховете се дължи на влиянието което имат върху младия цар Иван Грозни неговите роднини по майчина линия, и в частност баба му Анна Якшич. 1717 г. – В Лондон, Англия, е създадена първата Велика масонска ложа. 1793 г. – Френският Конвент приема първата демократична конституция на Републиката, която не влиза в действие. 1812 г. – Наполеонови войни: Великата армия на Наполеон пресича река Неман и започва нашествие в Русия. 1893 г. – Норвежкият изследовател Фритьоф Нансен се отправя към Северния полюс с кораба Фрам. 1901 г. – Открита е първата самостоятелна изложба на 19-годишния Пабло Пикасо в Париж, което е началото на неговата световна известност. 1902 г. – Едуард VII е опериран от апендицит 2 дни преди коронацията му като крал на Великобритания, което отлага събитието с почти 2 месеца. 1934 г. – Столицата на Украйна е преместена от Харков в Киев. 1941 г. – Втора световна война: Централният комитет на Българската работническа партия взема решение за създаването на Партизанско движение в България. 1941 г. – Втора световна война: Посолството на България в Москва поема интересите на Нацистка Германия, Румъния и Унгария в СССР. 1945 г. – На Червения площад в Москва се провежда Парад на победата под командването на Георгий Жуков, при който се хвърлят пленените германски бойни знамена. 1947 г. – За първи път е регистриран официално доклад за поява на НЛО и е използван термина летяща чиния. 1948 г. – Студената война: Започва Берлинската блокада. Съветският съюз блокира движението по земя между Западен Берлин и Запада. 1953 г. – Министерският съвет на България публикува списък на документите, сведенията, фактите и предметите, които са държавна тайна. 1963 г. – Би Би Си демонстрира по телевизията за първи път магнетофон за битови нужди. 1964 г. – В САЩ става задължително производителите на цигари да поставят надписи за вредата от тютюнопушенето върху опаковките. 1981 г. – Официално е открит Хъмбър Бридж (САЩ, 2220 м) – най-дългият висящ мост в света през следващите 17 години. 2002 г. – При най-тежката в Африка влакова катастрофа, станала в Танзания, загиват 281 души и над 400 са тежко ранени. 2007 г. – Открита е мултифункционалната зала O2 арена в Лондон. Родени 1311 г. – Филипа д'Авен, кралица на Англия († 1369 г.) 1535 г. – Хуана Австрийска, испанска инфанта († 1573 г.) 1542 г. – Йоан Кръстни, испански мистик († 1591 г.) 1825 г. – Александра Николаевна, велика руска княгиня († 1844 г.) 1854 г. – Лука Касъров, български лексикограф († 1916 г.) 1855 г. – Кръстю Маринов, български военен деец († 1927 г.) 1878 г. – Захари Караогланов, български химик († 1943 г.) 1883 г. – Виктор Франц Хес, американски физик, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1964 г.) 1887 г. – Иван Аговски, български публицист († 1925 г.) 1895 г. – Джак Демпси, американски боксьор († 1983 г.) 1906 г. – Пиер Фурние, френски виолончелист († 1986 г.) 1911 г. – Хуан Мануел Фанджо, аржентински пилот от Формула 1 († 1995 г.) 1924 г. – Йон Хансен, датски футболист († 1990 г.) 1927 г. – Мартин Пърл, американски физик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 2014 г.) 1930 г. – Клод Шаброл, френски режисьор († 2010 г.) 1937 г. – Венец Димитров, български кинооператор († 2022 г.) 1940 г. – Виторио Стораро, италиански кинооператор 1941 г. – Юлия Кръстева, българо-френска писателка 1942 г. – Герхард Рот, австрийски писател († 2022 г.) 1944 г. – Джеф Бек, английски музикант 1947 г. – Иван Павлов, български актьор 1947 г. – Хелена Вондрачкова, чешка певица 1950 г. – Моше Ялон, израелски военен генерал 1953 г. – Уилям Мьорнър, американски физикохимик, Нобелов лауреат по химия 1954 г. – Ойген Руге, немски писател 1957 г. – Пламен Николов, български футболист 1959 г. – Петя Буюклиева, българска певица 1967 г. – Рихард Круспе-Бернщайн, немски музикант 1978 г. – Ерно Вуоринен, финландски китарист (Nightwish) 1980 г. – Сисиньо, бразилски футболист 1985 г. – Диего Алвеш, бразилски футболист 1986 г. – Силвия Митева, българска спортистка 1987 г. – Лионел Меси, аржентински футболист, играещ за FC Barcelona Починали 238 г. – Максим, римски император (* ок. 220) 1241 г. – Иван Асен II, цар на България (* неизв.) 1519 г. – Лукреция Борджия, италианска благородничка (* 1480 г.) 1768 г. – Мария Лешчинска, кралица на Франция (* 1703 г.) 1827 г. – Димитраки Хаджитошев, български политически деец (* 1780 г.) 1842 г. – Антим V Константинополски, цариградски патриарх (* неизв.) 1870 г. – Добри войвода, български хайдутин (* края на 18 век) 1876 г. – Тодор Кирков, български революционер (* 1847 г.) 1893 г. – Жельо войвода, български революционер (* 1820 г.) 1894 г. – Сади Карно, президент на Франция (* 1837 г.) 1935 г. – Алфредо Ле Пера, аржентински поет (* 1900 г.) 1935 г. – Карлос Гардел, аржентински музикант (* 1890 г.) 1940 г. – Пенчо Райков, български химик (* 1864 г.) 1979 г. – Ищван Йоркен, унгарски писател – сатирик. (* 1912 г.) 1980 г. – Борис Кауфман, френско-американски оператор (* 1906 г.) 1988 г. – Михай Бенюк, румънски поет (* 1907 г.) 1993 г. – Нуни Нанев, български тенор (* 1908 г.) 1999 г. – Мито Исусов, български историк (* 1928 г.) 2000 г. – Антон Горчев, български театрален и киноактьор (* 1945 г.) 2007 г. – Владимир Федяев, президент на БК ЦСКА (София) 2007 г. – Георги Мандичев, български инженер (* 1932 г.) 2012 г. – Рихард Андерс, немски писател (* 1928 г.) 2014 г. – Илай Уолък, американски актьор (* 1915 г.) Празници Православна и Католическа църква – Ден на свети Йоан Кръстител (Рождение) Ден на работниците от транспорта (за 2012 г.) – Отбелязва се от 1965 г. с Решение на Министерски съвет от 23 март 1965 г. през последната неделя на юни Боливия, Перу, Португалия – Фестивал на Свети Йоан (народен празник) България – Еньовден (народен празник) България – Ден на българското лекарство (Отбелязва се на Еньовден от 1994 г.) Италия – Празник на град Йезоло Квебек – Ден на Жан-Батист (патрон на Квебек, определя се като национален празник) Литва, Естония, Латвия, Финландия – Йонинес, Яаанийоту, Яни, Юхануспаива (Ивановден – народен празник) Нюфаундленд и Лабрадор – Ден на откриването (1497 г.) Перу – Ден на индианците Украйна – Ден на младежта Хърватия – Ден на независимостта (от Югославия, 1991 г.) 624

bg

2467

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

25 юни

25 юни е 176-ият ден в годината според григорианския календар (177-и през високосна). Остават 189 дни до края на годината. Събития 891 г. – Арнулф Каринтски отблъсква викингите в битката при Лувен. 1503 г. – По време на четвъртата си експедиция до Америка Христофор Колумб претърпява корабокрушение край остров Ямайка. 1863 г. – В Цариград Петко Славейков започва да издава вестник Гайда. 1876 г. – Американската 7-а кавалерия, ръководена от полковник Джордж Армстронг Къстър, е разбита от обединените сили на индианските племена сиукси и шайени в битката при Литъл Биг Хорн. 1877 г. – Избухва Каварненско въстание на каварненци и селяни от околните села за самозащита от настъпващия към града башибозук, местни турци и черкезка конница. 1880 г. – В Княжество България с княжески Указ № 296 от 28 юни 1880 г. към Министерството на финансите е образувано Статистическо-организационно отделение. 1912 г. – ВМРО извършва атентат в Кочани, при който са убити 9 души; последвалите репресии на турската власт (40 убити и 250 ранени) стават повод за избухването на Балканската война на 26 септември същата година. 1950 г. – Студената война: Комунистическа Северна Корея напада Южна Корея, с което започва Корейската война. 1955 г. – В писмо до Централния комитет на БКП Никита Хрушчов изисква България да нормализира отношенията си с Югославия. 1975 г. – Мозамбик става независима от Португалия държава; през същия ден са установени и дипломатически отношения с България. 1975 г. – Министър-председателката на Индия Индира Ганди предлага на президента да обяви извънредно положение за спасяване на страната от хаос; извънредното положение е въведено на 26 юни и продължава до 23 март 1977 г. 1978 г. – Аржентина спечелва Световното първенство по футбол. 1982 г. – Гърция прекратява практиката за бръснене на главите на войниците. 1988 г. – В Люксембург е подписано споразумение между Европейската общност и Съвета за икономическа взаимопомощ за взаимно признаване и официални отношения. 1991 г. – Хърватия и Словения обявяват своята независимост от СФР Югославия, което е начало на четиригодишна гражданска война, взела десетки хиляди жертви. 1996 г. – При терористичен акт на Хизбула срещу жилищен блок на американска военна база в Саудитска Арабия загиват 19 души и са ранени 372. 1998 г. – Излиза операционната система Windows 98. 1999 г. – XXXVIII народно събрание разрешава на войските на НАТО да използват сухопътното пространство на България за мироопазващата операция в Косово, а Министерството на външните работи отказва въздушен коридор на Русия. Родени 1852 г. – Антони Гауди, каталунски архитект († 1926 г.) 1860 г. – Гюстав Шарпантие, френски композитор († 1956 г.) 1864 г. – Валтер Нернст, гемански физик, Нобелов лауреат през 1920 г. († 1941 г.) 1866 г. – Иван Липошлиев, български революционер († 1945 г.) 1870 г. – Хари Оберхолсер, американски орнитолог († 1963 г.) 1894 г. – Димитър Пешев, български политик († 1973 г.) 1894 г. – Херман Оберт, американски конструктор († 1989 г.) 1900 г. – Луис Маунтбатън, британски аристократ († 1979 г.) 1903 г. – Джордж Оруел, английски писател († 1950 г.) 1907 г. – Арсений Тарковски, руски поет († 1989 г.) 1907 г. – Ханс Йенсен, германски физик, Нобелов лауреат († 1973 г.) 1908 г. – Уилард ван Орман Куайн, американски философ († 2000 г.) 1909 г. – Димитър Димов, български писател († 1966 г.) 1911 г. – Уилям Стайн, американски биохимик, Нобелов лауреат по химия († 1980 г.) 1924 г. – Сидни Лъмет, американски режисьор († 2011 г.) 1926 г. – Ингеборг Бахман, австрийска поетеса († 1973 г.) 1928 г. – Алексей Абрикосов, руски физик, Нобелов лауреат († 2017 г.) 1930 г. – Георги Черкелов, български актьор († 2012 г.) 1934 г. – Беатрис Шеридан, мексиканска актриса († 2006 г.) 1934 г. – Васил Попов, български актьор († 2015 г.) 1934 г. – Петре Андреевски, писател от Република Македония († 2006 г.) 1935 г. – Стефан Илиев, български актьор († 2018 г.) 1935 г. – Чарлс Шефилд, американски писател († 2002 г.) 1937 г. – Надежда Василева, българска състезателка по ски бягане 1953 г. – Иван Илчев, български историк 1956 г. – Борис Трайковски, президент на Република Македония († 2004 г.) 1956 г. – Антъни Бурдейн, американски шеф готвач († 2018 г.) 1960 г. – Алдо Серена, италиански футболист 1961 г. – Тимур Бекмамбетов, казахстански режисьор, сценарист и продуцент 1963 г. – Джордж Майкъл, британски певец († 2016 г.) 1967 г. – Магдалена Форсберг, шведска ски бегачка 1975 г. – Владимир Крамник, руски шахматист 1975 г. – Наташа Клаус, колумбийска актриса 1975 г. – Нина Николина, българска певица 1981 г. – Цветомир Цонков, български футболист 1982 г. – Едвалдо Оливейра, бразилски боксьор 1982 г. – Михаил Южни, руски тенисист 1984 г. – Мария Пенкова, българска тенисистка 1989 г. – Джак Корк, английски футболист 1994 г. – Егор Крид, руски певец Починали 524 г. – Хлодомер, франкски крал от Меровингите (* 495 г.) 1134 г. – Крал Нилс Датски (* 1104 г.) 1673 г. – Д'Артанян, френски офицер (* 1611 г.) 1767 г. – Георг Филип Телеман, германски композитор (* 1681 г.) 1822 г. – Ернст Теодор Амадеус Хофман, германски писател (* 1776 г.) 1861 г. – Абдул Меджид, султан на Османската империя (* 1823 г.) 1866 г. – Александер фон Нордман, френски зоолог († 1803 г.) 1876 г. – Джордж Армстронг Къстър, американски военен (* 1839 г.) 1876 г. – Йонко Карагьозов, деец на националноосвободителното движение (* 1851 г.) 1905 г. – Атанас Бабата, български революционер (* 1875 г.) 1906 г. – Георги Ацев, български революционер (* 1884 г.) 1912 г. – Лорънс Алма-Тадема, британски художник (* 1836 г.) 1923 г. – Асен Халачев, български комунист (* 1889 г.) 1923 г. – Херман Шкорпил, чешко-български археолог (* 1858 г.) 1927 г. – Боян Пенев, български филолог (* 1882 г.) 1953 г. – Стефан Баджов, български художник (* 1881 г.) 1971 г. – Джон Бойд Ор, британски политик, Нобелов лауреат (* 1880 г.) 1977 г. – Петко Стайнов, български композитор (* 1896 г.) 1979 г. – Георги Дръндаров, български писател и драматург (* ?) 1984 г. – Мишел Фуко, френски философ (* 1926 г.) 1992 г. – Джеймс Стърлинг, британски архитект (* 1926 г.) 1995 г. – Ърнест Уолтън, ирландски физик, Нобелов лауреат (* 1903 г.) 1997 г. – Жак-Ив Кусто, френски изследовател (* 1910 г.) 2009 г. – Проф. Веселин Димитров, български журналист (* 1938 г.) 2009 г. – Майкъл Джексън, американски поп певец (* 1958 г.) 2009 г. – Фара Фосет, американска актриса (* 1947 г.) Празници Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) – Чества се от 2004 г. с Решение на Съвета на министрите на външните работи на ОЧИС България – Ден на българската статистика – На тази дата през 1880 г. е създадено Статистическо-организационно отделение към Министерството на финансите, с което се поставя началото на статистическата институция в България. Мозамбик – Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г.) Словения – Ден на държавността и независимостта (1991 г., от Югославия) Украйна – Ден на митническата служба Хърватия – Ден на независимостта (1991 г., от Югославия) Бележки 625

bg

2468

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

26 юни

26 юни е 177-ият ден в годината според григорианския календар (178-и през високосна). Остават 188 дни до края на годината. Събития 363 г. – Римският император Юлиан Отстъпник е убит по време на отстъпването от Сасанидското царство; военачалник Йовиан е провъзгласен за император. 684 г. – Бенедикт II става папа. 1483 г. – Ричард III става крал на Англия след като сваля чрез преврат непълнолетния законен монарх Едуард V. 1534 г. – Французинът Жак Картие открива остров Принц Едуард (дн. Канада). 1655 г. – Битка на река Теляжен, ляв приток на река Прехова, в която сеймените са разгромени. 1819 г. – Британецът Денис Джонсън патентова в Лондон велосипеда. 1843 г. – Хонконг става британска колония. 1877 г. – Руската армия форсира р. Дунав при Свищов. 1879 г. – Княз Александър I Батенберг полага клетва пред I велико народно събрание в Търново и поема управлението на Княжество България. 1906 г. – В Льо Ман (Франция) се провежда първото международно автомобилно състезание. 1913 г. – Битката при Брегалница (през Междусъюзническата война) приключва с победа на сърбите и отстъпление на българската 4-та армия. 1917 г. – Приведени са в изпълнение присъдите на осъдените на смърт заговорници в Солунския процес. 1919 г. – Проведен е първият полет с първия целометалически самолет за гражданско въздухоплаване Junkers F 13 на германската фирма Junkers & Co. 1925 г. – В Холивуд се състои премиерата на филма на Чарли Чаплин Треска за злато. 1940 г. – Втора световна война: Съгласно Пакта Рибентроп-Молотов Съветския съюз поставя ултиматум на Румъния за предаване на Бесарабия и северната част на Буковина. 1941 г. – Втора световна война: Финландия влиза във войната срещу СССР на страната на Хитлеристка Германия. 1941 г. – В България е създадена първата партизантска чета – в Разложко, с командир Никола Парапунов. 1945 г. – В Сан Франциско представители на 50 държави подписват Харта на Обединените нации за създаване на ООН, която влиза в сила на 24 октомври същата година. 1949 г. – В Белгия се провеждат първите парламентарни избори, в които за първи път жените упражняват правото си на вот. 1959 г. – В САЩ тържествено е открит каналът Сейнт Лорънс (114 мили). 1960 г. – Сомалия получава независимост от Великобритания. 1960 г. – Обявена е независимостта на Мадагаскар от Франция. 1963 г. – Джон Ф. Кенеди произнася реч в Западен Берлин, в която подчертава подкрепата на Съединените щати за демократичен Западен Берлин. 1976 г. – Открита е телевизонната кула Си Ен Тауър в Торонто, която е най-високото свободностоящо съоръжение в света (553 м). 1977 г. – Елвис Пресли изнася в Индианополис последния си концерт преди смъртта си два месеца по-късно. 1988 г. – За първи път се отбелязва обявеният от ООН Ден за борба с наркоманията. 1995 г. – В Адис Абеба е извършен опит за атентат над президента на Египет Хосни Мубарак. 1996 г. – Ирландската журналистка Вероника Герин е застреляна в колата си докато пътува в предградията на Дъблин 2000 г. – Колектив от учени от САЩ, Англия, Франция, Германия, Япония и Китай дешифрира 97% от човешкия ДНК-код. Родени 1730 г. – Шарл Месие, френски астроном († 1817 г.) 1824 г. – Уилям Томсън, английски физик († 1907 г.) 1826 г. – Адолф Бастиан, немски лекар († 1905 г.) 1866 г. – Джордж Хърбърт Карнарвън, британски археолог († 1923 г.) 1879 г. – Ана Маймункова, български политик († 1925 г.) 1892 г. – Пърл Бък, американска писателка, Нобелов лауреат през 1938 († 1973 г.) 1896 г. – Андрей Грабар, руски учен († 1990 г.) 1906 г. – Щефан Андрес, немски писател († 1970 г.) 1908 г. – Салвадор Алиенде, президент на Чили († 1973 г.) 1911 г. – Дечо Бутев, командир на Партизански отряд „Христо Ботев“ и Партизански отряд „Васил Левски“ (Пловдив) († 1943 г.) 1916 г. – Бенжамин Астург, български футболист 1922 г. – Елинор Паркър, американска актриса и певица († 2013 г.) 1925 г. – Павел Беляев, руски космонавт († 1970 г.) 1927 г. – Димитър Попов, министър-председател на България († 2015 г.) 1931 г. – Колин Уилсън, английски философ, критик и писател († 2013 г.) 1933 г. – Клаудио Абадо, италиански диригент († 2014 г.) 1936 г. – Богдан Дочев, български футболист († 2017 г.) 1937 г. – Робърт Ричардсън, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.) 1944 г. – Генадий Зюганов, руски политик 1956 г. – Вероник Жоне, френска актриса 1956 г. – Крис Айзък, американски певец 1961 г. – Грег Лемонд, американски професионален колоездач 1968 г. – Паоло Малдини, италиански футболист 1969 г. – Колин Грийнуд, британски басист 1970 г. – Крис О'Донъл, американски актьор 1975 г. – Жан-Пол Абало, тогоански футболист 1975 г. – Емил Киряс, политик от Република Македония 1984 г. – Преслава, българска певица 1984 г. – Индила, френска певица 1993 г. – Ариана Гранде, американска актриса и певица Починали 363 г. – Юлиан Апостат, римски император (* 331 г./332) 1541 г. – Франсиско Писаро, испански конквистадор (ок. 1475) 1814 г. – Доминик Вияр, френски ботаник (* 1745 г.) 1830 г. – Джордж IV, крал на Обединеното кралство (* 1762 г.) 1856 г. – Макс Щирнер, немски философ (* 1806 г.) 1861 г. – Павел Шафарик, словашки филолог (* 1795 г.) 1913 г. – Кочо Мавродиев, български просветител (* 1860 г.) 1918 г. – Петер Розегер, австрийски писател (* 1843 г.) 1942 г. – Цвятко Радойнов, деец на БКП (* 1895 г.) 1957 г. – Малкълм Лоури, английски писател (* 1909 г.) 1957 г. – Алфред Дьоблин, немски психиатър и писател (* 1878 г.) 1982 г. – Александър Мичерлих, немски психолог (* 1908 г.) 1996 г. – Едуард Захариев, български кинорежисьор (* 1938 г.) 1996 г. – Вероника Герин, ирландска журналистка (* 1958 г.) 1998 г. – Мечислав Домарадски, полски археолог (* 1949 г.) 2007 г. – Лев Безименски, руски писател (* 1920 г.) 2008 г. – Милка Туйкова, българска актриса (* 1927 г.) 2010 г. – Алгирдас Бразаускас, литовски политик (* 1932 г.) 2012 г. – Нора Ефрон, американска писателка, сценарист и режисьор (* 1941 г.) 2019 г. – Макс Райт, американски актьор (* 1943 г.) Празници ООН – Международен ден за подкрепа на жертвите на изтезания – Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на ООН по повод годишнина от приемането през 1984 г. на Международната конвенция против изтезанията ООН – Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици – Отбелязва се от 1988 г. по решение на Общото събрание на ООН Световен ден за борба с множествената склероза Мадагаскар – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник) Сомалия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1960 г., национален празник) 626

bg

2469

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

27 юни

27 юни е 178-ият ден в годината според григорианския календар (179-и през високосна). Остават 187 дни до края на годината. Събития 678 г. – Свети Агатон (по произход грък) е избран за римски папа на 100-годишна възраст. 1328 г. – Херцогиня на Бавария Елизабета Сицилианска се омъжва за Стефан II в Мюнхен. 1427 г. – Фридрих I продава замъкът Нюрнберг на град Нюрнберг. 1536 г. – Основан е хондураският град Сан Педро Сула от конкистадора Педро де Алварадо. 1709 г. – Император Петър Велики разбива армията на краля на Швеция Карл XII в битката при Полтава (нов стил 8 юли). 1728 г. – Основан е парагвайският град Итаугуа. 1806 г. – Буенос Айрес е превзет от британската армия. 1884 г. – Открито е Четвъртото обикновено народно събрание. 1893 г. – В резултат на икономическата криза в САЩ настъпва срив на фондовата борса в Ню Йорк. 1898 г. – Завършва първото в света самотно околосветско плаване на Джошуа Слоукъм от Нова Шотландия, Канада. 1905 г. – Екипажът на руския боен кораб Потьомкин въстава срещу репресивното отношение на офицерите си. 1913 г. – Румъния се включва в Междусъюзническата война. 1931 г. – Американският авиоконструктор Игор Сикорски получава патент за първия си вертолет. 1936 г. – В СССР с постановление са забранени абортите; забраната е отменена през 1955 г. 1939 г. – Основан е бразилският град Каноас. 1944 г. – По нареждане на Сталин започва масова депортация на българи, гърци и арменци от Крим към източните райони на СССР. 1945 г. – Сталин е обявен за генералисимус на СССР. 1946 г. – Със закон е извършена национализация на застрахователното дело в Народна република България и е създаден Държавен застрахователен институт (ДЗИ). 1947 г. – С постановление на Министерския съвет се отнемат близо 2/3 от земите на манастирите в Народна република България. 1950 г. – Студената война: Съединените щати решават да изпратят войски в Корейската война. 1954 г. – Първата в света атомна електрическа централа е пусната в експлоатация край град Обнинск, недалеч от Москва. 1971 г. – Открито е Шестото народно събрание. 1974 г. – Аугусто Пиночет се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990 г. 1977 г. – Франция признава независимост на Джибути. 1981 г. – Централният комитет на Китайската комунистическа партия издава „Резолюция по някои въпроси от историята на нашата партия след основаването на Китайската народна република“, с която прехвърля отговорността за Културната революция на Мао Дзъдун. 1985 г. – Основан е Българският футболен съюз в град София. 1991 г. – Войски на СФР Югославия нахлуват в Словения, два дни след като тя обявява независимост и с това започва Десетдневната война. 2007 г. – Състои се световната премиера на американския филм Хари Потър и Орденът на феникса. 2016 г. – Закрива се Всеправославния събор на остров Крит. Родени 1040 г. – Ласло I, крал на Унгария († 1095 г.) 1350 г. – Мануил II Палеолог, византийски император († 1425 г.) 1462 г. – Луи XII, крал на Франция († 1515 г.) 1550 г. – Шарл IX, крал на Франция († 1574 г.) 1868 г. – Иван Аврамов, български военен деец († 1945 г.) 1869 г. – Ханс Шпеман, германски ембриолог, Нобелов лауреат за 1935 г. († 1941 г.) 1879 г. – Атанас Кирчев, български драматичен актьор († 1912 г.) 1880 г. – Хелън Келер, американска общественичка († 1968 г.) 1882 г. – Едуард Шпрангер, немски философ и психолог († 1963 г.) 1883 г. – Александър Радолов, български политик († 1945 г.) 1884 г. – Гастон Башлар, френски философ и поет († 1962 г.) 1905 г. – Лев Касил, руски детски писател († 1970 г.) 1906 г. – Данаил Василев, български диригент и композитор († 1993 г.) 1908 г. – Жуау Гимарайс Роза, бразилски писател († 1967 г.) 1909 г. – Крум Григоров, български писател († 1987 г.) 1910 г. – Павел Батицки, съветски военачалник († 1984 г.) 1921 г. – Кишомару Уешиба, японски айкидист и дошу († 1969 г.) 1929 г. – Доньо Донев, български карикатурист и режисьор-аниматор († 2007 г.) 1929 г. – Александър Джеров, български учен и политик 1931 г. – Мартинус Велтман, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1999 г. († 2021 г.) 1932 г. – Мони Папо, български писател († 2005 г.) 1935 г. – Домна Ганева, българска актриса († 2012 г.) 1935 г. – Лоран Терзиеф, френски актьор († 2010 г.) 1937 г. – Джоузеф Алън, американски астронавт 1940 г. – Иван Кръстев, български актьор († 2005 г.) 1941 г. – Кшищоф Кешловски, полски режисьор и сценарист († 1996 г.) 1955 г. – Изабел Аджани, френска актриса 1956 г. – Лари Кристиянсен, американски шахматист 1959 г. – Цветан Данов, български футболист 1960 г. – Аксел Руди Пел, немски китарист 1960 г. – Димитър Кръстев, български актьор 1964 г. – Албена Върбанова, българска еколожка и политик 1966 г. – Джей Джей Ейбрамс, американски режисьор 1969 г. – Димитър Топалов, български футболист 1974 г. – Мартин Подвързачов, български футболист 1975 г. – Тоби Магуайър, американски актьор 1977 г. – Раул, испански футболист 1979 г. – Виктория Син, германската порнографска актриса 1980 г. – Приша Джепълтинг Нгетич, кенийска бегачка 1983 г. – Алсу, руска певица от волжко-български произход 1984 г. – Джия Палома, американска порнографска актриса 1985 г. – Нико Росберг, германски пилот от Формула 1 1985 г. – Светлана Кузнецова, руска тенисистка 1987 г. – Ед Уестуик, английски актьор 1987 г. – Томас Еневолдсен, датски футболист 1990 г. – Кристиян Николов, български шампион 1993 г. – Валентина Ивахненко, украинска тенисистка 1993 г. – Десислава Пейчева, българска гимнастичка Починали 1458 г. – Алфонсо V, крал на Арагон (* 1396 г.) 1574 г. – Джорджо Вазари, италиански художник и архитект (* 1511 г.) 1722 г. – Джон Чърчил, Херцог Марлборо, британски генерал (* 1650 г.) 1831 г. – Софи Жермен, френска математичка (* 1776 г.) 1839 г. – Алън Кънингам, английски ботаник (* 1791 г.) 1844 г. – Джоузеф Смит, основател на Църква на Исус Христос на светиите от последните дни (* 1805 г.) 1876 г. – Кристиан Готфрид Еренберг, германски естествоизпитател (* 1795 г.) 1878 г. – Сара Хелън Уитман, американска поетеса (* 1803 г.) 1917 г. – Густав фон Шмолер, немски икономист (* 1838 г.) 1937 г. – Донка Ушлинова, българска революционерка и подофицер (* 1880 г.) 1944 г. – Вера Менчик, британо-чешка шахматистка (* 1906 г.) 1944 г. – Лиляна Димитрова, българска комунистка (* 1918 г.) 1947 г. – Георги Тренев, български военен и революционер (* 1869 г.) 1952 г. – Кръстьо Хаджииванов, български поет (* 1929 г.) 1952 г. – Христо Попов (агроном), български политик (* 1888 г.) 1954 г. – Максимилиан фон Вайкс, германски фелдмаршал (* 1881 г.) 1957 г. – Херман Бул, австрийски алпинист (* 1924 г.) 1959 г. – Джовани Пастроне, италиански режисьор (* 1883 г.) 1960 г. – Лоти Дод, английска тенисистка (* 1871 г.) 1961 г. – Мухтар Ауезов, казахски писател (* 1897 г.) 1963 г. – Джон Морис Кларк, американски икономист (* 1884 г.) 1967 г. – Георги Генов, български учен и политик (* 1883 г.) 1972 г. – Галина Банникова, руски график (* 1901 г.) 1982 г. – Александър Занков, български скулптор (* 1900 г.) 1999 г. – Георгиос Пападопулос, гръцки диктатор (* 1919 г.) 2001 г. – Джак Лемън, американски актьор (* 1925 г.) 2001 г. – Туве Янсон, финландска писателка (* 1914 г.) 2002 г. – Георги Соколов, български футболист (* 1942 г.) 2005 г. – Домино Харви, американски ловец на глави (* 1969 г.) 2008 г. – Атанас Талевски, фотограф от Република Македония (* 1954 г.) 2010 г. – Андреас Окопенко, австрийски писател (* 1930 г.) 2012 г. – Свобода Бъчварова, българска писателка и сценаристка (* 1925 г.) Празници Световен ден на риболова – Отбелязва се от 1985 г. по решение на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през 1984 г. Световен ден на борба с диабета – Обявен е през 1991 г. от Световната федерация за борба с диабета и Световната здравна организация. Бразилия – Ден на метис Великобритания – Национален ден на ветераните Джибути – Ден на независимостта (от Франция, 1977 г., национален празник) Канада – Ден на националния химн САЩ – Национален ден за СПИН-тест Туркменистан – Ден на туркменски работници на културата и изкуството 627

bg

2470

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

28 юни

28 юни е 179-ият ден в годината според григорианския календар (180-и през високосна). Остават 186 дни до края на годината. Събития 1098 г. – Рицарите от Първия кръстоносен поход разбиват селджукския военачалник Карбука при Антиохия. 1243 г. – Започва понтификата на папа Инокентий IV. 1519 г. – Карл V е избран за император на Свещената Римска империя. 1635 г. – Гваделупа става френска колония. 1838 г. – Състои се коронацията на кралицата на Англия Виктория. 1858 г. – В Болград, Бесарабия е създадена първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия 1903 г. – Провежда се Конгресът на ВМОРО (Одрински окръг) на Петрова нива – „Странджанското Оборище“ 1914 г. – Австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата жена са убити в Сараево от сръбския атентатор Гаврило Принцип, което дава повод за началото на Първата световна война. 1919 г. – Подписан е Версайския договор, който официално слага край на Първата световна война. 1921 г. – В кралството на сърби, хървати и словенци е приета Видовденската конституция. 1927 г. – Създадена е авиокомпания Иберия със седалище в Мадрид, Испания. 1940 г. – Румъния отстъпва Бесарабия (днешна Молдова) на Съветския съюз. 1942 г. – Втора световна война: Нацистка Германия започва стратегическа лятна офанзива срещу Съветския съюз, под кодовото име Операция Блау. 1948 г. – Югославската комунистическа партия е изключена от Коминформбюро. 1956 г. – В Познан (Полша) започва антикомунистически бунт, известен като Познанският юни, който продължава 3 дни; потушен е с участие на 10 000 войници и полицаи, и 400 танка, при което загиват над 60 души, стотици са ранени. 1967 г. – Израел анексира източен Йерусалим. 1969 г. – Стоунуолските бунтове в Ню Йорк бележат начало на съвременните гей-права движения; празник на ЛГБТ. 1989 г. – По случай 600-годишнината от Битката при Косово поле сръбският политик Слободан Милошевич изнася речта на Газиместан на мястото на битката. 1991 г. – Съветът за икономическа взаимопомощ е разпуснат. 1992 г. – Влиза в сила новата конституция на Естония. 1996 г. – Влиза в сила новата Конституция на Украйна. 1997 г. – Във втория мач между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд, Тайсън е дисквалифициран в третия рунд, защото отхапва парче от ухото на Холифийлд. 2005 г. – Канада става третата държава в света, която легализира еднополовите бракове. 2006 г. – Черна гора е приета за 192-ри член на ООН, съгласно резолюция 60/264 на Общото събрание на ООН Родени 1476 г. – Павел IV, римски папа († 1559 г.) 1491 г. – Хенри VIII, крал на Англия († 1547 г.) 1577 г. – Петер Паул Рубенс, фламандски художник († 1640 г.) 1712 г. – Жан-Жак Русо, френски философ от швейцарски произход († 1778 г.) 1819 г. – Карлота Гризи, италианска балерина († 1899 г.) 1824 г. – Пол Брока, френски антрополог († 1880 г.) 1839 г. – Васил Стоянов, български филолог († 1910 г.) 1840 г. – Димитър Горов, български търговец и революционер († 1881 г.) 1854 г. – Иван Андонов, български революционер († 1937 г.) 1867 г. – Луиджи Пирандело, италиански писател, Нобелов лауреат през 1934 г. († 1936 г.) 1873 г. – Алексис Карел, френски и американски хирург, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1944 г.) 1883 г. – Пиер Лавал, министър-председател на Франция († 1945 г.) 1885 г. – Бертолд Фиртел, австрийски поет, драматург и режисьор († 1953 г.) 1897 г. – Аспарух Лешников, български певец, тенор и изпълнител на шлагери с международна известност († 1978 г.) 1900 г. – Леон Кручковски, полски писател († 1962 г.) 1904 г. – Зина Юрданова, българска художничка († 1998 г.) 1906 г. – Мария Гьоперт-Майер, германска физичка, Нобелов лауреат († 1972 г.) 1908 г. – Асен Пейков, български скулптор († 1973 г.) 1909 г. – Ерик Амблър, английски писател († 1998 г.) 1912 г. – Серджу Челибидаке, румънски диригент († 1996 г.) 1914 г. – Ариберт Хайм, германски офицер († 1992 г.) 1916 г. – Георги Димчев, български революционер († 1980 г.) 1926 г. – Мел Брукс, американски писател, композитор и актьор 1927 г. – Христо Контев, български ентомолог († 2019 г.) 1930 г. – Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия († 2011 г.) 1931 г. – Юрг Федершпил, швейцарски писател († 2007 г.) 1934 г. – Петър Пенков, български актьор († 1974 г.) 1936 г. – Александър Апостолов, български скулптор 1940 г. – Мухамад Юнус, бангладешки банкер и икономист, Нобелов лауреат за 2006 1941 г. – Олга Борисова, българска народна певица († 2021 г.) 1943 г. – Клоус-Олаф фон Клицинг, германски физик, Нобелов лауреат 1944 г. – Георги Христакиев, български футболист († 2016 г.) 1944 г. – Александар Ристич, босненски футболист 1945 г. – Тюркян Шорай, турска киноактриса 1946 г. – Робърт Асприн, американски писател († 2008 г.) 1948 г. – Иван Забунов, български историк, общественик и политик от Молдова († 2020 г.) 1948 г. – Кати Бейтс, американска актриса 1950 г. – Марлене Щреерувиц, австрийска писателка 1953 г. – Христо Харалампиев, български скулптор 1955 г. – Хериберт Вебер, австрийски футболист 1957 г. – Георги Първанов, президент на България 1959 г. – Ламбрин Сотиров, български журналист и издател 1966 г. – Джон Кюзак, американски актьор 1967 г. – Николай Теллалов, български писател 1971 г. – Илон Мъск, канадско-американски изобретател, предприемач и инвеститор 1971 г. – Фабиен Бартез, френски футболист 1973 г. – Глория, българска фолк певица 1979 г. – Тим Маккорд, американски музикант 1983 г. – Георги Андонов, български футболист 1984 г. – Рамазан Йозджан, австрийски футболист 1988 г. – Николай Михайлов, български футболист 1994 г. - Аниш Гири, непало-руски гросмайстор Починали 548 г. – Теодора, византийска императрица (* ок. 500) 572 г. – Албоин, крал на лангобардите (* преди 526) 683 г. – Лъв II, римски папа (* неизв.) 767 г. – Павел I, римски папа (* неизв.) 928 г. – Лудвиг III Слепи, император на Свещената Римска империя (* ок. 880) 1175 г. – Андрей I, велик княз на Владимиро-Суздалското княжество (* ок. 111) 1385 г. – Андроник IV Палеолог, византийски император (* 1348 г.) 1389 г. – Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г./1326) 1598 г. – Абрахам Ортелий, фламандски картограф (* 1527) 1757 г. – София-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия (* ок. 1687) 1836 г. – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ (* 1751 г.) 1877 г. – Йорданка Горова, българска революционерка (* 1956 г.) 1904 г. – Никола Каранджулов, български революционер (* ок. 1880) 1906 г. – Йованче Попантов, български революционер (* 1882) 1914 г. – Франц Фердинанд, ерцхерцог на Австрия (* 1863 г.) 1921 г. – Гьорче Петров, български революционер (* ок. 1865) 1922 г. – Владимир Хлебников, руски поет (* 1885 г.) 1930 г. – Борис Илиев, български революционер (* ок. 1882) 1942 г. – Янка Купала, беларуски поет (* 1882 г.) 1967 г. – Оскар Мария Граф, германски писател (* 1894 г.) 1977 г. – Ганчо Краев, български писател-хуморист (* 1909 г.) 1981 г. – Тери Фокс, канадски атлет с един крак (* 1958 г. 1986 г. – Васил Богданов Василев, окръжен началник наМВР 1992 г. – Михаил Тал, латвийски шахматист (* 1936 г.) 1993 г. – Борис Христов, български оперен певец (* 1914 г.) 2000 г. – Виторио Гасман, италиански актьор и режисьор (* 1922 г.) 2001 г. – Мортимър Адлър, американски философ (* 1902 г.) 2018 г. – Кристине Ньостлингер, австрийска писателка (* 1936 г.) Празници Международен празник на ЛГБТ общността. Видовден, православен религиозен празник, а също така народен празник в Западна България, Западните покрайнини и Сърбия Полша – Ден в памет на работническия бунт в Познан, 1956 г. Украйна – Ден на конституцията (1996 г.) 628

bg

2471

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

29 юни

29 юни е 180-ият ден в годината според григорианския календар (181-ви през високосна). Остават 185 дни до края на годината. Събития 922 г. – Робер I става гегенкрал на Западното франкско кралство. 1128 г. – Конрад III е коронован за лангобардски крал на Италия. 1312 г. – Хайнрих VII е коронован за римско-немски император. 1613 г. – Театър Глобус в Лондон изгаря до основи, след като сценично оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра. 1617 г. – Фердинанд II Хабсбург е коронован в Прага за крал на Бохемия. 1797 г. – Наполеон Бонапарт прокламира в Северна Италия Цизалпинската република. 1850 г. – Цариградската патриаршия предоставя автокефалност на Църквата на Гърция с томос. 1880 г. – Франция анексира Таити. 1882 г. – Издигнат е Руския паметник в София. 1913 г. – Основан е бразилския футболен клуб Ешпорте Клубе Жувентуде. 1929 г. – Открита е първата отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Неапол и Помпей. 1931 г. – Съставено е Правителство на България, начело с Александър Малинов. 1944 г. – Червената армия превзема Бобруйск, избивайки над 20 000 германски войници. 1947 г. – Открита е първата редовна линия за въздушен транспорт София – Бургас от Дирекция въздушни съобщения. 1976 г. – Държавата Сейшели става независима от Обединеното кралство. 1986 г. – Националният отбор по футбол на Аржентина побеждава Националния отбор по футбол на Германия с 3:2 и спечелва световното първенство по футбол. 1995 г. – Програма Мир-Шатъл: Космическата совалка на НАСА Атлантис се скачва с руската орбитална станция Мир за първи път. 2007 г. – Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор. Родени 1475 г. – Беатриче д’Есте, херцогиня на Милано и мецен на Леонардо да Винчи († 1497 г.) 1482 г. – Мария Арагонска, кралица на Португалия († 1517 г.) 1798 г. – Джакомо Леопарди, италиански поет († 1837 г.) 1828 г. – Желю войвода, български революционер († 1893 г.) 1844 г. – Петър I, крал на сърби, хървати и словенци († 1921 г.) 1847 г. – Шарл Жид, френски икономист († 1932 г.) 1849 г. – Педро Монт Монт, чилийски политик († 1910 г.) 1849 г. – Сергей Вите, руски финансист и държавник († 1915 г.) 1852 г. – Олимпий Панов, български революционер († 1887 г.) 1864 г. – Наум Тюфекчиев, български революционер († 1916 г.) 1865 г. – Петко Клисуров, български художник († 1933 г.) 1874 г. – Христо Шаламанов, български революционер († ? г.) 1875 г. – Кирил Христов, български поет и писател († 1944 г.) 1879 г. – Александър Цанков, министър-председател на България († 1959 г.) 1879 г. – Петко Наумов, български композитор и музикален педагог († 1933 г.) 1881 г. – Курт Закс, немски музиколог († 1959 г.) 1882 г. – Марку Беза, румънски писател и дипломат († 1949 г.) 1884 г. – Александър Огнянов, български политик († 1953 г.) 1886 г. – Робер Шуман, министър-председател на Франция († 1963 г.) 1887 г. – Димитър Бъров, български политик († 1961 г.) 1900 г. – Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски писател († 1944 г.) 1900 г. – Васил Евтимов, български художник († 1986 г.) 1903 г. – Борис Милев, български журналист и актьор († 1983 г.) 1903 г. – Петър Иванов, български футболист († 1968 г.) 1911 г. – Бернхард Нидерландски, принц на Холандия († 2004 г.) 1911 г. – Бърнард Хърман, американски композитор († 1975 г.) 1920 г. – Стоил Попов, български драматичен актьор († 2007 г.) 1921 г. – Фредерик Дар, френски писател († 2000 г.) 1925 г. – Джорджо Наполитано, президент на Италия 1926 г. – Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт († 2006 г.) 1929 г. – Ориана Фалачи, италианска журналистка и писателка († 2006 г.) 1930 г. – Славомир Мрожек, полски писател, драматург и карикатурист († 2013 г.) 1942 г. – Леа Коен, български писател и политик 1942 г. – Румен Янков, български юрист († 2010 г.) 1948 г. – Емил Чакъров, български диригент († 1991 г.) 1948 г. – Иън Пейс, английски барабанист (Deep Purple) 1956 г. – Ник Фрай, британски спортен директор 1957 г. – Курбангули Бердимухамедов, президент на Туркменистан 1957 г. – Майкъл Нутер, кмет на Филаделфия 1958 г. – Дитер Алтхаус, германски политик 1960 г. – Кевин Ширли, музикален продуцент 1962 г. – Джордж Замка, американски астронавт 1971 г. – Антъни Хамилтън, английски снукър играч 1972 г. – Науал Ал Зогби, ливанска певица 1972 г. – Саманта Смит, американска ученичка († 1985 г.) 1977 г. – Зулийка Робинсън, британска актриса 1978 г. – Никол Шерцингер, американска актриса, фотомодел и певица 1979 г. – Цанко Цанков, български волейболист 1982 г. – Джуд Стърлинг, английски футболист 1984 г. – Томаш Иршак, чешки футболист 1986 г. – Хосе Мануел Хурадо, испански футболист 1991 г. – Йонислав Йотов (Тото), български музикален изпълнител Починали 1315 г. – Реймонд Лули, каталонски философ (* 1232 г.) 1761 г. – Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен, германска принцеса (* 1713 г.) 1831 г. – Хайнрих Фридрих Карл, пруски държавник (* 1757 г.) 1875 г. – Фердинанд I, император на Австрия (* 1793 г.) 1890 г. – Отон Раух, руски офицер (* 1834 г.) 1895 г. – Петър Начев, български революционер (* 1869 г.) 1895 г. – Томас Хъксли, английски биолог (* 1825 г.) 1909 г. – Пантелей Урумов, български общественик (* ? г.) 1933 г. – Фати Арбакъл, американски комик (* 1887 г.) 1933 г. – Филип Главеев, български революционер (* 1860 г.) 1940 г. – Паул Клее, швейцарски художник (* 1879 г.) 1941 г. – Игнаци Падеревски, полски пианист (* 1860 г.) 1945 г. – Чеде Филиповски, югославски партизанин (* 1923 г.) 1965 г. – Ернст Бернхард, немски лекар (* 1896 г.) 1967 г. – Примо Карнера, италиански боксьор (* 1906 г.) 1969 г. – Веселин Стоянов, български композитор (* 1902 г.) 1970 г. – Щефан Андрес, немски писател (* 1906 г.) 1973 г. – Атанас Дачев, български революционер (* 1883 г.) 1981 г. – Васила Вълчева, добруджанска народна певица (* 1906 г.) 1982 г. – Хенри Кинг, американски филмов режисьор (р. 1886 г.) 1985 г. – Тодор Атанасов, български художник (* 1928 г.) 1993 г. – Илия Йосифов, български певец (* 1912 г.) 1995 г. – Лана Търнър, американска актриса (* 1921 г.) 2001 г. – Пеко Таков, български политик (* 1909 г.) 2003 г. – Катрин Хепбърн, американска актриса (* 1907 г.) 2008 г. – Димитър Екимов, български музикант (* 1970 г.) 2021 г. – Джон Лоутън, английски музикант (* 1946 г.) Празници Честване на Светите апостоли Петър и Павел (Петровден) Ден на река Дунав – Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на Международната комисия за опазване на р. Дунав България – Празник на градовете Белоградчик, Етрополе, Лясковец, Павликени и Своге България – Ден на занаятите – Чества се от българските занаятчии на Петровден България – Ден на безопасността на движението по пътищата (от 2019 г.) Италия – Празник на градовете Аляна, Ардеа, Ацано Дечимо и Рим Сейшели – Ден на независимостта (от Великобритания – 1976 г.) 629

bg

2472

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

30 юни

30 юни е 181-вият ден в годината според григорианския календар (182-ри през високосна година). Остават 184 дни до края на годината. Събития 350 г. – Римският узурпатор Непоциан от Константиновата династия е победен и убит от въоръжените сили на узурпатора Магненций. 763 г. – В битката при Анхиало българската войска, предвождана от кан Телец, търпи поражение от византийците, командвани от император Константин V. 1876 г. – Избухва Сръбско-турска война, в която като доброволци вземат участие и много български национал-революционери. 1894 г. – Корея обявява независимост от Китай. 1908 г. – В Сибир е регистрирана огромна експлозия, която се предполага, че е предизвикана от падане на т.нар. Тунгуски метеорит. 1913 г. – Турция се включва в Междусъюзническата война. 1925 г. – Завършено е прокарването на телефонен кабел между Европа и Южна Америка по дъното на Атлантическия океан. 1934 г. – В Нацистка Германия по нареждане на Хитлер се провежда брутална политическа чистка сред членовете на Щурмабтайлунг, известна като Нощ на дългите ножове. 1960 г. – Конго обявява независимост от Белгия, една седмица по-късно започва гражданска война. 1971 г. – При катастрофа с кола в прохода „Витиня“ загиват легендарните български футболисти от „Левски“ Георги Аспарухов и Никола Котков. 1971 г. – Екипажът на съветския космически кораб Союз 11 загива при завръщането си на Земята, след изтичане на въздуха през повредена клапа. 1977 г. – Разпусната е военната организация СЕАТО. 1990 г. – Източна и Западна Германия сливат икономиките си. 1993 г. – Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент на България. 1999 г. – Българското правителство продава 75% от националния превозвач авиокомпания Балкан на израелската фирма Зееви Груп. 2002 г. – Бразилия става световен шампион по футбол след победа с 2:0 над Германия на финала на Световното първенство в Япония и Южна Корея. 2002 г. – В Боливия се провеждат президентски избори и за президент, с 22,5% от гласовете на избирателите, е избран Гонсало Санчес де Лосада. 2005 г. – Испания узаконява еднополовите бракове. 2008 г. – Майкрософт спира продажбите на Windows XP. 2017 г. – Германия узаконява еднополовите бракове. Родени 1470 г. – Шарл VIII, крал на Франция († 1498 г.) 1801 г. – Фредерик Бастиа, френски философ († 1850 г.) 1812 г. – Мирза Ахундов, азербайджански писател († 1878 г.) 1819 г. – Уилям Уилър, американски политик († 1887 г.) 1873 г. – Димитър Хаджигеоргиев, български композитор († ? г.) 1884 г. – Георги Кьосеиванов, български политик († 1960 г.) 1889 г. – Владимир Сис, чешки журналист и писател († 1957 г.) 1893 г. – Валтер Улбрихт, германски политик († 1973 г.) 1894 г. – Юрий Завадски, съветски режисьор († 1977 г.) 1900 г. – Крум Цоков, български дипломат (* ?) 1911 г. – Чеслав Милош, полски писател, Нобелов лауреат († 2004 г.) 1917 г. – Лена Хорн, американска певица и актриса († 2010 г.) 1917 г. – Сюзън Хейуърд, американска актриса († 1975 г.) 1921 г. – Освалдо Лопес Ареляно, президент на Хондурас († 2010 г.) 1925 г. – Филип Жакоте, швейцарски поет († 2021 г.) 1931 г. – Иван Цветарски, български актьор († 1987 г.) 1937 г. – Анастасия Димитрова-Мозер, български политик 1938 г. – Мими Николова, българска поп певица 1943 г. – Бисер Михайлов, български футболист († 2020 г.) 1950 г. – Ленърд Уайтинг, британски актьор 1951 г. – Стенли Кларк, американски джазов музикант 1952 г. – Димитър Лавчев, български виртуозен гъдулар 1956 г. – Айлин Чайкън, американски режисьор 1957 г. – Дъг Сампсън, британски барабанист 1958 г. – Йордан Парушев, български художник († 2011 г.) 1963 г. – Ингви Малмстийн, шведски китарист 1964 г. – Мартин Вайнек, австрийски актьор 1964 г. – Таня Богомилова, българска плувкиня 1966 г. – Майк Тайсън, американски боксьор 1968 г. – Фил Анселмо, американски музикант 1975 г. – Ралф Шумахер, германски пилот от Формула 1 1982 г. – Лизи Каплан, американска актриса 1983 г. – Черил Коул, британска поп-певица 1985 г. – Адалтон Жувенал, бразилски футболист 1985 г. – Майкъл Фелпс, американски плувец 1986 г. – Фреди Гуарин, колумбийски футболист 1995 г. – Андреа Петаня, италиански футболист Починали 350 г. – Непоциан, римски император (* неизв.) 1488 г. – Андреа Верокио, италиански скулптор (* 1435 г.) 1660 г. – Уилям Отред, английски математик (* 1575 г.) 1880 г. – Димитър Трайкович, български революционер (* ок. 1817 г.) 1881 г. – Адам Цвецински, руски офицер (* 1826 г.) 1896 г. – Михаил Хитрово, руски дипломат (* 1837 г.) 1913 г. – Иван Месаров, български революционер (* 1858 г.) 1919 г. – Джон Уилям Стрът, английски физик, Нобелов лауреат (* 1842 г.) 1934 г. – Грегор Щрасер, германски политик (* 1898 г.) 1934 г. – Курт фон Шлайхер, германски политик (* 1882 г.) 1961 г. – Ли де Форест, американски изобретател (* 1873 г.) 1965 г. – Стефан Славчев, български военен деец (* 1869 г.) 1966 г. – Марджъри Алингам, английска писателка (* 1904 г.) 1971 г. – Георги Аспарухов, български футболист (* 1943 г.) 1971 г. – Никола Котков, български футболист (* 1938 г.) 2000 г. – Славчо Чернишев, български писател (* 1924 г.) 2002 г. – Николай Хайтов, български писател (* 1919 г.) 2006 г. – Роберт Гернхарт, германски писател и художник (* 1937 г.) 2012 г. – Ицхак Шамир, израелски политик, седми министър-председател на Израел (* 1915 г.) 2014 г. – Желко Щуранович, черногорски политик (* 1960 г.) Празници България – Боен празник на 14-и Македонски пехотен полк Гватемала – Ден на армията Демократична република Конго – Ден на независимостта (от Белгия, 1960 г., национален празник) Судан – Ден на революцията 630

bg

2473

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

5 юли

5 юли е 186-ият ден в годината според григорианския календар (187-и през високосна). Остават 179 дни до края на годината. Събития 1439 г. – Във Флоренция е обявена уния между Римокатолическата църква и Византия. 1811 г. – В резултат на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Венецуела получава независимост. 1865 г. – Англичанинът Уилям Бут създава в Лондон Християнската мисия, преименувана после в Армия на спасението. 1879 г. – Княз Александър Батенберг подписва Указ № 1 за създаване на Министерство на Вътрешните Работи и назначава Тодор Бурмов за министър на вътрешните работи, министър на просвещението и за първи път Председател на Министерски съвет. 1882 г. – Съставено е седмото правителство на България, начело с Леонид Соболев. 1884 г. – Германия превръща Камерун в своя колония. 1932 г. – Антонио де Оливейра Салазар става премиер на Португалия, установява авторитарен режим и управлява като диктатор до 1968 г. 1937 г. – В Букурещ е учредена малцинствена българска партия – Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния, от представители от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац. 1940 г. – Втора световна война: Френското правителство на Режим Виши скъсва дипломатически отношения с Великобритания. 1943 г. – Втора световна война: Започва Битката при Курск – най-голямата танкова битка в историята. 1946 г. – На модно ревю в Париж са представени първите бикини, наречени на атола Бикини, където са провеждани опити с американско ядрено оръжие. 1954 г. – По радиото са излъчени първите записи на Елвис Пресли – песните That's All Right (Mama) и Blue Moon of Kentucky; датата се смята за рожден ден на рок-енд-рола. 1954 г. – Би Би Си излъчва първата си телевизионна новинарска емисия. 1959 г. – Индонезийският президент Сукарно разпуска парламента и поема цялата власт, като управлява авторитарно до 1967. 1971 г. – В САЩ е намалена от 21 г. на 18 г. възрастта за избирателно право на гражданите. 1975 г. – Кабо Верде придобива независимост от Португалия. 1977 г. – В Пакистан е извършен военен преврат – генерал Мохамед Зия Ул Хак сваля правителството на Зулфикар Али Бхуто, премиерът е арестуван и обесен. 1986 г. – В Москва са открити първите Игри на добра воля, организирани по идея на Тед Търнър. 1994 г. – В Китай е забранена експлоатацията на детски труд. 1996 г. – В Розлинския институт в Шотландия е родена овца на име Доли, която е първият бозайник успешно клониран от възрастни клетки. 2000 г. – Европейският парламент гласува България да бъде извадена от негативния визов списък на Шенгенското споразумение. 2008 г. – Официално е открит стадиона АФГ Арена в Санкт Гален, Швейцария. 2009 г. – Провеждат се парламентарни избори за XLI народно събрание на България. Родени 1466 г. – Джовани Сфорца, италиански кондотиер († 1510 г.) 1653 г. – Томас Пит, британски предприемач († 1726 г.) 1810 г. – Финиъс Барнъм, американски шоумен († 1891 г.) 1820 г. – Уилям Ранкин, шотландски физик († 1872 г.) 1843 г. – Пьотър Паренсов, руски военен и политик († 1914 г.) 1853 г. – Сесил Роудс, британски бизнесмен, минен магнат и политик († 1902 г.) 1857 г. – Клара Цеткин, германска комунистическа деятелка († 1933 г.) 1860 г. – Робърт Бейкън, американски държавник и дипломат († 1919 г.) 1867 г. – Тодор Чипев, български издател († 1944 г.) 1879 г. – Ванда Ландовска, полска пианистка и композиторка († 1959 г.) 1889 г. – Жан Кокто, френски поет, писател, драматург, актьор и режисьор († 1963 г.) 1891 г. – Джон Нортроп, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1987 г.) 1901 г. – Сергей Образцов, руски артист († 1992 г.) 1911 г. – Жорж Помпиду, президент на Франция († 1974 г.) 1916 г. – Стоян Гърков, български военен деец († 1999 г.) 1921 г. – Виктор Куликов, съветски маршал († 2013 г.) 1927 г. – Валтер Матиас Дигелман, швейцарски писател († 1979 г.) 1928 г. – Пиер Мороа, френски политик, министър-председател на Франция от 1981 до 1984 († 2013 г.) 1929 г. – Йован Рашкович, хърватски политик († 1992 г.) 1934 г. – Николай Бинев, български актьор († 2003 г.) 1936 г. – Джеймс Мирлийс, шотландски икономист, Нобелов лауреат през 1996 г. († 2018 г.) 1939 г. – Павел Морозенко, съветски актьор († 1991 г.) 1941 г. – Барбара Фришмут, австрийска писателка 1941 г. – Евлоги Йорданов, български футболист († 1987 г.) 1944 г. – Жоньовиев Гра, френска актриса 1946 г. – Герардус 'т Хоофт, нидерландски физик, Нобелов лауреат 1946 г. – Джузепе Фурино, италиански футболист 1949 г. – Атанас Михайлов, български футболист († 2006 г.) 1951 г. – Атанас Папаризов, български политик 1951 г. – Вихрен Чернокожев, български литературен историк († 2018 г.) 1952 г. – Пламен Сираков, български театрален и кино актьор 1952 г. – Румен Овчаров, български политик 1955 г. – Йозеф Хаслингер, австрийски писател 1958 г. – Авигдор Либерман, израелски политик 1958 г. – Вероника Герин, ирландска журналистка († 1996 г.) 1966 г. – Джанфранко Дзола, италиански футболист 1967 г. – Цветелин Кънчев, български политик 1969 г. – Есил Дюран, българска певица 1974 г. – Венелин Методиев, български актьор 1975 г. – Ернан Креспо, аржентински футболист 1976 г. – Нуно Гомеш, португалски футболист 1979 г. – Стилиян Петров, български футболист 1980 г. – Ева Греен, френска актриса 1982 г. – Алберто Джилардино, италиански футболист 1982 г. – Туба Бююкюстюн, турска киноактриса 1984 г. – Даней Гарсия, кубинска актриса 1996 г. – Овцата Доли, първият клониран бозайник († 2003 г.) 2000 г. – Ростислав Маринов, български футболист (вратар) Починали 1413 г. – Муса Челеби, отомански султан (* ?) 1676 г. – Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал (* 1613 г.) 1683 г. – Хатидже Турхан, валиде султан (* 1627 г.) 1826 г. – Томас Стамфорд Рафълс, британски изследовател (* 1781 г.) 1833 г. – Жозеф Ниепс, френски изобретател (* 1765 г.) 1855 г. – Иван Витали, руски скулптор (* 1794) 1867 г. – Карл Юхан Андерсон, шведски изследовател на Южна Африка (* 1827 г.) 1897 г. – Евлоги Георгиев, български предприемач (* 1819 г.) 1916 г. – Христо Македонски, български революционер и войвода (* 1835 г.) 1927 г. – Албрехт Косел, германски физик, Нобелов лауреат през 1910 г. (* 1853 г.) 1931 г. – Евтим Спространов, български просветен и обществен деец (* 1868 г.) 1932 г. – Рене-Луи Бер, френски математик (* 1874 г.) 1966 г. – Георг фон Хевеши, унгарски биохимик, Нобелов лауреат през 1943 г. (* 1885 г.) 1969 г. – Валтер Гропиус, немско-американски архитект (* 1883 г.) 1989 г. – Факира Мити, български илюзионист (* 1910 г.) 1994 г. – Андрей Малчев, български шахматист (* 1915 г.) 2003 г. – Продан Гарджев, български борец (* 1936 г.) 2006 г. – Андрей Краско, руски актьор (* 1957 г.) Празници Алжир – Ден на независимостта (от Франция, 1962 г.) България – Празник на служителите на МВР – Обявен е с решение 79 на Министерския съвет от 28 февруари 1992 г. Венецуела – Декларация за независимост (от Испания, 1811 г., национален празник) Кабо Верде – Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г.) Остров Ман (Великобритания) – Ден на парламента Тинвалд (по повод на първото заседание на същата дата през 1417 г., национален празник) Чехия и Словакия – Пристигане на Кирил и Методий във Велика Моравия (ок. 863 г.) 705

bg

2474

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

6 юли

6 юли е 187-ият ден в годината според григорианския календар (188-и през високосна). Остават 178 дни до края на годината. Събития 1253 г. – Миндаугас е коронован за първи крал на Литва. 1415 г. – Ян Хус е изгорен на клада като еретик. 1483 г. – Ричард III е коронован за крал на Англия. 1538 г. – Сър Томас Мор е екзекутиран като предател поради противопоставянето му краля на Англия Хенри VIII да оглави Англиканската църква. 1609 г. – В Бохемия е обявено правото на свобода на вероизповеданието. 1785 г. – Доларът е обявен за национална валута на САЩ. 1868 г. – Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим. 1885 г. – Луи Пастьор прави първата ваксинация на човек, като спасява ухапано от бясно куче дете. Това бил 9-годишния елзасец Жозеф Майстер. 1919 г. – Първият полет през Атлантическия океан с английския самолет R34 завършва успешно с кацане в Ню Йорк. 1922 г. – Три български опозиционни партии се обединяват в коалицията Конституционен блок. 1928 г. – Прожектиран е първият напълно озвучен филм – Светлините на Ню Йорк на режисьора Браян Фой. 1940 г. – Военен съд в Тулуза задочно осъжда на четири години затвор лидера на Съпротивата генерал Шарл де Гол – по-късно президент на Франция. 1957 г. – Алтея Гибсон става първият чернокож атлет, който спечелва тенис шампионата Уимбълдън. 1964 г. – Малави обявява независимост от Обединеното кралство. 1966 г. – Държавата Малави е обявена за република с първи президент Хастингс Банда. 1967 г. – Нигерийската гражданска война: Нигерийската армия нахлува в Биафра, с което започва войната. 1973 г. – Английската рок група Queen издава първия си сингъл – Keep Yourself Alive. 1975 г. – След държавен преврат Коморските острови обявяват независимост от Франция. 1988 г. – Пожар на петролната платформа Пайпър Алфа в Северно море отнема живота на над 120 работници. 1990 г. – Петър Младенов подава оставка, като председател (президент) на Република България, след обществен натиск, заради изречената фраза „По-добре е танковете да дойдат“. 2005 г. – МОК избира Лондон за домакин на Летните олимпийски игри през 2012 г. Родени 1781 г. – Джон Слоут, американски офицер († 1867 г.) 1781 г. – Томас Стамфорд Рафълс, британски изследовател († 1826 г.) 1789 г. – Мария-Изабела Бурбон-Испанска, кралица на Двете Сицилии († 1848 г.) 1796 г. – Николай I, цар на Русия († 1855 г.) 1818 г. – Адолф Андерсен, немски шахматист († 1879 г.) 1819 г. – Ернст Вилхелм фон Брюке, германски физиолог († 1892 г.) 1824 г. – Павел Зотов, руски офицер († 1879 г.) 1832 г. – Максимилиан I, Император на Мексико († 1867 г.) 1833 г. – Александър Пушкин, руски генерал († 1914 г.) 1838 г. – Ватрослав Ягич, хърватски славист († 1923 г.) 1844 г. – Иван Гюзелев, български просветен деец († 1916 г.) 1859 г. – Вернер фон Хейденстам, шведски писател, Нобелов лауреат през 1916 († 1940 г.) 1861 г. – Радой Сираков, български военен деец († 1921 г.) 1863 г. – Реджиналд Маккена, британски политик († 1943 г.) 1874 г. – Джоузеф Томпсън, американски психоаналитик († 1943 г.) 1876 г. – Стефан Стефанов, български политик, индустриалец († 1945 г.) 1877 г. – Петър Раков, български революционер († 1907 г.) 1879 г. – Агрипина Ваганова, руска балерина († 1951 г.) 1880 г. – Ангел Георгиев, български революционер († ? г.) 1881 г. – Стоян Атанасов, български книгоиздател († 1964 г.) 1883 г. – Григор Василев, български политик († 1942 г.) 1886 г. – Марк Блок, френски историк († 1944 г.) 1897 г. – Максимилиан фон Еделсхайм, германски офицер († 1994 г.) 1898 г. – Ханс Айслер, немски и австрийски композитор, обществен деец, професор († 1962 г.) 1899 г. – Асен Суичмезов, български общественик († 1978 г.) 1903 г. – Илия Петров, български художник († 1975 г.) 1907 г. – Фрида Кало, мексиканска художничка († 1954 г.) 1913 г. – Адам Лиментани, английски психиатър († 1994 г.) 1913 г. – Живко Ошавков, български социолог († 1982 г.) 1919 г. – Осуалдо Гуаясамин, еквадорски художник и скулптор († 1999 г.) 1921 г. – Нанси Рейгън, първа дама на САЩ (1981 – 1989) († 2016 г.) 1923 г. – Войчех Ярузелски, президент на Полша († 2014 г.) 1924 г. – Серж Льоклер, френски психоаналитик († 1994 г.) 1925 г. – Бил Хейли, американски рок музикант († 1981 г.) 1927 г. – Джанет Лий, американска актриса († 2004 г.) 1928 г. – Джордж Дьокмеджиян, американски политик († 2018 г.) 1929 г. – Тончо Жечев, български литературен критик († 2000 г.) 1930 г. – Тодор Стоянов (режисьор), български режисьор († 1999 г.) 1931 г. – Антонела Луалди, италианска актриса 1935 г. – Тензин Гяцо, Далай Лама XIV, Нобелов лауреат през 1989 1940 г. – Нурсултан Назарбаев, президент на Казахстан 1941 г. – Невена Мандаджиева, българска актриса 1942 г. – Георги Германов, български народен певец 1943 г. – Глигорие Гоговски, югославски политик 1944 г. – Бернхард Шлинк, германски професор по право и писател 1945 г. – Бърт Уорд, американски актьор 1945 г. – Дору Давидович, авиатор, писател и уфолог († 1989 г.) 1946 г. – Джордж Уокър Буш, 43-ти президент на САЩ 1946 г. – Силвестър Сталоун, американски актьор и режисьор 1948 г. – Бодо Кирххоф, немски писател 1948 г. – Натали Бай, френска актриса 1948 г. – Уадийх Сааде, австралийски писател 1951 г. – Джефри Ръш, австралийски актьор 1953 г. – Ренета Инджова, министър-председател на България 1962 г. – Роман Кисьов, български поет и художник 1966 г. – Анатоли Кирилов, български футболист († 2009 г.) 1969 г. – Серафим Тодоров, български боксьор 1969 г. – Фернандо Редондо, аржентински футболист 1972 г. – Росица Анчева, български режисьор 1974 г. – Зе Роберто, бразилски футболист 1975 г. – Себастиан Рули, аржентино-мексикански актьор от теленовели 1975 г. – Фифти Сент, американски рапър 1977 г. – Макс Мирни, беларуски тенисист 1980 г. – Ева Грийн, френска актриса и фотомодел 1983 г. – Елис Гури, български борец Починали 1189 г. – Хенри II, крал на Англия (* 1133 г.) 1249 г. – Александър II, крал на Шотландия (* 1198 г.) 1415 г. – Ян Хус, чешки революционер и религиозен реформатор (* 1369 г.) 1476 г. – Йохан Региомонтан, германски астроном (* 1436 г.) 1533 г. – Лудовико Ариосто, италиански поет (* 1474 г.) 1535 г. – Томас Мор, английски философ (* 1477 г.) 1553 г. – Едуард VI, крал на Англия (* 1537 г.) 1719 г. – Павел Йошич, български духовник (* 1699 г.) 1835 г. – Джон Маршал, американски държавник и юрист (* 1755 г.) 1854 г. – Георг Ом, немски физик (* 1789 г.) 1868 г. – Арсений Мартинов, български революционер (* 1843 г.) 1884 г. – Аполон Цимерман, руски офицер (* 1825 г.) 1893 г. – Ги дьо Мопасан, френски писател (* 1850 г.) 1895 г. – Стефан Стамболов, български революционер и държавник (* 1854 г.) 1899 г. – Ернесто Далгас, датски писател и философ (* 1871 г.) 1901 г. – Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, немски държавник (* 1819 г.) 1903 г. – Александър Спирков, български революционер (* ? г.) 1904 г. – Абай Кунанбаев, казахски поет и писател (* 1845 г.) 1911 г. – Александра Йосифовна, велика руска княгиня (* 1830 г.) 1912 г. – Стефан Тинтеров, български поет (* 1885 г.) 1929 г. – Иван Хадживълканов, български революционер (* 1873 г.) 1932 г. – Кенет Греъм, британски писател, новелист (* 1859 г.) 1962 г. – Уилям Фокнър, американски писател, Нобелов лауреат през 1949 (* 1897 г.) 1963 г. – Борис Митов, български художник, син на Антон Митов 1971 г. – Луис Армстронг, американски джаз музикант (* 1901 г.) 1989 г. – Янош Кадар, министър-председател на Унгария (* 1912 г.) 1991 г. – Антон Югов, министър-председател на България (* 1904 г.) 1991 г. – Леон Черток, френски психиатър (* 1911 г.) 1995 г. – Азиз Несин, турски писател-сатирик (* 1915 г.) 1996 г. – Борис Китанов, български ботаник (* 1912 г.) 1999 г. – Михаил, глава на МПЦ (* 1912 г.) 1999 г. – Хоакин Родриго, испански композитор (* 1901 г.) 2000 г. – Владислав Шпилман, пианист и композитор (* 1911 г.) 2003 г. – Тянко Йорданов, български географ (* 1914 г.) 2005 г. – Клод Симон, френски писател, Нобелов лауреат през 1985 (* 1913 г.) 2006 г. – Йоахим Купш, немски писател (* 1926 г.) 2008 г. – Нона Мордюкова, съветска и руска киноактриса (* 1925 г.) 2009 г. – Василий Аксьонов, руски писател (* 1932 г.) 2009 г. – Робърт Макнамара, американски политик (* 1916 г.) 2020 – Енио Мориконе, италиански композитор (* 1928 г.) Празници ООН – Световен ден на целувката (отбелязва се от 1988 г.) България – Ден на Велинград (за 2013 г.) – Отбелязва се всяка първа събота на юли. С Решение 158 от 23 януари 1948 г. и Постановление 4 на Министерски съвет, обнародвано на 5 февруари 1948 г., селата Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище, обявено за град – Велинград Коморски острови – Ден на независимостта (1975 г., от Франция) Литва – Ден на държавността (от коронацията на първия крал на Литва Миндаугас през 1253 г.) Малави – Ден на независимостта (1964 г., от Великобритания) и Ден на републиката (1966 г.) – национален празник Перу – Ден на учителя Чехия – Ден на Ян Хус 706

bg

2475

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

7 юли

7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна година). Остават 177 дни до края на годината. Събития 175 г. – Комод е обявен за император на Римската империя. 1456 г. – При повторно разглеждане Жана д'Арк е оправдана от обвинението в ерес 25 години след екзекуцията ѝ. 1585 г. – Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка. 1754 г. – В Ню Йорк е открит най-старият университет в Северна Америка – Колумбийският, първоначално като Кралски колеж. 1807 г. – Наполеон I Бонапарт се среща с руския цар Александър I, за да обсъдят подялбата на Европа между двете страни и начините, по които да се противопостави на британските интереси на континента. 1829 г. – Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс близо до Ливърпул, Англия. 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Предният отряд от руската армия, начело с генерал Гурко влиза в Търново. 1879 г. – Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България. 1898 г. – Президентът на САЩ Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавай. 1926 г. – Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва редовна армия в областта. 1928 г. – По заповед на Иван Михайлов е ликвидиран генерал Александър Протогеров. 1937 г. – Япония нахлува в Пекин, Китай и започва Втората китайско-японска война, част от Втората световна война в Азия, продължила до 1945 г. 1941 г. – Втората световна война: Армейски части на САЩ се разполагат в Исландия, за да предотвратят инвазията на нацистка Германия на острова. 1969 г. – Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам. 1974 г. – Националният отбор по футбол на ФРГ печели като домакин Световното първенство по футбол. 1978 г. – Обявена е независимостта на държавата Соломонови острови от Обединеното кралство. 1980 г. – Иран приема шериата за основен закон в ислямската република. 1983 г. – Студената война: Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на Генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов. 1985 г. – 17-годишният германски тенисист Борис Бекер става най-младият шампион за цялата история на турнира Уимбълдън. 1988 г. – Изстрелян е съветският космически апарат Фобос 1 към Марс с български прибор на борда. 2005 г. – Атентатори самоубийци предизвикват последователно четири бомбени експлозии в Лондонския обществен транспорт и убиват 52 души. 2007 г. – Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след прекъсване от 46 години, отново е официален за литургията и равноправен с вулгарните езици на съответната страна. 2007 г. – На всеки от седемте континента се провеждат серия от концерти, Live Earth, посветени на съхраняването на Земята. Родени 1511 г. – Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.) 1752 г. – Жозеф Мари Жакард, френски механик, създател на тъкачния стан († 1834 г.) 1809 г. – Александър Ган, руски офицер († 1895 г.) 1835 г. – Бачо Киро, български просветител и революционер († 1876 г.) 1843 г. – Камило Голджи, италиански физик, Нобелов лауреат през 1906 г. († 1926 г.) 1855 г. – Лудвих Гангхофер, германски писател († 1920 г.) 1859 г. – Бончо Балабанов, български военен деец († 1939 г.) 1860 г. – Густав Малер, австрийски композитор и диригент († 1911 г.) 1873 г. – Шандор Ференци, унгарски психоаналитик († 1933 г.) 1882 г. – Янка Купала, беларуски писател († 1942 г.) 1884 г. – Лион Фойхтвангер, германски белетрист и драматург († 1958 г.) 1887 г. – Марк Шагал, беларуски художник († 1985 г.) 1891 г. – Иван Вариклечков, български адмирал († 1974 г.) 1899 г. – Джордж Кюкор, американски режисьор († 1983 г.) 1901 г. – Виторио Де Сика, италиански режисьор († 1974 г.) 1903 г. – Стивън Рънсиман, британски историк († 2000 г.) 1905 г. – Аракен Патушка, бразилски футболист († 1990 г.) 1907 г. – Робърт Хайнлайн, американски писател († 1988 г.) 1919 г. – Димитър Пеев, български писател († 1996 г.) 1923 г. – Ливиу Чулей, румънски режисьор († 2011 г.) 1924 г. – Мирослав Миндов, български актьор († 2018 г.) 1926 г. – Радка Кушлева, българска народна певица († 1984 г.) 1929 г. – Райнхард Баумгарт, германски писател († 2003 г.) 1931 г. – Дейвид Едингс, американски писател († 2009 г.) 1934 г. – Иван Димовски, български математик, член-кореспондент на БАН 1936 г. – Ричард Уилсън, шотландски артист 1937 г. – Альоша Кафеджийски, български скулптор и художник 1940 г. – Ринго Стар, английски рок музикант (The Beatles) 1941 г. – Алан Дърбан, уелски футболист 1945 г. – Мати Салминен, финландски певец 1947 г. – Антон Радичев, български актьор 1947 г. – Пенчо Пенев, български юрист 1947 г. – Петър Горанов, български художник 1956 г. – Илиян Василев, български дипломат 1958 г. – Александър Авджиев, български телевизионен водещ († 2012 г.) 1959 г. – Алесандро Нанини, италиански пилот във Формула 1 1960 г. – Теодор Елмазов, български актьор 1964 г. – Бончо Генчев, български футболист 1968 г. – Джорджа Фокс, американска актриса 1968 г. – Диана Дудева, българска гимнастичка 1977 г. – Христо Христов, български поет 1982 г. – Роби Джинепри, американски тенисист 1984 г. – Алберто Акуилани, италиански футболист 1985 г. – Иван Станев, български волейболист 1985 г. – Марк Щайн, германски футболист 1987 г. – Силвия Петкова, българска актриса 1988 г. – Андрей Новаков, български политик и евродепутат Починали 574 г. – Йоан III, римски папа (* ? г.) 1019 г. – Герберга Бургундска, херцогиня на Швабия (* ок. 965 г.) 1304 г. – Бенедикт XI, римски папа (* 1240 г.) 1307 г. – Едуард I, крал на Англия (* 1239 г.) 1329 г. – Робърт I, крал на Шотландия (* 1274 г.) 1345 г. – Момчил Войвода, независим феодален владетел в Родопите и Беломорието (* неизв.) 1572 г. – Зигмунд II Аугуст, крал на Полша (* 1520 г.) 1816 г. – Ричард Шеридан, ирландски драматург и политик (* 1751 г.) 1882 г. – Михаил Скобелев, руски генерал (* 1843 г.) 1890 г. – Анри Нестле, германски аптекар, основател на Нестле (* 1814 г.) 1901 г. – Йохана Спири, швейцарска писателка (* 1827 г.) 1907 г. – Телос Агапинос, гръцки военен и революционер (* 1880 г.) 1923 г. – Таската Серски, български революционер (* ок. 1880 г.) 1928 г. – Александър Протогеров, български военен и политик (* 1867 г.) 1928 г. – Атанас Гоцев, български революционер (* ок. 1903 г.) 1930 г. – Артър Конан Дойл, британски писател (* 1859 г.) 1956 г. – Готфрид Бен, германски поет, есеист и драматург (* 1886 г.) 1971 г. – Юби Айуъркс, американски аниматор и режисьор (* 1901 г.) 1976 г. – Густав Хайнеман, 3-ти бундеспрезидент на Германия (* 1899 г.) 1996 г. – Вера Недкова, българска художничка (* 1908 г.) 2003 г. – Ицхак Грациани, израелски диригент от български произход (* 1924 г.) 2006 г. – Сид Барет, британски рок музикант (Пинк Флойд) (* 1946 г.) 2014 г. – Алфредо Ди Стефано, аржентински футболист (* 1926 г.) 2014 г. – Едуард Шеварднадзе, съветски и грузински политик (* 1928 г.) Празници Европейски ден на шоколада – На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете. Кайманови острови – Ден на Конституцията (1959 г.) Русия и Украйна – Ден на Иван Купала (Йоан Кръстител, Еньовден) Северна Осетия – Ден на републиката (по повод обявяването ѝ за автономна република в рамките на СССР през 1924 г. Соломонови острови – Ден на независимостта (1978 г., от Великобритания, национален празник) Япония – Фестивал на звездите (Танабата) 707

bg

2476

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

8 юли

8 юли е 189-ият ден в годината според григорианския календар (190-и през високосна). Остават 176 дни до края на годината. Събития 52 пр.н.е. г. – Основан е град Париж. 1497 г. – Вашку да Гама отплава от Лисабон в търсене на морски път от Европа за Индия. 1663 г. – Кралят на Англия Чарлз II основава американската колония Род Айлънд, от 1790 г. щат на САЩ. 1709 г. – Великата северна война: В Битката при Полтава руският цар Петър I разгромява шведския крал Карл XII при Полтава и слага край на шведската военна мощ в Европа. 1777 г. – Американският щат Върмонт става първият, който отменя робството и дава избирателни права на мъжете, независимо от расата им. 1878 г. – В София е открито Военно училище за обучение на командни кадри. 1889 г. – Излиза първият брой на вестник „Wall Street Journal“. 1916 г. – Президентът на САЩ Удроу Уилсън основава националният парк Акадия. 1925 г. – Направен е първият в историята ски скок във вода от Ралф Самуелсън. 1947 г. – Правителството на Георги Димитров дава категоричен отказ от американска финансова подкрепа по Плана Маршал за възстановяване на Европа, от която се възползват 16 западноевропейски страни. 1950 г. – Богословският факултет при Софийския университет се отделя с указ на I народно събрание и се превръща във Висше духовно училище (Духовна академия) при Българска православна църква. 1951 г. – Париж празнува 2000-годишнина от основаването си. 1963 г. – САЩ налагат финансово и икономическо ембарго на Куба. 1971 г. – Съставен е Държавен съвет на Народна република България. 1979 г. – Открит е вторият най-близък естествен спътник на Юпитер – Адрастея. 1990 г. – Националният отбор по футбол на Германия печели финала срещу националния отбор по футбол на Аржентина на Световното първенство по футбол в Италия. 1997 г. – В Мадрид започва среща на НАТО, посветена на разширяването на пакта на Изток. Към алианса са поканени да се присъединят страните Полша, Унгария и Чехия. 2000 г. – В Пазарджишка област е обявено бедствено положение в резултат на пожари, предизвикани от рекордни горещини. 2014 г. – Националният отбор по футбол на Германия разгромява със 7:1 Бразилия на полуфинала на Световното първенство по футбол в Бразилия. Родени 1621 г. – Жан дьо Лафонтен, френски писател († 1695 г.) 1792 г. – Джоузеф Бейтс, американски християнски водач († 1872 г.) 1809 г. – Людевит Гай, хърватски писател, езиковед и политик († 1872 г.) 1830 г. – Александра Йосифовна, велика руска княгиня († 1911 г.) 1831 г. – Джон Пембъртън, американски фармацевт († 1888 г.) 1836 г. – Джозеф Чембърлейн, английски политик († 1914 г.) 1838 г. – Фердинанд фон Цепелин, германски изобретател († 1917 г.) 1839 г. – Джон Рокфелер, американски предприемач († 1937 г.) 1842 г. – Николай Бенардос, руски учен († 1905 г.) 1851 г. – Артър Евънс, английски археолог († 1941 г.) 1857 г. – Алфред Бине, френски психолог († 1911 г.) 1890 г. – Валтер Хазенклевер, немски писател († 1940 г.) 1892 г. – Николай Поликарпов, съветски изобретател († 1944 г.) 1893 г. – Фриц Перлс, германски психиатър и психоаналитик († 1970 г.) 1895 г. – Игор Там, руски физик, Нобелов лауреат († 1971 г.) 1906 г. – Филип Джонсън, американски архитект († 2005 г.) 1908 г. – Нелсън Рокфелер, американски политик († 1979 г.) 1919 г. – Валтер Шел, четвърти Бундеспрезидент на Германия († 2016 г.) 1951 г. – Анжелика Хюстън, американска актриса 1955 г. – Янина Кашева, българска актриса 1956 г. – Ирен Кривошиева, българска актриса 1958 г. – Кевин Бейкън, американски актьор 1958 г. – Ципи Ливни, израелски политик 1959 г. – Робърт Кнепър, американски актьор 1961 г. – Андрю Флечър, английски музикант (Depeche Mode) († 2022 г.) 1966 г. – Елена Маркова, българска актриса 1970 г. – Тод Мартин, американски тенисист 1976 г. – Мариан Бачев, български актьор 1977 г. – Кристиан Абиати, италиански футболист 1977 г. – Майлоу Вентимилия, американски киноактьор 1980 г. – Роби Кийн, ирландски футболист 1982 г. – София Буш, американска актриса 1984 г. – Алексис Дазийна, американска киноактриса 1986 г. – Йордан Иванов, български юрист и политик 1989 г. – Христо Иванов, български актьор и режисьор 1991 г. – Върджил ван Дайк, нидерландски футболист Починали 1153 г. – Евгений III, римски папа (* ? г.) 1538 г. – Диего де Алмагро, испански конкистадор (* 1475 г.) 1623 г. – Папа Григорий XV (* 1554 г.) 1695 г. – Кристиан Хюйгенс, холандски учен (* 1629 г.) 1822 г. – Пърси Шели, британски поет (* 1792 г.) 1870 г. – Георгиос Ласанис, гръцки учител (* 1793 г.) 1930 г. – Густав Вайганд, немски езиковед (* 1860 г.) 1932 г. – Александър Грин, руски писател (* 1880 г.) 1942 г. – Луи Франше д'Еспере, френски маршал (* 1856 г.) 1946 г. – Александър Василевич Александров, руски композитор (* 1883 г.) 1957 г. – Грейс Кулидж, първа дама на САЩ (1923 – 1929) (* 1879 г.) 1960 г. – Анхел Кабрера, испански зоолог (* 1879 г.) 1967 г. – Вивиан Лий, английска актриса (* 1913 г.) 1979 г. – Шиничиро Томонага, японски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. (* 1906 г.) 1984 г. – Франц Фюман, немски писател (* 1922 г.) 1994 г. – Ким Ир Сен, севернокорейски ръководител (* 1912 г.) 1999 г. – Чарлс Конрад, американски астронавт (* 1930 г.) 2011 г. – Бети Форд, американска първа дама (* 1918 г.) 2012 г. – Ърнест Боргнайн, американски актьор (* 1917 г.) Празници Световен ден за борба с алергиите – Чества се от 2005 г. по инициатива на Световната организация за борба с алергиите (WAO) с Решение на Световния конгрес за борба с алергиите в Мюнхен, Германия (26 юни – 1 юли 2005), с цел популяризиране на информацията за алергичните заболявания и превенцията им. Австралия – Национална седмица на аборигените Замбия – Ден на единството 708

bg

2477

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

9 юли

9 юли е 190-ият ден в годината според григорианския календар (191-ви през високосна). Остават 175 дни до края на годината. Събития 1357 г. – Императорът на Свещената Римска империя Карл IV поставя основния камък на Карловия мост в Прага. 1762 г. – Екатерина Велика става императрица на Русия след преврат срещу съпруга си Петър III 1810 г. – Наполеон Бонапарт анексира Кралство Холандия, като част от Първата френска империя. 1816 г. – Аржентина провъзгласява независимост от Испания. 1831 г. – Петър Берон защитава докторска дисертация по медицина в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен. 1877 г. – Проведен е първият тенис турнир Уимбълдън, на който победител става англичанинът Спенсър Гор. 1900 г. – Кралицата на Великобритания Виктория дава височайша благословия за републикански тип на управление в Австралия. 1902 г. – Немски учени изолират барбитуратната киселина, основа на барбитуратите. 1922 г. – Джони Вайсмюлер става първият човек, преплувал 100 м под една минута. 1943 г. – Втората световна война: Започва Съюзническото настъпление в Сицилия, при което Съюзниците извършват десант на остров Сицилия, последван от шестседмична сухопътна война. 1950 г. – Студена война: 11 световноизвестни учени приемат манифеста Ръсел-Айнщайн, след който се създава международната организация Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми. 1957 г. – Открит е 102-рият елемент от таблицата на Менделеев, наречен нобелий. 1961 г. – Гърция става асоцииран член на Европейската икономическа общност (ЕИО). 1971 г. – След учредяване на Държавния съвет на Народна република България и избор на Тодор Живков за негов председател, се съставя ново Правителство на България начело със Станко Тодоров. 1991 г. – Република Южна Африка е включена в Олимпийските игри след 30-годишна забрана за участие. 2002 г. – В Южна Африка се създава Африканския съюз с първи председател Табо Мбеки. 2006 г. – При кацане на пистата в град Иркутск в Русия, самолет Еърбъс А310, летящ по линията Москва – Иркутск се разбива. Загиват 125 и оцеляват 78 пътници. Между загиналите има много деца и членове на екипажа. Причината за катастрофата в официалния доклад от разследването са грешните действия на пилотите. 2006 г. – Завършва Световното първенство по футбол 2006, проведено в Германия. Във финалния мач, световен шампион става Италия, побеждавайки Франция след изпълнение на дузпи. 2011 г. – Официално е създадена новата държава Южен Судан, която получава своята независимост от Судан. Родени 1249 г. – Камеяма, император на Япония († 1305 г.) 1578 г. – Фердинанд II, император на Свещена Римска империя († 1637 г.) 1764 г. – Ан Радклиф, английска писателка († 1823 г.) 1766 г. – Джейкъб Пъркинс, американски изобретател († 1849 г.) 1819 г. – Елиас Хоу (Илаяс Хау), американски изобретател († 1867 г.) 1834 г. – Ян Неруда, чешки поет († 1891 г.) 1848 г. – Роберто I Бурбон-Пармски, херцог на Парма и Пиаченца († 1907 г.) 1850 г. – Иван Вазов, български писател († 1921 г.) 1858 г. – Франц Боас, американски антрополог († 1942 г.) 1879 г. – Фридрих Адлер, австрийски политик († 1960 г.) 1884 г. – Михаил Бородин, руски дипломат († 1951 г.) 1889 г. – Николай Асеев, руски поет († 1963 г.) 1894 г. – Пьотър Капица, руски физик, Нобелов лауреат през 1978 († 1984 г.) 1898 г. – Петър Габровски, министър-председател на България († 1945 г.) 1911 г. – Джон Уилър, американски физик-теоретик († 2008 г.) 1914 г. – Вили Щоф, германски партиен и държавен деец († 1999 г.) 1916 г. – Едуард Хийт, министър-председател на Обединеното кралство († 2005 г.) 1926 г. – Бен Рой Мотелсон, датски и американски физик, Нобелов лауреат († 2022 г.) 1929 г. – Хасан II, крал на Мароко († 1999 г.) 1929 г. – Станка Пенчева, българска поетеса († 2014 г.) 1932 г. – Доналд Ръмсфелд, американски политик († 2021 г.) 1933 г. – Оливър Сакс, английски невролог и писател († 2015 г.) 1935 г. – Мерседес Соса, аржентинска певица и политическа активистка († 2009 г.) 1936 г. – Ричард Уилсън, английски актьор 1938 г. – Брайън Денехи, американски актьор († 2020 г.) 1943 г. – Джон Каспър, американски астронавт 1945 г. – Дийн Кунц, американски писател 1946 г. – Бон Скот, австралийски певец от шотландски произход (AC/DC) († 1980 г.) 1947 г. – Мич Мичъл, британски барабанист († 2008 г.) 1950 г. – Виктор Янукович, украински политик 1951 г. – Крис Купър, американски актьор 1952 г. – Андрей Желязков, български футболист 1952 г. – Димо Димчев, арумънски писател (арумъни) 1956 г. – Том Ханкс, американски актьор 1958 г. – Кин Стоянов, български общественик 1964 г. – Джанлука Виали, италиански футболист 1964 г. – Кортни Лав, американска певица и актриса 1966 г. – Амели Нотомб, белгийска писателка 1967 г. – Йордан Лечков, български футболист 1968 г. – Паоло Ди Канио, италиански футболист 1971 г. – Марк Андрийсън, американски програмист и изобретател 1975 г. – Джесика Фолкър, шведска поп изпълнителка 1976 г. – Екатерина Гусева, руска актриса 1978 г. – Дмитрий Дюжев, руски актьор 1978 г. – Линда Парк, американска актриса 1982 г. – Сакон Ямамото, японски пилот на Формула 1 1984 г. – Хана Хол, американска актриса 1990 г. – Рафаел да Силва, бразилски футболист 1990 г. – Фабио Да Силва, бразилски футболист Починали 1441 г. – Ян ван Ейк, нидерландски живописец (ок. 1390) 1797 г. – Едмънд Бърк, британски философ и държавник (* 1729 г.) 1850 г. – Закари Тейлър, 12-и президент на САЩ (* 1784 г.) 1856 г. – Амадео Авогадро, италиански физик и химик (* 1776 г.) 1868 г. – Коста Евтимов, български революционер (* 1834 г.) 1880 г. – Пол Брока, френски лекар (* 1824 г.) 1902 г. – Марк Антоколски, руски скулптор (* 1843 г.) 1904 г. – Славейко Арсов, български революционер (* 1878 г.) 1904 г. – Стоян Донски, български революционер (* 1869 г.) 1913 г. – Васил Чекаларов, български революционер (* 1874 г.) 1934 г. – Иван Хаджиниколов, български революционер (* 1861 г.) 1974 г. – Яна Язова, българска писателка (* 1912 г.) 1976 г. – Иван Пейчев, български драматург (* 1916 г.) 1977 г. – Фани Попова-Мутафова, българска писателка (* 1902 г.) 1978 г. – Веса Гачева, българска актриса (* 1913 г.) 1992 г. – Васил Пеевски, български геодезист (* 1905 г.) 2002 г. – Людия Иванов, български учен (* 1929 г.) 2004 г. – Пол Хлебников, американски журналист (* 1963 г.) 2012 г. – Боян Иванов, български поп певец (* 1943 г.) 2020 г. – Методий Григоров, български хоров диригент (* 1937 г.) Празници Аржентина – Ден на независимостта (от Испания, 1816 г.) Мароко – Ден на крал Хасан II Австралия – Ден на конституцията Палау – Ден на конституцията (1981 г., първата антиядрена конституция в света, национален празник Русия – Ден на рибаря 709

bg

2478

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

10 юли

10 юли е 191-вият ден в годината според григорианския календар (192-ри през високосна). Остават 174 дни до края на годината. Събития 48 пр.н.е. – В Битката при Дирахиум Юлий Цезар едва избягва катастрофално поражение от Помпей Велики. 1212 г. – Голяма част от Лондон е изпепелена от пожар. 1547 г. – Във Франция се осъществява последният легален дуел, след което дуелите са забранени от краля, поради честите смъртни случаи, а през 1566 г. влиза в сила наказание със смърт при участие в дуел. 1584 г. – Вилхелм Орански е убит в дома си в Делфт, Холандия от Балтазар Жерар. 1778 г. – Американската революция: Кралят на Франция Луи XVI обявява война на Кралство Великобритания. 1847 г. – В САЩ пристига първата група от 47 китайски имигранти. 1878 г. – В Англия е използвана за първи път свирка от съдия по време на футболен мач. 1887 г. – Съставено е четиринадесетото правителство на България, начело с Константин Стоилов. 1913 г. – В Долината на смъртта, Калифорния, е отбелязана температурата 134 градуса по Фаренхайт, или приблизително 56,7 градуса по Целзий – най-високата температура на въздуха измерена в САЩ. 1938 г. – Хауърд Хюз поставя нов рекорд, като завършва околосветски полет със самолет за 91 часа. 1940 г. – Втората световна война: Германското Луфтвафе напада по въздуха британските конвои над протока Ла Манш, с което започва Битката за Британия (датата е спорна). 1940 г. – Втора световна война: Установен е Режим Виши във Франция. 1943 г. – Втора световна война: Започва Съюзническо настъпление в Сицилия. 1949 г. – След шест денонощия строеж е завършен Мавзолеят на Георги Димитров в София. 1962 г. – От Кейп Канаверал, Флорида, е изстрелян първият комуникационен сателит „Телстар“. 1966 г. – На връх Ботев е открита телевизионна и УКВ станция. 1969 г. – Народна република България ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан на 1 юли 1968 г. 1973 г. – Бахамите придобиват пълна независимост чрез Общността на нациите. 1985 г. – Френските специални служби потопяват кораба „Рейнбоу Уориър“, собственост на екологичната организация Грийнпийс, докато е в пристанището на Окланд (Нова Зеландия), за да осигурят провеждането на ядрен опит на атола Муруроа. 1990 г. – Тържествено е открито VII велико народно събрание във Велико Търново. 1991 г. – Борис Елцин полага клетва, като демократично избран първи президент на Русия. 1992 г. – Бившия панамски диктатор Мануел Нориега е осъден на 40 години затвор в САЩ заради разрешение страната му да бъде използвана за контрабанда на наркотици. 1994 г. – На Световното първенство по футбол в САЩ Националният отбор по футбол на България побеждава Националния отбор по футбол на Германия и се класира за полуфиналите. 2006 г. – Президентът на Полша Лех Качински назначава своя брат-близнак Ярослав Качински за премиер на страната, което е прецедент в световната политическа история. 2006 г. – При експлозия в Ингушетия е убит чеченския сепаратист Шамил Басаев. Родени 1509 г. – Жан Калвин, религиозен реформатор († 1564 г.) 1768 г. – Хендрик Вогд, нидерландски художник († 1839 г.) 1830 г. – Камий Писаро, френски импресионист († 1903 г.) 1835 г. – Хенрик Виенявски, полски цигулар († 1880 г.) 1856 г. – Никола Тесла, сърбо-американски изобретател († 1943 г.) 1857 г. – Атанас Тинтеров, български математик († 1927 г.) 1864 г. – Асен Пападопов, български военен деец († 1944 г.) 1871 г. – Марсел Пруст, френски писател († 1922 г.) 1879 г. – Никола Маринов, български художник († 1948 г.) 1895 г. – Карл Орф, германски композитор († 1982 г.) 1898 г. – Константин Кацаров, български юрист († 1980 г.) 1902 г. – Курт Алдер, немски химик и Нобелов лауреат през 1950 г. († 1958 г.) 1903 г. – Джон Уиндъм, британски писател († 1969 г.) 1913 г. – Люба Велич, българо-австрийска певица († 1996 г.) 1918 г. – Джеймс Олдридж, австралийски писател († 2015 г.) 1920 г. – Оуен Чембърлейн, американски физик, Нобелов лауреат († 2006 г.) 1926 г. – Джаба Йоселиани, грузински военачалник и политик († 2003 г.) 1927 г. – Паул Вюр, немски писател († 2016 г.) 1930 г. – Серафим Северняк, български писател († 1988 г.) 1930 г. – Цане Андреевски, писател от Република Македония 1931 г. – Симон Бенмуса, френски драматург и писател († 2001 г.) 1932 г. – Юрген Бекер, немски писател 1942 г. – Миряна Маркович, сръбски политик († 2019 г.) 1942 г. – Рони Джеймс Дио, американски рок музикант († 2010 г.) 1942 г. – Херман Бургер, швейцарски писател († 1989 г.) 1944 г. – Ваня Петкова, българска поетеса, журналист и преводач († 2009 г.) 1948 г. – Ангел Ангелов, български боксьор 1953 г. – Сергей Комитски, български актьор († 2021 г.) 1958 г. – Кирил Батембергски, български художник († 2018 г.) 1958 г. – Фиона Шоу, ирландска актриса и режисьор 1960 г. – Сет Годин, маркетинг специалист 1969 г. – Павел Чернев, български адвокат и политик († 2016 г.) 1972 г. – София Вергара, колумбийска актриса, ТВ водещ и модел 1974 г. – Белослава, българска певица 1976 г. – Едмилсон, бразилски футболист 1977 г. – Чиуетел Еджиофор, английски актьор 1980 г. – Джесика Симпсън, американска певица и актриса 1981 г. – Александър Тунчев, български футболист 1984 г. – Марк Гонсалес, чилийски футболист 1985 г. – Марио Гомес, германски футболист Починали 138 г. – Адриан, римски император (* 76 г.) 518 г. – Анастасий I (Византийска империя), византийски император (* ок. 420) 1510 г. – Катерина Корнаро, последната кралица на Кипърското кралство (* 1454) 1559 г. – Анри II, френски крал (* 1519 г.) 1584 г. – Вилхелм Орански, нидерландски държавник (* 1533 г.) 1849 г. – Александра Александровна, велика руска княгиня (* 1842 г.) 1884 г. – Пол Морфи, американски шахматист (* 1837 г.) 1910 г. – Йохан Готфрид Гал, немски астроном (* 1812 г.) 1912 г. – Николай Столетов, руски офицер (* 1834 г.) 1915 г. – Важа-Пшавела, грузински поет (* 1861 г.) 1927 г. – Александър Найденович, български учен (* 1858 г.) 1945 г. – Пенчо Семов, български индустриалец (* 1873 г.) 1970 г. – Веселин Стайков, български художник (* 1906 г.) 1978 г. – Джон Д. Рокфелер III, индустриалец и филантроп (* 1906 г.) 1978 г. – Джо Дейвис, английски играч на билярд и снукър (* 1901 г.) 1994 г. – Иван Радоев, български писател (* 1927 г.) 1997 г. – Асен Миланов, български актьор (* 1922 г.) 2006 г. – Шамил Басаев, чеченски бунтовник (* 1965 г.) 2008 г. – Чингиз Айтматов, руски писател (* 1928 г.) 2015 г. – Омар Шариф, египетски актьор (* 1932 г.) Празници Бахамски острови – Ден на независимостта (1973 г., от Великобритания, национален празник) Мавритания – Ден на армията Ден на тишината – за последователите на Мехер Баба 710

bg

2479

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

11 юли

11 юли е 192-рият ден в годината според григорианския календар (193-ти през високосна). Остават 173 дни до края на годината. Събития 1346 г. – Карл IV е избран за император на Свещената Римска империя. 1733 г. – Осветена е катедралата в Санкт Петербург, известна като Петропавловски събор – най-високата сграда в града (122,5 м). 1829 г. – Руско-турска война (1828–1829): Руски отряди овладяват Месемврия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие). 1859 г. – Приключва Австро-итало-френската война с победа за Франция и Сардиния. 1884 г. – Съставено е Правителство на България, начело с Петко Каравелов. 1919 г. – В Холандия е въведен 8-часов работен ден. 1921 г. – След активната намеса на Червената армия Монголия става независима от Китай, като се създава Народна Република Монголия. 1922 г. – Официално е открит амфитеатъра Холивуд Боул в Лос Анджелис. 1940 г. – Румъния е изключена от Лигата на нациите заради сътрудничеството ѝ с Хитлеристка Германия. 1950 г. – Пакистан се присъединява към Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. 1960 г. – Публикуван е романът Да убиеш присмехулник на американската писателка Харпър Ли, в който става дума за расовата несправедливост. 1971 г. – Състои се премиерата на рок операта Исус Христос суперзвезда от Андрю Лойд Уебър. 1979 г. – Първата американска космическа станция Скайлаб се разпада планувано над Индийския океан при завръщането си на Земята. 1987 г. – Според Организацията на обединените нации населението на Земята преминава границата от 5 000 000 000 (5 милиарда). 1995 г. – САЩ и Виетнам възстановяват дипломатическите си отношения. 1995 г. – Над 8000 босненски възрастни и деца (всички бошняци) са избити край Сребреница от сръбски военни сили, командвани от Ратко Младич, което става непосредствен повод за започване на Операция Преднамерена сила срещу Република Сръбска. 2001 г. – Американската компания за моментни фотоапарати Полароид обявява банкрут, след като не успява да разработи цифров фотоапарат за моментни снимки и губи пазари. 2006 г. – Microsoft прекратява поддръжката на Windows 98 и Windows Me. 2006 г. – За период от 11 минути седем бомби избухват в жп влакове в предградията на Мумбай, Индия, при което са убити 209 души, а 700 са ранени. 2010 г. – Завършва Световното първенство по футбол 2010 в Южна Африка. Родени 1274 г. – Робърт I, крал на Шотландия († 1329 г.) 1657 г. – Фридрих I, крал на Прусия († 1713 г.) 1767 г. – Джон Куинси Адамс, 6-и президент на САЩ († 1848 г.) 1798 г. – Паоло Сави, италиански геолог и зоолог († 1871 г.) 1811 г. – Йохан Георг фон Хан, австрийски дипломат и учен († 1869 г.) 1854 г. – Джорджиана Баримор, американска актриса († 1893 г.) 1857 г. – Алфред Бине, френски психолог († 1911 г.) 1864 г. – Петър Дънов, български духовен водач († 1944 г.) 1891 г. – Пер Лагерквист, шведски писател, Нобелов лауреат през 1951 († 1974 г.) 1899 г. – Пьотър Павленко, съветски писател († 1951 г.) 1903 г. – Рудолф Абел, съветски офицер от разузнаването († 1971 г.) 1916 г. – Александър Прохоров, руски физик, Нобелов лауреат през 1964 г. († 2002 г.) 1920 г. – Юл Бринър, американски филмов и театрален актьор († 1985 г.) 1927 г. – Херберт Бломщед, шведско-американски диригент 1928 г. – Курт Клингер, австрийски писател († 2003 г.) 1933 г. – Джорджо Армани, италиански дизайнер 1939 г. – Марко Семов, български писател († 2007 г.) 1948 г. – Сергей Антонов, българин, обвинен в атентата срещу Йоан Павел II († 2007 г.) 1958 г. – Уго Санчес, мексикански футболист 1959 г. – Ричи Самбора, американски китарист 1959 г. – Тобиас Морети, австрийски актьор 1964 г. – Кирил Сакскобургготски, син на Симеон II 1964 г. – Хелмут Краусер, немски писател 1966 г. – Деби Дънинг, американска актриса 1969 г. – Ал Собранте, барабанист на групата Green Day 1974 г. – Андре Ойер, холандски футболист 1975 г. – Радостин Станев, български футболист 1975 г. – Рубен Бараха, испански футболист 1976 г. – Лил Ким, американска рап изпълнителка 1978 г. – Александър Захариев, български треньор 1979 г. – Ерик Абидал, френски футболист 1980 г. – Валентин Илиев, български футболист 1981 г. – Александра Фол, българска композиторка 1986 г. – Йоан Гуркюф, френски футболист 1988 г. – Лъчезар Балтанов, български футболист 1990 г. – Каролине Возняцки, датска тенисистка Починали 969 г. – Олга, княгиня на Киев (* 890 г.) 1593 г. – Джузепе Арчимболдо, италиански художник (* 1527 г.) 1833 г. – Яган, австралийски военачалник (* ок. 1795 г.) 1906 г. – Хайнрих Гелцер, немски историк (* 1847 г.) 1920 г. – Евгения, императрица на Франция (* 1826 г.) 1925 г. – Никола Габровски, български публицист и политик (* 1864 г.) 1937 г. – Джордж Гершуин, американски композитор (* 1898 г.) 1941 г. – Артър Евънс, британски археолог (* 1851 г.) 1942 г. – Борис Пожаров, български актьор (* 1866 г.) 1957 г. – Валтер Науш, австрийски футболист (* 1907 г.) 1971 г. – Педро Родригес, мексикански автомобилен състезател (* 1940) 1974 г. – Пер Лагерквист, шведски писател (* 1891) 1975 г. – Курт Пинтус, немски писател († 1886 г.) 1979 г. – Валтер Арнолд, германски скулптор (* 1909) 1985 г. – Васка Емануилова, българска скулпторка (* 1905 г.) 1989 г. – Лорънс Оливие, английски актьор и режисьор (* 1907 г.) 1994 г. – Савана, американска порноактриса (* 1970 г.) 2002 г. – Любомир Далчев, български художник и скулптор (* 1902 г.) 2004 г. – Лорънс Рокфелер, американски финансист и филантроп (* 1910 г.) 2007 г. – Лейди Бърд Джонсън, първа дама на САЩ (1963 – 1969) (* 1912 г.) 2008 г. – Майкъл Дебейки, американски кардиохирург (* 1908 г.) Празници ООН – Световен ден на човечеството (препоръчан да се празнува от Фонда на ООН за населението (рус.) през 1989 г., по повод раждането на 5-милиардния жител на планетата на 11 юли 1987 г.) Ирландия – Ден на националната памет (в памет на загиналите за свобода на Ирландия, по повод края на Войната за независимост през 1921 г.) Китай – Национален ден на мореплаването (празнува се от 2005 г., по повод на 600-годишнината на първата експедиция на китайския мореплавател Джън Хъ) Монголия – Ден на революцията и независимостта (от Китай, 1921 г., национален празник) Фландрия – Годишнина от битката при Куртре (1302 г., начало на борбата за независимост от Франция, национален празник) 711

bg

2480

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

12 юли

12 юли е 193-тият ден в годината според григорианския календар (194-ти през високосна). Остават 172 дни до края на годината. Събития 1153 г. – Анастасий IV е избран за папа. 1543 г. – Крал Хенри VIII сключва брак с Катрин Пар – своята шеста и последна съпруга. 1806 г. – Шестнадесет германски федерални държави се отделят от Свещената Римска империя под протектората на Наполеон I и образуват Рейнска конфедерация. 1859 г. – Българското население в Кукуш отправя петиция до папа Пий IX, с молба да бъдат приети католическата църква. 1862 г. – Конгресът на САЩ утвърждава Медал на честта – най-високото военно отличие в САЩ. 1876 г. – Италианската циркова артистка Мария Спелтерина преминава по въже над Ниагарския водопад за 11 минути и се връща, ходейки назад, за 10 минути. 1913 г. – Междусъюзническата война: Гръцката войска окупира Дедеагач. 1913 г. – Втора балканска война: Войски на Кралство Сърбия започват обсада на Видин; обсадата е прекратена по-късно, когато войната свършва. 1941 г. – Втората световна война: Самолети на Хитлеристка Германия започват бомбардировки на Москва. 1948 г. – Като част от национализацията в Народна република България, частните книгоиздателства са ликвидирани и дейността им се поема от държавата, кооперациите и обществените организации. 1953 г. – Официално е открит стадиона Имтек Арена в Хамбург. 1957 г. – Американският лекар Лерой Барни представя виждането, че тютюнопушенето е една от основните причини за нарасналия брой на заболелите от рак на белия дроб. 1988 г. – Областното ръководство на Нагорни Карабах обявява, че районът излиза от състава на Азербайджан и се присъединява към Армения. 1991 г. – VII велико народно събрание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, четирима подписват по-късно. 1991 г. – В Япония е убит преводачът на Сатанински строфи на японски език Хитоши Игараши. 2003 г. – В Канада е легализирана употребата на марихуана. 2005 г. – Принц Албер II е коронясан за княз на Монако 2006 г. – Военизирани групировки на Хизбула навлизат в Израел и атакуват израелски военни части, с което се поставя начало на Израелско-ливанската криза. 2008 г. – Основана е политическата Партия на обединените демократи на Македония. 2011 г. – Нептун завършва първата си орбита от откриването си на 23 септември 1846 г. насам. Родени 100 г. пр Хр. – Гай Юлий Цезар – римски държавник († 44 г.) пр Хр. 1817 г. – Хенри Дейвид Торо, американски писател († 1862 г.) 1851 г. – Михаил Поморцев, руски изобретател († 1916 г.) 1868 г. – Стефан Георге, германски поет († 1933 г.) 1876 г. – Макс Жакоб, френски поет († 1944 г.) 1884 г. – Амедео Модиляни, италиански художник († 1920 г.) 1904 г. – Пабло Неруда, чилийски поет, Нобелов лауреат през 1971 г. († 1973 г.) 1913 г. – Уилис Лам, американски физик, Нобелов лауреат († 2008 г.) 1920 г. – Петър Танчев, български политик († 1992 г.) 1926 г. – Антон Каравелов, български архитект, писател, преподавател († 2016 г.) 1930 г. – Ги Лижие, автомобилен състезател († 2015 г.) 1935 г. – Минчо Семов, български учен († 2006 г.) 1937 г. – Бил Козби, американски актьор 1942 г. – Добрин Ненов, български футболист 1945 г. – Абдираман Алити, дипломат от Република Македония († 2013 г.) 1945 г. – Димитър Пенев, български треньор 1950 г. – Филип Шелби, американски писател 1952 г. – Ерик Адамс, вокалист на Меноуър 1952 г. – Ирина Бокова, български политик 1955 г. – Тимоти Гартън Аш, британски историк 1958 г. – Пламен Павлов, български историк 1959 г. – Чарли Мърфи, американски актьор, брат на Еди Мърфи († 2017 г.) 1967 г. – Джон Петручи, американски музикант и композитор 1970 г. – Лия, българска попфолк певица 1971 г. – Янко Лозанов, български актьор 1973 г. – Биляна Раева, български политик 1973 г. – Кристиан Виери, италиански футболист 1974 г. – Шарон ден Адел, холандска певица (Within Temptation) 1978 г. – Мишел Родригес, американска актриса 1978 г. – Тофър Грейс, американски актьор 1985 г. – Явор Бахаров, български актьор 1989 г. – Фийби Тонкин, австралийска актриса 1996 г. – Джордан Ромеро, американски алпинист Починали 1536 г. – Еразъм Ротердамски, холандски теолог (* 1466 г.) 1712 г. – Ричард Кромуел, лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия (* 1626 г.) 1804 г. – Александър Хамилтън, американски публицист (* 1755 г.) 1845 г. – Хенрик Вергелан, норвежки писател (* 1808 г.) 1851 г. – Луи Дагер, френски изобретател (* 1787 г.) 1911 г. – Димитър Бояджиев, български поет (* 1880 г.) 1913 г. – Иван Котев, български революционер (* ? г.) 1921 г. – Габриел Липман, френски физик, Нобелов лауреат през 1908 г. (* 1845 г.) 1931 г. – Натан Сьодерблум, шведски духовник, Нобелов лауреат през 1930 г. (* 1866 г.) 1935 г. – Алфред Драйфус, френски офицер (* 1859) 1938 г. – Петър Гочев, български геолог (* 1902) 1944 г. – Сергей Булгаков, руски философ (* 1871 г.) 1945 г. – Борис Галеркин, руски математик (* 1871 г.) 1945 г. – Илия Георгов, български политик (* 1860 г.) 1949 г. – Георги Занков, български революционер († 1886 г.) 1957 г. – Венедикт Бобчевски, български композитор (* 1895 г.) 1963 г. – Златан Дудов, германски режисьор (* 1903 г.) 1981 г. – Борис Полевой, руски писател (* 1908 г.) 2001 г. – Йован Котески, поет от Република Македония (* 1932 г.) 2003 г. – Бени Картър, американски музикант (* 1907 г.) 2008 г. – Вили Казасян, български композитор (* 1934 г.) 2016 г. – Паул Вюр, немски писател (* 1927 г.) Празници България – Празник на националната гвардейска част – Определен с Правилник за структурата, организацията и реда за използване на Националната гвардейска част, приет с Постановление на Министерския съвет 124 от 14 май 2001 г. България – Боен празник на 6-и артилерийски полк Италия – Празник на град Аквилея Кирибати – Ден на независимостта (от Великобритания, 1979 г.; национален празник) Сао Томе и Принсипи – Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г.; национален празник) 712

bg

2481

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

13 юли

13 юли е 194-тият ден в годината според григорианския календар (195-и през високосна година). Остават 171 дни до края на годината. Събития 1793 г. – Ръководителят на Френската революция Жан-Пол Марат е убит във ваната на собствената си баня от френската благородничка и член на противникова политическа формация Шарлот Корде. 1837 г. – Кралица Виктория става първият крал на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия (по-късно преименувано на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия), който се настанява в Бъкингамския дворец в Лондон. 1878 г. – Подписан е Берлинският договор, който урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877 – 1878). Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя. 1881 г. – Съставено е шестото правителство на Княжество България, което няма министър-председател, а работата му се ръководи пряко от княз Александър I Батенберг в условията на т.нар. „режим на пълномощията“. 1930 г. – В Уругвай е открито първото световно първенство по футбол. 1985 г. – Състои се благотворителният концерт Live Aid, организиран за борба с гладуването в Етиопия. 1994 г. – На полуфинала на Световното първенство по футбол в САЩ националният отбор по футбол на България загубва от националния отбор по футбол на Италия с 2:1. 2004 г. – Официално е прието националното знаме на Черна гора. Родени 100 или 102 пр.н.е. Юлий Цезар († 44 пр.н.е.) 1527 г. – Джон Дий, математик, астроном, астролог, окултист, навигатор, империалист и консултант на кралицата Елизабет I († 1608 г.) 1590 г. – Климент X, римски папа († 1676 г.) 1608 г. – Фердинанд III, император на Свещената римска империя († 1657 г.) 1798 г. – Александра Фьодоровна, императрица на Русия († 1860 г.) 1821 г. – Натан Бедфорд Форест, основател на Ку Клукс Клан († 1877 г.) 1841 г. – Ото Вагнер, австрийски архитект († 1918 г.) 1849 г. – Херман Хелмер, австрийски архитект († 1919 г.) 1851 г. – Сергей Степняк-Кравчинский, руски писател († 1895 г.) 1862 г. – Петър Гудев, министър-председател на България († 1932 г.) 1889 г. – Коста Тодоров, български политик († 1947 г.) 1894 г. – Исак Бабел, съветски новелист и драматург († 1940 г.) 1903 г. – Кенет Кларк, британски изкуствовед († 1983 г.) 1918 г. – Алберто Аскари, италиански пилот от формула 1 († 1955 г.) 1919 г. – Гриша Филипов, министър-председател на България († 1994 г.) 1922 г. – Вълкана Стоянова, българска народна певица († 2009 г.) 1928 г. – Томазо Бушета, италиански мафиот († 2000 г.) 1934 г. – Уоле Шоинка, нигерийски писател, Нобелов лауреат през 1986 г. 1940 г. – Атанас Яранов, български художник († 1988 г.) 1940 г. – Патрик Стюарт, английски актьор 1942 г. – Харисън Форд, американски актьор 1944 г. – Ерньо Рубик, унгарски изобретател, скулптор и архитект 1950 г. – Джордж Нелсън, американски астронавт 1950 г. – Ма Индзиу, тайвански политик 1954 г. – Бойко Ноев, български политик 1957 – Тиери Бутсен, белгийски пилот от Формула 1 1967 г. – Бени Бенаси, италиански диджей 1974 г. – Ярно Трули, италиански автомобилен пилот 1979 г. – Крейг Белами, уелски футболист 1985 г. – Гилермо Очоа, мексикански футболист 1988 г. – Стивън Маккуин, американски актьор 1993 г. – Анастасия Левордашка, българска актриса Починали 939 г. – Лъв VII, римски папа (* неизв.) 1583 г. – Балтазар Жерар, френски католик (* 1557 г.) 1807 г. – Йохан III Бернули, швейцарски математик и астроном (* 1744 г.) 1895 г. – Петко Славейков, български писател и публицист (* 1827 г.) 1895 г. – Христо Стоянов, български политик (* ок. 1842 г.) 1896 г. – Фридрих Август Кекуле, германски химик (* 1829 г.) 1912 г. – Марк-Емил Руше, швейцарски политик (* 1853 г.) 1921 г. – Габриел Липман, френски физик, Нобелов лауреат (* 1845 г.) 1924 г. – Алфред Маршал, английски икономист (* 1842 г.) 1951 г. – Арнолд Шьонберг, австрийски композитор (* 1874 г.) 1951 г. – Николаус Велтер, люксембургски писател, литературовед и държавник (* 1871 г.) 1954 г. – Фрида Кало, мексиканска художничка (* 1907 г.) 1967 г. – Андре Мазон, френски филолог (* 1881 г.) 1974 г. – Патрик Блакет, британски физик, Нобелов лауреат (* 1897 г.) 1976 г. – Йоахим Пайпер, германски офицер (* 1915 г.) 2000 г. – Ян Карски, полски офицер (* 1914 г.) 2005 г. – Асен Кисимов, български актьор (* 1936 г.) 2009 г. – Никола Станчев, български борец (* 1930 г.) 2013 г. – Кори Монтийт, канадски актьор и музикант (* 1982 г.) 2014 г. – Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Нобелов лауреат (* 1923 г.) Празници Черна гора – Международно призната за независима държава (Берлински конгрес, 1878 г.) и Годишнина от антифашисткото въстание (1941 г., национален празник) 713

bg

2482

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

14 юли

14 юли е 195-ият ден в годината според Григорианския календар (196-и през високосна). Остават 170 дни до края на годината. Събития 1228 г. – Луи VIII става крал на Франция след смъртта на баща си Филип II. 1456 г. – Унгарската армия нанася поражение при Белград на армията на Османската империя. 1789 г. – Френската революция: Жителите на Париж превземат Бастилията и освобождават седем политически затворници, с което започва Френската революция. 1795 г. – Марсилезата е обявена за френски национален химн. 1867 г. – Алфред Нобел извършва демонстрация на действието на динамита в Англия. 1877 г. – В църквата „Свети великомъченик Георги“, село Любенова махала е извършено едно от най-големите кланета в българската история – 1013 намират смъртта си в църковния двор и в самата църква. 1902 г. – Свободностоящата камбанария на площад Сан Марко във Венеция се срутва, без да причини човешки жертви, възстановена е окончателно след 10 години. 1913 г. – Междусъюзническата война: започва битката за Кресненския пролом (до 18 юли). 1933 г. – Глайхшалтунг: В Германия са забранени всички опозиционни политически партии, освен Нацистката партия. 1941 г. – Втората световна война: Червената армия използва за първи път легендарните ракетни установки Катюша. 1946 г. – Излиза първото издание на книгата на американския педиатър Бенджамин Спок – „Грижи за бебето и детето“. 1948 г. – Лидерът на Италианската комунистическа партия Палмиро Толяти е прострелян и ранен близо до италианския парламент. 1958 г. – Иракският крал Фейсал II е убит, заедно с обкръжението си, от арабски националисти; монархията е отхвърлена и Ирак е провъзгласена за република. 1959 г. – САЩ пускат във вода първия си атомен крайцер – Лонг Бийч, оборудван с два атомни реактора. 1965 г. – Космическият апарат Маринър 4, който е изстрелян през 1964, преминава покрай Марс и прави първите близки снимки на чужда планета. 1969 г. – С навлизането на Салвадорската армия на територията на Хондурас започва т.нар. Футболна война. 1987 г. – В Народна република България се създават свободни безмитни зони за насърчаване на стопанската инициатива. 1992 г. – Основан е Българският хелзинкски комитет. 1995 г. – Създаден е форматът mp3 за аудиофайлове. 2000 г. – Мощно слънчево изригване причинява геомагнитна буря на Земята. 2011 г. – Южен Судан е приет в ООН. 2015 г. – След повече от 9 години полет, космическият апарат Нови хоризонти преминава само на 12,5 хиляди км от Плутон. 2016 г. – Навръх националния празник на Франция в Ница е извършен атентат, при който загиват 84 души. Родени 1459 г. – Анджело Полициано, италиански поет и писател († 1494 г.) 1602 г. – Мазарини, френски политик († 1661 г.) 1776 г. – Пиер Домени, френски офицер († 1832 г.) 1801 г. – Йоханес Петер Мюлер, германски физиолог († 1858 г.) 1862 г. – Вълко Василев, български военен деец († 1933 г.) 1862 г. – Густав Климт, австрийски художник († 1918 г.) 1866 г. – Милица Николаевна, велика руска княгиня († 1951 г.) 1877 г. – Никола Въжаров, български учител († 1964 г.) 1889 г. – Анте Павелич, хърватски политик († 1959 г.) 1889 г. – Петър Динев, български композитор († 1980 г.) 1891 г. – Александър Волков, руски математик († 1977 г.) 1910 г. – Уилям Хана, американски аниматор († 2001 г.) 1913 г. – Джералд Форд, 38-и президент на САЩ († 2006 г.) 1918 г. – Ингмар Бергман, шведски режисьор († 2007 г.) 1919 г. – Лино Вентура, италиански актьор († 1987 г.) 1921 г. – Джефри Уилкинсън, британски химик, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1996 г.) 1923 г. – Трендафил Станков, български футболист († 2001 г.) 1925 г. – Георги Джагаров, български поет († 1995 г.) 1926 г. – Хари Дийн Стонтън, американски актьор († 2017 г.) 1927 г. – Иван Младенов, български учен († 1997 г.) 1933 г. – Думаагийн Содном, монголски политик 1936 г. – Робърт Овърмайер, американски астронавт († 1996 г.) 1939 г. – Карел Гот, чешки поп певец († 2019 г.) 1942 г. – Хавиер Солана, испански политик 1944 г. – Георги Попов, български футболист 1945 г. – Стоян Стоянов, български политик († 2020 г.) 1952 г. – Джеф Линдзи, американски писател 1966 г. – Матю Фокс, американски актьор 1970 г. – Веселин Вешев, български политик, предприемач и спортист 1971 г. – Хауърд Уеб, английски съдия 1973 г. – Халил Мутлу, турски щангист 1977 г. – Виктория Шведска, шведска принцеса и престолонаследник 1983 г. – Игор Андреев, руски тенисист 1984 г. – Нилмар, бразилски футболист 1987 г. – Адам Джонсън, английски футболист 1987 г. – Сара Канинг, канадска актриса 1988 г. – Конър Макгрегър, ирландски ММА боец Починали 1223 г. – Филип II, крал на Франция (* 1165 г.) 1816 г. – Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер (* 1750 г.) 1817 г. – Ан Луиз Жермен дьо Стаел, френска писателка (* 1766 г.) 1817 г. – Карагеорги Петрович, сръбски революционер (* 1762 г.) 1881 г. – Били Хлапето, американски престъпник (* 1859 г.) 1899 г. – Христо Попконстантинов, български писател (* 1858 г.) 1904 г. – Паул Крюгер, президент на Трансваал (* 1824 г.) 1907 г. – Димитър Гоголаков, гръцки андартски капитан (* ? г.) 1910 г. – Мина Тодорова, любима на Яворов (* 1890 г.) 1914 г. – Карол Телбиз, австро-унгарски общественик (* 1853 г.) 1929 г. – Ханс Делбрюк, немски историк (* 1848 г.) 1939 г. – Алфонс Муха, чешки художник (* 1860 г.) 1939 г. – Георг Гавантка, германски офицер (* 1891 г.) 1939 г. – Георги Бакалов, български общественик (* 1873 г.) 1954 г. – Хасинто Бенавенте, испански писател, Нобелов лауреат през 1922 г. (* 1866 г.) 1962 г. – Борис Машалов, български певец (* 1914 г.) 1963 г. – Свами Шивананда, индийски гуру (* 1887 г.) 1967 г. – Тудор Аргези, румънски поет (* 1880 г.) 1968 г. – Константин Паустовски, руски писател (* 1892 г.) 1971 г. – Димитър Силяновски, български юрист (* 1892 г.) 1979 г. – Димитър Атанасов, български агроном (* 1894 г.) 1981 г. – Петер фон Трамин, австрийски писател (* 1932 г.) 1991 г. – Павел Морозенко, съветски актьор (* 1939 г.) 1998 г. – Дик Макдоналд, американски предприемач (* 1909 г.) 2002 г. – Алекс Фрейзър, австралийски учен (* 1923 г.) 2003 г. – Иван Ганев, български учен (* 1942 г.) 2021 г. – Стайка Гьокова, българска народна певица (* 1930 г.) 2022 г. - Ивана Тръмп Празници Ирак – Ден на революцията САЩ – Ден на нудистите Франция – Годишнина от превземането на Бастилията (начало на Френската революция, 1789 г., национален празник) 714

bg

2483

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

15 юли

15 юли е 196-ият ден в годината според григорианския календар (197-и през високосна). Остават 169 дни до края на годината. Събития 1099 г. – По време на Първия кръстоносен поход приключва обсадата на Йерусалим, при която кръстоносците успяват да проникнат в града. 1240 г. – Състои се Битката при Нева, в която новгородската армия, водена от Александър Невски, нанася тежко поражение на шведските сили. 1410 г. – Състои се Битката при Таненберг между обединените сили на Кралство Полша и Великото литовско княжество и войските на Тевтонския орден. 1669 г. – Регистрирано е най-голямото изригване на вулкана Етна. 1799 г. – Френски войници откриват Розетския камък в пристанището на египетския град Розета. 1895 г. – Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и 3 дни по-късно умира от раните си. 1954 г. – Състои се първият полет на първия американски пътнически лайнер – Боинг 707. 1965 г. – Константинос II е принуден да подаде оставка от поста министър-председател на Гърция. 1966 г. – Подписва се Българо-съветска спогодба за изграждане на атомна електрическа централа в Народна република България. 1997 г. – В Маями, Флорида, серийния убиец Андрю Кунанан застрелва италианския моден дизайнер Джани Версаче пред дома му. 2004 г. – Христо Стоичков е назначен за треньор на Националния отбор по футбол на България. 2006 г. – След 2 години прекъсване се провежда традиционният фестивал Парад на любовта в Берлин. 2010 г. – Аржентина става първата държава в Латинска Америка, която официално разрешава еднополовите бракове. Родени 1606 г. – Рембранд ван Рейн, холандски художник († 1669 г.) 1724 г. – Мария-Франциска фон Зулцбах, германска благородничка († 1794 г.) 1737 г. – Луиза Френска, френска благородничка († 1787 г.) 1823 г. – Александър фон Хесен-Дармщат, германски принц († 1892 г.) 1848 г. – Вилфредо Парето, икономист и социолог († 1923 г.) 1853 г. – Мария Ермолова, руска актриса († 1928 г.) 1856 г. – Стефан Границки, български учител († 1910 г.) 1854 г. – Васил Радославов, министър-председател на България († 1929 г.) 1864 г. – Стоян Топузов, български военен деец († 1913 г.) 1887 г. – Кирил Шиваров, скулптор и архитект († 1938 г.) 1892 г. – Валтер Бенямин, германски литературен критик и писател († 1940 г.) 1892 г. – Янко Анастасов, български художник († 1958 г.) 1901 г. – Кирил Дрангов, български революционер († 1946 г.) 1918 г. – Бъртрам Брокхауз, канадски физик, Нобелов лауреат († 2003 г.) 1919 г. – Айрис Мърдок, британска писателка († 1999 г.) 1922 г. – Лион Ледърман, американски физик, Нобелов лауреат († 2018 г.) 1923 г. – Бинка Желязкова, български режисьор († 2011 г.) 1928 г. – Пал Бенкьо, унгарски шахматист († 2019 г.) 1930 г. – Александър Пиндиков, български културен деятел († 2017 г.) 1938 г. – Тодор Ив. Живков, български фолклорист, етнолог, политик († 2001 г.) 1943 г. – Дорис Рунге, немска поетеса 1946 г. – Линда Ронстад, американска певица 1948 г. – Майкъл Кремо, американски писател 1951 г. – Георги Балабанов, български актьор 1952 г. – Тери О'Куин, американски актьор 1956 г. – Джо Сатриани, американски рок китарист 1960 г. – Александър Донев, български музикант 1960 г. – Ана Харламенко, молдовски журналист и политик 1961 г. – Форест Уитакър, американски актьор 1966 г. – Ирен Жакоб, френска актриса 1966 г. – Петър Михтарски, български футболист 1967 г. – Адам Савидж, американски водещ 1969 г. – Анатоли Нанков, български футболист 1970 г. – Цветан Гашевски, български спортист 1970 г. – Юлиан Вергов, български актьор 1971 г. – Александър Делчев, български шахматист 1973 г. – Иван Бърнев, български актьор 1975 г. – Гео Чобанов, български оперен певец 1976 г. – Каролина Шути, австрийска писателка 1979 г. – Александер Фрай, швейцарски футболист 1984 г. – Живко Миланов, български футболист 1992 г. – Кохару Кусуми, японска певица (Morning Musume) Починали 1015 г. – Владимир I, велик княз на Киевска Рус (* ок. 958) 1274 г. – Бонавентура, италиански теолог и светец (* 1221) 1291 г. – Рудолф I, крал на Германия (* 1218 г.) 1542 г. – Лиза дел Джокондо, (* 1479 г.) 1609 г. – Анибале Карачи, италиански художник (* 1560 г.) 1828 г. – Жан Антоан Удон, френски скулптор (* 1741 г.) 1858 г. – Александър Иванов, руски художник (* 1806 г.) 1877 г. – Цачо Шишков, български доброволец (* 1837 г.) 1879 г. – Йохан Фридрих фон Брант, германски зоолог (* 1802 г.) 1888 г. – Александър Дрентелн, руски офицер (* 1820 г.) 1890 г. – Готфрид Келер, швейцарски писател (* 1819 г.) 1892 г. – Светослав Миларов-Сапунов, български писател (* 1850 г.) 1904 г. – Антон Чехов, руски писатели (* 1860 г.) 1904 г. – Вячеслав Плеве, руски политик (* 1846 г.) 1907 г. – Трендафил Думбалаков, български военен и революционер (* 1889 г.) 1916 г. – Иля Мечников, руски биолог, Нобелов лауреат (* 1845 г.) 1918 г. – Димитър Кирков, български военен деец (* 1861 г.) 1919 г. – Херман Емил Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1902 г. (* 1852 г.) 1929 г. – Хуго фон Хофманстал, поет, романист и драматург (* 1874 г.) 1932 г. – Илия Димитриев, български военен деец (* 1855 г.) 1933 г. – Климент Бояджиев, български офицер (* 1861 г.) 1937 г. – Георги Гешев, български шахматист (* 1903 г.) 1948 г. – Джон Пършинг, американски генерал (* 1860 г.) 1954 г. – Айни, таджикски писател, учен и общественик (* 1878 г.) 1965 г. – Георги Манев, български физик (* 1884 г.) 1970 г. – Ерик Берн, американски психолог (* 1910 г.) 1982 г. – Карло Луканов, български политик (* 1897 г.) 1997 г. – Джани Версаче, италиански моден дизайнер – убит (* 1946 г.) 2002 г. – Любомир Далчев, български художник и скулптор (* 1902 г.) 2010 г. – Йанде Коду Сен, сенегалска певица (* 1932 г.) 2011 г. – Владимир Голев, български писател и поет (* 1922 г.) Празници Православна църква – Св.княз Владимир Ботсуана – Ден на президента Бразилия – Ден на мъжете Бруней – Ден на султана 715

bg

2484

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

16 юли

16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна година). Остават 168 дни до края на годината. Събития 622 г. – Пророкът Мохамед се премества от Мека в Медина, което се смята за начало на ислямската вяра и на ислямския календар. 1054 г. – В Константинопол завършват с неуспех преговорите с Рим, което се смята от историците за начало на Източно-западната схизма. 1643 г. – Нидерландският мореплавател Мартин Геритсон де Фриз открива остров Сахалин. 1661 г. – Пуснати са в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм. 1748 г. – Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на масата на телата и движението. 1782 г. – Състои се премиерата на операта Отвличане от сарая на Волфганг Амадеус Моцарт. 1790 г. – Конгресът на САЩ определя град Вашингтон, окръг Колумбия за постоянна столица. 1875 г. – Приета е нова конституция във Франция, с която се създава Камара на представителите (Сенат) и се утвърждават изборите за президент. 1877 г. – Руско-турската война (1877 – 1878): Приключва Битката при Никопол с победа на руските сили над османските. 1901 г. – Основан е АФК Бароу в град Бароу ин Фърнс. 1920 г. – Антантата преустановява блокадата на СССР. 1920 г. – Основана е Аджарската автономна съветска социалистическа република. 1927 г. – Никарагуанската партизанска съпротива започва продължилата пет години война срещу американската окупация на Никарагуа. 1937 г. – Близо до Ваймар е открит концентрационният лагер Бухенвалд. 1942 г. – Холокост: Правителството на Вишистка Франция нарежда на френските полицаи да арестуват и затворят в концлагери над 30 хил. евреи. През 1995 президентът Жак Ширак официално признава отговорността на френската полиция. 1945 г. – Проект Манхатън: Проведен е първият ядрен опит, с кодово име Тринити, при който САЩ успешно детонират плутониево ядрено оръжие на полигона до град Аламогордо в щата Ню Мексико. 1951 г. – Публикувана е повестта на Селинджър Спасителят в ръжта. 1961 г. – Открита е втората отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Помпей и Салерно. 1962 г. – Проведено е първото пробно предаване на цветен сигнал между Америка и Европа с помощта на изкуствен спътник. 1965 г. – Тържествено е открит 11,8-километровият Монблански тунел, който свързва Италия и Франция. 1969 г. – Програма Аполо: От Космически център Джон Ф. Кенеди е изстрелян американския космически кораб Аполо 11, чиято цел е изпращане на човек на Луната за пръв път. 1979 г. – Иракският президент Ахмед Хасан ал Бакр подава оставка и на власт идва Саддам Хюсейн. 1982 г. – По време на масова церемония преподобният Муун венчава 4000 непознаващи се двойки на Медисън Скуеър Гардън. 1990 г. – При земетресение във Филипините с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер загиват над 2 хиляди души. 1990 г. – Открит е последният естествен спътник на Сатурн – Пан. 1993 г. – Пусната е Slackware – най-старата Linux дистрибуция. 1994 г. – Първите фрагменти от кометата Шумейкър-Леви 9 навлизат в атмосферата на Юпитер. 1999 г. – В 11 ч. 41 мин. общата стойност на акциите на Бил Гейтс в Майкрософт достига 100 млрд. долара. 2004 г. – Състои се премиерата на американския научнофантастичен филм „Аз, роботът“. 2004 г. – Oтваря врати Милениум Парк – първият и най-амбициозен архитектурен проект в Чикаго за 21 век. Родени 1773 г. – Йозеф Юнгман, чешки филолог († 1847 г.) 1798 г. – Александър Горчаков, руски политик († 1883 г.) 1818 г. – Спиридон Палаузов, български историк († 1872 г.) 1858 г. – Йожен Изаи, белгийски цигулар († 1931 г.) 1868 г. – Христо Чернопеев, български революционер († 1915 г.) 1872 г. – Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател († 1928 г.) 1877 г. – Айви Лий, американски общественик, основател на връзките с обществеността († 1934 г.) 1877 г. – Васил Коларов, български политик, ръководител на БКП и Коминтерна († 1950 г.) 1883 г. – Франц Набъл, австрийски писател († 1974 г.) 1888 г. – Фриц Цернике, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1966 г.) 1889 г. – Сава Чукалов, български писател, езиковед и преводач († 1971 г.) 1896 г. – Тригве Ли, норвежки политик († 1968 г.) 1900 г. – Филип Голиков, съветски маршал († 1980 г.) 1902 г. – Александър Лурия, руски психолог († 1977 г.) 1907 г. – Барбара Стануик, американска актриса († 1990 г.) 1911 г. – Джинджър Роджърс, американска актриса († 1995 г.) 1917 г. – Жорж Арно, френски писател († 1987 г.) 1926 г. – Ъруин Роуз, американски биолог, Нобелов лауреат през 2004 († 2015 г.) 1928 г. – Дико Фучеджиев, български писател († 2005 г.) 1928 г. – Робърт Шекли, американски писател († 2005 г.) 1929 г. – Дойно Дойнов, български историк († 2014 г.) 1937 г. – Петър Андасаров, български поет 1946 г. – Паша Христова, българска певица († 1971 г.) 1956 г. – Джери Дойл, американски политик 1959 г. – Зоран Йолевски, македонски политик 1961 г. – Паулус Хохгатерер, австрийски писател и психиатър 1961 г. – Георги Анастасов, български композитор 1963 г. – Сречко Катанец, словенски футболист и треньор 1964 г. – Ашот Анастасян, арменски шахматист 1967 г. – Уил Феръл, американски актьор 1968 г. – Георги Михалев, български плувец 1976 г. – Боби Лешли, американски кечист 1986 г. – Шалозе Удоджи, нигерийски футболист 1989 г. – Гарет Бейл, уелски футболист 1992 г. – Климент Шопов, български политик Починали 1216 г. – Инокентий III, римски папа (* 1161 г.) 1664 г. – Андреас Грифиус, германски поет и драматург (* 1616 г.) 1747 г. – Джузепе Мария Креспи, италиански живописец (* 1665 г. г.) 1764 г. – Иван VI, руски император (* 1740 г.) 1822 г. – Йоан Търновски, християнски мъченик 1857 г. – Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет (* 1780 г.) 1890 г. – Юджийн Скайлър, американски учен, дипломат, писател, преводач (* 1840 г.) 1915 г. – Елън Г. Уайт, американска писателка (* 1827 г.) 1959 г. – Ернест Блох, швейцарски и американски композитор, (* 1880 г.) 1960 г. – Алберт Кеселринг, германски фелдмаршал (* 1881 г.) 1962 г. – Борис Машалов, български фолклорен певец (* 1914 г.) 1963 г. – Николай Асеев, руски поет (* 1889 г.) 1964 г. – Никола Въжаров, български учител (* 1877 г.) 1979 г. – Виктор Данченко, български актьор (* 1923 г.) 1985 г. – Хайнрих Бьол, германски писател, Нобелов лауреат за 1972 г. (* 1917 г. г.) 1989 г. – Херберт фон Караян, австрийски диригент (* 1908 г.) 1990 г. – Никола Русев, български драматург (* 1932 г.) 1994 г. – Джулиан Швингър, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. (* 1918 г.) 1998 г. – Панкратий, български духовник и архиерей (* 1926 г.) 1999 г. – Джон Кенеди-младши, американски журналист (* 1960 г.) 2000 г. – Дьорд Петри, унгарски поет (* 1943 г.) 2003 г. – Ерих Кьолер, германски писател (* 1928 г.) 2012 г. – Джон Лорд, английски рок пианист и композитор (* 1941 г.) 2021 г. – Венета Зюмбюлева, българска актриса (* 1946 г.) Празници 716

bg

2485

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

17 юли

17 юли е 198-ият ден в годината според григорианския календар (199-и през високосна година). Остават 167 дни до края на годината. Събития 813 г. – Обсада на Константинопол: Българската войска, предвождана от кан Крум, обсажда столицата на Византия Константинопол. 1279 г. – Войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10-хилядна византийска армия на император Михаил VIII Палеолог. 1393 г. – След дълга обсада от войските на османския султан Баязид I, пада столицата на Втората българска държава Търново. 1453 г. – Французите удържат решителна победа срещу англичаните в Битката при Кастийон, последната от Стогодишната война. 1762 г. – Петър III е убит, докато е задържан в Ропша, 38 дни след като той е отстранен от поста Император на Русия и заменен с неговата жена Екатерина II. 1868 г. – Столицата на Япония е преместена от Киото в Едо (днешно Токио). 1879 г. – Назначено е Първото правителство на България, начело с Тодор Бурмов. 1917 г. – С указ на краля на Великобритания Едуард VII фамилията на кралската династия Сакс-Кобург-Гота е заменена на Уиндзор. 1918 г. – По нареждане на Болшевишката партия и извършено от ЧК (Чека), цялото семейство на последния император на Русия цар Николай II е избито в Екатеринбург. 1936 г. – Започва Гражданската война в Испания. 1942 г. – Програмата на антифашистката организация Отечествен фронт е оповестена по нелегалната радиостанция Христо Ботев. 1945 г. – Втора световна война: Край Берлин започва Потсдамската конференция на трите главни антихитлеристки сили – Великобритания, САЩ и СССР, с участието на Чърчил, Хари Труман и Сталин. 1955 г. – В Анахайм, САЩ, Уолт Дисни отрива първият увеселителен парк Дисниленд. 1975 г. – Експериментален полет Аполо-Союз: Американският кораб Аполо и съветският космически кораб Союз осъществяват в орбита около Земята скачване на космически апарати на две нации за първи път в историята. 1975 г. – Източен Тимор е анексиран и става 27-а провинция на Индонезия. 1990 г. – Правителството на БСП взема решение тялото на Георги Димитров да се извади от мавзолея и да се погребе; решението е изпълнено същата нощ. 1994 г. – Състои се финалът на Световното първенство по футбол в САЩ, на който Националният отбор по футбол на Бразилия побеждава Националния отбор по футбол на Италия след дузпи. 1998 г. – България става член на ЦЕФТА. 2006 г. – Цунами, предизвикани от земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, връхлита индонезийския остров Ява, отчита се, че жертвите са стотици. 2014 г. – Малайзийският полет MH17 е свален в източна Украйна от про-руски сепаратисти, загиват всички 295 пътници. Родени 1487 г. – Исмаил I, шах на Иран († 1524 г.) 1846 г. – Николай Николаевич Миклухо-Маклай, руски етнограф и антрополог († 1888 г.) 1876 г. – Илия Димушев, български революционер († 1934 г.) 1888 г. – Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, Нобелов лауреат през 1966 († 1970 г.) 1889 г. – Ърл Стенли Гарднър, американски адвокат и писател († 1970 г.) 1891 г. – Борис Лавреньов, руски писател († 1959 г.) 1896 г. – Кольо Карагьозов, български фабрикант и общественик († 1972 г.) 1898 г. – Александър Бегажев, български журналист († 1971 г.) 1899 г. – Джеймс Кагни, американски актьор († 1986 г.) 1906 г. – Петър Панайотов, български комунист († 1991 г.) 1913 г. – Роже Гароди, френски философ и писател († 2012 г.) 1916 г. – Александър Гейщор, полски историк († 1999 г.) 1920 г. – Хуан Антонио Самаранч, испански президент на МОК († 2010 г.) 1929 г. – Бранко Зебец, хърватски футболист и треньор († 1988 г.) 1932 г. – Войчех Килар, полски пианист, диригент и композитор († 2013 г.) 1934 г. – Димитър Манчев, български артист († 2009 г.) 1935 г. – Доналд Съдърланд, канадски актьор 1942 г. – Михаил Неделчев, български литературовед 1944 г. – Евгени Чачев, български политик 1946 г. – Венцеслав Кисьов, български актьор († 2014 г.) 1946 г. – Клаудия Ислас, мексиканска актриса 1947 г. – Камила, херцогиня на Корнуол, англичанка 1949 г. – Гийзър Бътлър, британски музикант (Black Sabbath) 1950 г. – Георги Борисов, български поет и преводач 1952 г. – Дейвид Хаселхоф, американски актьор 1954 г. – Ангела Меркел, канцлер на Германия 1954 г. – Джоузеф Майкъл Стразински, американски сценарист, писател и продуцент 1955 г. – Мартин Р. Дин, швейцарски писател 1955 г. – Червенко Крумов, български поет († 2012 г.) 1961 г. – Фидел Беев, български политик († 2021 г.) 1961 г. – Любомир Шейтанов, български футболист 1963 г. – Суха Арафат, палестински политик 1967 г. – Константин Папазов, български треньор 1976 г. – Константин, български попфолк певец 1978 г. – Тревър Макневън, канадски певец 1978 г. – Татяна, българска попфолк певица 1980 г. – Живко Панайотов, български футболист 1981 г. – Смилен Мляков, български волейболист 1986 г. – Йозлем Йълмаз, турска киноактриса Починали 855 г. – Лъв IV, римски папа 1588 г. – Синан, османски архитект (* 1489 г.) 1763 г. – Петър III, император на Русия (* 1728 г.) 1790 г. – Адам Смит, шотландски икономист и философ (* 1723 г.) 1790 – Йохан II Бернули, швейцарски математик (* 1710 г.) 1793 г. – Шарлот Корде, френска благородничка и убийца (* 1768 г.) 1907 г. – Ектор Мало, френски писател (* 1830 г.) 1910 г. – Александър Богориди, български политик (* 1822 г.) 1912 г. – Анри Поанкаре, френски математик (* 1854 г.) 1918 г. – Анастасия Николаевна, руска княгиня (* 1901 г.) 1918 г. – семейството на император Николай II Александрович (* 1868 г.) Императрица Александра Фьодоровна(* 1872 г.) Княгиня Олга Николаевна (* 1895 г.) Княгиня Татяна Николаевна (* 1897 г.) Княгиня Мария Николаевна (* 1899 г.) Княгиня Анастасия Николаевна (* 1901 г.) Царевич Алексей Николаевич (* 1904 г.) 1940 г. – Арнолдо Дзоки, италиански скулптор (* 1862 г.) 1945 г. – Александър Кръстев, български диригент и композитор (* 1879 г.) 1946 г. – Дража Михайлович, сръбски генерал (* 1893 г.) 1959 г. – Били Холидей, американска джаз певица (* 1915 г.) 1967 г. – Джон Колтрейн, американски музикант (* 1926 г.) 1967 г. – Тодор Владигеров, български икономист (* 1898 г.) 1969 г. – Нестор Мирчевски, български резбар (* 1873 г.) 1975 г. – Борис Бабочкин, руски драматичен филмов артист (* 1904 г.) 1980 г. – Григор Агаронян, арменски скулптор (* 1896 г.) 1982 г. – Христо Кодов, български литературовед и палеограф (* 1901 г.) 1986 г. – Ристо Шишков, югославски актьор (* 1940 г.) 1990 г. – Едуард Мърфи, американски инженер (* 1918 г.) 1995 г. – Хуан Мануел Фанджо, аржентински пилот от Формула 1 (* 1911 г.) 2005 г. – Едуард Хийт, Министър-председател на Обединеното кралство (* 1916 г.) 2006 г. – Мики Спилейн, американски писател (* 1918 г.) 2009 г. – Меир Амит, израелски политик (* 1921 г.) 2009 г. – Лешек Колаковски, полски философ (* 1927 г.) Празници Имен ден на Емил и Емилия (или на 8 август) Православна църква – Ден на Великомъченица Марина Русия – Ден в памет на екзекутираното от комунистите царско семейство Южна Корея – Ден на конституцията (1948 г.) 717

bg

2486

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

18 юли

18 юли е 199-ият ден в годината според григорианския календар (200-тен през високосна година). Остават 166 дни до края на годината. Събития 1332 г. – В Битката при Русокастро българската армия, начело с цар Иван Александър, нанася поражение на византийската, ръководена от император Андроник III Палеолог. 1334 г. – Епископът на Флоренция освещава основите на новата кампанила (камбанария) на катедралата Санта Мария дел Фиоре, проектирана от италианския художник Джото. 1789 г. – Робеспиер се присъединява към идеите на Френската революция. 1870 г. – Ватикана обявява догмата за непогрешимостта на папата по въпросите на морала и вярата. 1899 г. – Открита е железопътната линия Роман – Плевен (83 km). 1921 г. – Албер Калмет и Камий Герен откриват първата противотуберкулозна ваксина. 1925 г. – Адолф Хитлер издава първия том на „Моята борба“. 1932 г. – Турция е приета за 56-и член на Лигата на нациите. 1936 г. – С преврат в Испанско Мароко започва Гражданската война в Испания. 1942 г. – Втора световна война: В Германия са извършени успешни изпитания на първия реактивен изтребител – Messerschmitt Me 262. 1943 г. – Втората световна война: Състои се единствената битка между дирижабъл и подводница – край бреговете на Флорида (САЩ), между американския дирижабъл К-74 и германската подводница U-134, дирижабълът е свален, при което един член на екипажа му се удавя. 1947 г. – 64 Правителство на България въвежда държавен монопол върху производството на спиртни напитки. 1947 г. – Кралят на Великобритания Джордж VI подписва закон, съгласно който се признава независимостта на Британска Индия. 1954 г. – В Нюпорт (щатa Род Айлънд, САЩ) се провежда първият фестивал на джазовата музика. 1956 г. – Несебър е обявен за архитектурно-исторически резерват. 1968 г. – В Санта Клара (Калифорния) е създадена компанията Intel – най-големият производител на микропроцесори за персонални компютри. 1968 г. – Комунистическият лидер на Чехословакия Александър Дубчек издига лозунга Социализъм с човешко лице, с което той е приет за дисидент сред лидерите в Социалистическия лагер. 1971 г. – С обединение на емирствата Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Куейн, Аджман и Фуджейра се създава държавата Обединени арабски емирства. 1972 г. – С Указ на Държавния съвет е забранена частната лекарска практика в Народна република България. 1974 г. – Край град Константинов (Полша) е издигнато най-високото съоръжение в света – радиомачта с височина 646,38 m (рухва на 10 август 1991 г.) 1976 г. – На Летните олимпийски игри в Монреал Надя Команечи става първият атлет, който постига максималните 10 точки по гимнастика. 1992 г. – Рождената дата на Васил Левски е обявена за празник на град Левски. 1994 г. – В Буенос Айрес е извършен атентат срещу Еврейския център, при което са убити 85 души и над 200 са ранени. 1994 г. – Основан е футболен клуб АЕК Ларнака. 1996 г. – Самолет Боинг-747 на американската авиокомпания Trans World Airlines, пътуващ по дестинацията Ню Йорк – Париж, катастрофира след излитането си, загиват всичките 230 души на борда. 1997 г. – Рождената дата на Васил Левски за първи път се чества като празник на град Карлово. 1998 г. – Около 3000 души загиват в Папуа Нова Гвинея в резултат на цунами. 2012 г. – На Летище Бургас е извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи, при което са убити 7 души и 32 са ранени. 2013 г. – Официално е открит мемориал на Летище Бургас в памет на загиналите при бомбения атентат година по-рано. Родени 1501 г. – Изабела Хабсбург, австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II. († 1526 г.) 1552 г. – Рудолф II, император на Свещената римска империя († 1612 г.) 1635 г. – Робърт Хук, британски учен († 1703 г.) 1797 г. – Имануел Херман Фихте, германски философ († 1879 г.) 1811 г. – Уилям Мейкпийс Такъри, английски писател реалист († 1863 г.) 1821 г. – Полин Виардо, френска оперна певица, мецосопран († 1910 г.) 1837 г. – Васил Левски, български революционер († 1873 г.) 1852 г. – Мария фон Батенберг, германска принцеса († 1923 г.) 1853 г. – Хендрик Лоренц, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1902 († 1928 г.) 1862 г. – Николай Юденич, руски генерал († 1933 г.) 1864 г. – Рикарда Хух, германска поетеса и романистка († 1947 г.) 1877 г. – Елин Пелин, български писател († 1949 г.) 1899 г. – Никола Попов, български актьор († 1963 г.) 1902 г. – Димитър Панов, български актьор († 1985 г.) 1909 г. – Андрей Громико, съветски дипломат и президент († 1989 г.) 1909 г. – Мохамед Дауд, министър-председател и президент на Афганистан († 1978 г.) 1918 г. – Нелсън Мандела, президент на ЮАР, Нобелов лауреат през 1993 († 2013 г.) 1918 г. – Руджиеро Ричи, американски цигулар († 2012 г.) 1921 г. – Аарън Бек, американски психолог († 2021 г.) 1921 г. – Джон Глен, първият американски астронавт и сенатор († 1947 г.) 1922 г. – Томас Кун, американски философ и историк († 1996 г.) 1925 г. – Иван Кондов, български актьор († 2004 г.) 1927 г. – Георги Лебамов, български общественик 1928 г. – Лина Бояджиева, българска куклена актриса, гласът на Сънчо († 2015 г.) 1932 г. – Евгений Евтушенко, руски поет и писател († 2017 г.) 1932 г. – Любомир Киселички, български актьор († 1983 г.) 1935 г. – Христо Градечлиев, български художник († 2004 г.) 1937 г. – Роалд Хофман, американски химик от полски произход, Нобелов лауреат през 1981 г. 1938 г. – Иън Стюарт, пианист в групата Ролинг Стоунс († 1985 г.) 1938 г. – Пол Верховен, нидерландски режисьор 1942 г. – Джачинто Факети, италиански футболист († 2006 г.) 1944 г. – Дейвид Хъмъри, английски хърделист 1944 г. – Мирчо Иванов, български дипломат 1950 г. – Ричард Брансън, британски предприемач 1952 г. – Албер Камил Витал, министър-председател на Мадагаскар 1961 г. – Кръстьо Лафазанов, български актьор 1967 г. – Вин Дизел, американски актьор 1973 г. – Цветелина Русалиева, български художник 1973 г. – Марк Жирардели, люксембургски скиор 1975 г. – Дарън Малакиан, американски китарист 1977 г. – Александър Морозевич, руски шахматист 1980 г. – Кристен Бел, американска актриса 1980 г. – Рьоко Хиросуе, японска актриса 1985 г. – Чейс Кроуфърд, американски актьор 1993 г. – Лее Таемин, корейски изпълнител Починали 1488 г. – Алвизе Кадамосто, венециански мореплавател (* ок. 1432 г.) 1548 г. – Паскуал де Андагоя, испански конкистадор (* 1495 г.) 1610 г. – Микеланджело да Караваджо, италиански художник (* 1573 г.) 1650 г. – Кристоф Шайнер, германски астроном (* 1575 г.) 1721 г. – Жан-Антоан Вато, френски художник и гравьор (* 1684 г.) 1817 г. – Джейн Остин, английска писателка (* 1775 г.) 1818 г. – Николай Новиков, руски писател, просветител, журналист, книгоиздател (' 1744) 1826 г. – Айзък Шелби, американски военнослужещ и политик (* 1750 г.) 1868 г. – Спиро Джеров, български революционер (* 1834 г.) 1872 г. – Бенито Хуарес, президент на Мексико (* 1806 г.) 1884 г. – Фердинанд фон Хохщетер, австрийски геолог (* 1829 г.) 1899 г. – Хорейшо Алджър, американски писател (* 1832 г.) 1918 г. – Елизавета Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1864 г.) 1977 г. – Георги Брадистилов, български математик (* 1904 г.) 1982 г. – Роман Якобсон, руски мислител (* 1896 г.) 1986 г. – Стенли Роуз, английски благородник, учредител на УЕФА и председател на ФИФА (* 1895 г.) 2001 г. – Александър Мирер, руски писател (* 1927 г.) 2012 г. – Сашо Касиянов, български музикант, композитор, педагог, радиоводещ и шоумен (* 1951 г.) Празници ООН – Международен ден на Нелсън Мандела (от 2009 г.) Ден на гражданска защита – Отбелязва се от 1993 г. Левски и Карлово – Ден на града Уругвай – Ден на конституцията 718

bg

2487

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

19 юли

19 юли е 200-ият ден в годината според григорианския календар (201-ви през високосна). Остават 165 дни до края на годината. Събития 64 г. – Големият пожар в Рим: В търговската част на Рим започва пожар, който унищожава две трети от града в последвалите 6 дни. 1344 г. – Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират кражби на стока на венецианските търговци във Варна. 1843 г. – На вода е пуснат параходът Грейт Британ на инженера Изъмбард Кингдъм Брунел, който е първият презокеански параход, оборудван с гребен винт и метален корпус. 1864 г. – В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. Бранител, редактиран от Георги Раковски. 1870 г. – Започва Френско-пруската война. 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Приключва първата Шипченска битка, в резултат на която османските сили се изтеглят и Предният отряд на руската армия, под командването на генерал Йосиф Гурко, установява контрол над Шипченския проход 1879 г. – Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти. 1880 г. – Учреден е първият български медал За Освобождението 1877-1878 година. 1886 г. – В Люксембург се състои последният концерт на Ференц Лист, който умира на 31 юли същата година в Байройт, Германия. 1900 г. – Без официална церемония в експлоатация е пусната първата линия на Парижкото метро. 1903 г. – Провежда се финалът на първия Тур дьо Франс. 1923 г. – В София е осветена румънската православна черква „Св. Троица“. 1923 г. – Конституционният блок се саморазпуска под натиска на армията, ВМРО и правителството. 1952 г. – Започват XV летни олимпийски игри в Хелзинки. 1974 г. – Испанският лидер генерал Франко предава временно поради болест властта на одобрения за негов наследник принц Хуан Карлос. 1980 г. – В Москва са открити XXII летни олимпийски игри, бойкотирани от западните страни. 1989 г. – Полският парламент избира комунистическия лидер генерал Войчех Ярузелски за президент на страната. Родени 1789 г. – Джон Мартин, английски художник († 1854 г.) 1793 г. – Томас Даути, американски художник († 1856 г.) 1814 г. – Самюъл Колт, американски оръжеен конструктор, създател на револвера († 1862 г.) 1819 г. – Готфрид Келер, швейцарски писател († 1890 г.) 1834 г. – Едгар Дега, френски художник и скулптор († 1919 г.) 1858 г. – Пантелей Ценов, български военен деец († 1926 г.) 1863 г. – Херман Бар, австрийски писател († 1934 г.) 1875 г. – Харалампи Тачев, български художник († 1944 г.) 1878 г. – Петър Ангелов, български военен и революционер († 1923 г.) 1880 г. – Димитър Кудев, български революционер († 1967 г.) 1886 г. – Никола Недев, български офицер и политик († 1970 г.) 1890 г. – Георгиос II, крал на Гърция († 1947 г.) 1893 г. – Владимир Маяковски, руски поет († 1930 г.) 1896 г. – Арчибалд Кронин, шотландски писател († 1981 г.) 1898 г. – Херберт Маркузе, германски философ († 1979 г.) 1916 г. – Димитър Списаревски, български военен летец, загинал като камикадзе († 1943 г.) 1919 г. – Фриц Моргенхалер, швейцарски лекар († 1984 г.) 1927 г. – Георги Найденов, български банкер († 1998 г.) 1935 г. – Василий Ливанов, руски актьор 1938 г. – Вахтанг Кикабидзе, грузински актьор и певец 1941 г. – Петер Хайек, австрийски журналист 1943 г. – Рада Александрова, българска поетеса 1946 г. – Илие Настасе, румънски тенисист 1947 г. – Брайън Мей, британски китарист (Queen) 1949 г. – Богдана Карадочева, българска естрадна певица 1949 г. – Кгалема Мотланте, южноафрикански политик 1949 г. – Нели Сандалска, български бизнесмен 1953 г. – Маркулино Моку, министър-председател на Ангола 1956 г. – Иван Лечев, български китарист, цигулар и композитор 1957 г. – Николай Овчаров, български археолог 1960 г. – Ян Ваутерс, нидерландски футболист 1962 г. – Антъни Едуардс, американски актьор 1964 г. – Борис Чернев, български актьор († 2009 г.) 1967 г. – Велислав Вуцов, български футболен треньор 1967 г. – Владимир Каминер, немски писател 1968 г. – Павел Кука, чешки футболист 1969 г. – Николай Пловдивски, висш български православен духовник 1970 г. – Димитър Найденов, български юрист и политик 1971 г. – Виталий Кличко, украински боксьор 1972 г. – Нина Чилова, български политик 1973 г. – Владимир Йонков, български футболист 1973 г. – Скот Уокър, канадски състезател по хокей на лед 1974 г. – Уле Мартин Ощ, норвежки футболист 1975 г. – Лука Кастелаци, италиански футболен вратар 1976 г. – Кейт Мортън, австралийска писателка 1976 г. – Ерик Придс, шведски диджей 1982 г. – Джаред Падалеки, американски актьор 1985 г. – Винисиус Баривиейра, бразилски футболист Починали 514 г. – Симах, римски папа (* ? г.) 1374 г. – Франческо Петрарка, италиански поет (* 1304 г.) 1543 г. – Мери Болейн, английска благородничка (* 1499 г.) 1810 г. – Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия (* 1776 г.) 1814 г. – Матю Флиндърс, британски мореплавател и изследовател (* 1774 г.) 1824 г. – Агустин де Итурбиде, император на Мексико (* 1783 г.) 1838 г. – Пиер Луи Дюлон, френски физик и химик (* 1785 г.) 1862 г. – Пиер Монтегар, френски пътешественик (* 1831 г.) 1877 г. – Павел Калитин, руски офицер, загинал в защита на Самарското знаме (* 1846) 1903 г. – Александър Спирков, български революционер (* ? г.) 1914 г. – Александър Пушкин, руски генерал (* 1833 г.) 1935 г. – Луйо Адамович, хърватски ботаник (* 1864 г.) 1938 г. – Стефан Попов, български военен деец (* 1872 г.) 1947 г. – Аун Сан, бирмански революционер (* 1915 г.) 1956 г. – Лайтнер Уитмър, американски психолог (* 1867 г.) 1980 г. – Нихат Ерим, министър-председател на Турция (* 1912 г.) 1985 г. – Борис Богданов, български политик (* 1896 г.) 1985 г. – Януш Зайдел, полски писател (* 1938 г.) 1992 г. – Паоло Борселино, италиански съдия (* 1940 г.) 1996 г. – Владислав Молеров, български актьор (* 1923 г.) 1998 г. – Душко Аврамов, македонски поет (* 1938 г.) 2002 г. – Владимир Васютин, съветски космонавт (* 1952 г.) 2004 г. – Зенко Сузуки, министър-председател на Япония (* 1911 г.) 2007 г. – Васил Метев, български физик (* 1931 г.) 2012 г. – Сали Райд, американска астронавтка (* 1951 г.) 2014 г. – Джеймс Гарнър, американски актьор (* 1928 г.) Празници Ден на българската дипломатическа служба – Отбелязва се от 1999 г. Боен празник на 2-ри артилерийски полк 719

bg

2488

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

20 юли

20 юли е 201-вият ден в годината според григорианския календар (202-ри през високосна). Остават 164 дни до края на годината. Събития 791 г. – Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат). 1031 г. – Анри I става крал на Франция. 1402 г. – В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I. 1810 г. – В Богота е обявена независимостта на Нова Гранада (бъдещата Велика Колумбия) от Испания. 1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен 1878 г. – С указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия. 1891 г. – На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия. 1903 г. – Избухва Илинденско-Преображенското въстание. 1917 г. – Първата световна война: Подписана е Декларацията от Корфу, според която сърби, хървати и словенци образуват общата държава Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград. 1921 г. – Публикуван е първият български Закон за авторското право. 1924 г. – В Париж е основана Международната организация по шахмат – ФИДЕ. 1926 г. – Методистката църква приема правото на жените да бъдат свещеници. 1928 г. – Правителството на Унгария издава декрет, съгласно който задължава циганите да приемат постоянно пребиваване и да спазват всички граждански закони. 1933 г. – В Лондон се състои 500-хилядна демонстрация срещу антисемитизма. 1941 г. – Съветският ръководител Сталин създава НКВД, като обединява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов шеф. 1944 г. – Втората световна война: Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг. 1949 г. – Шестото великото народно събрание избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет. 1949 г. – Израел и Сирия подписват споразумение за прекратяване на тяхната 19-месечна война. 1956 г. – Франция признава независимостта на Тунис. 1969 г. – Програма Аполо: Пилотираният космически кораб Аполо 11 успешно каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на чужд свят. 1974 г. – Турската армия окупира Северен Кипър, след военния преврат, организиран от гръцката военна хунта. 1975 г. – Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България. 1976 г. – Американският космически кораб Вайкинг-1 успешно каца на Марс след 11-месечно пътешествие. 2001 г. – НДСВ и ДПС подписват политическо споразумение за създаване на коалиция за съвместно управление. Родени 356 пр.н.е. г. – Александър Македонски, владетел на Древна Македония († 323 пр.н.е. г.) 1304 г. – Франческо Петрарка, италиански поет и хуманист († 1374 г.) 1519 г. – Инокентий IX, римски папа († 1591 г.) 1774 г. – Огюст Мармон, френски маршал († 1852 г.) 1785 г. – Махмуд II, султан на Османската империя († 1839 г.) 1847 г. – Макс Либерман, германски художник († 1935 г.) 1850 г. – Георг Елиас Мюлер, германски психолог († 1934 г.) 1860 г. – Димитър Перниклийски, български военен деец († 1936 г.) 1864 г. – Ерик Аксел Карлфелт, шведски писател, Нобелова награда за литература през 1931 († 1931 г.) 1872 г. – Стенли Финч, първият директор на ФБР († 1951 г.) 1873 г. – Алберто Сантос-Дюмон, бразилски пионер в авиацията († 1932 г.) 1876 г. – Ото Блументал, германски математик († 1944 г.) 1878 г. – Александър Радославов, български революционер († 1951 г.) 1878 г. – Петър Манджуков, български революционер († 1966 г.) 1880 г. – Херман Кайзерлинг, германски философ и писател († 1946 г.) 1881 г. – Недялко Атанасов, български политик († 1960 г.) 1882 г. – Иван Ингилизов, български революционер († 1944 г.) 1883 г. – Александър Андреев, български революционер († 1928 г.) 1888 г. – Емил Зегадлович, полски писател († 1941 г.) 1895 г. – Ласло Мохоли-Над, унгарски художник и фотограф († 1946 г.) 1914 г. – Дядо Добри, български църковен дарител († 2018 г.) 1919 г. – Едмънд Хилъри, новозеландски планинар и изследовател († 2008 г.) 1920 г. – Дик Лукас, американски аниматор († 1997 г.) 1922 г. – Ангел Солаков, български политик († 1998 г.) 1925 г. – Жак Делор, бивш председател на европейската комисия 1926 г. – Александър Александров, български актьор († 2009 г.) 1927 г. – Матилда Караджиу Мариоцяну, румънски лингвист († 2009 г.) 1930 г. – Стефан Кънев, български композитор и педагог († 1991 г.) 1932 г. – Ото Шили, германски политик 1933 г. – Кормак Маккарти, американски романист 1934 г. – Уве Йонзон, германски писател († 1984 г.) 1938 г. – Натали Ууд, американска актриса († 1981 г.) 1939 г. – Георги Г. Георгиев, български актьор († 2008 г.) 1941 г. – Людмила Чурсина, руска актриса 1946 г. – Йовчо Савов, български художник-карикатурист, поет, архитект 1946 г. – Васил Банов, български актьор 1947 г. – Карлос Сантана, мексикански китарист 1947 г. – Герд Биниг, германски физик, Нобелов лауреат през 1986 г. 1948 г. – Христо Темелски, български църковен историк 1949 г. – Маруся Любчева, български политик 1951 г. – Даниил, румънски патриарх 1953 г. – Дейв Евънс, британски певец и музикант 1959 г. – Джована Амати, италиански пилот от Формула 1 1961 г. – Илия Желев, български художник 1964 г. – Крис Корнел, американски музикант († 2017 г.) 1969 г. – Джош Холоуей, американски актьор 1973 г. – Петер Форсберг, шведски състезател по хокей на лед 1973 г. – Хокон Магнус, норвежки престолонаследник 1975 г. – Саша Симонович, сръбски футболист 1980 г. – Жизел Бюндхен, бразилски фотомодел 1983 г. – Виктор Танев, български актьор 1991 г. – Илина Мутафчиева, български политик 1993 г. – Алиша Дебнам-Кери, американска актриса 2000 г. – Денис Теофиков, български попфолк певец († 2021 г.) Починали 1031 г. – Робер II, крал на Франция (* 972 г.) 1816 г. – Гаврил Державин, руски поет (* 1743 г.) 1862 г. – Йохан Готлиб Ньоремберг, германски физик (* 1787) 1872 г. – Людевит Гай, хърватски писател (* 1809) 1897 г. – Джин Инджелоу, английска поетеса и романистка (* 1820 г.) 1901 г. – Уилям Козмо Монкхаус, английски поет и критик (* 1840 г.) 1903 г. – Лъв XIII, римски папа (* 1810 г.) 1908 г. – Деметриус Викелас, първи президент на МОК (* 1835 г.) 1923 г. – Мария фон Батенберг, германска принцеса (* 1852 г.) 1923 г. – Панчо Виля, мексикански революционер (* 1878 г.) 1926 г. – Феликс Дзержински, руски революционер и политик от полски произход (* 1877 г.) 1927 г. – Фердинанд I, Крал на Румъния (* 1865 г.) 1935 г. – Константин Лекарски, български агроном (* 1853 г.) 1937 г. – Гулиелмо Маркони, италиански електроинженер, Нобелов лауреат през 1909 (* 1874 г.) 1945 г. – Пол Валери, френски поет (* 1871 г.) 1951 г. – Абдула I, крал на Йордания (* 1882 г.) 1951 г. – Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг (* 1865 г.) 1954 г. – Елеонора Крюгер, руска благородничка (* ?) 1955 г. – Калуст Гулбенкян, британски предприемач (* 1869 г.) 1973 г. – Брус Лий, американски актьор и майстор на бойните изкуства (* 1940 г.) 1977 г. – Фридрих Георг Юнгер, германски писател (* 1898 г.) 1979 г. – Хърбърт Бътърфийлд, британски историк (* 1900 г.) 1981 г. – Абрам Кардинер, американски лекар (* 1891 г.) 1994 г. – Пол Делво, белгийски художник (* 1897 г.) 2000 г. – Джоузеф Инрайт, американски морски офицер (* 1910 г.) 2004 г. – Антонио Гадес, испански хореограф (* 1936 г.) 2006 г. – Жерар Ури, френски режисьор (* 1919 г.) 2007 г. – Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1918) 2017 г. – Честър Бенингтън, вокалист на групата „Linkin Park“ (* 1976 г.) Празници Международен ден на шахмата (по повод основаването на ФИДЕ на 20 юли 1924 г. в Париж) Илинден – нов стил (пророк Илия) България – Професионален празник на пивоварите – Определен с Решение на УС на Съюза на пивоварите в Република България през 1996 г. Чества се в Деня на св. Пророк Илия поради това, че кръстителят на Съюза – епископ Наум Агатоникийски, избира Светия Пророк за покровител на пивоварите. Кипър – Ден на мира и свободата Колумбия – Обявяване на независимост (1810 г. от Испания, национален празник) Норвегия – Рожден ден на престолонаследника Хаакон Магнус Япония – Ден на морето 720

bg

2489

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

21 юли

21 юли е 202-рият ден в годината според григорианския календар (203-ти през високосна). Остават 163 дни до края на годината. Събития 356 г. пр.н.е. – Храмът на Артемида в Ефес – едно от седемте чудеса на света – е разрушен от палеж. 1718 г. – Подписан е Пожаревският договор между Османската империя, Австрия и Венецианската република. 1774 г. – Руско-турска война (1768-1774): Русия и Османската империя подписват Кючуккайнарджийския договор, с който се слага край на войната. 1831 г. – Състои се коронацията на първия крал на Белгия – Леополд I. 1921 г. – В Царство България е въведено задължително и безплатно образование до 7-и клас. 1931 г. – Ню Йоркския телевизионен канал CBS започва да излъчва за първи път в света ежедневни телевизионни емисии. 1940 г. – Втора световна война: СССР окупира трите прибалтийски държави – Литва, Латвия и Естония и ги обявява за социалистически републики в състава на СССР. 1944 г. – Втората световна война: Клаус фон Щауфенберг и верните му съмишленици са екзекутирани в Берлин, Германия, за Заговора от 20 юли против Адолф Хитлер. 1954 г. – Първа индокитайкса война: На Женевската конференция Виетнам е разделен на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. 1963 г. – Конклавът на кардиналите избира за папа Павел VI. 1969 г. – Американецът Нийл Армстронг е първият човек, който стъпва на Луната. 1970 г. – След 11-годишно строителство е завършена Асуанската язовирна стена в Египет. 1973 г. – Франция започва серия от ядрени опити на атола Муруроа. 1977 г. – Започва 4-дневната Либийско-египетска война. 1983 г. – На станцията Восток в Антарктида е отчетен световен рекорд за най-ниска температура на въздуха (-89,2 °C). 1999 г. – В Ингушетия е възстановено ислямското право на многоженство за мъжете – до 4 съпруги. 2007 г. – Излиза седмата и последна книга от поредицата за магьосника Хари Потър – Хари Потър и Даровете на Смъртта. 2011 г. – Приключва космическата програма на НАСА Космическа совалка с приземяването на космическата совалка Атлантис. Родени 356 пр.н.е. г. – Александър Македонски, владетел на Древна Македония († 323 г. пр.н.е. г.) 1414 г. – Сикст IV, римски папа († 1484 г.) 1789 г. – Васил Априлов, български просветен деец и книжовник († 1847 г.) 1848 г. – Йоханес Фолкелт, германски философ († 1930 г.) 1854 г. – Алберт Еделфелт, финландски художник († 1905 г.) 1857 г. – Божил Райнов, български просветен деец († 1946 г.) 1860 г. – Алфред Хейлс, австралийски писател († 1936 г.) 1868 г. – Константинос I, крал на Гърция († 1923 г.) 1893 г. – Никола Петков, български общественик, политик († 1947 г.) 1893 г. – Ханс Фалада, германски писател († 1947 г.) 1897 г. – Василий Соколовски, съветски маршал († 1968 г.) 1899 г. – Ърнест Хемингуей, американски писател, Нобелов лауреат през 1954 г. († 1961 г.) 1915 г. – Антон Павлов, съветски офицер († 1944 г.) 1926 г. – Норман Джуисън, канадски филмов режисьор 1928 г. – Мария Русалиева, българска актриса († 2015 г.) 1929 г. – Васил Гоцев, български юрист и политик († 2018 г.) 1935 г. – Владилен Попов, български шахматист и журналист († 2007 г.) 1944 г. – Тони Скот, британски режисьор († 2012 г.) 1949 г. – Анри Кулев, български карикатурист и режисьор 1951 г. – Робин Уилямс, американски актьор и комик († 2014 г.) 1958 г. – Димитър Дончев, български шахматист 1960 г. – Радосвет Радев, български журналист и бизнесмен († 2021 г.) 1961 г. – Михаел Кумпфмюлер, немски писател 1963 г. – Красимир Георгиев, български бизнесмен и футболен деец 1969 г. – Стоян Радев, български актьор 1977 г. – Сара Биазини, френска актриса 1978 г. – Владимир Ампов, български поп изпълнител 1978 г. – Деймиън Марли, ямайски музикант 1978 г. – Джош Хартнет, американски актьор 1979 г. – Андрий Воронин, украински футболист 1986 г. – Лорена Санчес, американска порно актриса 1989 г. – Преслав Йорданов, български футболист Починали 1425 г. – Мануил II Палеолог, византийски император (* 1350 г.) 1796 г. – Робърт Бърнс, шотландски поет (* 1759 г.) 1848 г. – Христаки Павлович, български учител (* 1804 г.) 1867 г. – Иван Селимински, български лекар (* 1799 г.) 1901 г. – Иван Гагалев, български революционер (* ? г.) 1921 г. – Вела Благоева, българска социалистка (* 1858 г.) 1936 г. – Георг Михаелис, канцлер на Германия (* 1857 г.) 1944 г. – Клаус фон Щауфенберг, германски офицер и организатор на Заговора от 20 юли срещу Адолф Хитлер (* 1907) 1945 г. – Жеко Спиридонов, български скулптор (* 1867 г.) 1948 г. – Аршил Горки, американски художник с арменски произход (* 1904 г.) 1961 г. – Николай Николаев, български политик (* 1887 г.) 1967 г. – Албърт Лутули, южноафрикански общественик, Нобелов лауреат през 1960 г. (* 1898 г.) 1979 г. – Васил Чертовенски, български писател (* 1910 г.) 1981 г. – Людмила Живкова, български политик (* 1942 г.) 1983 г. – Иван Фунев, български скулптор (* 1900 г.) 1985 г. – Алва Беси, американски писател (* 1904 г.) 1985 г. – Зоран Радмилович, сръбски актьор (* 1933 г.) 1992 г. – Петър Танчев, български политик (* 1920 г.) 1993 г. – Боян Илчев, български дисководещ (* 1966 г.) 1998 г. – Алън Шепърд, американски астронавт (* 1923 г.) 1998 г. – Живко Гарванов, български актьор (* 1934 г.) 2003 г. – Боян Мошелов, български волейболист (* 1928 г.) 2004 г. – Джери Голдсмит, американски композитор (* 1929 г.) 2004 г. – Радой Ралин, български поет (* 1923 г.) 2006 г. – Джесика Мадисън, американска актриса (* 1984 г.) 2008 г. – Румен Динев, български фотограф (* 1980 г.) 2021 г. – Владимир Живков, български политик (* 1952 г.) Празници Белгия – Коронация на първия крал на Белгия Леополд I (1831 г., национален празник) Гуам – Ден на свободата (1944 г., от японска окупация, национален празник) 721

bg

2490

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

22 юли

22 юли е 203-тият ден в годината според григорианския календар (204-ти през високосна). Остават 162 дни до края на годината. Събития 1298 г. – Войни за шотландска независимост: В Битката при Фолкърк английският крал Едуард I и неговите стрелци с лъкове побеждават воините на Уилям Уолъс близо до град Фолкърк. 1456 г. – В Обсадата на Белград войските на регента на Кралство Унгария генерал Янош Хуняди, нанасят поражение на обсадилите Белград турци, командвани от султана на Османската империя Мехмед II. 1587 г. – Колонията Роаноук: Втора група английски заселници пристига на острова Роаноук край Северна Каролина, за да възстанови изоставената колония там. 1789 г. – Томас Джеферсън е избран за първи държавен секретар на САЩ в правителството на Джордж Вашингтон. 1790 г. – Във Франция е извършена национализация на имуществото на Църквата. 1793 г. – Александър Макензи завършва успешно първото прекосяване на Канада от брега на Атлантическия океан до Тихия океан. 1894 г. – Проведено е първото автомобилно състезание в историята между градовете Париж и Руан във Франция. 1903 г. – При пожар в имението на Лев Толстой изцяло изгарят неговите ръкописи. 1917 г. – Александър Керенски става министър-председател на Русия. 1927 г. – В Италия е учреден АС Рома. 1933 г. – Американският пилот Уили Поуст завършва първия самостоятелен полет около света, като изминава 25 099 км за 7 дни, 18 часа и 49 минути. 1940 г. – Парламентите на новите съветски републики Латвия, Литва и Естония едновременно приемат закони за национализация на земята, едрата промишленост, банките и търговските предприятия. 1942 г. – Холокост: Започва редовното депортиране на евреи от Варшавското гето към концентрационни лагери. 1962 г. – Програма Маринър: Космическият апарат Маринър 1 започва да лети нестабилно няколко минути след изстрелването си и се налага да бъде разрушен. 1966 г. – Американски бомбардировачи осъществяват първата си атака срещу демилитаризираната зона между Северен и Южен Виетнам. 1977 г. – Дън Сяопин възстановява ръководните си постове в Китайската комунистическа партия, след като една година по-рано е отстранен от власт от Бандата на четиримата. 1981 г. – В Рим Мехмед Али Агджа е осъден на доживотен затвор за Атентата срещу Йоан Павел II. 1983 г. – Отменено е военното положение в Полша. 1994 г. – Последните фрагменти от кометата Шумейкър-Леви 9 навлизат в атмосферата на Юпитер. 2011 г. – Правителствени сгради в Осло и младежки политически лагер са атакувани от терорист, при което са ранени 15 и убити 87 души. Родени 1478 г. – Филип I, крал на Кастилия и основател на Хабсбургската династия в Испания († 1506 г.) 1784 г. – Фридрих Вилхелм Бесел, немски астроном († 1846 г.) 1804 г. – Виктор Шьолшер, френски политик († 1893 г.) 1822 г. – Грегор Мендел, австрийски ботаник († 1884 г.) 1849 г. – Емма Лазарус, американска поетеса († 1887 г.) 1859 г. – Георги Абаджиев, български генерал († 1940 г.) 1871 г. – Ернесто Далгас, датски поет, писател, философ († 1899 г.) 1878 г. – Януш Корчак, полски писател, педагог и лекар († 1942 г.) 1887 г. – Густав Херц, немски физик, Нобелов лауреат († 1975 г.) 1888 г. – Селман Ваксман, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1973 г.) 1889 г. – Жорж Жиро, френски математик († 1943 г.) 1892 г. – Артур Зайс-Инкварт, австрийски политик († 1946 г.) 1894 г. – Оскар Мария Граф, немски писател († 1967 г.) 1895 г. – Павел Сухой, руски авиоконструктор († 1975 г.) 1898 г. – Александър Калдер, американски скулптор и художник († 1976 г.) 1902 г. – Мими Балканска, българска оперна певица († 1984 г.) 1908 г. – Асен Манолов, български балетист († 1982 г.) 1910 г. – Ирина Тасева, българска драматична актриса († 1990 г.) 1926 г. – Георги Лозанов, български психиатър и психотерапевт († 2012 г.) 1928 г. – Неделчо Беронов, български юрист и политик († 2015 г.) 1934 г. – Луис Флечър, американска актриса 1934 г. – Тодор Цонев, български художник-карикатурист († 2004 г.) 1943 г. – Масару Емото, японски писател († 2014 г.) 1946 г. – Дани Глоувър, американски актьор 1946 г. – Мирей Матьо, френска певица 1947 г. – Дон Хенли, американски барабанист, певец, композитор. Член на групата „Игълс“ 1954 г. – Ал Ди Меола, американски джаз китарист 1955 г. – Мария Димитрова, българска акробатка 1955 г. – Уилям Дефо, американски актьор 1957 г. – Евгений Желев, български политик 1959 г. – Саид Сиям, палестински политик († 2009 г.) 1963 г. – Емилио Бутрагеньо, испански футболист 1965 г. – Шон Майкълс, американски кечист 1966 г. – Георги Илиев, български борец († 2005 г.) 1968 г. – Алан Кокс, британски програмист 1968 г. – Арно Гайгер, австрийски писател 1969 г. – Деспина Ванди, гръцка поп изпълнителка 1970 г. – Боян Манчев, български философ 1972 г. – Пламен Петров, български футболист 1986 г. – Кинзи Кенър, американска порно актриса 1988 г. – Ирена Лазарова, български журналист, писател и фотограф 1992 г. – Селена Гомез, американска актриса и певица 2013 г. – Принц Джордж, най-младият престолонаследник на Британската Корона Починали 1461 г. – Шарл VII, крал на Франция (* 1403 г.) 1498 г. – Франческо Ботичини, италиански художник (* 1446 г.) 1676 г. – Климент X, римски папа (* 1590 г.) 1832 г. – Наполеон II, син на Наполеон Бонапарт (* 1811 г.) 1856 г. – Томас Даути, американски художник († 1793 г.) 1869 г. – Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер (* 1806 г.) 1870 г. – Йозеф Щраус, австрийски композитор (* 1827 г.) 1889 г. – Иван Калпазанов, български индустриалец (* 1835 г.) 1900 г. – Стефан Михайляну, румънски публицист (* 1859 г.) 1902 г. – Михаил Векилски, български деец (* 1850 г.) 1908 г. – Уилям Рандъл Кримър, британски политик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1828 г.) 1909 г. – Детлев фон Лилиенкрон, немски поет (* 1844 г.) 1934 г. – Джон Дилинджър, американски гангстер (* 1903 г.) 1941 г. – Александър Коробков, руски генерал (* 1897 г.) 1943 г. – Стефан Данаджиев, български лекар (* 1866 г.) 1958 г. – Михаил Зошченко, руски писател (* 1894 г.) 1967 г. – Карл Сандбърг, американски поет (* 1878 г.) 1978 г. – Георги Веселинов, български писател (* 1909 г.) 1979 г. – Любомир Шарланджиев, български режисьор (* 1931 г.) 1990 г. – Мануел Пуиг, аржентински писател (* 1932 г.) 2006 г. – Пиер Рей, френски писател и журналист (* 1930 г.) 2010 г. – Дончо Цончев, български писател (* 1933 г.) Празници Православна църква Света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина Възвръщане мощите на свети свещеномъченик Фока Света мъченица Макрела Денят на приближение до Пи, виж също 14 март 722

bg

2491

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

23 юли

23 юли е 204-тият ден в годината според григорианския календар (205-и през високосна). Остават 161 дни до края на годината. Събития 1881 г. – Учредена е Международната федерация по гимнастика – първата международна спортна федерация. 1914 г. – България в Първата световна война: Предложението на Русия до Царство България за съюз в избухналата на 15 юли война е отхвърлено с мотив за неутралитет. 1929 г. – Фашисткото правителство на Италия забранява употребата на чужди думи в италианския език. 1940 г. – Денонсиране на Ньойския договор в Ньой. 1942 г. – Холокост: Открит е концентрационния лагер Треблинка. 1942 г. – Втората световна война: Хитлер подписва заповед за провеждането на Операция Еделвайс, целяща превземането на петролните полета на Баку. 1942 г. – Процес срещу ЦК на БРП: На гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Антон Иванов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов. 1952 г. – Създадена е Европейската общност за въглища и стомана. 1952 г. – Под ръководството на генерал Мохамед Нагиб и Гамал Абдел Насър е извършен държавен преврат в Египет, при който е детрониран крал Фарук. 1974 г. – В Гърция е свалена от власт военната хунта на черните полковници. 1979 г. – Аятоллах Хомейни, духовен водач на Иран, забранява излъчването на музика по радиото и телевизията с мотива, че тя развращава младежта. 1991 г. – Тридесет и деветте протестиращи депутати, с изключение на Стоян Ганев, се завръщат в VII велико народно събрание. 1992 г. – Абхазия провъзгласява независимост от Грузия. 1995 г. – Двама американски любители на астрономия откриват една от най-наблюдаваните комети на 20 век – Хейл-Боп. 2002 г. – На 50-годишнината от основаването си Европейската общност за въглища и стомана е разпусната, а нейните активи са погълнати от Европейската общност. 2008 г. – Кабо Верде се присъединява към Световната търговска организация, като неин 153-ти член. 2010 г. – Създаване на Британската бой-банда One Direction от Хари Стайлс, Лиам Пейн, Луи Томлинсън, Найл Хоран и Зейн Малик 2010 г. – Излъчен е хилядният епизод на шоуто Първична сила на Световна федерация по кеч. 2014 г. – министър-председателят Пламен Орешарски депозира в деловодството на Народното събрание оставката на правителството си. Родени 1503 г. – Анна Ягелонина, кралица на Унгария и Бохемия († 1547 г.) 1649 г. – Климент XI, римски папа († 1721 г.) 1806 г. – Феликс Арвер, френски поет († 1850 г.) 1864 г. – Аполинарио Мабини, филипински идеолог († 1903 г.) 1876 г. – Айно Акте, финландска певица († 1944 г.) 1888 г. – Реймънд Чандлър, американски писател († 1959 г.) 1892 г. – Хайле Селасие, император на Етиопия († 1975 г.) 1899 г. – Густав Хайнеман, президент на ФРГ († 1976 г.) 1906 г. – Владимир Прелог, хърватски химик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1998 г.) 1914 г. – Борис Велчев, български политик († 1995 г.) 1923 г. – Ливиу Чулей, румънски режисьор († 2004 г.) 1933 г. – Ричард Роджърс, английски архитект († 2021 г.) 1946 г. – Александър Кайдановски, руски актьор († 1995 г.) 1951 г. – Иван Славов, български драматург († 2009 г.) 1957 г. – Тео ван Гог, холандски режисьор († 2004 г.) 1961 г. – Мартин Гор, британски музикант (Депеш Мод) 1961 г. – Уди Харелсън, американски актьор 1962 г. – Ерик Ла Сал, американски актьор 1965 г. – Слаш, американски китарист 1967 г. – Титию, шведска певица 1967 г. – Филип Хофман, американски актьор († 2014 г.) 1972 г. – Джоване Елбер, бразилски футболист 1973 г. – Дани Филт, британски певец 1973 г. – Моника Люински, американска стажантка в Белия дом 1975 г. – Алесио Такинарди, италиански футболист 1976 г. – Юдит Полгар, унгарска шахматистка 1976 г. – Владислав Христов, български поет и писател 1979 г. – Живко Желев, български футболист 1979 г. – Сотирис Кирякос, гръцки футболист 1980 г. – Мишел Уилямс, американска певица 1981 г. – Дарио Дамянович, босненски футболист 1987 г. – Артър Напионтек, американски актьор 1988 г. – Пол Андерсън, английски футболист 1989 г. – Кристоф Бухнер, германски футболист 1989 г. – Даниел Радклиф, британски актьор 1999 г. – Мартин Желанков, български актьор Починали 1373 г. – Света Бригита, основателка на Ордена на бригитките (* 1303 г.) 1645 г. – Михаил, цар на Русия (* 1596 г.) 1674 г. – Петър Парчевич, български католически епископ (* 1612 г.) 1757 г. – Доменико Скарлати, италиански композитор (* 1685 г.) 1859 г. – Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса (* 1786 г.) 1868 г. – Иван Попхристов, български революционер (* 1843 г.) 1885 г. – Юлисис Грант, 18-и президент на САЩ (* 1822 г.) 1901 г. – Васил Друмев, български духовник (* ок. 1840 г.) 1904 г. – Рудолф Амандус Филипи, немски учен (* 1808 г.) 1916 г. – Уилям Рамзи, шотландски химик, Нобелов лауреат през 1904 г. (* 1852 г.) 1942 г. – Антон Иванов, български партизанин (* 1884 г.) 1942 г. – Антон Попов, български журналист (* 1915 г.) 1942 г. – Атанас Романов, деец на БРП (к) (* 1911 г.) 1942 г. – Георги Минчев, български комунист (* 1907 г.) 1942 г. – Никола Вапцаров, български поет (* 1909 г.) 1942 г. – Петър Богданов, деец на БРП (к) (* 1908 г.) 1948 г. – Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор (* 1875 г.) 1951 г. – Филип Петен, френски политик (* 1856 г.) 1955 г. – Кордел Хъл, държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1871 г.) 1966 г. – Монтгомъри Клифт, американски актьор (* 1920 г.) 1968 г. – Хенри Дейл, британски неврофизиолог, Нобелов лауреат през 1936 г. (* 1875 г.) 1986 г. – Адолфо Балончиери, италиански футболист и треньор (* 1897 г.) 1999 г. – Хасан II, крал на Мароко (* 1929 г.) 2002 г. – Катя Паскалева, българска актриса (* 1945 г.) 2002 г. – Уилям Пиърс, американски политик (* 1933 г.) 2006 г. – Агоп Мелконян, български писател (* 1949 г.) 2011 г. – Ейми Уайнхаус, английска певица (* 1983 г.) Празници Египет – Ден на революцията (1952 г., национален празник) Италия – Празник на град Равена 723

bg

2492

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

24 юли

24 юли е 205-ият ден в годината според григорианския календар (206-и през високосна). Остават 160 дни до края на годината. Събития 1799 г. – Наполеон I Бонапарт побеждава османската армия при Абукир в делтата на река Нил. 1824 г. – Публикувани са резултатите от първото в света социологическо допитване във връзка с предстоящите президентски избори в САЩ. 1911 г. – Американският изследовател Хирам Бингъм открива в Андите считания дотогава само за легенда град на инките Мачу Пикчу. 1923 г. – В Швейцария е подписан Лозанския договор, с който се уреждат териториалните въпроси в Мала Азия, свързани с делението на Османската империя, и се определят границите на съвременна Турция. 1969 г. – Програма Аполо: На Земята успешно се завръща американският пилотиран космически апарат Аполо 11, извършил полет до Луната. 1974 г. – В енергийната мрежа на Народна република България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ Козлодуй. 1990 г. – VII велико народно събрание на България прекратява правомощията на президента Петър Младенов и открива процедура по избор на нов президент. 2001 г. – Симеон Сакскобургготски, който е последният цар на България, докато е дете, полага клетва за министър-председател на България и така става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори. 2002 г. – Алфред Моисиу става президент на Албания. 2005 г. – Ланс Армстронг побеждава за седми пореден път на Тур дьо Франс. 2007 г. – Либия екстрадира всичките шест българи, задържани по ХИВ делото в Либия. 2010 г. – Повече от 80000 души от цял свят записват своето ежедневие на видео и го изпращат на YouTube за инициативата Life In A Day (Един ден от живота). Родени 1783 г. – Симон Боливар, южноамерикански генерал († 1830 г.) 1802 г. – Александър Дюма-баща, френски романист († 1870 г.) 1803 г. – Адолф Адам, френски композитор († 1856 г.) 1815 г. – Арно Мишел д'Абади, френски изследовател († 1893 г.) 1828 г. – Николай Чернишевски, руски писател († 1889 г.) 1846 г. – Елън Стоун, американска мисионерка († 1927 г.) 1854 г. – Константин Иречек, български политик († 1918 г.) 1857 г. – Хенрик Понтопидан, датски писател, Нобелов лауреат през 1917 г. († 1943 г.) 1860 г. – Алфонс Муха, чешки живописец († 1939 г.) 1864 г. – Франк Ведекинд, немски писател († 1918 г.) 1865 г. – Стефан Богданов, български военен деец († 1937 г.) 1867 г. – Лука Иванов, български офицер († 1906 г.) 1867 г. – Михаил Сапунаров, български военнослужещ († ? г.) 1878 г. – Едуард Дансени, ирландски писател († 1957 г.) 1880 г. – Ернест Блох, швейцарски композитор († 1959 г.) 1897 г. – Амелия Еърхарт, американски авиатор († 1939 г.) 1900 г. – Иван Фунев, български скулптор († 1983 г.) 1901 г. – Илия Бешков, български художник († 1958 г.) 1911 г. – Христо Кърпачев, български поет († 1943 г.) 1914 г. – Боян Боянов, български стоматолог († 1996 г.) 1914 г. – Филип Филипов, български режисьор († 1983 г.) 1919 г. – Тодор Динов, български карикатурист († 2004 г.) 1927 г. – Минко Балкански, български физик 1933 г. – Джон Анистън, американски актьор 1938 г. – Жозе Алтафини, италиански футболист 1939 г. – Светла Протич, българска пианистка 1942 г. – Ирина Мирошниченко, руска актриса 1948 г. – Йордан Кръчмаров, български поет († 1986 г.) 1949 г. – Асен Гаргов, български поп певец, музикант и композитор († 2017 г.) 1949 г. – Йозеф Пирунг, германски футболист († 2011 г.) 1956 г. – Уолтър Бъкън, вокалист на The Exploited 1959 г. – Здравка Евтимова, българска писателка 1963 г. – Карл Малоун, американски баскетболист 1965 г. – Дъг Лайман, американски режисьор 1969 г. – Дженифър Лопес, американска актриса 1970 г. – Ели Кокину, гръцка певица 1970 г. – Росен Петров, български водещ 1971 г. – Дино Баджо, италиански футболист 1976 г. – Лора Фрейзър, шотландска актриса 1981 г. – Съмър Глау, американска танцьорка 1982 г. – Ана Пакуин, американска актриса 1983 г. – Иван Стоянов, български футболист 1986 г. – Вугар Гашимов, азербайджански шахматист († 2014 г.) Починали 1655 г. – Фридрих фон Логау, германски поет (* 1604 г.) 1862 г. – Мартин Ван Бурен, 8-и президент на САЩ (* 1782 г.) 1927 г. – Рюноске Акугатава японски писател (* 1892 г.) 1944 г. – Иван Миндиликов, общественик, политик и кмет на Плевен (* 1898 г.) 1948 г. – Пенчо Златев, български генерал (* 1883 г.) 1957 г. – Методи Андонов-Ченто, македонски политик и антифашист (* 1902 г.) 1957 г. – Саша Гитри, френски актьор, режисьор, сценарист и драматург (* 1885 г.) 1969 г. – Витолд Гомбрович, полски романист и драматург (* 1904 г.) 1972 г. – Петко Стайнов, български политик (* 1890 г.) 1974 г. – Сър Джеймс Чадуик, английски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. (* 1891 г.) 1980 г. – Питър Селърс, британски комик (* 1925 г.) 1986 г. – Хиндо Касимов, български актьор (р. 1934 г.) 1986 г. – Фриц Липман, американски биохимик от немски произход, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1899 г.) 1991 г. – Исаак Башевис Сингер, американски писател от полско-еврейски произход, Нобелов лауреат през 1978 (* 1902 г.) 1995 г. – Халед Багдаш, сирийски политик (* 1912 г.) 1997 г. – Брайън Глоувър, британски актьор (* 1934 г.) 2004 г. – Кръстана Стоева, българска скиорка, състезателка по ски бягане (р. 1941 г.) 2007 г. – Албърт Елис, американски психолог (* 1913 г.) Празници Св. вмчца Христина 724

bg

2493

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

25 юли

25 юли е 206-ият ден в годината според григорианския календар (207-и през високосна година). Остават 159 дни до края на годината. Събития 1139 г. – Афонсу I побеждава маврите в Битката при Урике и се обявява за крал на Португалия. 1261 г. – Армиите на никейския император Михаил VIII Палеолог завладяват Константинопол и ликвидират Латинската империя, с което е възстановена Византийска империя. 1593 г. – Кралят на Франция Анри IV публично се отрича от протестантството и приема католицизма. 1567 г. – Джеймс VI става крал на Шотландия. 1862 г. – Във Варна тържествено е осветена сградата на Българското централно училище с главен учител Сава Доброплодни. 1869 г. – В Букурещ започва да излиза вестникът на Добродетелната дружина Отечество. 1878 г. – В Пловдив излиза първият брой на вестника Марица, първият български вестник след Освобождението с издател Христо Г. Данов. 1893 г. – Коринтският канал е отворен за морски трафик. 1907 г. – Корея става протекторат на Япония. 1909 г. – Французинът Луи Блерио първи прелита над Ламанша с моноплана Блерио XI за 37 минути. 1916 г. – В САЩ за първи път в света е използван противогаз при спасяването на 32 души, затрупани след експлозия в мина. 1926 г. – Основан е футболен клуб Локомотив Пловдив. 1935 г. – В Москва започва VII конгрес на Коминтерна, на който за генерален секретар е избран Георги Димитров. 1943 г. – Бенито Мусолини е принуден да подаде оставка и крал Виктор Емануил III назначава маршал Бадолио за министър-председател на Италия. 1946 г. – Правителството на Царство България внася в Народното събрание законопроект за референдум за премахване на монархията и за създаване на народна демократична република. 1946 г. – В лагуната на атола Бикини САЩ извършва първия в света подводен ядрен опит. 1968 г. – Папа Павел VI издава енцикликата Humanae Vitae, с която забранява на католиците използването на изкуствени методи (презерватив, противозачатъчни таблетки и др.) за контрол върху забременяването. 1973 г. – Изстрелян е съветският космически апарат Марс 5, който достига планетата Марс през февруари 1974 г. 1978 г. – В Англия е родено първото в света бебе, заченато инвитро. 1982 г. – Лидерът на палестинците Ясер Арафат подписва документ, който приема решението на ООН за правото на съществуване на Израел. 1984 г. – Светлана Савицка става първата жена космонавт, излязла в открития космос. 1995 г. – Радован Караджич и Ратко Младич са обвинени в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. 1996 г. – XXXVII народно събрание приема Закон за националните символи и герба на България. 2000 г. – Самолет Конкорд на Air France катострофира при излитането си от Летище Шарл дьо Гол в Париж, загиват 109 души на борда и 4 на земята. Родени 1016 г. – Казимир I, полски княз († 1058 г.) 1109 г. – Афонсу I, първи крал на Португалия († 1185 г.) 1575 г. – Кристоф Шайнер, германски астроном († 1650 г.) 1848 г. – Артър Балфур, министър-председател на Обединеното кралство († 1930 г.) 1870 г. – Максфийлд Периш, американски илюстратор († 1966 г.) 1875 г. – Джим Корбет, британски писател и ловец († 1955 г.) 1878 г. – Стоян Бъчваров, български актьор († 1949 г.) 1894 г. – Гаврило Принцип, сръбски националист, застрелял Франц Фердинанд († 1918 г.) 1894 г. – Уолтър Бренан, американски актьор († 1974 г.) 1905 г. – Елиас Канети, австрийски писател, роден в България, Нобелов лауреат за 1981 г. († 1994 г.) 1910 г. – Петър Стъпов, български писател († 1992 г.) 1920 г. – Розалинд Франклин, английски биофизик († 1958 г.) 1923 г. – Свами Сатянанда, индийски гуру († 2009 г.) 1929 г. – Василий Шукшин, руски писател, кинорежисьор и актьор († 1974 г.) 1930 г. – Атанас Славов, български писател, изкуствовед, семиотик, поет и сценарист († 2010 г.) 1933 г. – Георги Атанасов, български политик († 2022 г.) 1934 г. – Георги Кордов, български поп певец, композитор и педагог († 2006 г.) 1935 г. – Миле Неделковски, македонски писател († 2020 г.) 1950 г. – Хулио Каплан, американски шахматист 1952 г. – Сашо Диков, български журналист 1957 г. – Даниел Бурш, американски астронавт 1957 г. – Живка Гичева, българска телевизионна водеща († 2009 г.) 1961 г. – Боби Ийкс, американска актриса и певица 1961 г. – Катрин Кели Ланг, американска актриса 1963 г. – Къци Вапцаров, режисьор, актьор и телевизионен водещ 1967 г. – Мат Ле Блан, американски актьор 1967 г. – Александра Карамихалева, български църковен деятел и писател 1976 г. – Йовица Тасевски - Етерниян, македонски писател 1976 г. – Тера Патрик, американска порноактриса 1979 г. – Алистър Картър, английски професионален играч на снукър 1985 г. – Джеймс Лафърти, американски актьор Починали 306 г. – Констанций I Хлор, римски император (* 250 г.) 1034 г. – Констанца Арлска, кралица на Франция (* 986 г.) 1492 г. – Инокентий VIII, римски папа (* 1432 г.) 1564 г. – Фердинанд I Хабсбургски, пръв крал на Бохемия и Унгария, император на Свещената римска империя (* 1503 г.) 1572 г. – Исак Лурия, еврейски равин, основоположник на съвременната Кабала (* 1534 г.) 1794 г. – Андре Мари Шение, френски поет и публицист (* 1762 г.) 1834 г. – Самюъл Колридж, английски поет (* 1772 г.) 1902 г. – Никола Козлев, български книжовник и революционер (* 1824 г.) 1903 г. – Кръстьо Асенов, български революционер (* 1877 г.) 1904 г. – Харалан Ангелов, български поет (* 1845 г.) 1908 г. – Йордан Секулички, български революционер (* ? г.) 1908 г. – Йордан Спасов, български революционер (* 1875 г.) 1909 г. – Неофит VIII Константинополски, цариградски патриарх (* 1832 г.) 1925 г. – Емануил Иванов, български математик (* 1857 г.) 1934 г. – Енгелберт Долфус, канцлер на Австрия (* 1892 г.) 1934 г. – Нестор Махно, украински анархист (* 1888 г.) 1936 г. – Хайнрих Рикерт, германски философ (* 1863 г.) 1942 г. – Георги Григоров, български партизанин (* 1919 г.) 1950 г. – Елизабет Ланггесер, германска писателка (* 1899 г.) 1958 г. – Янко Анастасов, български художник (* 1892 г.) 1977 г. – Луис Физер, американски химик (* 1899 г.) 1980 г. – Владимир Висоцки, руски поет, певец и актьор (* 1938 г.) 1986 г. – Винсънт Минели, американски режисьор (* 1903 г.) 1987 г. – Вера Иванова-Мавродинова, български учен (* 1896 г.) 2003 г. – Джон Шлезинджър, американски режисьор (* 1926 г.) 2011 г. – Михалис Какоянис, гръцки режисьор (* 1922 г.) 2015 г. – Григор Кумитски, български телевизионен и кинооператор (* 1979 г.) 2018 г. – Серджо Маркионе, италианско-канадски бизнесмен (* 1952 г.) Празници Православна и Католическа църква – Успение на света Анна (на картинката) Галиция (Испания) – Национален ден Пуерто Рико – Ден на конституцията (1952 г., национален празник) Тунис – Ден на републиката (1957 г.) 725

bg

2494

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

26 юли

26 юли е 207-ият ден в годината според григорианския календар (208-и през високосна). Остават 158 дни до края на годината. Събития 811 г. – В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит. 1529 г. – Испанският конкистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да открие и завоюва Перу за испанската корона. 1730 г. – Императрицата на Русия Анна подписва указ за изливането на най-голямата камбана в света – Цар Камбана. 1788 г. – Британските колонисти в Австралия основават град Сидни. 1788 г. – Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на САЩ. 1803 г. – Във Великобритания е открита първата железопътна линия. 1847 г. – Либерия става първата африканска колония, придобила независимост. 1887 г. – Полският евреин Людвик Заменхоф публикува книгата си Международен език, която е първият учебник по изучаване на създадения от него език Есперанто. 1908 г. – В САЩ се създава Бюро за разузнаване, което през 1935 е преименувано във ФБР. 1909 г. – Открита е железопътната линия Радомир – Кюстендил (87 км). 1924 г. – Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г. 1926 г. – Учредява се Пловдивски Спортклуб 1940 г. – В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим фон Рибентроп започват преговори последователно с румънския и българския премиер за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България. 1945 г. – В Потсдам, Германия, е обявена Потсдамската декларация. 1947 г. – Народна република България отправя официална молба към ООН за членство в организацията. 1947 г. – Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, с който се създава Централно разузнавателно управление (ЦРУ). 1956 г. – След като Световната банка отказва да финансира строежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал, с което предизвиква международно недоволство. 1963 г. – При земетресение в Скопие, Югославия загиват 1100 души. 1965 г. – Обявена е независимостта на държавата Малдиви. 1971 г. – Програма Аполо: Започва пилотираната мисия Аполо 15 – четвъртата мисия кацнала на Луната, при която за първи път е използван Лунар Роувър и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън лунно море. 1989 г. – Федералния съд на САЩ подвежда под отговорност студента Робърт Морис за разпространяване на първия компютърен червей по интернет. 1994 г. – Естония и Русия се споразумяват за напускане на руските войски от Естония. 1995 г. – В Брюксел е подписана конвенцията за създаване на Европейската полицейска агенция Европол. Родени 1678 г. – Йозеф I, свещен римски император († 1711 г.) 1782 г. – Джон Филд, ирландски композитор († 1837 г.) 1802 г. – Мариано Ариста, президент на Мексико († 1855 г.) 1822 г. – Робърт Уилям Томсън, шотландски изобретател († 1873 г.) 1829 г. – Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1912 г.) 1842 г. – Алфред Маршал, британски икономист († 1924 г.) 1856 г. – Джордж Бърнард Шоу, ирландски драматург, Нобелов лауреат през 1925 г. († 1950 г.) 1861 г. – Важа-Пшавела, грузински поет († 1915 г.) 1862 г. – Васил Кънчов, български историк, географ и политик († 1902 г.) 1865 г. – Филип Шайдеман, канцлер на Ваймарската република († 1939 г.) 1875 г. – Антонио Мачадо, испански поет († 1939 г.) 1875 г. – Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и психиатър († 1961 г.) 1881 г. – Христо Метев, български предприемач († 1953 г.) 1894 г. – Олдъс Хъксли, английски писател († 1963 г.) 1922 г. – Джейсън Робардс, американски актьор († 2000 г.) 1928 г. – Стенли Кубрик, американски режисьор († 1999 г.) 1928 г. – Франческо Косига, президент на Италия († 2010 г.) 1940 г. – Жан-Люк Нанси, френски философ († 2021 г.) 1941 г. – Красимир Спасов, български режисьор 1942 г. – Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия 1942 г. – Людмила Живкова, български политик († 1981 г.) 1943 г. – Мик Джагър, британски рок музикант (The Rolling Stones) 1945 г. – Веселин Савов, български актьор († 2006 г.) 1945 г. – Хелън Мирън, английска актриса 1948 г. – Нораир Нурикян, български щангист 1949 г. – Роджър Тейлър, британски музикант (Queen) 1953 г. – Петко Москов, български скулптор († 2004 г.) 1955 г. – Асиф Али Зардари, пакистански политик 1957 г. – Ник де Фирмиан, американски шахматист 1958 г. – Анджела Хюит, канадска пианистка 1959 г. – Кевин Спейси, американски актьор 1964 г. – Сандра Бълок, американска актриса 1966 г. – Анджело Ди Ливио, италиански футболист 1966 г. – Анна Рита Дел Пиано, италианска актриса 1967 г. – Джейсън Стейтъм, английски актьор 1973 г. – Кейт Бекинсейл, английска актриса 1982 г. – Дилайла Стронг, американска порно актриса 1985 г. – Гаел Клиши, френски футболист 1990 г. – Алиса Атанасова, българска актриса Починали 811 г. – Никифор I, византийски император (* 760) 1057 г. – Бруно II, граф в Средна Фризия (* 1024 г.) 1471 г. – Павел II, римски папа (* 1417 г.) 1680 г. – Джон Уилмът, английски поет (* 1674 г.) 1848 г. – Анастасиос Палатидис, гръцки лекар (* 1800 г.) 1867 г. – Отон I, крал на Гърция (* 1815 г.) 1881 г. – Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц на Кохари (* 1818 г.) 1894 г. – Цани Гинчев, български писател (* 1835 г.) 1895 г. – Иван Кюркчиев, български учител (* 1860 г.) 1904 г. – Димитър Попстаматов, български революционер (* 1880 г.) 1904 г. – Тодор Пеев, български общественик (* 1842 г.) 1925 г. – Готлоб Фреге, германски политик (* 1848 г.) 1936 г. – Марко Тотев, български общественик (* 1858 г.) 1944 г. – Реза Шах Пахлави, ирански монарх (* 1878 г.) 1952 г. – Ева Перон, аржентински политик (* 1919 г.) 1981 г. – Методи Кецкаров, български скулптор (* 1904 г.) 1987 г. – Мистер Сенко, български илюзионист (* 1905 г.) 1991 г. – Лоренц Мак, австрийски писател (* 1917 г.) 1997 г. – Кунихико Кодаира, японски математик (* 1915 г.) 2010 г. – Бригите Швайгер, австрийска писателка (* 1949 г.) 2013 г. – Джей Джей Кейл, американски музикант (* 1938 г.) Празници България – Професионален празник на служителите от национална служба „Жандармерия“ – Определен с Решение на Министерския съвет от 6 юни 2002 г. Гърция – Празник на село Алатопетра Куба – Годишнина от нападението на казармата Монкада (1953 г., начало на революцията в Куба) Либерия – Ден на независимостта (1847 г., от САЩ, национален празник) Малдиви – Ден на независимостта (1965 г., от САЩ, национален празник) САЩ – Национален ден на млечния шейк с кафе 726

bg

2496

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

28 юли

28 юли е 209-ият ден в годината според григорианския календар (210-и през високосна). Остават 156 дни до края на годината. Събития 1330 г. – В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи поражение от сръбската войска. Начело на 300 каталани, Стефан Душан разгромява царската татарска гвардия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330) от раните си и в плен. 1402 г. – В Битката при Ангора (дн. Анкара) Тимур разгромява завоевателя на Търново Баязид I и го взима в плен. 1402 г. – Започва Османско междуцарствие. 1540 г. – Томас Кромуел е обезглавен със заповед на крал Хенри VIII по обвинение в измяна; в същия ден кралят се венчава с петата си жена – Катрин Хауърд. 1609 г. – На Бермудските острови се установяват първите заселници от Англия. 1794 г. – Максимилиан Робеспиер, един от лидерите на Френската революция, е екзекутиран с гилотина в Париж. 1821 г. – Хосе де Сан Мартин декларира независимостта на Перу от Испания. 1851 г. – За първи път е фотографирано слънчево затъмнение в обсерваторията в Кьонигсберг от Йохан Берковски. 1868 г. – В САЩ влиза в сила 14-а поправка на Конституцията, която дава определение на американското гражданство. 1879 г. – Излиза първият брой на Държавен вестник. 1913 г. – Сключен е Букурещкия мирен договор, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г. 1914 г. – Първата световна война: Австро-Унгария обявява война на Сърбия точно един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, което е начало на войната. 1942 г. – Втората световна война: Съветският ръководител Сталин подписва известния Указ №227, съгласно който всяко отстъпление от позицията се наказва с разстрел. 1943 г. – Втората световна война: В рамките на Операция Гомора Британската авиация извършва масирана бомбардировка над Хамбург, по време на която загиват 42 000 цивилни граждани. 1945 г. – При сблъсък на американски бомбардировач B-25 в една от най-високите сгради на Ню Йорк – Емпайър Стейт Билдинг – загиват 14 души и са ранени 26 души. 1962 г. – На заседание на Германския футболен съюз на в Дортмунд е въведена Първа Бундеслига 1968 г. – Открит е Деветият световен фестивал на младежта и студентите в София, България, който се провежда до 6 август. 1976 г. – Таншанското земетресение, което изравнява със земята град Таншан в Китайската народна република, взима 242 769 жертви и ранява 164 851 души, и става най-смъртоносното природно бедствие на 20 век. 1984 г. – Открити са Летни олимпийски игри в Лос Анджелис, САЩ 1986 г. – Михаил Горбачов обявява началото на изтеглянето на съветските войски от Афганистан. 1991 г. – Провежда се 39-о за Голямата награда на Германия и девети кръг от сезон 1991 във Формула 1. 1995 г. – Провежда се единадесети кръг от сезон 1995 във Формула 1 – Голяма награда на Германия. 1998 г. – Провежда се 48-ото за Голямата награда на Франция и осми кръг от сезон 1998 въвФормула 1. 2000 г. – Направени са значителни промени в 4-тото правителство на Македония. 2002 г. – Провежда се 50-то за Голямата награда на Германия и дванадесети кръг от сезон 2002 във Формула 1, 2005 г. – Ирландската републиканска армия (ИРА) официално обявява пълно и окончателно прекратяване на въоръжените действия срещу британската власт в Северна Ирландия. Родени 1165 г. – Ибн Араби, арабски суфи-мистик († 1240 г.) 1458 – Якопо Саназаро, италиански поет, хуманист и епиграмист († 1530) 1516 – Уилям, херцог на Юлих-Клевс-Берг, немски благородник († 1592) 1609 – Джудит Лейстър, холандска художничка († 1660) 1635 – Робърт Хук, английски физик и химик († 1703) 1645 – Маргьорит Луиз Орлеанска, френска принцеса († 1721) 1659 – Шарл Ансилон, френски юрист и дипломат († 1715) 1746 – Томас Хейуърд, младши, американски съдия и политик († 1809) 1750 – Фабр д'Еглантин, френски актьор, драматург и политик († 1794) 1783 – Фридрих Вилхелм фон Бисмарк, немски офицер и писател († 1860) 1790 г. – Иван Липранди, руски генерал-майор († 1880 г.) 1796 – Игнац Бьозендорфер, австрийски бизнесмен, основава компанията Босендофер († 1859) 1804 г. – Лудвиг Фойербах, германски философ († 1872 г.) 1806 г. – Александър Иванов, руски художник († 1858 г.) 1812 г. – Юзеф Крашевски, полски писател († 1887 г.) 1816 г. – Стефан Дуньов, първият български полковник († 1889 г.) 1820 г. – Фьодор Радецки, руски генерал († 1890 г.) 1828 г. – Йосиф Гурко, руски генерал († 1901 г.) 1851 г. – Теодор Липс, немски философ († 1914 г.) 1866 г. – Беатрикс Потър, английска писателка († 1943 г.) 1871 г. – Сергей Булгаков, руски философ († 1944 г.) 1871 г. – Едуард Хичман, австрийски психоаналитик († 1957 г.) 1871 г. – Ралф Нелсън Елиът, американски икономист († 1948 г.) 1874 г. – Ернст Касирер, германски философ († 1945 г.) 1877 г. – Васил Коларов, министър-председател на България († 1950 г.) 1887 г. – Марсел Дюшан, френски художник († 1968 г.) 1887 г. – Тецу Катаяма, Министър-председател на Япония († 1978 г.) 1896 г. – Димитър Цолов, български архитект, професор, член кореспондент на БАН († 1970 г.) 1898 г. – Исидор Айзък Раби, американски физик, Нобелов лауреат през 1944 г. († 1988 г.) 1902 г. – Карл Попър, британски философ († 1994 г.) 1904 г. – Павел Черенков, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1990 г.) 1909 г. – Малкълм Лоури, английски писател († 1957 г.) 1915 г. – Чарлз Хард Таунс, американски физик, Нобелов лауреат († 2015 г.) 1915 г. – Екатерина Ванкова, българска певица, изпълнител на стари градски песни († 1976 г.) 1923 г. – Владимир Басов, руски режисьор († 1987 г.) 1924 г. – Георги Раданов, български актьор († 1991 г.) 1925 г. – Андрей Букурещлиев, български композитор († 1997 г.) 1925 г. – Хуан Скиафино, уругвайски футболист († 2008 г.) 1927 г. – Джон Ашбъри, американски поет († 2017 г.) 1929 г. – Жаклин Кенеди Онасис, първа дама на САЩ († 1994 г.) 1935 г. – Владимир Башев, български поет († 1967 г.) 1937 г. – Франсис Вебер, френски сценарист и режисьор 1938 г. – Алберто Фухимори, президент на Перу 1941 г. – Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор († 1988 г.) 1943 г. – Ричард Райт, британски рок музикант (Пинк Флойд) († 2008 г.) 1943 г. – Мери Лин Бакстър, американска писателка на бестселъри 1946 г. – Иванка Гръбчева, български режисьор († 2013 г.) 1946 г. – Илия Филипче, политик от Република Македония 1951 г. – Сантяго Калатрава, испански архитект 1952 г. – Константин Андреев, български дипломат 1954 г. – Стийв Морз, американски китарист 1954 г. – Уго Чавес, президент на Венецуела († 2013 г.) 1961 г. – Яник Далмас, френски пилот от Формула 1 1966 г. – Илия Балинов, български и австрийски шахматист 1966 г. – Мигел Анхел Надал, испански футболист 1971 г. – Дрю Карпишин, канадски писател и сценарист 1971 г. – Иан МакКълох, английски играч на снукър 1976 г. – Ина, българска попфолк певица 1977 г. – Искрен Маринов, български автомобилен състезател 1981 г. – Майкъл Карик, английски футболист 1982 г. – Кейн Веласкес, американски MMA борец 1983 г. – Михаил Венков, български футболист 1985 г. – Матийо Дебюши, френски футболист 1987 г. – Арман Пашикян, арменски шахматист 1987 г. – Педро Ледесма, испански футболист 1989 г.- Александос Пасчалакис, гръцки футболист 1989 г. – Албин Екдал, шведски футболист 1993 г. – Хари Кейн, английски футболист 1993 – Моузес Одубахо, английски футболист 1993 – Шер Лойд, английска певица и автор на песни 1995 – Джош Адо-Кар, играч на австралийската ръгби лига Починали 199 г. – папа Виктор I (* 2 век) 450 г. – Теодосий II, византийски император (* 401 г.) 631 – Атанасий I Гамоло, сирийски православен патриарх на Антиохия. 938 г. – Тханмар, полубрат на Ото I (по време на обсадата на Ересбург) (р. ок. 908 г.) 942 – Ши Дзинтанг, император на по-късен Джин (р. 892) 1057 – Виктор II, папа на католическата църква (р. 1018) 1128 – Уилям Клито, английски син на Сибила от Конверсано (р. 1102) 1230 – Леополд VI, херцог на Австрия (р. 1176) 1271 – Уолтър де Бург, 1-ви граф на Ълстър (р. 1220) 1285 – Керан, кралица на Армения (р. преди 1262 г.) 1330 г. – Михаил III Шишман Асен, цар на България (* 13 век) 1333 – Гай VIII от Виена, дофин от Виена (р. 1309) 1345 – Сансия от Майорка, кралица регент на Неапол (р. ок. 1285 г.) 1458 – Йоан II, крал на Кипър и Армения (р. 1418) 1488 – Едуард Уудвил, лорд Везни (в битката при Сейнт Обен-дю-Кормие) 1508 – Робърт Блекадър, епископ на Глазгоу 1527 – Родриго де Бастидас, испански изследовател, основава град Санта Марта (р. 1460) 1540 г. – Томас Кромуел, английски държавник – реформатор и диктатор (* 1485 г.) 1585 – Франсис Ръсел, 2-ри граф Бедфорд (р. 1527) 1631 – Гийен де Кастро и Белвис, испански драматург (р. 1569) 1655 г. – Сирано дьо Бержерак, френски драматург (* 1619 г.) 1741 г. – Антонио Вивалди, италиански композитор (* 1678 г.) 1750 г. – Йохан Себастиан Бах, немски композитор (* 1685 г.) 1794 г. – Максимилиан Робеспиер, водач на Френската революция (* 1758 г.) 1794 г. – Сен Жюст, френски революционер (* 1767 г.) 1802 г. – Джузепе Сарти италиански композитор, диригент и педагог от 18 век. (* 1729 г.) 1818 г. – Гаспар Монж, френски геометър и общественик (* 1746 г.) 1842 г. – Клеменс Брентано, немски поет (* 1778 г.) 1898 г. – Василий Аргамаков, руски офицер (* 1840 г.) 1923 г. – Найчо Цанов, български политик (* 1857 г.) 1927 г. – Никола Минцев, български революционер (* 1880 г.) 1928 г. – Пандо Струмишки, български революционер (* 1898 г.) 1934 г. – Мари Дреслър, канадска актриса (* 1868 г.) 1954 г. – Шарл Одие, швейцарски психоаналитик (* 1886 г.) 1960 г. – Етел Лилиан Войнич, британска писателка (* 1864 г.) 1964 г. – Христо Филипов, български революционер (* 1880 г.) 1968 г. – Ото Хан, германски химик, Нобелов лауреат (* 1879 г.) 1980 г. – Димо Казасов, български политик (* 1886 г.) 1998 г. – Збигнев Херберт, полски поет (* 1924 г.) 1999 г. – Артър Шолоу, американски физик, Нобелов лауреат (* 1921 г.) 2004 г. – Франсис Крик, британски физик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1916 г.) 2006 г. – Дейвид Гемел, британски писател (* 1948 г.) 2007 – Карл Гоч, белгийско-американски борец и треньор (р. 1924) 2007 – Джим Лерой, американски войник и пилот (р. 1961) 2009 – Джим Джонсън, играч и треньор по американски футбол (р. 1941) 2011 – Абдул Фатах Юнис, либийски генерал (р. 1944) 2012 – Колин Хорсли, новозеландско-английски пианист и педагог (р. 1920) 2012 – Сеп Майерл, австрийски алпинист (р. 1937) 2012 – Уилям Ф. Миликън младши, американски състезател и инженер (р. 1911) 2013 – Мустафа Адриси, угандийски генерал и политик, 3-ти вицепрезидент на Уганда (р. 1922 г.) 2013 – Айлин Бренан, американска актриса и певица (р. 1932) 2013 – Рита Рейс, холандска джаз певица (р. 1924) 2013 – Уилям Скрантън, американски капитан и политик, 13-и посланик на Съединените щати в ООН (р. 1917) 2013 – Ерсилио Тонини, италиански кардинал (р. 1914) 2014 – Марго Адлер, американски журналист и писател (р. 1946) 2014 – Алекс Форбс, шотландски футболист и мениджър (р. 1925) 2014 – Алакбар Мамедов, азербайджански футболист и мениджър (р. 1930) 2014 – Теодор Ван Кърк, американски войник, пилот и навигатор (р. 1921) 2015 – Ян Кулчик, полски бизнесмен (р. 1950) 2015 – Едуард Натапей, политик от Вануату, шести министър-председател на Вануату (р. 1954) 2015 – Клайв Райс, южноафрикански играч по крикет и треньор (р. 1949) 2016 – Емил Дерлин Зинсу, бенински политик (р. 1918) 2016 – Махасвета Деви, индийски бенгалски фантаст и социално-политически активист (р. 1926) 2018 – Вани ван Гилс, холандски футболист (р. 1959) 2020 г. – Джунри Балауинг, филипински рекордьор (р. 1993 г.) 2021 – Дъсти Хил, американски музикант (р. 1949) Празници Перу – Ден на независимостта (1821 г., от Испания, национален празник) Сан Марино – Ден на победата над фашизма (1943 г.) 728

bg

2497

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

29 юли

29 юли е 210-ият ден в годината според григорианския календар (211-ви през високосна година). Остават 155 дни до края на годината. Събития 626 г. – Започва десетдневната аварска обсада на Константинопол с участие на славяни, българи и други народи. 1014 г. – Българо-византийски войни: Българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II в Битката при Беласица; цар Самуил умира при вида на 15 000 осакатени военнопленници. 1586 г. – Основан е руският град Тюмен, нефтената столица на Сибир. 1588 г. – Англо-испанска война (1585-1604): Военният флот на испанския крал Филип II е изпратен, за да завладее Англия, но е разбит в протока Ла Манш от английската флота. 1830 г. – След избухването на Юлската революция във Франция е детрониран крал Шарл X. 1856 г. – (стар стил) Българските земи под османско владичество: В Търново Капитан Дядо Никола обявява въстание. 1858 г. – Подписана е първата търговска спогодба между САЩ и Япония, по силата на която Япония открива за посещения на чужденци Токио и Осака. 1877 г. – Главната щабквартира на руския император Александър II по време на Руско-турската освободителна война се премества в Бяла (Област Русе). 1885 г. – На заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (днес Първенец) се взима решение за обявяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 1900 г. – Италианският крал Умберто I е убит от анархист. 1913 г. – След края на Междусъюзническата война с царски указ на Фердинанд I е обявена демобилизация на българската армия. 1917 г. – с православен ритуал е осветена Вилата на Генерала. 1921 г. – Адолф Хитлер е избран за ръководител на Националсоциалистическата германска работническа партия. 1946 г. – Започва Парижката мирна конференция с цел уреждане на проблемите в Европа след Втората световна война. 1948 г. – Олимпийски игри: След 12-годишно прекъсване поради Втората световна война се откриват Летни олимпийски игри 1948 в Лондон. 1957 г. – Основана е Международна агенция за атомна енергия (МААЕ). 1958 г. – В САЩ е създадено Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА). 1967 г. – Учредена е Задруга на майсторите на народните художествени занаяти. 1973 г. – Георгиос Пападопулос става временен президент на Гърция, след като е оглавил военния държавен преврат през април 1967 г. 1981 г. – Даяна Спенсър и английският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз сключват брак в катедралата Свети Павел в Лондон. 1992 г. – Учредена е Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА). 1994 г. – Бившият министър-председател на Италия Бетино Кракси е осъден на осем и половина години затвор заради злоупотреби. 2002 г. – Министър-председателят Симеон Сакскобургготски представя България на срещата на Пакта за стабилност в Залцбург, Австрия. 2005 г. – Астрономи обявяват откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система. Родени 1605 г. – Зимон Дах, германски поет († 1659 г.) 1805 г. – Алексис дьо Токвил, френски историк и политолог († 1859 г.) 1817 г. – Иван Айвазовски, руски художник († 1900 г.) 1860 г. – Виторио Ботего, италиански офицер († 1897) 1867 г. – Бертхолд Опенхайм, равин от Моравия († 1942 г.) 1871 г. – Пиетро Бадолио, италиански политик († 1956 г.) 1883 г. – Бенито Мусолини, италиански фашистки диктатор († 1945 г.) 1884 г. – Борис Асафиев, руски композитор († 1949 г.) 1885 г. – Теда Бара, американска актриса († 1955 г.) 1892 г. – Петър Романовски, руски шахматист († 1964 г.) 1892 г. – Уилям Пауъл, американски актьор († 1984 г.) 1900 г. – Ейвинд Юнсон, шведски писател, Нобелов лауреат през 1974 († 1976 г.) 1905 г. – Даг Хамаршелд, шведски дипломат, Нобелов лауреат († 1961 г.) 1918 г. – Емил Манов, български сценарист († 1982 г.) 1922 г. – Михаил Минин, руски войник († 2008 г.) 1925 г. – Микис Теодоракис, гръцки композитор († 2021 г.) 1930 г. – Васил Попов, български писател († 1980 г.) 1937 г. – Даниъл Макфадън, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г. 1938 г. – Луис Арагонес, испански футболист († 2014 г.) 1940 г. – Иван Божилов, български историк († 2016 г.) 1941 г. – Розмари Стателова, български учен 1942 г. – Стен Надолни, германски писател 1945 г. – Елена Райнова, българска актриса 1946 г. – Стиг Бломквист, шведски рали състезател 1947 г. – Атанас Славов, български писател 1948 г. – Райна Каблешкова, български историограф и етнолог († 2021 г.) 1952 г. – Олга Махри, поетеса 1956 г. – Васил Божков, български предприемач 1957 г. – Виктор Гавриков, литовски шахматист 1959 г. – Джон Сайкс, британски рокмузикант 1959 г. – Мартина Вачкова, българска актриса 1959 г. – Мирослав Цветанов, български актьор, сценограф и учен 1962 г. – Карл Кокс, британски диджей 1969 г. – Греъм Пол, английски футболен съдия 1972 г. – Метин Казак, български политик 1972 г. – Четин Казак, български политик 1973 г. – Стефания Колева, българска актриса 1980 г. – Фернандо Гонсалес, чилийски тенисист 1981 г. – Фернандо Алонсо, испански пилот от Формула 1 1983 г. – Димо Алексиев, български актьор 1984 г. – Джесика Мадисън, американска актриса († 2006 г.) 1984 г. – Уилсън Паласиос, хондураски футболист Починали 238 г. – Пупиен, римски император (* ок. 178 г.) 1030 г. – Олаф II, крал на Норвегия (* 995 г.) 1032 г. – Матилда Швабска, херцогиня на Каринтия и Горна Лотарингия (* 988 г.) 1095 г. – Ласло I, крал на Унгария (* 1040 г.) 1099 г. – Урбан II, римски папа (* 1042 г.) 1108 г. – Филип I, крал на Франция (* 1052 г.) 1507 г. – Мартин Бехайм, германски учен (* 1459 г.) 1644 г. – Урбан VIII, римски папа (* 1568 г.) 1662 г. – Висарион Смоленски, православен светец (* ? г.) 1808 г. – Селим III, султан на Османската империя (* 1761 г.) 1844 г. – Франц Моцарт, австрийски композитор (* 1791 г.) 1856 г. – Карел Хавличек Боровски, чешки журналист (* 1821 г.) 1856 г. – Роберт Шуман, германски композитор (* 1810 г.) 1857 г. – Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог (* 1803 г.) 1890 г. – Винсент ван Гог, нидерландски художник (* 1853 г.) 1900 г. – Умберто I, крал на Италия (* 1844 г.) 1913 г. – Тобиас Михаел Карел Асер, нидерландски политик, Нобелов лауреат (* 1838 г.) 1917 г. – Райна Княгиня, българска учителка и революционерка (* 1856 г.) 1917 г. – Иван Колев, български военен деец (* 1863 г.) 1918 г. – Мирон Бешков, български общественик (* 1837 г.) 1947 г. – Йордан Иванов, български учен (* 1872 г.) 1962 г. – Роналд Фишер, английски учен (* 1980 г.) 1974 г. – Ерих Кестнер, германски писател (* 1899 г.) 1974 г. – Петко Карлуковски, български актьор (* 1921 г.) 1975 г. – Джеймс Блиш, американски писател (* 1921 г.) 1980 г. – Филип Голиков, съветски маршал (* 1900 г.) 1982 г. – Владимир Зворикин, руско-американски изобретател (* 1889 г.) 1983 г. – Дейвид Нивън, британски актьор († 1910 г.) 1983 г. – Луис Бунюел, испански режисьор (* 1900 г.) 1986 г. – Емил Коралов, български писател (* 1906 г.) 1992 г. – Йован Рашкович, хърватски политик (* 1929 г.) 1995 г. – Георги Павлов, български художник (* 1913 г.) 2001 г. – Едвард Герек, полски политик и държавник (* 1913 г.) 2006 г. – Арсений Пловдивски, български духовник (* 1932 г.) Празници 729

bg

2498

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

30 юли

30 юли е 211-ият ден в годината според григорианския календар (212-и през високосна година). Остават 154 дни до края на годината. Събития 1419 г. – Убити са седем члена на градската управа в Прага, което е първата Пражка дефенестрация. 1619 г. – Във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание. 1629 г. – При земетресение в Неапол, Италия загиват 10 000 души. 1729 г. – Основан е Балтимор в щата Мериленд. 1792 г. – Френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж. 1811 г. – Водачът на Мексиканската националноосвободителна война отец Мигел Идалго и Костиля е екзекутиран от испанците в Чиуауа, Мексико. 1868 г. – Българските земи под османско владичество: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от османски редовни войски на връх Бузлуджа. 1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): По време на обсадата на Плевен корпусът на генерал-лейтенант Николай Криденер осъществява втората атака срещу града. 1878 г. – Започва издаването на журнални постановления на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си след Руско-турската война. 1898 г. – В американското списание Сайнтифик Американ е отпечатана първата реклама на автомобил. 1913 г. – Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен договор, насочен срещу Царство България. 1913 г. – Бежански въпрос: XV обикновено народно събрание отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците. 1930 г. – В Монтевидео националният отбор по футбол на Уругвай спечелва Световното първенство по футбол, като побеждава националния отбор по футбол на Аржентина с 4:2. 1932 г. – В Лос Анджелис се откриват Десетите олимпийски игри. 1939 г. – Състои се официалното откриване на плавателния канал Албер в Североизточна Белгия. 1945 г. – Втората световна война: Американският крайцер Индианаполис е потопен от японска подводница, след като успешно е доставил на местоназначението им важни части за атомната бомба Малчугана, хвърлена след седмица над Хирошима. 1960 г. – С поредица актове в продължение на 15 дни Народна република България признава независимостта на Република Дахомей, Нигер, Бряг на слоновата кост, Горна Волта, Централната африканска република и Габон. 1966 г. – националният отбор по футбол на Англия спечелва Световното първенство по футбол, като побеждава на финала националния отбор по футбол на ФРГ с 4:2 след продължения. 1971 г. – Програма Аполо: Американският космически кораб Аполо 15 каца на Луната. 1973 г. – Фармацевтичната компания Дистилърс, която произвежда медикамента талидомид във Великобритания, се съгласява да изплати над 20 милиона лири компенсация на родените с дефекти деца. 1980 г. – Провъзгласена е независимостта на Вануату. 1997 г. – XXXVIII народно събрание гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност, създадена е Комисия по досиетата, оглавявана от министър Богомил Бонев. 2006 г. – Открит е българският сайт за видеосподеляне Vbox7. Родени 1511 г. – Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.) 1784 г. – Леополд Шефер, германски писател († 1862 г.) 1818 г. – Емили Бронте, британска романистка († 1849 г.) 1863 г. – Хенри Форд, американски индустриалец, основател на автомобилна компания († 1947 г.) 1889 г. – Владимир Зворикин, руско-американски изобретател, създател на кинескопа († 1982 г.) 1893 г. – Фатима Джина, сестра на Мохамед Али Джина, майка на нацията на Пакистан († 1967 г.) 1895 г. – Найден Войнов, български шахматист († 1982 г.) 1900 г. – Тошо Гоцев, български лекар физиолог и учен († 1980 г.) 1907 г. – Роман Руденко, съветски офицер и юрист († 1981 г.) 1914 г. – Майкъл Морис, ирландски спортен функционер, благородник, председател на МОК († 1999 г.) 1917 г. – Йото Танчев, български лекар и учен († 2000 г.) 1919 г. – Александър Вутимски, български поет и есеист († 1943 г.) 1920 г. – Никола Николов, български писател и общественик († 1997 г.) 1923 г. – Дипа Айдит, индонезийски политик († 1965 г.) 1932 г. – Георги Мандичев, български инженер († 2007 г.) 1936 г. – Бъди Гай, американски музикант 1939 г. – Питър Богданович, американски режисьор († 2022 г.) 1941 г. – Банко Банков, български актьор († 2007 г.) 1941 г. – Пол Анка, канадски певец и композитор 1944 г. – Ренате Файл, немска писателка 1945 г. – Леонид Якубович, руски актьор 1947 г. – Франсоаз Баре-Синуси, френска вирусоложка, Нобелов лауреат 1947 г. – Арнолд Шварценегер, американски актьор, политик и културист от австрийски произход 1948 г. – Жан Рено, френски актьор от марокански произход 1948 г. – Юлия Ценова, българска пианистка, композитор и педагог († 2010 г.) 1956 г. – Георг Генсвайн, личен секретар на папа Бенедикт XVI 1956 г. – Лаура Сапата, мексиканска актриса 1956 г. – Радослав Здравков, български футболист и треньор 1956 г. – Уилям Орбит, британски музикант 1957 г. – Рени Стоянова, българска писателка 1958 г. – Кейт Буш, английска певица 1961 г. – Лорънс Фишбърн, американски актьор 1963 г. – Лиса Кудроу, американска актриса 1964 г. – Юрген Клинсман, германски футболист 1966 г. – Милен Цветков, български журналист († 2020 г.) 1968 г. – Роберт Коженьовски, полски атлет 1969 г. – Саймън Бейкър, австралийски актьор 1971 г. – Том Грийн, канадски актьор 1974 г. – Радостин Кишишев, български футболист 1974 г. – Хилари Суонк, американска актриса 1977 г. – Юрген Патока, австрийски футболист 1983 г. – Петя Неделчева, българска бадминтонистка 1998 г. – Гери-Никол, българска певица Починали 579 г. – Бенедикт I, римски папа (* ? г.) 1031 г. – Робер II, крал на Франция (* 972 г.) 1718 г. – Уилям Пен, основател на Пенсилвания (* 1644 г.) 1811 г. – Мигел Идалго и Костиля, мексикански свещеник (* 1753 г.) 1849 г. – Джейкъб Пъркинс, американски изобретател (* 1766 г.) 1866 г. – Габор Егреши, унгарски артист (* ок. 1808 г.) 1868 г. – Стефан Караджа, български революционер (* 1840 г.) 1898 г. – Ото фон Бисмарк, 1-ви канцлер на Германия (* 1815 г.) 1900 г. – Алфред, британски благородник (* 1844 г.) 1912 г. – Мейджи, 122-ри император на Япония (* 1852 г.) 1937 г. – Станое Станоевич, сръбски историк (* 1874 г.) 1944 г. – Николай Поликарпов, съветски изобретател (* 1892 г.) 1947 г. – Лука Групчев, български революционер (* 1874 г.) 1949 г. – Стоян Данев, министър-председател на България (* 1858 г.) 1951 г. – Асен Разцветников, български писател (* 1897 г.) 1961 г. – Мамин Колю, български революционер (* 1880 г.) 1996 г. – Клодет Колбер, американска актриса от френски произход (* 1903 г.) 1996 г. – Магда Шнайдер, немска актриса (* 1909 г.) 1997 г. – Бао Дай, император на Виетнам (* 1913 г.) 1999 г. – Румяна, българска попфолк певица (* 1965 г.) 2007 г. – Ингмар Бергман, шведски театрален и кинорежисьор (* 1918 г.) 2007 г. – Микеланджело Антониони, италиански кинорежисьор (* 1912 г.) 2007 г. – Теоктист, румънски патриарх (* 1915 г.) 2008 г. – Валентина Топузова, българска преводачка (* 1918 г.) 2008 г. – Ивайла Вълкова, българска журналистка (* 1925 г.) 2010 г. – Стефка Съботинова, българска народна певица (* 1930 г.) 2012 г. – Христос Цолакис, гръцки филолог (* 1935 г.) Празници България – Боен празник на 34-ти Троянски и 16-и Ловчански пехотни полкове Вануату – Ден на независимостта (1980 г., от Франция и Великобритания, национален празник) Мароко – Празник на трона Световен ден на приятелството – Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г., с която официално се обявява денят 30 юли за Световен ден на приятелството. 730

bg

2499

https://bg.wikipedia.org/wiki/31%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8

31 юли

31 юли е 212-ият ден в годината според григорианския календар (213-и през високосна). Остават 153 дни до края на годината. Събития 431 г. – Провежда се избора на папа Сикст III. 904 г. – Арабски пирати завладяват втория по значение град на Византийската империя Солун. 1009 г. – Папа Сергий IV става 142-ри папа. 1498 г. – По време на третата експедиция, до Западното полукълбо, Христофор Колумб става първият европеец, който открива остров Тринидад. 1547 г. – Анри II става крал на Франция. 1741 г. – Императорът на Свещената Римска империя Карл VII нахлува с войска в Горна Австрия и Бохемия. 1790 г. – Издаден е първият американски патент – за производство на калиев карбонат. 1825 г. – Ханс Кристиан Оерстед открива алуминия. 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): В Битката при Стара Загора войските на Сюлейман паша превземат и опожаряват Стара Загора. 1891 г. – Състои се първа аудиенция на Стефан Стамболов при султан Абдул Хамид II. 1893 г. – Проведени са избори за VII народно събрание, спечелени от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. 1919 г. – В Германия е приета Ваймарската конституция, според която страната става република и Райхстага се премества във Ваймар. 1932 г. – Нацистката партия печели повече от 38% от гласовете на парламентарните избори в Германия. 1936 г. – МОК решава следващите летни олимпийски игри да се проведат през 1940 г. в Токио, което не случва поради войните. 1938 г. – Царство България, Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват пакт за неагресия. 1941 г. – Холокост: По заповед на Адолф Хитлер, нацисткия райхсмаршал Херман Гьоринг издава писмена директива на генерала от СС Райнхард Хайдрих за изготвянето на „общ план за административните материали и финансовите разходи, необходими за желаното окончателно решение на Еврейския въпрос.“ 1954 г. – Италианска експедиция, водена от Ардито Десио покорява за първи път връх К2 в Хималаите. 1961 г. – Създава се външнозастрахователно дружество „Булстрад“ – първото акционерно дружество в България. 1964 г. – Програма Рейнджър: Американската лунна сонда Рейнджър 7 предава първите близки снимки на Луната, които са 1000 пъти по-ясни от тези на земните телескопи. 1969 г. – С посещението на папа Павел VI в Уганда е осъществена първата папска визита в Африка. 1971 г. – Програма Аполо: Астронавтите от Аполо 15 за пръв път използват ръчно управляемо превозно средство, наречено Лунар Роувър, за придвижване по повърхността на Луната. 1979 г. – Министерският съвет на Народна република България излиза с разпореждане за организирането и провеждането на международната детска асамблея „Знаме на мира“ в София и за изграждане на монумента „Знаме на мира“. 1991 г. – Президентите на САЩ и СССР Джордж Буш и Михаил Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали. 1997 г. – Приет е настоящият герб на България, изработен по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов, в който има 3 лъва и 4 корони. 2006 г. – Фидел Кастро обявява, че предава временно властта в Куба на брат си Раул Кастро по здравословни причини. Родени 1527 г. – Максимилиан II, император на Свещената Римска империя († 1576 г.) 1640 г. – Михал Корибут, крал на Полша и велик княз на Литва († 1673 г.) 1800 г. – Фридрих Вьолер, немски химик († 1882 г.) 1802 г. – Игнатий Домейко, полски геолог († 1889 г.) 1816 г. – Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии († 1867 г.) 1818 г. – Хайнрих Киперт, немски географ († 1899 г.) 1835 г. – Пол Белони дьо Шайо, френски пътешественик-изследовател († 1903 г.) 1843 г. – Петер Розегер, австрийски писател († 1918 г.) 1858 г. – Никола Селвили, български юрист († 1908 г.) 1864 г. – Луйо Адамович, хърватски ботаник († 1935 г.) 1875 г. – Жеко Радев, български географ († 1934 г.) 1889 г. – Франс Мазарел, белгийски художник († 1972 г.) 1891 г. – Иван Кавалджиев, български народен музикант († 1959 г.) 1898 г. – Олга Андровска, руска артистка († 1975 г.) 1901 г. – Жан Дюбюфе, френски художник и скулптор († 1985 г.) 1906 г. – Веселин Стайков, български художник († 1970 г.) 1912 г. – Милтън Фридман, американски икономист, Нобелов лауреат през 1976 г. († 2006 г.) 1914 г. – Камен Калчев, български писател и общественик († 1988 г.) 1914 г. – Луи дьо Фюнес, френски актьор и комик († 1983 г.) 1915 г. – Хърбърт Аптекър, американски историк († 2003 г.) 1918 г. – Ханк Джоунс, американски джаз пианист и композитор († 2010 г.) 1919 г. – Примо Леви, италиански писател и химик († 1987 г.) 1924 г. – Петър Петров, български историк 1926 г. – Хилари Пътнам, американски философ († 2016 г.) 1927 г. – Константин Григориев, български режисьор и сценарист († 2020 г.) 1931 г. – Ник Болетиери, американски треньор по тенис 1932 г. – Джон Съръл, американски философ 1933 г. – Сеес Нотебоом, нидерландски писател 1938 г. – Веселина Геринска, български режисьор 1939 г. – Акис Цохадзопулос, гръцки политик 1939 г. – Сюзън Фланъри, американска актриса 1940 г. – Иван Ничев, български режисьор 1944 г. – Джералдин Чаплин, американска актриса 1944 г. – Робърт Мертън, американски финансист, Нобелов лауреат през 1997 г. 1945 г. – Маргарит Николов, български режисьор 1948 г. – Велко Кънев, български актьор († 2011 г.) 1951 г. – Ивон Гулагонг, австралийска тенисистка 1951 г. – Мартин Мозебах, немски писател 1953 г. – Станимир Илчев, български политик 1956 г. – Майкъл Бийн, американски актьор 1961 г. – Владимир Каролев, български финансист († 2021 г.) 1962 г. – Уесли Снайпс, американски актьор 1963 г. – Фатбой Слим, английски музикант 1964 г. – Си Си Кеч, холандско-германска поп певица 1965 г. – Джоан Роулинг, британска писателка (Хари Потър) 1966 г. – Дийн Кейн, американски актьор 1966 г. – Иван Цонов, български състезател по борба 1969 г. – Антонио Конте, италиански футболист и треньор 1974 г. – Мариус Неделку, румънски поп певец и композитор 1976 г. – Пауло Уанчоп, костарикански футболист 1976 г. – Цветелина, българска попфолк певица 1979 г. – Карлос Марчена, испански футболист 1981 г. – М. Шадоус, американски певец 1982 г. – Анабел Медина Гаригес, испанска тенисистка 1987 г. – Британи Бърнс, австралийска актриса 1987 г. – Майкъл Брадли, американски футболист 1989 г. – Виктория Азаренка, беларуска професионална тенисистка Починали 1547 г. – Франсоа I, крал на Франция (* 1494 г.) 1556 г. – Свети Игнацио Лойола, испански свещеник, основател на Ордена на йезуитите (* 1491 г.) 1705 г. – Николас II Бернули, швейцарски математик (* 1654 г.) 1784 г. – Дени Дидро, френски философ и енциклопедист (* 1713 г.) 1849 г. – Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер (* 1823 г.) 1875 г. – Андрю Джонсън, 17-и президент на САЩ (* 1808 г.) 1877 г. – Павел Калитин, руски офицер (* 1846 г.) 1886 г. – Ференц Лист, унгарски композитор (* 1811 г.) 1902 г. – Ангел Харизанов, български революционер (* 1870 г.) 1902 г. – Теофил Иванов, български революционер (* 1865 г.) 1907 г. – Пандо Кляшев, български революционер (* 1882 г.) 1914 г. – Жан Жорес, френски политик (* 1859 г.) 1916 г. – Петър Оджаков, български просветен деец (* 1834 г.) 1924 г. – Франц Йосиф фон Батенберг, германски принц (* 1861 г.) 1937 г. – Наум Руков, български революционер (* 1847 г.) 1944 г. – Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски писател (* 1900 г.) 1945 г. – Едуард Скрипчър, американски психолог (* 1864 г.) 1953 г. – Робърт Тафт, американски политик (* 1889 г.) 1956 г. – Александър Райс, американски лекар (* 1875 г.) 1957 г. – Едуард Хичман, австрийски психоаналитик (* 1871 г.) 1964 г. – Джим Рийвс, американски кънтри и поп певец (* 1923 г.) 1973 г. – Анибале Бергонзоли, италиански офицер (* 1884 г.) 1974 г. – Раденко Видински, български политик (* 1899 г.) 1978 г. – Аспарух Лешников, български певец (* 1897 г.) 1993 г. – Бодуен, крал на Белгия (* 1930 г.) 1997 г. – Владимир Топенчаров, български журналист (* 1905 г.) 2001 г. – Пол Андерсън, американски писател (* 1926 г.) 2006 г. – Иван Златев, български физик (* 1926 г.) 2009 г. – сър Боби Робсън, английски футболист и треньор (* 1933 г.) 2009 г. – Живка Гичева, българска телевизионна водеща (* 1957 г.) 2011 г. – Бинка Желязкова, български режисъор (* 1923 г.) 2012 г. – Гор Видал, американски писател (* 1925 г.) Празници Будисткия празник „Asalha Puja Day“ – Отбелязва се първото слово /с поучителен характер/ на Буда. Ден на африканските жени – Обявен от Общоафриканската конференция на жените в Дар ес Салам, Танзания (юли 1962) 731

bg

2500

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

5 август

5 август е 217-ият ден в годината според григорианския календар (218-и през високосна). Остават 148 дни до края на годината. Събития 1100 г. – Хенри I е коронован за крал на Англия в Уестминстърското абатство. 1716 г. – 40-хилядна австрийска армия, начело с принц Евгений Савойски, разгромява 150-хилядната турска войска на паша Дарнад Али в битката при Петервардайн. 1772 г. – Русия, Прусия и Австрия подписват в Санкт Петербург договор, с който си поделят всички полски територии. 1860 г. – Кралят на Швеция Карл XV е коронован и за крал на Норвегия, като приема името Карл IV. 1882 г. – В Япония е въведено военно положение. 1884 г. – На остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата. 1890 г. – Англия признава остров Мадагаскар за владение на Франция. 1900 г. – В Одеса е извършен масов погром над евреите. 1912 г. – В Япония са въведени първите таксита. 1914 г. – В Кливланд (Охайо, САЩ) са въведени първите светофари. 1923 г. – На заседание на ЦК на БКП, под натиска на Коминтерна, се взема решение за вдигане на Септемврийското въстание. 1924 г. – В Турция се обнародва закон, с който се забранява многоженството. 1938 г. – Подписан е протокол за френски външен заем за Царство България в размер на 375 млн. франка. 1940 г. – Втората световна война: Латвия е анексирана от СССР и става Латвийска съветска социалистическа република. 1946 г. – На прохода Хаинбоаз започват работа 2000 младежи от първата национална младежка строителна бригада Георги Димитров, което е начало на бригадирското движение в Народна република България. 1947 г. – Започва режисиран съдебен процес срещу водача на обединената опозиция Никола Петков, обвинен от комунистите в шпионаж. 1949 г. – При земетресение в Еквадор са разрушени 50 града и загиват над 6000 души. 1958 г. – Плиска, Преслав и Мадара са обявени за историко-архитектурни резервати с национално значение. 1960 г. – Буркина Фасо (тогава Горна Волта) получава независимост от Франция. 1962 г. – Нелсън Мандела е арестуван от властите в ЮАР и остава задържан до 1990 година. 1965 г. – Започва войната между Индия и Пакистан в спор за щата Кашмир. 1967 г. – Излиза първият албум на английската група Пинк Флойд – The Piper at the Gates of Down. 1969 г. – Програма Маринър: Маринър 7 се доближава максимално до повърхността на Марс (3524 км). 1973 г. – СССР изстрелва космическия парат Марс 6, който достига Марс през март 1974 г. 1976 г. – Създаден е Национален аграрно-промишлен комплекс (НАПС) с подразделения по окръзи (ОАПС) и общини (АПК), с което управлението на земеделието в Народна република България става от кооперативно държавно. 1980 г. – Белгия е разделена на три провинции по езиков признак. 1981 г. – Роналд Рейгън уволнява от работа 11 359 стачкуващи контрольори на полети в САЩ, които пренебрегват неговата заповед да се върнат на работа. 2010 г. – Случва се Миньорската авария в Копиано, при която 33 чилийски миньори са затрупани на 700 m под земята. Родени 1461 г. – Александър Ягелончик, велик княз на Литва († 1506 г.) 1802 г. – Нилс Абел, норвежки математик († 1829 г.) 1813 г. – Ивар Осен, норвежки поет и филолог († 1896 г.) 1815 г. – Едуард Еър, английски изследовател († 1901 г.) 1827 г. – Деодоро да Фонсека, бразилски военен деец и политик († 1892 г.) 1832 г. – Апостол Маргарит, арумънски просветител († 1903 г.) 1834 г. – Евалд Херинг, германски физиолог († 1918 г.) 1835 г. – Кристиан Вагнер, немски писател († 1918 г.) 1844 г. – Иля Репин, руски художник († 1930 г.) 1850 г. – Ги дьо Мопасан, френски писател († 1893 г.) 1862 г. – Иван Симеонов, български офицер († 1930 г.) 1890 г. – Ерих Клайбер, австрийски диригент († 1956 г.) 1899 г. – Сакае Цубои, японска писателка и поетеса († 1967 г.) 1902 г. – Ценко Бояджиев, български художник († 1972 г.) 1905 г. – Артьом Микоян, руски авиоконструктор († 1970 г.) 1906 г. – Джон Хюстън, американски режисьор († 1987 г.) 1906 г. – Василий Леонтиев, руски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1999 г.) 1908 г. – Роже Бернар, френски лингвист († 1997 г.) 1911 г. – Григор Угаров, български писател († 1983 г.) 1916 г. – Садек Чубак, ирански писател († 1998 г.) 1924 г. – Емил Петров, български актьор († 2002 г.) 1930 г. – Нийл Армстронг, американски космонавт († 2012 г.) 1933 г. – Илия Пенев, български актьор († 2006 г.) 1937 г. – Джеймс Карлайл, генерал-губернатор на Антигуа и Барбуда 1940 г. – Ивайло Знеполски, български критик 1940 г. – Иван Налбантов, български актьор († 2021 г.) 1941 г. – Елизабет Депардийо, френска актриса 1941 г. – Карла Гравина, италианска актриса 1943 г. – Атанас Звездинов, български поет 1945 г. – Стойка Миланова, българска цигуларка 1948 г. – Рей Клемънс, английски футболист († 2020 г.) 1952 г. – Георги Мамалев, български актьор 1955 г. – Андрей Райчев, български социолог 1963 г. – Анна Юркщович, полска певица 1964 г. – Зерин Текиндор, турска актриса и художничка 1968 г. – Марин Льо Пен, френски политик 1968 г. – Колин МакРей, шотландски рали пилот († 2007 г.) 1971 г. – Валдис Домбровскис, латвийски политик 1975 г. – Каджол, индийска актриса 1976 г. – Еуджен Трика, румънски футболист 1976 г. – Марлене Фавела, мексиканска актриса 1980 г. – Уейн Бридж, английски футболист 1984 г. – Хелене Фишер, германска певица 1985 г. – Саломон Калу, котдивоарски футболист Починали 882 г. – Луи III, крал на Франция (* 863 г.) 1792 г. – Фредерик Норт, министър-председател на Обединеното кралство (* 1732 г.) 1852 г. – Франтишек Челаковски, чешки поет и славяновед (* 1799 г.) 1895 г. – Фридрих Енгелс, немски философ (* 1820 г.) 1924 г. – Теодор Теодоров, министър-председател на България (* 1859 г.) 1944 г. – Цветан Спасов, български революционер (* 1889 г.) 1946 г. – Вилхелм Маркс, канцлер на Германия (* 1844 г.) 1957 г. – Хайнрих Виланд, немски химик и биохимик, Нобелов лауреат през 1927 г. (* 1877 г.) 1962 г. – Мерилин Монро, американска актриса (* 1926 г.) 1962 г. – Данаил Дечев, български художник (* 1891 г.) 1984 г. – Ричард Бъртън, британски актьор (* 1925 г.) 1988 г. – Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор (* 1941 г.) 1991 г. – Соичиро Хонда, основател на едноименната автомобилна компания (* 1906 г.) 1998 г. – Тодор Живков, български политик (председател на държавния съвет в Народна република България) (* 1911 г.) 1998 г. – Ото Кречмер, германски командир на подводница (* 1912 г.) 2000 г. – Алек Гинес, британски актьор (* 1914 г.) 2005 г. – Петър Дочев, български художник (* 1934 г.) 2019 г. – Тони Морисън, американска писателка и Нобелов лауреат през 1993 г. (* 1931 г.) Празници Буркина Фасо – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник) Хърватия – Ден на победата и народната гордост (1995 г.) Тувалу – Ден на детето 805

bg

2501

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

6 август

6 август е 218-ият ден в годината според григорианския календар (219-и през високосна година). Остават 147 дни до края на годината. Събития 1623 г. – Кардинал Мафео Барберини е избран за папа и приема името Урбан VIII. 1806 г. – Франц II абдикира от императорския престол, с което престава да съществува Свещената Римска империя на немския народ. 1825 г. – Боливия придобива независимост от Испания. 1824 г. – Въстаническата армия на Симон Боливар нанася решително поражение на испанските войски при Хунин в Перу. 1834 г. – Високата порта издава указ за организиране на териториална армия, наречена редиф – по един батальон от 1400 доброволци на санджак. 1844 г. – В британската преса е отпечатана първата новина, получена от телеграф. 1890 г. – За първи път в затвора Обърн в Ню Йорк е екзекутиран човек с електрически стол. 1898 г. – Учредено е Централно ловно дружество „Сокол“ – днес Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. 1918 г. – Първата световна война: В битката при Марна Антантата, подкрепена от САЩ, успява да превземе Северна Франция. 1929 г. – В СССР е създадена специална армия на Далечния изток. 1940 г. – Втората световна война: Естония е анексирана от СССР. 1942 г. – Кралицата на Нидерландия Вилхелмина Холандска става първата коронована особа, държала реч в Конгреса на САЩ. 1945 г. – Втората световна война: Град Хирошима в Япония е разрушен напълно от атомната бомба „Малчугана“, хвърлена от американския бомбардировач B-29 Енола Гей. 1958 г. – България установява дипломатически отношения с Уругвай. 1961 г. – СССР изстрелват втори пилотиран космически кораб (Восток-2), а космонавтът Герман Титов става първият човек, който прекарва в Космоса повече от едно денонощие. 1962 г. – Британската колония Ямайка получава независимост. 1997 г. – Боинг-747 на корейските авиолионии катастрофира в джунглата на Гуам, загиват 228 души. 2003 г. – Столичният общински съвет приема окончателния доклад за общ устройствен план на София. 2007 г. – Скъсана част от стената на микроязовир „Дервента“ предизвиква приливна вълна, която залива земеделски площи и причинява тежки разрушения в град Цар Калоян. Родени 1619 г. – Барбара Строци, италианска композиторка († 1677 г.) 1644 г. – Луиза дьо Ла Валиер, метреса на Луи XIV († 1710 г.) 1651 г. – Карл Густав Реншьолд, шведски фелдмаршал († 1722 г.) 1697 г. – Карл VII, император на Свещената Римска империя († 1745 г.) 1775 г. – Луи XIX, дофин на Франция († 1844 г.) 1809 г. – Алфред Тенисън, английски поет († 1892 г.) 1836 г. – Минчо Кънчев, български революционер и писател († 1904 г.) 1836 г. – Хаджи Боне Петров, заможен българин († 1895 г.) 1844 г. – Алфред, британски благородник († 1900 г.) 1856 г. – Панайот Дворянов, български офицер († 1937 г.) 1858 г. – Симеон Янков, български военен деец († ? г.) 1861 г. – Едит Рузвелт, Първа дама на САЩ († 1948 г.) 1866 г. – Георги Бончев, български геолог († 1955 г.) 1874 г. – Чарлз Форт, американски изследовател на непознатото, предтеча на съвременното уфоложко движение († 1932 г.) 1881 г. – Александър Флеминг, британски учен, Нобелов лауреат († 1955 г.) 1886 г. – Флоренс Гудинаф, американски психолог († 1959 г.) 1892 г. – Кажимера Иллаковичувна, полска писателка и поетса († 1983 г.) 1896 г. – Иван Маринов (офицер), български военен деец († 1979 г.) 1898 г. – Благой Иванов, български генерал и политик († 1951 г.) 1899 г. – Вернер Кемпер, немски лекар и психоаналитик († 1975 г.) 1900 г. – Вили Браун, американски блус-музикант († 1952 г.) 1905 г. – Уилям Гилеспи, британски психоаналитик († 2001 г.) 1908 г. – Хелън Джейкъбс, американска тенисистка († 1997 г.) 1911 г. – Люсил Бол, американска комедийна актриса († 1989 г.) 1915 г. – Стефан Кънчев, български художник – график († 2001 г.) 1917 г. – Атанас Александров - Герчо, български партизанин († 1944 г.) 1917 г. – Робърт Мичъм, американски актьор († 1997 г.) 1921 г. – Петко Карлуковски, български актьор († 1974 г.) 1926 г. – Джанет Азимов, американска писателка († 2019 г.) 1926 г. – Криста Райниг, немска писателка († 2008 г.) 1926 г. – Хорст Каснер, германски евангелист († 2011 г.) 1928 г. – Анди Уорхол, американски художник († 1987 г.) 1930 г. – Цутому Ошима, японски каратист 1934 г. – Петър Крумов, български диригент († 2021 г.) 1934 г. – Пиърс Антъни, английски писател фантаст 1940 г. – Райна Афионлиева, българска треньорка по художествена гимнастика 1942 г. – Джордж Юнг, американски наркотрафикант († 2021 г.) 1943 г. – Джон Постъл, американски информатик, един от създателите на Интернет († 1998 г.) 1949 г. – Георги Найденов – Гого, български музикант († 2014 г.) 1958 г. – Томас Лафчис, български футболист и футболен мениджър 1960 г. – Сергей Игнатов, български историк и политик 1968 г. – Петър Паунов, български юрист и политик 1972 г. – Гери Халиуел, британска музикантка 1973 г. – Ейжа Карера, бивша порно звезда 1973 г. – Томислав Дончев, кмет на Габрово 1975 г. – Ренате Гьотчел, австрийска скиорка 1980 г. – Витантонио Лиуци, италиански пилот от Формула 1 1984 г. – Ведад Ибишевич, босненски футболист Починали 258 г. – Сикст II, римски папа (* ? г.) 523 г. – Хормисдас, римски папа (* ок. 450 г.) 1221 г. – Свети Доминик, основател на Ордена на доминиканите (* 1172 г.) 1458 г. – Каликст III, римски папа (* 1378 г.) 1526 г. – Хуан Себастиан де Елкано, испански мореплавател (* ок. 1486 г.) 1585 г. – Ермак Тимофеевич, казашки атаман (* ок. 1534 г.) 1637 г. – Бен Джонсън, английски ренесансов поет, драматург и актьор (* 1572 г.) 1657 г. – Богдан Хмелницки, украински хетман (* 1595 г.) 1660 г. – Диего Веласкес, испански художник (* 1599 г.) 1746 г. – Кристиан VI, крал на Дания и Норвегия (* 1699 г.) 1903 г. – Георги Кондолов, български революционер (* 1858 г.) 1925 г. – Петър Костов-Пашата, български революционер (* 1889 г.) 1925 г. – Петър Станчев, български революционер (* 1893 г.) 1941 г. – Леонид Леонидов, руски актьор († 1873 г.) 1956 г. – Оскар Пфистер, швейцарски министър (* 1873 г.) 1960 г. – Георги Юруков, български книгоиздател (* 1886 г.) 1969 г. – Теодор Адорно, немски социолог (* 1903 г.) 1973 г. – Фулхенсио Батиста, кубински генерал (* 1901 г.) 1978 г. – Павел VI, римски папа (* 1897 г.) 1986 г. – Олга Блажева, българска поетеса (* 1901 г.) 1987 г. – Георги Гълъбов, български лекар (* 1918 г.) 1990 г. – Иван Давидков, български поет († 1926 г.) 1998 г. – Андре Вейл, френски математик (* 1906 г.) 2001 г. – Борислав Иванов, български актьор (* 1916 г.) 2001 г. – Жоржи Амаду, бразилски писател (* 1912 г.) 2002 г. – Едсхер Дейкстра, холандски учен (* 1930 г.) 2009 г. – Джон Хюз, американски режисьор (* 1950 г.) 2009 г. – Петър Василев, български актьор (* 1911 г.) 2010 г. – Джон Луис Манси, британски актьор (* 1926 г.) 2012 г. – Руджиеро Ричи, американски цигулар (* 1918 г.) 2021 г. – Радосвет Радев, български журналист и бизнесмен (* 1960 г.) Празници Празник на град Пирдоп (за 2011 г.) – Чества се през първата събота на август. Определен с Решение на Общинския съвет Преображение Господне Световен ден на борба за забрана на ядреното оръжие и Ден на Хирошима – Годишнина от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония) през 1945 г. Международен ден „Лекарите в света за мир“ – Отбелязва се по решение на изпълнителния комитет на Международното движение „Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война“ в деня на бомбардировката над Хирошима Ден на милосърдието – Посветен е на състраданието към жертвите на атомните бомбардировки, войните и тероризма. Отбелязва се от Националния музей „Земята и хората“. Само на този ден в залата на Гиганските кристали се експонира „камъкът от Хирошима“, който музеят е получил през 1997 г. от Президентството на Република България. Гранитният камък е част от трамвайната настилка, която е била изложена на въздействието на атомния взрив в 8:15 часа сутринта на 6 август 1945 г. Аржентина – Ден на детето Боливия – Ден на независимостта (от Испания, 1825 г., национален празник) ОАЕ – Годишнина от възкачването на престола на шейх Зайед бин Султан Ал-Нахайн Русия – Ден на железопътните войски Ямайка – Ден на независимостта 2007 г. (от Великобритания, 1962 г., национален празник – първият понеделник на август) Япония – Торо Нагаши (Хирошима), церемония с плаващи фенери в чест на загиналите от атомната бомба в Хирошима. 806

bg

2502

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

7 август

7 август е 219-ият ден в годината според григорианския календар (220-и през високосна). Остават 146 дни до края на годината. Събития 626 г. – Завършва десетдневна аварска обсада на Константинопол, в която участват славяни, прабългари и други народи. 936 г. – Отон I става германски крал. 1316 г. – Йоан XXII е избран за 194-ти римски папа. 1782 г. – Джордж Вашингтон учредява почетния знак за военни заслуги Пурпурно сърце. 1803 г. – Започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн. 1819 г. – Освободителната армия начело със Симон Боливар, побеждава испанците и освобождава Богота, столицата на Колумбия. 1865 г. – Тодор Бурмов започва да издава в Цариград вестник „Время“. 1876 г. – В Букурещ Стефан Бобчев започва да издава политическия вестник „Стара планина“. 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Започва преместването на Главната квартира на руската армия от село Тръстеник (днес град) в село Горна Студена, Търновско. 1908 г. – Основани са Български конституционни клубове в Кратово и Крива паланка. 1913 г. – Във Франция е въведена задължителна тригодишна военна служба. 1924 г. – Приет е Закон за борба със скъпотията, който създава общински комисарства по продоволствието. 1927 г. – Тържествено е открит Мостът на мира над река Ниагара, свързващ САЩ и Канада по шосе. 1941 г. – В Кишиневското еврейско гето са ликвидирани 550 евреи. 1942 г. – Втора световна война: Започва битката между САЩ и Япония за Гуадалканал. 1944 г. – Генерал Дуайт Айзенхауер премества своята щаб-квартира от Лондон в Реймс (Франция). 1947 г. – Завършва плаването през Тихи океан на Тур Хейердал и неговата експедиция на борда на лодката Кон-Тики. 1959 г. – Американският сателит „Експлорър 6“ е изстрелян от полигона в Кейп Канаверал и става първият спътник, изпратил снимки на Земята. 1960 г. – Фидел Кастро подписва декрет за национализиране на американската собственост в Куба. 1960 г. – Кот д'Ивоар получава независимост от Франция. 1964 – американският Конгрес приема Тонкинската резолюция, давайки разрешение на Президента Линдън Джонсън за използване на конвенционално оръжие в Югоизточна Азия. 1962 г. – България признава независимостта на Ямайка. 1981 г. – В околоземна орбита е изведен изкуственият спътник Интеркосмос-България-1300. 1987 г. – Президентите на Коста Рика, Гватемала, Салвадор, Никарагуа и Хондурас подписват регионален план за мир. 1990 г. – Министър-председателят Андрей Луканов подава във Великото народно събрание оставката на правителството. 1990 г. – Партията Африкански национален конгрес на Нелсън Мандела прекратява борбата си срещу управлението на белите и започва официални преговори за премахване на системата на апартейд в ЮАР. 1990 – САЩ започват военна операция Пустинен щит от територията на Саудитска Арабия. 1996 г. – НАСА съобщава за открита примитивна форма на живот при изследване на метеорит, паднал на Земята преди 13 000 години. 1998 г. – Извършени са атентати срещу американските посолства в Найроби (Кения), и Дар-ес-Салаам (Танзания), в резултат на които загиват над 224 души, а 4500 са ранени. Родени 317 г. – Констанций II, Римски император († 361 г.) 1870 г. – Густав Круп фон Болен унд Халбах, немски индустриалец († 1950 г.) 1876 г. – Мата Хари, холандска танцьорка († 1917 г.) 1881 г. – Франсоа Дарлан, френски военачалник и политик († 1942 г.) 1883 г. – Йоахим Рингелнац, немски писател († 1934 г.) 1903 г. – Луис Лики, археолог и биолог († 1972 г.) 1904 г. – Ралф Бънч, американски дипломат, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1971 г.) 1909 г. – Камен Писков, български шахматист († 1972 г.) 1911 г. – Никълъс Рей, американски сценарист и режисьор († 1979 г.) 1919 г. – Дако Даковски, български кинорежисьор († 1962 г.) 1921 г. – Манитас де Плата, френски фламенко китарист († 2014 г.) 1925 г. – Климент Цачев, български писател († 1996 г.) 1928 г. – Джеймс Ранди, илюзионист и скептик († 2020 г.) 1930 г. – Вельо Тормис, естонски композитор († 2017 г.) 1932 г. – Абебе Бикила, етиопски лекоатлет († 1973 г.) 1932 г. – Христо Друмев, български общественик 1933 г. – Елинор Остром, американски политолог († 2012 г.) 1936 г. – Стефан Цанев, български писател 1943 г. – Кирил Кавадарков, български актьор 1943 г. – Николай Майсторов, български художник 1946 г. – Кева Апостолова, българска писателка 1946 г. – Джон Мадър, американски астрофизик, Нобелов лауреат 1948 г. – Дан Халуц, израелски генерал 1958 г. – Брус Дикинсън, британски музикант (Iron Maiden) 1959 г. – Каля Зографова, българска художничка 1960 г. – Дейвид Духовни, американски актьор 1963 г. – Харолд Перино, американски актьор 1965 г. – Цветозар Дерменджиев, български футболист 1966 г. – Албена Павлова, българска актриса 1966 г. – Роберт Зееталер, австрийски писател и актьор 1966 г. – Джими Уелс, американски бизнесмен, основател на Уикипедия 1969 г. – Домино Харви, ловец на глави († 2005 г.) 1971 г. – Димитър Ганчев, български предприемач 1971 г. – Сидни Пени, американска актриса 1975 г. – Шарлиз Терон, американска актриса 1975 г. – Ханс Матисън, шотландски актьор 1982 г. – Аби Корниш, австралийска актриса 1987 г. – Десислава Георгиева, български политик Починали 1106 г. – Хенрих IV, немски крал (* 1050 г.) 1782 г. – Андреас Сигизмунд Марграф, германски химик (* 1709 г.) 1834 г. – Жозеф Мари Жакард, френски механик, създател на тъкачния стан (* 1752 г.) 1848 г. – Йонс Берцелиус, шведски химик (* 1779 г.) 1855 г. – Мариано Ариста, Мексикански политик и военачалник (* 1802 г.) 1897 г. – Васил Попович, български писател (* 1833 г.) 1900 г. – Вилхелм Либкнехт, германски публицист и социалист (* 1826 г.) 1921 г. – Александър Блок, руски поет (* 1880 г.) 1922 г. – Александър Делкомюн, белгийски изследовател (* 1855 г.) 1922 г. – Стоян Дринов, български писател и преводач (* 1883 г.) 1934 г. – Адемар Гелб, немски психолог (* 1887 г.) 1936 г. – Тома Попгеоргиев, български учител и свещеник (* 1878 г.) 1938 г. – Константин Станиславски, руски актьор и режисьор(* 1863 г.) 1941 г. – Рабиндранат Тагор, индийски писател Нобелов лауреат през 1913 г. (* 1861 г.) 1949 г. – Камен Луков, български композитор и диригент (* 1875 г.) 1957 г. – Оливър Харди, американски комик и актьор (* 1892 г.) 1957 г. – Панчо Хаджимишев, български дипломат (* 1874 г.) 1958 г. – Карл Спенсър Лешли, американски невропсихолог и физиолог (* 1890 г.) 1986 г. – Хаим Оливер, български писател (* 1918 г.) 1987 г. – Анатоли Папанов, руски актьор († 1922 г.) 1987 г. – Михайло Апостолски, югославски военен (* 1901 г.) 1987 г. – Нобусуке Киши, Министър-председател на Япония (* 1896 г.) 1999 г. – Паун Генов, български поет и журналист (* 1915 г.) 2003 г. – Ангел Столинчев, български църковен деятел (* 1917 г.) Празници Италия – Празник на град Албинеа Канада – Ден на гражданите Кирибати – Ден на младежта Колумбия – Признаване на независимостта (от Испания, 1819 г., национален празник) Кот д'Ивоар – Ден на независимостта (1960 г., от Франция, национален празник) Самоа – Ден на труда 807

bg

2503

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

8 август

8 август е 220-ият ден в годината според григорианския календар (221-ви през високосна). Остават 145 дни до края на годината. Събития 1709 г. – В Португалия е извършен първият успешен опит за полет с балон, изпълнен с топъл въздух. 1786 г. – С покоряването на връх Монблан Жак Балма и Мишел Пакар поставят началото на съвременния алпинизъм. 1815 г. – Наполеон I Бонапарт напуска завинаги Франция, за да изтърпи заточение на остров Света Елена, където умира. 1876 г. – Томас Едисън патентова мимеографа, използван като технология при циклостила. 1886 г. – На 8 срещу 9 август е извършен преврат в България от група офицери русофили, които заставят княз Александър I Батенберг да се откаже от престола. 1918 г. – Първата световна война: Започва битката за Амиен, в която войските на Антантата настъпват срещу 20 германски дивизии. 1929 г. – Германският дирижабъл Граф Цепелин започва околосветски полет, излитайки от Лейкхърст (край Ню Йорк), с 3 междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) и преодолява разстоянието от 34 хил. км за 20 денонощия. 1937 г. – Официално е открит Паметникът на загиналите във войните в град Чепеларе от Пловдивския митрополит Максим, в присъствието на Васил Дечев и други видни граждани и общественици. 1941 г. – Втората световна война: Съветската авиация извършва първите бомбардировки над Берлин. 1944 г. – Започва мисията на Стойчо Мошанов за сключване на мир с Великобритания и САЩ. 1945 г. – Втората световна война: СССР обявява война на Япония и навлиза в Манджурия. 1946 г. – В България е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. 1949 г. – Бутан става независима от Великобритания държава. 1956 г. – В мината Боа дю Казие става най-тежкият инцидент в историята на белгийската добивна промишленост. 1963 г. – Извършен е т. нар. „Голям влаков обир“ във Великобритания от пощенски влак по линията Глазгоу – Лондон; откраднати са 2,6 млн. британски лири. 1965 г. – Във Варна е открит Първи балкански филмов фестивал. 1967 г. – Учредена е Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). 1969 г. – В Милано избухват няколко бомби, поставени във влакове от крайно десни терористи. 1974 г. – Президентът на САЩ Ричард Никсън подава оставка заради аферата Уотъргейт. 1989 г. – Космическата совалка Колумбия е изстреляна в космоса на 5-дневна тайна военна мисия. 1990 г. – Президентът на Ирак Саддам Хюсеин анексира Кувейт и го обявява за иракска провинция. 1991 г. – Край Константинов (Полша) пада най-високата изградена дотогава конструкция – мачтата на Полското национално радио (646,38 м). 2004 г. – Състои се премиерата на индийския филм Аз намерих някого. 2008 г. – Откриване на Летни олимпийски игри в Пекин. 2008 г. – Грузия започва война в Южна Осетия. Родени 1694 г. – Франсис Хътчисън, ирландски и шотландски философ († 1746 г.) 1748 г. – Йохан Фридрих Гмелин, германски учен († 1804 г.) 1754 г. – Луиджи Маркези, италиански певец-кастрат († 1829 г.) 1825 г. – Алайос Кароли, австро-унгарски дипломат († 1889 г.) 1831 г. – Николай Николаевич, велик княз на Русия († 1891 г.) 1843 г. – Христо Танев Стамболски, български лекар-анатом († 1932 г.) 1851 г. – Георги Кандиларов, български просветен деец († 1943 г.) 1858 г. – Петър Пешев, български политик († 1931 г.) 1877 г. – Илия Балтов, български военен и революционер († 1934 г.) 1879 г. – Робърт Холбрук Смит, американски лекар, основател на метода анонимни алкохолици († 1950 г.) 1879 г. – Емилиано Сапата, мексикански революционер († 1919 г.) 1881 г. – Алберт Кеселринг, германски военачалник († 1960 г.) 1881 г. – Паул Лудвиг Евалд фон Клайст, германски военачалник († 1954 г.) 1901 г. – Ърнест Лорънс, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1939 г. († 1958 г.) 1902 г. – Пол Дирак, британски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1984 г.) 1904 г. – Сергей Бирюзов, съветски военен деец, маршал († 1964 г.) 1907 г. – Бени Картър, американски музикант и композитор († 2003 г.) 1920 г. – Александър Пипонков, български партизанин († 1944 г.) 1920 г. – Сава Ганчев, български офицер († 1944 г.) 1922 г. – Алберто Гранадо, аржентински и кубински доктор, писател и учен († 2011 г.) 1925 г. – Алия Изетбегович, босненски политик († 2003 г.) 1931 г. – Александър Баров, български архитект († 1999 г.) 1931 г. – Роджър Пенроуз, английски физик 1932 г. – Зито, бразилски футболист († 2015 г.) 1937 г. – Дъстин Хофман, американски актьор 1940 г. – Денис Тито, американски бизнесмен, първият космически турист 1941 г. – Николай Поляков, български режисьор 1943 г. – Есма Реджепова, македонска певица († 2016 г.) 1948 г. – Светлана Савицка, руска космонавтка 1951 г. – Луис ван Гаал холандски футболист 1951 г. – Пламен Цветков български историк († 2015 г.) 1951 г. – Мартин Брест, американски режисьор, сценарист, продуцент и актьор 1953 г. – Найджъл Менсъл, пилот от Формула 1 1955 г. – Херберт Прохаска, австрийски футболист 1956 г. – Биргит Вандербеке, немска писателка († 2021 г.) 1957 г. – Орлин Горанов, български естраден и оперен певец 1958 г. – Христо Тодоров, български философ 1959 г. – Леонид Юдасин, израелски шахматист 1961 г. – Дейв „Едж“ Евънс, британски китарист 1962 г. – Ралф Рикерман, немски музикант 1964 г. – Клаус Ебнер, австрийски писател 1967 г. – Владимир Василев, руски писател 1968 г. – Тодор Праматаров, български футболист 1972 г. – Люпус Тъндър, американски музикант 1974 г. – Брайън Харви, британски певец 1978 г. – Александер Бугера, германски футболист 1978 г. – Луи Саа, френски футболист 1981 г. – Роджър Федерер, швейцарски тенисист 1981 г. – Харел Скаат, израелски певец 1985 г. – Ференц Беркеш, унгарски шахматист 1986 г. – Катерина Бондаренко, украинска тенисистка 1989 г. – Сесил Каратанчева, българска тенисистка 1992 г. - Алберт Попов, български скиор 1998 г. – Шон Мендес, канадски певец и текстописец Починали 117 г. – Траян, римски император (* 53 г.) 1533 г. – Джироламо Фракасторо, италиански лекар (* 1478 г.) 1551 г. – Фрай Томас де Берланга, испански свещеник (* 1487 г.) 1616 г. – Корнелис Кетел, холандски художник (* 1548 г.) 1674 г. – Филип Станиславов, български епископ (* 1596 г./1610) 1746 г. – Франсис Хътчисън, ирландски и шотландски философ (* 1694 г.) 1827 г. – Джордж Канинг, британски политик (* 1770 г.) 1853 г. – Хьоне Вронски, полски философ (* 1778 г.) 1867 г. – Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии (* 1816 г.) 1867 г. – Цветко Павлович, български революционер (* 1839 г.) 1879 г. – Имануел Херман Фихте, германски философ (* 1797 г.) 1897 г. – Якоб Буркхарт, швейцарски историк (* 1818 г.) 1900 г. – Емил Шкода, чешки предприемач (* 1839 г.) 1903 г. – Александър Ростковски, руски дипломат (* 1860 г.) 1908 г. – Йозеф Мария Олбрих, австрийски архитект (* 1867 г.) 1911 г. – Йордан Иванов, български революционер (* 1886 г.) 1914 г. – Илия Касев, български революционер (* ? г.) 1944 г. – Айно Акте, финландска певица (* 1876 г.) 1944 г. – Михаел Витман, германски офицер (* 1914 г.) 1947 г. – Антон Деникин, руски военачалник (* 1872 г.) 1950 г. – Николай Мясковски, руски композитор (* 1881 г.) 1959 г. – Лефтер Мечев, български революционер (* 1875 г.) 1966 г. – Богдан Кесяков, български дипломат (* 1886 г.) 1977 г. – Едгар Ейдриън, британски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. (* 1889 г.) 1980 г. – Иван Буреш, български учен (* 1885 г.) 1990 г. – Васил Александров, български критик (* 1908 г.) 1991 г. – Валтер Цеман, австрийски футболист (* 1927 г.) 1991 г. – Джеймс Ъруин, американски астронавт (* 1930 г.) 1993 г. – Иван Будинов, български политик (* 1918 г.) 1994 г. – Леонид Леонов, руски писател (* 1899 г.) 1994 г. – Серж Льоклер, френски психоаналитик (* 1924 г.) 1996 г. – Невил Мот, британски физик, Нобелов лауреат през 1977 г. (* 1905 г.) 1998 г. – Ласло Сабо, унгарски шахматист (* 1917 г.) 2009 г. – Даниел Харке, испански футболист (* 1983 г.) 2010 г. – Патриша Нийл, американска актриса (* 1926 г.) 2016 г. – Никола Анастасов, български актьор и писател (* 1932 г.) Празници Имен ден на Емил и Емилия Ден на Асоциациата на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) – Отбелязва се от 2005 г. във всяка от страните – членки на Асоциацията в Деня на нейното създаване (1967) по Решение на Постоянния комитет на АСЕАН от май 2004 г. Бутан – Ден на независимостта (1949 г., от Великобритания) Германия – Ден на мира в Аугсбург Ирак – Ден на мира Тайван и Китай – Ден на бащата Танзания – Ден на земеделеца (Нане Нане) Украйна – Ден на свързочните войски Швеция – Ден на кралица Силвия и Ден на националния флаг 808

bg

2504

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

9 август

9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година). Остават 144 дни до края на годината. Събития 48 пр.н.е. – Юлий Цезар разбива Помпей в битката при Фарсала 681 г. – На 16-ото заседание на Шестия вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава. 1471 г. – Сикст IV е избран за римски папа. 1483 г. – Отслужена е първата меса в Сикстинската капела. 1849 г. – Унгарската република е победена от Австрия и Русия. 1877 г. – Руското правителство отправя официално предложение към княз Карол I за включване на румънските части в състава на Дунавската армия и участието им в Руско-турската война. 1902 г. – Едуард VII е коронован за крал на Великобритания и Ирландия. 1920 г. – Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война. 1942 г. – Втората световна война: Японската армия побеждава войските на Алианса в битката при Саво. 1945 г. – Втората световна война: Японският град Нагасаки е унищожен от атомната бомба с кодово име „Дебелака“, хвърлена от американски бомбардировач B-29. 1946 г. – На пленум на ЦК на БРП (к) е приета резолюция за даване културна автономия на Пиринския край. 1965 г. – Сингапур получава независимост от Малайзия. 1974 г. – Джералд Форд става 38-ия президент на САЩ след като Ричард Никсън подава оставка. 1988 г. – България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност. 1989 г. – Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация, в която отправя обвинения във връзка с положението на българските турци. 1992 г. – На XXV летни олимпийски игри в Барселона (Испания), България заема 18-о място по брой на медалите (3 златни, 7 сребърни и 6 бронзови). 1993 г. – Албер II става крал на Белгия. Родени 1387 г. – Хенри V, крал на Англия († 1422 г.) 1776 г. – Амадео Авогадро, италиански химик († 1867 г.) 1783 г. – Александра Павловна, Велика руска княгиня († 1801 г.) 1896 г. – Жан Пиаже, швейцарски психолог, логик и философ († 1980 г.) 1896 г. – Леонид Масин, руски балетист и хореограф († 1979 г.) 1898 г. – Васил Икономов, анархист († 1925 г.) 1899 г. – Памела Травърз, писателка († 1996 г.) 1910 г. – Роберт ван Хюлик, нидерландски китаист († 1967 г.) 1911 г. – Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.) 1913 г. – Радой Попиванов, български биолог († 2010 г.) 1914 г. – Люба Енчева, българска пианистка и педагожка († 1989 г.) 1914 г. – Петър Бобев, български писател-белетрист († 1997 г.) 1914 г. – Туве Янсон, финска писателка, пишеща на шведски език († 2001 г.) 1918 г. – Робърт Олдридж, американски кинорежисьор († 1983 г.) 1922 г. – Филип Ларкин, британски поет († 1985 г.) 1927 г. – Робърт Шоу, британски актьор († 1978 г.) 1938 г. – Леонид Кучма, президент на Украйна 1938 г. – Ото Рехагел, немски състезател и треньор по футбол 1938 г. – Род Лейвър, австралийски тенисист 1939 г. – Романо Проди, министър-председател на Италия 1943 г. – Любомир Кавалек, чешко-американски шахматист 1946 г. – Георги Василев, български футболист и треньор по футбол 1947 г. – Джон Варли, американски писател 1948 г. – Валентин Колев, български художник 1950 г. – Игнат Младенов, български футболист 1951 г. – Александър Божков, български политик († 2009 г.) 1951 г. – Никола Колев, български военен деец и политик († 2021 г.) 1957 г. – Мелани Грифит, американска актриса 1959 г. – Къртис Блоу, рапър 1962 г. – Надежда Михайлова, български политик 1963 г. – Уитни Хюстън, американска певица и актриса († 2012 г.) 1966 г. – Иво Недялков, български юрист и предприемач 1968 г. – Джилиън Андерсън, американска актриса 1968 г. – Ерик Бана, австралийски актьор и комик 1973 г. – Филипо Индзаги, италиански футболист 1976 г. Рона Митра, британска актриса Одре Тоту, френска актриса 1981 г. – Роланд Линц, австрийски футболист 1982 г. – Тайсън Гей, американски атлет Починали 378 г. – Валент, римски император (* ок. 328 г.) 803 г. – Ирина Атинянката, византийска императрица (* 752 г.) 1516 г. – Йеронимус Бош, брабантски художник (* 1450 г.) 1601 г. – Михай Витязул, владетел на Влашко (* 1558 г.) 1904 г. – Фридрих Рацел, германски географ (* 1844 г.) 1909 г. – Георги Златарски, български геолог (* 1854 г.) 1919 г. – Ернст Хекел, немски учен (* 1834 г.) 1919 г. – Руджиеро Леонкавало, италиански композитор (* 1858 г.) 1927 г. – Сава Мирков, български военен лекар (* 1850 г.) 1928 г. – Антон Стоилов български етнограф, фолклорист, педагог (* 1869 г.) 1937 г. – Фердинанд Шилър, британски философ (* 1864 г.) 1939 г. – Стоян Аргиров, български учен, филолог и създател на библиотечното дело (* 1870 г.) 1942 г. – Едит Щайн, немски философ от еврейски произход (* 1891 г.) 1942 г. – Иван Дорев, български книжовник (* 1866 г.) 1947 г. – Реджиналд Инъс Поукък, британски зоолог (* 1863 г.) 1949 г. – Дончо Костов, български биолог (* 1897 г.) 1956 г. – Никола Данчов, български лексикограф и енциклопедист (* 1878 г.) 1956 г. – Юрдан Данчов, български инженер (* 1871 г.) 1962 г. – Херман Хесе, германски писател, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1877 г.) 1969 г. – Сесил Франк Поуел, британски физик, Нобелов лауреат през 1950 г. (* 1903 г.) 1975 г. – Дмитрий Шостакович, руски композитор (* 1906 г.) 1985 г. – Олег Нейкирх, български шахматист (* 1914 г.) 1998 г. - Тодор Живков, прецедател на БКП и начело на Народна Република България (* 1911 г.) 2000 г. – Георги Чилингиров, български народен певец (* 1914 г.) 2000 г. – Джон Харшани, американски икономист (* 1920 г.) 2007 г. – Живко Бояджиев, български езиковед (* 1936 г.) 2007 г. – Улрих Пленцдорф, немски писател (* 1934 г.) Празници ООН – Международен ден на коренното население (от 1994 г.) Канада – Ден на миротворците Република Карелия – Ден на републиката Русия – Ден на военната слава на Русия САЩ – Ден на защита на горите от пожари Сингапур – Ден на независимостта (1965 г. – отделяне от Малайзия като самостоятелна държава, национален празник) ЮАР – Национален ден на жените 809

bg

2505

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

10 август

10 август е 222-рият ден в годината според григорианския календар (223-ти през високосна). Остават 143 дни до края на годината. Събития 258 г. – В Рим е изгорен свети Лаврентий Римски. 610 г. – Ислям: Мохамед започва да получава Корана от Господ чрез ангела Гавраил. 654 г. – Евгений I е избран за римски папа. 955 г. – Състои се Битката на Лехското поле – решителна победа за Ото I, владетел на Източното Франкско кралство над маджарските вождове Булчу, Лел и Сур. 1500 г. – Португалският мореплавател Диого Диаш открива случайно остров Мадагаскар. 1535 г. – Жак Картие кръщава откритата от него река в Канада Сейнт Лорънс. 1675 г. – Положен е основният камък на Кралската обсерватория в Гринуич. 1792 г. – Френската революция: В Париж тълпата атакува двореца на Луи XVI и арестуват него и семейството му. 1809 г. – Еквадор обявява независимост от Испания. 1821 г. – Мисури става 21-вия щат на САЩ. 1846 г. – Основан е Смитсъновия институт – голям научноизследователски център и най-големият музеен комплекс в света. 1848 г. – От Познан отпътува първият полски влак. 1876 г. – В Онтарио (Канада) е проведен първият в света междуградски телефонен разговор. 1909 г. – Открита е жп линията Левски – Свищов (51 км). 1913 г. – Подписан е Букурещкият договор, който слага край на Междусъюзническата война. 1915 г. – Осъществен е успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов. 1920 г. – Първа световна война: Подписан е Севърският договор между държавите-победителки в Първата световна война и Османската империя. 1943 г. – В България е създаден Национален комитет на Отечествения фронт. 1948 г. – В САЩ дебютира първото предаване скрита камера (Candid camera) с продуцент Алън Фунт, след като от септември 1947 с голям успех върви радио предаването скрит микрофон (Candid microphone) на същия продуцент. 1954 г. – В САЩ е забранена комунистическата партия. 1970 г. – Подписана е спогодба за облекчаване на визовия режим между Народна република България и Република Кипър. 1971 г. – Филиалът на Софийския университет „Климент Охридски“ в Шумен прераства във Висш педагогически институт. 1974 г. – Установени са дипломатически отношения между България и Тайланд. 1985 г. – Френските тайни служби потапят кораба Рейнбоу Уориър, принадлежащ на международната екологическа организация Грийнпийс. 1985 г. – Майкъл Джексън откупува за 47,5 млн. долара правата за издаване на песните на Бийтълс. 1987 г. – Официално е открит паметникът 1300 години България, разположен в градинката пред Национален дворец на културата в София. 1990 г. – Апаратът на НАСА Магелан влиза в орбита около Венера и започва да картографира повърхността ѝ. 1990 г. – Дванадесет арабски държави решават да се противопоставят на Ирак с военна сила във връзка с анексията на Кувейт. 1991 г. – По време на обновителни дейности се срутва най-високата в света конструкция – мачтата на Варшавското радио (висока 646,176 метра); загиват трима души, а 12 са ранени. 2000 г. – Ражда се 6-милиардния жител на планетата Земя. 2001 г. – Кралят на Камбоджа Нородом Сианук подписва закон за създаването на Международен трибунал за престъпленията на режима на Червените кхмери. 2003 г. – Юрий Маленченко става първият човек, който сключва брак в космоса. 2015 г. – С промени в Закона за българското гражданство става възможно 500 000 жители на Република Македония с българско самосъзнание да получат гражданство, само с устна декларация. Родени 1296 г. – Ян Люксембургски, люксембургски благородник, крал на Чехия († 1346 г.) 1397 г. – Алберт II, император на Свещената Римска империя († 1439 г.) 1520 г. – Мадлен Валоа, кралица на Шотландия († 1537 г.) 1792 г. – Пьотр Плетньов, руски поет и литературен критик († 1865 г.) 1814 г. – Анри Нестле, швейцарски индустриалец, основател на Нестле († 1890 г.) 1845 г. – Абай Кунанбаев, казахски поет и писател († 1904 г.) 1854 г. – Милан I, Сръбски крал († 1901 г.) 1858 г. – Георги Тодоров, български военен деец († 1934 г.) 1860 г. – Панталей Баджов, български просветен деятел(† ? г.) 1865 г. – Александър Глазунов, руски композитор и диригент († 1936 г.) 1868 г. – Пол Варбург, американски банкер († 1932 г.) 1872 г. – Велико Йорданов, български писател († 1944 г.) 1873 г. – Уилям Ърнест Хокинг, американски философ, представител на персонализма († 1966 г.) 1874 г. – Хърбърт Хувър, 31-ви президент на САЩ († 1964 г.) 1875 г. – Стоян Киркович, български лекар, учен († 1960 г.) 1877 г. – Франк Маршал, американски шахматист († 1944 г.) 1878 г. – Алфред Дьоблин, немски психиатър и писател († 1957 г.) 1881 г. – Мануш Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО († 1908 г.) 1882 г. – Кимон Георгиев, министър-председател на България († 1969 г.) 1883 г. – Панайот Лазаров, български революционер († ? г.) 1887 г. – Сам Уорнър, американски предприемач († 1927 г.) 1900 г. – Анри Ей, френски психиатър († 1977 г.) 1902 г. – Арне Тиселиус, шведски биохимик, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1948 г. († 1971 г.) 1902 г. – Норма Шиърър, канадска актриса († 1983 г.) 1904 г. – Никола Мутафчиев, български футболист († 1963 г.) 1909 г. – Лео Фендър, американски изобретател († 1991 г.) 1912 г. – Жоржи Амаду бразилски писател († 2001 г.) 1913 г. – Волфганг Паул, германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1989 г. († 1993 г.) 1921 г. – Йон Негойцеску, румънски писател и поет († 1993 г.) 1924 г. – Жан-Франсоа Лиотар, френски философ († 1998 г.) 1930 г. – Асен Селимски, оперен певец 1933 г. – Дойл Брансън, професионален покер играч 1939 г. – Вера Сойчевска Антич, писателка от Република Македония 1941 г. – Александър Вълчев, български инженер († 2012 г.) 1943 г. – Первез Мушараф, пакистански военачалник и политик 1947 г. – Ян Андерсън, музикант (Jethro Tull) 1950 г. – Робин Пилчър, британски писател 1951 г. – Стефка Оникян, българска певица 1951 г. – Николай Петев, български писател († 2013 г.) 1957 г. – Андрей Краско, актьор († 2006 г.) 1959 г. – Розана Аркет, американска актриса 1960 г. – Антонио Бандерас, испански актьор 1960 г. – Емануил Йорданов, български политик 1964 г. – Георги Стайков, български актьор 1965 г. – Клаудия Крисчън, американска телевизионна и филмова актриса 1966 г. – Хосам Хасан, египетски футболист 1969 г. – Милен Щърбанов, български футболист 1971 г. – Рой Кийн, ирландски футболист 1973 г. – Анди Хикс, английски професионален играч на снукър 1979 г. – Владимир Николов, български футболист 1982 г. – Девън Аоки, американска актриса и топмодел 1982 г. – Шон Мърфи, английски играч на снукър Починали 258 г. – Свети Лаврентий, християнски светец (* 225 г.) 725 г. – Плектруда, франкска благородничка (* ? г.) 1535 г. – Иполито Медичи, италиански кардинал (* 1511 г.) 1536 г. – Франсоа III (Бретан), френски дофин, херцог на Бретан (* 1518 г.) 1706 г. – Фьодор Головин руски дипломат и държавник, адмирал (* 1650 г.) 1720 г. – Себастиан дьо Бросар, френски композитор (* 1655 г.) 1759 г. – Фернандо VI, Крал на Испания (* 1713 г.) 1802 г. – Франц Епинус, германски физик (* 1724 г.) 1844 г. – Александра Николаевна, велика руска княгиня (* 1825 г.) 1868 г. – Хаджи Димитър, български революционер (* 1840 г.) 1896 г. – Ото Лилиентал, германски пионер в авиацията (* 1848 г.) 1905 г. – Максим Костов, български революционер (* 1876 г.) 1910 г. – Лазар Паяков, български икономист и политик (* 1860 г.) 1925 г. – Асен Даскалов, български революционер (* 1899 г.) 1945 г. – Робърт Годард, американски учен, конструктор и изобретател в областта на ракетната техника (* 1882 г.) 1946 г. – Георги Машев, български художник (* 1887 г.) 1965 г. – Георги Стаматов, български актьор (* 1893 г.) 1970 г. – Асен Христофоров, български писател (* 1910 г.) 1972 г. – Хайнрих Менг, германски лекар (* 1887 г.) 1977 г. – Грете Бибринг, австрийски лекар (* 1899 г.) 1978 г. – Хелън Рос, американски психоаналитик (* 1890 г.) 1979 г. – Валтер Герлах, немски физик (* 1889 г.) 1980 г. – Георги Димчев, български революционер (* 1916 г.) 1987 г. – Марко Минков, български литературен историк (* 1909 г.) 1992 г. – Ариберт Хайм, германски офицер (* 1914 г.) 2000 г. – Владимир Смирнов, български драматичен и филмов актьор (* 1942 г.) 2001 г. – Станислав Ростоцки, руски режисьор (* 1922 г.) 2003 г. – Жак Дере, френски кино-режисьор (р. 1929 г.) Празници Християнски църкви – Свети Лаврентий, патрон на Рим, Биргу (Малта), Канада, Шри Ланка, комедиантите, библиотекарите, учениците, подрастващите във възрастта на пубертета, готвачите. България – Професионален празник на готвачите (отбелязва се от 2005 г.) Еквадор – Ден на независимостта (от Испания, 1809 г., окончателно извоювана на 24 май 1822 г., национален празник) Италия – Празник на град Алба и Тиволи 810

bg

2506

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

11 август

11 август е 223-тият ден в годината според григорианския календар (224-ти през високосна). Остават 142 дни до края на годината.Тогава е роден най красивия от Хасково ..Тодор Евтимов със сини очи и синя хонда!! Събития 117 г. – Адриан става император на Римската империя. 1492 г. – Александър VI е избран за римски папа. 1786 г. – Основана е първата британска колония в Малайзия. 1791 г. – Адмирал Ушаков побеждава турския флот край нос Калиакра. 1804 г. – Императорът на Свещената Римска империя Франц II става първи император на Австрия. 1849 г. – Лидерът на унгарските революционери Лайош Кошут бяга от Унгария. 1858 г. – За първи път е изкачен връх Айгер в Бернските Алпи от Кристиан Алмер, Петер Борен и Чарлз Барингтон. 1863 г. – Камбоджа става протекторат на Франция. 1877 г. – Водят се най-ожесточените и решаващи боеве при Шипка в Руско-турската война. 1903 г. – При пожар в Парижкото метро умират 84 души. 1906 г. – Във Великобритания Французинът Йожен Лост получава първия в света патент за говорещ филм. 1923 г. – Българското правителство отпуска по 30 млн. лв. за подпомагане на бежанците и на инвалидите, сираците и вдовиците от войните. 1926 г. – Кодак започва работа по създаването на цветна фото- и кинолента. 1941 г. – От СССР в България пристигат нелегално инструктори за партизанското движение и за изграждане на разузнавателна организация, начело с Цвятко Радойнов и Съби Димитров. 1944 г. – Втората световна война: Англо-американската съюзна авиация бомбардира с. (сега град) Койнаре. 1948 г. – Българският национален комитет се регистрира като антикомунистическа организация и става официален представител на българската политическа емиграция по света. 1952 г. – Хюсеин I става крал на Йордания. 1959 г. – В Москва е открито международното летище Шереметиево. 1960 г. – Чад обявява независимост от Франция. 1962 г. – Космическият апарат „Восток 3“ е изведен в орбита. 1969 г. – Даяна Рос представя в клуб в Бевърли Хилс групата The Jackson 5, с която пред широката публика дебютира мегазвездата Майкъл Джексън. 1972 г. – Виетнамската война: Последните сухопътни части от армията на САЩ напускат Южен Виетнам. 1984 г. – Варненският делфинариум е открит за посетители. 1995 г. – На околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудовите войски 1999 г. – Последното за 20 век слънчево затъмнение, наблюдавано в много страни по света, включително и от България. 2003 г. – НАТО поема командването на международните сили за сигурност в Афганистан. 2003 г. – Незапомнена вълна от горещини във Франция (44 °C) отнема живота на 144 души. Родени 1744 г. – Томас Антонио Гонзага, бразилски поет 1787 г. – Йохан Готлиб Ньоремберг, германски физик († 1862 г.) 1804 г. – Владимир Одоевски, руски писател, музикант и меценат († 1869 г.) 1814 г. – Иван Мажуранич, хърватски поет и общественик 1834 г. – Константин Бискупски, руски офицер († 1892 г.) 1837 г. – Сади Карно, президент на Франция († 1894 г.) 1854 г. – Михалаки Георгиев, български белетрист († 1916 г.) 1858 г. – Вацлав Добруски, български археолог от чешки произход († 1916 г.) 1883 г. – Ернст Щадлер, немски поет и критик († 1914 г.) 1889 г. – Роналд Фейърбърн, британски психолог († 1964 г.) 1891 г. – Станчо Белковски, български архитект († 1962 г.) 1903 г. – Селес Каркамо, аржентински психиатър и психоаналитик († 1990 г.) 1904 г. – Лео Стоун, американски психоаналитик († 1997 г.) 1910 г. – Джордж Хоманс, американски социолог и психолог (1989) 1920 г. – Раля Михайловна Цейтлин, палеославист († 2001 г.) 1924 г. – Борис Карлов, български музикант († 1964 г.) 1926 г. – Леонард Бърковиц, американски психолог († 2016 г.) 1937 г. – Мира Попова, български журналист 1939 г. – Анатолий Кашпировски, съветски психотерапевт 1941 г. – Патрисио Гусман, чилийски режисьор 1944 г. – Христо Калчев, български писател († 2006 г.) 1948 г. – Ян Палах, чешки общественик († 1969 г.) 1950 г. – Стийв Возняк, американски инженер 1951 г. – Володя Кенарев, български художник 1952 г. – Курт Крес, немски барабанист и композитор 1953 г. – Людмил Янков, български алпинист († 1988 г.) 1953 г. – Хълк Хоган, американски кечист 1954 г. – Ивайло Мирчев, български художник 1957 г. – Иън Стюарт Доналдсън, британски музикант и неонацист († 1993 г.) 1959 г. – Людмил Станев, български писател и сценарист 1960 г. – Деян Енев, български писател 1964 г. – Стефан Топуров, български щангист 1966 г. – Найджъл Мартин, английски футболист 1970 г. – Джанлука Песото, италиански футболист 1970 г. – Милко Петков, български тенисист 1971 г. – Лидия Димковска, македонска писателка 1976 г. – Даниел Арнер, дизайнер 1976 г. – Иван Кордоба, колумбийски футболист 1979 г. – Свилен Василев, български футболист 1980 г. – Себастиан Скилачи, френски футболист 1988 г. – Тодор Стоев, български футболист 1991 г.– Милица Павлович, сръбска поп фолк певица Починали 480 пр.н.е. – Леонид I, цар на Спарта (* 520 пр.н.е.) 353 г. – Магненций, Римски император (* ок. 300 г.) 449 г. – Флавиан, патриарх на Константинопол (* ? г.) 1456 г. – Янош Хуняди, унгарски държавник (* 1407 г.) 1464 г. – Николай Кузански, немски философ, богослов и учен (* 1401 г.) 1789 г. – Теодорос Кавалиотис, гръцки просветен деец (* 1718 г.) 1844 г. – Ерней Копитар, словенски филолог (* 1780 г.) 1903 г. – Нико Йовков, български революционер (* 1879 г.) 1910 г. – Никола Филипчев, български революционер (* 1863 г.) 1911 г. – Никола Андреев, български революционер (* 1879 г.) 1919 г. – Андрю Карнеги, американски бизнесмен и филантроп (* 1835 г.) 1932 г. – Максимилиан Волошин, руски поет (* 1877 г.) 1935 г. – Джордж Кирби, американски лекар (* 1875 г.) 1942 г. – Сабина Шпиелрейн, руска психоаналитичка (* 1885 г.) 1945 г. – Стефан Ярач, полски артист (* 1883 г.) 1949 г. – Маргарет Мичъл, американска писателка (* 1900 г.) 1953 г. – Тацио Нуволари, Бивш автомобилен пилот (* 1892 г.) 1955 г. – Робърт Уилямс Уд, американски физик (* 1868 г.) 1956 г. – Джаксън Полък, американски художник (* 1912 г.) 1956 г. – Минчо Нейчев, български политик (* 1887 г.) 1957 г. – Рудолф Вайгл, полски биолог (*1883 г.) 1963 г. – Никола Обрешков, български математик (* 1896 г.) 1970 г. – Георги Каракашев, български художник и сценограф (* 1899 г.) 1972 г. – Макс Тейлър, южноафрикански лекар и микробиолог, Нобелов лауреат през 1951 г. (* 1899 г.) 1973 г. – Карл Циглер, немски химик и носител на Нобелова награда за химия (1963 г.) (* 1898 г.) 1986 г. – Любомир Кабакчиев, български актьор (* 1925 г.) 1987 г. – Живко Чинго, писател от СР Македония (* 1936 г.) 1988 г. – Мара Георгиева, българска скулпторка (* 1905 г.) 1991 г. – Кольо Севов, български писател (* 1933 г.) 1996 г. – Ванга, българска пророчица (* 1911 г.) 1996 г. – Рафаел Кубелик, чешки диригент (* 1914 г.) 2003 г. – Хърб Брукс, американски треньор по хокей (* 1937 г.) 2014 г. – Робин Уилямс, американски актьор и комик (* 1951 г.) Празници Армения – Ден на националната идентичност Замбия – Ден на младежта Зимбабве – Ден на героите Йордания – Ден на коронацията на крал Хусейн I (1952 г.) Латвия – Възпоменателен ден на борците за свобода на Латвия Чад – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник) 811

bg

2507

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

12 август

12 август е 224-тият ден в годината според григорианския календар (225-и през високосна). Остават 141 дни до края на годината. Събития 1813 г. – Австрия обявява война на Наполеон. 1851 г. – Американецът Айзък Сингер получава патент за шевната машина със задвижване посредством педал, с което се освобождават и двете ръце на шивача. 1875 г. – На заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание (1875 г.). 1877 г. – Американският астроном Асаф Хал открива Деймос, спътник на Марс. 1879 г. – Създаден е Българският военен флот. 1879 г. – Във Варна се създава Портово капитанство. 1887 г. – От Виена тръгва първият влак Ориент експрес до Истанбул. 1898 г. – САЩ анексират Хавайските острови. 1898 г. – Подписан е мирният протокол, с който се поставя край на Испано-американската война. 1904 г. – Основан е бразилският футболен клуб Електро клуб, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро. 1953 г. – СССР извършва първия си опит с водородна бомба. 1961 г. – Започва изграждането на Берлинската стена. 1962 г. – Космическият кораб на СССР „Восток – 4“ е изведен в орбита. 1965 г. – В периода 12 – 15 август в Копривщица се провежда Първият национален събор на народното творчество. 1970 г. – СССР и Западна Германия подписват пакт за ненападение. 1972 г. – Последните сухопътни войски на САЩ във Виетнам напускат страната. 1974 г. – Турция поставя ултиматум на Кипър с искане да бъде създаден автономен окръг в населения с кипърски турци район. 1981 г. – IBM представя своя персонален компютър – IBM PC. 1985 г. – Самолет Боинг на японските авиолинии катастрофира над Осутака, Япония – загиват 520 души. 1992 г. – САЩ, Канада и Мексико подписват договор за създаването на Северноамериканската организация за свободна търговия, която обединява двата най-богати пазара в света. 1994 г. – Учреден е Съюзът за отечеството. Председател е Гиньо Ганев. 1998 г. – В отговор на обвиненията за присвояване по време на Втората световна война на еврейски авоари швейцарски банки се съгласяват да изплатят обезщетение в размер на един милиард и двеста и петдесет милиона щатски долара на оцелелите от Холокоста. 2000 г. – Руската атомна подводница „Курск“ претърпява авария, 117 военни моряци загиват. 2006 г. – Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1701, настояваща за прекратяване на огъня в Ливан и изпращането на 15 000 миротворци в зоната на конфликта. Родени 1503 г. – Кристиан III, крал на Дания и Норвегия († 1559 г.) 1566 г. – Изабела-Клара Испанска, щатхалтер на Испанска Нидерландия († 1633 г.) 1664 г. – Магнус Стенбок, шведски генерал († 1717 г.) 1681 г. – Витус Беринг, датски мореплавател († 1741 г.) 1704 г. – Каролина фон Насау-Саарбрюкен, немска аристократка († 1774 г.) 1762 г. – Джордж IV, британски крал († 1830 г.) 1831 г. – Елена Блаватска, руска писателка, теософ († 1891 г.) 1839 г. – Иван Кършовски, български революционер, обществен деец, юрист и книжовник († 1914 г.) 1853 г. – Стоян Заимов, български революционер, обществен деец, книжовник († 1938 г.) 1860 г. – Владимир Серафимов, полковник († 1934 г.) 1866 г. – Хасинто Бенавенте, испански писател, Нобелов лауреат през 1922 г. († 1954 г.) 1881 г. – Сесил Де Мил, американски режисьор († 1959 г.) 1887 г. – Ервин Шрьодингер, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1961 г.) 1904 г. – Алексей Николаевич, руски престолонаследник († 1918 г.) 1912 г. – Фероз Ганди, индийски политик и журналист († 1960 г.) 1913 г. – Александър Котов, руски шахматист († 1981 г.) 1921 г. – Кирил Илинчев, български актьор († 1994 г.) 1924 г. – Мохамед Зия-ул-Хак, пакистански военен и политически деец († 1961 г.) 1930 г. – Джордж Сорос, американски милиардер от унгарски произход 1931 г. – Уилям Голдман, американски писател и сценарист († 2018 г.) 1932 г. – Йордан Йосифов, български футболист († 2014 г.) 1934 г. – Васил Димитров, български актьор († 2019 г.) 1935 г. – Карл Микел, немски писател († 2000 г.) 1937 г. – Херман де Кро, белгийски политик 1940 г. – Александър Йосифов, български композитор 1941 г. – Димитър Якимов, български футболист 1948 г. – Сю Монк Кид, американска писателка 1949 г. – Марк Нопфлър, британски музикант 1959 г. – Станислав Сланев, български певец и композитор 1964 г. – Пламен Антов, български поет 1967 г. – Емил Костадинов, български футболист 1971 г. – Пийт Сампрас, американски тенисист 1972 г. – Веселин Шулев, български футболист, вратар 1973 г. – Хари Бориславов, български футболист 1975 г. – Кейси Афлек, американски актьор 1975 г. – Кирил Джоров, български футболист 1977 г. – Йеспер Грьонкяер, датски футболист 1980 г. – Захари Бахаров, български актьор 1980 г. – Маги Лоусън, американска актриса 1981 г. – Джибрил Сисе, френски футболист 1982 г. – Зорница Костова, българска баскетболистка 1990 г. – Марио Балотели, италиански футболист Починали 30 пр.н.е. – Клеопатра VII, кралица на Египет (* 69 пр.н.е.) 1222 г. – Владислав III, херцог на Бохемия (* 1160 г.) 1484 г. – Сикст IV, римски папа (* 1414 г.) 1545 г. – Мария-Мануела Португалска, принцеса на Астуриас (* 1527 г.) 1648 г. – Ибрахим I, османски султан (* 1615 г.) 1674 г. – Филип дьо Шампан, френско-фламандски бароков художник (* 1602 г.) 1689 г. – Инокентий XI, римски папа (* 1611 г.) 1725 г. – Пиер дьо Монтескиу д'Артанян, френски офицер (* 1640 г.) 1827 г. – Уилям Блейк, английски поет (* 1757 г.) 1848 г. – Джордж Стивънсън, английски инженер (* 1781 г.) 1900 г. – Вилхелм Щайниц, американски шахматист (* 1836 г.) 1901 г. – Адолф Ерик Норденшелд, шведски геолог (* 1832 г.) 1920 г. – Йон Драгумис, гръцки дипломат (* 1878 г.) 1922 г. – Иван Кипров, български лекар (* 1877 г.) 1923 г. – Ватрослав Ягич, хърватски славист (* 1838 г.) 1928 г. – Леош Яначек, чешки композитор (* 1854 г.) 1935 г. – Никифор Никифоров, български военен деец (* 1858 г.) 1944 г. – Джоузеф Кенеди младши, американски военен 1955 г. – Томас Ман, немски писател, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1875 г.) 1964 г. – Иън Флеминг, британски писател (* 1908 г.) 1973 г. – Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат (* 1881) 1979 г. – Ернст Чейн, английски биохимик, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1906 г.) 1982 г. – Хенри Фонда, американски актьор (* 1905 г.) 1985 г. – Манфред Винкелхок, пилот от Формула 1 (* 1951 г.) 1989 г. – Уилям Шокли, американски инженер, Нобелов лауреат през 1956 г. (* 1910 г.) 1992 г. – Джон Кейдж, американски композитор (* 1912 г.) 1996 г. – Виктор Амбарцумян, арменски астроном (* 1908 г.) 2000 г. – Лорета Йънг, американска актриса (* 1913 г.) 2004 г. – Годфри Хунсгилд, британски електроинженер, Нобелов лауреат през 1979 г. (* 1919 г.) 2009 г. – Лес Пол, американски китарист и изобретател (* 1915 г.) 2014 г. – Лорън Бекол, американска актриса и манекен (* 1924 г.) 2020 г. – Бисер Михайлов, български футболист и треньор (* 1943 г.) Празници ООН – Международен ден на младежта (от 1999 г.) Бразилия – Ден на бащата през 2012 г. (чества се втората неделя на август) България – Ден на военноморските сили (за 2012 г.) – Празнува се втория неделен ден на август по повод основаването на Българския военно морски флот в Русе на 12 август 1879 г. (31 юли 1879 г. ст.) Замбия – Ден на фермерите Зимбабве – Ден на въоръжените сили Русия – Ден в памет на загиналите в атомната подводница „Курск“ и Ден на ВВС Тайланд – Ден на майката (чества се на рождения ден на кралицата) 812

bg

2508

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

13 август

13 август е 225-ият ден в годината според григорианския календар (226-и през високосна). Остават 140 дни до края на годината. Събития 1099 г. – Паскалий II е избран за католически папа. 1521 г. – Испанският конкистадор Ернан Кортес завладява столицата на ацтеките – днешния град Мексико. 1624 г. – Кардинал Ришельо става главен министър на Франция в правителството на Луи XIII. 1642 г. – Кристиан Хюйгенс открива южната полярна шапка на планетата Марс, наречена „Сиртис Мейджър Планиша“. 1868 г. – Катастрофално земетресение в Перу и Еквадор убива 25 хиляди и причинява щети за 300 милиона долара. 1905 г. – В Норвегия е проведен референдум за отделяне на кралството от унията с Швеция. 1907 г. – В Ню Йорк започват да се движат първите таксита. 1912 г. – Провежда се първия полет на български военен самолет над София – пилот е поручик Симеон Петров, със самолет Блерио XI. 1913 г. – Хари Брадли от лаборатория в Шефилд (Великобритания) изобретява неръждаема стомана. 1920 г. – По време на полско-съветската война започва битката за Варшава, на 25 август Червената армия е отблъсната. 1923 г. – Започва хиперинфлация в Германия. 1932 г. – Адолф Хитлер отказва вицеканцлерския пост. 1940 г. – Втората световна война: Започва германската операция Adlerangriff (Атаката на орела) срещу Кралските ВВС на Обединеното кралство. 1952 г. – Германия и Япония се присъединяват към Международния Валутен Фонд. 1960 г. – ЦАР обявява независимост от Франция. 1961 г. – Издигната е Берлинската стена и ГДР затваря границата със Западен Берлин. 1987 г. – Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заподозрени в извършване на серия бомбени атентати в периода 1984 – 1985 г. 1990 г. – С указ на президента на СССР Михаил Горбачов са реабилитирани жертвите на политическите репресии от времето на Сталин. 1992 г. – България и Хърватия установяват дипломатически отношения. 1998 г. – В полет към станцията „Мир (орбитална станция)“ се отправя експедиция. В състава на екипажа на космическия кораб „Съюз ТМ-28“ влизат – командирът Генади Падалка, инженерът Сергей Авдеев и Юрий Батурин. Родени 1655 г. – Йохан Денер немски музикант († 1707 г.) 1802 г. – Николаус Ленау, австрийски поет († 1850 г.) 1814 г. – Андерс Ангстрьом, шведски физик и астроном († 1874 г.) 1819 г. – Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски физик и математик († 1903 г.) 1823 г. – Голдуин Смит, британски историк и журналист († 1910 г.) 1826 г. – Неделя Петкова, българска просветителка († 1894 г.) 1847 г. – Георги Странски, български политик († 1904 г.) 1852 г. – Кристиан Крог, норвежки живописец († 1925 г.) 1860 г. – Ани Оукли, американка, известен стрелец († 1926 г.) 1866 г. – Джовани Анели, италиански бизнесмен († 1945 г.) 1870 г. – Цоньо Калчев, български писател († 1942 г.) 1871 г. – Карл Либкнехт, немски социалист († 1919 г.) 1873 г. – Кръстьо Раковски, български политически и държавен деец († 1941 г.) 1879 г. – Джон Айрланд, английски композитор († 1962 г.) 1895 г. – Бърт Лар, американски актьор († 1967 г.) 1899 г. – Алфред Хичкок, британски режисьор и актьор († 1980 г.) 1902 г. – Феликс Ванкел, немски изобретател († 1988 г.) 1907 г. – Тамара Макарова, руска актриса († 1997 г.) 1912 г. – Бен Хоуган, американски състезател по голф († 1997 г.) 1912 г. – Салвадор Лурия, италиански вирусолог, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1991 г.) 1913 г. – Архиепископ Макариос III, първи президент на Кипър († 1977 г.) 1918 г. – Фредерик Сангър, британски биохимик, двукратен Нобелов лауреат през 1958 и 1980 г. († 2013 г.) 1921 г. – Нако Чакмаков, български футболист и треньор († 2009 г.) 1923 г. – Леа Иванова, българска певица († 1986 г.) 1926 г. – Фидел Кастро, кубински политик и революционер, държавен глава на Куба († 2016 г.) 1936 г. – Живко Чинго, писател от СР Македония († 1987 г.) 1938 г. – Драгомир Шопов, български поет 1941 г. – Петър Славов, български барабанист († 2008 г.) 1944 г. – Димитър Бочев, български писател 1944 г. – Михаел Гайер, немски дипломат 1946 г. – Михаил Белчев, български бард, поет и режисьор 1948 г. – Катлийн Батъл, американско сопрано 1948 г. – Харалд Киндерман, посланик на Германия в България от август 2003 г. 1949 г. – Боби Кларк, канадски състезател по хокей на лед 1952 г. – Хърб Ритс, американски фотограф 1953 г. – Кристалина Георгиева, български икономист, политик и европейски комисар 1955 г. – Пол Грийнграс, английски режисьор и сценарист 1958 г. – Бойчо Величков, български футболист 1960 г. – Андрей Слабаков, български режисьор 1964 г. – Иън Хогланд, норвежки рокбарабанист 1966 г. – Стефан Драганов, български футболист 1969 г. – Емил Кременлиев, български футболист 1969 г. – Мидори Ито, японска фигуристка 1970 г. – Алън Шиърър, английски футболист 1971 г. – Владимир Вдовиченков, руски актьор 1972 г. – Ивайло Ваклинов, български футболист 1975 г. – Джо Пери, английски играч на снукър 1984 г. – Нико Кранчар, хърватски футболист 1987 г. – Цанко Цанков, български плувец Починали 662 г. – Максим Изповедник (* 580 г.) 1721 г. – Жак Льолонг, френски библиограф (* 1665 г.) 1799 г. – Василий Баженов, руски архитект (* 1737 г.) 1863 г. – Йожен Дьолакроа, френски художник (* 1798 г.) 1869 г. – Адолф Ниел, френски генерал (* 1802 г.) 1895 г. – Трайко Китанчев, български революционер (* 1858 г.) 1896 г. – Джон Миле, британски художник (* 1829 г.) 1900 г. – Владимир Соловьов, руски философ (* 1853 г.) 1907 г. – Херман Карел Фогел, немски астроном (* 1841 г.) 1908 г. – Иван Гиновски, български революционер (* 1878 г.) 1912 г. – Жул Масне, френски композитор (* 1842 г.) 1913 г. – Август Бебел, немски политик (* 1840 г.) 1913 г. – Илия Блъсков, български писател (* 1839 г.) 1917 г. – Едуард Бухнер, немски химик, Нобелов лауреат през 1907 г. (* 1860 г.) 1927 г. – Атанас Тинтеров, български математик 1932 г. – Костадин Байкушев, български лесовъд (* 1867) 1932 г. – Лян Ченфу, майстор на бойните изкуства (* ?) 1933 г. – Хасан бей Прищина, албански политик (* 1857 г.) 1934 г. – Георги Вазов, военен и политически деец (* 1860 г.) 1936 г. – Д-р Иван Георгов, български философ (* 1862 г.) 1944 г. – Атанас Александров - Герчо, български партизанин (* 1917 г.) 1946 г. – Хърбърт Уелс, британски писател (* 1866 г.) 1956 г. – Якуб Колас, беларуски писател (* 1882 г.) 1970 г. – Васил Миков, български археолог (* 1891 г.) 1984 г. – Тигран Вартанович Петросян, арменски шахматист (* 1929 г.) 1991 г. – Иван Кожедуб, украински авиатор (* ?) 1994 г. – Манфред Вьорнер, германски политик (* 1934 г.) 1996 г. – Дейвид Тюдор, американски композитор (* 1926 г.) 1998 г. – Нино Ферер, френски и италиански актьор (* 1934 г.) 2006 г. – Георги Райков, български борец (* 1953 г.) 2009 г. – Лес Пол, американски китарист (* 1915 г.) 2010 г. – Исак Паси, български философ (* 1928 г.) Празници Международен ден на левичарите – Чества се от 1984 г. по инициатива на Международната конфедерация на леворъките Казахстан – Ден на спорта Тунис – Ден на жените 813

bg

2509

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

15 август

15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година). Остават 138 дни до края на годината. Събития 718 г. – Арабите свалят обсадата на Константинопол. 797 г. – Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката. 1002 г. – Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин). 1018 г. – В Копринища е убит войводата Ивац от агенти на император Василий II Българоубиец. 1248 г. – Започва строителството на Кьолнската катедрала, предназначена да съхранява мощите на Тримата влъхви. 1534 г. – Създаден е орденът „Общество на Исус“ от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж. 1570 г. – Открит е възстановеният акведукт Аква Вирг в Рим. 1856 г. – В Шумен е организирано първото театрално представление в България – Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни. 1866 г. – Лихтенщайн получава независимост. 1914 г. – В действие е пуснат Панамският канал, който е открит официално 6 години по-късно. 1945 г. – Втора световна война: Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония. 1947 г. – Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави. 1948 г. – Състои се церемонията по основаване на Република Корея. 1960 г. – Република Конго обявява своята независимост от Франция. 1969 г. – В Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души. 1979 г. – Основан е кипърският футболен отбор АПЕП Питсилия. 1981 г. – В местността Рожен в Родопите започва национален събор-надпяване. 1981 г. – Започва втората международна асамблея „Знаме на мира – София“. 1990 г. – Президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя – дисидент Александър Солженицин. 1998 г. – В град Омаг е извършен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на конфликта в Северна Ирландия, при който загиват 28 души, а 220 са тежко ранени. 2001 г. – Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка. Родени 866 г. – Робер I, крал на Франция († 923 г.) 1750 г. – Пиер Силвен Маршал, френски писател († ?) 1769 г. – Наполеон Бонапарт, френски генерал и монарх († 1821 г.) 1771 г. – Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.) 1785 г. – Томас Де Куинси, британски писател († 1859 г.) 1813 г. – Жул Греви, френски общественик и политик († 1891 г.) 1842 г. – Арсени Костенцев, български просветител и общественик († 1921 г.) 1859 г. – Христо Паков, български офицер († 1941 г.) 1865 г. – Микао Усуи, японски духовник, основател на Рейки († 1926 г.) 1867 г. – Георги Кирков, български публицист и писател († 1919 г.) 1868 г. – Васил Димов, български певец и гъдулар († ?) 1872 г. – Шри Ауробиндо, индийски националист, учен, философ и гуру († 1950 г.) 1875 г. – Александър Манов, български революционер († 1968 г.) 1877 г. – Стефан Руневски, български писател († 1919 г.) 1878 г. – Бойчо Липовски, български писател († 1913 г.) 1878 г. – Пьотър Врангел, руски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.) 1878 г. – Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.) 1879 г. – Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.) 1880 г. – Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.) 1883 г. – Иван Мещрович, хърватски скулптор († 1962 г.) 1884 г. – Страшимир Кринчев, български писател († 1913 г.) 1891 г. – Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.) 1892 г. – Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1987 г.) 1896 г. – Гърти Кори, американска биохимичка, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1957 г.) 1901 г. – Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.) 1901 г. – Христо Кодов, български езиковед и литературен историк († 1982 г.) 1908 г. – Кръстьо Генов, български литературовед 1909 г. – Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.) 1911 г. – Анастас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист († 1999 г.) 1912 г. – Уенди Хилър, английска актриса († 2003 г.) 1917 г. – Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.) 1922 г. – Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.) 1924 г. – Робърт Болт, британски драматург и сценарист († 1995 г.) 1925 г. – Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.) 1926 г. – Константинос Стефанопулос, гръцки политик († 2016 г.) 1930 г. – Донка Петканова-Тотева, български литературен историк († 2016 г.) 1935 г. – Валдемар Баджановски, полски състезател по вдигане на тежести 1937 г. – Константин Косев, български историк († 2020 г.) 1938 г. – Янка Рупкина, българска народна певица 1938 г. – Януш Зайдел, полски писател 1944 г. – Силви Вартан, френска певица 1945 г. – Ален Жюпе, френски политик 1946 г. – Доротея Тончева, българска актриса 1947 г. – Вълчо Иванов, български народен певец 1950 г. – Принцеса Ан, британска принцеса, дъщеря на Елизабет II 1950 г. – Томи Олдридж, американски рок-музикант 1957 г. – Валентин Фъртунов, български писател и журналист († 2014 г.) 1962 г. – Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол 1963 г. – Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор 1963 г. – Димитър Борисов Главчев, български политик 1968 г. – Дебра Месинг, американска актриса 1969 г. – Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор 1972 г. – Бен Афлек, американски актьор, сценарист и продуцент 1973 г. – Адам Уилърд, американски барабанист 1974 г. – Наташа Хенстридж, актриса 1986 г. – Крум, български певец 1989 г. – Джо Джонас, американски певец 1989 г. -- Нефисе Енверова – художник, журналист 1993 г. – Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист Починали 423 г. – Хонорий, римски император (* 384 г.) 465 г. – Либий Север, западноримски император (* ? г.) 778 г. – Роланд, франкски водач (* 736 г.) 1038 г. – Ищван I Свети, първи крал на Унгария (* 975 г.) 1040 г. – Дънкан I, крал на Шотландия (* 1001 г.) 1057 г. – Макбет, крал на Шотландия (* 1005 г.) 1118 г. – Алексий I Комнин, византийски император (* 1048 г.) 1369 г. – Филипа д'Авен, кралица на Англия (* 1311 г.) 1621 г. – Джон Баркли, шотландски писател (* 1582 г.) 1728 г. – Марен Маре, френски придворен композитор (* 1656 г.) 1767 г. – Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1724 г.) 1789 г. – Едуард Уоринг, британски математик (* 1734 г.) 1860 г. – Анна Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1781 г.) 1870 г. – Иван Шопен, руски етнограф и историк от френски произход (* 1798 г.) 1883 г. – Панайот Семерджиев, български възрожденски писател (* 1855 г.) 1889 г. – Иван Доспевски, български художник (* 1840 г.) 1904 г. – Димитър Душанов, български възрожденски просветител (* 1837 г.) 1915 г. – Константин Варламов, руски артист (* 1848 г.) 1915 г. – Рафаело Джованьоли, италиански писател 1917 г. – Коста Шахов, български общественик (* 1862 г.) 1931 г. – Алберт Сониксен, американски журналист (* 1878 г.) 1935 г. – Уайли Пост, американски авиатор (* 1898 г.) 1935 г. – Уил Роджърс, американски хуморист (* 1879 г.) 1935 г. – Пол Синяк, френски художник (* 1863 г.) 1936 г. – Грация Деледа, италианска романистка, Нобелова лауреатка през 1926 г. (* 1871 г.) 1940 г. – Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1876 г.) 1949 г. – Растко Петрович, сръбски поет и писател (* 1898 г.) 1951 г. – Артур Шнабел, австро-полски пианист (* 1882 г.) 1962 г. – Панайот Сантурджиев, български военен деец (* 1868 г.) 1963 г. – Всеволод Иванов, руски писател (* 1895 г.) 1967 г. – Рене Магрит, белгийски художник (* 1898 г.) 1970 г. – Виктор Сапарин, руски писател (* 1905 г.) 1971 г. – Пол Лукас, американски и унгарски актьор (* 1887 г.) 1978 г. – Михаил Попов, български оперен артист (* 1899 г.) 1982 г. – Хуго Теорел, шведски бактериолог, Нобелов лауреат през 1955 г. (* 1903 г.) 1990 г. – Виктор Цой, съветски рок-певец (* 1962 г.) 1991 г. – Богомил Симеонов, български драматичен и филмов актьор (* 1922 г.) 2002 г. – Юрий Яковлев, български актьор (* 1930 г.) 2004 г. – Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1916 г.) 2006 г. – Тецухико Асаи, японски каратист (* 1935 г.) 2008 г. – Илия Буржев, български поет (* 1931 г.) 2012 г. – Хари Харисън, американски писател (* 1925 г.) Празници Множество страни – Ден на победата над Япония Православна и Католическа църква – Успение Богородично (почита се смъртта или успението на майката на Исус Христос – Дева Мария), в България празника е известен още като Голяма Богородица България — Ден на Варна – Отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет Празник на Несебър – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 г. Празник на град Стражица – Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 г., Празник на Ихтиман Празник на град Шипка – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица Празник на историческото селище Арбанаси – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица Ден на селата Добри Дял и Виноградец Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг – Идеята за отбелязване е на национален алианс „Живот за България“ и вестник „Български лекар“. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 г. умира д-р Стефан Черкезов от тежко изгаряне, след като спасява пътници от пламнал автобус Ден на спасението – ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот. За първи път се отбелязва през 2013 г. Индия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1947 г., национален празник) Коста Рика – Ден на майката (по повод смъртта на Дева Мария) Лихтенщайн – Ден на Лихтенщайн (национален празник) Нова Скотия, Канада – Национален празник Полша – Ден на армията Република Конго – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник) Русия – Ден на археолога Южна Корея – Ден на независимостта (от Япония, 1945 г., национален празник) 815

bg

2510

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

14 август

14 август е 226-ият ден в годината според григорианския календар (227-и през високосна). Остават 139 дни до края на годината. Събития 1040 г. – Шотландският крал Дънкан I е убит в битка срещу неговия братовчед и наследник Макбет. 1880 г. – Приключва строителството на Кьолнската катедрала. 1885 г. – В Япония е регистриран първият патент – защитна боя. 1893 г. – Франция е първата страна в света, която въвежда регистрация на моторните превозни средства. 1935 г. – В Кентъки е извършена последната публична екзекуция в САЩ. 1941 г. – Втора световна война: Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт подписват Атлантическата харта за следвоенно устройство на света. 1943 г. – Втора световна война: От 14 до 15 август се състои посещение на цар Борис III в немската Главна квартира и са проведени разговори с Хитлер за изпращане на две български дивизии в Албания и Гърция на мястото на италианските. 1945 г. – Втората световна война: Япония приема условията на съюзниците за безусловна капитулация, което слага край на войната. 1947 г. – Великобритания обявява за новосформирана по религиозен принцип и независима държава Пакистан. 1969 г. – Британската армия навлиза в Северна Ирландия под претекст предотвратяване на стълкновенията между католици и протестанти. 1971 г. – Бахрейн обявява независимостта си от Великобритания. 1980 г. – Лех Валенса е обявен за лидер на стачкуващите в Гданск работници, което е и рожден ден на профсъюза Солидарност. 1992 г. – С навлизането на грузинската армия в Абхазия започва Грузинско-абхазката война. 1992 г. – С указ на президента Борис Елцин в Русия започва масова (чекова) приватизация. 1994 г. – Заловен е терориста Илич Рамирес Санчес, известен като „Карлос Чакала“. 2014 г. – Лейди Гага изнася първото си шоу пред българска публика в столичната Арена Армеец. Родени 1688 г. – Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия († 1740 г.) 1727 г. – Ан Анриет, френска благородничка († 1752 г.) 1727 г. – Луиза Елизабет, френска благородничка († 1759 г.) 1742 г. – папа Пий VII († 1823 г.) 1777 г. – Ханс Кристиян Оерстед, датски физик († 1851 г.) 1840 г. – Рихард фон Крафт-Ебинг, немски психолог († 1902 г.) 1864 г. – Христо Юрданов, български военен деец († 1924 г.) 1866 г. – Дмитрий Мережковски, руски писател († 1941 г.) 1867 г. – Джон Голсуърти, английски романист, Нобелов лауреат през 1932 г. († 1933 г.) 1868 г. – Петър Попарсов, български революционер († 1941 г.) 1876 г. – Александър Обренович, крал на Сърбия († 1903 г.) 1878 г. – Харалд Киде, датски писател († 1918 г.) 1880 г. – Фред Александър, американски тенисист († 1969 г.) 1881 г. – Тодор Хаджиев, български диригент († 1956 г.) 1888 г. – Никола Янев, български поет († 1921 г.) 1904 г. – Мариола Сиракова, българска анархистка († 1925 г.) 1912 г. – Светозар Вукманович-Темпо, югославски политик († 2000 г.) 1912 г. – Ервин Щритматер, немски писател († 1994 г.) 1914 г. – Стерьо Спасе, албански писател († 1989 г.) 1918 г. – Иван Будинов, български политик († 1993 г.) 1920 г. – Милко Балев, български политик († 2002 г.) 1926 г. – Никола Минчев, български режисьор († 2012 г.) 1928 г. – Лина Вертмюлер, италианска режисьорка († 2021 г.) 1934 г. – Павел Владимиров, български футболист († 1997 г.) 1935 г. – Валентин Старчев, български скулптор 1938 г. – Иван Попйорданов, български журналист 1940 г. – Артър Лафер, американски икономист 1941 г. – Дейвид Кросби, американски китарист 1941 г. – Тома Спространов, български журналист 1943 г. – Волф Вондрачек, немски поет 1945 г. – Борис Христов, български поет 1945 г. – Вим Вендерс, немски режисьор 1945 г. – Стийв Мартин, американски актьор 1947 г. – Даниел Стийл, американска писателка 1949 г. – Мортен Олсен, датски футболист 1952 г. – Карл Лъмсби, американски актьор 1953 г. – Джеймс Хорнър, американски композитор († 2015 г.) 1955 г. – Невелина Попова, български сценарист 1955 г. – Ясен Пенчев, български политик († 2007 г.) 1959 г. – Марша Гей Хардън, американска актриса 1959 г. – Меджик Джонсън, американски баскетболист 1960 г. – Сара Брайтман, британска певица 1962 г. – Мартин Минчев, български инженер 1963 г. – Еманюел Беар, френска актриса 1966 г. – Хали Бери, американска актриса 1973 г. – Джей Джей Окоча, нигерийски футболист 1973 г. – Стийв Хамилтън, шотландски пианист 1975 г. – Милен Иванов, български диригент и изпълнител на народни песни 1983 г. – Мила Кунис, американска актриса 1984 г. – Джорджо Киелини, италиански футболист 1984 г. – Робин Сьодерлинг, шведски тенисист 1985 г. – Ашлин Брук, американска порно актриса 1986 г. – Габриела Сабо, унгарска каякарка 1989 г. – Николай Благоев – Никс – певец († 2013 г.) Починали 1433 г. – Жуау I, крал на Португалия (* 1357 г.) 1464 г. – Пий II, римски папа (* 1405 г.) 1727 г. – Уилям Крофт, английски композитор и органист (* 1678 г.) 1805 г. – Фредерика-Луиза фон Хесен-Дармщат, кралица на Прусия (* 1751 г.) 1872 г. – Спиридон Палаузов, български учен (* 1818 г.) 1879 г. – Иван Лазарев, руски офицер (* 1820 г.) 1880 г. – Стратфорд Канинг, английски дипломат (* 1786 г.) 1924 г. – Мелетий Велешки, български духовник (* 1868 г.) 1941 г. – Максимилиан Колбе, полски монах (* 1894 г.) 1941 г. – Пол Сабатие, френски химик, Нобелов лауреат през 1912 г. (* 1854 г.) 1944 г. – Кирил Маджаров, български писател (* ?) 1951 г. – Уилям Хърст, американски медиен магнат (* 1863 г.) 1955 г. – Хърбърт Пътман, американски библиограф (* 1861 г.) 1956 г. – Бертолт Брехт, немски драматург (* 1898 г.) 1957 г. – Асен Белковски, български поет (* 1879 г.) 1958 г. – Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. (* 1900 г.) 1961 г. – Лионело Вентури, италиански изкуствовед (* 1885 г.) 1962 г. – Димитър Яранов, български географ (* 1909 г.) 1972 г. – Жул Ромен, френски писател (* 1885 г.) 1972 г. – Оскар Левант, американски пианист (* 1906 г.) 1977 г. – Александър Лурия, руски психолог (* 1902 г.) 1984 г. – Джон Прийстли, британски писател (* 1894 г.) 1988 г. – Атанас Яранов, български художник (* 1940 г.) 1988 г. – Енцо Ферари, италиански автомобилен инженер (* 1898 г.) 1994 г. – Елиас Канети, австрийски писател, Нобелов лауреат (* 1905 г.) 1996 г. – Серджу Челибидаке, диригент (* 1912 г.) 2004 г. – Чеслав Милош, полски поет, Нобелов лауреат през 1980 г. (* 1911 г.) 2006 г. – Адриан де Гроот, холандски шах майстор (* 1914 г.) 2007 г. – Тихон Хренников, руски композитор (* 1913 г.) 2009 г. – Илия Конев, български литературовед (* 1928 г.) 2016 г. – Херман Кант, немски писател (* 1926 г.) Празници Бахрейн – Ден на независимостта (от Великобритания, 1971 г.) Замбия – Ден на младежта Италия – Празник на град Отранто Лихтенщайн – Ден на принц Франц Йозеф I Пакистан – Ден на независимостта (от Великобритания и отделяне като самостоятелна от Индия държава, 1947 г., национален празник) Парагвай – Ден на националния флаг Португалия – Ден на Португалската корида САЩ – Ден на Атлантическия договор Тува (Руска федерация) – Ден на независимостта (1921 г., от Китай, с анексирането ѝ от Съветска Русия) 814

bg

2511

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

16 август

16 август е 228-ият ден в годината според григорианския календар (229-и през високосна година). Остават 137 дни до края на годината. Събития 1658 г. – По идея на френския министър – кардинал Мазарини във Франкфурт на Майн е създадена Рейнската лига, просъществувала до 1667 г. 1861 г. – По време на гражданската война в САЩ (1861 – 1865 г.), президентът Линкълн забранява търговията с щатите на Конфедерацията. 1865 г. – Доминиканската република става независима от Испания държава след 5-годишно въстание. 1868 г. – Мощно земетресение, последвано от цунами, става причина за смъртта на около 70 хил. души в Перу и Чили, от които 25 хил. в град Арика. 1896 г. – В един от притоците на река Клондайк в Канада е открито злато, което поставя начало на златна треска. 1936 г. – Закрити са Летните олимпийски игри в Берлин (Германия). 1947 г. – Лидерът на опозиционния блок и БЗНС Никола Петков е осъден на смърт чрез обесване. 1960 г. – Кипър придобива независимост от Великобритания. 1960 г. – Американецът Джоузеф Китингър скача с парашут от балон, намиращ се на височина 31 330 м, установявайки три рекорда – за най-голяма височина на парашутен скок, за най-продължително свободно падане и за най-висока скорост на свободно падане. 1979 г. – В София е открита първата международна детска асамблея Знаме на мира (16 – 25 август), заедно с това е открит комплекса Камбаните в едноименната местност край София. 1987 г. – Самолет Макдонъл Дъглас катастрофира след излитанене от летището в Детройт, загиват 155 души, а по чудо се спасява 4-годишно момиче. 2006 г. – Самолет на американската авиокомпания „Юнайтед Еърлайнс“ със 182 души на борда и 12-членен екипаж е приземен принудително на летище „Логан“ в Бостън след избухнала по време на полет конфронтация между трима пътници и екипажа на самолета. Родени 1557 г. – Агостино Карачи, италиански бароков художник, брат на Анибале Карачи († 1602 г.) 1769 г. – Жан-Еме Верние, френски арфист и композитор († след 1838 г.) 1815 г. – Джовани Боско, италиански свещеник и просветител († 1888 г.) 1832 г. – Вилхелм Вунт, германски психолог († 1920 г.) 1845 г. – Габриел Липман, френски физик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1921 г.) 1858 г. – Атила Зафиров, български военен деец († 1922 г.) 1864 г. – Фердинанд Шилър, британски философ († 1937 г.) 1866 г. – Иван Бацаров, български лекар и военен деец († 1951 г.) 1888 г. – Томас Лорънс, британски военен, участвал в Арабското въстание († 1935 г.) 1902 г. – Павел Попов, български агроном († 1988 г.) 1903 г. – Георги Дзивгов, български преводач († 1986 г.) 1913 г. – Менахем Бегин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1978 г. († 1992 г.) 1914 г. – Тянко Йорданов, български географ († 2003 г.) 1920 г. – Чарлз Буковски, американски писател († 1994 г.) 1928 г. – Йордан Касабов, български физик († 1992 г.) 1933 г. – Стюард Руса, американски астронавт († 1994 г.) 1934 г. – Пиер Ришар, френски актьор и режисьор 1938 г. – Йорданка Кузманова, българска актриса 1938 г. – Роко Граната, белгийски певец, композитор и акордеонист 1946 г. – Масуд Барзани, президент на Иракски Кюрдистан 1946 г. – Христо Урумов, старши треньор на националния отбор по гребане 1947 г. – Стефан Гърдев, български режисьор († 2009 г.) 1951 г. – Умару Ярадуа, нигерийски политик († 2010 г.) 1954 г. – Джеймс Камерън, канадски режисьор 1957 г. – Стефан Найденов, български футболист († 2010 г.) 1958 г. – Мадона, американска певица и актриса 1958 г. – Питър Уайсоф, американски астронавт 1959 г. – Николай Банев, български бизнесмен 1960 г. – Росен Барчовски, български баскетболист и треньор 1962 г. – Стийв Карел, американски актьор 1967 г. – Мориц Ринке, германски драматург 1970 г. – Сейф Али Хан, индийски актьор 1971 г. – Рулон Гарднър, американски борец 1978 г. – Ан-Джи, българска певица 1981 г. – Тейлър Рейн, американска порноактриса 1982 г. – Теодор Салпаров, български волейболист 1986 г. – Одри Битони, американска порноактриса 1991 г. – Катрин Велкова, българска спортистка Починали 1105 г. – Йоаким Осоговски, български светец (* 11 век) 1419 г. – Вацлав IV, крал на Бохемия (* 1361 г. 1705 г. – Якоб Бернули, швейцарски математик (* 1654 г.) 1882 г. – Огюст-Александър Дюкро, френски генерал (* 1817 г.) 1886 г. – Шри Рамакришна, индийски гуру (* 1836 г.) 1888 г. – Джон Пембъртън, американски фармацевт (* 1831 г.) 1893 г. – Жан Шарко, френски невролог и професор по анатомична патология (* 1825 г.) 1899 г. – Роберт Бунзен, германски химик, създател на Бунзеновата горелка (* 1811 г.) 1900 г. – Еса де Кейрош, португалски писател (* 1845 г.) 1910 г. – Педро Монт Монт, президент на Чили (* 1849 г.) 1916 г. – Умберто Бочони, италиански художник (* 1882 г.) 1921 г. – Петър I, крал на сърби, хървати и словенци (* 1844 г.) 1938 г. – Робърт Джонсън, американски музикант (* 1911 г.) 1942 г. – Иван Пеев-Плачков, български политик (* 1864 г.) 1943 г. – Иван Пожарлиев, български военен (* 1868 г.) 1956 г. – Бела Лугоши, американски актьор от унгарски произход (* 1882 г.) 1959 г. – Константин Соларов, български военен деец (* 1881 г.) 1965 г. – Константин Кисимов, български актьор (* 1897 г.) 1973 г. – Селман Ваксман, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1952 г. (* 1888 г.) 1974 г. – Христо Кацаров, български драматург (* 1953 г.) 1975 г. – Фридрих Земиш, германски шахматист (* 1896 г.) 1977 г. – Елвис Пресли, американски певец и актьор (* 1935 г.) 1987 г. – Андрей Миронов, руски актьор (* 1941 г.) 2003 г. – Иди Амин, угандийски диктатор (* 1928 г.) 2007 г. – Макс Роуч, американски джаз музикант и композитор (* 1924 г.) 2018 г. – Арета Франклин, американска певица (* 1942 г.) 2019 г. – Питър Фонда, американски актьор (* 1940 г.) Празници Българска православна църква – Ден на свети Йоаким Осоговски Гърция – Празник на село Агии Теодори Доминиканска република – Възстановяване на националната независимост (от Испания, 1865 г., втори национален празник) Италия – Празник на град Артеня Мисисипи (САЩ) – Ден на Елвис Пресли (по повод смъртта на рок звездата през 1977 г.) Парагвай – Ден на детето 816

bg

2512

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

17 август

17 август е 229-ият ден в годината според григорианския календар (230-и през високосна). Остават 136 дни до края на годината. Събития 986 г. – Българо-византийски войни: Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга. 1502 г. – Христофор Колумб обявява Хондурас за испанска територия. 1756 г. – С нахлуване на пруските войски в Саксония започва Седемгодишната война (1756 – 1763). 1771 г. – Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород. 1807 г. – В САЩ е изпробван първият пътнически параход в света, създаден от Робърт Фултън. 1876 г. – Виктор Юго произнася реч пред парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание. 1915 г. – Линчуване на Лео Франк за убийството на Мери Фейгън на 26 април 1913 г. 1916 г. – Първата световна война: Румъния се присъединява към Антантата. 1916 г. – От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа армия: освободен е град Лерин. 1919 г. – БЗНС с лидер Александър Стамболийски печели изборите за XVIII обикновено народно събрание. 1940 г. – Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания. 1945 г. – Индонезия обявява независимост от Нидерландия. 1946 г. – Начало на гражданска война в Гърция. 1946 г. – От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души – бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени „за образуване на терористични групи за събаряне на властта“. Двама от тях са осъдени на смърт. 1960 г. – Габон придобива независимост от Франция. 1962 г. – Източногерманската гранична охрана убива 18-годишния Петер Фехтер при опит да премине Берлинската стена към Западен Берлин – първата жертва на Стената. 1970 г. – Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера). 1971 г. – С указ на Държавния съвет на Народна република България е утвърден проект за промяна на герба на страната от 1947 г. В новия герб под лъва има зъбно колело, а датата 9.IX.1944 г. е заменена с 681 – 1944 г. 1976 г. – След земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер на остров Минданао (Филипини) се образува голямо цунами, което убива повече от 10 хиляди души. 1977 г. – В София са открити студентските спортни игри Универсиада 77. 1977 г. – Съветският ледоразбивач Арктика е първият кораб, достигнал Северния полюс. 1998 г. – Президентът на САЩ Бил Клинтън признава в свидетелски показания, че е имал „неподходящи физически взаимоотношения“ със стажантката от Белия дом – Моника Люински. 1998 г. – Русия е принудена да девалвира рублата, икономическата криза е подсилена от политическата ситуация, а властта на президента Борис Елцин е силно разклатена. 1999 г. – Измитско земетресение: загиват над 17 хиляди души, а 44 хиляди са ранени в северозападна Турция. 2000 г. – Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа. 2008 г. – Американският плувец Майкъл Фелпс става първият човек, който спечелва осем златни медала в една олимпиада. Родени 1601 г. – Пиер дьо Ферма, френски математик († 1665 г.) 1603 г. – Ленарт Торщенсон, шведски военачалник († 1651 г.) 1629 г. – Ян III Собиески, полски крал († 1696 г.) 1753 г. – Йозеф Добровски, чешки филолог, родоначалник на славистиката († 1829 г.) 1786 г. – Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент († 1861 г.) 1861 г. – Робер дьо Бурбулон, френски благородник († 1932 г.) 1868 г. – Едуард Абрамовски, полски учен († 1918 г.) 1878 г. – Славейко Арсов, български революционер († 1904 г.) 1887 г. – Карл I, император на Австро-Унгария († 1922 г.) 1887 г. – Маркъс Гарви, ямайски общественик и интелектуалец († 1940 г.) 1890 г. – Ханс Крайзинг, германски полковник и командир († 1969 г.) 1891 г. – Абрам Кардинер, американски лекар († 1981 г.) 1893 г. – Мей Уест, американска филмова и театрална актриса († 1980 г.) 1895 г. – Александър Филипов, български литературен критик († 1940 г.) 1897 г. – Лазар Дамов, гръцки и югославски комунистически деец († 1970 г.) 1898 г. – Матвей Захаров, съветски маршал († 1972 г.) 1920 г. – Франк Томпсън, британски офицер († 1944 г.) 1926 г. – Дзян Дзъмин, китайски политик 1929 г. – Гари Пауърс, американски офицер († 1977 г.) 1932 г. – Видиядхар Сураджпрасад Найпол, британски писател от индийски произход, Нобелов лауреат през 2002 г. († 2018 г.) 1935 г. – Олег Табаков, руски артист († 2018 г.) 1936 г. – Никола Гюзелев, български оперен певец († 2014 г.) 1943 г. – Николай Шматко, украински скулптор и художник († 2020 г.) 1943 г. – Робърт де Ниро, американски актьор 1951 г. – Валентин Гаджоков, български актьор 1952 г. – Гилермо Вилас, аржентински тенисист 1952 г. – Марио Тайсен, германски инженер 1952 г. – Нелсън Пикет, бразилски пилот от Формула 1 1952 г. – Николай Акимов, български режисьор и сценарист 1952 г. – Томас Хенън, американски астронавт 1953 г. – Херта Мюлер, румънско-германска писателка Нобелов лауреат 1955 г. – Ричард Хилтън, американски предприемач 1960 г. – Шон Пен, американски актьор и режисьор 1961 г. – Ерве Морен, френски политик 1962 г. – Гилби Кларк, американски китарист 1962 г. – Майкъл Уилдър, американски шахматист и юрист 1966 г. – Родни Мълън, американски скейтбордист 1968 г. – Николай Антонов, български лекоатлет 1970 г. – Джим Къриър, американски тенисист 1977 г. – Уилям Галас, френски футболист 1977 г. – Даниел Панку, румънски футболист 1977 г. – Таря Турунен, финландска певица 1977 г. – Тиери Анри, френски футболист 1978 г. – Вибеке Стене, норвежка певица 1978 г. – Яна Маринова, българска актриса 1980 г. – Дани Гуйса, испански футболист 1981 г. – Надя Полякова, българска актриса 1983 г. – Том Форд, английски професионален играч на снукър 1986 г. – Маркус Берг, шведски футболист 1986 г. – Невена Цонева, българска поп певица 1987 г. – Михаел Шар, швейцарски колоездач 1990 г. – Иван Шарич, хърватски шахматист 2000 г. – Лил Пъмп, американски рап изпълнител Починали 309 г. – Евсевий, римски папа (* ? г.) 1657 г. – Робърт Блейк, английски адмирал (* 1599 г.) 1676 г. – Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен, германски писател (* 1622 г.) 1681 г. – Никон, патриарх московски и всерусийски (* 1605 г.) 1786 г. – Фридрих II, крал на Прусия (* 1712 г.) 1807 г. – Иван Михелсон, руски военачалник (* 1740 г.) 1832 г. – Пиер Домени, френски офицер (* 1776 г.) 1850 г. – Хосе де Сан Мартин, аржентински генерал, национален герой на Аржентина, Перу и Чили (* 1778 г.) 1872 г. – Спиридон Палаузов, руски историк (* 1818 г.) 1868 г. – Хаджи Димитър, български революционер и национален герой (* 1840 г.) 1886 г. – Александър Бутлеров, руски химик (* 1828 г.) 1944 г. – Петър Овчаров, български революционер (* ? г.) 1955 г. – Джон Флюгел, английски психоаналитик (* 1884 г.) 1955 г. – Фернан Леже, френски художник (* 1881 г.) 1969 г. – Лудвиг Мис ван дер Рое, германско-американски архитект (* 1886 г.) 1969 г. – Ото Щерн, американски физик, Нобелов лауреат през 1943 г. (* 1888 г.) 1971 г. – Вилхелм Лист, германски фелдмаршал (* 1880 г.) 1977 г. – Йоргос Гунаропулос, гръцки художник (* 1889 г.) 1987 г. – Рудолф Хес, германски офицер, нацистки военнопрестъпник (* 1894 г.) 1988 г. – Мухаммад Зия Ул Хак, пакистански политик (* 1924 г.) 1994 г. – Крум Цоков, български дипломат (* 1900 г.) 2000 г. – Жак Моше Авдала, български сценограф и живописец (* 1927 г.) 2002 г. – Теодор Димитров, български историк (* 1932 г.) 2010 г. – Франческо Косига, президент на Италия (* 1928 г.) 2015 г. – Анастас Наумов, български диригент, композитор и фолклорист (* 1928 г.) Празници Аржентина – Ден на Хосе Мартин (годишнина от смъртта на националния герой) Габон – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник) Индонезия – Ден на независимостта (от Нидерландия, 1945 г., национален празник) 817

bg

2513

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

18 август

18 август е 230-ият ден в годината според григорианския календар (231-ви през високосна година). Остават 135 дни до края на годината. Събития 1201 г. – Основан е град Рига – днешната столица на Латвия. 1682 г. – Петър I става цар на Русия. 1743 г. – Влизат в действие първите правила на бокса, изготвени от Джек Броунгтън. 1786 г. – Рейкявик, сегашната столица на Исландия, получава статута на град. 1868 г. – Френският астроном Жул Жансен открива хелия, докато анализира хромосферата на Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение. 1870 г. – Френско-пруската война: Започва Битката при Гравлот. 1877 г. – Американският астроном Асаф Хол открива естествения спътник на Марс – Фобос. 1903 г. – Избухва Преображенското въстание на българите в Одринска Тракия 1916 г. – България в Първата световна война: България превзема Корча след като гръцкия гарнизон капитулира. 1917 г. – При голям пожар в Солун изгарят над 30% от сградите и 70 хил. души остават без дом. 1917 г. – България в Първата световна война: Започва едномесечна българска офанзива по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец. 1920 г. – Влиза в сила 19-ата поправка на Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват. 1945 г. – СССР анексира от Япония Курилските острови. 1949 г. – Основана е германската компания „Adidas“. 1958 г. – В САЩ излиза от печат скандалният роман на Владимир Набоков – Лолита. 1962 г. – Ринго Стар за първи път излиза на сцена като барабанист на Бийтълс. 1964 г. – МОК отстранява ЮАР от участие в XVIII летни олимпийски игри заради политиката на апартейд на правителството. 1971 г. – Виетнамската война: Австралия и Нова Зеландия изтеглят своите войски от Виетнам. 1982 г. – Западните информационни агенции съобщават за статията на американската журналистка Клеър Стърлинг в „Рийдърс Дайджест“, в която се лансира „българската следа“ в атентата срещу Йоан Павел II. 2006 г. – XL Народно събрание на България приема на второ четене промените в Закона за трансплантациите. Родени 1414 г. – Джами, персийски поет († 1492 г.) 1497 г. – Франческо Канова да Милано, италиански композитор († 1543 г.) 1685 г. – Брук Тейлър, английски математик († 1731 г.) 1750 г. – Антонио Салиери, италиански композитор († 1825 г.) 1815 г. – Александър Мидендорф, руски пътешественик († 1894 г.) 1819 г. – Мария Николаевна, херцогиня на Льойхтенберг († 1876 г.) 1830 г. – Франц Йосиф, император на Австро-Унгария († 1916 г.) 1845 г. – Йозеф Хохола, чешки капелмайстор († 1918 г.) 1870 г. – Лавър Корнилов, руски генерал († 1918 г.) 1870 г. – Тугомир Алаупович, хърватски писател († 1958 г.) 1891 г. – Георг Гавантка, германски офицер († 1939 г.) 1898 г. – Стоян Христов, писател († 1996 г.) 1902 г. – Методи Андонов-Ченто, македонски политик († 1957 г.) 1904 г. – Макс Фактор Младши, американски биохимик († 1996 г.) 1906 г. – Марсел Карне, френски режисьор († 1996 г.) 1910 г. – Пал Туран, унгарски математик († 1976 г.) 1924 г. – Богдан Ковачев, български балетист († 1978 г.) 1927 г. – Розалин Картър, първа дама на САЩ (1977 – 1981) 1928 г. – Лучано Де Крешенцо, италиански писател († 2019 г.) 1932 г. – Люк Монтание, френски вирусолог, Нобелов лауреат († 2022 г.) 1932 г. – Морис Аладжем, български композитор († 2004 г.) 1933 г. – Роман Полански, полски режисьор 1936 г. – Робърт Редфорд, американски актьор 1943 г. – Джани Ривера, италиански футболист 1946 г. – Ирена Яроцка, полска певица († 2012 г.) 1952 г. – Патрик Суейзи, американски актьор († 2009 г.) 1953 г. – Ма Дзиен, китайски писател 1953 г. – Серджо Кастелито, италиански актьор 1954 г. – Владимир Висоцки, командващ Северния флот на Русия 2021 1957 г. – Карол Буке, френска киноактриса 1962 г. – Елена Русалиева, българска актриса 1962 г. – Фелипе Калдерон, президент на Мексико 1969 г. – Едуард Нортън, американски актьор 1969 г. – Крисчън Слейтър, американски актьор 1971 г. – Марк Дегенс, немски писател 1975 г. – Пепа, българска попфолк певица 1983 г. – Крис Бойд, шотландски футболист 1988 г. – Джи-Драгън, южнокорейски певец 1991 г. – Ричард Хармън, канадски актьор 1997 г. – Жозефин Лангфорд, австралийска актриса Починали 353 г. – Деценций, римски узурпатор (* ? г.) 440 г. – Сикст III, римски папа (* ? г.) 1227 г. – Чингис хан, монголски владетел (* ок. 1162 г.) 1258 г. – Теодор II Ласкарис, никейски император (* ок. 1221 г.) 1503 г. – Александър VI, римски папа от 1492 г. (* 1431 г.) 1559 г. – Павел IV, римски папа (* 1476 г.) 1642 г. – Гуидо Рени, италиански художник (* 1575 г.) 1765 г. – Франц I, император на Свещената Римска империя (* 1708 г.) 1850 г. – Оноре дьо Балзак, френски романист (* 1799 г.) 1865 г. – Александрос Маврокордатос, гръцки министър-председател (* 1791 г.) 1896 г. – Рихард Авенариус, немски философ (* 1843 г.) 1905 г. – Алберт Еделфелт, финландски художник (* 1854 г.) 1921 г. – Петър Нойков, български педагог (* 1868 г.) 1943 г. – Валтер Тил, германски учен и конструктор (* 1910 г.) 1944 г. – Ернст Телман, германски комунистически лидер (* 1886 г.) 1946 г. – Тома Николов, български революционер и духовник (* ок. 1863 г.) 1951 г. – Димитър Савов, български предприемач (* 1887 г.) 1961 г. – Леонхард Франк, немски писател (* 1882 г.) 1976 г. – Саша Попов, български цигулар (* 1899 г.) 1979 г. – Иван Маринов, български военен деец (* 1896 г.) 1981 г. – Анита Лус, американска писателка, сценарист и драматург 1990 г. – Бъръс Фредерик Скинър, американски психолог-бихевиорист (* 1904 г.) 1992 г. – Джон Стърджис, американски кинорежисьор (* 1910 г.) 1994 г. – Вазген I, арменски духовник (* 1908 г.) 2004 г. – Елмър Бърнстийн, американски композитор (* 1922 г.) 2007 г. – Владилен Попов, български шахматист и журналист (* 1935 г.) 2009 г. – Ким Те Чжун, южнокорейски политик, носител на Нобелова награда (* 1925 г.) Празници Международен ден на бездомните животни (за 2012 г.) – Чества се от 1992 г. по Предложение на Международното дружество за правата на животните (ISAR) през третата събота на август Ден на миньора – Отбелязва се от 1996 г. в деня на Успение на св. Йоан Рилски – покровител на миньорите. Празнуват и геолозите, и работниците от енергийно-суровинния отрасъл Международен ден на морските фарове Австралия – Ден на ветераните от виетнамската война България – Празник на българските ловци (за 2012 г.) – Обявен с Решение на Общото събрание на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ от 29 ноември 2006 г. Празникът се чества в първата събота, след 15 август, в първия ден на ловния сезон България – Успение на св. Иван Рилски Казахстан – Ден на граничните служители 818

bg

2514

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

19 август

19 август е 231-вият ден в годината според григорианския календар (232-ри през високосна). Остават 134 дни до края на годината. Събития 514 – Римският папа свети Симах се оттегля доброволно от папския престол. 1458 – Пий II е избран за римски папа. 1772 – Крал Густав III възстановява абсолютна монархия в Швеция. 1839 – Луи Дагер представя пред Френската академия на науките метод за извършване на фотография. 1848 – Калифорнийската златна треска: Вестникът New York Herald разпространява информация по Източното крайбрежие на САЩ за златна треска в Калифорния (въпреки че златната треска започва през януари). 1881 – С Указ 712 на Народното събрание се създава българската държавна статистическа институция. От Статистическо отделение тя се възвисява в самостоятелно статистическо бюро със задачата да събира, обработва и обнародва всяка година статистически данни по всички клонове на управлението и всички явления, отнасящи се до физическото, икономическото, интелектуалното и моралното състояние на държавата. 1903 – Илинденско-Преображенското въстание: Одрински революционен окръг въстава. 1912 – В Албания започва гражданска война между християни и мюсюлмани. 1919 – Афганистан обявява независимост от Великобритания. 1927 – Руската православна църква признава Съветската държава. 1934 – При референдум в Германия 89,9 % гласуват положително за създаването на поста фюрер – обединяващ правата и задълженията на канцлера и президента, който се заема от Адолф Хитлер. 1940 – В Букурещ започват преговорите между делегациите на Царство България и Румъния за връщането на Южна Добруджа на България. 1942 – Втората световна война: Генерал Фридрих Паулус издава заповед за атака на Сталинград. 1944 – Втората световна война: Париж въстава срещу германските окупатори, с подкрепата на Съюзниците. 1960 – Студената война: В Москва американският пилот на сваления самолет U-2, Франсис Гари Пауърс, е осъден на 10 години затвор за шпионаж. 1960 – Спутник: СССР изстрелва космическия апарат Спутник-5 с двете кучета Белка и Стрелка, 40 мишки, два плъха и няколко вида растения. 1968 – Започва съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 нелегална организация „Марксистко-ленинска българска комунистическа партия“. 1980 – При самолетна катастрофа над Риад (Саудитска Арабия) загиват 301 души. 1989 – Полският президент, комунистът Войчех Ярузелски, дава мандат за съставяне на правителство на активиста на профсъюза Солидарност Тадеуш Мазовецки. 1991 – Августовски пуч в Русия: Съветския президент Михаил Горбачов е поставен под домашен арест докато е на почивка в Крим. В Москва започва опит за държавен преврат организиран от комунистите, който се проваля два дни по-късно благодарение на народната подкрепа. 2001 – В телевизионно обръщение министър-председателят Симеон Сакскобургготски оповестява социално-икономическите намерения на правителството, които се изразяват в намаляване на данъците, повишаване на цените на електроенергията и топлоенергията до 10%, повишаване на детските надбавки двукратно, повишаване на минималната заплата от 85 на 100 лв. Част от намеренията са да се осигурят 20 млн. лв. за безлихвени кредити и намаляване на държавната администрация с 10%. 2002 – Руски военен хеликоптер Ми-26 се разбива край Грозни, след като е обстрелван от чеченски бунтовници, загиват 118 военнослужещи. 2003 – Кола-бомба се врязва в щаб-квартирата на ООН в Багдад, убивайки 22 души, включително висшия пратеник на ООН, Серджо Виейра Де Мело. 2004 – Интернет търсачката Google пуска в продажба на фондовата борса свои акции. 2005 – Започват първите в историята съвместни военни учения между Русия и Китай. Родени 1398 – Сантиляна, испански поет († 1458 г.) 1631 – Джон Драйдън, английски поет († 1700 г.) 1646 – Джон Фламстед, първият кралски астроном в Англия († 1719 г.) 1743 – Мадам дю Бари, френска куртизанка († 1793 г.) 1761 – Адриан Захаров, руски архитект († 1811 г.) 1780 – Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет († 1857 г.) 1800 – Хуан Хосе Флорес, първи президент на Еквадор († 1864 г.) 1864 – Михаил Иванов, български лекар († 1924 г.) 1871 – Орвил Райт, американски авиатор († 1948 г) 1881 – Джордже Енеску, румънски композитор († 1955 г.) 1883 – Коко Шанел, френска дизайнерка († 1971 г.) 1890 – Ари Калъчев, български живописец († 1958 г.) 1899 – Боян Дановски, български писател († 1976 г.) 1906 – Борис Данков, български художник († 1997 г.) 1921 – Джин Родънбъри, американски продуцент († 1991 г.) 1924 – Уилард Бойл, канадски физик, Нобелов лауреат († 2011 г.) 1932 – Йорданка Бончева, българска волейболистка († 2011 г.) 1939 – Джинджър Бейкър, британски музикант († 2019 г.) 1940 – Джони Наш, американски певец 1945 – Иън Гилън, британски музикант (Deep Purple) 1946 – Бил Клинтън, 42-ри президент на САЩ 1946 – Иван Нинов, български художник 1946 – Федон, турски певец от гръцки и арменски произход 1951 – Владимир Конкин, руски актьор 1951 – Джон Дийкън, британски музикант (Queen) 1952 – Джонатан Фрейкс, американски актьор 1955 – Питър Галахър, американски актьор 1956 – Христо Михайлов, български футболист 1962 – Валери Каприски, френска актриса 1963 – Джоуи Темпест, шведски музикант (Europe) 1964 – Аксел Роос, немски футболист 1965 – Кира Седжуик, американска актриса 1969 – Матю Пери, американски актьор 1972 – Роберто Абондансиери, аржентински футболист 1973 – Андреа Феро, италиански музикант 1973 – Марко Матераци, италиански футболист 1982 – Мануел Лопеш, португалски и мозамбикски футболист 1989 – Екатерина Карабашева, българска поетеса Починали 14 – Октавиан Август, римски император (* 63 пр.н.е.) 1457 – Андрея дел Кастаньо, италиански живописец (* 1421) 1493 – Фридрих III, германски крал, император; австрийски ерцхерцог (* 1415) 1506 – Александър Ягелончик, велик княз на Литва (* 1461) 1580 – Андреа Паладио, италиански архитект (* 1508) 1662 – Блез Паскал, френски математик, физик и философ (* 1623) 1819 – Джеймс Уот, шотландски математик и инженер (* 1736) 1856 – Шарл Жерар, френски химик (* 1816) 1876 – Джордж Смит, английски асиролог (* 1840) 1891 – Теодор Аман, румънски живописец (* 1831) 1905 – Вилиам Адолф Бугро, френски живописец (* 1825) 1929 – Сергей Дягилев, руски импресарио (* 1872) 1924 – Михаил Иванов, български лекар бактериолог (* 1864) 1936 – Федерико Гарсия Лорка, испански поет и драматург (* 1898) 1938 – Николай Николаев, български диригент (* 1852) 1944 – Бронислав Камински, руски нацист (* 1899) 1944 – Гюнтер фон Клуге, германски офицер (* 1882) 1977 – Граучо Маркс, американски комик (* 1895) 1994 – Лайнъс Полинг, американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия и мир (* 1901) 1997 – Иван Венедиков, български археолог (* 1916) 2001 – Бети Евърет, американска певица (* 1939) 2002 – Едуардо Чилида, испански скулптор (* 1924) 2012 – Тони Скот, британски режисьор и продуцент (* 1944) Празници Световен хуманитарен ден – Обявени в Общото събрание на ООН на 5 март 2009 Афганистан – Ден на независимостта (от Великобритания, 1919, национален празник) Виетнам – Ден на августовската революция САЩ – Национален ден на авиацията Украйна – Ден на пчеларя Филипини – Национален ден на филипинския език град Кула – Традиционен Кулски панаир 819

bg

2515

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

20 август

20 август е 232-рият ден в годината според григорианския календар (233-ти през високосна). Остават 133 дни до края на годината. Събития 636 г. – Между Византия и Арабския халифат се състои битка при Ярмук. 917 г. – Българо-византийски войни: Българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой. 1634 г. – В Москва е издаден първият руски буквар. 1741 г. – Руският мореплавател от датски произход Витус Беринг открива Аляска. 1829 г. – По време на Руско-турската война (1828 – 1829) руски части влизат в Одрин. 1876 г. – В Османската империя започват масови погроми над арменците. 1892 г. – По време на Втория си конгрес БСДП окончателно се разцепва на БСДП начело с Димитър Благоев и БСДС начело с Янко Сакъзов. 1914 г. – Първата световна война: Германски войски превземат Брюксел. 1918 г. – Латвия, Литва и Естония са признати за самостоятелни държави от страните на Антантата. 1931 г. – Открито е XXIII обикновено народно събрание с председател Стефан Стефанов, председател на Съюза на българските индустриалци. 1940 г. – По заповед на Йосиф Сталин агенти на КГБ извършват атентат срещу Лев Троцки, емигрант в Мексико, който на следващия ден умира. 1943 г. – Втората световна война: Извършена е англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско. 1945 г. – В СССР е създаден свръхсекретен комитет за разработване на атомна бомба. 1960 г. – Сенегал напуска Федерация Мали и се обявява за независима самостоятелна република. 1968 г. – На 20 срещу 21 август е извършена интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за ликвидиране на Пражката пролет. 1977 г. – Програма Вояджър: От авиобазата Кейп Канаверал във Флорида е изстрелян космическия апарат на НАСА Вояджър 2, чиято цел е изследването на външните планети на Слънчевата система. 1980 г. – В Евксиноград, Тодор Живков връчва орден „Кирил и Методий“ – I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите творчески постижения. 1988 г. – Приключва Ирано-иракската война. 1989 г. – По наблюдения на Вояджър 2 е доказано съществуването на първия най-външен пръстен на планетата Нептун. 1991 г. – Естония обявява независимост от СССР. 1998 г. – САЩ нанасят въздушни удари с крилати ракети срещу предполагаеми бази на Осама бин Ладен в Афганистан и химическа лаборатория в Судан, в отговор на атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания от 7 август. 2006 г. – Рожерио Сени подобрява рекорда на Хосе Луис Чилаверт за вратар с най-много отбелязани голове. 2006 г. – Националната инициатива „Първанов – президент“ за издигането на сегашния президент на България за втори мандат е подкрепена от 172 български кмета. Родени 1085 г. – Болеслав III Кривоуст, полски крал († 1138 г.) 1779 г. – Йонс Берцелиус, шведски химик († 1848 г.) 1795 г. – Робърт Стоктън, американски политик († 1866 г.) 1827 г. – Йозеф Щраус, австрийски композитор († 1870 г.) 1831 г. – Едуард Зюс, австрийски геолог († 1914 г.) 1833 г. – Бенджамин Харисън, президент на САЩ († 1901 г.) 1847 г. – Болеслав Прус, полски писател († 1912 г.) 1856 г. – Якуб Чишински, сръбски поет († 1909 г.) 1860 г. – Реймон Поанкаре, Френски президент († 1934 г.) 1868 г. – Димитър Жостов, български офицер († 1935 г.) 1873 г. – Елиел Сааринен, финландски архитект († 1950 г.) 1881 г. – Никола Петров, български художник-живописец († 1916 г.) 1890 г. – Хауърд Лъвкрафт, американски писател, романи на ужасите († 1937 г.) 1891 г. – Данаил Дечев, български художник († 1962 г.) 1901 г. – Салваторе Куазимодо, италиански поет, Нобелов лауреат († 1968 г.) 1913 г. – Роджър Спери, американски лекар, Нобелов лауреат († 1994 г.) 1915 г. – Артър Порджис, американски писател († 2006 г.) 1922 г. – Владимир Голев, български писател и поет († 2011 г.) 1929 г. – Александър Алексиев, писател от Република Македония († 2006 г.) 1932 г. – Василий Аксьонов, руски писател († 2009 г.) 1937 г. – Андрей Кончаловски, руски режисьор 1941 г. – Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия († 2006 г.) 1944 г. – Раджив Ганди, министър-председател на Индия († 1991 г.) 1948 г. – Ремо Джироне, италиански актьор от еритрейски произход 1948 г. – Робърт Плант, британски рок музикант (Led Zeppelin) 1951 г. – Грег Беър, американски писател 1952 г. – Хари Мутума Катурима, кенийски дипломат 1955 г. – Тоня Трайкова, българска поетеса 1959 г. – Антс Фрош, естонски дипломат 1961 г. – Грег Еган, австралийски писател 1961 г. – Пламен Николов, български футболист 1962 г. – Джеймс Марстърс, американски актьор 1964 г. – Антон Здравков, български футболист 1969 г. – Джеръми Дейвис, американски актьор 1971 г. – Фред Дърст, американски музикант (Limp Bizkit) 1973 г. – Албан Буши, албански футболист 1974 г. – Миша Колинс, американски актьор и продуцент 1981 г. – Бен Барнс, английски актьор 1977 г. – Ивар Ингимарсон, исландски футболист 1977 г. – Клеменс Майер, немски писател 1990 г. – Венелин Филипов, български футболист 1992 г. – Деми Ловато, американска певица и актриса Починали 984 г. – Йоан XIV, римски папа 997 г. – Конрад I, херцог на Швабия (* ? г.) 1572 г. – Мигел Лопес Легаспи, испански конкистадор (* 1502 г.) 1823 г. – Пий VII, римски папа (* 1742 г.) 1854 г. – Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, немски философ (* 1775 г.) 1872 г. – Димитрие Болинтиняну, румънски публицист, поет и политик (* 1819 г.) 1914 г. – Пий X, римски папа, светец (* 1835 г.) 1915 г. – Пол Ерлих, немски лекар, Нобелов лауреат през 1908 г. (* 1854 г.) 1917 г. – Адолф фон Байер, немски химик органик, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1835 г.) 1923 г. – Вилфредо Парето, икономист и социолог (* 1848 г.) 1930 г. – Антон Митов, български художник (* 1862 г.) 1961 г. – Пърси Уилямс Бриджман, американски физик и философ, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1882 г.) 1972 г. – Александър Вазов, български кинорежисьор (* 1900 г.) 1976 г. – Мита Стойчева, българска народна певица (* 1909 г.) 1980 г. – Жо Дасен, френски поп-певец от американски произход (* 1938 г.) 1982 г. – Ула Якобсон, шведска актриса (* 1923 г.) 1999 г. – Стоян Стоянов, български психиатър (* 1922 г.) 2009 г. – Семьон Фарада, руски актьор (* 1933 г.) Празници Имен ден на Самуил Естония – Ден на възстановяване на независимостта (от СССР, 1991 г.) Мароко – Ден на революцията на Краля и Ден Народа (във връзка модернизирането на държавното управление и приемането на титлата крал от султан Мохамед V през 1957 г.) Непал – Ден на кралицата-майка Сенегал – Ден на независимата и самостоятелна република (отделяне от федерацията със Судан, 1960 г.) Тайван и Китай— Ден на любовта Унгария – Ден на Св. Стефан I (първи крал и основател на държавата, национален празник) 820

bg

2516

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

21 август

21 август е 233-тият ден в годината според григорианския календар (234-ти през високосна). Остават 132 дни до края на годината. Събития 1737 г. – В София е обесен самоковският владика Симеон Самоковски, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Начало на Втората битка при Шипка. 1886 г. – Извършен е неуспешен преврат в България срещу правителството на княз Александър I Батенберг, който довежда до съставяне на временно правителство, начело с Климент Търновски. 1897 г. – Германският химик Феликс Хофман синтезира хероина. 1898 г. – Основан е бразилският футболен клуб Вашко да Гама. 1911 г. – Картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра; намерена е през 1913 г. 1944 г. – Започва Конференцията в Дъмбартън Оукс, която е прелюдия към създаването на ООН. 1959 г. – Президентът Дуайт Айзенхауер подписва изпълнително нареждане, с което обявява Хаваите за 50-и щат на САЩ. 1965 г. – Изстрелян е космическият кораб „Джемини 5“ с екипаж Гордън Купър и Чарлс Конрад. 1968 г. – Инвазия на войските на Варшавския договор в Чехословакия, вж. също Пражка пролет. 1983 г. – Филипинският опозиционен лидер Бенигно Акуино е застрелян на международното летище в Манила при завръщане в родината си. 1986 г. – Въглероден диоксид изригва от вулканичното езеро Ниос в Камерун и убива 1700 души в радиус от 20 km. 1989 г. – Голямата екскурзия: Турция затваря границата си с Народна република България, след като вече са се изселили 344 000 български турци. 1991 г. – Латвия обявява възстановяване на пълната си независимост от СССР, който я признава на 6 септември. 1991 г. – Михаил Горбачов обявява, че контролира изцяло положението след 60-часовия Августовски пуч в Русия. 1993 г. – В България стартират залозите в играта Еврофутбол. 1994 г. – Тайфунът Фред опустошава китайската провинция Дзежанг – загиват над 700 души, материалните щети са за 1,6 милиарда долара. 1999 г. – С два взрива е направен опит да се разруши Мавзолея на Георги Димитров в София; сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства. 2000 г. – Опитите да бъде достигната потъналата руската атомна подводница Курск са прекратени. Водолазите обявяват, че никой от 118-членния екипаж не е оцелял. 2002 г. – Външният министър на Либия Мохамед Шалкам е на посещение в България и уверява българската общественост, че Процесът срещу българските медици в Либия е деполитизиран. 2004 г. – При серия от взривове в столицата на Бангладеш – Дака загиват 22 души. 2006 г. – Русия изплаща предсрочно целия си дълг към Парижкия клуб на страните кредитори, като последната вноска възлиза на 23,7 милиарда долара. Родени 63 г. – Клавдия Августа, дъщеря на император Нерон († 63 г.) 1165 г. – Филип II, крал на Франция († 1223 г.) 1643 г. – Алфонсо III, крал на Португалия († 1675 г.) 1754 г. – Уилям Мърдок, шотландски инженер († 1839 г.) 1765 г. – Уилям IV, крал на Великобритания († 1837 г.) 1780 г. – Ерней Копитар, словенски езиковед († 1844 г.) 1789 г. – Огюстен Луи Коши, френски математик († 1857 г.) 1796 г. – Ашър Браун Дюранд, американски художник († 1886 г.) 1813 г. – Йозеф Грол, баварски пивовар († 1856 г.) 1816 г. – Шарл Жерар, френски химик († 1887 г.) 1862 г. – Емилио Салгари, италиански писател († 1911 г.) 1871 г. – Леонид Андреев, руски писател († 1919 г.) 1872 г. – Обри Биърдсли, английски художник и поет († 1898 г.) 1886 г. – Борис Стателов, български морски офицер († 1959 г.) 1889 г. – Ричард О'Конър, английски генерал († 1981 г.) 1891 г. – Иван Орманджиев, български историк († 1963 г.) 1898 г. – Йон Ритмайстер, германски лекар († 1943 г.) 1901 г. – Пенка Касабова, български педагог († 2000 г.) 1902 г. – Ангел Каралийчев, български писател († 1972 г.) 1905 г. – Петко Попганчев, български офицер, летец († 1983 г.) 1906 г. – Фриц Фреленг, американски аниматор († 1995 г.) 1909 г. – Боян Атанасов, български юрист, дипломат и преводач († 1997 г.) 1912 г. – Робърт Пайк, американски писател († 1981 г.) 1913 г. – Фред Агабашиян, американски автомобилен състезател († 1989 г.) 1915 г. – Джошуа Хасан, гибралтарски политик († 1997 г.) 1920 г. – Кристофър Робин Милн, английски писател († 1996 г.) 1923 г. – Шимон Перес, президент на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 2016 г.) 1924 г. – Артур Янов, американски психолог († 2017 г.) 1925 г. – Тома Караджиу, румънски актьор († 1977 г.) 1933 г. – Чавдар Добрев, български литературен и театрален критик († 2021 г.) 1934 г. – Джон Хол, американски физик, Нобелов лауреат през 2005 1935 г. – Весела Люцканова, българска писателка, редактор, книгоиздател. 1936 г. – Уилт Чембърлейн, американски баскетболист († 1999 г.) 1938 г. – Кени Роджърс, американски кънтри певец 2020 1939 г. – Йозеф Лауфер, чешки поп певец 1939 г. – Фестус Могае, президент на Ботсвана 1945 г. – Аспарух Никодимов, български футболист и треньор 1945 г. – Лев Албурт, украино-американски шахматист 1947 г. – Емил Табаков, български диригент и композитор 1947 г. – Иглика Василева, българска литературна преводачка 1951 г. – Глен Хюз, английски рок музикант и певец 1952 г. – Иржи Пароубек, чешки политик, премиер на Чехия 1961 г. – Владо Любенов, български поет 1963 г. – Мохамед VI, крал на Мароко 1964 г. – Николай Кънев, български писател 1967 г. – Кери-Ан Мос, канадска филмова актриса 1967 г. – Серж Танкиан, арменски рок музикант (System of a Down) 1973 г. – Сергей Брин, американски предприемач 1979 г. – Келис, американска R&B изпълнителката 1984 г. – Ализе, френска певица 1986 г. – Юсейн Болт, ямайски лекоатлет 1988 г., – Роберт Левандовски, полски футболист 1989 г. – Джъд Тръмп, английски професионален играч на снукър 1989 г. – Хейдън Пенетиър, американска актриса Починали 1131 г. – Балдуин II, крал на Йерусалим (* ок. 1058 г.) 1434 г. – София Монфератска, византийска императрица (* ? г.) 1568 г. – Жан дьо ла Валет, велик магистър (* 1494 г.) 1614 г. – Ержебет Батори, унгарска графиня, серийна убийца (* 1560 г.) 1762 г. – Мери Монтегю, английска аристократка (* 1689 г.) 1814 г. – Бенджамин Томпсън, британски физик (* 1753 г.) 1823 г. – Марко Бочар, революционер (* 1790 г.) 1838 г. – Аделберт фон Шамисо, немски писател и учен (* 1781 г.) 1901 г. – Адолф Фик, немски физиолог (* 1829 г.) 1912 г. – Стоян Зимбилев, български духовник и революционер (* 1860 г.) 1940 г. – Лев Троцки, руски политик и идеолог (* 1879 г.) 1943 г. – Абрахам Мерит, американски писател (* 1884 г.) 1943 г. – Хенрик Понтопидан, датски писател, Нобелов лауреат (* 1857 г.) 1944 г. – Стоян Мурджев, български революционер (* ок. 1894 г.) 1947 г. – Еторе Бугати, италиански конструктор и индустриалец (* 1881 г.) 1952 г. – Младен Калеев, български граничар (* 1915 г.) 1957 г. – Лалю Метев, български индустриалец (* 1885 г.) 1957 г. – Хералд Свердруп, норвежки полярник, метеоролог и океанограф (* 1888 г.) 1964 г. – Палмиро Толяти, италиански комунистически ръководител (* 1893 г.) 1966 г. – Никола Балабанов, български литературен историк и театрален критик (* 1893 г.) 1979 г. – Джузепе Меаца, италиански футболист (* 1910 г.) 1979 г. – Димитър Станков, български художник (* 1925 г.) 1979 г. – Иван Унджиев, български историк (* 1902 г.) 1982 г. – Максим Наимович, български литературен критик (* 1921 г.) 1983 г. – Бенигно Акуино, филипински политик (* 1932 г.) 1991 г. – Волфганг Хилдесхаймер, немски писател (* 1916 г.) 1995 г. – Субрахманиан Чандрасекар, индийски физик, Нобелов лауреат (* 1910 г.) 1997 г. – Юрий Никулин, руски комедиен актьор и клоун (* 1921 г.) 2005 г. – Робърт Муг, създател на синтезатора (* 1934 г.) 2010 г. – Георге Апостол, румънски политик (* 1913 г.) 2013 г. – Чарлс Фулъртън, американски астронавт (* 1936 г.) Празници 821

bg

2517

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

22 август

22 август е 234-тият ден в годината според григорианския календар (235-и през високосна). Остават 131 дни до края на годината. Събития 565 г. – За първи път се съобщава за чудовище в Лох Нес, Шотландия. 1642 г. – Английския крал Чарлз I изпраща армията си срещу пуританските сили на Парламента на Англия, с което започва Английската революция. 1770 г. – Експедицията на Джеймс Кук достига източния бряг на Австралия. 1849 г. – За първи път в историята са хвърлени бомби от въздуха – австрийските войски бомбардират от безпилотни балони жителите на Венеция по време на Венецианското въстание за независимост. 1849 г. – Във Видин пристига като емигрант унгарския революционер Лайош Кошут. 1851 г. – Около остров Уайт (САЩ) се провежда първата американска регата за яхти – Купата на Америка. 1864 г. – Дванадесет нации подписват първата Женевска конвенция – учредени са Червеният кръст и Червеният полумесец. 1867 г. – В периода 22-26 август Васил Левски пребивава заедно с войводата Панайот Хитов и Иван Кършовски (писар на четата на Хитов) в Белград в „Хайдут Велковото кафене“ (където вероятно е имало и хан). 1879 г. – От 22 до 31 август се състои събор на митрополитите и духовенството в София по уредба на църквата в Княжество България. 1886 г. – Срещу Преврата в България от 21 август започва контрапреват, оглавяван от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. 1902 г. – Хенри Лейланд създава компанията Cadillac за производство на луксозни автомобили, собственост от 1909 г. на General Motors. 1910 г. – Япония анексира Корея и я управлява до края на Втората световна война. 1916 г. – Първата световна война: Първа армия разгромява Дунавската сръбска дивизия. 1919 г. – Първата световна война: Командването на Антантата разрешава на румънската армия да се установи по южнодобруджанската граница. През декември войските на Антантата се изтеглят от Добруджа. 1922 г. – Тодор Александров нарежда да се създаде Помощна организация на ВМРО в Пиринския край начело с Алеко Василев (Алеко паша). 1926 г. – В Йоханесбург, ЮАР, е открито злато. 1941 г. – Втора световна война: Нацистките войски достигат до Ленинград и по-късно започват Блокадата на Ленинград. 1941 г. – Втора световна война: Бойна група на БКП взривява във Варна влакова композиция на Вермахта, предназначена за Източния фронт. 1942 г. – Втора световна война: Бразилия обявява война на силите на Оста (Германия, Италия и Япония). 1944 г. – На две заседания на германската Главна квартира, състояли се на 22 и 24 август, Хитлер се изказва за организиране на „вътрешен преврат“ в България. 1955 г. – Народна република България подписва спогодба за разширено икономическо сътрудничество с ГДР. 1962 г. – Извършен е неуспешен опит за убийство на президента на Франция Шарл дьо Гол. 1966 г. – Създадена е Азиатската банка за развитие. 1968 г. – Папа Павел VI пристига в Колумбия на първото посещение на глава на Римокатолическата църква в Латинска Америка. 1969 г. – Открита е ТЕЦ Варна. 2006 г. – На 45 км от Донецк (Украйна) катастрофира руски пътнически самолет Ту-154, загиват всичките 170 души на борда. Родени 1647 г. – Дени Папен, френски физик и изобретател († 1712 г.) 1760 г. – Лъв XII, римски папа († 1829 г.) 1818 г. – Рудолф фон Йеринг, германски юрист († 1892 г.) 1821 г. – Александър Баранов, руски офицер († 1888 г.) 1854 г. – Милан I, крал на Сърбия († 1901 г.) 1860 г. – Елеонора фон Ройс-Кьостриц, царица на българите († 1917 г.) 1860 г. – Паул Нипков, германски инженер († 1940 г.) 1862 г. – Клод Дебюси, френски композитор († 1918 г.) 1871 г. – Иван Луков, български висш офицер и дипломат († 1926 г.) 1874 г. – Макс Шелер, немски философ и социолог († 1928 г.) 1879 г. – Павел Груев, български юрист († 1945 г.) 1890 г. – Флойд Олпорт, професор († 1978 г.) 1892 г. – Страшимир Димитров, български геолог († 1960 г.) 1897 г. – Елизабет Бергнер, немска артистка († 1986 г.) 1902 г. – Лени Рифенщал, немска кинорежисьорка († 2003 г.) 1903 г. – Александър Обретенов, български изкуствовед († 1990 г.) 1904 г. – Дън Сяопин, ръководител на Китайска народна република († 1997 г.) 1906 г. – Анастас Тотев, български икономист († 2000 г.) 1909 г. – Стоян Ц. Даскалов, български писател († 1985 г.) 1917 г. – Джон Лий Хукър, американски блус музикант († 2001 г.) 1920 г. – Волфдитрих Шнуре, немски писател († 1989 г.) 1920 г. – Рей Бредбъри, американски писател фантаст († 2012 г.) 1922 г. – Борислав Шаралиев, български режисьор († 2002 г.) 1922 г. – Милош Копецки, чешки актьор († 1996 г.) 1922 г. – Мишлин Прел, френска актриса 1926 г. – Зденка Дойчева, българска аниматорка и режисьорка († 2020 г.) 1926 г. – Иван Златев, български физик († 2006 г.) 1926 г. – Леда Тасева, българска актриса († 1989 г.) 1928 г. – Карлхайнц Щокхаузен, германски композитор († 2007 г.) 1933 г. – Ирмтрауд Моргнер, немска писателка († 1990 г.) 1936 г. – Петър Младенов, президент на Република България († 2000 г.) 1945 г. – Панайот Денев, български журналист 1946 г. – Васил Тоциновски, писател от Република Македония 1950 г. – Георги Гугалов, български футболист 1954 г. – Владимир Кюрчев, български художник от Украйна 1957 г. – Стийв Дейвис, професионален английски играч на снукър 1958 г. – Колм Фиори, американско-канадски актьор 1963 г. – Тори Еймъс, американска певица и пианистка 1964 г. – Матс Виландер, шведски тенисист 1967 г. – Адеуале Акинуйе-Агбайе, английски актьор 1967 г. – Лейн Стейли, американски музикант († 2002 г.) 1968 г. – Александър Мостовой, руски футболист 1975 г. – Родриго Санторо, бразилски актьор 1985 г. – Костадин Дяков, български футболист 1991 г. – Федерико Македа, италиански футболист 1995 г. – Дуа Липа, британска певица Починали 408 г. – Стилихон, римски военачалник (* 359 г.) 634 г. – Абу Бакр, ислямски халиф (* ок. 572) 1241 г. – Григорий IX, римски папа (* 1732 г.) 1350 г. – Филип VI, крал на Франция (* 1328 г.) 1358 г. – Изабела Френска, кралица на Англия(* 1295 г.) 1485 г. – Ричард III, крал на Англия (* 1452 г.) 1553 г. – Джон Дъдли, английски държавник (* 1504 г.) 1584 г. – Ян Кохановски, полски поет (* 1530 г.) 1711 г. – Луи-Франсоа дьо Буфлер, френски офицер (* 1644 г.) 1752 г. – Уилям Уистън, английски учен (* 1667 г.) 1806 г. – Жан-Оноре Фрагонар, френски художник (* 1732 г.) 1823 г. – Лазар Карно, френски политик (* 1753 г.) 1828 г. – Франц Йозеф Гал, немски лекар (* 1758 г.) 1850 г. – Николаус Ленау, австрийски поет (* 1802 г.) 1877 г. – Александър Кусов, руски офицер (* 1827 г.) 1878 г. – Мария-Кристина Бурбонска, кралица на Испания (* 1806 г.) 1891 г. – Ян Неруда, чешки писател (* 1834 г.) 1903 г. – Йордан Пиперката, български революционер (* 1870 г.) 1903 г. – Роберт Гаскойн-Сесил, британски политик (* 1830 г.) 1913 г. – Шенка Попова, българска актриса (* 1866 г.) 1922 г. – Майкъл Колинс, ирландски революционер (* 1890 г.) 1942 г. – Михаил Фокин, руски балетист и хореограф (* 1880 г.) 1958 г. – Роже Мартен дю Гар, френски писател, Нобелов лауреат през 1937 г. (* 1881 г.) 1980 г. – Джейм Макдонъл, американски авиационен пионер (* 1899 г.) 1989 г. – Александър Сергеевич Яковлев, съветски авиоконструктор (* 1906 г.) 2001 г. – Стефан Кънчев, български художник – график (* 1915 г.) 2005 г. – Люк Ферари, френски композитор (* 1929 г.) 2008 г. – Васил Александров (алпинист), български алпинист (* 1980 г.) 2012 г. – Стоян Коцев, български футболист и треньор (* 1945 г.) 2015 г. – Харди, български илюзионист (* 1940 г.) Празници Русия – Ден на националното знаме на Руската федерация 822

bg

2518

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

23 август

23 август е 235-ият ден в годината според григорианския календар (236-и през високосна). Остават 130 дни до края на годината. Събития 1244 г. – Турската армия превзема Йерусалим. 1305 г. – Екзекутиран е шотландския национален герой Уилям Уолъс. 1328 г. – Състои се коронацията на Филип VI. 1382 г. – Руската войска използва за първи път артилерия при отбраната на Москва от татарите. 1514 г. – Османските войски побеждават сефевидите в Битката при Чалдиран и придобиват контрол над източна Мала Азия и северен Ирак. 1572 г. – Късно вечерта в Париж започва масов погром на хугеноти, известен като Вартоломеевата нощ. 1770 г. – Джеймс Кук обявява Австралия за колония на Англия. 1799 г. – Наполеон напуска Египет и се завръща във Франция. 1839 г. – Обединеното кралство анексира Хонконг. 1866 г. – Австро-пруската война приключва с подписването на Пражки договор, съгласно който Венеция е предадена на Италия. 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Води се най-тежкият бой по време на Шипченската битка (11 август стар стил). 1914 г. – Първата световна война: Япония обявява война на Германия и бомбардира Циндао в Китай. 1921 г. – Файсал I е коронован за крал на Ирак. 1924 г. – Разстоянието между Земята и Марс е най-малко – за последен път е било такова през 10 век. 1927 г. – Никола Сако и Бартоломео Ванцети са екзекутирани на електрически стол в Масачузетс. 1935 г. – На кулите на Кремъл са поставени рубинови петолъчки. 1939 г. – Втора световна война: Нацистка Германия и СССР подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени между двете държави. 1940 г. – Втора световна война: Германия започва бомбардировки над Лондон. 1942 г. – Втора световна война: Започва Битката при Сталинград, продължила шест месеца. 1943 г. – Втората световна война: С победа на Червената армия завършва битката при Курската дъга – най-голямата танкова битка в историята. 1943 г. – След вечеря в италианското посолство в София, Цар Борис III е открит на сутринта в безсъзнание след силно повръщане. 1944 г. – Втора световна война: Освободена е Марсилия. 1944 г. – Втора световна война: Министър-председателят на Румъния Йон Антонеску е арестуван и е установено ново правителство; Румъния излиза от войната срещу Русия и се присъединява към Съюзниците. 1960 г. – В Екваториална Гвинея е заловена най-голямата жаба (3,3 kg). 1979 г. – Балетистът от Болшой театър Александър Годунов получава политическо убежище в САЩ. 1988 г. – Открита е 16 та Регионална конференция на Световната организация на ООН по прехрана и земеделие ФАО в гр. Краков, Полша, (23 – 26 август 1988 г.). 1989 г. – Пеещата революция: Приблизително 2 милиона граждани на Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце на пътя Вилнюс – Талин и образуват 600 км жива верига на свободата, в протест на 50-годишнината от включването им в СССР след съветско-нацисткия Пакт за ненападение. 1990 г. – Армения обявява своята независимост от СССР. 1990 г. – Източна Германия и Западна Германия обявяват, че ще се обединят на 3 октомври същата година. 1990 г. – Саддам Хюсеин се появява по иракската национална телевизия със западни „гости“ (всъщност заложници), в опит да предотврати Войната в Залива. 1991 г. – Борис Елцин обявява, че КПСС престава да съществува като политическа партия и се спира издаването на вестник Правда. 2006 г. – Левски (София) става първият български отбор, влязъл в групите на Шампионската лига. 2007 г. – Тим Хенман обявява на пресконференция в Ню Йорк, че ще се откаже от професионалния тенис. Родени 686 г. – Карл Мартел, франкски майордом († 741 г.) 1740 г. – Иван VI, император на Русия († 1764 г.) 1741 г. – Жан-Франсоа Лаперуз, френски изследовател († 1788 г.) 1754 г. – Луи XVI, крал на Франция († 1793 г.) 1766 г. – Йохан Центуриус фон Хофмансег, германски биолог († 1849 г.) 1769 г. – Жорж Кювие, френски биолог († 1832 г.) 1776 г. – Хьоне Вронски, полски философ и математик († 1853 г.) 1777 г. – Аделаид Орлеанска, френска принцеса († 1847 г.) 1780 г. – Вартоломей Копитар, словенски филолог и библиограф († 1844 г.) 1803 г. – Гюстав Вапер, белгийски художник († 1874 г.) 1851 г. – Алоис Ирасек, чешки писател († 1930 г.) 1852 г. – Арнълд Тойнби, британски социален икономист († 1883 г.) 1863 г. – Филип Чакъров, български революционер(† 1936 г.) 1864 г. – Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция († 1936 г.) 1868 г. – Пол Отле, белгийски библиограф († 1944 г.) 1869 г. – Едгар Ли Мастърс, американски поет († 1950 г.) 1870 г. – Йордан Пиперката, български революционер († 1903 г.) 1880 г. – Александър Грин, руски писател († 1932 г.) 1887 г. – Алвин Хансен, американски икономист († 1975 г.) 1896 г. – Владимир Бъчваров, български лекар († 1955 г.) 1896 г. – Жак Рюеф, френски икономист († 1978 г.) 1899 г. – Албер Клод, белгийски биохимик, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1983 г.) 1910 г. – Джузепе Меаца, италиански футболист († 1979 г.) 1912 г. – Джийн Кели, американски танцьор(† 1996 г.) 1921 г. – Кенет Ароу, американски икономист, Нобелов лауреат († 2017 г.) 1922 г. – Иван Джуренов, български писател († 2012 г.) 1923 г. – Пейо Бербенлиев, български архитект († 1999 г.) 1924 г. – Робърт Солоу, американски икономист, Нобелов лауреат през 1987 г. 1925 г. – Дончо Дончев (писател), български писател 1925 г. – Сулхан Цинцадзе, грузински композитор († 1991 г.) 1927 г. – Диана Баумринд, американски психолог († 2018 г.) 1930 г. – Вера Майлс, американска актриса 1933 г. – Йордан Хаджиев, български писател († 2019 г.) 1934 г. – Дора Смедовска, българска актриса 1940 г. – Николай Колев, български етнолог 1944 г. – Георги Стоилов, български политик 1945 г. – Исаяс Флорендо Бегония, филипински дипломат 1945 г. – Рита Павоне, италианска певица 1951 г. – Ахмад Кадиров, президент на Чечения († 2004 г.) 1965 г. – Илия Троянов, българо-германски писател 1966 г. – Чарли Бурман, английски актьор 1968 г. – Людмила Радкова, певица 1970 г. – Ривър Финикс, американски актьор († 1993 г.) 1971 г. – Деметрио Албертини, италиански футболист 1978 г. – Весела, българска попфолк певица 1978 г. – Георги Чиликов, български футболист 1978 г. – Коби Брайънт, американски баскетболист († 2020 г.) 1981 г. – Кармен Лувана, американска порно актриса 1984 г. – Глен Джонсън, английски футболист 1988 г. – Олга Говорцова, беларуска тенисистка Починали 93 г. – Гней Юлий Агрикола, римски сенатор († 40 г.) 634 г. – Абу Бакр, арабски халиф (* ок. 573 г.) 1103 г. – Магнус III, крал на Норвегия (* 1073 г.) 1305 г. – Уилям Уолъс, шотландски национален герой (* ок. 1270) 1387 г. – Олав IV, крал на Дания и Норвегия (* 1370 г.) 1507 г. – Жан Молине, френски писател (* 1435 г.) 1628 г. – Джордж Вилиърз, английски държавник († 1592 г.) 1806 г. – Шарл дьо Кулон, френски физик (* 1736 г.) 1832 г. – Йохан Георг Ваглер, германски зоолог (* 1800 г.) 1846 г. – Вилхелм Кюхелбекер, руски писател – декабрист (* 1797 г.) 1863 г. – Михаил Шчепкин, руски драматичен актьор (* 1788 г.) 1900 г. – Кийотака Курода, министър-председател на Япония (* 1840 г.) 1923 г. – Лазар Ванков, български геолог (* 1867 г.) 1926 г. – Рудолфо Валентино, италиански киноактьор (* 1895 г.) 1927 г. – Саад Заглул Паша, египетски държавник (* 1860 г.) 1944 г. – Абдул Меджид II, османски халиф (* 1868 г.) 1948 г. – Иван Миларов, български писател и драматург (* 1850 г.) 1953 г. – Васил Ангелов, български революционер (* 1882 г.) 1979 г. – Стефан Пейчев, български актьор (* 1905 г.) 1980 г. – Герхард Ханапи, австрийски футболист (* 1929 г.) 1982 г. – Алберту Кавалканти, бразилски режисьор и продуцент (* 1897 г.) 1982 г. – Стандфорд Мур, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1972 г. (* 1913 г.) 1987 г. – Дидие Пирони, френски пилот от Ф1 (* 1952 г.) 1989 г. – Роналд Лейнг, шотландски психиатър (* 1927 г.) 1999 г. – Андрей Чапразов, български драматичен и киноактьор (* 1920 г.) 2005 г. – Чудомир Начев, български лекар (* 1936 г.) 2006 г. – Иван Абаджиев, български политик (* 1930 г.) 2009 г. – Александър Божков, български политик (* 1951 г.) 2012 г. – Максим Бурханларски, български математик – новатор (* 1935 г.) 2016 г. – Димитър Цонев, български журналист (* 1959 г.) 2021 г. – Виолета Бахчеванова, българска актриса (* 1935 г.) Празници ЮНЕСКО – Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана (по повод въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.) Европейски съюз – Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма Латвия – Ден на черните ленти (по повод пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г.) Румъния – Ден на освобождението от фашизма (1944 г.; до 1989 г. денят е национален празник) Украйна – Ден на националния флаг 823

bg

2519

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

24 август

24 август е 236-ият ден в годината според григорианския календар (237-и през високосна година). Остават 129 дни до края на годината. Събития 79 г. – Изригва вулканът Везувий; градовете Помпей, Херкулан и Стабии са погребани под вулканична пепел и хиляди хора загиват (някои учени смятат, че това става на 24 октомври). 410 г. – Аларих I, крал на вестготите, превзема за три дни и ограбва Рим. 1185 г. – Солун е нападнат и ограбен, а голяма част от жителите му са избити от сицилиански нормани. 1215 г. – Папа Инокентий III обявява Магна харта за невалидна. 1349 г. – 6 хиляди евреи са убити в Майнц след обвинението, че са болни от чума. 1456 г. – Приключва отпечатването на Библията на Гутенберг. 1572 г. – Вартоломеева нощ: През нощта на празника на св. Вартоломей във Франция започва масово избиване на хугеноти (френски протестанти). 1690 г. – Основан е град Калкута в Индия. 1886 г. – Съставено е дванадесетото правителство на Княжество България, начело с Петко Каравелов. 1891 г. – Томас Едисон патентова кинокамерата. 1912 г. – Аляска става територия на САЩ. 1931 г. – Франция и СССР подписват договор за ненападение. 1944 г. – България във Втората световна война: Правителството на България издава нареждане войските на Нацистка Германия да напуснат територията на страната; в съответствие с нареждането започва обезоръжаване на германските войници и до 7 септември е отнето оръжието на 15 000 от тях. 1944 г. – Партизанско движение в България: Рило-Пиринския партизански отряд провежда Жабокрекската акция. 1949 г. – Влиза в сила договорът, с който се учредява НАТО. 1954 г. – Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер подписва закон, забраняващ комунистическата партия. 1966 г. – В СССР е изстрелян космическият апарат Луна 11. 1968 г. – Франция взривява първата си водородна бомба в операция Операция Канопус и така става петата термоядрена сила в света. 1969 г. – Открит е курортният комплекс Албена. 1971 г. – Pink Floyd изпълняват най-известния си концерт на развалините на амфитеатъра в Помпей, като с това отбелязват 1892-рата годишнина от изчезването на града. 1981 г. – Марк Дейвид Чапман е осъден на доживотен затвор без право на замяна през първите 20 години за убийството на Джон Ленън. 1991 г. – Михаил Горбачов подава оставка като водач на Комунистическата партия на Съветския съюз. 1991 г. – Украйна обявява своята независимост от СССР. 1992 г. – Установяват се дипломатически отношения между Китайска народна република и Южна Корея. 1994 г. – Израел и Организацията за освобождение на Палестина постигат съгласие за палестинска автономия на Западния бряг. 1995 г. – Излиза операционната система Windows 95 на Microsoft. 2006 г. – Международният астрономически съюз променя определението за „планета“, съгласно което Плутон вече се смята за планета джудже. 2008 г. – Закрити са Летните олимпийски игри в Пекин. Родени 1198 г. – Александър II, крал на Шотландия († 1429 г.) 1753 г. – Александър Римски-Корсаков, руски генерал († 1840 г.) 1772 г. – Вилхелм I, крал на Нидерландия († 1840 г.) 1865 г. – Фердинанд I, крал на Румъния († 1927 г.) 1874 г. – Станое Станоевич, сръбски историк († 1937 г.) 1899 г. – Хорхе Луис Борхес, аржентински писател († 1986 г.) 1905 г. – Сиака Стивънс, министър-председател (1967 – 1971) и президент (1971 – 1985) на Сиера Леоне († 1988 г.) 1915 г. – Алис Брадли Шелдън, британска писателка († 1987 г.) 1916 г. – Хол Смит, американски актьор († 1994 г.) 1926 г. – Атанас Жеков, български художник († 2006 г.) 1927 г. – Хари Марковиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 1990 г. 1929 г. – Ясер Арафат, палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г. († 2004 г.) 1932 г. – Кирил Бъчваров, български писател († 2009 г.) 1936 г. – Любка Рондова, българска народна певица († 2016 г.) 1945 г. – Винс Макмеън, представител на Световна федерация по кеч 1945 г. – Кен Хенсли, британски рок музикант († 2020 г.) 1947 г. – Паулу Коелю, бразилски писател 1948 г. – Жан-Мишел Жар, френски музикант 1948 г. – Силвия Рангелова, българска актриса 1951 г. – Орсън Кард, американски писател 1954 г. – Константа Тимчева, български онколог 1955 г. – Петко Йовчев, български архитект († 2012 г.) 1959 г. – Михаел Клееберг, германски писател и преводач 1965 г. – Марли Матлин, американска актриса 1965 г. – Реджи Милър, американски баскетболист 1971 г. – Антоанета Френкева, българска плувкиня 1972 г. – Адриан Гънел, английски професионален играч на снукър 1973 г. – Грей Делайл, американска актриса 1977 г. – Ангелина Гаврилова, българска балерина 1977 г. – Сафийе Чан, германска поетеса 1977 г. – Юрген Махо, австрийски футболист 1977 г. – Роберт Енке, германски футболист, вратар († 2009 г.) 1979 г. – Елена Грозданова, българска актриса 1979 г. – Костадин Филипов, български журналист и писател 1980 г. – Рейчъл Карпани, австралийска актриса 1981 г. – Чад Майкъл Мъри, американски актьор 1982 г. – Ким Шелстрьом, шведски футболист 1983 г. – Марта Игареда, мексиканска актриса 1988 г. – Рупърт Гринт, британски актьор Починали 79 г. – Плиний Стари, древноримски учен (* 23 г.) 1540 г. – Пармиджанино, италиански художник (* 1503 г.) 1572 г. – Гаспар дьо Колини, френски адмирал (* 1519 г.) 1832 г. – Никола Леонар Сади Карно, френски физик (* 1796 г.) 1846 г. – Иван Крузенщерн, руски мореплавател († 1770 г.) 1888 г. – Рудолф Клаузиус, германски физик (* 1822 г.) 1889 г. – Александър фон Коцебу, руски художник (* 1815 г.) 1899 г. – Екатерина Симидчиева, българска героиня (* 1872 г.) 1906 г. – Константинос Гарефис, гръцки капитан (* 1874 г.) 1907 г. – Иван Наумов Алябака, български революционер (* ок. 1870 г.) 1940 г. – Паул Нипков, германски инженер (* 1860 г.) 1949 г. – Маргарет Мичел, американска писателка (* 1900 г.) 1950 г. – Григорий Кулик, съветски маршал (* 1890 г.) 1954 г. – Жетулиу Варгас, президент на Бразилия (* 1882 г.) 1966 г. – Борис Ангелушев, български художник (* 1902 г.) 1978 г. – Луи Прима, американски певец († 1910 г.) 1991 г. – Сергей Ахромеев, съветски маршал (* 1923 г.) 2005 г. – Чудомир Начев, български лекар (* 1936 г.) 2014 г. – Ричард Атънбъро, британски режисьор и актьор (* 1923 г.) 2016 г. – Валтер Шел, четвърти Бундеспрезидент на Германия (* 1919 г.) Празници България – Празник на Гълъбово (за 2012 г.) – Регламентиран с Наредба за символиката, приета с Решение на Общински съвет от 9 декември 2005 г. Чества се през последния петък, събота и неделя на август Украйна – Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 г., национален празник) Казахстан и Либерия – Ден на националния флаг Сиера Леоне – Рожден ден на президента Сиака Стивънс 824

bg

2520

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

25 август

25 август е 237-ият ден в годината според григорианския календар (238-и през високосна). Остават 128 дни до края на годината. Събития 55 г. пр.н.е. – Юлий Цезар напада Британия. 325 г. – Никейският събор определя правилата за изчисляване на датата на Великден в християнската църква. 1580 г. – Испанската армия превзема Лисабон и Португалия е анексирана от Испания. 1718 г. – Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка. 1758 г. – Седемгодишната война: Пруския крал Прусия побеждава руската армия в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша). 1768 г. – Джеймс Кук започва първата си експедиция. 1819 г. – В Швейцарските Алпи е намерен извор, наречен Саския, чийто вода се счита за най-чистата и с най-добър минерален състав в света. 1825 г. – Уругвай обявява независимостта си от Бразилия. 1830 г. – Започва Белгийската революция. 1875 г. – Осъществено е първото преплуване на Ла Манша – от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият рекорд е под 7 часа). 1916 г. – България в Първата световна война: Руската армия форсира Дунав и навлиза в българска територия. 1920 г. – Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, успешно изтласкват от Варшава Червената армия. 1928 г. – Завършен е строежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на английския футболен отбор Ливърпул. 1940 г. – Втората световна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин. 1944 г. – Втората световна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация. 1960 г. – В Рим са открити XVII Олимпийски игри. 1961 г. – В София е открита Втората лятна универсиада. 1967 г. – Установена е гореща линия между Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Великобритания. 1978 г. – В Испания е отменено смъртното наказание в мирно време. 1988 г. – При пожар изгарят много здания в централната част на Лисабон. 1989 г. – Космическия апарат на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната голяма планета, преди да напусне Слънчевата система. 1991 г. – Беларус обявява независимост от СССР. 1993 г. – В Асама (Индия) побеснял слон прегазва и убива 44 души. 1997 г. – В Берлин е осъден на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически лидер, заради убитите при бягство на Запад граждани, опитали се да преминат през Берлинската стена. 2003 г. – Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия. Родени 1530 г. – Иван IV, цар на Русия († 1584 г.) 1744 г. – Йохан Готфрид фон Хердер, германски философ († 1803 г.) 1767 г. – Луи Сен-Жюст, френски революционер и писател († 1794 г.) 1819 г. – Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.) 1841 г. – Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1917 г.) 1843 г. – Александър Фок, руски военен деец († 1926 г.) 1862 г. – Луи Барту, френски политик († 1934 г.) 1873 г. – Константин Георгиев, български военен деец († 1925 г.) 1874 г. – Михаил Розов, български революционер († 1934 г.) 1891 г. – Алберто Савинио, италиански писател († 1952 г.) 1900 г. – Ханс Адолф Кребс, британски лекар и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1981 г.) 1905 г. – Калин Бояджиев, български архитект († 1968 г.) 1905 г. – Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.) 1911 г. – Во Нгуен Зиап, виетнамски генерал († 2013 г.) 1912 г. – Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.) 1916 г. – Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 г. († 2003 г.) 1916 г. – Георги Петров, български аграрен учен, селекционер († 1984 г.) 1918 г. – Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.) 1923 г. – Алваро Мутис, колумбийски писател († 2013 г.) 1928 г. – Херберт Крьомер, германски физик, Нобелов лауреат през 2000 г. 1928 г. – Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.) 1930 г. – Шон Конъри, шотландски киноактьор († 2020 г.) 1933 г. – Том Скерит, американски актьор 1934 г. – Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик († 2017 г.) 1938 г. – Фредерик Форсайт, английски писател 1942 г. – Маргарита Терехова, руска актриса 1947 г. – Ан Арчър, американска актриса 1949 г. – Джийн Симънс, един от основателите на група KISS 1951 г. – Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest 1954 г. – Елвис Костело, британски рок музикант 1954 г. – Бруно Мансер, швейцарски общественик 1958 г. – Тим Бъртън, американски кинорежисьор 1959 г. – Илко Семерджиев, български политик 1964 г. – Василиос Котрониас, гръцки шахматист 1964 г. – Джоан Уоли, английска актриса 1970 г. – Аарън Джефри, австралийски актьор 1970 г. – Клаудия Шифер, германски фотомодел 1970 г. – Мариян Тодоров, български футболист и треньор 1971 г. – Джилберто Симони, италиански колоездач 1973 г. – Фатих Акин, германски режисьор 1976 г. – Александър Скарсгорд, шведски актьор 1977 г. – Джонатан Того, американски актьор 1981 г. – Рейчъл Билсън, американска актриса 1982 г. – Симон дьо Гейл, британски архитект, художник и изобретател 1987 г. – Блейк Лайвли, американска актриса Починали 383 г. – Грациан, римски император (* 359 г.) 1270 г. – Луи IX, крал на Франция (* 1214 г.) 1688 г. – Хенри Морган, уелски капер (* ок. 1635 г.) 1742 г. – Карлуш Сейшаш, португалски композитор (* 1704 г.) 1776 г. – Дейвид Хюм, шотландски философ (* 1711 г.) 1822 г. – Уилям Хершел, немски астроном (* 1738 г.) 1840 г. – Карл Имерман, немски писател (* 1796 г.) 1845 г. – Джузепе Ачерби, италиански изследовател (* 1773 г.) 1867 г. – Майкъл Фарадей, британски физик (* 1791 г.) 1875 г. – Шарл Огюст Фросар, френски генерал (* 1807 г.) 1900 г. – Фридрих Ницше, немски философ (* 1844 г.) 1906 г. – Лука Иванов, български офицер (* 1867 г.) 1908 г. – Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1852 г.) 1919 г. – Георги Кирков, български писател (* 1867 г.) 1925 г. – Иван Бърльо, български революционер (* 1876 г.) 1938 г. – Александър Куприн, руски писател (* 1870 г.) 1942 г. – Панайот Пипков, български композитор (* 1871 г.) 1949 г. – Кръстьо Пастухов, български политик (* 1874 г.) 1956 г. – Алфред Кинси, американски биолог (* 1894 г.) 1958 г. – Светозар Димитров, български писател (* 1905 г.) 1967 г. – Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист (* 1918 г.) 1967 г. – Пол Муни, американски актьор (р. 1895 г.) 1976 г. – Ейвинд Юнсон, шведски писател, Нобелов лауреат през 1974 г. (* 1900 г.) 1979 г. – Димитър Гюдженов, български художник (* 1891 г.) 1984 г. – Труман Капоти, американски писател (* 1924 г.) 1988 г. – Франсоаз Долто, френска лекарка (* 1908 г.) 2001 г. – Алия, американска певица (* 1979 г.) 2001 г. – Кен Тирел, британски автомобилен състезател (* 1924 г.) 2005 г. – Георги Илиев, български борец (* 1966 г.) 2006 г. – Кирил Ракаров, български футболист (* 1932 г.) 2009 г. – Едуард Кенеди, американски политик (* 1932 г.) 2012 г. – Нийл Армстронг, американски астронавт (* 1930 г.) Празници България – Празник на град Лъки и Ден на миньора (за 2015 г.) – Отбелязва се през последната събота на месец август с Решение на Общински съвет Парагвай – Ден на конституцията Уругвай – Ден на независимостта (от Бразилия, 1825 г., национален празник) 825

bg

2521

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

26 август

26 август е 238-ият ден в годината според григорианския календар (239-и през високосна година). Остават 127 дни до края на годината. Събития 1071 г. – Селджуците, ръководени от Алп Арслан, нанасят тежко поражение на Византийската империя в Битката при Манцикерт. 1278 г. – Ладислау IV и Рудолф I побеждават Отакар II в битката при Марсово поле в тогавашна Моравия. 1346 г. – Стогодишната война: Състои се Битката при Креси между средновековните кралства на Англия и Франция, в която английските стрелци с дълги лъкове показват военно превъзходство пред френските арбалетчици и тежковъоръжени рицари. 1466 г. – Разкрит е заговор срещу Пиеро ди Козимо Медичи във Флоренция, ръководен от Лука Пити. 1498 г. – Микеланджело получава поръчка за Пиета. 1768 г. – Капитан Джеймс Кук отплава от Англия на борда на Ендевър. 1778 г. – Първото документирано изкачване на Триглав – най-високия връх в Словения. 1789 г. – Във Версайския дворец е приета Декларацията за правата на човека и гражданина. 1858 г. – Първите новини предадени чрез телеграф. 1862 г. – Американска гражданска война: започва Второто сражение при Бул Рън. 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Край на Втората битка при Шипка. 1883 г. – Вулканът Кракатау изригва и причинява огромно цунами, което разрушава селищата на островите Ява и Суматра в Индонезия, убивайки 36 000 души. 1886 г. – Княз Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол. 1914 г. – Първа световна война: Германската колония Тоголанд е нападната от френски и британски войски, които я превземат след пет дни. 1920 г. – Влиза в сила 19-ата поправка към Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват. 1923 г. – Райко Даскалов e застрелян в Прага от член на Вътрешната македонска революционна организация. 1926 г. – Основан е италианския АКФ Фиорентина. 1934 г. – Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка. 1940 г. – Чад става френска колония и се присъединява към Антантата под управлението на Феликс Ебое – първия черен губернатор във френска колония. 1942 г. – Холокост в Шорткиав, западна Украйна: В 2:30 германски войници започват да изкарват евреите от жилищата им, разделят ги на групи по 120 души, натоварват ги в товарни вагони и депортират 2000 от тях в концетрационния лагер Белзец. 500 деца и болни са убити на място. 1944 г. – Втора световна война: Шарл дьо Гол влиза в Париж. 1944 г. – България във Втората световна война: Царство България обявява неутралитет във Втората световна война и желание за примирие с Великобритания и САЩ. 1947 г. – Шестото велико народно събрание приема Закон за забрана и разтурване на Българския земеделски народен съюз – Никола Петков и на Българския земеделски младежки съюз към него. 1957 г. – СССР оповестява успешното тестване на междуконтинентална балистична ракета. 1966 г. – Започва войната на Намибия за независимост. 1970 г. – Новото феминистко движение в САЩ, ръководено от Бети Феридан, започва националната Женска стачка за равенство. 1978 г. – Папския конклав избира Йоан Павел I за папа. 1978 г. – Програма Интеркосмос: На борда на съветския космически апарат Союз 31 лети първият германски космонавт Зигмунд Йен. 1990 г. – Подпален е Партийният дом в центъра на София. 1999 г. – Майкъл Джонсън подобрява световния рекорд в спринта на 400 метра с време от 43,18 секунди. 1999 г. – Русия започва Втората чеченска война като отговор на нахлуването в Дагестан на Ислямската международна умиротворителна бригада. 2008 г. – Русия едностранно признава независимостта на отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия. 2020 г. – Открита е третата линия на Софийското метро Родени 1596 г. – Фридрих V, курфюрст на Пфалц († 1632 г.) 1676 г. – Робърт Уолпоул, британски държавник († 1745 г.) 1728 г. – Йохан Ламберт, швейцарски учен енциклопедист († 1777 г.) 1740 г. – Жозеф Монголфие, френски изобретател († 1810 г.) 1743 г. – Антоан Лавоазие, френски химик († 1794 г.) 1809 г. – Константин фон Алвенслебен, немски генерал († 1892 г.) 1819 г. – Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг и принц-консорт на кралица Виктория († 1861 г.) 1850 г. – Шарл Рише, френски психолог и физиолог, Нобелов лауреат († 1935 г.) 1880 г. – Гийом Аполинер, френски поет († 1918 г.) 1881 г. – Панайот Черна, румънски поет от български произход († 1913 г.) 1882 г. – Джеймс Франк, германски физик, Нобелов лауреат († 1964 г.) 1896 г. – Иван Михайлов, български революционер († 1990 г.) 1899 г. – Павел Юдин, руски философ († 1968 г.) 1901 г. – Александър Жендов, български художник († 1953 г.) 1901 г. – Максуел Тейлър, американски офицер († 1987 г.) 1910 г. – Майка Тереза, индийска католическа монахиня, Нобелова лауреатка († 1997 г.) 1914 г. – Хулио Кортасар, аржентински писател († 1984 г.) 1915 г. – Борис Сафонов, съветски военен пилот († 1942 г.) 1918 г. – Катрин Джонсън, американска физичка († 2020 г.) 1932 г. – Иван Динков, български писател († 2005 г.) 1939 г. – Тодор Колев, български актьор († 2013 г.) 1951 г. – Едуард Уитън, американски физик 1956 г. – Брет Кълън, американски актьор 1957 г. – Д-р Албан, нигерийско-шведски певец 1957 г. – Любомир Любенов, български кануист 1959 г. – Ивайло Джамбазов, български актьор († 2009 г.) 1960 г. – Емануел Икономов, български писател 1966 г. – Йенс Гад, германски музикант 1966 г. – Шърли Менсън, шотландска певица и актриса 1970 г. – Мелиса Маккарти, американска актриса, сценарист и продуцент 1972 г. – Талия Соди, мексиканска певица и актриса 1980 г. – Маколи Кълкин, американски актьор 1980 г. – Крис Пайн, американски актьор 1988 г. – Тори Блек, американска порнографска актриса Починали 1214 г. – Михаил IV Авториан, вселенски патриарх 1278 г. – Отакар II, крал на Бохемия (* 1230 г.) 1346 г. – Убити в Битката при Креси: Шарл II, граф на Аленсон Луи I, граф на Фландрия Ян Люксембургски Рудолф, дюк на Лорейн 1572 г. – Петрус Рамус, френски философ 1666 г. – Франс Халс, холандски художник (* ок. 1580) 1723 г. – Антони ван Льовенхук, холандски учен (* 1632 г.) 1830 г. – Карл-Фридрих Фален, шведски учен (* 1764 г.) 1850 г. – Луи-Филип, крал на Франция (* 1773 г.) 1910 г. – Уилям Джеймс, американски философ (* 1842 г.) 1921 г. – Матиас Ерцбергер, германски политик (* 1885 г.) 1923 г. – Райко Даскалов, български политик (* 1886 г.) 1929 г. – Иван Вулпе, български певец (* 1876 г.) 1930 г. – Лон Чани Старши – американски актьор 1944 г. – Станке Димитров, български комунист (* 1889 г.) 1945 г. – Франц Верфел, австрийски поет, романист, драматург (* 1890 г.) 1958 г. – Ралф Вон Уилямс, английски композитор 1974 г. – Чарлз Линдберг, американски авиатор (* 1902 г.) 1978 г. – Хосе Мануел Морено, аржентински футболист 1978 г. – Шарл Боайе, френски актьор (* 1899 г.) 1980 г. – Роза Албах-Рети, немска актриса (* 1874 г.) 1987 г. – Георг Витиг, немски химик, носител на Нобелова награда за химия (* 1897 г.) 1989 г. – Ървинг Стоун, американски писател (* 1903 г.) 1998 г. – Недялко Делков, български дендролог (* 1929 г.) 1998 г. – Ремо Джацото, италиански музиколог (* 1910 г.) 1998 г. – Фредерик Рейнс, американски физик, Нобелов лауреат (* 1918 г.) 2004 г. – Лора Браниган, американска певица и актриса от ирландски произход (* 1952 г.) 2005 г. – Волфганг Бауер, австрийски писател (* 1941 г.) 2005 г. – Денис Д'Амур, канадски китарист, член на Voivod 2009 г. – Катя Зехирева, българска актриса (* 1926 г.) 2013 г. – Волфганг Херндорф, немски писател и художник (* 1965 г.) 2022 г. – Надя Топалова, българска актриса (* 1935 г.) Празници Християнски празници: Св. мчци Адриан и Наталия от Никомедия (православен). Имен ден в България празнуват всички, носещи имената Адриан, Адриана, Наталия и производните им. Александър от Бергамо (католически) Дейвид Люис България – Празник на град Мадан (за 2012 г.) – Отбелязва се в последната неделя на август България – Ден на туризма (за 2012 г.) – Отбелязва се през последния неделен ден от август в чест на първото масово туристическо изкачване на Черни връх на Витоша на 27 август 1895 г., след публикуването на фейлетона – покана „До софийските любители на българската природа“ на Алеко Константинов Намибия – Ден на героите САЩ – Ден на женското равенство Световен ден на кучето – води началото си от САЩ и се отбелязва от 2004 г. 826

bg

2522

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

27 август

27 август е 239-ият ден в годината според григорианския календар (240-и през високосна година). Остават 126 дни до края на годината. Събития 1798 г. – Обединени френски и ирландски сили разбиват английската армия и провъзгласяват Ирландия за република. 1813 г. – Наполеон разгромява обединените руско-австрийско-пруски войски в Битката при Дрезден. 1859 г. – В Пенсилвания (САЩ) е открит първият нефтен кладенец в света. 1883 г. – Вулканът Кракатау в Индонезия започва последната си фаза на изригване. 1895 г. – На Черни връх във Витоша започва основаването на Български туристически съюз под ръководството на писателя Алеко Константинов. 1896 г. – Англо-занзибарска война: Състои се най-кратката война в историята – едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар. 1908 г. – Основан е белгийският футболен клуб Андерлехт. 1911 г. – Основан е ПФК ЦСКА Москва под името ОЛЛС. 1916 г. – Първата световна война: Румъния обявява война на Австрия, а Италия обявява война на Германия. 1916 г. – Първата световна война: Българската армия осъществява втория етап на Леринската операция на Македонския фронт. 1928 г. – В Париж шестнадесет държави подписват пакта Бриан-Келог, който отхвърля войната, като способ за решаване на международни конфликти; окончателно пактът е подписан от 62 държави, но той не допринася с нищо за световния мир. 1939 г. – В Германия е осъществен първият в света полет на реактивен самолет. 1950 г. – Би Би Си осъществява първото телевизионно предаване на живо. 1955 г. – Излиза първият брой на книгата Световни рекорди на Гинес. 1959 г. – С решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит концлагера Белене. 1962 г. – НАСА изстрелва космическия апарат Маринър 2. 1977 г. – В експлоатация е пусната АЕЦ в Чернобил. 1979 г. – Бомба на ИРА убива Лорд Маунтбатън и още 3 души, докато са на почивка на яхта в Слайгоу, Ирландия; друга бомба в Северна Ирландия убива 18 британски войници. 1991 г. – Европейската общност признава независимостта на Балтийските страни: Литва, Латвия и Естония. 1991 г. – Молдова обявява независимостта си от СССР. 1999 г. – Руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса – 742 дни, прекарани в космическата станция Мир. 2000 г. – Кулата Останкино в Москва се запалва, трима души загиват. 2003 г. – Марс е в най-близка позиция до Земята за последните 60 000 години, като минава приблизително на 55 758 006 километра от Земята. Родени 865 г. – Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази, персийски учен († 925 г.) 1687 г. – Хенри Кери, английски поет и композитор († 1743 г.) 1770 г. – Георг Вилхелм Фридрих Хегел, германски философ († 1831 г.) 1828 г. – Христо Г. Данов, български просветител и писател († 1911 г.) 1845 г. – Фридрих фон Мартенс, руски юрист и дипломат от немски произход († 1909 г.) 1856 г. – Иван Франко, украински писател и литературовед († 1916 г.) 1860 г. – Карл Антон Ларсен, норвежки полярен изследовател († 1924 г.) 1865 г. – Чарлс Дос, американски политик, Нобелов лауреат († 1951 г.) 1867 г. – Марин Василев, български скулптор († 1931 г.) 1871 г. – Теодор Драйзър, американски писател († 1945 г.) 1874 г. – Карл Бош, немски химик, Нобелов лауреат през 1931 г. († 1940 г.) 1878 г. – Пьотър Врангел, белогвардейски генерал († 1928 г.) 1890 г. – Ман Рей, американски фотограф († 1976 г.) 1896 г. – Иван Михайлов, български революционер († 1990 г.) 1897 г. – Ангел Тодоров, български актьор († 1984 г.) 1908 г. – Линдън Б. Джонсън, 36-и президент на САЩ († 1973 г.) 1909 г. – Валтер Арнолд, германски скулптор († 1979 г.) 1915 г. – Норман Рамзи, американски физик, Нобелов лауреат († 2011 г.) 1927 г. – Януш Вазов, български сценарист († 2006 г.) 1931 г. – Шри Чинмой, индийски мистик, духовен водач и деец за мир († 2007 г.) 1938 г. – Стоян Китов, български футболист 1941 г. – Сезария Евора, етнопевица от Кабо Верде († 2011 г.) 1943 г. – Петер Хениш, австрийски писател 1948 г. – Владо Даверов, български писател и сценарист 1953 г. – Питър Стормър, шведски актьор 1954 г. – Петър Величков, български литературовед 1955 г. – Боян Ангелов, български писател 1959 г. – Герхард Бергер, австрийски пилот от Формула 1 1962 г. – Дийн Девлин, американски сценарист 1963 г. – Красимир Коев, български футболист 1969 г. – Добромир Дафинов, български футболист 1969 г. – Сизар Милан, американски рехабилитатор на кучета и тв водещ 1970 г. – Питър Ебдън, английски играч на снукър 1970 г. – Юлиян Нейчев, български футболист 1971 г. – Иван Иванов, български щангист 1972 г. – Джими Поп, американски музикант Bloodhound Gang 1974 г. – Деян Донков, български актьор 1976 г. – Карлос Моя, испански тенисист 1976 г. – Марк Уебър, австралийски пилот от Формула 1 1977 г. – Деко, бразилски футболист 1983 г. – Джамала, украинска певица 1984 г. – Съли Мунтари, ганайски футболист 1986 г. – Слави Панайотов, български ютюбър и писател Починали 1576 г. – Тициан, италиански художник (* ок. 1485) 1635 г. – Лопе де Вега, испански писател (* 1562 г.) 1664 г. – Франсиско Сурбаран, испански художник (* 1598 г.) 1839 г. – Александър Одоевски, руски поет-декабрист (* 1802 г.) 1876 г. – Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1940 г.) 1935 г. – Ото Шот, немски химик и оптик (* 1851 г.) 1936 г. – Иван Енчев, български художник (* 1882 г.) 1948 г. – Андон Калчев, български офицер и революционер (* 1910 г.) 1950 г. – Чезаре Павезе, италиански писател (* 1908 г.) 1952 г. – Кръстьо Сарафов, български драматичен актьор (* 1876 г.) 1958 г. – Ърнест Лорънс, американски физик, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1901 г.) 1963 г. – Константин Сагаев, български писател и драматург (* 1889 г.) 1965 г. – Льо Корбюзие, швейцарски архитект и теоретик на архитектурата (* 1887 г.) 1975 г. – Хайле Селасие, император на Етиопия (* 1892 г.) 1979 г. – Луис Маунтбатън, британски аристократ (* 1900 г.) 1982 г. – Магда Колчакова, българска драматична и киноактриса (* 1914 г.) 1990 г. – Стиви Рей Вон, американски блус китарист и певец (* 1954 г.) 1994 г. – Любомир Алдев, български футболист (* 1916 г.) 2014 г. – Валери Петров, български поет, сценарист, драматург и преводач (* 1920 г.) Празници Иран – Ден на Аптеката или Рази Ден – в чест на Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази Молдова – Ден на независимостта (от СССР, 1991 г., национален празник) 827

bg

2523

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

28 август

28 август е 240-ият ден в годината според григорианския календар (241-ви през високосна). Остават 125 дни до края на годината. Събития 1521 г. – Османските турци обсаждат Белград. 1619 г. – Фердинанд II става император на Свещената римска империя, опитите му да ликвидират протестантизма разпалват Тридесетгодишната война. 1789 г. – Английският астроном Уилям Хершел открива Енцелад – естествен спътник на Сатурн. 1849 г. – След едномесечна обсада, Венеция, която се самопровъзгласява за независима, се предава на Австрия. 1883 г. – Американецът Джон Дж. Монтгомъри успява да извърши полет с планер, който може да се управлява. 1884 г. – Направена е първата известна снимка на торнадо. 1886 г. – Съставено е тринадесетото правителство на България, начело с Васил Радославов. 1908 г. – САЩ въвеждат на въоръжение дирижабли. 1910 г. – Черна гора обявява независимостта си от Турция. 1937 г. – Киичиро Тойода учредява в Япония автомобилната компания Тойота. 1943 г. -- Умира Цар Борис III. 1944 г. – Втората световна война: От германска окупация са освободени Марсилия и Тулон. 1961 г. – В София е създадена Селскостопанска академия, преобразувана през 2001 г. на Национален център за аграрни науки. 1963 г. – Мартин Лутър Кинг произнася прочутата си реч Имам една мечта пред 250 000 участници в похода за граждански права на чернокожите до Мемориала на Ейбрахъм Линкълн, Вашингтон. 1982 г. – В Сан Франсиско се провеждат първите Гей игри. 1990 г. – Ирак обявява окупирания Кувейт за 19-а иракска провинция, носеща името на Саддам Хюсеин, а столицата е прекръстена на Кадима. 1993 г. – 76 души загиват при самолетна катастрофа в Таджикистан. 1996 г. – Принц Чарлз и Принцеса Даяна се развеждат. 2000 г. – Прекратена е 7-годишната гражданска война в Бурунди, отнела живота на над 200 хил. души. 2006 г. – Започва едноседмичния културен ежегоден фестивал Burning Man. Родени 1495 г. – Франсишку ди Са ди Миранда, португалски поет († 1558 г.) 1592 г. – Джордж Вилиърз, английски държавник († 1628 г.) 1749 г. – Йохан Волфганг фон Гьоте, немски писател († 1832 г.) 1814 г. – Шеридан Ле Фаню, ирландски писател († 1873 г.) 1827 г. – Екатерина Михайловна, Велика руска княгиня († 1894 г.) 1833 г. – Едуард Бърн-Джоунс, британски художник († 1898 г.) 1863 г. – Андре Блондел, френски физик († 1938 г.) 1867 г. – Недялка Шилева, българска учителка, деятелка на Съединението († 1959 г.) 1877 г. – Димитър Дечев, български класически филолог († 1958 г.) 1880 г. – Николай Масалитинов, български актьор, режисьор († 1961 г.) 1882 г. – Ернст Вайс, австрийски писател († 1940 г.) 1888 г. – Дора Габе, българска поетеса († 1983 г.) 1895 г. – Димитър Светогорски, български морски офицер († 1918 г.) 1897 г. – Никола Ботушев, деец на БКП († 1941 г.) 1898 г. – Тодор Владигеров, български икономист († 1967 г.) 1899 г. – Шарл Боайе, френски актьор († 1978 г.) 1903 г. – Атанас Москов, български политик († 1995 г.) 1903 г. – Ангел Чаушев, антифашист от Баташкия край († 1944 г.) 1904 г. – Антон Югов, български политик († 1991 г.) 1904 г. – Начо Иванов, български комунист († 1944 г.) 1908 г. – Робер Мерл, Френски писател († 2004 г.) 1910 г. – Тялинг Купманс, датски икономист, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1985 г.) 1916 г. – Джак Ванс, американски писател († 2013 г.) 1925 г. – Аркадий Стругацки, руски писател († 1991 г.) 1937 г. – Орфей Цоков, български сценарист († 2002 г.) 1940 г. – Никола Манев, български художник († 2018 г.) 1944 г. – Бойд Кодиктън, американски автомобилен дизайнер († 2008 г.) 1945 г. – Ивайло Балабанов, български поет († 2021 г.) 1951 г. – Енчо Недев, български футболист 1965 г. – Аманда Тапинг, канадска актриса 1965 г. – Шаная Туейн, канадска певица 1969 г. – Джак Блек, американски артист и музикант 1969 г. – Силвия Лулчева, българска актриса 1983 г. – Алфонсо Ерера, мексикански актьор и певец Починали 886 г. – Хайнрих, херцог на Австразия (* ? г.) 430 г. – Августин, римски християнски светец и теолог (* 354 г.) 876 г. – Лудвиг II Немски, франкски крал (* 806 г.) 1481 г. – Афонсу V, крал на Португалия (* 1432 г.) 1654 г. – Аксел Уксенхерна, канцлер и регент на Швеция (* 1583 г.) 1863 г. – Айлхард Мичерлих, немски химик (* 1784 г.) 1901 г. – Никола Живков, български педагог и общественик (* 1847 г.) 1914 г. – Анатолий Лядов, руски композитор, диригент и музикален педагог (* 1855 г.) 1943 г. – Борис III, цар на България (* 1894 г.) 1968 г. – Антон Панов, македонски писател (* 1906 г.) 1971 г. – Джефри Лорънс, британски юрист (* 1881 г.) 1978 г. – Робърт Шоу, британски актьор (* 1927 г.) 1979 г. – Константин Симонов, руски писател († 1915 г.) 1981 г. – Патрик Футуна, ирландски учен (* 1947 г.) 1987 г. – Джон Хюстън, американски режисьор (* 1906 г.) 1995 г. – Михаел Енде, немски детски писател (* 1929 г.) 2001 г. – Видин Даскалов, български оперетен певец (* 1929 г.) 2001 г. – Сергей Перхун, украински футболист(* 1977 г.) 2006 г. – Мелвин Шварц, американски физик, Нобелова лауреат (* 1932 г.) 2007 г. – Антонио Пуерта, испански футболист (* 1984 г.) 2010 г. – Августин Кандиотис, гръцки духовник (* 1907 г.) Празници Православните държави от бивша Югославия и Русия – Успение на Дева Мария България – Ден на 13-те поименни безсмъртни българи – На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис Трети. На 28 август 1993 г., по повод 50 години от кончината му, за първи път е прокламирана от Ваклуш Толев идеята за изграждане на Дом – светилище и утвърждаване на 28 август за Ден на безсмъртните българи. За първи път Денят е отбелязан през 1998 г. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общински съвет на гр. Велики Преслав, от 28 януари 2003 г. Това са Цар Борис Трети – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи. България – Празник на Община Трекляно Филипини – Ден на националните герои Хонконг – Ден на освобождението (1945 г., от японска окупация) 828

bg

2524

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

29 август

29 август е 241-вият ден в годината според григорианския календар (242-ри през високосна). Остават 124 дни до края на годината. Събития 587 г. пр.н.е. – Навуходоносор II разрушава Соломоновия храм. 70 г. – Император Тит разрушава Втория храм. 135 г. – Легионите под командването на император Адриан и предводителството на Юлий Север превземат крепостта Бейтар, с което се слага край на Втората юдейско-римска война. 1521 г. – Османските турци завладяват Белград. 1526 г. – Османската армия, начело със султан Сюлейман Великолепни, разбива унгарците при Мохач. 1541 г. – Османските турци завладяват град Буда (днес Будапеща), столицата на тогавашното Унгарско кралство. 1698 г. – Руският цар Петър I издава забрана за носене на бради и предписание руснаците да се обличат с европейски дрехи. 1756 г. – Фридрих II напада Саксония и с това започва Седемгодишната война. 1825 г. – Кралят на Португалия признава независимостта на бившата колония Бразилия. 1831 г. – Майкъл Фарадей открива електромагнитната индукция. 1842 г. – Подписан е Нанкинския договор, с който се слага край на Първата опиумна война. 1885 г. – Германският конструктор Готлиб Даймлер получава патент за конструирания от него и демонстриран през ноември 1884 г. мотоциклет. 1897 г. – В Базел е създадена Световна ционистка организация на Първия ционистки конгрес. 1904 г. – В Сент Луис (САЩ) за открити Третите олимпийски игри. 1917 г. – В Самарина (днес Гърция) е прокламирана Република Самарина. 1926 г. – В Непал е отменено робството. 1941 г. – В Сърбия се сформира правителство на националното спасение, начело с Милан Недич. 1944 г. – Втората световна война: Приключва Операция Багратион на Червената армия, която има за цел освобождаването на Беларус от германска окупация. 1946 г. – Швеция, Исландия и Афганистан са приети за членове на ООН. 1949 г. – СССР тества първата си атомна бомба – РДС-1, на полигона в Семипалатинск, Казахстан, но фактът излиза на бял свят на 22 септември, когато САЩ, Англия и Канада съобщават, че са засекли ядрен взрив. 1955 г. – В Солун избухва взрив до къщата на Кемал Ататюрк, послужил като повод за последвалия истанбулски погром. 1966 г. – Състои се последният концерт на Бийтълс, в Сан Франциско, Калифорния. 1982 г. – В Германия е синтезиран за първи път новият химичен елемент майнтерий. 1988 г. – Интеркосмос: Излита първият афганистански космонавт – Абдул Мохманд. 1991 г. – С указ на президента на Русия, Борис Елцин, са прекратени всички правомощия на КПСС. 1997 г. – В Мичиган е закрита първата АЕЦ на САЩ. 1999 г. – В Донецк е открита статуя на 6-кратния световен шампион по овчарски скок – Сергей Бубка. Родени 1619 г. – Жан-Батист Колбер, френски политик († 1683 г.) 1632 г. – Джон Лок, английски философ († 1704 г.) 1694 г. – Шарлота фон Брауншвайг-Люнебург, германска принцеса († 1715 г.) 1835 г. – Тодор Икономов, български учител († 1892 г.) 1859 г. – Аврам Аврамов, български военен деец († 1927 г.) 1862 г. – Морис Метерлинк, белгийски писател, Нобелов лауреат през 1911 г. († 1949 г.) 1866 г. – Иван Дорев, български педагог († 1942 г.) 1866 г. – Херман Льонс, немски писател († 1914 г.) 1874 г. – Мануел Мачадо, испански поет († 1947 г.) 1875 г. – Александър Райс, американски лекар († 1956 г.) 1903 г. – Бруно Бетелхайм, психолог († 1990 г.) 1903 г. – Ернст Кройдер, немски писател († 1972 г.) 1904 г. – Вернер Форсман, немски хирург, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1979 г.) 1915 г. – Ингрид Бергман, шведска киноактриса († 1982 г.) 1919 г. – Пеньо Русев, български писател († 1982 г.) 1920 г. – Чарли Паркър, джаз музикант († 1955 г.) 1923 г. – Ричард Атънбъро, британски режисьор и актьор († 2014 г.) 1924 г. – Димитър Бойчев, български скулптор († 1993 г.) 1925 г. – Валентина Борисова, българска актриса 1926 г. – Дора Винарова, български режисьор 1929 г. – Мария Димова, българска състезателка по ски бягане 1930 г. – Иван Татарчев, главен прокурор (1992 – 1999) († 2008 г.) 1930 г. – Петър Панагонов, български футболист († 2005 г.) 1932 г. – Лиляна Минкова, български научен работник († 2016 г.) 1936 г. – Джон МакКейн, американски сенатор († 2018 г.) 1938 г. – Елиът Гулд, американски актьор 1939 г. – Мариана Евстатиева, българска режисьорка 1944 г. – Лукас Хартман, швейцарски писател 1945 г. – Зджислава Сошницка, полска певица и композиторка 1946 г. – Боб Бимон, американски лекоатлет 1947 г. – Джеймс Хънт, британски пилот от Ф1 1993 1949 г. – Волфганг Дзиони, барабанист на Скорпиънс 1949 г. – Рей Уайз, американски актьор 1953 г. – Душана Здравкова, български политик 1958 г. – Майкъл Джексън, американски певец († 2009 г.) 1959 г. – Ребека де Морни, американска актриса 1963 г. – Карл Марковиц, австрийски актьор 1975 г. – Ани Лозанова, българска поп-рок певица 1976 г. Сани, българска попфолк певица Йон Дал Томасон, датски футболист 1981 г. – Лани Барби, канадска порно актриса 1990 г. – Никол Андерсън, американска актриса 1990 г. – Патрик ван Аанхолт, холандски футболист 1993 г. – Лиъм Пейн, английски певец (One Direction) Починали 886 г. – Василий I Македонец, византийски император (* ок. 811) 1799 г. – Пий VI, римски папа (* 1717]]) 1882 г. – Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, български просветен деец (* ок. 1818) 1889 г. – Стефан Дуньов, банатски българин (* 1816 г.) 1904 г. – Мурад V, султан на Османската империя (* 1804) 1921 г. – Никола Корчев, български опълченец (* 1836 г.) 1930 г. – Стою Брадистилов, български военен деец (* 1863 г.) 1938 г. – Бела Кун, унгарски политик (* 1886 г.) 1942 г. – Данаил Николаев, български офицер (* 1852 г.) 1959 г. – Алексей Бистров, руски учен (* 1899 г.) 1960 г. – Вики Баум, австрийска писателка (* 1888 г.) 1965 г. – Елисавета Консулова-Вазова, българска художничка (* 1881 г.) 1982 г. – Ингрид Бергман, шведска актриса (* 1915 г.) 1987 г. – Лий Марвин, американски актьор (* 1924 г.) 2007 г. – Анджей Михалек, полски историк, писател и художник (* 1962 г.) 2008 г. – Даниела Сеизова, журналист и репортер на БТВ 2008 г. – Николай Ангелов, български актьор (* 1939 г.) 2009 г. – Адам Голдстейн, американски диджей (* 1973 г.) 2009 г. – Нако Чакмаков, български футболист и треньор (* 1921 г.) 2014 г. – Бьорн Валдегорд, шведски автомобилен състезател (* 1943 г.) 2021 г. – Едуард Аснър, американски актьор (* 1929 г.) Празници Православна църква и Католическа църква – Обезглавяване на Йоан Кръстител Етиопски календар и Египетски календар – Нова година през невисокосните години Европейска нощ на прилепите България – Празник на Криводол – С Решение на Общински съвет от 30 януари 2006 г. Словакия – Словашко национално въстание (1944 г., срещу окупацията на Хитлеристка Германия, национален празник) Хонконг – Ден на освобождението 829

bg

2525

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

30 август

30 август е 242-рият ден в годината според григорианския календар (243-ти през високосна). Остават 123 дни до края на годината. Събития 1040 г. – България под Византийско владичество: Избухва въстанието на Петър Делян. 1721 г. – С подписването на Нищадския мирен договор между Русия и Швеция завършва Северната война. 1787 г. – Кралят на Франция Луи XVI разпуска парламента. 1881 г. – В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия. 1907 г. – В София е открит Паметникът на Цар Освободител. 1914 г. – Първата световна война: Германски военни самолети започват бомбардировки на Париж. 1924 г. – В София е осветен православния Храм-паметник Свети Александър Невски. 1933 г. – Създадена е френската авиокомпания Ер Франс. 1945 г. – Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация. 1952 г. – Осъществен е първият полет на британски бомбардировач Авро Вулкан, използван от Кралските военновъздушни сили в периода от 1953 до 1984 година. 1956 г. – България установява дипломатически отношения с Тунис. 1963 г. – Влиза в употреба гореща линия между президентите на СССР и САЩ. 1973 г. – В Кения е забранен ловът на слонове. 1974 г. – Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което загиват 153 пътника. 1984 г. – При бомбен атентат на жп гара в Пловдив загива една жена, а 42-ма души са ранени. 1987 г. – Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина – 209 см. 1991 г. – Азербайджан обявява независимостта си от СССР. 1992 г. – Състои се историческата пресконференция на президента на България Жельо Желев, известна като „Боянски ливади“, на която той критикува правителството на Филип Димитров. 1995 г. – НАТО стартира Операция „Преднамерена сила“ срещу армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони“ в Босна и Херцеговина. 1999 г. – В Източен Тимор се провежда референдум, в който огромното мнозинство подкрепя обявяването на независимост от Индонезия (което е постигнато едва на 20 май 2002 г.). 2021 г. – Последните американски войски се оттеглят от Афганистан, с което се слага край на войната там. Родени 1401 г. – Георгий Сфранцес, византийски историк и Велик логотет († след 1478 г.) 1705 г. – Дейвид Хартли, британски мислител († 1757 г.) 1748 г. – Жак-Луи Давид, френски художник († 1825 г.) 1794 г. – Стивън У. Киърни, американски военачалник († 1848 г.) 1797 г. – Мери Шели, английска писателка († 1851 г.) 1842 г. – Александра Александровна, руска княгиня († 1849 г.) 1844 г. – Фридрих Рацел, германски географ († 1904 г.) 1852 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 г.) († 1911 г.) 1860 г. – Исак Левитан, руски художник († 1900 г.) 1861 г. – Чарлс Хемлин, американски юрист († 1938 г.) 1870 г. – Александра Георгиевна, велика руска княгиня († 1891 г.) 1871 г. – Ърнест Ръдърфорд, британски физик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1937 г.) 1884 г. – Теодор Сведберг, шведски физикохимик, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1971 г.) 1892 г. – Любомир Весов, български поет († 1922 г.) 1898 г. – Цола Драгойчева, български политик († 1993 г.) 1898 г. – Шърли Бут, американска актриса († 1992 г.) 1899 г. – Цоню Дамянов, български юрист († ? г.) 1901 г. – Вилхелм Сабо, австрийски писател († 1986 г.) 1905 г. – Александър Запорожец, руски психолог († 1981 г.) 1908 г. – Фред Макмъри, американски актьор († 1991 г.) 1912 г. – Едуард Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1997 г.) 1913 г. – Ричард Стоун, британски икономист, Нобелов лауреат през 1984 г. († 1991 г.) 1927 г. – Найден Вълчев, български писател 1929 г. – Цветан Бончев, български физик († 1995 г.) 1930 г. – Стоян Цветков, български професор († 2007 г.) 1930 г. – Уорън Бъфет, американски инвеститор 1931 г. – Джак Суиджърт, американски астронавт († 1982 г.) 1932 г. – Данко Димитров, български писател 1934 г. – Анатолий Солоницин, руски актьор († 1982 г.) 1947 г. – Михаил Йончев, български поп-певец, носител на две награди от фестивала „Златният Орфей“ 1948 г. – Виктор Скумин, руски учен 1954 г. – Александър Лукашенко, първи президент на Беларус 1958 г. – Анна Политковская, руска журналистка († 2006 г.) 1959 г. – Димитър Цонев, български журналист († 2016 г.) 1960 г. – Хасан Насрала, шиитски духовен водач 1963 г. – Марк Стронг, британски актьор 1972 г. – Камерън Диас, американска актриса 1972 г. – Павел Недвед, чешки футболист 1973 г. – Кимбърли Джоузеф, австралийска актриса 1977 г. – Норкис Батиста, венецуелска актриса 1977 г. – Огнян Огнянов, български футболист 1978 г. – Светослав Тодоров, български футболист 1979 г. – Хуан Игнасио Чела, аржентински тенисист 1980 г. – Боян Ковачев, български актьор 1980 г. – Дарин Ангелов, български актьор 1980 г. – Деян Ангелов, български актьор 1980 г. – Ейнджъл Коулби, английска актриса 1982 г. – Анди Родик, американски тенисист 1989 г. – Юмико Ашикава, японски певец Починали 526 г. – Теодорих Велики, крал на остготите (* 451 г.) 1181 г. – Александър III, римски папа (* ок. 1100 г.) 1483 г. – Луи XI, крал на Франция (* 1423 г.) 1723 г. – Антони ван Льовенхук, холандски учен (* 1632 г.) 1751 г. – Кристофер Полхем, шведски учен (* 1661 г.) 1831 г. – Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогиня на Сакс-Кобург и Гота (* 1800 г.) 1856 г. – Джон Рос, британски мореплавател (* 1777 г.) 1869 г. – Пьотр Ершов, руски писател (* 1815 г.) 1875 г. – Фьодор Бруни, руски художник (* 1799 г.) 1916 г. – Константин Жостов, български генерал (* 1867 г.) 1925 г. – Кирил Глигоров, български революционер (* 1903 г.) 1928 г. – Франц фон Щук, германски художник (* 1863 г.) 1928 г. – Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат (* 1864 г.) 1929 г. – Иво Войнович, хърватски драматург (* 1857 г.) 1930 г. – Хенри Туреман Алън, американски изследовател (* 1859 г.) 1935 г. – Анри Барбюс, френски писател (* 1873 г.) 1938 г. – Макс Фактор, американски предприемач (* 1877 г.) 1940 г. – Джоузеф Джон Томсън, английски физик, Нобелов лауреат (* 1856 г.) 1960 г. – Петър Райчев, български оперен певец (* 1887 г.) 1966 г. – Лили Рубичек-Пелер, австро-американски педагог (* 1898 г.) 1976 г. – Иван Болдин, съветски военачалник (* 1892 г.) 1976 г. – Пьотър Кошевой, съветски маршал (* 1904 г.) 1982 г. – Емил Манов, български писател (* 1919 г.) 1984 г. – Савако Арийоши, японска писателка (* 1931 г.) 1994 г. – Линдзи Андерсън, английски режисьор (* 1923 г.) 1995 г. – Лев Полугаевски, руски шахматист (* 1934 г.) 2003 г. – Чарлз Бронсън, американски актьор (* 1921 г.) 2004 г. – Фред Уипъл, американски астроном (* 1906 г.) 2006 г. – Нагиб Махфуз, египетски писател, Нобелов лауреат през 1988 г. (* 1911 г.) 2013 г. – Шеймъс Хийни, ирландски поет, носител на Нобелова награда (* 1939 г.) 2022 г. – Михаил Горбачов, президент на СССР и Нобелов лауреат (* 1931 г.) Празници Международен ден на безследно изчезналите от насилия Афганистан – Ден на детето България – Ден на Св. Александър, Йоан и Павел, патриарси Константинополски. Имен ден в България празнуват всички, носещи името Александър, Александра и производните им. На 23 ноември в Русия честват Александър Невски. Източен Тимор – Ден на народното допитване (по повод на референдума в полза на независимостта от Индонезия, 1999 г.) Казахстан – Ден на Конституцията Перу – Ден на Света Роза от Лима Татарстан – Ден на суверенитета (от СССР, обявена независимост през 1990 г., непризната спрямо Руска федерация на референдум през 1992 г., има статут на автономия, национален празник) Търкс и Кайкос – Ден на Конституцията Турция – Ден на победата (по повод победата на турската армия в Гръцко-турската война, 1919-1922 г.) 830

bg

2526

https://bg.wikipedia.org/wiki/31%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

31 август

31 август е 243-тият ден в годината според григорианския календар (244-ти през високосна). Остават 122 дни до края на годината. Събития 1422 г. – На деветмесечна възраст Хенри VI става крал на Англия като единствен наследник на трона след смъртта на баща си Хенри V. 1754 г. – Основан е град Златоуст в Русия. 1888 г. – В Лондон е намерено тялото на първата жертва на серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача. 1888 г. – Шотландецът Джон Бойд Дънлоп получава патент за своето изобретение, наречено „пневматичен обръч“ за транспортни средства – първата автомобилна гума със сгъстен въздух. 1897 г. – Томас Едисън патентова кинетоскопа – първият кинопроектор. 1907 г. – Голямата игра: Русия и Великобритания подписват Англо-руското съглашение, с което определят своите сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. 1913 г. – Основан е нидерландският футболен отбор ПСВ Айндховен. 1939 г. – Глайвицки инцидент след който Адолф Хитлер обявява Херман Гьоринг за свой политически наследник. 1955 г. – В Чикаго е извършена демонстрация на първия в света автомобил със слънчева батерия. 1957 г. – Малайзия обявява своята независимост от Великобритания. 1980 г. – В Полша е основан профсъюзът Солидарност. 1991 г. – Киргизстан обявява независимост от СССР. 1994 г. – Ирландската републиканска армия обявява временно прекратяване на бойните действия. 1997 г. – При автомобилна катастрофа в Париж загиват принцеса Даяна, нейният придружител Доди ал Файед и шофьорът на автомобила. 1998 г. – Съгласно сведенията Северна Корея изстрелва своя първи изкуствен спътник – Кванмьонсон-1. 1999 г. – Избухват първите взривове от поредицата терористични бомбени атентати срещу жилищни блокове в Русия. Родени 12 г. – Калигула, римски император († 41 г.) 161 г. – Комод, римски император († 192 г.) 1663 г. – Гийом Амонтон, френски физик († 1705 г.) 1786 г. – Мишел Йожен Шеврьол, френски химик († 1889 г.) 1811 г. – Теофил Готие, френски поет и белетрист († 1872 г.) 1821 г. – Херман фон Хелмхолц, германски физик, математик и психолог († 1894 г.) 1863 г. – Сергей Прокудин-Горски, руски фотограф († 1944 г.) 1869 г. – Константин Кирков (офицер), български военен деец († 1920 г.) 1874 г. – Едуард Торндайк, американски психолог († 1949 г.) 1880 г. – Вилхелмина Нидерландска († 1962 г.) 1897 г. – Фредрик Марч, американски актьор († 1975 г.) 1908 г. – Уилям Сароян, американски писател († 1981 г.) 1913 г. – Георги Павлов, български художник († 1995 г.) 1919 г. – Амрита Притам, индийска поетеса († 2005 г.) 1924 г. – Хари Майен, германски драматург († 1979 г.) 1925 г. – Атанас Наковски, български писател († 2014 г.) 1927 г. – Лада Бояджиева, българска режисьорка († 1988 г.) 1928 г. – Джеймс Кобърн, американски актьор († 2002 г.) 1930 г. – Петър Панагонов, български футболист († 2005 г.) 1931 г. – Ангел Заберски, български естраден композитор († 2011 г.) 1933 г. – Александър Лилов, български комунист († 2013 г.) 1935 г. – Петър Наневски, македонски писател 1939 г. – Милен Николов, български режисьор († 1998 г.) 1941 г. – Волфганг Хилбиг, германски писател († 2007 г.) 1945 г. – Ван Морисън, английски (ирландски) музикант 1945 г. – Ицхак Пърлман, израелски цигулар 1945 г. – Леонид Попов, съветски космонавт 1947 г. – Димитър Марашлиев, български футболист († 2018 г.) 1947 г. – Соломон Салтиел, български физик († 2009 г.) 1948 г. – Рудолф Шенкер, германски китарист (Scorpions) 1949 г. – Дейвид Полицер, американски физик, Нобелов лауреат през 2004 г. 1949 г. – Ричард Гиър, американски актьор 1951 г. – Елена Поптодорова, български дипломат 1954 г. – Александър Лукашенко, президент на Беларус 1954 г. – Роберт Кочарян, президент на Армения 1955 г. – Олек Крупа, полски актьор 1963 г. – Кристина Лили, колумбийска актриса 1966 г. – Любослав Пенев, български футболист 1970 г. – Ваня Щерева, българска актриса, певица и писателка 1970 г. – Рания ал-Ясин, кралица на Йордания 1972 г. – Иван Димитров, български футболист 1977 г. – Джеф Харди, американски кечист 1979 г. – Мики Джеймс, американска кечистка 1982 г. – Хосе Мануел Рейна, испански футболист, вратар Починали 1422 г. – Хенри V, крал на Англия (* 1387 г.) 1795 г. – Франсоа-Андре Филидор, френски шахматист (* 1726 г.) 1811 г. – Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател (* 1729 г.) 1867 г. – Шарл Бодлер, френски писател (* 1821 г.) 1877 г. – Фьодор Горталов, руски офицер (* 1839 г.) 1888 г. – Мери Ан Никълс, първата жертва на серийния убиец Джак Изкормвача (* 1845 г.) 1920 г. – Вилхелм Вунт, германски психолог (* 1832 г.) 1924 г. – Тодор Александров, български революционер и лидер на ВМРО (* 1881 г.) 1927 г. – Андраник Озанян, арменски генерал (* 1865 г.) 1941 г. – Марина Цветаева, руска поетеса (* 1892 г.) 1945 г. – Стефан Банах, полски математик (* 1892 г.) 1963 г. – Жорж Брак, френски художник (* 1882 г.) 1965 г. – Едуард Смит, американски писател (* 1890 г.) 1967 г. – Аиде Тамара Бунке Бидер, латиноамериканска революционерка (* 1937 г.) 1973 г. – Джон Форд, американски режисьор (* 1894 г.) 1986 г. – Хенри Спенсър Мур, английски скулптор (* 1898 г.) 1997 г. – Даяна Спенсър, принцеса на Уелс (* 1961 г.) 1997 г. – Доди Ал-Файед, филмов продуцент (* 1955 г.) 2005 г. – Юзеф Ротблат, британски физик от полски произход, Нобелов лауреат през 1995 г. (* 1908 г.) 2010 г. – Владимир Шкодров, български астроном (* 1930 г.) 2012 г. – Сергей Соколов, съветски маршал (* 1911 г.) Празници Международен ден на свободата и солидарността – Обявен с декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-ата годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност“ (30 август 1980 г.). Отбелязва се по решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. Киргизстан – Ден на независимостта (от СССР, 1991 г., национален празник) Малайзия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1957 г., национален празник) Тринидад и Тобаго – Ден на независимостта (от Великобритания, 1962 г., национален празник) 831

bg

2527

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

5 септември

5 септември е 248-ият ден в годината според григорианския календар (249-и през високосна година). Остават 117 дни до края на годината. Събития 1698 г. – Като опит да внесе западна култура сред дворянството в Русия цар Петър I облага с данък носенето на брада за всички мъже с изключение на духовниците и селяните. 1774 г. – Във Филаделфия се провежда първият Континентален конгрес. 1881 г. – В София се провежда първото заседание на Българското книжовно дружество (днес БАН). 1905 г. – Руско-японската война: Чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. 1914 г. – Първата световна война: В битката при Марна англо-френски войски атакуват и побеждават настъпващите към Париж германски военни части. 1915 г. – Провежда се Първи конгрес на градовете в България. 1939 г. – Втората световна война: САЩ обявяват неутралитет след започване на войната. 1943 г. – Цар Борис III е погребан в Рилския манастир. 1944 г. – България във Втората световна война: Правителството на България скъсва дипломатическите отношения с Нацистка Германия. Същия ден СССР обявява война на Царство България, под претекст че правителството продължава да подкрепя Германия. 1944 г. – В село Алеково, кметът Петко В. Петков доброволно предава властта на комитета на ОФ (първо установяване на ОФ власт). 1944 г. – Белгия, Нидерландия и Люксембург учредяват Бенелюкс. 1945 г. – Д-р Г. М. Димитров получава разрешение да напусне страната и да замине за Италия и оттам – за САЩ. 1953 г. – По решение на Политбюро на ЦК на БКП от концлагера Белене са освободени 584 политически затворници, а други 485 са дадени под съд. 1955 г. – Открит е Оловно-цинковият завод в Кърджали. 1960 г. – Сенегалският поет Леопол Седар Сенгор е избран за първи президент на Сенегал. 1972 г. – Мюнхенско клане: По време на XX летни олимпийски игри в Мюнхен, Западна Германия, терористи на палестинската паравоенна организация Черния септември взимат в плен и убиват единадесет спортисти от Израел. 1972 г. – Установени са автоматични телефонни връзки между София и Москва, и София и Прага. 1974 г. – Открит е Химическият комбинат за минерални торове в Девня. 1975 г. – Срещу американския президент Джералд Форд е извършен опит за покушение. 1977 г. – Програма Вояджър: НАСА изстрелва автоматичната космическа сонда Вояджър 1 – най-отдалечения и най-продължително време летящ изкуствен земен обект. 2000 г. – Тувалу се присъединява към ООН. 2009 г. – В Охридското езеро потъва туристическият кораб Илинден, при което загиват 15 български граждани. Причината е авария на кормилната уредба на кораба, построен през 1920 г. Родени 1187 г. – Луи VIII, крал на Франция († 1226 г.) 1568 г. – Томазо Кампанела, италиански философ († 1639 г.) 1638 г. – Луи XIV, крал на Франция († 1715 г.) 1733 г. – Кристоф Мартин Виланд, германски писател († 1813 г.) 1735 г. – Йохан Кристиан Бах, германски композитор († 1782 г.) 1774 г. – Каспар Давид Фридрих, германски художник († 1840 г.) 1791 г. – Джакомо Мейербер, германски композитор († 1864 г.) 1817 г. – Алексей Константинович Толстой, руски писател († 1875 г.) 1850 г. – Ойген Голдщайн, германски физик († 1930 г.) 1892 г. – Иван Алтънов, български юрист († 1972 г.) 1896 г. – Хаймито фон Додерер, австрийски писател († 1966 г.) 1896 г. – Сергей Румянцев, български поет († 1925 г.) 1919 г. – Владо Малески, писател от СР Македония († 1984 г.) 1921 г. – Карл Декер, австрийски футболист († 2005 г.) 1935 г. – Дитер Халерфорден, германски актьор 1939 г. – Евгени Янчовски, български футболист 1940 г. – Ракел Уелч, американска актриса 1940 г. – Христо Дишков, български футболист 1942 г. – Вернер Херцог, германски кинорежисьор 1944 г. – Милчо Лалков, български историк († 2000 г.) 1946 г. – Фреди Меркюри, британски музикант († 1991 г.) 1948 г. – Бенита Фереро-Валднер, австрийски политик 1951 г. – Майкъл Кийтън, американски актьор 1951 г. – Минчо Коралски, български политик 1951 г. – Паул Брайтнер, германски футболист 1954 г. – Добромир Енчев, български химик 1967 г. – Матиас Замер, германски футболист 1977 г. – Тереза Маринова, българска лекоатлетка 1981 г. – Георги Илиев, български футболист 1981 г. – Томи Портимо, финландски музикант Починали 1566 г. – Сюлейман Великолепни, султан на Османската империя (* 1494 г.) 1836 г. – Фердинанд Раймунд, австрийски драматург (* 1790 г.) 1851 г. – Милица Николаевна, Велика руска княгиня (* 1866 г.) 1857 г. – Огюст Конт, френски философ (* 1798 г.) 1902 г. – Рудолф Вирхов, германски лекар (* 1821 г.) 1903 г. – Иван Кафеджията, български революционер (* ? г.) 1905 г. – Нико Попов, български политик (* 1836 г.) 1906 г. – Лудвиг Болцман, австрийски физик (* 1844 г.) 1919 г. – Василий Чапаев, съветски офицер (* 1887 г.) 1948 г. – Ричард Толман, американски физикохимик (* 1881 г.) 1970 г. – Йохен Ринт, австрийски състезател във Формула 1 (* 1942 г.) 1988 г. – Петър Ширилов, писател от СРМ (* 1934 г.) 1990 г. – Иван Михайлов, български революционер (* 1896 г.) 1992 г. – Димитър Воев, български поет (* 1965 г.) 1992 г. – Фриц Лейбър, американски писател (* 1910 г.) 1995 г. – Георги Берков, български футболист (* 1926 г.) 1997 г. – Майка Тереза, албанска монахиня, Нобелов лауреат през 1979 г. (* 1910 г.) 2000 г. – Карло Чипола, италиански икономист (* 1922 г.) 2002 г. – Желез Дончев, български дендролог (* 1921 г.) 2003 г. – Кир Буличов, руски учен (* 1934 г.) 2014 г. – Симон Батъл, американска певица и актриса (* 1989 г.) 2020 г. – Иржи Менцел, чешки режисьор, актьор и сценарист (* 1938 г.) 2021 г. – Господин Тонев, български преподавател и преводач, основател на партия Българска демократична общност (* 1955 г.) Празници България – Празник на Главиница – На 5.09. 1984 г. село Главиница е обявено за град, Празник на град Суворово – На 5.09. 1984 г. Суворово е обявен за град, Празник на град Съединение – Отбелязва се в навечерието на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., Празник на град Сопот, Празник на град Ветово На 5 септември 1984 г. село Борово е обявено за град Индия – Ден на учителя 905

bg

2528

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

6 септември

6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година). Остават 116 дни до края на годината. Събития 394 – Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника узурпатор Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст. 1492 г. – Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуска остров Ла Гомера (Канарски острови) и се отправя на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка. 1522 г. – Витория, един от оцелелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Санлукар де Барамеда (Испания) и става първият кораб, обиколил света. 1688 г. – Белград е превзет от Австрия, което води до избухването на Чипровското въстание. 1791 г. – В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е представена специално за целта последната опера и произведение на Моцарт – „Милосърдието на Тит“. 1883 г. – Княз Александър Батенберг възстановява Търновската конституция, отменена от него 2 години по-рано. 1885 г. – Съединението на България: през нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил). 1901 г. – В Бъфало (Ню Йорк) е извършен атентат срещу президента на САЩ Уилям Маккинли, в резултат на което той умира 8 дни по-късно. 1915 г. – България в Първата световна война: Сключени са Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция. 1939 г. – Втората световна война: Южна Африка обявява война на Германия. 1940 г. – Румънският крал Карол II абдикира в полза на сина си Михай I. 1941 г. – Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски. 1941 г. – Прието е изменение на Закона за защита на държавата, в резултат на което се предвижда смъртно наказание за повече политически провинения. 1941 г. – Холокост: нацистките власти задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят отличителен знак – шестоъгълната звезда на Давид. 1944 г. – Лесковац е сринат до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови жители 6000 губят живота си. 1948 г. – Юлиана става кралица на Нидерландия. 1948 г. – Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство на Народна република България. 1959 г. – В Народна република България се провежда автомобилно рали за първи път. 1965 г. – индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за предотвратяване на пакистанска офанзива в Кашмир. 1968 г. – Есватини получава национална независимост от Великобритания. 1974 г. – Открита е новата Централна гара София. 1983 г. – СССР признава за свалянето на южнокорейския пътнически самолет (269 жертви) с обяснението, че военните пилоти не са били наясно с вида на самолета, когато той нарушава съветското въздушно пространство. 1991 г. – На втория по големина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, сменено през 1924 г. на Ленинград. 1997 г. – Екип от астрономи открива Калибан – естествен спътник на Уран. 1997 г. – Състои се погребението на трагично загиналата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света наблюдават по телевизията. 2000 г. – В централата на ООН в Ню Йорк с участието на 150 държавни глави и други високопоставени политици започва най-голямата световна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието. 2005 г. – Калифорния става първият щат на САЩ, който легализира еднополовия брак. Родени 1666 г. – Иван V, руски цар († 1696 г.) 1757 г. – Маркиз дьо Лафайет, френски военен и политически деец, пряк участник в 3 революции († 1834 г.) 1766 г. – Джон Далтон, английски физик и химик († 1844 г.) 1781 г. – Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.) 1808 г. – Абд ал-Кадир, алжирски емир, национален герой († 1883 г.) 1809 г. – Бруно Бауер, немски философ († 1882 г.) 1817 г. – Михаил Когълничану, румънски държавник († 1891 г.) 1860 г. – Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 г. († 1935 г.) 1860 г. – Лорентзос Мавилис, гръцки поет († 1912 г.) 1864 г. – Никола Габровски, български публицист и политик († 1925 г.) 1876 г. – Джон Маклауд, британски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1923 г. († 1935 г.) 1879 г. – Адолф Щраус, германски офицер († 1973 г.) 1879 г. – Атанас Христов, български офицер († ?) 1879 г. – Йозеф Вирт, германски политик († 1956 г.) 1882 г. – Иван Красновски, български юрист и политик († 1941 г.) 1885 г. – Франц Теодор Чокор, австрийски писател († 1969 г.) 1889 г. – Фриц Кюнкел, германски психолог († 1956 г.) 1892 г. – Едуард Виктор Епълтън, британски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1947 г. († 1965 г.) 1893 г. – Димитър Айранов, командващ Въздушните войски († 1950 г.) 1896 г. – Станимир Лилянов, български писател († 1973 г.) 1898 г. – Асен Жабленски, български хоров диригент († 1972 г.) 1898 г. – Ксенофонт Иванов, български учен († 1967 г.) 1900 г. – Вълко Червенков, български политик и държавник († 1980 г.) 1903 г. – Георгиос Вафопулос, гръцки поет († 1996 г.) 1904 г. – Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.) 1913 г. – Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.) 1915 г. – Франц Йозеф Щраус, германски политик († 1988 г.) 1921 г. – Михаил Михайлов, български актьор († 1996 г.) 1923 г. – Петър II, крал на Югославия († 1970 г.) 1924 г. – Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.) 1925 г. – Андреа Камилери, италиански писател († 2019 г.) 1926 г. – Клаус фон Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.) 1926 г. – Шиничи Хоши, японски писател († 1997 г.) 1926 г. – Юрий Вичев, български диригент († 2012 г.) 1928 г. – Евгений Светланов, руски композитор, диригент и пианист († 2002 г.) 1928 г. – Робърт М. Пърсиг, американски писател († 2017 г.) 1929 г. – Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.) 1929 г. – Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.) 1934 г. – Олег Калугин, руски разузнавач (КГБ) 1937 г. – Ирина Соловьова, руска космонавтка 1939 г. – Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1987 г. 1943 г. – Ричард Робъртс, британски биохимик, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1993 г. 1943 г. – Роджър Уотърс, британски музикант 1946 г. – Хана Загорова, чешка певица († 2022 г.) 1947 г. – Брус Риъх, шотландски футболист и треньор 1947 г. – Силвестър, британски музикант († 1988 г.) 1951 г. – Александър Карапанчев, български писател († 2021 г.) 1951 г. – Золтан Рибли, унгарски шахматист 1951 г. – Шабан Шаулич, сръбски певец († 2019 г.) 1952 г. – Светолик Милчич, български писател 1954 г. – Александър Тарханов, руски футболен треньор 1957 г. – Живко Господинов, български футболист († 2015 г.) 1971 г. – Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка († 2018 г.) 1972 г. – Дилан Бруно, американски актьор 1973 г. – Грег Руседски, британски тенисист 1974 г. – Нина Першон, шведска певица 1974 г. – Тим Хенман, английски тенисист 1976 г. – Джина Стоева, българска попфолк певица 1978 г. – Крум Дончев, български автомобилен състезател 1978 г. – Тодор Кючуков, български футболист 1980 г. – Джоузеф Йобо, нигерийски футболист 1982 г. – Мартин Амедик, германски футболист 1983 г. – Радослав Великов, български борец 1986 г. – Рейвън Райли, американска порно актриса 1988 г. – Валентин Йотов, български шахматист 1988 г. – Макс Георги, британска певица (Avenue и The Wanted) Починали 957 г. – Лиудолф, херцог на Швабия (* ок. 930) 972 г. – Йоан XIII, римски папа (* ?) 1092 г. – Конрад I, херцог на Бохемия (* 1035) 1511 г. – Ашикага Йошизуми, японски шогун (* 1481 г.) 1635 г. – Метиус, холандски математик и астроном, (* 1571 г.) 1683 г. – Жан-Батист Колбер, френски политик и финансист (* 1619 г.) 1863 г. – Фьодор Гагарин, руски офицер (* 1788 г.) 1885 г. – Райчо Николов, български капитан (* 1840 г.) 1920 г. – Мария Павловна Мекленбургска, велика руска княгиня (* 1854 г.) 1922 г. – Алексей Жеребков, руски офицер (* 1837 г.) 1939 г. – Артър Ракъм, британски художник (* 1867 г.) 1943 г. – Реджиналд Маккена, британски политик (* 1863 г.) 1962 г. – Ханс Айслер, германски и австрийски композитор (* 1898 г.) 1966 г. – Хендрик Фервьорд, министър-председател на ЮАР (* 1901 г.) 1968 г. – Николай Павлович Акимов, руски режисьор (* 1901 г.) 1969 г. – Артур Фриденрайх, бразилски футболист (* 1892 г.) 1974 г. – Стефан Воронов, български актьор (* 1945 г.) 1977 г. – Джон Литълууд, британски математик, (* 1885 г.) 1978 г. – Адолф Даслер, германски предприемач (* 1900 г.) 1987 г. – Митко Григоров, български политик, дипломат (* 1920 г.) 1991 г. – Робърт Столър, американски психоаналитик (* 1925 г.) 1998 г. – Акира Куросава, японски режисьор (* 1910 г.) 2006 г. – Оле Бьорнмосе, датски футболист (* 1944 г.) 2007 г. – Лучано Павароти, оперен певец (* 1935 г.) 2021 г. – Жан Пол Белмондо, френски артист (* 1933 г.) Празници България Ден на Съединението (1885 г. между Княжество България и Източна Румелия, официален празник) Ден на Пловдив – с решение на Общинския съвет от януари 1993 г. празникът се чества на този ден Празник на град Чирпан – обявен с решение на Общинския съвет от 1995 г. Отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Празник на град Камено – отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Празник на град Чипровци – отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Празник на село Лозно, община Кюстендил (земляческа среща – събор) Пакистан – Ден на армията Свазиленд – Ден на независимостта (1968 г. (от Великобритания), национален празник) Чили – Ден на националното единство 906

bg

2529

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

7 септември

7 септември е 250-ият ден в годината според григорианския календар (251-ви през високосна). Остават 115 дни до края на годината. Събития 70 г. – Римската армия начело с Тит превзема Втория храм и плячкосва Йерусалим. 451 г. – Римската войска нанася поражение на хуните в Битка на Каталаунските полета. 1776 г. – САЩ за първи път в света използват подводница (Американ Търтъл) за военни цели. 1812 г. – Бородинска битка: Наполеон побеждава при Бородино войските на Александър I и седмица по-късно влиза в Москва. 1822 г. – Бразилия обявява независимостта си от Португалия. 1860 г. – Параходът Лейди Елджин потъва в езерото Мичиган, загиват около 400 души. 1855 г. – Състои се коронацията на Александър II в Московския кремъл. 1883 г. – Съставено е първото в българската история коалиционно правителство, начело с Драган Цанков. 1886 г. – Княз Александър I Батенберг абдикира от българския престол под натиска на Русия и окончателно напуска страната; съставено е правителство начело с Васил Радославов и регентство в състав Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров (26 август стар стил). 1891 г. – село Бяла (Област Русе) е обявено за град от Народното събрание по предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков. 1897 г. – Поетът Иван Вазов е назначен за министър на образованието. 1901 г. – В Пекин е подписано споразумение за прекратяване на така нареченото Въстание на боксьорите. 1913 г. – Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония. 1932 г. – Съставено е четиридесет и осмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов. 1936 г. – Последният оцелял екземпляр тилацин умира в зоологическа градина в Тасмания. 1940 г. – Втората световна война: Нацистка Германия започва масирани нощни бомбардировки над Лондон (първата от 57 последователни бомбардировки). 1940 г. – Подписана е Крайовската спогодба, съгласно която Румъния връща Южна Добруджа на Царство България. 1954 г. – Открит е Паметникът на Съветската армия в центъра на София. 1956 г. – Влиза в сила Допълнителната конвенция на ООН за премахване на робството, търговията с роби и институциите и обичаите, сходни с робството. 1959 г. – В Торино (Италия) е закрита Първата лятна универсиада. 1964 г. – Край Габрово е открит Архитектурно-етнографският музей „Етър“. 1968 г. – Във Варна е открит Дворецът на културата и спорта. 1973 г. – В Свищов е открит химическия комбинат Свилоза. 1977 г. – САЩ и Панама постигат съгласие за предаването на Панамския канал на Панама през 1999 г. 1978 г. – Агентът на Държавна сигурност Франческо Гулино извършва в Лондон покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков. 1979 г. – Корпорация Крайслер иска от правителството на САЩ 1,5 милиарда щатски долара, за да избегне фалит. 1984 г. – По случай 40-годишнината на социалистическата революция в България, в резиденция „Лозенец“ са наградени с орден „13 века България“ цялото партийно и държавно ръководство на социалистическа България. 1986 г. – Дезмънд Туту става първият чернокож мъж, който ръководи англиканската епархия в Кейптаун. 1988 г. – Абдул Мохманд, първият афганистанец в Космоса, се завръща на Земята след девет дни на космическата станция Мир. 1994 г. – Президентът на Таджикистан утвърждава новия химн на държавата. 1996 г. – Рапърът и хип-хоп изпълнител Тупак Шакур е ранен фатално при стрелба по време на шофиране в Лас Вегас, Невада. Той почива от нараняванията си шест дни по-късно. 1997 г. – Състои се първият полет на Lockheed Martin F-22 Raptor. 1999 г. – Земетресението от 6,0 Mw в Атина засяга района с максимален интензитет по скалата на Меркали от IX, убивайки 143, ранявайки 800 – 1600 и оставяйки 50 000 души без дом. 2008 г. – Правителството на САЩ поема контрола над двете най-големи компании за ипотечно финансиране в САЩ – Фани Мей и Фреди Мак. 2012 г. – Канада официално прекъсва дипломатически връзки с Иран, като закрива посолството си в Техеран и разпорежда експулсирането на ирански дипломати от Отава поради ядрени планове и предполагаеми нарушения на правата на човека. 2019 г. – украинският режисьор Олег Сенцов и 66 други са освободени при размяна на затворници между Украйна и Русия. 2021 г. – Биткойнът става законно платежно средство в Ел Салвадор. Родени 1438 г. – Лудвиг II, ландграф на Долен Хесен († 1471 г.) 1448 г. – Хайнрих фон Вюртемберг, граф на Вюртемберг-Мьомпелгард († 1519 г.) 1533 г. – Елизабет I, кралица на Англия и Ирландия († 1603 г.) 1683 г. – Мария-Анна Австрийска, кралица на Португалия († 1754 г.) 1707 г. – Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон, френски естествоизпитател († 1788 г.) 1726 г. – Франсоа-Андре Филидор, френски музикант и шахматист († 1795 г.) 1829 г. – Фридрих Август Кекуле, немски химик († 1896 г.) 1842 г. – Йохан Цукерторт, полско-немски шахматист, първият официален световен вицешампион († 1888 г.) 1859 г. – Петър Марков, български военен деец († 1943 г.) 1870 г. – Александър Куприн, руски писател († 1938 г.) 1878 г. – Стефан I, български духовник († 1957 г.) 1894 г. – Гала Дали, съпруга на Пол Елюар и Салвадор Дали († 1982 г.) 1895 г. – Брайън Хорокс, британски военачалник († 1985 г.) 1905 г. – Васил Пеевски, български геодезист († 1992 г.) 1908 г. – Майкъл Дебейки, американски кардиохирург († 2008 г.) 1909 г. – Елия Казан, американски писател († 2003 г.) 1911 г. – Тодор Живков, български политик и държавен глава († 1998 г.) 1917 г. – Джон Корнфорт, австралийски химик, носител на Нобелова награда († 2013 г.) 1930 г. – Стайка Гьокова, българска народна певица († 2021 г.) 1932 г. – Иван Джамбазов, български актьор 1932 г. – Малкълм Бредбъри, британски писател († 2000 г.) 1933 г. – Грациела Бъчварова, българска актриса 1934 г. – Омар Карами, министър-председател на Ливан († 2015 г.) 1936 г. – Брайън Харт, английски пилот и инженер († 2014 г.) 1936 г. – Бъди Холи, американски пионер на рокендрола († 1959 г.) 1937 г. – Джунейт Аркън, турски актьор († 2022 г.) 1940 г. – Абдураман Уахид, индонезийски политик († 2009 г.) 1943 г. – Виолета Донева, българска актриса 1949 г. – Глория Гейнър, американска певица 1954 г. – Майкъл Емерсън, американски актьор 1955 г. – Мира Фърлан, американска актриса († 2021 г.) 1963 г. – Искрен Пецов, български певец, музикант 1963 г. – Eazy-E (Ийзи-И), американски рап изпълнител († 1995 г.) 1965 г. – Андреас Том, германски футболист 1965 г. – Дарко Панчев, югославски футболист 1966 г. – Цветелина Максимова, български живописец и иконописец 1973 г. – Антонина Зетова, българска волейболистка 1973 г. – Шанън Елизабет, американска актриса 1978 г. – Девън Сауа, канадски актьор 1980 г. – Габриел Милито, аржентински футболист 1980 г. – Георги Дюлгеров, български певец и композитор 1984 г. – Вера Звонарева, руска тенисистка 1985 г. – Рафиня, бразилски футболист 1987 г. – Александра Возняк, канадска тенисистка 1987 г. – Евън Рейчъл Уд, американска актриса 1988 г. – Крейг Линдфийлд, британски футболист Починали 355 г. – Клавдий Силван, римски пълководец 1134 г. – Алфонсо I Воин, испански император (* 1073 г.) 1151 г. – Джефри Плантагенет, граф Анжуйски (* 1113 г.) 1251 г. – Виола Ополска, полска княгиня от български произход (* ?) 1354 г. – Андреа Дандоло, венециански дож (* 1305 г.) 1783 г. – Леонард Ойлер, швейцарски учен (* 1707 г.) 1840 г. – Жак Макдоналд, френски маршал (* 1765 г.) 1851 г. – Джон Кид, английски химик и професор (* 1775 г.) 1871 г. – Мехмед Емин Али паша, османски държавник (* 1815 г.) 1907 г. – Рене Сюли Прюдом, френски поет, Нобелов лауреат през 1901 г. (* 1839 г.) 1932 г. – Аргир Манасиев, български революционер (* 1873 г.) 1933 г. – Едуард Грей, британски политик и дипломат (* 1862 г.) 1936 г. – Марсел Гросман, унгарски математик (* 1878 г.) 1949 г. – Елтън Мейо, американски и австралийски социолог (* 1880 г.) 1949 г. – Хосе Клементе Ороско, мексикански живописец и график (* 1883 г.) 1953 г. – Николай Евреинов, руски режисьор (* 1879 г.) 1953 г. – Нобуюки Абе, японски политик и държавник (* 1875 г.) 1956 г. – Чарлз Фрай, британски спортист, академик и политик (* 1872 г.) 1960 г. – Вилхелм Пик, немски дърводелец и политик, президент на Източна Германия (* 1873 г.) 1962 г. – Карън Бликсен, датска мемоаристка и писателка на разкази (* 1885 г.) 1979 г. – Айвър Ричардс, английски литературен теоретик (* 1893 г.) 1984 г. – Йосиф Слипий, украински източнокатолически епископ (* 1892 г.) 1985 г. – Дьорд Пойа, унгарски математик, работил в Швейцария и САЩ (* 1887 г.) 1990 г. – Aлън Tейлър, английски историк и журналист (* 1906 г.) 1991 г. – Едуин Макмилан, американски физик и химик, нобелов лауреат (* 1907 г.) 1994 г. – Джеймс Клавел, британски писател (* 1924 г.) 1997 г. – Мобуту Сесе Секо, конгоански политик, президент на Заир (* 1965 г.) 2005 г. – Муса Арафат, шеф на палестинските тайни служби (* 1941 г.) 2010 г. – Джон Клуге, немско-американски бизнесмен (* 1914 г.) 2018 г. – Мак Mилър, американски рапър (* 1992 г.) Празници Празник на град Белене – На 7 септември 1964 г. Белене е обявен за град Празник на град Раднево – На 7 септември 1964 г. Раднево е обявен за град Празник на град Септември – На 7 септември 1964 г. Септември е обявен за град Бразилия – Ден на независимостта (от Португалия, обявена на днешния ден през 1822 г., призната 3 години по-късно, национален празник) Мозамбик – Ден на победата Пакистан – Ден на военните Украйна – Ден на военното разузнаване Австралия – Национален ден на застрашените видове Фиджи – Ден на Конституцията 907

bg

2530

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

8 септември

8 септември е 251-вият ден в годината според григорианския календар (252-ри през високосна година). Остават 114 дни до края на годината. Събития 70 г. – Тит Флавий обсажда Ерусалим. 1331 г. – Стефан Душан се обявява за крал на Рашка. 1380 г. – Московският княз Дмитрий Донски разгромява ордите на хан Мамай в Куликовската битка. 1504 г. – На площада пред Палацо Векио във Флоренция, официално е открита скулптурата Давид изваяна от Микеланджело Буонароти. 1522 г. – Завършва първото околосветско пътешествие, оглавявано от Фернандо Магелан. 1655 г. – Шведската армия завладява Варшава. 1664 г. – Американското селище Ню Амстердам е отнето от холандците и е преименувано от английските заселници на Ню Йорк. 1761 г. – В Лондон крал Джордж III се жени за принцеса Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц. 1791 г. – Художници за пръв път излагат своите картини в Лувъра. 1802 г. – С указ на император Александър I в Русия са създадени първите министерства. 1861 г. – В езерото Мичиган потъва американският кораб „Lady Elgin“ след сблъсък с друг параход. Загиват над 300 души. 1885 г. – Княз Александър Батенберг издава указ, с който признава Съединението на България. 1888 г. – Играят се първите шест мача на Английската футболна лига. 1898 г. – Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската желязна църква „Свети Стефан“ в Цариград. 1900 г. – Мощен ураган причинява смъртта на над 6000 души край гр. Галвестън в Тексас, САЩ. 1925 г. – Германия е приета в Лигата на нациите. 1926 г. – Царство България получава т.нар. Бежански заем в размер 3 326 000 британски лири от английски и американски банки под контрола на Обществото на народите, който е използван за настаняване на бежанците. 1928 г. – Финансовият комитет на ОН увеличава разрешената сума за външен заем до 5 000 000 британски лири, заради Чирпанското земетресение. 1941 г. – Втората световна война: Германските сили обсаждат втория по големина град в Съветския съюз, което е начало на Блокадата на Ленинград, продължила до 27 януари 1943 г. 1943 г. – Втората световна война: Италия обявява подписаното на 3 септември 1943 г. Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция. Навсякъде където се намират италианските войски, започват бойни действия срещу германските войски. 1943 г. – Втората световна война: Започва провеждането на Додеканезката операция. 1944 г. – България във Втората световна война: На 5 септември 1944 г, Съветският съюз обявява война на Царство България. Няколко дни по-рано, под заплахата от приближаващата Червена армия, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната и започва преговори за мир с Англия и САЩ, които пропадат. Парламентарната опозиция съставя ново правителство начело с Константин Муравиев, което също се опитва да предотврати войната със Съветския съюз, но безуспешно. Въпреки това на 8 септември правителството обявява война на Нацистка Германия. На същия ден призори, Червената армия нахлува в страната ни начело с маршал Толбухин. Преминава българската граница при река Дунав и без каквито и да е военни действия окупира страната. Червената армия е посрещната от българския народ като Освободителка въпреки, че в действителност окупира България. С това в у нас започва мащабна политическа, икономическа и социална промяна – 45-годишен комунистически режим, в който България губи свободата си и се превръща в марионетка на Съветския съюз, начело с Тодор Живков. 1944 г. – Провъзгласена е Независима република Македония. 1944 г. – Втората световна война: Нацистка Германия изстрелва от Хага срещу Лондон първата балистична ракета Фау-2. 1945 г. – САЩ и СССР се споразумяват за разделянето на Корея на две зони на влияние по протежение на 38-ия паралел. 1946 г. – В Царство България, в нарушение на Търновската конституция и в условията на съветска окупация, е проведен референдум за промяна на формата на държавно управление, на който българският народ гласува с 92,7% за смяна на монархията с „народна република“. 1954 г. – В Манила е подписан договор за създаване на агресивния военен съюз СЕАТО, просъществувал 23 години. 1957 г. – Започва първият Шахматен турнир в Сараево. 1964 г. – С указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България е утвърден националния химн Мила Родино. 1974 г. – Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира предшественика си Ричард Никсън за всички престъпления, които може би е изпълнил по време на президентския си мандат. 1976 г. – Във Варна е открит Аспаруховият мост. 1991 г. – Чрез референдум Република Македония обявява независимост от Социалистическа федеративна република Югославия. 1993 г. – В град Фес, Мароко, е основана Организацията на градовете на световно наследство. 1994 г. – XXXVI народно събрание на България приема оставката на правителството на Любен Беров. 1994 г. – Самолет Боинг 737 на авиокомпания Ю Ес Еър катастрофира до Питсбърг, щата Пенсилвания. Загиват 132 души. 2004 г. – Непилотираният космически апарат на НАСА Дженезис се разбива при приземяване, след като парашутът му не се отваря. 2006 г. – Общото събрание на ООН обявява „Десетилетие на грамотността на ООН“. Родени 1157 г. – Ричард I Лъвското сърце, крал на Англия († 1199 г.) 1207 г. – Саншу II, крал на Португалия († 1248 г.) 1271 г. – Карл Мартел Анжуйски, крал на Унгария († 1295 г.) 1474 г. – Лудовико Ариосто, италиански поет († 1533 г.) 1588 г. – Марен Мерсен, френски математик († 1648 г.) 1621 г. – Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде, френски маршал († 1686 г.) 1749 г. – Принцеса дьо Ламбал, френско-италианска аристократка († 1792 г.) 1749 г. – Херцогиня дьо Полиняк, френска аристократка († 1793 г.) 1767 г. – Аугуст Вилхелм Шлегел, немски писател († 1845 г.) 1804 г. – Едуард Мьорике, немски поет († 1875 г.) 1830 г. – Фредерик Мистрал, френски поет, лауреат на Нобелова награда за литература през 1904 г. († 1914 г.) 1831 г. – Вилхелм Раабе, немски белетрист и художник († 1910 г.) 1841 г. – Антонин Дворжак, чешки композитор († 1904 г.) 1843 г. – Дмитрий Анучин, руски учен († 1923 г.) 1857 г. – Георг Михаелис, германски министър-председател († 1936 г.) 1868 г. – Велизар Лазаров, български военен деец и спортен функционер († 1941 г.) 1868 г. – Мара Белчева, българска поетеса († 1937 г.) 1880 г. – Йордан Тренков, български революционер († 1960 г.) 1887 г. – Джейкъб Дивърс, американски генерал († 1979 г.) 1887 г. – Свами Шивананда, индийски гуру († 1963 г.) 1910 г. – Жан Луи Баро, френски артист († 1994 г.) 1918 г. – Дерек Бартън, британски химик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1969 г. († 1998 г.) 1920 г. – Симеон Русков, български инженер († 1977 г.) 1924 г. – Георги Георгиев – Гочето, български актьор († 2015 г.) 1925 г. – Питър Селърс, британски актьор († 1980 г.) 1932 г. – Патси Клайн, американска кънтри певица († 1963 г.) 1935 г. – Хелга М. Новак, немска писателка († 2013 г.) 1946 г. – Халил Ергюн, турски актьор 1948 г. – Лин Аби, американска писателка 1955 г. – Иван Методиев, български футболист и треньор († 2006 г.) 1958 г. – Янаки Стоилов, български политик 1958 г. – Стоян Бончев, български футболист 1960 г. – Агури Сузуки, японски пилот от Формула 1 1962 г. – Томас Кречман, немски актьор 1969 г. – Гари Спийд, уелски футболист и треньор († 2011 г.) 1971 г. – Даниел Петров, български боксьор 1971 г. – Дейвид Аркет, американски актьор 1972 г. – Маркус Бабел, немски футболист и треньор 1979 г. – Петер Леко, унгарски шахматист 1979 г. – Пинк, американска певица 1981 г. – Мортен Гамст Педерсен, норвежки футболист 1984 г. – Тиаго Трейшел, бразилски футболист 1984 г. – Юрген Зоймел, австрийски футболист 1986 г. – Жоао Моутиньо, португалски футболист 1993 г. – Павел Иванов, български актьор Починали 701 г. – Сергий I, римски папа (* ? г.) 780 г. – Лъв IV, византийски император (* 750 г.) 1645 г. – Франсиско де Кеведо, испански поет (* 1580 г.) 1709 г. – Иван Мазепа, хетман на Украйна (* 1644 г.) 1811 г. – Петер Зимон Палас, германски биолог (* 1741 г.) 1894 г. – Херман фон Хелмхолц, германски физик (* 1821 г.) 1895 г. – Адам Опел, германски предприемач (* 1837 г.) 1921 г. – Ян Янски, чешки невролог (* 1873 г.) 1922 г. – Леон Бона, френски художник (* 1833 г.) 1933 г. – Фейсал I, крал на Сирия и Ирак (* 1883 г.) 1940 г. – Стефан Бобчев, български общественик, държавник и публицист (* 1853 г.) 1943 г. – Иван Цибулка, чешки виолончелист (* 1880 г.) 1943 г. – Юлиус Фучик, чешки политик, писател и журналист (* 1903 г.) 1949 г. – Рихард Щраус, немски композитор (* 1864 г.) 1954 г. – Андре Дерен, френски художник (* 1880 г.) 1960 г. – Фероз Ганди, индийски политик и журналист (* 1912 г.) 1965 г. – Дороти Дендридж, американска актриса (* 1922 г.) 1978 г. – Панчо Владигеров, български композитор (* 1899 г.) 1980 г. – Уилърд Либи, американски химик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1960 г. (* 1908 г.) 1981 г. – Бил Шанкли, шотландски състезател и треньор по футбол (* 1913 г.) 1981 г. – Хидеки Юкава, японски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1949 г. (* 1907 г.) 1999 г. – Виктор Самойлов, руски актьор (* 1924 г.) 2003 г. – Лени Рифенщал, немска филмова режисьорка (* 1902 г.) 2004 г. – Иван Кондов, български актьор (* 1925 г.) 2004 г. – Ричард Бътлър, нео-нацист (* 1918 г.) 2007 г. – Христо Вълчанов, български футболист (* 1932 г.) 2009 г. – Оге Нилс Бор, датски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1975 (* 1922 г.) 2012 г. – Томас Сас, унгарски психиатър (* 1920 г.) 2016 г. – Ханес Арх, австрийски пилот, състезаващ се в Red Bull Air Race (* 1967 г.) 2021 г. – Марин Бодаков, български поет и журналист (* 1971 г.) 2022 г. – Елизабет II, кралица на Обединеното кралство и на страните на Британската общност Празници Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица, Рожен) в календара на Българска православна църква Ден на международна солидарност на журналистите – Чества се от 1958 г. по решение на Международната организация на журналистите Световен ден на първата помощ (за 2012 г.) – Отбелязва се от 2001 г. през втората събота на септември по предложение на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец ЮНЕСКО – Международен ден на грамотността – Отбелязва се от 1966 г. Андора – Ден на независимостта (1893 г., от Франция и Испания, национален празник) България Празник на град Берковица – Чества се на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица – храмов празник на църквата в града, построена през 1843 г. Отбелязва се от 1997 г. Празник на град Полски Тръмбеш – Празникът е възобновен от 1993 г. Празник на Симитли Празник на Хасково – Чества се от 1993 г. с решение на Общинския съвет в Деня на църковния празник на Рождество на Пресвета Богородица Северна Македония – Ден на независимостта (1991 г., от Югославия, национален празник) Северна Корея – Създаване на Демократичната република (1948 г., национален празник) 908

bg

2531

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

9 септември

9 септември е 252-рият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна година). Остават 113 дни до края на годината. Събития 337 г. – След отстраняване на всички роднини, които биха имали претенции към трона, тримата синове на император Константин I Велики: Константин II, Констанций II и Констант съвместно заемат поста император на Римската империя. 924 г. – Състои се среща между цар Симеон I и император Роман I Лакапин при стените на Константинопол, която завършва със сключване на примирие. 1521 г. – След превземането на Белград, султан Сюлейман Великолепни нарежда изселването в Истанбул на българите от Белград и Белградската област, придружени от османската войска. След откупуване от Цариградския патриарх на пленените християнски светини от султана, на българите е разрешено да вземат със себе си християнските реликви от Белград – мощите на Света Петка Българска и на императрица Теофано, както и иконата на Света Богородица и на 10 септември същата година започва преселението им, което приключва през следващата 1522 г. 1570 г. – Османските турци завладяват Никозия (остров Кипър). 1776 г. – Континенталният конгрес, приел на 4 юли 1776 г. Декларацията за независимостта, официално нарича новия съюз на независимите щати Съединени американски щати. 1850 г. – Калифорния става 31-вият щат на САЩ. 1855 г. – Кримската война: След 349-дневна обсада англо-френските войски, действащи на Кримския полуостров, завладяват Севастопол. 1885 г. – Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия. Съпроводен от 2-ри конен Шуменски полк, княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България. 1886 г. – В Берн, Швейцария е подписана международна конвенция за защита на авторското право на литературни и художествени произведения. 1892 г. – Астрономът Едуард Емерсън Барнард открива Амалтея – петият по големина естествен спътник на Юпитер. 1903 г. – Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство за оказване на помощ. 1905 г. – В Русия е въведена академична автономия на университетите. 1909 г. – Официално е открита Софийската синагога. 1915 г. – Излиза под печата на БАН фундаменталният труд Българите в Македония. 1943 г. – Втора световна война: Германските войски окупират северна и части от централна Италия. В Рим, намиращият се италиански моторизиран армейски корпус под командването на генерал Джакомо Карбони атакува германски парашутисти при Витербо и Пратика Ди Маре. 1943 г. – XXV обикновено народно събрание избира Регентство на малолетния цар Симеон II в състав: княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов. 1944 г. – Деветосептемврийски преврат: С помощта на настъпващите в България сили на Червената армия начело с Маршал Толбухин е проведен Деветосептемврийския преврат от силите на Отечествения фронт и Българската армия, при който е свалено правителството на Константин Муравиев и е установено правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. С това в у нас започва мащабна политическа, икономическа и социална промяна. 1944 г. – В противоречие с конституцията правителството на България издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите на Симеон II и за назначаване на нов Регентски съвет, в който влизат професор Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист). 1944 г. – Вестник „Отечествен фронт“ започва да излиза легално. 1945 г. – За първи път Денят на свободата се чества като национален празник и неприсъствен ден Във връзка с годишнината са помилвани и освободени от затвора около 900 души, осъдени от т.нар. Народен съд, а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери. 1945 г. – От Москва в страната се завръща Васил Коларов. 1945 г. – За последно е връчен орден Победа – на Тито. 1948 г. – Обявено е създаването на Корейска народно-демократична република. 1949 г. – Поради катастрофалната реколта от зърнени храни, Народна република България е принудена за четвърти път след 9 септември 1944 г. да подпише спогодба със СССР за доставка на пшеница на заем. 1956 г. – Елвис Пресли дебютира в „Шоуто на Ед Съливан“. 1969 г. – В Канада влиза в сила т.нар. Езиков акт, съгласно който английският и френският стават официални езици за цялата територия на страната. 1972 г. – Българската национална телевизия излъчва първо цветно предаване – манифестацията от площад „9 септември“ (днес „Княз Александър Батенберг“). Започва работа Варненското телевизионно студио. 1974 г. – Народна република България прекратява заглушаването на радиостанция „Гласът на Америка“. 1974 г. – Започват денонощни излъчвания на радиопрограма „Хоризонт“ на Българското национално радио. 1975 г. – Започва редовното излъчване на ТВ канал Втора програма по Българската национална телевизия. 1978 г. – От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат „Венера 11“. 1985 г. – САЩ обявяват въвеждането на икономически санкции за ЮАР като реакция срещу режима на апартейд. 1991 г. – Таджикистан обявява независимост от СССР. 1999 г. – 9-етажен жилищен блок в Москва е разрушен в резултат на терористичен бомбен взрив – 94 души загиват, 164 са ранени. 2000 г. – Международната организация за отчитане на корупцията класира България на 52-ро място от 90 страни. От 16 страни от Източна Европа, България е на 9-о място. 2006 г. – На 27-а мисия е изстреляна американската космическа совалка Атлантис с главна цел доставка на два допълнителни слънчеви панела за Международната космическа станция. Родени 214 г. – Аврелиан, римски император († 275 г.) 384 г. – Флавий Хонорий, римски император († 395 г.) 1585 г. – Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, френски кардинал и държавник († 1642 г.) 1737 г. – Луиджи Галвани, италиански физик († 1897 г.) 1778 г. – Клеменс Брентано, немски поет († 1842 г.) 1828 г. – Йоаким Груев, български възрожденец, († 1912 г.) 1828 г. – Лев Толстой, руски писател и философ († 1910 г.) 1849 г. – Никола Войновски, български революционер († 1876 г.) 1859 г. – Стефан Николов, български офицер и революционер († 1915 г.) 1883 г. – Преподобна Стойна, българска ясновидка († 1933 г.) 1883 г. – Стефан Баламезов, български правист († 1960 г.) 1895 г. – Тома Измирлиев, български писател († 1935 г.) 1899 г. – Александър Несмеянов, руски химик органик, академик († 1980 г.) 1901 г. – Иван Радоев, български футболист († 1985 г.) 1908 г. – Чезаре Павезе, италиански писател († 1950 г.) 1920 г. – Митко Григоров, български политик, дипломат († 1987 г.) 1922 г. – Ханс Георг Демелт, германски физик, лауреат на Нобелова награда по физика през 1989 г. († 2017 г.) 1923 г. – Клиф Робъртсън, американски актьор († 2011 г.) 1924 г. – Рик Ван Стенберген, белгийски колоездач († 2003 г.) 1941 г. – Георги Каменов, български футболист 1941 г. – Денис Ричи, американски информатик († 2011 г.) 1941 г. – Отис Рединг, американски изпълнител († 1967 г.) 1941 г. – Станислав Стратиев, български писател († 2000 г.) 1944 г. – Иван Желев, български политик 1944 г. – Цанко Яблански, български политик 1951 г. – Трайчо Соколов, български футболист († 2019 г.) 1954 г. – Волен Николаев, български поет († 2011 г.) 1959 г. – Ерик Сера, френски композитор 1960 г. – Хю Грант, британски актьор 1962 г. – Лиза Марклунд, шведска писателка 1963 г. – Роберто Донадони, италиански футболист 1965 г. – Мая Димитрова, български политик, икономист, инженер и юрист 1966 г. – Адам Сандлър, американски актьор 1969 г. – Адемоле Банколе, нигерийски футболист 1970 г. – Наталия Страйгнард, венецуелска актриса 1972 г. – Горан Вишнич, хърватски актьор 1974 г. – Филип Аврамов, български актьор 1975 г. – Майкъл Бубле, канадски певец, актьор и композитор 1976 г. – Хуан Алфонсо Баптиста, венецуелски актьор 1980 г. – Мишел Уилямс, американска актриса 1980 г. – Яни Лиматайнен, финландски музикант 1981 г. – Сандра Шайн, унгарска порно актриса 1985 г. – Лука Модрич, хърватски футболист 1987 г. – Александър Сонг, камерунски футболист 1991 г. – Оскар, бразилски футболист Починали 276 г. – Флориан, римски император (* 232 г.) 1000 г. – Олаф I, крал на Норвегия (* 969 г.) 1087 г. – Уилям I, крал на Англия, херцог на Нормандия (* 1028 г.) 1271 г. – Ярослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* ? г.) 1513 г. – Джеймс IV Стюарт, шотландски крал (* 1473 г.) 1569 г. – Питер Брьогел Стари, фламандски художник (* 1525 г.) 1596 г. – Анна I Ягелонина, кралица на Полша и велика княгиня на Литва (* 1523 г.) 1815 г. – Джон Копли, американски художник (* 1738 г.) 1841 г. – Огюстен Пирам дьо Кандол, швейцарски ботаник (* 1778 г.) 1849 г. – Михаил Павлович, велик княз на Русия (* 1798 г.) 1891 г. – Жул Греви, президент на Франция (* 1807 г.) 1898 г. – Стефан Маларме, френски поет (* 1842 г.) 1901 г. – Анри дьо Тулуз-Лотрек, френски художник (* 1864 г.) 1929 г. – Алексей Павлов, руски геолог (* 1854 г.) 1932 г. – Стоян Заимов, български революционер и възрожденец (* 1867 г.) 1941 г. – Богдан Баров, български революционер (* 1885 г.) 1944 г. – Франк Маршал, американски шахматист (* 1877 г.) 1947 г. – Виктор Орта, белгийски архитект (* 1861 г.) 1976 г. – Мао Дзъдун, китайски политик (* 1893 г.) 1978 г. – Джак Уорнър, американски филмов продуцент (* 1892 г.) 1990 г. – Самюъл Доу, Президент на Либерия (* 1951 г.) 1994 г. – Адам Лиментани, английски психиатър (* 1913 г.) 1995 г. – Цветан Бончев, български физик (* 1929 г.) 2001 г. – Шах Масуд, афганистански политик и военен деятел (* ок. 1952 г.) 2003 г. – Едуард Телер, унгарски и американски ядрен физик от еврейски произход, създател на водородната бомба (* 1908 г.) 2010 г. – Бент Ларсен, датски шахматист (* 1935 г.) Празници Световен ден на красотата – Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология от 2003 г. Национален празник на Народна република България до 1990 г. Северна Корея – Ден на народната република (1948 г., национален празник) Таджикистан – Ден на независимостта (от СССР, 1991, национален празник) Япония – Ден на хризантемите 909

bg

2532

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

10 септември

10 септември е 253-тият ден в годината според григорианския календар (254-ти през високосна). Остават 112 дни до края на годината. Събития 1588 г. – В Англия се завръща третата морска експедиция обиколила света, начело с Томас Кавендиш. 1611 г. – Въстание в Янина. 1627 г. – Започва обсадата на Ла Рошел от войските на крал Луи XIII 1846 г. – В САЩ е патентована шевната машина. 1858 г. – Открит е астероида 55 Пандора. 1872 г. – Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям извор. 1898 г. – В Женева италианският анархист Луиджи Лукени убива императрица Елизабет Баварска – съпругата на австро-унгарския император Франц Йозеф I. 1919 г. – Във френския град Сен Жермен ан Ле е подписан Сен-Жерменския мирен договор. 1919 г. – В България е основан Спартак Плевен под името Скобелев. 1921 г. – В Берлин е открит участък от първата в света автомагистрала. 1939 г. – Втората световна война: Канада обявява война на Нацистка Германия, като се присъединява към Обединените нации. 1939 г. – Втората световна война: Хитлеристката армия извършва масови улични екзекуции в град Бидгошч (Полша), разстреляни са над 1000 мирни граждани. 1943 г. – Втора световна война:Окупиран е Рим от германски войски. Италианските войски се изтеглят от централна в южна Италия заедно с крал Виктор Емануил III, правителството на маршал Пиетро Бадолио и Върховното италианско командване които се установяват в град Бриндизи. 1944 г. – С Постановление на Министерския съвет в България е създадена Народна милиция. 1945 г. – Бившият премиер на Норвегия Видкун Кислинг е осъден на смърт за сътрудничество с Хитлеристка Германия. 1960 г. – На Летни олимпийски игри 1960 в Рим Абебе Бикила става първият състезател от Субсахарска Африка, който спечелва златен медал, като пробягва маратона с боси крака. 1961 г. – По време на състезание от Голямата награда на Италия катастрофа причинява смъртта на германския пилот от Формула 1 Волфганг фон Трипс и на 13 зрители от публиката, които са ударени от неговото Ферари. 1964 г. – Влиза в сила Конвенцията за териториалното море и крайбрежната зона. 1967 г. – Жителите на Гибралтар гласуват в референдум за запазване на зависимостта от Великобритания, вместо за присъединяване към Испания. 1974 г. – Португалия дава независимост на колонията си Гвинея-Бисау. 1976 г. – При катастрофа между самолети на британски и словенските авиолинии край Загреб загиват 176 души. 1977 г. – В затвора на Марсилия е извършена последната във Франция екзекуция с гилотина. 1990 г. – Папа Йоан Павел II освещава най-голямата църква в света – Базиликата на Божията майка на мира в Ямусукро (Кот д'Ивоар). 2002 г. – Швейцария става член на ООН. 2008 г. – В Женева (Швейцария) е пуснат в действие Големият адронен ускорител, който е смятан за най-големия научен експеримент в историята на човечеството. 2022 г. – Принц Чарлз официално става Крал Чарлз III. Родени 1487 г. – Юлий III, римски папа († 1555 г.) 1638 г. – Мария-Тереза, кралица на Франция († 1683 г.) 1659 г. – Хенри Пърсел, английски композитор († 1695 г.) 1775 г. – Джон Кид, английски химик и професор († 1851 г.) 1788 г. – Вилхелмина от Баден, Велика херцогиня на Хесен († 1836 г.) 1835 г. – Тодор Икономов, български политик († 1892 г.) 1839 г. – Чарлс Пърс, американски философ († 1914 г.) 1858 г. – Иван Цончев, български военен и революционер († 1910 г.) 1865 г. – Иван Попов, български актьор († 1966 г.) 1872 г. – Владимир Арсениев, руски изследовател на Далечния изток († 1930 г.) 1878 г. – Иван Романов, български духовник († 1953 г.) 1890 г. – Франц Верфел, австрийски писател († 1945 г.) 1892 г. – Артър Холи Комптън, американски физик, Нобелов лауреат през 1927 г. († 1962 г.) 1901 г. – Страшимир Джамджиев, български преводач († 1987 г.) 1912 г. – Херлуф Бидструп, датски карикатурист († 1988 г.) 1914 г. – Робърт Уайз, американски филмов режисьор († 2005 г.) 1915 г. – Хасе Екман, шведски актьор и режисьор († 2004 г.) 1927 г. – Георги Алексиев, български писател († 2011 г.) 1928 г. – Николас Леос, парагвайски футболен функционер († 2019 г.) 1928 г. – Петко Великов, държавен ръководител, инженер 1931 г. – Изабел Колгейт, английска писателка 1932 г. – Феликс Малум Нгакуту, президент на Чад († 2009 г.) 1933 г. – Карл Лагерфелд, немски моден дизайнер († 2019 г.) 1934 г. – Васил Казанджиев, български композитор, диригент и общественик 1936 г. – Димитър Ларгов, български футболист († 2020 г.) 1937 г. – Джаред Даймънд, американски биолог 1937 г. – Йован Павловски, писател от Република Македония 1942 г. – Георги Харалампиев, български футболист 1943 г. – Йорданка Христова, българска певица 1945 г. – Ханс Кодрич, футболен треньор 1945 г. – Хосе Фелисиано, американски китарист и вокалист 1948 г. – Георги Пирински, български политик 1949 г. – Виктор Пасков, писател, музикант, сценарист († 2009 г.) 1950 г. – Джо Пери, американски музикант, китарист на Aerosmith 1960 г. – Колин Фърт, британски актьор 1965 г. – Андрей Баташов, български актьор († 2010 г.) 1966 г. – Стоян Янкулов, български музикант 1968 г. – Андреас Херцог, австрийски футболист 1968 г. – Биг Деди Кейн, американски рап изпълнител 1968 г. – Гай Ричи, британски сценарист, режисьор и филмов продуцент 1974 г. – Мирко Филипович, хърватски кикбоксьор 1976 г. – Густаво Куертен, бразилски тенисист 1976 г. – Мурад Хидиуед, марокански футболист 1977 г. – Виктор Гончаренко, беларуски футболист и треньор 1977 г. – Неждет Шабан, български политик 1985 г. – Лоран Косиелни, френски футболист Починали 210 пр.н.е. – Цин Шихуан, първи император на Китай (* 260 пр.н.е.) 954 г. – Луи IV, крал на Франция (* 920 г.) 1067 г. – Лейди Годайва, англосаксонска аристократка (* 990 г.) 1167 г. – Мод, наследница на английския трон (* 1102 г.) 1197 г. – Анри II, граф на Шампан и крал на Йерусалим (* 1166 г.) 1382 г. – Лайош I Велики, крал на Унгария и Полша (* 1326 г.) 1419 г. – Жан Безстрашни, херцог на Бургундия (* 1371 г.) 1797 г. – Мери Уолстънкрафт, английска писателска (* 1759 г.) 1834 г. – Хрисант Константинополски, цариградски патриарх (* 1768 г.) 1898 г. – Елизабет (Сиси), императрица на Австро-Унгария (* 1837 г.) 1928 г. – Фьодор Успенски, руски историк и археолог (* 1845 г.) 1937 г. – Сергей Третяков, руски писател (* 1892 г.) 1940 г. – Никола Иванов, български офицер (* 1861 г.) 1944 г. – Данаил Крапчев, български журналист (* 1880 г.) 1948 г. – Фердинанд I, цар на България (* 1861 г.) 1953 г. – Андон Кьосето, български революционер (* 1855 г.) 1961 г. – Волфганг фон Трипс, германски пилот от Ф1 (* 1928 г.) 1964 г. – Менча Кърничева, българска революционерка (* 1900 г.) 1975 г. – Джордж Паджет Томсън, английски физик, Нобелов лауреат (* 1892 г.) 1979 г. – Агостиньо Нето, първи президент на Ангола (* 1922 г.) 1983 г. – Феликс Блох, американски физик, Нобелов лауреат, (* 1905 г.) 1996 г. – Стефан Гецов, български актьор (* 1932 г.) 1998 г. – Милен Николов, български режисьор (* 1938 г.) 2005 г. – Херман Бонди, британски математик (* 1919 г.) 2007 г. – Джейн Уаймън, американска актриса (* 1917 г.) 2010 г. – Раде Маркович, сръбски актьор (* 1921 г.) 2020 г. – Даяна Риг, английска актриса (* 1938 г.) Празници Световен ден за предотвратяване на самоубийствата – Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО) Белиз – Ден на св. Джордж Кайе (национален празник) Гибралтар – Празник на Гибралтар (национален празник) Китай – Ден на учителя 910

bg

2533

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

11 септември

11 септември е 254-тият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна). Остават 111 дни до края на годината. Събития 1565 г. – Приключва Великата обсада на Малта от османските турци, започнала на 18 май, в която рицарите хоспиталиери удържат геройски острова. 1697 г. – Голямата турска война: Състои се Битката при Зента. 1709 г. – В една от най-кръвопролитните битки от Войната за испанското наследство – Битката при Малплаке – обединените сили на Великобритания, Нидерландия и Австрия побеждават Франция. 1792 г. – Откраднат е диамантът Хоуп от къщата, в която се съхранява. 1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен. 1915 г. – България в Първата световна война: В Царство България започва мобилизация на българската армия за Първата световна война. 1922 г. – Въстание от 11 септември 1922 година. 1941 г. – Започват изкопните работи по построяването на Пентагона. 1961 г. – Формиран е Световният фонд за дивата природа. 1972 г. – Състои се официалната церемония по закриване на Двадесетите летни олимпийски игри в Мюнхен, Германия. 1973 г. – Извършен е военен преврат в Чили от генерал Аугусто Пиночет, който демонстративно сваля демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Пиночет запазва властта си 17 години. 1978 г. – Умира българският писател и дисидент Георги Марков, който е отровен в Лондон 4 дни по-рано от агент на Държавна сигурност. 1989 г. – Във вестник Работническо дело са публикувани имената на около 500 деятели на БКП, репресирани в СССР при управлението на Сталин. С публикацията те са реабилитирани. 1994 г. – Официално отваря врати Музеят на византийската култура в град Солун, Гърция. 1997 г. – Непилотираният космически апарат на НАСА Марс Глобъл Сървейър достига орбитата на Марс. 2001 г. – Атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ причиняват срутването на Световния търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния и падането на пътнически самолет край Шанксвил, Пенсилвания. 2003 г. – Шведската външна министърка Ана Линд умира, след като е нападната с нож и смъртоносно ранена от неизвестен мъж на 10 септември. 2004 г. – При катастрофа на хеликоптер в Егейско море загиват всичките 17 пътници на борда му, в това число патриарха Петър VII, журналисти и епископи на Александрийската патриаршия. 2005 г. – Израел официално обявява намерение да напусне Ивицата Газа след 38 години окупация. 2007 г. – Русия изпитва най-голямото конвенционално оръжие създавано някога – Бащата на всички бомби. Родени 1524 г. – Пиер дьо Ронсар, френски поет († 1585 г.) 1816 г. – Карл Цайс, германски оптик († 1888 г.) 1822 г. – Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг († 1892 г.) 1833 г. – Леандър Леге, френски дипломат († 1887 г.) 1862 г. – О. Хенри, американски писател († 1910 г.) 1877 г. – Феликс Дзержински, революционер и политик († 1926 г.) 1881 г. – Гончигийн Бумценд, монголски политик († 1953 г.) 1885 г. – Дейвид Хърбърт Лорънс, английски писател († 1930 г.) 1900 г. – Семьон Лавочкин, авиоконструктор († 1960 г.) 1903 г. – Теодор Адорно, немски социолог и философ († 1969 г.) 1914 г. – Павле, сръбски духовен водач († 2009 г.) 1916 г. – Александър Кипров, български шахматист († 2000 г.) 1917 г. – Фердинад Маркос, филипински президент и диктатор († 1986 г.) 1917 г. – Ярослав Тагамлицки, български математик от руски произход († 1983 г.) 1920 г. – Иван Братанов, български актьор († 1968 г.) 1930 г. – Никола Станчев, български борец († 2009 г.) 1933 г. – Уилям Пиърс, американски нео-нацист († 2002 г.) 1935 г. – Герман Титов, съветски космонавт († 2000 г.) 1935 г. – Арво Перт, естонски композитор 1937 г. – Йосиф Кобзон, руски певец и политик († 2018 г.) 1939 г. – Сократ Лафазановски, македонски художник 1940 г. – Брайън Де Палма, американски филмов режисьор 1940 г. – Нон Дук Ман, виетнамски политик 1941 г. – Георги Наумов-Чарли, български актьор († 2022 г.) 1944 г. – Кеворк Кеворкян, български журналист 1945 г. – Франц Бекенбауер, немски футболист и треньор 1948 г. – Димитър Костадинов, български писател († 2022 г.) 1948 г. – Илия Караиванов, български актьор († 2009 г.) 1957 г. – Пламен Марков, български футболист и треньор по футбол 1960 г. – Хироши Амано, японски физик и Нобелов лауреат 1963 г. – Таня Димитрова, българска актриса 1965 г. – Башар Асад, сирийски политик 1972 г. – Красимир Дунев, български гимнастик 1977 г. – Лудакрис, американски рапър и актьор 1977 г. – Матю Стивънс, уелски играч на снукър 1977 г. – Тодор Чобанов, български историк и политик, доктор по археология 1978 г. – Бен Лий, американски актьор 1981 г. – Андреа Досена, италиански футболист 1984 г. – Юсуф Акгюн, турски актьор 1987 г. – Тайлър Хеклин, американски актьор Починали 1161 г. – Мелисенда Йерусалимска, кралица на Йерусалим (* 1105 г.) 1733 г. – Франсоа Купрен, френски композитор и органист (* 1668 г.) 1824 г. – Давид Рикардо, английски икономист (* 1772 г.) 1921 г. – Лудвиг Александър фон Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън (* 1892 г.) 1939 г. – Константин Коровин, руски художник (* 1861 г.) 1941 г. – Кръстьо Раковски, български политик (* 1873 г.) 1948 г. – Мохамед Али Джина, пакистански политик (* 1876 г.) 1954 г. – Димитър Попиванов, български музикален деец (* 1874 г.) 1963 г. – Любомир Чакалов, български математик (* 1886 г.) 1966 г. – Иван Бонев, български партизанин (* 1909 г.) 1971 г. – Никита Хрушчов, съветски политик (* 1894 г.) 1973 г. – Салвадор Алиенде, чилийски политик (* 1908 г.) 1978 г. – Георги Марков, български писател (* 1929 г.) 1978 г. – Рони Петерсон, шведски пилот от Формула 1 (* 1944 г.) 1982 г. – Албер Собул, френски историк (* 1914 г.) 1986 г. – Радка Бъчварова, българска режисьорка (* 1918 г.) 1994 г. – Джесика Тенди, американска актриса (* 1909 г.) 1997 г. – Илия Кирчев, български футболист (* 1932 г.) 2003 г. – Ана Линд, шведски политик (* 1957 г.) 2004 г. – Томас Циглер, немски писател (* 1956 г.) 2004 г. – Петър VII, патриарх на Александрия (* 1949 г.) 2005 г. – Иван Куцаров, български моторист (* 1973 г.) 2006 г. – Йоахим Фест, немски историк (* 1926 г.) 2011 г. – Клиф Робъртсън, американски актьор (* 1923 г.) Празници Аржентина – Ден на учителя Испания – Национален празник на Каталуния САЩ – Ден на патриотите Външни препратки 911

bg

2534

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

12 септември

12 септември е 255-ият ден в годината според григорианския календар (256-и през високосна година). Остават 110 дни до края на годината. Събития 490 пр.н.е. – Гръко-персийски войни: В Битката при Маратон атинската войска и нейните съюзници от Платея спират първото нахлуване на персите в Гърция. 1609 г. – Английският мореплавател Хенри Хъдсън открива реката Хъдсън. 1683 г. – Голямата турска война: Под ръководството на Ян III Собиески полските въоръжени сили се обединяват с армията на Хабсбургите, за да победят Османската империя в Битката при Виена. 1923 г. – Властите извършват обиски в клубове на БКП, разпускат контролираните от нея общински съвети и арестуват около 2500 партийни функционери. 1924 г. – Започва тържествения ритуал по освещаване на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, който продължава до 14 септември. 1924 г. – Хората на Иван Михайлов провеждат наказателна акция в района на Горна Джумая. 1925 г. – Цар Борис III връчва бойно знаме на Военното училище. 1928 г. – Съставено е четиридесет и четвъртото правителство на Царство България, начело с Андрей Ляпчев. 1940 г. – Четири момчета откриват рисунки на 17 000 години и предмети, направени от праисторически хора в пещерата Ласко, Франция. 1943 г. – Втора световна война: Проведена е Операция Дъб, в която намиращият се под стража италиански диктатор Бенито Мусолини е освободен от немски парашутисти-десантчици, командвани от Ото Скорцени. 1953 г. – Джон Кенеди и Жаклин Лий Бувие Кенеди сключват брак. 1953 г. – Никита Хрушчов е избран за първи секретар на ЦК на КПСС. 1958 г. – Американският инженер Джак Килби прави демонстрация на първата работеща интегрална схема. 1959 г. – СССР изстрелва втората си ракета към Луната – Луна 2. 1968 г. – Албания обявява, че напуска Варшавския договор. 1969 г. – Президентът на САЩ Ричард Никсън заповядва да бъдат прекратени бомбардировките над Северен Виетнам. 1970 г. – Палестински терористи взривяват три отвлечени самолети в Йордания, а заложниците преместват минути преди това на тайно място в Аман. 1979 г. – Индонезия е ударена от земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер. 1980 г. – В Турция генерал Кенан Еврен извършва военен преврат и става държавен глава. 1990 г. – В Москва е подписан Договор „Две плюс четири“ между двете германски държави и четирите велики сили, победителки във Втората световна война, с който се прокарва пътя към повторното Обединение на Германия. 2001 г. – САЩ обявяват Война срещу тероризма. 2001 г. – XXXIX народно събрание на Република България приема декларация срещу тероризма. 2003 г. – Организацията на обединените нации вдига санкциите над Либия, след като страната се съгласява да поеме отговорността и да компенсира семействата на жертвите в Атентата над Локърби. 2005 г. – Израел завършва изтеглянето си на всички войски и заселници от Ивицата Газа. Родени 1494 г. – Франсоа I, крал на Франция († 1574 г.) 1655 г. – Себастиан дьо Бросар, френски композитор († 1720 г.) 1814 г. – Август Чешковски, полски философ († 1894 г.) 1829 г. – Чарлз Дъдли Уорнър, американски писател († 1900 г.) 1876 г. – Флор Алпертс, белгийски композитор († 1954 г.) 1888 г. – Морис Шевалие, френски певец и актьор († 1972 г.) 1897 г. – Ирен Жолио-Кюри, френска физичка и химичка, Нобелова лауреатка († 1956 г.) 1908 г. – Лъчезар Станчев, български поет († 1992 г.) 1921 г. – Станислав Лем, полски писател фантаст († 2006 г.) 1927 г. – Милка Туйкова, българска актриса († 2008 г.) 1930 г. – Александър Карасимеонов, български сценарист († 1991 г.) 1931 г. – Иън Холм, британски актьор († 2020 г.) 1931 г. – Стоян Гъдев, български актьор († 1999 г.) 1934 г. – Михаил Протич, български ендокринолог († 2013 г.) 1937 г. – Вълчо Камарашев, български актьор († 2020 г.) 1944 г. – Бари Уайт, американски певец († 2003 г.) 1944 г. – Винфрид Ньот, немски учен 1947 г. – Патрик Футуна, ирландски учен († 1981 г.) 1950 г. – Иво Хаджимишев, български художник фотограф 1951 г. – Берти Ахерн, министър-председател на Ирландия 1951 г. – Джо Пантолиано, американски актьор 1952 г. – Зелимхан Яндарбиев, чеченски политик († 2004 г.) 1957 г. – Аня Пенчева, българска актриса 1957 г. – Марк Дизен, американски шахматист 1957 г. – Ханс Цимер, немски композитор 1960 г. – Петър Лесов, български боксьор и треньор по бокс 1962 г. – Мери Кей Адамс, американска актриса 1965 г. – Рени Врангова, българска актриса 1973 г. – Пол Уокър, американски актьор († 2013 г.) 1978 г. – Бенджамин Маккензи, американски актьор 1980 г. – Хироюки Савано, японски композитор и музикант 1986 г. – Еми Росъм, американска актриса 1990 г. – Ренета Камберова, българска спортистка 1992 г. – Конър Франта, Youtube влогър и предприемач 1994 г. – Ким Намджун, южнокорейски рапър, автор на песни, продуцент и лидер на корейската поп група BTS. 1992 г. - Йоханес Щролц, австрийски скиор Починали 1612 г. – Василий IV, цар на Русия (* 1552 г.) 1764 г. – Жан-Филип Рамо, френски композитор (* 1683 г.) 1854 г. – Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел, френски ботаник (* 1776 г.) 1874 г. – Франсоа Гизо, френски политик и историк (* 1787 г.) 1903 г. – Юлий Розентал, български поет и революционер (* 1872 г.) 1917 г. – Елеонора фон Ройс-Кьостриц, царица на българите (* 1860 г.) 1919 г. – Леонид Андреев, руски писател (* 1871 г.) 1924 г. – Алеко Василев, български революционер (* 1891 г.) 1932 г. – Ованес Адамян, арменски изобретател (* 1879 г.) 1944 г. – Атанас Стефанов, български военен деец (* 1891 г.) 1944 г. – Методи Шаторов, български комунистически деец и партизанин (* 1898 г.) 1949 г. – Климент Шапкарев, български революционер и учител (* 1875 г.) 1965 г. – Фердинанд Козовски, български политик и военен деец (* 1892 г.) 1981 г. – Еудженио Монтале, италиански поет, Нобелов лауреат (* 1896 г.) 1989 г. – Стерьо Спасе, албански писател (* 1914 г.) 1992 г. – Антъни Пъркинс, американски актьор (* 1932 г.) 2006 г. – Атанас Жеков, български художник (* 1926 г.) 2009 г. – Норман Борлауг, американски агроном, лауреат на Нобелова награда за мир (* 1914 г.) 2009 г. – Джак Креймър, американски тенисист (* 1921 г.) 2010 г. – Клод Шаброл, френски режисьор, сценарист и актьор (* 1930 г.) Празници Ден на програмиста (през високосни години) Кабо Верде – Ден на нацията (национален празник) Коста Рика – Национален празник на кафето Русия – Ден на зачатието 912

bg

2535

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

13 септември

13 септември е 256-ият ден в годината според григорианския календар (257-и през високосна година). Остават 109 дни до края на годината. Събития 335 г. – Император Константин Велики и представители на православното духовенство освещават църквата Възкресение Христово в Йерусалим. 533 г. – Византийският пълководец Велизарий разбива армията на вандалите и с това слага край на тяхното кралство. 1699 г. – Слънчево затъмнение, за което се съобщава в приписка на монах от Черепишкия манастир. 1861 г. – Земетресение в Югозападна България. 1872 г. – Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново като митрополит на Търновската епархия. 1902 г. – Във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението. 1907 г. – Осъществен е първият свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята от французина Пол Корню. 1922 г. – В Ал Азизия, Либия, е измерена най-високата температура на сянка в света – 57,8 °C. 1923 г. – В Мъглиж (Казънлъшко) преждевременно избухва Септемврийското въстание, организирано от БКП в съюз с БЗНС. 1941 г. – Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване. 1943 г. – България във Втората световна война: провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък. 1953 г. – Никита Хрушчов е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС. 1962 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Кралство Лаос. 1962 г. – За дванадесети път Елвис Пресли оглавява британския хит парад с песента She is Not You. 1965 г. – В САЩ е издадена песента Yesterday на групата Бийтълс. 1976 г. – В Улан Батор, Людмила Живкова подписва план за научно и културно сътрудничество с Монголия за 1976 – 1980. 1993 г. – Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписват Договори от Осло, инициирани от Норвегия, като част от мирния процес в Израелско-палестинския конфликт. 1996 г. – Оригинал на История славянобългарска на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон (Света гора), но по-късно е върнат обратно. 1999 г. – При взрив в 8-етажен жилищен блок в Москва, Русия, загиват 124 души. 2008 г. – В Делхи, Индия, избухват поредица от бомбени експлозии, които убиват 30 души и раняват други 130. Родени 64 – Юлия Флавия, дъщеря на римския император Тит и Марция Фурнила († 91 г.) 1087 г. – Йоан II Комнин, византийски император († 1143 г.) 1739 г. – Григорий Потьомкин, руски държавник († 1791 г.) 1818 г. – Гюстав Емар, френски писател († 1883 г.) 1819 г. – Клара Шуман, германска музикантка и композиторка († 1896 г.) 1853 г. – Ханс Кристиан Йоахим Грам, датски микробиолог († 1938 г.) 1856 г. – Артур Кьониг, германски физиолог († 1901 г.) 1860 г. – Джон Пършинг, американски генерал († 1948 г.) 1863 г. – Артър Хендерсън, британски политик, Нобелов лауреат през 1934 († 1935 г.) 1866 г. – Адолф Майер, швейцарски психиатър († 1950 г.) 1874 г. – Арнолд Шьонберг, австрийски композитор († 1971 г.) 1876 г. – Шъруд Андерсън, американски писател († 1941 г.) 1888 г. – Иван Антипов-Каратаев, руски почвовед († 1965 г.) 1889 г. – Пиер Рьоверди, френски поет († 1960 г.) 1891 г. – Атанас Стефанов, български военен деец († 1944 г.) 1894 г. – Джон Пристли, английски писател и драматург († 1984 г.) 1894 г. – Юлиан Тувим, полски поет († 1953 г.) 1903 г. – Клодет Колбер, американска актриса от френски произход († 1996 г.) 1914 г. – Аспарух Сариев, български актьор († 1988 г.) 1916 г. – Роалд Дал, уелски писател († 1990 г.) 1918 г. – Атанас Ставрев, български футболист и съдия († 1990 г.) 1923 г. – Атанас Трайков, български актьор († 1994 г.) 1924 г. – Морис Жар, френски композитор и диригент († 2009 г.) 1927 г. – Дзанис Дзанетакис, министър-председател на Гърция († 2010 г.) 1929 г. – Николай Гяуров, български оперен певец († 2004 г.) 1940 г. – Оскар Ариас Санчес, президент на Коста Рика, Нобелов лауреат 1942 г. – Бела Кароли, румънски треньор по спортна гимнастика 1944 г. – Жаклин Бисет, английска актриса 1953 г. – Мария Статулова, българска актриса 1961 г. – Дейв Мъстейн, американски музикант (Megadeth) 1967 г. – Майкъл Джонсън, американски спринтьор 1968 г. – Антон Кутев, български политик 1970 г. – Ким Сун-ил, южнокорейски преводач († 2004 г.) 1971 г. – Горан Иванишевич, хърватски тенисист 1974 г. – Николай Фенерски, български писател 1982 г. – Живко Джуранов, български актьор 1982 г. – Сорая Арнелас, испанска певица 1987 г. – Цветана Пиронкова, българска тенисистка 1993 г. – Найл Хоран, ирландски певец (One Direction) 1989 г. – Томас Мюлер, германски футболист Починали 81 г. – Тит, римски император (* 39 г.) 1409 г. – Изабел дьо Валоа, кралица на Англия (* 1389 г.) 1438 г. – Дуарте, крал на Португалия (* 1391 г.) 1506 г. – Андреа Мантеня, италиански художник (* 1431 г.) 1592 г. – Мишел дьо Монтен, френски писател (* 1533 г.) 1598 г. – Филип II, крал на Испания и Португалия (* 1527 г.) 1847 г. – Никола Удино, френски маршал (* 1767 г.) 1848 г. – Мария-Изабела Бурбон-Испанска, кралица на Двете Сицилии (* 1789 г.) 1911 г. – Димитър Павлович, български лекар (* 1834 г.) 1912 г. – Хусто Сиера Мендес, мексикански писател (* 1848 г.) 1924 г. – Димо Хаджидимов, български революционер (* 1875 г.) 1975 г. – Тодор Мазаров, български тенор (* 1905 г.) 1994 г. – Надя Дункин, българска актриса (* 1917 г.) 1996 г. – Тупак Амару Шакур, американски певец (* 1971 г.) 2002 г. – Александър Казанцев, руски писател (* 1906 г.) 2009 г. – Иван Пунчев, български философ (* 1942 г.) 2015 г. – Ибро Лолов, български акордеонист (* 1932 г.) Празници Ден на програмиста Празник на българските инженерни войски – На 13 септември 1878 г. с Приказ № 11 се обявява създаването на първата българска строева сапьорна рота 913

bg

2536

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

14 септември

14 септември е 257-ият ден в годината според григорианския календар (258-и през високосна година). Остават 108 дни до края на годината. Събития 1752 г. – Британската империя приема Григориански календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември). 1812 г. – Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската битка, Наполеон със своята Велика армия влиза в Москва без бой, но намира градът изоставен и запален от отстъпващите руснаци. 1829 г. – Руско-турска война (1828-1829): Османската империя сключва с Русия Одринския мирен договор, който слага край на войната. 1867 г. – Излиза първото издание на „Капиталът“ на Карл Маркс. 1901 г. – Президентът на САЩ Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт. 1903 г. – Избухва Кръстовденското въстание. 1911 г. – Руският премиер Пьотър Столипин е застрелян от Дмитрий Богров, докато присъства на представлението на „Приказката за цар Салтан“ на Римски-Корсаков в Киевската опера, в присъствието на императора на Руската империя Николай II. 1917 г. – Временното руско правителство обявява Руската империя за република. 1918 г. – Първа световна война: Започва атаката на Антантата при Добро поле. 1939 г. – VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер. 1943 г. – Назначено е Правителство на България начело с Добри Божилов. 1944 г. – Излиза първият брой на вестник „Земеделско знаме“, орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков. 1954 г. – В строго секретно ядрено изпитание, съветски бомбардировач Ту-4 пуска атомна бомба от 40 килотона северно от село Тоцкое, Оренбургска област, Русия. 1959 г. – Съветският космически апарат Луна 2 става първият обект с човешки произход на Луната, разбивайки се на нейната повърхност. 1960 г. – Приключва срещата в Багдад на страните производителки на петрол, с която се създава ОПЕК. 1978 г. – СССР изстрелва автоматичния космически апарат Венера 12. 1982 г. – Убит е избраният президент на Ливан Бахир Джемайел. 1999 г. – Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации. 2000 г. – Microsoft пуска Windows Me. 2006 г. – Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента. Родени 208 г. – Диадумениан, римски император († 218 г.) 1169 г. – Алексий II Комнин, византийски император († 1183 г.) 1769 г. – Александър фон Хумболт, немски естественик († 1859 г.) 1791 г. – Франц Боп, немски езиковед († 1867 г.) 1817 г. – Теодор Щорм, германски писател († 1888 г.) 1838 г. – Христо Иванов-Големия, български политик († 1898 г.) 1847 г. – Димитър Греков, министър-председател на България († 1901 г.) 1847 г. – Павел Яблочков, руски изобретател († 1894 г.) 1848 г. – Адолф Албин, румънски шахматист († 1920 г.) 1849 г. – Иван Павлов, руски физиолог, Нобелов лауреат († 1936 г.) 1853 г. – Марк-Емил Руше, швейцарски политик († 1912 г.) 1859 г. – Добри Петков, български политик († 1932 г.) 1860 г. – Даниел Бланшу, български педагог († 1945 г.) 1860 г. – Димитър Гешов, български военен деец († 1922 г.) 1863 г. – Стою Брадистилов, български военен деец († 1930 г.) 1864 г. – Робърт Сесил, английски политик, Нобелов лауреат († 1958 г.) 1868 г. – Иван Пожарлиев, български военен († 1943 г.) 1884 г. – Стоян Кантуров, български революционер († 1959 г.) 1889 г. – Мария Естер де Каповиля, еквадорска дълголетница († 2006 г.) 1920 г. – Марио Бенедети, уругвайски писател († 2009 г.) 1920 г. – Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелов лауреат († 2013 г.) 1921 г. – Иван Янчев, български актьор († 1995 г.) 1928 г. – Алберто Корда, кубински фотограф († 2001 г.) 1929 г. – Фердинан Ойоно, камерунски писател и политик († 2010 г.) 1930 г. – Антон Дончев, български писател 1932 г. – Кирил Семов, български поп певец († 1972 г.) 1936 г. – Уолтър Кьониг, американски актьор 1937 г. – Ренцо Пиано, италиански архитект 1940 г. – Венцеслав Константинов, български писател и преводач († 2019 г.) 1942 г. – Хираня Лал Шрестха, непалски дипломат 1944 г. – Гюнтер Нетцер, немски футболист 1947 г. – Сам Нийл, новозеландски актьор 1950 г. – Адемир Кенович, босненски режисьор 1951 г. – Владимир Мелников, украински писател, композитор, поет 1954 г. – Васил Стоев, български музикант 1956 г. – Константинос Александру Караманлис, министър-председател на Гърция 1958 г. – Джон Херингтън, американски астронавт 1965 г. – Дмитрий Медведев, трети президент на Руската федерация 1973 г. – Румен Иванов, български футболист 1975 г. – Антоанета Добрева-Нети, българска певица 1983 г. – Ейми Уайнхаус, английска певица († 2011 г.) 1985 г. – Ая Уето, японска актриса и певица 1987 г. – Джейда Атеш, турска актриса Починали 23 г. – Юлий Цезар Друз, римски военачалник и консул (* 13 пр.н.е. г.) 407 г. – Йоан Златоуст, проповедник и богослов (* 349 г.) 775 г. – Константин V Копроним, византийски император (* 719 г.) 891 г. – Стефан VI, римски папа (* ? г.) 1067 г. – Прохор Пчински, български светец (* ? г.) 1321 г. – Данте Алигиери, италиански поет (* 1265 г.) 1523 г. – Адриан VI, римски папа (* 1459 г.) 1712 г. – Джовани Доменико Касини, френски астроном (* 1625 г.) 1851 г. – Джеймс Фенимор Купър, американски писател (* 1789 г.) 1852 г. – Артър Уелсли, херцог на Уелингтън (* 1769 г.) 1901 г. – Уилям Маккинли, 25-и президент на САЩ, (покушение) (* 1843 г.) 1903 г. – Мирчо Кипрев, български революционер (* 1880 г.) 1906 г. – Армен Купциос, гръцки революционер (* 1885 г.) 1916 г. – Хосе Ечегарай, испански драматург (* 1832 г.) 1920 г. – Ичко Димитров, български офицер и революционер (* 1880 г.) 1927 г. – Айседора Дънкан, американска танцьорка (* 1877 г.) 1927 г. – Хуго Бал, немски поет и драматург (* 1886 г.) 1937 г. – Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия (* 1850 г.) 1957 г. – Асен Белковски, български художник (* 1879 г.) 1967 г. – Енчо Тагаров, български актьор (* 1904 г.) 1970 г. – Рудолф Карнап, германо-американски философ (* 1891 г.) 1982 г. – Грейс Кели, американска актриса, принцеса на Монако (* 1929 г.) 1984 г. – Джанет Гейнър, американска актриса (* 1906 г.) 1984 г. – Рада Балевска, професор (* 1903 г.) 2001 г. – Стелиос Казантзидис, гръцки певец и музикант 2005 г. – Искра Йосифова, българска актриса (* 1954 г.) 2005 г. – Робърт Уайз, американски филмов режисьор (* 1914 г.) 2008 г. – Георги Китов, български археолог (* 1943 г.) 2009 г. – Патрик Суейзи, американски актьор (* 1952 г.) 2011 г. – Рудолф Мьосбауер, немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1961 г. (* 1929 г.) 2013 г. – Симон Барии, френска актриса (* 1917 г.) 2022 г. – Ирини Папа, гръцка актриса (* 1926 г.) Празници Източноправославна църква – Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) (Кръстьо, Ставри) Празник на вестник „Българска армия“ – На този ден през 1944 г. излиза брой 1 на вестник „Народна войска“ („Всекидневен вестник за войската и народа“), преименуван на 14 септември 1952 г. в „Народна армия“. На 27 май 1991 г. е преименуван във в. „Българска армия“ Професионален празник на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ и на българските пожарникари – Годишнина от учредяването през 1905 г. на първото професионално обединение на пожарникарите в България. Обявен за празник с Решение на Министерски съвет от 12 септември 1995 г. Празник на град Силистра 914

bg

2537

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

15 септември

15 септември е 258-ият ден в годината според григорианския календар (259-и през високосна година). Остават 107 дни до края на годината. Събития 608 г. – Свети Бонифаций IV става папа. 668 г. – Римският император Констант II е убит в банята си от заговорници. 921 г. – Света Людмила Чешка е убита по заповед на снаха си в Тетин. 1514 г. – Томас Уолси е избран за архиепископ на Йорк. 1656 г. – На власт като велики везири и везири на Османската империя се установяват представители на фамилията Кьопрюлю. 1812 г. – Френската армия, командвана от Наполеон, достига Кремъл в Москва. 1821 г. – Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа съвместно обявяват независимост от Испания. 1847 г. – С превземането на Мексико сити завършва войната между САЩ и Мексико с присъединяване към САЩ на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона. 1903 г. – В Бразилия е основан футболният клуб Гремио Порто Алегре. 1916 г. – Първа световна война: В Битката при Сома за първи път са използвани танкове. 1918 г. – България в Първата световна война: В битката при Добро поле българските позиции на Солунския фронт са пробити. 1919 г. – Излиза първият брой на списанието на Гео Милев „Везни“. 1921 г. – За първа година в България първият учебен ден е на тази дата, по предложение на правителството на Александър Стамболийски. 1924 г. – В Бесарабия избухва въстание за отделяне на областта от Румъния и присъединяването ѝ към СССР. 1933 г. – На Сталин е докладвано, че в Ленинград е разкрито „общество на педерасти“, след което са арестувани над 150 хомосексуални граждани. 1935 г. – В Нацистка Германия започва да се използва ново национално знаме със свастика. 1935 г. – В Нацистка Германия влизат в сила Нюрнбергските закони, които лишават германските евреи от гражданство. 1935 г. – В Белград е осветен най-големият православен храм на Балканския полуостров – Свети Сава. 1939 г. – Втора световна война: Царство България обявява политика на неутралитет, след началото на войната на 1 септември. 1946 г. – България сменя формата си на държавно управление и е обявена за народна република след проведен референдум, на който над 3 милиона българи гласуват за републиката (в условията на съветска окупация). 1950 г. – Корейска война: Започва битката при Инчхън, която завършва на 28 септември с победа на съюзниците. 1959 г. – Осъществено е първото плаване на съветския ледоразбивач Ленин. 1959 г. – Никита Хрушчов става първият съветски лидер, посетил САЩ. 1964 г. – Чепеларе е обявен за град. 1968 г. – Изстрелян е съветският космически апарат Зонд 5, който за първи път извършва прелитане край Луната и завръщане в земната атмосфера. 1971 г. – Официално е учредена международната природозащитна организация Грийнпийс. 1973 г. – На трона на Швеция се възкачва 27-годишният крал Карл XVI Густав. 1982 г. – В Алберта (Канада) е открит най-големият за момента търговски център в света – 483 000 m². 1993 г. – В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗ-ове. 1993 г. – В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски долар. 2000 г. – XXVII летни олимпийски игри се откриват в Сидни, Австралия. 2000 г. – Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан. Родени 53 г. – Марк Улпий Траян, римски император († 117 г.) 1254 г. – Марко Поло, италиански изследовател († 1324 г.) 1613 г. – Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател († 1680 г.) 1789 г. – Джеймс Фенимор Купър, американски писател († 1851 г.) 1828 г. – Александър Бутлеров, руски химик († 1886 г.) 1830 г. – Порфирио Диас, президент на Мексико († 1915 г.) 1857 г. – Уилям Тафт, 27-и президент на САЩ († 1930 г.) 1863 г. – Атанас Назлъмов, български генерал († 1934 г.) 1863 г. – Иван Колев, български военен деец († 1917 г.) 1866 г. – Димитър Божиков, български революционер († 1954 г.) 1867 г. – Петър Безруч, чешки поет († 1958 г.) 1869 г. – Юрдан Стоянов, български военен деец († 1910 г.) 1876 г. – Бруно Валтер, австрийски диригент и композитор († 1962 г.) 1878 г. – Йон Драгумис, гръцки дипломат († 1920 г.) 1890 г. – Агата Кристи, английска писателка († 1976 г.) 1894 г. – Жан Реноар, френски режисьор († 1979 г.) 1901 г. – Доналд Бейли, британски инженер († 1985 г.) 1901 г. – Лизелоте Велскопф-Хенрих, германска писателка († 1979 г.) 1902 г. – Фриц Риман, германски психолог († 1979 г.) 1904 г. – Сергей Юткевич, руски режисьор († 1985 г.) 1909 г. – Ютака Катаяма, японски автомобилен дизайнер († 2015 г.) 1915 г. – Нели Доспевска, български литературен критик († 1988 г.) 1917 г. – Александър Николов, български джазов музикант († 1961 г.) 1919 г. – Николай Хайтов, български белетрист, драматург и публицист († 2002 г.) 1925 г. – Кирил Лавров, руски актьор († 2007 г.) 1926 г. – Кръсте Битовски, македонски историк († 2009 г.) 1927 г. – Стефан Продев, български публицист и писател († 2001 г.) 1929 г. – Мъри Гел-Ман, американски физик, Нобелов лауреат през 1969 г. († 2019 г.) 1931 г. – Димитър Бучков, български учен 1931 г. – Марко Недялков, български поет († 1993 г.) 1935 г. – Людмил Гетов, български историк и археолог 1937 г. – Робърт Лукас, американски икономист, Нобелов лауреат през 1995 г. 1940 г. – Норман Спинрад, американски писател 1941 г. – Виктор Зубков, министър-председател на Русия 1941 г. – Мирослав Хермашевски, полски космонавт 1941 г. – Стоян Маринов, български футболист 1941 г. – Флориан Алберт, унгарски футболист († 2011 г.) 1941 г. – Юрий Норщейн, руски режисьор на анимационни филми 1945 – Младен Койнаров, български народен певец от родопската фолклорна област († 2018 г.) 1945 г. – Ханс-Герт Пьотеринг, германски политик, председател на Европейския парламент 1946 г. – Огнян Бранков, български хирург 1946 г. – Оливър Стоун, американски кинорежисьор 1946 г. – Томи Лий Джоунс, американски актьор 1952 г. – Иван Притъргов, български футболист († 2017 г.) 1954 г. – Хрант Динк, турско-американски журналист († 2007 г.) 1955 г. – Атанас Атанасов, български актьор и режисьор 1955 г. – Петър Зехтински, български футболист 1956 г. – Георги Илиев – Майкъла, български футболист 1958 г. – Нели Рангелова, българска поп певица 1966 г. – Деян Савичевич, югославски футболист 1972 г. – Летисия Ортис, принцеса на Астуриас, съпруга на испанския престолонаследник 1973 г. – Джандоменико Басо, италиански автомобилен състезател 1974 г. – Китодар Тодоров, български актьор 1977 г. – Дашгин Гюлмамедов, грузински политик 1977 г. – Катерина Мурино, италианска актриса 1978 г. – Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист 1984 г. – Хенри, британски принц 1987 г. – Андреа Писани, италиански футболист 1988 г. – Челси Стаб, американска певица и актриса 1993 г. – Йордан Марков, български поп певец Починали 668 г. – Констанс II, византийски император (* 630 г.) 1326 г. – Дмитрий II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1299 г.) 1429 г. – Симеон Солунски, православен светец (* ок. 1381 г.) 1559 г. – Изабела Ягелонска, кралица на Унгария (* 1519 г.) 1700 г. – Андре Льо Нотър, френски парков архитект (* 1613 г.) 1830 г. – Уилям Хъскисън, британски политик (* 1770 г.) 1842 г. – Питър Юарт, шотландски инженер (* 1767 г.) 1859 г. – Изъмбард Кингдъм Брунел, британски инженер (* 1806 г.) 1896 г. – Димитър Матов, български етнолог и фолклорист (* 1864 г.) 1910 г. – Иван Найденов, български публицист (* 1834 г.) 1921 г. – Иван Попов, български революционер (* 1871 г.) 1926 г. – Рудолф Ойкен, германски писател и философ, Нобелов лауреат през 1908 г. (* 1846 г.) 1936 г. – Александрос Займис, гръцки политик (* 1855 г.) 1936 г. – Светозар Прибичевич, сръбски и хърватски държавен деец (* 1875 г.) 1945 г. – Антон Веберн, австрийски композитор (* 1883 г.) 1960 г. – Едуард Дж. Рупелт, американски офицер (* 1923 г.) 1971 г. – Джон Дезмънд Бернал, ирландски физик (* 1901 г.) 1972 г. – Ценко Бояджиев, български художник (* 1902 г.) 1973 г. – Виктор Хара, чилийски поет, композитор и певец (* 1932 г.) 1974 г. – Робърт Бак, унгаро-американски психиатър (* 1908 г.) 1978 г. – Емил Джаков, български физик (* 1908 г.) 1978 г. – Вилхелм Месершмит, германски авиоконструктор (* 1898 г.) 1978 г. – Станчо Ваклинов, български археолог (* 1921 г.) 1983 г. – Пламен Цяров, български актьор (* 1911 г.) 1989 г. – Робърт Пен Уорън, американски поет и писател (* 1905 г.) 1991 г. – Сулхан Цинцадзе, грузински композитор (* 1925 г.) 1991 г. – Чарлз Е. Осгууд, американски психолог (* 1916 г.) 1995 г. – Гунар Нордал, шведски футболист (* 1921 г.) 1997 г. – Ангел Балевски, български учен (* 1910 г.) 2004 г. – Джони Рамон, американски китарист (* 1948 г.) 2007 г. – Колин МакРей, шотландски рали пилот (* 1968 г.) 2007 г. – Пейчо Пеев, български шахматист (* 1940 г.) 2008 г. – Ричард Райт, английски музикант, основател на Пинк Флойд (* 1943 г.) 2010 г. – Желязко Христов, български общественик, председател на КНСБ от 1997 до 2010 г. (* 1948 г.) Празници Международен ден на локомотивния машинист (за 2012 г.) – Чества се всяка трета събота на месец септември. В България се отбелязва от 1993 г. На 16 септември 1832 г. е създаден първият парен влак Световен ден за борба с лимфома – Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на американския актьор Роб Лоу под патронажа на Международната организация „Коалиция за борба с лимфона“ ООН – Международен ден на демокрацията – Чества се за първи път по решение на Общото събрание на ООН от 8 ноември 2007 г. България – първи учебен ден, определен за тази дата при министър Стоян Омарчевски (1920 – 1923) Индия – Ден на инженера Коста Рика, Хондурас, Салвадор, Гватемала, Никарагуа – Ден на независимостта (1821 г., от Испания, национални празници в тези държави) Сингапур – Ден на цивилните въоръжени сили Източници 915

bg

2538

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

16 септември

16 септември е 259-ият ден в годината според григорианския календар (260-и през високосна). Остават 106 дни до края на годината. Събития 1620 г. – От Плимут (Англия) потегля корабът Мейфлауър, чиито пътници създават в Плимут (Масачузетс), първата английска колония в Америка. 1794 г. – Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ и приема името Софроний Врачански. 1795 г. – Великобритания завладява Кейп Таун (дн. ЮАР). 1810 г. – Мексико обявява независимост от Испания. 1848 г. – Американските астрономи братя Уилям Кранч Бонд и Джордж Филипс Бонд и английския астроном Уилям Ласел независимо откриват Хиперион – естествен спътник на Сатурн. 1859 г. – Британският изследовател Дейвид Ливингстън открива езерото Няса – сега на границата между Малави, Танзания и Мозамбик. 1875 г. – Избухва Старозагорското въстание, организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов. 1903 г. – Хенри Ройс тества първия си двуцилиндров двигател с мощност 10 конски сили. 1907 г. – Основан е Съюз на запасните офицери в България. 1908 г. – Основана е компанията Дженерал Мотърс. 1940 г. – Втората световна война: В САЩ е въведена задължителна военна служба за мъжете. 1949 г. – Великото народно събрание приема нов Закон за БАН, според него Академията е държавно научно учреждение, подчинено пряко на Министерския съвет. 1963 г. – Малайзия образува федерация със Сабах, Сравак и Сингапур. 1963 г. – След получаване на независимост от Франция, Мохамед Ахмед Бен Бела е избран за първия президент на Алжир. 1966 г. – В Ню Йорк се състои първото представление в новата сграда на Метрополитън опера. 1975 г. – Папуа Нова Гвинея обявява независимост от Великобритания (администрацията на Австралия). 1975 г. – Кабо Верде, Мозамбик и Сао Томе и Принсипи се присъединяват към ООН. 1976 г. – Арменският шампион по подводно плуване Шаварш Карапетян спасява 20 души от тролейбус, паднал във водохранилище в Ереван. 1978 г. – При земетресение в югоизточен Иран (град Табас и околностите му) с магнитуд 7,5 – 7,9 по Скалата на Рихтер загиват 26 000 души. 1980 г. – Сейнт Винсент и Гренадини се присъединява към ООН. 1982 г. – Ливанската милиция извършва Клане в Сабра и Шатила, при което са убити 700 цивилни лица. 1986 г. – При пожар в мината Кинрос (ЮАР) загиват 177 души. 1987 г. – В Монреал е подписан Протокол за защита на озоновия слой. 1999 г. – В резултат на бомбен атентат в 9-етажен жилищен блок в руския град Волгодонск загиват 17 души, а 70 са ранени. 2005 г. – Излиза първата версия на Joomla!, на базата на Mambo 4.5.2.3, комбинирана с няколко други добавки и поправки. Родени 16 г. – Друзила, римска матрона († 38 г.) 1666 г. – Антоан Парен, френски математик († 1813 г.) 1745 г. – Михаил Кутузов, руски военачалник (генерал-фелдмаршал) († 1813 г.) 1795 г. – Саверио Меркаданте, италиански композитор († 1870 г.) 1824 г. – Пьотър Алабин, руски общественик († 1896 г.) 1853 г. – Албрехт Косел, германски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина през 1910 г. († 1813 г.) 1857 г. – Александър Южин, руски драматичен артист († 1927 г.) 1859 г. – Панайот Бърнев, български военен деец († 1934 г.) 1859 г. – Шъ-кай Юан, китайски държавен и военен деец († 1916 г.) 1885 г. – Карен Хорни, германска психоложка († 1952 г.) 1888 г. – Франс Емил Силанпя, финландски писател, Нобелов лауреат († 1964 г.) 1890 г. – Константин Лукаш, български висш офицер († 1945 г.) 1891 г. – Карл Дьониц, германски морски главнокомандващ († 1980 г.) 1892 г. – Вернер Бергенгрюн, немско-балтийски писател († 1964 г.) 1897 г. – Владимир Трендафилов, български актьор († 1972 г.) 1902 г. – Камен Зидаров, български писател († 1987 г.) 1905 г. – Иван Серов, руски офицер († 1990 г.) 1919 г. – Атанас Ганчев, български учен († 1970 г.) 1922 г. – Йеросхимонах Пахомий, български православен монах († 2007 г.) 1924 г. – Лорън Бекол, американска актриса и манекен († 2014 г.) 1925 г. – Би Би Кинг, американски китарист († 2015 г.) 1927 г. – Питър Фолк, американски актьор († 2011 г.) 1947 г. – Александър Руцкой, руски офицер и политик 1947 г. – Брото Утомо, индонезийски дипломат 1950 г. – Павел Панов, български футболист и футболен треньор 2018 1952 г. – Мики Рурк, американски актьор 1952 г. – Фатос Нано, албански политик и 44-ти премиер на Албания 1956 г. – Дейвид Копърфийлд, американски илюзионист 1964 г. – Станчо Цонев, български футболист 1968 г. – Марк Антъни, американски певец 1977 г. – Нина Гавазова, българска актриса 1987 г. – Мерве Болугур, турска актриса 1987 г. – Кайл Лафърти, ирландски футболист 1980 г. – Радослав Забавник, словашки футболист 1983 г. – Кърсти Ковънтри, зимбабвийска плувкиня 1992 г. – Ник Джонас, американски певец и актьор 1994 г. – Александър Митрович, сръбски футболист Починали 655 г. – Мартин I, римски папа (* ? г.) 1087 г. – Виктор III, римски папа (* ок. 1026 г.) 1380 г. – Шарл V, крал на Франция (* 1338 г.) 1498 г. – Томас де Торквемада, Велик инквизитор на Испания (* 1420 г.) 1589 г. – Мишел дьо Бей, брабантски теолог (* 1513 г.) 1736 г. – Габриел Фаренхайт, германски физик (* 1686 г.) 1834 г. – Антоан Венсан Арно – френски поет (* 1766 г.) 1869 г. – Томас Греъм, британски химик (* 1805 г.) 1894 г. – Ангел Обретенов, български революционер (* 1837 г.) 1925 г. – Александър Фридман, руски физик (* 1888 г.) 1932 г. – Александър Танев, български военен (* 1864 г.) 1932 г. – Роналд Рос, английски лекар, Нобелов лауреат (* 1857 г.) 1945 г. – Григор Чешмеджиев, български политик (* 1875 г.) 1977 г. – Мария Калас, гръцка певица (* 1923 г.) 1980 г. – Жан Пиаже, швейцарски психолог (* 1896 г.) 1990 г. – Иван Панев, български политик (* 1933 г.) 1990 г. – Семьон Куркоткин, съветски маршал (* 1917 г.) 1995 г. – Румяна Узунова, българска писателка (* 1936 г.) 1997 г. – Петър Шапкарев, български икономист (* 1908 г.) 1998 г. – Джон Постъл, американски информатик (* 1943 г.) 2007 г. – Робърт Джордан, американски писател (* 1948 г.) Празници ООН – Международен ден за защита на озоновия слой – Отбелязва се от 1995 г. по решение на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г. в деня на подписването на Монреалския протокол за защита на озоновия слой през 1987 г. Мексико – Ден на независимостта (от Испания, обявена на същата дата през 1810 г., извоювана окончателно през 1821 г., национален празник) Аржентина – Национален ден на младежта и Ден на правата на учениците в средни училища, в чест на „Нощта на моливите“. Уругвай – Ден на Уругвайската карикатура Папуа Нова Гвинея – Ден на независимостта (от Австралия, 1975 г., национален празник) 916

bg

2539

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

17 септември

17 септември е 260-ият ден в годината според григорианския календар (261-ви през високосна година). Остават 105 дни до края на годината. Събития 1156 г. – Основано е херцогство Австрия. 1176 г. – Византийско-селджукски конфликти: В Битката при Мариокефалон Византия губи надеждите си за отвоюване на Мала Азия от турците. 1422 г. – в Белград умира последният български цар Константин II Асен, с което де юре се слага краят на средновековната българска държавност. 1598 г. – Нидерландски моряци откриват остров Мавриций. 1787 г. – Във Филаделфия (Пенсилвания) е подписана Конституцията на САЩ. 1789 г. – Английският астроном Уилям Хершел открива Мимас – естествен спътник на Сатурн. 1871 г. – Официално е открит Монсениският тунел – първият жп тунел, свързващ Франция и Италия през Алпите (дължина 13 700 м). 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Третата битка при Шипка: Руските войски отблъскват последната атака на османците срещу Шипченския проход. 1915 г. – На аудиенция на лидерите на опозиционните партии при цар Фердинанд I, Александър Стамболийски го заплашва, за което е арестуван и осъден на доживотен затвор, а Александър Малинов е поставен под домашен арест. 1939 г. – Втората световна война: СССР се присъединява към нахлуването на Нацистка Германия в Полша по време на Полската кампания. 1941 г. – Втората световна война: В СССР е въведено задължително обучение на цивилното население по военно дело. 1978 г. – Подписан е договорът от Кемп Дейвид между Израел и Египет. 1988 г. – Състои се церемонията по откриване на XXIV летни олимпийски игри в Сеул, Южна Корея. 1991 г. – Латвия, Литва, Естония, Северна Корея и Южна Корея са приети за членове на ООН. 2011 г. – В Ню Йорк започва протестното движение Окупирай Уол Стрийт. Родени 1006 г. – Петър Дамиани, средновековен теолог († 1072 г.) 1550 г. – Павел V, римски папа († 1621 г.) 1580 г. – Франсиско де Кеведо, испански писател († 1645 г.) 1688 г. – Мария-Луиза Савойска, кралица на Испания († 1714 г.) 1743 г. – Жан-Антоан дьо Кондорсе, френски писател († 1794 г.) 1797 г. – Хайнрих Кул, германски зоолог († 1821 г.) 1826 г. – Бернхард Риман, германски математик († 1866 г.) 1835 г. – Михаил Петрович Клодт, руски художник, передвижник († 1914 г.) 1857 г. – Константин Циолковски, руски учен († 1935 г.) 1859 г. – Панайот Пеев, български военен деец († 1935 г.) 1863 г. – Виго Стукенберг, датски писател († 1905 г.) 1864 г. – Анагарика Дхармапала, индийски идеолог († 1933 г.) 1869 г. – Антон Бузуков, български революционер († неизв.) 1869 г. – Кристиан Лоус Ланге, норвежки дипломат, Нобелов лауреат († 1938 г.) 1879 г. – Борис Стрезов, български революционер († 1947 г.) 1883 г. – Уилям Карлос Уилямс, американски писател († 1963 г.) 1886 г. – Димо Казасов, български политик († 1980 г.) 1887 г. – Димитър Савов, български предприемач († 1951 г.) 1888 г. – Ерих-Хайнрих Кльоснер, германски офицер († 1976 г.) 1893 г. – Вилибалд Боровиц, германски офицер († 1945 г.) 1898 г. – Христо Смирненски, български поет, сатирик и преводач († 1923 г.) 1900 г. – Михаил Катуков, съветски офицер († 1976 г.) 1909 г. – Макс Верли, швейцарски литературовед († 1998 г.) 1916 г. – Юмжагийн Цеденбал, монголски функционер († 1991 г.) 1922 г. – Агостиньо Нето, президент на Ангола († 1979 г.) 1924 г. – Цанко Цанков, български учен 1929 г. – Стърлинг Мос, британски пилот от Формула 1 († 2020 г.) 1930 г. Едгар Мичъл, американски астронавт († 2016 г.) Томас Стафорд, американски астронавт 1931 г. – Ан Банкрофт, американска актриса († 2005 г.) 1931 г. – Стоил Косовски, български граничар († 1952 г.) 1933 г. – Стефан Димитров, български режисьор († 1990 г.) 1935 г. – Кен Киси, американски писател († 2001 г.) 1942 г. – Казимир Попконстантинов, български учен 1942 г. – Петър Киров, български борец 1943 г. – Васил Митков, български футболист († 2002 г.) 1944 г. – Райнхолд Меснер, австрийски алпинист, пръв изкачил Еверест без кислороден апарат 1948 г. – Алекс Болдин, български писател († 2017 г.) 1948 г. – Кирил Миланов, български футболист († 2011 г.) 1950 г. – Минчо Минчев, български цигулар 1950 г. – Слави Дамянов, български футболист († 2007 г.) 1960 г. – Деймън Хил, британски пилот от Формула 1 1965 г. – Брайън Сингър, американски режисьор 1966 г. – Наталия Казакова, български политик 1968 г. – Анастейша, американска поп певица 1969 г. – Кен Дохърти, ирландски играч на снукър 1971 г. – Адриана Скленарикова, словашки фотомодел 1971 г. – Сергей Барбарез, босненски футболист 1977 г. – Ролан Гусев, руски футболист 1981 г. – Бакари Коне, котдивоарски футболист 1985 г. – Александър Овечкин, руски хокеист 1985 г. – Томаш Бердих, чешки тенисист 1985 г. – Юмит Коркмаз, австрийски футболист 1986 г. – Паоло Де Челие, италиански футболист 1988 г. – Александър Хаджиангелов, български актьор 1989 г. – София Джамджиева, българска актриса Починали 456 г. – Ремист, римски военачалник (* неизв.) 672 г. – Рекесвинт, крал на вестготите (* неизв.) 1179 г. – Хилдегард от Бинген, германска монахиня (* 1098 г.) 1371 г. – Вълкашин Мърнявчевич, крал на Прилеп (* ок. 1320 г.) 1371 г. – Иван Углеша Мърнявчевич, деспот на Сяр (* неизв.) 1422 г. – Константин II Асен, номинален български цар (* 1369) 1485 г. – Педро Арбуес, испански свещеник (* 1441) 1621 г. – Роберто Белармино, италиански духовник (* 1542 г.) 1665 г. – Филип IV Испански, крал на Испания и Португалия (* 1605 г.) 1836 г. – Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник (* 1748 г.) 1863 г. – Алфред дьо Вини, френски писател (* 1797 г.) 1877 г. – Уилям Фокс Талбот, английски изобретател (* 1800 г.) 1886 г. – Ашър Браун Дюранд, американски художник (* 1796 г.) 1889 г. – Даниил Похитонов, руски офицер (* 1824 г.) 1901 г. – Мирче Ацев, български революционер (* 1859 г.) 1919 г. – Емануил Развигоров, български революционер (* 1886 г.) 1924 г. – Чудомир Кантарджиев, български революционер (* 1883 г.) 1927 г. – Александър Южин, руски драматичен артист (* 1857 г.) 1927 г. – Илия Колев, български просветен деец (* неизв.) 1927 г. – Никола Христов, български революционер (* 1885 г.) 1936 г. – Анри Луи льо Шателие, френски химик (* 1850 г.) 1938 г. – Михаил Чаков, български революционер (* 1873 г.) 1945 г. – Чарлс Спирмън, английски психолог (* 1863 г.) 1963 г. – Едуард Шпрангер, германски философ (* 1882 г.) 1977 г. – Уилям Шелдън, американски психолог (* 1898 г.) 1980 г. – Анастасио Сомоса Дебайле, никарагуански диктатор (* 1925 г.) 1984 г. – Юрий Визбор, руски артист (* 1934 г.) 1987 г. – Владимир Басов, руски режисьор (* 1923 г.) 1991 г. – Людмила Исаева, българска поетеса (* 1926 г.) 1994 г. – Карл Попър, британски философ (* 1902 г.) 1994 г. – Кирил Игнатов, български политик (* 1913 г.) 1999 г. – Гари Кошницки, австралийски шахматист (* 1907 г.) 2009 г. – Панайот Узунов, български авиатор (* 1957 г.) 2014 г. – Андрий Гусин, украински футболист (* 1971 г.) 2018 г. – Кирил Батембергски, български художник (* 1958) Празници Международен ден за безопасност на пациентите Аржентина – Ден на учителя, в чест на Хосе Мануел Естрада (1842 – 1894). Чили – Национални празници на Чили (навечерие), Национален ден на уасо Хондурас – Ден на учителя Перу – Ден на геолога Венецуела – Ден на психопедагога Православие – Св. мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов (Любен, Люба, Любомир, Севда) Международен ден в памет на загиналите в Сабра и Шатила – Отбелязва се от 1983 г. с решение на Международната конференция за солидарност с народите на Палестина и Ливан България – Празник на град София – С решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. църковният празник на мъчениците София, Вяра, Надежда и Любов се определя като празник на града; Празник на град Костинброд – Определен с решение на Общинския съвет от 14 юни 2007 г.; Празник на град Лом – За първи път се празнува на 17 септември 1993 г.; Празник на село Съдиево (област Сливен) САЩ – Ден на Конституцията 917

bg

2540

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

19 септември

19 септември е 262-рият ден в годината според григорианския календар (263-ти през високосна). Остават 103 дни до края на годината. Събития 335 г. – Далмаций е повишен в цезар и става управител на провинциите Тракия и Македония на Римската империя. 1356 г. – Стогодишната война: В Битката при Поатие английската войска, предвождана от Едуард, Черния принц, нанася поражение на французите и взема в плен техния крал Жан II. 1478 г. – Леонардо да Винчи завършва картината си Мона Лиза. 1783 г. – Във Версай е осъществен първият пробен полет с балон с животни на борда (овен, петел и патица). 1848 г. – Приключва строежът на първата международна железопътна линия между френския град Страсбург и швейцарския град Базел. 1881 г. – Честър Артър става 21-вия президент на САЩ, след убийството на Джеймс Гарфийлд. 1883 г. – Съставено е осмото правителство на Княжество България, начело с Драган Цанков. 1888 г. – В Спа (Белгия) е проведен първият конкурс за красота в света. 1903 г. – Първият американски посланик в България, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд – начало на българо-американските дипломатически отношения. 1918 г. – Първата световна война: Части на Българската армия спират настъплението на английската армия в битката при Дойран. 1920 г. – По време на Полско-съветската война започва Битката при Немен. 1924 г. – Потушено е болшевишкото Татарбунарско въстание в Южна Бесарабия. 1924 г. – Подписана е невлязлата в сила Спогодба Калфов - Политис за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в Царство България. 1944 г. – Финландия и Съветският съюз подписват в Москва спогодба за примирие и слагат край на Съветско-финландската война 1944 г. – Учреден е Съюз на българските художници (СБХ). 1946 г. – В Швейцария Уинстън Чърчил издига идеята за създаването на Съвет на Европа за държавите от Западна Европа, който е учреден 3 години по-късно в Страсбург. 1946 г. – След седемгодишно прекъсване поради Втората световна война се провежда филмовият Фестивал в Кан. 1951 г. – Учредена е Световна федерация на глухите. 1957 г. – САЩ извършва първи подземен ядрен опит. 1966 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Ливан. 1976 г. – Боинг на турските авиолинии претърпява самолетна катастрофа, загиват 155 души. 1983 г. – Карибската държава Сент Китс и Невис получава независимост от Великобритания. 1985 г. – При Мексиканското земетресение загиват около 9000 души, главно в град Мексико и са разрушени около 400 сгради. 1989 г. – Бомба, поставена в самолет МакДонъл Дъглас на френска авиокомпания, летящ от Бразавил до Париж, избухва над Сахара – загиват всичките 171 души на борда. 1991 г. – Семейство туристи от Германия откриват в Алпите на границата между Италия и Австрия замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е. и го наричат Йоци. 1995 г. – The Washington Post и The New York Times публикуват манифеста на Юнабомбъра. 2006 г. – Две момичета, пътуващи в автомобил, загиват при срутване на изоставена сграда в София – събитието довежда до масови проверки на опасните сгради в България. 2006 г. – В Тайланд е извършен държавен преврат. 2022 г. – Състои се погребението на кралица Елизабет II в Уестминстърското абатство в Лондон. Родени 866 г. – Лъв VI Философ, византийски император († 912 г.) 1551 г. – Анри III, крал на Франция († 1589 г.) 1730 г. – Огюстен Пажу, френски скулптор († 1809 г.) 1802 г. – Лайош Кошут, унгарски революционер († 1894 г.) 1865 г. – Тодор Митов, български генерал († ?) 1871 г. – Фриц Рихард Шаудин, германски протистолог († 1906 г.) 1882 г. – Йон Агърбичану, румънски писател († 1963 г.) 1909 г. – Фери Порше, австрийски производител на автомобили († 1998 г.) 1910 г. – Борис Недков, български учен († 1975 г.) 1911 г. – Сър Уилям Голдинг, английски писател, Нобелов лауреат († 1993 г.) 1922 г. – Деймън Найт, американски писател († 2002 г.) 1922 г. – Емил Затопек, чешки лекоатлет († 2000 г.) 1924 г. – Петър Дойчев, български деятел на туризма († 2019 г.) 1926 г. – Масатоши Кошиба, японски физик, Нобелов лауреат през 2002 г. († 2020 г.) 1928 г. – Адам Уест, американски актьор († 2017 г.) 1931 г. – Мария Апостолова, български художник 1941 г. – Жерар Корбио, белгийски режисьор 1948 г. – Джеръми Айрънс, английски актьор 1949 г. – Туиги, английска манекенка и актриса 1956 г. – Дочо Боджаков, български режисьор 1960 г. – Теодора Димова, българска писателка 1963 г. – Алесандра Мартинес, италианска актриса 1967 г. – Александър Карелин, руски спортист 1967 г. – Роланд Шимелпфениг, немски драматург и писател 1968 г. – Анатоли Тонов, български футболист 1969 г. – Георги Симеонов, български оперен режисьор 1970 г. – Сони Андерсон, бразилски футболист 1974 г. – Виктория Силвстед, шведски фотомодел 1977 г. – Райън Дюсик, американски барабанист 1982 г. – Елени Данилиду, гръцка тенисистка Починали 1147 г. – Игор II, велик княз на Киевска Рус (* ? г.) 1812 г. – Майер Ротшилд, германски бизнесмен (* 1744 г.) 1881 г. – Джеймс Гарфийлд, 20-и президент на САЩ (* 1831 г.) 1895 г. – Юлия фон Хауке, принцеса Батенберг (* 1825 г.) 1912 г. – Георги Лютаков, български революционер (* ок. 1840 г.) 1914 г. – Стефан Дедов, македонски журналист (* 1869 г.) 1929 г. – Георги Баждаров, български революционер и учител (* 1881 г.) 1935 г. – Константин Циолковски, руски учен и изобретател (* 1857 г.) 1941 г. – Аце Дорев, български революционер (* 1871 г.) 1966 г. – Адриен Борел, френски психиатър (* 1886 г.) 1977 г. – Ненко Балкански, български художник (* 1907 г.) 1981 г. – Христо Коджабашев, български актьор (* 1888 г.) 1985 г. – Итало Калвино, италиански писател (* 1923 г.) 1996 г. – Хелмут Хайсенбютел, немски писател (* 1921 г.) 1998 г. – Волфганг Краус, австрийски писател (* 1924 г.) 2000 г. – Йото Танчев, български лекар и учен (* 1917 г.) 2010 г. – Иван Кирков, български художник (* 1932 г.) 2021 г. – Джими Грийвс, английски футболист (* 1940 г.) 2022 г. – Досьо Досев, български актьор (* 1934 г.) 2022 г. – Валери Поляков, руски космонавт (* 1942 г.) Празници Ден на избирателното право – по повод деня през 1893 г., когато Нова Зеландия дава на жените правото да гласуват и е първата страна в света, която въвежда универсалното избирателно право. Чили – Ден на армията Сейнт Китс и Невис – Ден на независимостта (от Великобритания, 1983 г., национален празник) 919

bg

2541

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

20 септември

20 септември е 263-тият ден в годината според григорианския календар (264-ти през високосна). Остават 102 дни до края на годината. Събития 622 г. – Мохамед и негови последователи се преселват от Мека в Медина, което е начало на арабското летоброене. 1378 г. – С избирането за Климент VII за алтернативен папа се слага началото на разкол в католическата църква, известен като Великата схизма (папската схизма), резултат от преместването на папството от Авиньон в Рим. 1444 г. – Армия от Кръстоносци навлиза в българските територии, като преминава река Дунав при Оршова. 1519 г. – Португалецът Фернандо Магелан потегля от Испания на околосветско пътешествие, завършило през 1522 г. и установило кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан. 1854 г. – Кримската война: В Битката при Алма френско-британските сили побеждават руската армия и откриват пътя за завладяване на Севастопол. 1870 г. – Италианският военен корпус Берсалиери влиза в Рим през Порта Пиа и завършва обединението на Италия. 1891 г. – В Спрингфийлд (Масачузетс), САЩ, е представен първият автомобил с бензинов двигател. 1916 г. – Издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. 1918 г. – България в Първата световна война: Българското правителство приема австро-унгарското предложение от 14 септември за общо примирие. 1920 г. – По подобие на Френския чуждестранен легион е формиран Испански легион. 1942 г. – Холокост: В рамките на два дни германски части на СС избиват в западното украинско градче Летичев около 3000 евреи. 1949 г. – Съставено е първото правителство на Федерална република Германия. 1956 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Индонезия. 1979 г. – С държавен преврат е свален Жан-Бедел Бокаса – диктатор на Централноафриканската република, обявил се за император. 1984 г. – Посолството на САЩ в Бейрут е атакувано от терорист-самоубиец, при което загиват 22 души, а десетки са ранени. 1990 г. – Южна Осетия се обявява за независима от Грузия държава. 2003 г. – В Латвия е проведен референдум, за да се реши дали страната да се присъедини към Европейския съюз. 2008 г. – Самосвал с експлозиви избухва пред хотел Мариот в Исламабад, Пакистан, като убива 54 души и ранява 266 други. Родени 1227 г. – Николай IV, римски папа († 1292 г.) 1778 г. – Фадей Белинсхаузен, руски мореплавател († 1852 г.) 1833 г. – Ернесто Теодоро Монета, италиански журналист и пацифист, Нобелов лауреат през 1907 г. († 1918 г.) 1839 г. – Олга Фьодоровна, велика руска княгиня († 1891 г.) 1842 г. – Джеймс Дюар, британски физик и химик († 1923 г.) 1849 г. – Джордж Бърд Гринел, американски естествоизпитател († 1938 г.) 1853 г. – Рама V, крал на Тайланд († 1910 г.) 1859 г. – Никола Начов, български писател и учен († 1940 г.) 1862 г. – Арнолдо Дзоки, италиански скулптор († 1940 г.) 1865 г. – Любор Нидерле, чешки археолог († 1944 г.) 1875 г. – Матиас Ерцбергер, германски политик († 1921 г.) 1878 г. – Ъптон Синклер, американски писател († 1968 г.) 1879 г. – Виктор Шьострьом, шведски режисьор и актьор († 1960 г.) 1886 г. – Чарлз Уолтър Стансби Уилямс, британски писател († 1945 г.) 1890 г. – Лазар Парашкеванов, български архитект († 1977 г.) 1896 г. – Фридрих Земиш, немски шахматист († 1975 г.) 1903 г. – Йозеф Брайтбах, немски писател († 1980 г.) 1907 г. – Ненко Балкански, български художник († 1977 г.) 1908 г. – Александър Мичерлих, немски психолог († 1982 г.) 1908 г. – Иван Гулев, деец на БРП († 1967 г.) 1914 г. – Магда Колчакова, българска драматична и филмова актриса († 1982 г.) 1917 г. – Фернандо Рей, испански актьор († 1994 г.) 1920 г. – Ханс Цибулка, немски поет и белетрист († 2004 г.) 1923 г. – Стефан Божков, български футболист и треньор († 2014 г.) 1930 г. – Адолф Ендлер, немски поет († 2009 г.) 1932 г. – Марин Върбанов, български художник – художествен текстил († 1989 г.) 1934 г. – София Лорен, италианска актриса 1935 г. – Кейт Робъртс, британска писателка († 2000 г.) 1947 г. – Мия Мартини, италианска певица († 1995 г.) 1948 г. – Джордж Р. Р. Мартин, американски писател 1949 г. – Сабин Азема, френска киноактриса 1950 г. – Лоредана Берте, италианска певица 1955 г. – Гриша Трифонов, български поет и бард († 2015 г.) 1956 г. – Гари Кол, американски актьор 1958 г. – Валентин Райчев, български борец 1965 г. – Робърт Ръслър, американски актьор 1971 г. – Хенрик Ларсон, шведски футболист 1972 г. – Адриана Брънчева, български политик 1975 г. – Деян Максич, сръбски футболист 1975 г. – Хуан Пабло Монтоя, колумбийски пилот от Формула 1 1978 г. – Сарит Хадад, израелска певица 1980 г. – Юдит Шалански, немска писателка 1982 г. – Матия Матко, хърватски футболист 1984 г. – Бриан Жубер, френски състезател по фигурно пързаляне 1988 г. – Аяно Омото (Ночи), японска певица и танцьорка, член на групата Парфюм 1989 г. – Ралица Паскалева, българска актриса Починали 1460 г. – Жил Беншоа, фламандски композитор (* 1400 г.) 1586 г. – Чидиок Тикборн, английски поет и конспиратор (* 1558 г.) 1863 г. – Якоб Грим, немски филолог и фолклорист, един от братята Грим (* 1785 г.) 1898 г. – Теодор Фонтане, немски писател (* 1819 г.) 1941 г. – Михаил Кирпонос, съветски офицер (* 1892 г.) 1957 г. – Ян Сибелиус, финландски композитор (* 1865 г.) 1971 г. – Георгиос Сеферис, гръцки писател, Нобелов лауреат (* 1900 г.) 1975 г. – Сен-Джон Перс, френски поет, Нобелов лауреат (* 1887 г.) 1996 г. – Пал Ердьош, унгарски математик (* 1913 г.) 1998 г. – Атанас Маргаритов, български диригент (* 1912 г.) 1999 г. – Раиса Горбачова, съпруга на Михаил Горбачов (* 1932 г.) 2000 г. – Герман Титов, съветски космонавт (* 1935 г.) 2000 г. – Станислав Стратиев, български писател и драматург (* 1941 г.) 2005 г. – Симон Визентал, „Ловецът на нацисти“ (* 1908 г.) 2006 г. – Свен Нюквист, шведски кинооператор (* 1922 г.) Празници Тайланд – Национален ден на младежта 920

bg

2542

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

21 септември

21 септември е 264-тият ден в годината според григорианския календар (265-и през високосна година). Остават 101 дни до края на годината. Събития 1378 г. – Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения. 1551 г. – Основан е Кралският и папски университет на Мексико. 1719 г. – Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III фон Цвайбрюкен и Каролина фон Насау-Саарбрюкен. 1862 г. – Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия. 1919 г. – Първи мач на ФК Янтра (Габрово) срещу тима на Горна Оряховица (1:0) 1933 г. – В Германия започва съдебен процес във връзка с подпалването на Райхстага, един от обвиняемите е Георги Димитров. 1937 г. – За първи път е публикувана книгата на Дж. Р. Р. Толкин „Хобитът“. 1938 г. – Ураган връхлита Ню Йорк, загиват около 600 души. 1940 г. – Празник на гр. Балчик. На тази дата градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на България. 1964 г. – Малта придобива независимост от Обединеното кралство. 1981 г. – Белиз придобива независимост от Обединеното кралство. 1991 г. – Армения получава независимост от Съветския съюз. 1993 г. – Президентът на Русия Борис Елцин прекратява дейността на парламента, в разрез с действащата по това време конституция, и така ускорява Руската конституционна криза от 1992 – 1993 г. 1999 г. – При земетресение в Централен Тайван загиват 2400 души. 2001 г. – XXXIX народно събрание приема декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет. 2002 г. – Открит е в София универсалният парк София Ленд, който 4 години по-късно е закрит. 2003 г. – Програмата Галилео на НАСА приключва и космическият апарат е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада при скорост от 50 km/s. Родени 1415 г. – Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.) 1452 г. – Джироламо Савонарола, италиански свещеник († 1498 г.) 1640 г. – Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.) 1726 г. – Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.) 1760 г. – Иван Лепьохин, руски изследовател († 1802 г.) 1791 г. – Ищван Сечени, унгарски политик († 1860 г.) 1792 г. – Йохан Петер Екерман, немски писател († 1854 г.) 1801 г. – Борис Якоби, руски физик († 1874 г.) 1812 г. – Ангел Кариотов, български хайдутин († ок. 1862 г.) 1840 г. – Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.) 1842 г. – Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.) 1843 г. – Георги Бенковски, български революционер († 1876 г.) 1846 г. – Светозар Маркович, сръбски журналист († 1875 г.) 1849 г. – Морис Баримор, американски актьор († 1905 г.) 1853 г. – Едмънд Лейтън, английски художник († 1922 г.) 1853 г. – Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.) 1862 г. – Джеймс Талмадж, английски религиозен водач († 1933 г.) 1863 г. – Джон Бъни, американски актьор († 1915 г.) 1866 г. – Хърбърт Уелс, британски писател († 1946 г.) 1866 г. – Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.) 1867 г. – Хенри Стимсън, министър на отбраната († 1950 г.) 1868 г. – Борис Михайлов, български художник († 1921 г.) 1872 г. – Нестор Байков, български революционер († 1955 г.) 1874 г. – Густав Холст, английски композитор († 1934 г.) 1887 г. – Йозеф Харп, немски генерал († 1968 г.) 1889 г. – Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.) 1891 г. – Геза Рохайм, унгарски психоаналитик († 1953 г.) 1895 г. – Владимир Балан, български авиатор († 1944 г.) 1895 г. – Георги Цанев, български академик († 1986 г.) 1897 г. – Никола Генчев, български военен деец († ? г.) 1899 г. – Михаил Попов, български певец († 1978 г.) 1901 г. – Димитър Тодоров – Жарава, български художник († 1988 г.) 1901 г. – Димитър Хаджиев, български лекар († ? г.) 1902 г. – Луис Сернуда, испански поет († 1963 г.) 1904 г. – Стоян Венев, български художник († 1989 г.) 1909 г. – Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.) 1912 г. – Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.) 1915 г. – Стоян Едрев, публицист и партизанин († 1944 г.) 1919 г. – Георги Григоров, деец на БКП († 1942 г.) 1919 г. – Димче Маленко, писател от СР Македония († 1990 г.) 1922 г. – Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.) 1924 г. – Херман Бул, австрийски алпинист († 1957 г.) 1926 г. – Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.) 1926 г. – Радослав Маринов, български художник († 1987 г.) 1927 г. – Борислав Стоев, български художник († 2017 г.) 1931 г. – Лари Хагман, американски актьор († 2012 г.) 1934 г. – Леонард Коен, канадски певец († 2016 г.) 1935 г. – Джими Армфийлд, английски футболист († 2018 г.) 1936 г. – Юрий Лужков, руски политик († 2019 г.) 1941 г. – Джеймс Улси, американски политик 1943 г. – Клаус Кордон, немски писател 1943 г. – Христо Танев, български художник († 2019 г.) 1944 г. – Никола Любомиров, български актьор 1945 г. – Джери Брукхаймър, американски продуцент 1946 г. – Пол Дохърти, английски писател 1947 г. – Стивън Кинг, американски писател 1950 г. – Бил Мъри, американски киноактьор 1951 г. – Аслан Масхадов, чеченски революционер († 2005 г.) 1951 г. – Брус Арина, американски футболен треньор 1955 г. – Владимир Атанасов, български политик 1957 г. – Итън Коен, американски кинорежисьор 1959 г. – Юлиан Попов, български журналист и писател 1962 г. – Роб Мороу, американски актьор 1963 г. – Ангъс Макфейдън, шотландски актьор 1964 г. – Христо Колев, български футболист 1965 г. – Дейвид Уенъм, австралийски актьор 1965 г. – Роберт Зелчич, хърватски шахматист 1965 г. – Фредерик Бегбеде, френски писател 1967 г. – Фейт Хил, американска певица 1971 г. – Марко Хабер, германски футболист 1972 г. – Дейвид Силверия, американски барабанист (KоЯn) 1973 г. – Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка 1975 г. – Александър Панов, руски футболист 1978 г. – Теодор Иванов, български писател 1979 г. – Кристина Арнаудова, певица от Република Македония 1979 г. – Мартина Глагов, германска биатлонистка 1980 г. – Отъм Рийсър, американска актриса 1980 г. – Томас Шектър, южноафрикански автомобилен състезател 1982 г. – Марат Измайлов, руски футболист 1983 г. – Маги Грейс, американска актриса 1999 г. – Петър Владов, български ММА боец Починали 19 пр.н.е. – Вергилий, древноримски поет (* 70 пр.н.е.) 454 г. – Флавий Аеций, римски военачалник (* ок. 396) 1327 г. – Едуард II, крал на Англия (* 1284 г.) 1542 г. – Хуан Боскан, испански поет (* 1490 г.) 1558 г. – Карл V, германски император (* 1500 г.) 1576 г. – Джироламо Кардано, Известен италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог (* 1501 г.) 1832 г. – Уолтър Скот, шотландски романист и поет (* 1771 г.) 1860 г. – Артур Шопенхауер, немски философ (* 1788 г.) 1866 г. – Карл Лудвиг Хенке, немски астроном (* 1793 г.) 1891 г. – Александра Георгиевна, велика руска княгиня (* 1870 г.) 1903 г. – Александър Панайотов, български революционер (* 1878 г.) 1903 г. – Тодор Христов Офицерчето, български революционер (* 1883 г.) 1903 г. – Търпен Марков, български революционер (* 1878 г.) 1904 г. – Джоузеф, индиански вожд (* 1840 г.) 1905 г. – Николай Бенардос, руски учен (* 1842 г.) 1908 г. – Атанас Бадев, български композитор (* 1860 г.) 1911 г. – Араби-паша, египетски лидер (* 1842 г.) 1916 г. – Клавдий Лебедев, руски художник (* 1852 г.) 1921 г. – Карл Дюринг, немски философ (* 1833 г.) 1962 г. – Мари Бонапарт, френска авторка и психоаналитик (* 1882 г.) 1966 г. – Пол Рейнод, министър-председател на Франция (* 1878 г.) 1974 г. – Уолтър Бренан, американски актьор (* 1894 г.) 1974 г. – Джаклин Сюзан, американска актриса (* 1918 г.) 1979 г. – Дитер Зелер, германски футболист (* 1931 г.) 1982 г. – Иван Баграмян, съветски маршал от арменски произход (* 1897 г.) 1998 г. – Стоян Камбарев, български театрален режисьор (* 1953 г.) 1998 г. – Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка (* 1959 г.) 2020 г. – Димитър Керелезов, български поет (* 1938 г.) Празници Световен ден на мира – Отбелязва се в деня на нападението на Германия над Полша, с което започва Втората световна война (1939 – 1945), Ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие – определен с резолюция на Общото събрание на ООН от 2001 г., призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден. До 2001 г. Международният ден на мира се отбелязва през третия вторник от септември съгласно резолюция 36/67 на Общото събрание на ООН от 1981 г., в която поддържането на мира на международно и на национално равнище се определя като главна цел на ООН в съответствие с Устава на ООН и се определя специален ден за отбелязване и укрепване сред всички нации и народи на идеалите на мира. За пръв път Международният ден на мира се чества през 1982 г. Световна здравна организация – Световен ден на болестта на Алцхаймер – Отбелязва се ежегодно от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер Армения – Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 г., национален празник) Белиз – Ден на независимостта (от Великобритания, 1981 г., национален празник) България – Празник на град Тутракан – От 1993 г. с решение на Общинския съвет този ден е обявен за празник на града Малта – Ден на независимостта (от Великобритания, 1964 г., национален празник) 921

bg

2543

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

22 септември

22 септември е 265-ият ден в годината според григорианския календар (266-и през високосна година). Остават 100 дни до края на годината. Събития 1499 – Между Австрия и Швейцария е сключен мирен договор, с което се слага край на Австрийско-швейцарската война и е призната независимостта на Швейцария. 1792 – Франция е обявена за република 1862 – Ото фон Бисмарк става канцлер на Прусия. 1862 – Американският президент Ейбрахам Линкълн обявява всички роби в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари 1863 г. 1872 – Извършен е Арабаконашкият обир. 1887 – Основан е град Акрън в щата Колорадо, САЩ. 1908 – Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор. (стар стил) 1923 – Съставено е четиридесет и третото правителство на България, начело с Александър Цанков. 1934 – В резултат на взрив и последвал пожар в мина в Уелс загиват 260 миньори. 1944 – Военният министър Дамян Велчев издава заповед за назначаване на политически заместник командири в Българската армия. 1949 – Английското, канадското и американското правителство обявяват, че са регистрирали атомна експлозия в Съветския съюз, която Москва първоначално отрича, но по-късно става ясно, че опита е извършен на 29 август. 1959 – Открита е телефонна връзка между САЩ и Европа. 1960 – Мали получава независимост от Франция. 1973 – България скъсва дипломатически отношения с Чили, като протест срещу военния преврат на генерал Пиночет от 11 септември, който сваля от власт президента социалист Салвадор Алиенде. 1974 – ООН признава Организацията за освобождение на Палестина и нейния лидер Ясер Арафат като официални пълномощници на палестинското население. 1975 – Извършва се неуспешен опит за убийство на президента на САЩ Джералд Форд в Сан Франциско. 1980 – Ирак напада Иран и започва Ирано-иракската война продължила 8 години. 1981 – Открит е Паметникът на Незнайния воин в София. 2003 – Сливат се проектите Fedora и Red Hat. Родени 1601 – Ана Австрийска, съпруга на френския крал Луи XIII († 1666 г. г.) 1741 – Петер Зимон Палас, германски биолог († 1811 г.) 1764 – Карл-Фридрих Фален, шведски учен († 1830 г.) 1791 – Майкъл Фарадей, английски учен († 1867 г.) 1802 – Юрий Венелин, украински българист, фолклорист и етнограф († 1839 г.) 1875 – Васил Моллов, български хирург и общественик († 1938 г.) 1882 – Вилхелм Кайтел, немски фелдмаршал († 1946 г.) 1885 – Ерих фон Щрохайм, австрийски режисьор и актьор († 1957 г.) 1893 – Алексей Лосев, руски философ († 1988 г.) 1895 – Пол Муни, американски актьор († 1967 г.) 1897 – Борис Спиров, български политик († 1974 г.) 1901 – Чарлз Хъгинз, американски лекар, Нобелов лауреат през 1966 г.(† 1997 г.) 1918 – Хенрик Шеринг, полско-мексикански цигулар († 1988 г.) 1924 – Роузамънд Пилчър, британска писателка († 2019 г.) 1932 – Алгирдас Бразаускас, литовски политик († 2010 г.) 1933 – Светозар Неделчев, български актьор († 2020 г.) 1937 – Веселин Димитров, български есперантист, учител в Софийската духовна семинария „Иван Рилски“ 1938 – Дийн Рийд, американски певец и киноактьор († 1986 г.) 1940 – Ана Карина, френска актриса от датски произход 2019 1941 – Здравко Чолаков, литературовед, професор, университетски преподавател (СУ) († 2014 г.) 1944 – Анна Томова-Синтова, българска оперна певица 1951 – Дейвид Ковърдейл, британски музикант („Whitesnake“) 1951 – Веселин Сариев, български поет и публицист († 2003 г.) 1953 – Сеголен Роаял, френски политик 1957 – Димитър Костов, български политик 1957 – Ник Кейв, австралийски музикант 1958 – Андреа Бочели, италиански тенор 1966 – Ердоган Аталай, немски актьор 1969 – Явор Русинов, български музикант (Vox, Bulgaro, Yaku) 1976 – Роналдо, бразилски футболист 1978 – Хари Кюъл, австралийски футболист 1979 – Емили Отъм, американска певица и цигуларка 1984 – Лора Вандервурт, канадска актриса 1989 – Сабине Лисицки, немска тенисистка 1989 – Хюйон, корейска певица 1990 – Абдул Меджид ал-Фузан, саудитски актьор и певец 1992 – Габриел Ферейра, бразилски футболист Починали 1520 – Селим I, султан на Османската империя (* 1465 г.) 1703 – Винченцо Вивиани, италиански учен (* 1622 г.) 1774 – Климент XIV, римски папа (* 1705 г.) 1826 – Йохан Петер Хебел, немски писател и педагог († 1760 г.) 1828 – Шака Зулу, зулуски предводител (* ok. 1781) 1838 – Салих Ага, османски управник (* 1758 г.) 1921 – Иван Вазов, български поет и писател (* 1850 г.) 1949 – Ким Чен Сук, съпруга на Ким Ир Сен (* 1917 г.) 1956 – Фредерик Соди, английски радиохимик, Нобелов лауреат за 1921 г. (* 1877 г.) 1960 – Мелани Клайн, австрийско-британска психоаналитичка (* 1882 г.) 1972 – Борис Ливанов, руски актьор (* 1904 г.) 1989 – Ървинг Бърлин, американски композитор (* 1888 г.) 1999 – Джордж Скот, американски актьор и режисьор (* 1927 г.) 2000 – Йехуда Амихай, израелски писател (* 1924 г.) 2006 – Пепа Николова, българска актриса (* 1946 г.) 2007 – Марсел Марсо, френски мим (* 1923 г.) 2019 – Юлиан Вучков, български публицист, театрален и телевизионен критик (* 1936 г.) Празници Ден на есенното равноденствие Европейски ден без автомобили Световен ден за защита на слоновете България – Ден на Независимостта на България (от Османската империя, 1908 г.) България – Празник на град Костенец (за 2012 г.) – Чества се четвъртата събота на септември. Обявен с решение на Общинския съвет от 1998 г. Италия – Празник на град Йези и на община Лампедуза и Линоза Казахстан – Ден на народния език Латвия, Литва и Естония – Ден на единството Мали – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник) Православна църква Свети пророк Иона, син на Амасия Свети свещеномъченик Фока, епископ Синопски Свети мъченик Фока Градинар Свети Петър, който преди това бил митар Свети преподобни Йона Презвитер Свети преподобни Козма Зографски САЩ – Ден на бизнесдамите Украйна – Ден на партизанската слава Швейцария – Ден на независимостта В литературата Ден на хобита, рожден ден на Билбо и Фродо Бегинс, герои от романите на Дж. Р. Р. Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ 922

bg

2544

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

23 септември

23 септември е 266-ият ден в годината според григорианския календар (267-и през високосна). Остават 99 дни до края на годината. Събития 867 г. – Василий I Македонец извършва преврат, като убива император Михаил III и заема византийския императорски трон. 1122 г. – Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормски конкордат, с което се прекратява Борбата за инвеститурата. 1821 г. – Град Триполица в Гърция е превзет и около 30 000 мюсюлмани са избити по време на Гръцката война за независимост. 1846 г. – Германският астроном Йохан Готфрийд Гал открива планетата Нептун, използвайки математическите предположения на френския математик Юрбен Льоверие. 1868 г. – Пуерто Рико обявява независимост. 1875 г. – 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) – легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път. 1902 г. – Избухва Горноджумайското въстание. 1912 г. – Балканската война: С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов. 1923 г. – В България започва Септемврийското въстание. 1932 г. – Създадено е Кралство Саудитска Арабия. 1932 г. – Излиза първият брой на списание Пламък. 1943 г. – Втора световна война: Създадена е т.нар. Република Сало. 1944 г. – Към РМС е създадена детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация „Септемврийче“. 1947 г. – В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков. 1948 г. – България отправя молба до ООН за членство в организацията. 1955 г. – В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на Народна република България към Великобритания. 1963 г. – Куба се присъединява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар). 1973 г. – Хуан Перон е избран за втори път за президент на Аржентина, след като през 1955 г. е свален чрез държавен преврат. 1975 г. – В курортния комплекс „Албена“ започва XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките. 1982 г. – Завършва посещението на генералния секретар на ЦК на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са основни насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни. 1983 г. – Държавата Сент Китс и Невис става член на ООН. 1994 г. – Левски София разгромява ЦСКА София със 7:1. 1996 г. – С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ „Славяни“, ТБ „Моллов“, Ямболска и Добруджанска банка. 1999 г. – По време на 6-часовото си посещение в България германският канцлер Герхард Шрьодер заявява, че България може да бъде поканена за присъединяване към ЕС. 2002 г. – Излиза първата публична версия на уеб-браузъра Mozilla Firefox („Phoenix 0.1“). 2003 г. – В резултат на енергиен срив няколко милиона граждани на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток. 2006 г. – Ежегодният Парад на любовта се провежда в Сан Франциско. Родени 480 пр.н.е. – Еврипид, гръцки драматург († 406 пр.н.е.) 63 пр.н.е. – Октавиан Август, римски император († 14 г.) 1713 г. – Фернандо VI, испански крал († 1759 г.) 1759 г. – Клотилд Френска, френска принцеса († 1802 г.) 1781 г. – Анна Фьодоровна, велика руска княгиня († 1860 г.) 1783 г. – Петер фон Корнелиус, немски художник 1791 г. – Йохан Енке, немски астроном († 1865 г.) 1861 г. – Роберт Бош, немски индустриалец († 1942 г.) 1865 г. – Сюзан Валодон, френска художничка († 1938 г.) 1869 г. – Христо Бурмов, български военен деец († 1936 г.) 1870 г. – Крум Прокопов, български революционер († 1950 г.) 1880 г. – Джон Бойд Ор, британски политик, Нобелов лауреат († 1971 г.) 1885 г. – Иван Илиев, български революционер († 1923 г.) 1885 г. – Чудомир Кантарджиев, български революционер († 1924 г.) 1890 г. – Пандо Киселинчев, български скулптор († 1980 г.) 1890 г. – Фридрих Паулус, немски генерал († 1957 г.) 1892 г. – Георги Дамянов, деец на БКП († 1958 г.) 1897 г. – Пол Делво, белгийски художник († 1994 г.) 1901 г. – Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат († 1986 г.) 1904 г. – Зорка Йорданова, българска артистка († 1970 г.) 1907 г. – Ан Декло, френска журналистка, преводачка и писателка († 1998 г.) 1915 г. – Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.) 1916 г. – Алдо Моро, министър-председател на Италия († 1978 г.) 1920 г. – Мики Руни, американски актьор († 2014 г.) 1925 г. – Николай Кауфман, български музиковед († 2018 г.) 1926 г. – Джон Колтрейн, американски саксофонист († 1967 г.) 1930 г. – Рей Чарлс, американски музикант († 2004 г.) 1931 г. – Хили Кристъл, американски бизнесмен, собственик на музикалния клуб CBGB († 2007 г.) 1933 г. – Иван Иконописов - Бебето, български плувец († 2015 г.) 1933 г. – Кольо Севов, български писател († 1991 г.) 1934 г. – Пер Улув Енквист, шведски писател († 2020 г.) 1936 г. – Валентин Паниагуа, перуански политик († 2006 г.) 1938 г. – Роми Шнайдер, австрийска актриса († 1982 г.) 1943 г. – Тануджа, индийска актриса 1943 г. – Хулио Иглесиас, испански певец 1946 г. – Валентин Александров, български министър († 2008 г.) 1946 г. – Енрико Катуци, италиански треньор († 2006 г.) 1946 г. – Франц Фишлер, австрийски политик 1949 г. – Брус Спрингстийн, американски певец 1950 г. – Сашка Братанова, българска актриса 1951 г. – Милко Калайджиев, български певец 1953 г. – Димитър Атанасов, български писател († 2014 г.) 1954 г. – Иван Сосков, български математик († 2013 г.) 1956 г. – Паоло Роси, италиански футболист († 2020 г.) 1957 г. – Христо Гърбов, български актьор 1957 г. – Валентин Делиминков, български футболист 1958 г. – Лита Форд, американска певица 1959 г. – Наталия Пушкарьова, руска историчка 1960 г. – Джейсън Картър, британски актьор 1970 г. – Ани Дифранко, американска певица 1972 г. – Рейчъл Ямагата, американска актриса 1973 г. – Артим Шакири, македонски футболист 1977 г. – Диджей Балтазар, български диджей 1978 г. – Кристиян Добрев, български футболист 1979 г. – Росен Каптиев, български футболист 1982 г. – Венелина Хаджиева, българска актриса 1983 г. – Магда, българска попфолк певица 1984 г. – Матей Казийски, български волейболист 1985 г. – Еви Ван Акер, белгийска ветроходка 1985 г. – Маки Гото, японска певица 1988 г. – Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист 1990 г. – Чаатай Улусой, турски актьор и модел Починали 877 г. – Игнатий, патриарх на Константинопол (* 799 г.) 1253 г. – Венцеслав I, крал на Бохемия (* 1205 г.) 1813 г. – Софроний Врачански, български духовник и писател (* 1739 г.) 1835 г. – Винченцо Белини, италиански композитор (* 1801 г.) 1836 г. – Мария Малибран, испанска оперна певица (* 1808 г.) 1853 г. – Иван Шопов, български библиограф (* 1826 г.) 1869 г. – Йохан Георг фон Хан, австрийски дипломат и учен (* 1811 г.) 1870 г. – Проспер Мериме, френски писател и драматург (* 1803 г.) 1877 г. – Юрбен Льоверие, френски математик (* 1811 г.) 1882 г. – Карл Шпицвег, немски художник (* 1808 г.) 1882 г. – Фридрих Вьолер, немски химик (* 1800 г.) 1888 г. – Франсоа Аший Базен, френски генерал (* 1811 г.) 1889 г. – Уилки Колинс, британски писател (* 1884 г.) 1903 г. – Аце Трайчев, български революционер (* ? г.) 1903 г. – Стерьо Наку, български революционер (* ? г.) 1904 г. – Гюрчин Наумов, български революционер (* 1851 г.) 1904 г. – Емил Гале, френски художник, работил със стъкло (* 1846 г.) 1923 г. – Георги Казепов, български революционер и учител (* 1880 г.) 1923 г. – Димитър Кондов, деец на БКП (* 1880 г.) 1939 г. – Зигмунд Фройд, австрийски психиатър и психолог (* 1856 г.) 1943 г. – Александър Вутимски, български поет (* 1919 г.) 1947 г. – Никола Петков, български политик (* 1893 г.) 1953 г. – Гончигийн Бумценд, монголски политик (* 1881 г.) 1970 г. – Бурвил, френски актьор (* 1917 г.) 1973 г. – Пабло Неруда, чилийски писател, Нобелов лауреат (* 1904 г.) 1994 г. – Робърт Блох, американски писател (* 1917 г.) 2004 г. – Раджа Рамана, индийски ядрен физик (* 1925 г.) 2017 г. – Петко Радев, български кларинетист и музикален педагог (* 1933 г.) 2018 г. – Росица Данаилова, българска актриса (* 1933 г.) Празници В старославянските традиции – Празник на плодородието и равноденствието Начало на астрономическата есен Киргизстан – Ден на държавния език Литва – Ден на загиналите във войните Саудитска Арабия – Празник на обединението на кралството (1923 г., национален празник) Япония – Празник на есенното равноденствие 923

bg

2545

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

24 септември

24 септември е 267-ият ден в годината според григорианския календар (268-и през високосна). Остават 98 дни до края на годината. Събития 622 г. – Мохамед и неговите последователи завършват своята хиджра от Мека до Медина, за да избегнат религиозни гонения. 1689 г. – Български доброволци участват в атаката на Ниш на страната на австрийската армия по време на Австро-турската война. 1801 г. – Грузия е анексирана от Русия. 1852 г. – Проведен е първият полет с дирижабъл от французина Анри Жифар. 1872 г. – В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание на Антим I срещу схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви. 1915 г. – България в Първата световна война: С указ на цар Фердинанд I за главнокомандващ на Българската армия е назначен генерал-майор Никола Жеков. 1918 г. – България в Първата световна война: Избухва бунт сред отстъпващите войски на Българската армия, известен като Войнишко въстание. 1923 г. – В Берлин е прожектиран първият озвучен филм. 1925 г. – Български бежански въпрос: 42 Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири. 1931 г. – Подписана е първата международна конвенция, ограничаваща лова на китове. 1937 г. – Започват първите оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война, които се провеждат край Попово и остават в историята като Големите царски маневри. 1948 г. – Създадена е японската компания Хонда. 1957 г. – В Барселона (Испания) е открит най-големият стадион в Европа – Камп Ноу. 1966 г. – Франция извършва детонация на първата си атомна бомба. 1968 г. – Есватини е приета в ООН. 1970 г. – На Земята успешно се завръща съветската сонда Луна 16 – първият космически апарат, успял да кацне на повърхността на Луната и да вземе образец от повърхността. 1973 г. – Гвинея Бисау обявява независимост от Португалия. 1975 г. – Дъгъл Хастън и Дъг Скот стават първите британци, които изкачват Еверест. 1988 г. – Канадецът Бен Джонсън поставя световен рекорд от 9.79 секунди на 100 м спринт по време на Летни олимпийски игри 1988, но по-късно е дисквалифициран за допинг. 1990 г. – ГДР формално излиза от Варшавския пакт. 1991 г. – Излиза албумът Nevermind на групата Nirvana. 1992 г. – Стартира първото българско частно радио FM+. 1993 г. – Нородом Сианук става за втори път крал на Камбоджа след детронацията си. 1996 г. – САЩ, Китай, Франция, Русия и Англия подписват Международния договор за забрана на ядрените опити. 1998 г. – В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка. 2000 г. – Сръбският диктатор Слободан Милошевич губи президентските избори. 2005 г. – Ураганът Рита връхлита САЩ. Родени 15 г. – Вителий, римски император († 69 г.) 1501 г. – Джироламо Кардано, италиански математик († 1576 г.) 1583 г. – Албрехт фон Валенщайн, германски генерал († 1634 г.) 1717 г. – Хорас Уолпоул, английски писател († 1797 г.) 1820 г. – Александър Дондуков-Корсаков, руски генерал († 1893 г.) 1821 г. – Циприан Норвид, полски поет († 1883 г.) 1859 г. – Радко Димитриев, български генерал († 1918 г.) 1860 г. – Янко Сакъзов, български политик († 1941 г.) 1861 г. – Франц Йосиф фон Батенберг, германски принц († 1924 г.) 1871 г. – Шарлот Дод, английска тенисистка († 1960 г.) 1878 г. – Шарл-Фердинан Рамю, швейцарски писател († 1947 г.) 1884 г. – Исмет Иньоню, турски генерал († 1972 г.) 1886 г. – Едуард Бах, британски хомеопат († 1936 г.) 1895 г. – Андре Курнан, американски физиолог, Нобелов лауреат († 1988 г.) 1896 г. – Франсис Скот Фицджералд, американски писател († 1940 г.) 1898 г. – Хауард Уолтър Флори, британски химик, Нобелов лауреат за 1945 г. († 1968 г.) 1901 г. – Александра Адлер, австрийска невроложка († 2001 г.) 1905 г. – Северо Очоа, испански биохимик, Нобелов лауреат за 1959 г. († 1993 г.) 1910 г. – Иван Кисьов, български инженер († 1998 г.) 1911 г. – Константин Черненко, съветски политик († 1985 г.) 1921 г. – Зуко Джумхур, босненски писател († 1989 г.) 1930 г. – Джон Йънг, американски астронавт († 2018 г.) 1930 г. – Симон Дракул, писател от Република Македония († 1999 г.) 1936 г. – Джим Хенсън, американски кукловод († 1990 г.) 1938 г. – Александър Александров, български лесовъд 1942 г. – Златина Делирадева, български диригент 1943 г. – Антонио Табуки, италиански писател († 2012 г.) 1943 г. – Здравко Драгнев, български актьор 1946 г. – Атанас Киров, български щангист († 2017 г.) 1949 г. – Педро Алмодовар, испански режисьор 1950 г. – Валентин Гацински, български дипломат († 2015 г.) 1951 г. – Красимир Ганев, български журналист 1954 г. – Марко Тардели, италиански футболист 1961 г. – Рашко Ломски, български боксьор 1966 г. – Росен Манчев български художник 1970 г. – Орлин Станойчев български тенисист 1970 г. – Александрина Пендачанска, българска оперна певица 1974 г. – Адриан Минуне, румънски певец 1974 г. – Юлиян Янакиев, български футболист 1980 г. – Алекс Раева, българска певица и актриса 1980 г. – Виктория Пендълтън, английска велосипедистка 1980 г. – Ана Калви, английска певица и музикант 1980 г. – Йон Арне Рийзе, норвежки футболист 1980 г. – Петри Пасанен, финландски футболист 1981 г. – Диляна Попова, български фотомодел и актриса Починали 366 г. – Либерий, римски папа (* ? г.) 768 г. – Пипин III, майордом на Австразия (* 714 г.) 1180 г. – Мануил I Комнин, византийски император (* 1118 г.) 1228 г. – Стефан Първовенчани, сръбски владетел и светец (* ок. 1176 г.) 1541 г. – Парацелз, немски лекар (* 1493 г.) 1651 г. – Етиен Паскал, френски любител-математик (* 1588 г.) 1803 г. – Елена Павловна, Велика руска княгиня (* 1784 г.) 1834 г. – Педро I, император на Бразилия (* 1798 г.) 1883 г. – Филип Велев, български книжовник и учител (* 1818 г.) 1904 г. – Нилс Финсен, датски лекар, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1860 г.) 1905 г. – Анастас Дуневски, български революционер (* 1873 г.) 1905 г. – Борис Тодев, български революционер (* 1877 г.) 1905 г. – Никола Асланов, български революционер (* 1875 г.) 1905 г. – Христо Димитров Кутруля, български революционер (* 1881 г.) 1908 г. – Мицо Врански, български революционер (* 1866 г.) 1909 г. – Кирил Стоянов, български революционер (* 1878 г.) 1920 г. – Инеса Арманд, руска комунистка (* 1874 г.) 1920 г. – Петер Карл Фаберже, руски бижутер (* 1846 г.) 1945 г. – Ханс Гайгер, немски физик (* 1882 г.) 1947 г. – Тома Баялцалиев, български революционер (* 1870 г.) 1953 г. – Бертолд Фиртел, австрийски поет, драматург и режисьор (* 1885 г.) 1953 г. – Лусиен Леви-Дурмер, френски художник и грънчар (* 1865 г.) 1960 г. – Владимир Димитров – Майстора, български живописец (* 1882 г.) 1967 г. – Роберт ван Хюлик, нидерландски китаист (* 1910 г.) 1980 г. – Иван Остриков, български писател и драматург (* 1929 г.) 2003 г. – Благой Шклифов, български езиковед (* 1935 г.) 2004 г. – Франсоаз Саган, френска писателка (* 1935 г.) 2006 г. – Димитър Инкьов, български писател (* 1932 г.) 2007 г. – Андре Горц, френски журналист и философ (* 1923 г.) Празници Гвинея Бисау – Ден на независимостта (1973 г., от Португалия, национален празник) Доминиканска република – Празник на Божията майка от Лас Мерседес Камбоджа – Празник на конституцията и коронацията Тринидад и Тобаго – Ден на републиката ЮАР – Ден на националното наследство 924

bg

2546

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

25 септември

25 септември е 268-ият ден в годината според григорианския календар (269-и през високосна). Остават 97 дни до края на годината. Събития 1396 г. – Султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в Битката при Никопол, и продължава настъплението си в Европа. 1513 г. – Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, достигнал Тихия океан. 1768 г. – Руско-турска война (1768-1774): Султан Мустафа III обявява война на Русия. 1794 г. – Oснован e град Одеса. 1869 г. – В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирано по-късно в Българска академия на науките (БАН). 1918 г. – Подписан е Берлински протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България. 1923 г. – Започва Бойчиновският бой при гара Бойчиновци, което е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание в България. 1940 г. – Ден на гр. Добрич. На този ден градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на Майка България. 1974 г. – Група учени излизат със съобщението, че продължаващото използване на аерозоли може да доведе до образуване на дупка в озоновия слой на атмосферата на Земята, покачване на температурата на планетата и рязък скок в раковите заболявания. 1990 г. – България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка. 1998 г. – Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобрява шестото 3-годишно споразумение с България, според което на страната се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара. Родени 1599 г. – Франческо Боромини, италиански архитект († 1667 г.) 1683 г. – Жан-Филип Рамо, френски композитор († 1764 г.) 1788 г. – Бьортън Гунльойсон, исландски математик († 1876 г.) 1843 г. – Иван Попхристов, български революционер († 1868 г.) 1858 г. – Албрехт Пенк, немски географ († 1945 г.) 1862 г. – Иван Стоянович, български революционер († 1947 г.) 1866 г. – Томас Морган, американски биолог, Нобелов лауреат († 1962 г.) 1897 г. – Уилям Фокнър, американски писател, Нобелов лауреат († 1945 г.) 1898 г. – Борис Василев, български футболист († 1983 г.) 1906 г. – Дмитрий Шостакович, руски композитор († 1975 г.) 1917 г. – Юри Арнаудов, български сценарист († 1976 г.) 1925 г. – Силвана Пампанини, италианска актриса († 2016 г.) 1927 г. – Колин Дейвис, британски диригент († 2013 г.) 1929 г. – Владимир Арденски, български журналист 1931 г. – Стоян Дуков, български художник († 2018 г.) 1932 г. – Глен Гулд, канадски пианист († 1982 г.) 1935 г. – Май Шьовал, шведска писателка и преводачка († 2020 г.) 1941 г. – Михаил Гьонин, български футболист 1944 г. – Виталий Цешковски, руски шахматист († 2011 г.) 1944 г. – Майкъл Дъглас, американски актьор 1945 г. – Калина Згурова, народна певица 1951 г. – Марк Хамил, американски актьор 1952 г. – Кристофър Рийв, американски актьор († 2004 г.) 1953 г. – Йордан Ганчовски, български писател 1954 г. – Хуанде Рамос, испански футболист 1955 г. – Дзукеро, италиански певец 1955 г. – Карл-Хайнц Румениге, немски футболист 1955 г. – Луан Райс, американска писателкаИрена Анастасова 1955 г. – Ирена Анастасова, български политик 1956 г. – Джейми Хайнеман, телевизионен водещ 1958 г. – Майкъл Медсън, американски актьор 1960 г. – Игор Беланов, украински футболист 1964 г. – Карлос Руис Сафон, испански писател († 2020 г.) 1965 г. – Скоти Пипън, американски баскетболист 1968 г. – Уил Смит, американски актьор 1969 г. – Катрин Зита-Джоунс, британска актриса 1974 г. – Мат Харди, американски кечист 1976 г. – Армандо Пети, португалски футболист 1980 г. – Никола Жигич, сръбски футболист 1982 г. – Райън Лайстман, американски поп изпълнител 1988 г. – Димитър Илиев, български футболист 1991 г. – Еми Кларк, американска актриса Починали 1066 г. – Харалд III, крал на Норвегия (* 1015 г.) 1534 г. – Климент VII, римски папа (* 1478 г.) 1621 г. – Мери Сидни, английска поетеса (* 1561 г.) 1849 г. – Йохан Щраус, австрийски композитор (* 1804 г.) 1903 г. – Григор Манасиев, български революционер (* ? г.) 1903 г. – Иван Топчев, български военен и революционер (* 1869 г.) 1903 г. – Никола Дечев, български революционер (* 1880 г.) 1924 г. – Никола Хаджиташев, български революционер (* 1882 г.) 1942 г. – Ставре Наумов, български журналист (* 1870 г.) 1949 г. – Ганчо Ценов, български историк (* 1870 г.) 1958 г. – Джон Б. Уотсън, американски психолог (* 1878 г.) 1959 г. – Божидар Здравков, български политик (* 1884 г.) 1961 г. – Кирил Христов Совичанов, български революционер и учител (* 1878 г.) 1963 г. – Курт Цайцлер, германски офицер (* 1895 г.) 1970 г. – Ерих Мария Ремарк, германски писател (* 1898 г.) 1976 г. – Стою Костов Маринов, общественик, деец на кооперативното движение, член на БКП (* 1905) 1980 г. – Джон Бонъм, британски барабанист (* 1948 г.) 1984 г. – Ерих Аренд, немски поет и преводач (* 1903 г.) 1999 г. – Марион Зимър Брадли, американска писателка (* 1930 г.) 2004 г. – Петко Москов, български скулптор (* 1953 г.) 2006 г. – Петре Андреевски, писател от Република Македония (* 1934 г.) 2008 г. – Нино Киров, български шахматист, гросмайстор (* 1945 г.) 2011 г. – Вангари Маатаи, кенийска еколожка, носителка на Нобелова награда за мир през 2004 г. (* 1940 г.) Празници България – Официален празник на град Добрич – По силата на Крайовската спогодба на 25.09.1940 г. градът е освободен от румънска окупация, Празник на община Мадан и ден на миньора България – Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия – Обявен е със заповед на министъра на отбраната през 1998 г. Мозамбик – Ден на въоръжените сили Добрич – Празник на града 925

bg

2547

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

26 септември

26 септември е 269-ият ден в годината според григорианския календар (270-и през високосна). Остават 96 дни до края на годината. Събития 1371 г. – В Битката при Черномен армията на османския султан Мурад I разгромява обединените сили на сърби и българи. 1580 г. – Сър Франсис Дрейк и неговата експедиция акостират в Плимут след 33-месечно околосветско пътешествие. Те стават първите британци, обиколили Земята. 1687 г. – Партенонът в Атина е частично разрушен след експлозия причинена от бомбардировките на венецианските сили срещу Османската армия, разположена край Атина. 1907 г. – Английската колония Нова Зеландия става доминион – самоуправляваща се държава в състава на Британската империя, признаваща върховната власт на английския крал (кралица). 1918 г. – Започва последното голямо сражение през Първата световна война – битката за Аргон. 1934 г. – Пуска се на вода най-големият пътнически кораб на компания „Кунард лайн“ ­ „Куийн Мери“. 1950 г. – Войски на ООН завземат отново Сеул от севернокорейците. 1957 г. – Спектакълът Уестсайдска история на Ленард Бърнстейн започва да се играе на Бродуей. 1960 г. – В Чикаго е проведен първият телевизионен предизборен дебат между кандидатите за президенти Ричард Никсън и Джон Кенеди. 1960 г. – Фидел Кастро произнася най-дългата реч в историята на ООН ­- 4 часа и 29 минути, с която обявява подкрепата на Куба за СССР. 1961 г. – Боб Дилън прави дебюта си. 1962 г. – Обявено е създаването на Йеменска арабска република. 1969 г. – Издаден е предпоследния студиен албум на британската рок група Бийтълс – Abbey Road. 1983 г. – Студената война: Съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява потенциална световна ядрена война, след като правилно приема, че предупреждението за ракетно нападение от страна на САЩ е компютърна грешка и не изпълнява предписанията за ответна реакция. 1984 г. – Китай и Англия постигат споразумение за преминаването на Хонконг под китайско управление от 1997 г. 1988 г. – Атлетът Бен Джонсън връща своя златен медал за бягане на 100 метра на XXIV летни олимпийски игри в Сеул заради положителни допинг проби. 1989 г. – Европейската общност приема план за подпомагане на Полша и Унгария – програма ФАР (PHARE). 1996 г. – Правителството на България подготвя протокол за присъединяването на страната към Световната търговска организация (СТО). Родени 1181 г. – Франциск от Асизи, основател на Францисканския орден († 1226 г.) 1754 г. – Жозеф Пруст, френски химик († 1826 г.) 1810 г. – Иван Ганецки, руски офицер († 1887 г.) 1834 г. – Димитър Павлович, български лекар († 1911 г.) 1859 г. – Луи Мажорел, френски декоратор († 1926 г.) 1869 г. – Иван Нелчинов, български революционер († 1944 г.) 1873 г. – Алексей Шчусев, руски архитект († 1949 г.) 1879 г. – Александър Буйнов, български революционер († 1924 г.) 1879 г. – Петко Тодоров, български писател († 1916 г.) 1883 г. – Гоно Манчев, български революционер († 1926 г.) 1886 г. – Ран Босилек, български писател († 1958 г.) 1888 г. – Томас Стърнз Елиът, американски писател, Нобелов лауреат, († 1965 г.) 1889 г. – Мартин Хайдегер, немски философ († 1976 г.) 1890 г. – Кирил Петров, български актьор († ? г.) 1893 г. – Милош Църнянски, сръбски поет († 1977 г.) 1895 г. – Джордж Рафт, американски актьор († 1980 г.) 1897 г. – Павел VI, римски папа († 1978 г.) 1898 г. – Джордж Гершуин, американски композитор († 1937 г.) 1918 г. – Григорий Климов, руски писател († 2007 г.) 1919 г. – Матилде Камю, испанска поетеса († 2012 г.) 1923 г. – Александър Алов, съветски режисьор († 1983 г.) 1931 г. – Пенчо Богданов, български инженер († 2000 г.) 1932 г. – Манмохан Сингх, индийски политик 1935 г. – Йордан Василев, български политик († 2017 г.) 1938 г. – Андрей Луканов, министър-председател на България († 1996 г.) 1940 г. – Владимир Савон, украински шахматист († 2005 г.) 1941 г. – Димитър Илиев, български футболист 1944 г. – Петер Турини, австрийски писател 1946 г. – Коста Радев, български писател 1948 г. – Владимир Ремек, космонавт на Чехословакия 1948 г. – Оливия Нютън-Джон, австралийска певица († 2022 г.) 1956 г. – Линда Хамилтън, американска актриса 1957 г. – Клаус Аугенталер, немски футболист 1961 г. – Аян Садъков, български футболист († 2017 г.) 1962 г. – Ал Питрели, американски китарист (Savatage) 1968 г. – Джеймс Кавийзъл, американски актьор 1976 г. – Сами Ванска, финландски китарист (Nightwish) 1979 г. – Мария Игнатова, телевизионна водеща 1981 г. – Серина Уилямс, американска тенисистка Починали 1290 г. – Норвежката дева, шотландска кралица (* 1283 г.) 1371 г. – Александър Комнин, душановски владетел (* неизв. г.) 1808 г. – Павел Враницки, моравски композитор (* 1756 г.) 1826 г. – Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик (* 1793 г.) 1860 г. – Милош Обренович, княз на Сърбия (* 1780 г.) 1868 г. – Аугуст Мьобиус, немски математик и астроном (* 1790 г.) 1897 г. – Алексей Саврасов, руски художник-пейзажист, передвижник (* 1830 г.) 1902 г. – Леви Щраус, американски индустриалец (* 1829 г.) 1914 г. – Ален Фурние, френски писател (* 1886 г.) 1914 г. – Херман Льонс, немски писател (* 1866 г.) 1939 г. – Христо Силянов, български революционер, писател и историк (* 1880 г.) 1940 г. – Валтер Бенямин, германски философ (* 1892 г.) 1945 г. – Бела Барток, унгарски композитор и пианист (* 1881 г.) 1959 г. – Соломон Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (* 1899 г.) 1961 г. – Александър Николов, български джазов музикант (* 1917 г.) 1973 г. – Ана Маняни, италианска актриса (* 1908 г.) 1976 г. – Пал Туран, унгарски математик (* 1910 г.) 1978 г. – Мане Зигбан, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1886 г.) 1988 г. – Бранко Зебец, хърватски футболист и треньор (* 1929 г.) 1990 г. – Алберто Моравия, италиански писател (* 1907 г.) 1998 г. – Бети Картър, американска певица (* 1930 г.) 2004 г. – Димитър Въндев, български математик (* 1945 г.) 2008 г. – Пол Нюман, американски актьор и режисьор (* 1925 г.) 2010 г. – Глория Стюарт, американска актриса (* 1910 г.) 2019 г. – Жак Ширак, френски политик (* 1932 г.) Празници Европейски ден на езиците Световен ден на контрацепцията България – Празник на град Карнобат – Отбелязва се в деня на празника на храма „Свети Йоан Богослов“ с решение на Общински съвет от 30 юни 1999 г. Йемен – Ден на революцията 926

bg

2548

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

27 септември

27 септември е 270-ият ден в годината според григорианския календар (271-ви през високосна). Остават 95 дни до края на годината. Събития 1529 г. – Започва Обсадата на Виена, след като Сюлейман I напада града. 1540 г. – Папа Павел III узаконява, създадения шест години по-рано от Игнаций Лойола, Общество на Исус (йезуитите). 1821 г. – Мексико получава независимостта си от Испания. 1822 г. – Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък. 1825 г. – Пусната е в експлоатация първата в света пътническа железопътна линия между английските градове Стоктън он Тийс и Дарлингтън (40 km). 1854 г. – Параходът Арктик с 300 души на борда потъва. Това е първото голямо бедствие в Атлантическия океан. 1864 г. – Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновския гръцки митрополит. 1877 г. – Руско-турската война (1877-1878): В щаба на руската армия пристига генерал Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен. 1885 г. – В Харков е открит Южноруският технологически институт – първото висше техническо учебно заведение в Русия. 1898 г. – Открита е жп линията Гебедже (днес Белослав) – Варна (15 km). 1903 г. – Избухва Кръстовденското въстание. 1918 г. – Владайското въстание: Въстаниците обявяват, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република) с председател Александър Стамболийски. 1922 г. – Гръцкият крал Константинос I абдикира от трона в полза на най-възрастния си син Георгиос II. 1937 г. – Балийският тигър е обявен за изчезнал животински вид. 1940 г. – Втора световна война: В Берлин е подписан Тристранния пакт – съюзен договор между Нацистка Германия, Фашистка Италия и Японската империя. 1946 г. – XXVI обикновено народно събрание приема Закон за кинокултурата, според който грижата за „правилното ѝ развитие“ принадлежи на държавата. 1959 г. – Около 5000 души умират на главния японски остров Хоншу след преминаването на тайфун. 1962 г. – С Постановление №162 в Търново е основан Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, който по-късно прераства във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. 1964 г. – Комисията „Уорън“ решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на президента на САЩ Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 година. 1972 г. – На двудневно посещение в Народна република България пристига генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску. 1983 г. – Ричард Столман представя проекта GNU за разработване на свободна операционна система, подобна на UNIX. 1996 г. – В обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България. 1998 г. – Интернет търсачката на Google обявява, че това е нейният рожден ден. 2000 г. – Съдът официално реабилитира д-р Г. М. Димитров, осъден задочно през 1940-те години за „антидържавна дейност“. 2003 г. – Изстрелян е апаратът на Европейската космическа агенция СМАРТ-1, предназначен за изследване на Луната от лунна орбита. Родени 1389 г. – Козимо Медичи, основател на династията Медичи († 1464 г.) 1271 г. – Вацлав II, Крал на Бохемия († 1305 г.) 1601 г. – Луи XIII, крал на Франция († 1643 г.) 1783 г. – Агустин де Итурбиде, първи император на Мексико († 1824 г.) 1805 г. – Георг Мюлер, немски мисионер († 1898 г.) 1871 г. – Грация Деледа, италианска писателка, Нобелов лауреат († 1936 г.) 1878 г. – Яни Попов, български революционер († 1954 г.) 1879 г. – Михаил Джеров, български революционер († 1944 г.) 1882 г. – Апостол Дограмаджиев, български революционер († 1935 г.) 1888 г. – Николай Бухарин, съветски политик († 1938 г.) 1894 г. – Ото Нагел, немски художник и график († 1967 г.) 1904 г. – Димитър Ангелов, български учител († 1977 г.) 1904 г. – Едвард Коцбек, словенски поет, писател и публицист († 1981 г.) 1912 г. – Илия Йосифов, български оперен певец († 1993 г.) 1913 г. – Албърт Елис, американски психолог († 2007 г.) 1918 г. – Мартин Райл, британски радио астроном, Нобелов лауреат († 1984 г.) 1920 г. – Таки Хрисик, югославски композитор († 1983 г.) 1921 г. – Миклош Янчо, унгарски филмов режисьор († 2014 г.) 1922 г. — Богомил Симеонов, български актьор († 1991 г.) Артър Пен, американски режисьор († 2010 г.) 1923 г. – Пенчо Богданов, български актьор и режисьор († 2013 г.) 1926 г. – Кръстьо Манчев, български историк и балканист († 2019 г.) 1931 г. – Кина Къдрева, българска детска писателка († 2020 г.) 1933 г. – Стефан Димитров, български актьор († 1990 г.) 1947 г. – Мийт Лоуф, американски певец и актьор († 2022 г.) 1952 г. – Думитру Прунариу, румънски космонавт 1953 г. – Клаудио Джентиле, италиански футболист 1955 г. – Спас Джевизов, български футболист 1956 г. – Боряна Пунчева, българска актриса и режисьор 1958 г. – Ървин Уелш, шотландски романист 1961 г. – Иван Станчев, български полицай 1964 г. – Алфред Бекер, германски писател 1964 г. – Владо Стоянов, български футболист 2019 1965 г. – Мария Шрадер, германска актриса 1965 г. – Рошди Зем, френски киноактьор 1972 г. – Гуинет Полтроу, американска актриса 1974 г. – Георги Владимиров, български историк 1982 г. – Лил Уейн, американски рапър 1982 г. – Маркус Русенбери, шведски футболист 1984 г. – Аврил Лавин, канадска певица Починали 1657 г. – Олимпия Майдалкини, италианска благородничка (* 1594 г.) 1700 г. – Инокентий XII, римски папа (* 1615 г.) 1891 г. – Александър Екзарх, български общественик (* 1810 г.) 1901 г. – Иван Драсов, български революционер и общественик (* 1848 г.) 1905 г. – Коте Христов, гръцки андартски капитан (* 1863 г.) 1913 г. – Стоян Поппетров, български революционер (* 1874 г.) 1917 г. – Едгар Дега, френски художник (* 1834 г.) 1924 г. – Александър Буйнов, български революционер (* 1879 г.) 1924 г. – Стойо Хаджиев, български революционер (* 1880 г.) 1926 г. – Гоно Манчев, български революционер (* 1883 г.) 1939 г. – Стефан Костов, Ст. Л. Костов български писател и етнограф (* 1879 г.) 1940 г. – Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски лекар, Нобелов лауреат (* 1857 г.) 1941 г. – Никола Ботушев, деец на БКП (* 1897 г.) 1944 г. – Аристид Майол, френски художник (* 1861 г.) 1944 г. – Георги Тановски, български военен деец (* 1883 г.) 1944 г. – Сергей Прокудин-Горски, руски фотограф (* 1863 г.) 1974 г. – Георги Кулишев, български политик (* 1885 г.) 1986 г. – Клиф Бъртън, американски музикант (Metallica) (* 1962 г.) 1999 г. – Драган Тенев, български писател и тв журналист (* 1919 г.) 2000 г. – Надя Афеян, българска оперна певица (* 1917 г.) 2002 г. – Стефан Христов, български учен (* 1910) 2005 г. – Карл Декер, австрийски футболист (* 1921 г.) 2008 г. – Ивелин Димитров, български музикант (* 1931 г.) 2010 Г. – Анастасия Костова, българска народна певица (* 1935 г.) 2017 г. – Хю Хефнър, американски издател (* 1926 г.) Празници Световен ден на туризма – Отбелязва се от 1980 г. по повод приемането на устава на Световната организация по туризъм Украйна – Ден на машиностроенето 927

bg

2549

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

28 септември

28 септември е 271-вият ден в годината според григорианския календар (272-ри през високосна). Остават 94 дни до края на годината. Събития 48 пр.н.е. г. – Помпей Велики е убит по заповед на египетския цар Птолемей XII, след като акостира в Египет. 1066 г. – Уилям Завоевателя напада Англия: започва Норманското нашествие. 1781 г. – Американската война за независимост: Американските войски подкрепени от френската флота започват Обсадата на Йорктаун във Вирджиния. 1823 г. – Папа Лъв XII е избран за папа. 1864 г. – Основана е Международната организация Първи интернационал в Лондон. 1867 г. – Торонто става столица на Онтарио. 1887 г. – В Княжество България се провеждат избори за V обикновено народно събрание, спечелени от поддръжници на Стефан Стамболов. Гласуват 22% от избирателите. 1928 г. – Шотландският биолог и фармаколог сър Александър Флеминг забелязва бактерициден мухъл, развиващ се в лабораторията му в Лондон и открива субстанцията, която по-късно е наречена пеницилин. 1939 г. – Втората световна война: Нацистка Германия и СССР се споразумяват за разделянето на Полша съгласно Пакта Рибентроп-Молотов, след като нахлуват в нея. 1950 г. – Индонезия се присъединява отново към ООН. 1961 г. – Военен преврат в Дамаск окончателно слага край на Обединената арабска република – съюз между Сирия и Египет от 1958 до 1961. 1987 г. – На площад „Свобода“ в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Най-смелите от тях носят лозунги: „Мирна демонстрация за въздух“, „Стига празни обещания“, „Искаме здраво поколение“. Това е първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България. 1994 г. – Фериботът Естония потъва в Балтийско море, загиват 852 души. 2000 г. – Втората интифада: Ариел Шарон посещава джамията Ал-Акса, известна сред евреите като Храмовият хълм в Йерусалим. 2008 г. – Американската компания SpaceX успешно изстрелва първата частна космическа ракета в орбита – Фалкън-1. Родени 551 пр.н.е. – Конфуций, китайски философ († 479 г.) 1565 г. – Алесандро Тасони, италиански поет († 1635 г.) 1803 г. – Проспер Мериме, френски писател и драматург († 1870 г.) 1841 г. – Жорж Клемансо, министър-председател на Франция († 1929 г.) 1863 г. – Никола Бобчев, български филолог († 1938 г.) 1867 г. – Никола Писаров, български военен деец († ? г.) 1885 г. – Тодор Сопотски, български революционер († 1944 г.) 1887 г. – Ейвъри Бръндидж, американски спортен функционер († 1975 г.) 1888 г. – Йоахим Лемелсен, немски генерал († 1954 г.) 1897 г. – Мухтар Ауезов, казахски писател († 1961 г.) 1901 г. – Ед Съливан, американски шоумен († 1974 г.) 1905 г. – Макс Шмелинг, немски боксьор († 2005 г.) 1908 г. – Марин Големинов, български композитор († 2000 г.) 1916 г. – Питър Финч, английски актьор († 1977 г.) 1919 г. – Никола Ганчев, български кавалджия и педагог († 2001) 1924 г. – Марчело Мастрояни, италиански актьор († 1996 г.) 1934 г. – Брижит Бардо, френска актриса и модел 1934 г. – Тодор Диев, български футболист († 1995 г.) 1935 г. – Веселин Георгиев, български писател, драматург и преводач († 2013 г.) 1941 г. – Едмунд Щойбер, германски политик 1942 г. – Добромир Манев, български актьор 1954 г. – Максим Генчев, български актьор и режисьор 1958 г. – Бесник Мустафай, албански писател и политик 1961 г. – Йорданка Донкова, българска лекоатлетка 1964 г. – Клаудио Борхи, аржентински футболист 1966 г. – Димитър Цанчев, български дипломат 1966 г. – Мария Каналс Барера, американска актриса 1966 г. – Стефан Командарев, български режисьор 1967 г. – Мира Сорвино, американска актриса 1968 г. – Мика Хакинен, финландски пилот от Формула 1 1968 г. – Наоми Уотс, английска актриса 1970 г. – Кимико Дате-Крум, японска тенисистка 1976 г. – Фьодор Емеляненко, руски състезател по ММА 1979 г. – Нихат Алпту Алтънкая, турски актьор 1982 г. – Александър Анюков, руски футболист 1987 г. – Хилари Дъф, американска актриса 1988 г. – Атанас Курдов, български футболист Починали 48 пр.н.е. – Помпей Велики, римски пълководец (* 106 пр.н.е.) 935 г. – Вацлав I Свети, Херцог на Бохемия (* 907 г.) 1362 г. – Урбан V, римски папа (* 1310 г.) 1891 г. – Херман Мелвил, американски романист (* 1819 г.) 1895 г. – Луи Пастьор, френски учен (* 1822 г.) 1902 г. – Дине Клюсов, български революционер (* ? г.) 1902 г. – Йосиф Иванович, румънски композитор (* 1845 г.) 1917 г. – Димитър Мирасчиев, български революционер (* 1872 г.) 1917 г. – Мирчо Найденов, български революционер (* 1878 г.) 1918 г. – Георг Зимел, Философ (* 1858 г.) 1938 г. – Киро Узунов, български революционер (* 1864 г.) 1953 г. – Едуин Хъбъл, американски астроном (* 1889 г.) 1964 г. – Михаил Светлов, съветски поет (* 1903 г.) 1964 г. – Харпо Маркс, американски артист (* 1888 г.) 1966 г. – Андре Бретон, френски поет (* 1896 г.) 1969 г. – Кимон Георгиев, министър-председател на България (* 1882 г.) 1978 г. – Йоан Павел I, римски папа (* 1912 г.) 1989 г. – Фердинад Маркос, филипински президент (* 1917 г.) 1991 г. – Майлс Дейвис, американски музикант (* 1926 г.) 1994 г. – Илко Ескенази, български политик (* 1949 г.) 2003 г. – Валтер Томан, австрийски писател (* 1920 г.) 2003 г. – Елия Казан, американски режисьор (* 1909 г.) 2010 г. – Артър Пен, американски режисьор (* 1922 г.) 2012 г. – Майкъл О'Хеър, американски актьор (* 1952 г.) Празници Световен ден за борба с беса – Отбелязва се от 2007 г. по инициатива на британския Съюз за контрол на беса, създаден през януари 2006 г. за разпространението на информация за предпазването на хора и животни от болестта бяс. Международен ден на правото да знам – Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международната мрежа на защитниците на свободата на информацията, създадена на международната среща на организациите за свобода на информацията в София, България (28 септември 2003 г.) Тайван – Ден на учителя 928

bg

2550

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

29 септември

29 септември е 272-рият ден в годината според григорианския календар (273-ти през високосна година). Остават 93 дни до края на годината. Събития 480 пр.н.е. – Гръко-персийски войни: Състои се Битката при Саламин, в която гръцката флота под ръководството на Темистокъл побеждава персийската флота, командвана от Ксеркс I. 1515 г. – Швейцария подписва така наречения „Вечен мир“ с Франция. 1829 г. – Създадена е първата съвременна полиция в света – Metropolitan Police в Лондон (известна още като Скотланд Ярд), от Робърт Пийл. 1911 г. – Итало-турска война: Италия обявява война на Османската империя. 1913 г. – Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя. 1913 г. – Френският авиатор Морис Прево установява световен рекорд със самолет моноплан Депердюсен Монокок със скорост 200 km/h, което постижение остава ненадминато в следващите 10 години. 1918 г. – Първа световна война: подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата. 1930 г. – Джордж Бърнард Шоу отказва да приеме титлата пер. 1938 г. – Обединеното кралство, Франция, Нацистка Германия и Италия подписват Мюнхенското споразумение, което позволява на Германия да окупира Судетската област в Чехословакия. 1941 г. – Втора световна война: Германски Айнзацгрупи избиват за два дни 33 771 цивилни граждани, предимно евреи, при Бабин Яр край Киев в Украйна. 1951 г. – Открит е нов естествен спътник на Юпитер – Ананке. 1954 г. – 12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания). 1960 г. – Студената война: Съветският ръководител Никита Хрушчов прекъсва заседание на Общото събрание на ООН със серия от гневни изблици. 1962 г. – Изстрелян е изкуственият спътник Алует 1 – първият изкуствен спътник на Канада и първият, който не е управляван от СССР или САЩ. 1965 г. – Открит е вторият участък от Автомагистрала А6 в Италия. 1970 г. – Народна република България подписва спогодба за икономическо и техническо сътрудничество в областта на нефта с Ирак. 1971 г. – Оман се присъединява към Арабската лига. 1984 г. – Открит е Олимпийският стадион в Сеул, Южна Корея. 1988 г. – НАСА изстрелва космическата совалка Дискавъри, за първи път след катастрофата на Чалънджър. Родени 106 пр.н.е. – Помпей Велики, римски държавник и пълководец († 48 пр.н.е.) 1518 г. – Якопо Тинторето, италиански художник, маниерист († 1594 г.) 1547 г. – Мигел де Сервантес, испански романист, драматург и поет († 1616 г.) 1573 г. – Микеланджело да Караваджо, италиански художник († 1610 г.) 1632 г. – Жан-Батист Люли, френски бароков композитор († 1687 г.) 1703 г. – Франсоа Буше, френски художник († 1770 г.) 1725 г. – Робърт Клайв, британски офицер († 1774 г.) 1743 г. – Робърт Якоб Гордън, нидерландски офицер († 1795 г.) 1747 г. – Юзеф Вибицки, полски писател и политик († 1822 г.) 1758 г. – Хорацио Нелсън, британски адмирал († 1805 г.) 1765 г. – Карл Лудвиг Хардинг, германски астроном († 1834 г.) 1804 г. – Михаил Чайковски, полски патриот и писател († 1886 г.) 1820 г. – Анри V, крал на Франция († 1883 г.) 1832 г. – Йоахим Опенхайм, еврейски равин († 1891 г.) 1843 г. – Михаил Скобелев, руски генерал († 1882 г.) 1858 г. – Вела Благоева, българска социалистка († 1921 г.) 1864 г. – Мигел де Унамуно, испански философ († 1936 г.) 1867 г. – Валтер Ратенау, германски индустриалец († 1922 г.) 1881 г. – Лудвиг фон Мизес, американски икономист († 1973 г.) 1882 г. – Пандо Кляшев, български революционер († 1907 г.) 1887 г. – Тачо Хаджистоенчев, български революционер († 1952 г.) 1888 г. – Янина Поражинска, полска писателка, поетеса и преводачка († 1971 г.) 1898 г. – Стефан Илчев, български езиковед († 1983 г.) 1898 г. – Трофим Лисенко, украински агроном († 1976 г.) 1899 г. – Евгений Габрилович, руски сценарист († 1993 г.) 1901 г. – Енрико Ферми, италиански физик, Нобелов лауреат († 1954 г.) 1904 г. – Гриър Гарсън, американска актриса († 1996 г.) 1904 г. – Николай Островски, съветски писател († 1936 г.) 1908 г. – Хайман Спотниц, американски психоаналитик († 2008 г.) 1912 г. – Микеланджело Антониони, италиански режисьор, писател и художник († 2007 г.) 1913 г. – Силвио Пиола, италиански футболист († 1996 г.) 1913 г. – Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент († 2001 г.) 1928 г. – Уве Бергер, германски поет († 2014 г.) 1930 г. – Ричард Боуниндж, австралийски диригент и пианист 1931 г. – Джеймс Кронин, американски физик, Нобелов лауреат († 2016 г.) 1933 г. – Янаки Градев, български общественик († 2013 г.) 1934 г. – Джери Лий Люис, американски певец 1935 г. – Милен Дьомонжо, френска актриса 1936 г. – Силвио Берлускони, италиански политик и бизнесмен 1941 г. – Любомир Бъчваров, български актьор 1943 г. – Волфганг Оверат, германски футболист 1943 г. – Лех Валенса, полски политик, Нобелов лауреат 1944 г. – Георги Бахчеванов, български актьор († 1992 г.) 1944 г. – Христо Кирчев, български политик 1945 г. – Милан Миланов, български лекар и политик 1949 г. – Евгени Ерменков, български шахматист 1949 г. – Йоргос Даларас, гръцки певец 1950 г. – Лорета Годжи, италианска певица, актриса и тв водеща 1951 г. – Андрес Кайседо, колумбийски писател († 1977 г.) 1953 г. – Майкъл Толбот, американски писател († 1992 г.) 1956 г. – Себастиан Коу, британски лекоатлет 1968 г. – Алекс Сколник, американски китарист 1969 г. – Адалберт Зафиров, български футболист 1969 г. – Ивица Вастич, австрийски футболист 1976 г. – Андрий Шевченко, украински футболист 1980 г. – Закари Леви, американски актьор Починали 855 г. – Лотар I, франкски крал (* 795 г.) 1186 г. – Гийом от Тир, архиепископ на Тир (* 1130 г.) 1560 г. – Густав I, крал на Швеция (* 1496 г.) 1802 г. – Аугуст Бач, германски миколог (* 1761 г.) 1833 г. – Фернандо VII, крал на Испания (* 1784 г.) 1882 г. – Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца (* 1849 г.) 1902 г. – Емил Зола, френски писател и критик (* 1840 г.) 1905 г. – Георги Миркович, български революционер (* 1826 г.) 1912 г. – Тодор Лазаров, български революционер (* 1869 г.) 1916 г. – Владимир Мусаков, български писател (* 1887 г.) 1925 г. – Леон Буржоа, френски политик (* 1851 г.) 1927 г. – Вилем Ейнтховен, нидерландски физиолог, Нобелов лауреат (* 1860 г.) 1930 г. – Иля Репин, руски художник (* 1844 г.) 1933 г. – Стоян Мандалов, български революционер (* 1897 г.) 1937 г. – Тодор Шикалев, български революционер (* ? г.) 1940 г. – Едуар Клапаред, швейцарски невролог (* 1873 г.) 1940 г. – Никола Начов, български писател и учен (* 1859 г.) 1944 г. – Иван Ингилизов, български революционер (* 1882 г.) 1944 г. – Коста Николов (офицер), български военен деец (* 1873 г.) 1973 г. – Уистън Хю Одън, англо-американски поет (* 1907 г.) 1981 г. – Бил Шанкли, шотландски футболист и треньор (* 1913 г.) 2005 г. – Генади Сарафанов, съветски космонавт (* 1942 г.) 2008 г. – Константин Павлов, български поет и киносценарист (* 1933 г.) 2009 г. – Павел Попович, съветски космонавт (* 1930 г.) 2010 г. – Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат (* 1924 г.) 2010 г. – Тони Къртис, американски актьор (* 1925 г.) 2012 г. – Ебе Камарго, бразилска телевизионна водеща (* 1929 г.) 2012 г. – Серги Йоцов, български футболист и треньор (* 1926 г.) Празници Рипсиме Аржентина – Ден на изобретателя Световен ден на сърцето 929

bg

2551

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

30 септември

30 септември е 273-тият ден в годината според григорианския календар (274-ти през високосна). Остават 92 дни до края на годината. Събития 1399 г. – Хенри IV е обявен за крал на Англия. 1452 г. – В Майнц излиза първата печатана книга – Библията на Гутенберг. 1520 г. – Султан Сюлейман I известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател наследява Селим I на трона. 1791 г. – Във Виена се състои премиерата на Вълшебната флейта – последната опера, композирана от Моцарт. 1858 г. – Софийското земетресение нанася значителни щети в София. 1869 г. – Основано е „Българско книжовно дружество“ в Браила, което през 1911 г. е обявено за Българска академия на науките. (стар стил) 1879 г. – Провеждат се първите парламентарни избори в България. 1884 г. – Подписана е митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия. 1888 г. – Джак Изкормвача убива третата и четвъртата си жертви. 1895 г. – Мадагаскар става протекторат на Франция. 1898 г. – Приет е устав, с който град Ню Йорк става разширен метрополис, състоящ се от пет административни единици. 1923 г. – Потушено е Септемврийското въстание. 1929 г. – Британската секция на BBC за първи път излъчва телевизионно предаване. 1929 г. – Близо до Франкфурт на Майн в Германия е осъществен първият полет на самолет с реактивен двигател „Опел-Хатри Рак-1“. 1935 г. – Официално е открит ВЕЦ Хувър Дам, разположен на границата между американските щати Аризона и Невада. 1944 г. – 62 правителство на България единодушно приема Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея; на 3 октомври регентите я одобряват и на 6 октомври 1944 тя е обнародвана. 1944 г. – Създадена е Агенция Франс Прес. 1960 г. – Народна република България признава независимостта на Нигерия. 1965 г. – Гражданските протести в Индонезия прерастват в неуспешен опит за държавен преврат от Индонезийската комунистическа партия; повече от милион хора загиват. 1966 г. – Британската колония Бечуаналенд получава независимост под името Република Ботсвана. 1967 г. – За първи път в космоса е извършено автоматично скачване на космически апарати – съветските Космос-186 и Космос-188. 1967 г. – Започва излъчването на BBC Radio 1 в Обединеното кралство; другите национални радиостанции също получават номер в името си. 1975 г. – Американският хеликоптер AH-64 Apache, който днес е основен боен хеликоптер в много страни, прави първия си полет. 1980 г. – Xerox, Intel и Digital Equipment Corporation публикуват първите спецификации на Етернет. 1982 г. – В Израел е въведена новата национална валута – шекел. 1989 г. – Прекратена е конфедерацията Сенегамбия между Сенегал и Гамбия, създадена през 1982 г. 1993 г. – Земетресение с магнитуд 6,3 по скалата на Рихтер разтърсва Латур и Османабад в Югозападна Индия – загиват близо 22 000 души, а 36 села са разрушени. 1997 г. – Католическата църква във Франция публично се извинява пред евреите за това, че не е протестирала срещу нацистките престъпления по време на Втората световна война. 1998 г. – В София започва Православен събор с участие на главите на седем патриарси, с който се прекратява разкола в Българската православна църква. 2000 г. – В периода 30 септември – 1 октомври в София се провежда четвъртото заседание на Международния обществен съд за престъпленията на НАТО в Югославия. 2004 г. – За първи път са направени снимки на жив гигантски калмар в неговата естествена среда на 600 мили край Токио. 2009 г. – В датски вестник са публикувани скандални карикатури на пророка Мохамед. 2016 г. – Ураганът Матю става ураган от категория 5, което го прави най-силният ураган, образувал се в Карибско море от 2007 г. насам. 2016 г. – Две картини на обща стойност 100 милиона долара са възстановени, след като са откраднати от музея на Ван Гог през 2002 г. Родени 1207 г. – Джалал ал-Дин Мохамед Руми, ирански поет († 1273 г.) 1732 г. – Жак Некер, френски политик († 1804 г.) 1811 г. – Августа Сакс-Ваймарска, кралица на Прусия († 1890 г.) 1837 г. – Алексей Жеребков, руски офицер († 1922 г.) 1857 г. – Херман Зудерман, немски писател († 1928 г.) 1865 г. – Лусиен Леви-Дурмер, френски художник († 1953 г.) 1867 г. – Константин Жостов, български военен деец († 1916 г.) 1870 г. – Жан Батист Перен, френски физик, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1942 г.) 1882 г. – Ханс Гайгер, германски атомен физик († 1945 г.) 1895 г. – Александър Василевски, съветски държавник († 1977 г.) 1904 г. – Енчо Тагаров, български актьор († 1967 г.) 1905 г. – Невил Франсис Мот, британски физик Нобелов лауреат през 1977 г.(† 1996 г.) 1924 г. – Труман Капоти, американски писател († 1984 г.) 1928 г. – Ели Визел, румънски писател, Нобелов лауреат († 2016 г.) 1931 г. – Милко Бобоцов, български шахматист († 2000 г.) 1932 г. – Златозара Гочева, български археолог и историк († 2013 г.) 1934 г. – Удо Юргенс, австрийски певец, композитор и пианист († 2014 г.) 1935 г. – Никола Инджов, български поет, публицист и преводач († 2020 г.) 1937 г. – Юрек Бекер, немски писател († 1997 г.) 1942 г. – Николай Конакчиев, български журналист 1943 г. – Георги Дюлгеров, български режисьор 1943 г. – Григор Копров, македонски композитор 1945 г. – Ехуд Олмерт, министър-председател на Израел 1945 г. – Северина Тенева, българска актриса († 1983 г.) 1950 г. – Лаура Ескивел, мексиканска писателка 1954 г. – Владимир Андреев, български актьор 1961 г. – Красимир Гергов, български бизнесмен 1962 г. – Франк Рейкард, нидерландски футболист и треньор по футбол 1964 г. – Антони Делон, френски актьор 1964 г. – Моника Белучи, италианска актриса 1975 г. – Марион Котияр, френска актриса 1975 г. – Явор Караиванов, български актьор 1980 г. – Мартина Хингис, швейцарска тенисистка 1981 г. – Райна, българска певица 1982 г. – Кийран Кълкин, американски актьор 1986 г. – Ники Станчев, български актьор Починали 1246 г. – Ярослав II (Владимирско-Суздалско княжество) (* 1191 г.) 1875 г. – Емануил Васкидович, български просветен деец (* 1795 г.) 1891 г. – Жорж Буланже, френски генерал (* 1837 г.) 1913 г. – Рудолф Дизел, немски изобретател (* 1858 г.) 1923 г. – Андрей Иванов, български свещеник и революционер (* 1879 г.) 1945 г. – Добри Немиров, български писател (* 1882 г.) 1955 г. – Джеймс Дийн, американски актьор (* 1931 г.) 1960 г. – Стефан Баламезов, български правист (* 1883 г.) 1968 г. – Александър Божинов, български художник (* 1878 г.) 1969 г. – Никола Атанасов, български композитор (* 1886 г.) 1973 г. – Михаил Венедиков, български геодезист (* 1905 г.) 1983 г. – Григор Угаров, български писател (* 1911 г.) 1985 г. – Симон Синьоре, френска актриса (* 1921 г.) 1985 г. – Чарлз Рихтер, американски сеизмолог (* 1900 г.) 1985 г. – Роберт Щилмарк, руски писател (* 1909 г.) 1985 г. – Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог (* 1900 г.) 1987 г. – Алфред Бестър, американски писател (* 1913 г.) 1990 г. – Патрик Уайт, австралийски писател, Нобелов лауреат (* 1912 г.) 1996 г. – Саздо Иванов, български учен (* 1899 г.) 1999 г. – Дмитрий Лихачов, руски литературен историк (* 1906 г.) 2001 г. – Джон Лили, американски психоаналитик и писател, изследовател на съзнанието (* 1915 г.) 2008 г. – Криста Райниг, немска писателка (* 1926 г.) 2013 г. – Рангел Вълчанов, български режисьор (* 1928 г.) Празници Международен ден на глухите (за 2012 г.) – Отбелязва се през последния неделен ден на септември по повод създаването през 1951 г. на Световната федерация на глухите Световен ден на сърцето (за 2012 г.) – Чества се от 1999 г. през последната неделя от септември по инициатива на Световната федерация на сърцето, подкрепена от Световната здравна организация, ЮНЕСКО и други международни организации Международен ден на преводача – Отбелязва се от 1991 г. по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите (ФИТ). Ботсвана – Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г., национален празник) Сао Томе и Принсипи – Ден на аграрната реформа Канада- Ден на оранжевата риза. 930

bg

2552

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

5 октомври

5 октомври е 278-ият ден в годината според григорианския календар (279-и през високосна). Остават 87 дни до края на годината. Събития 610 г. – Състои се коронацията на византийския император Ираклий. 869 г. – В Константинопол е открит Всехристиянски църковен събор, който продължава до 28 февруари 870 г. 1502 г. – Христофор Колумб открива Коста Рика. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1793 г. – Конвентът във Франция въвежда Френския революционен календар. 1823 г. – В Англия започва издаването първото медицинско списание The Lancet. 1858 г. – Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ без епархия. 1864 г. – Тропически циклон разрушава почти напълно индийския град Калкута, загиват над 60 хил. души. 1878 г. – Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 г. – Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора. 1910 г. – Португалия отхвърля монархията и се обявява за република. 1912 г. – Балканската война: Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември. (стар стил) 1921 г. – В Лондон е основан Международният ПЕН клуб. 1930 г. – В Атина започва Първата балканска конференция за сътрудничество. 1930 г. – Британският дирижабъл R101 катастрофира във Франция по пътя си към Индия и убива 48 пътници. 1931 г. – Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан, прелитайки 8000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути. 1944 г. – България във Втората световна война: В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия. 1962 г. – Във Великобритания Бийтълс издават първия си сингъл Love Me Do. 1962 г. – Състои се премиерата на Доктор Но – първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд. 1970 г. – Ануар Садат е избран за президент на Египет. 1983 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Йо-хо-хо. 1983 г. – Полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир. 1985 г. – В София е открита Национална галерия за чуждестранно изкуство. 2000 г. – Масови демонстрации в Белград и другите големи градове довеждат до оставката на сръбския ръководител Слободан Милошевич, който отказва да признае поражението си от Воислав Кощуница на президентските избори. 2007 г. – Сергей Станишев открива новопостроения участък от Автомагистрала Тракия между Чирпан и Стара Загора. 2019 г. – Слави Трифонов учредява партията си „Няма такава държава“. Родени 1609 г. – Паул Флеминг, германски поет († 1640 г.) 1713 г. – Дени Дидро, ­ френски философ и енциклопедист († 1784 г.) 1717 г. – Мари-Ан дьо Шатору, френска благородничка († 1744 г.) 1781 г. – Бернард Болцано, чешки математик († 1848 г.) 1829 г. – Честър Артър, 21-ви президент на САЩ († 1886 г.) 1853 г. – Константин Стоилов, министър-председател на България († 1901 г.) 1858 г. – Хайнрих фон Батенберг, германски принц († 1896 г.) 1860 г. – Герасим Струмишки, български митрополит († 1918 г.) 1864 г. – Луи Люмиер, френски изобретател († 1948 г.) 1878 г. – Герасим Михайлов, български комунистически деец († 1925 г.) 1882 г. – Робърт Годард, американски изобретател († 1945 г.) 1887 г. – Рене Касен, френски дипломат, Нобелов лауреат († 1976 г.) 1900 г. – Стефан Мокрев, български писател, дипломат († 1982 г.) 1902 г. – Рей Крок, основател на веригата „Макдоналдс“ († 1984 г.) 1920 г. – Мелитон Кантария, съветски военен († 1993 г.) 1922 г. – Румен Цанев, български биохимик – академик († 2007 г.) 1922 г. – Хосе Фройлан Гонзалез, аржентински пилот от Формула 1 († 2013 г.) 1926 г. – Илия Джаджев, поет от Социалистическа Република Македония († 1991 г.) 1930 г. – Райнхард Зелтен, германски икономист, Нобелов лауреат през 1994 г. († 2016 г.) 1930 г. – Юрий Яковлев, български драматичен актьор († 2002 г.) 1930 г. – Павел Попович, съветски космонавт († 2009 г.) 1935 г. – Освалд Винер, австрийски писател († 2021 г.) 1936 г. – Вацлав Хавел, първи президент на Чехия († 2011 г.) 1947 г. – Брайън Джонсън, британски музикант 1950 г. – Джеф Конауей, американски актьор († 2011 г.) 1952 г. – Емомали Рахмон, президент на Таджикистан 1952 г. – Клайв Баркър, британски писател 1956 г. – Йордан Цонев, български политик 1957 г. – Георги Велинов, български футболист 1958 г. – Брент Джет, американски астронавт 1960 г. – Даниъл Болдуин, американски актьор 1975 г. – Кейт Уинслет, британска актриса 1976 г. – Рамзан Кадиров, чеченски президент 1978 г. – Джеймс Валънтайн, американски музикант 1983 г. – Ники Хилтън, една от наследниците на семейство Хилтън, актриса и фотомодел 1986 г. – Валери Домовчийски, български футболист 1987 г. – Александра Жекова, българска сноубордистка Починали 1285 г. – Филип III, крал на Франция (* 1245 г.) 1743 г. – Хенри Кери, английски композитор (* 1687 г.) 1763 г. – Август III, крал на Полша (* 1696 г.) 1791 г. – Григорий Потьомкин, руски княз (* 1739 г.) 1849 г. – Агапий Врачански, православен духовник (* 1790 г.) 1864 г. – Имре Мадач, унгарски писател (* 1823 г.) 1880 г. – Жак Офенбах, френски композитор (* 1819 г.) 1911 г. – Орчо войвода, български революционер (* 1829 г.) 1918 г. – Ролан Гарос, френски пилот (* 1888 г.) 1926 г. – Беньо Цонев, български езиковед (* 1863 г.) 1926 г. – Мари Ясаи, унгарска артистка (* 1850 г.) 1927 г. – Сам Уорнър, американски продуцент (* 1887 г.) 1933 г. – Николай Юденич, руски военачалник (* 1862 г.) 1934 г. – Жан Виго, френски режисьор (* 1905 г.) 1938 г. – Георги Стрезов, български учен († 1864 г.) 1938 г. – Фаустина Ковалска, полска монахиня (* 1905 г.) 1940 г. – Павел, старозагорски митрополит (* 1882 г.) 1954 г. – Флор Алпертс, белгийски композитор (* 1876 г.) 1955 г. – Елена Рьорих, руски философ (* 1879 г.) 1972 г. – Иван Ефремов, руски писател (* 1907 г.) 2004 г. – Морис Уилкинс, английски биофизик, Нобелов лауреат (* 1916 г.) 2007 г. – Валтер Кемповски, немски писател (* 1929 г.) 2009 г. – Иван Славов, български драматург (* 1951 г.) 2011 г. – Стив Джобс, американски предприемач и изобретател (* 1955 г.) 2018 г. – Михаил Букурещлиев, български фолклорист, музикант и композитор (* 1930 г.) Празници Официален празник на град Стара Загора ЮНЕСКО – Международен ден на учителя (от 1994 г.) Вануату – Ден на конституцията Португалия – Ден на републиката (чества се отхвърлянето на монархията през 1910 г.) Русия, Пакистан, Филипини – Национален ден на учителя A05

bg

2553

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

6 октомври

6 октомври е 279-ият ден в годината според григорианския календар (280-и през високосна). Остават 86 дни до края на годината. Събития 69 пр.н.е. – Трета Митридатова война: Войските на Римската република завладяват арменската столица Тигранакерт. 1014 г. – В Преспа умира българският цар Самуил. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1600 г. – Във Флоренция се състои премиерата на най-ранната съхранена опера – Евридика на Джакопо Пери. 1683 г. – Първите немски заселници в Америка основават Джърмантаун (дн. в щат Пенсилвания). 1829 г. – Първият модерен парен локомотив – Ракета, конструиран от Джордж Стивънсън, извършва първото си пробно пътуване от Манчестър до Ливърпул. 1889 г. – В Париж започват представленията на световноизвестното кабаре Мулен Руж. 1913 г. – В София е основан Национален съюз, който пропагандира сключване на „всебългарска“ уния с Католическата църква и ориентация към Австро-Унгария. 1916 г. – Първата световна война: Започва битката при Черна, завършила с овладяване на Битоля от страна на Антантата. 1919 г. – Съставено е 40-о правителство на България, начело с Александър Стамболийски. 1927 г. – На екран излиза първият „говорещ“ филм „Певецът на джаз“ на компанията Warner Bros.. 1939 г. – Втората световна война: Последната полска армейска част е победена от армията на Хитлеристка Германия. 1948 г. – При земетресение в Туркменистан загиват около 170 хил. души. 1963 г. – В Бургас е открит Висшият химикотехнологически институт „Проф. Асен Златаров“ (сега Университет „Проф. Асен Златаров“). 1966 г. – В САЩ официално е обявен за незаконен синтетичния наркотик LSD. 1973 г. – Израел е нападнат едновременно от Египет и Сирия, започва Войната от Йом Кипур. 1976 г. – В Китайската народна република е арестувана Бандата на четиримата. 1979 г. – Папа Йоан Павел II става първият папа посетил Белия дом. 1981 г. – Египетският президент Ануар Садат е убит от ислямски екстремисти, докато присъства на парада в Кайро по случай осем годишнината от началото на Войната от Йом Кипур. 1993 г. – Майкъл Джордан се оттегля за първи път от NBA. 2002 г. – Край бреговете на Йемен в резултат на терористичен акт потъва френския петролен танкер Лимбург, при което загива български моряк. 2002 г. – Основателят на Опус Деи Хосе Мария Ескриба де Балагуер е канонизиран от Папа Йоан Павел II. Родени 1289 г. – Вацлав III, Крал на Унгария († 1306 г.) 1429 г. – Мартин Бехайм, германски географ († 1507 г.) 1751 г. – Фредерика-Луиза фон Хесен-Дармщат, кралица на Прусия († 1805 г.) 1773 г. – Луи-Филип, крал на Франция († 1850 г.) 1801 г. – Иполит Карно, френски политик († 1888 г.) 1831 г. – Рихард Дедекинд, германски математик († 1916 г.) 1855 г. – Александър Делкомюн, белгийски изследовател († 1922 г.) 1875 г. – Иван Ермаков, руски психиатър († 1942 г.) 1881 г. – Димитър Подвързачов, български писател († 1937 г.) 1886 г. – Едвин Фишер, швейцарски пианист († 1960 г.) 1887 г. – Льо Корбюзие, френски архитект († 1965 г.) 1888 г. – Ролан Гарос, френски пилот († 1918 г.) 1892 г. – Таке Папахаджи, румънски фолклорист († 1977 г.) 1899 г. – Христо Бърдаров, български офицер († 1976 г.) 1903 г. – Ърнест Уолтън, ирландски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.) 1905 г. – Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка († 1998 г.) 1906 г. – Джанет Гейнър, американска актриса († 1984 г.) 1908 г. – Карол Ломбард, американска актриса († 1942 г.) 1914 г. – Тур Хейердал, норвежки изследовател († 2002 г.) 1915 г. – Алис Тимандер, шведска киноактриса († 2007 г.) 1918 г. – Го Кен Суи, сингапурски политик († 2010 г.) 1925 г. – Любен Беров, министър-председател на България († 2006 г.) 1926 г. – Игнат Канев, канадски милиардер от български произход († 2020 г.) 1929 г. – Катя Динева, българска актриса († 2011 г.) 1930 г. – Стоян Михайлов, български социолог († 2020 г.) 1930 г. – Хафез Асад, сирийски политик († 2000 г.) 1931 г. – Ирина Акташева, български сценарист († 2018 г.) 1931 г. – Рикардо Джакони, италиански физик, Нобелов лауреат през 2002 г. († 2018 г.) 1933 г. – Хорст Бингел, немски поет († 2008 г.) 1934 г. – Петър Дочев, български художник († 2005 г.) 1942 г. – Алан Хинтън, английски футболист 1944 г. – Карлос Паче, бразилски пилот от Формула 1 († 1977 г.) 1948 г. – Джери Адамс, ирландски политик 1950 г. – Дейвид Брин, американски писател 1954 г. – Димитър Туджаров, български шоумен 1961 г. – Албена Чакърова, българска актриса 1963 г. – Василе Тарлев, министър-председател на Молдова 1963 г. – Елизабет Шу, американска актриса 1965 г. – Любомир Ганев, български волейболист 1973 г. – Йоан Гръфъд, американски актьор 1974 г. – Ливия Ярока, унгарски политик 1977 г. – Владимир Манчев, български футболист 1982 г. – Левон Аронян, арменски шахматист Починали 823 г. – Карл II Плешиви, император на Свещената римска империя (* 877 г.) 925 г. – Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази, персийски учен (* 685 г.) 1014 г. – Катун Анастасия, българска княгиня (* 987 г.) 1014 г. – Самуил, български цар (* 958 г.) 1341 г. – Дитрих фон Алтенбург, велик учител на кръстоносците (* ?) 1517 г. – Фра Бартоломео, италиански художник (* 1469 г.) 1644 г. – Елизабет Бурбонска, френска принцеса, кралица на Испания и Португалия като съпруга на Филип IV (* 1602 г.) 1825 г. – Бернар Жермен дьо Ласепед, френски зоолог и политик (* 1756 г.) 1868 г. – Леон Шарл Франсоа Кройцер, френски композитор и музикален критик (* 1817 г.) 1886 г. – Николай Маковски, руски художник, передвижник (* 1841 г.) 1892 г. – Алфред Тенисън, английски поет (* 1809 г.) 1905 г. – Фердинанд фон Рихтхофен, немски географ и геолог (* 1833 г.) 1912 г. – Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат, (* 1829 г.) 1916 г. – Иван Гюзелев, български просветен деец (* 1844 г.) 1925 г. – Ефтим Китанчев, български спортен функционер (* ?) 1940 г. – Христо Кабакчиев, български политик (* 1878 г.) 1951 г. – Ото Майерхоф, германски физик, Нобелов лауреат (* 1884 г.) 1953 г. – Вера Мухина, руска скулпторка (* 1888 г.) 1960 г. – Николай Лилиев, български поет (* 1885 г.) 1962 г. – Тод Браунинг, американски режисьор (* 1882 г.) 1976 г. – Джилбър Райл, британски философ (* 1900 г.) 1981 г. – Ануар Садат, президент на Египет, Нобелов лауреат, (покушение) (* 1918 г.) 1989 г. – Бети Дейвис, американска актриса (* 1908 г.) 1992 г. – Денъм Елиът, британски актьор (р. 1922 г.) 1996 г. – Кирил Костов, български флейтист и общественик (* 1924) 1999 г. – Амалия Родригес, португалска изпълнителка на народни песни (* 1920 г.) 2001 г. – Георги Свежин, български поет (* 1922) 2002 г. – Клаус фон Амсберг, принц на Нидерландия и съпруг на кралица Беатрикс Холандска (* 1926 г.) 2006 г. – Симон Марей, професор по хематология (* 1920 г.) 2018 г. – Монсерат Кабайе, оперна певица (* 1933 г.) 2019: Джинджър Бейкър, британски барабанист. 2019: Мартин Лауер, немски спортист и поп певец. 2020: Херберт Фойерщайн, немски художник в кабаре. 2020: Джони Неш, американски певец. 2020: Еди Ван Хален, холандско-американски рок музикант и китарист. Празници Международен ден на язовеца. България – Ден на архитектите, строителите и зидарите; Св.апостол Тома Египет – Ден на въоръжените сили Сирия – Годишнина от Октомврийската освободителна война Туркменистан – Ден на паметта (ден на народния траур по повод на огромния брой жертви, които държавата дава при земетресението през 1948 г.) A06

bg

2554

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

8 октомври

8 октомври е 281-вият ден в годината според григорианския календар (282-ри през високосна). Остават 84 дни до края на годината. Събития 927 г. – С тържествена сватбена церемония в Константинопол е сключен бракът между византийската принцеса Мария Лакапина и българския цар Петър I. 927 г. – Българската църква е обявена за автокефална църква и за първи български патриарх е избран Дамян – архиепископ на Дръстър (Силистра). 1075 г. – Димитър Звонимир е коронован за крал на Хърватия. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1600 г. – Сан Марино приема конституцията си. 1813 г. – Подписан е Договорът от Рийд между Бавария и Австрия, с който Бавария слага край на членуването си в Рейнския съюз. 1856 г. – Избухва Втората опиумна война между няколко западни държави и Китай. 1871 г. – Избухват четири големи пожара по бреговете на езеро Мичиган, включително Големият пожар в Чикаго, в които загиват 2500 души, а над 100 хиляди остават без дом. 1879 г. – Назначен е първият главен равин в Княжество България – Гавриел Алмознино. 1879 г. – Гюла Андраши подава оставка от поста външен министър на Австро-Унгария. 1900 г. – Открита е жп линията Русе – Търново (130 км). 1939 г. – Адолф Хитлер подписва в Берлин декрет за присъединяване на западна и северна Полша към Третия Райх. 1944 г. – България във Втората световна война: С настъпление на 1-ва, 2-ра и 4-та български армии в Югославия – Сърбия и Вардарска Македония срещу отстъпващата от Гърция германска войскова група „E“ започва първият период от участието на България във водената срещу Нацистка Германия Отечествена война на България. 1952 г. – При железопътна катастрофа на три влака в северозападен Лондон загиват 112 души, а над 200 са ранени. 1960 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Република Куба. 1961 г. – Народна република България признава Сирия и установява дипломатически отношения с нея. 1963 г. – Народна република България подписва търговска спогодба с Канада. 1967 г. – Партизанският командир Че Гевара и неговите сподвижници са заловени край Ла Игера в Боливия. 1980 г. – В Париж е открита изложбата 1300 години България. 1982 г. – Полша разпуска синдиката „Солидарност“, което слага край на първия в Източна Европа експеримент в профсъюзната демокрация. 1991 г. – Парламентът на Хърватия прекратява контактите с Югославия и страната става напълно независима. 2005 г. – При Кашмирското земетресение в контролираната от Пакистан част на областта загиват над 57 хиляди души, 78 хиляди са ранени, а 3,3 милиона остават без подслон. Родени 1406 г. – Филипо Липи, ренесансов художник († 1469 г.) 1551 г. – Джулио Качини, италиански композитор († 1618 г.) 1585 г. – Хайнрих Шюц, немски композитор († 1672 г.) 1810 г. – Захарий Зограф, български живописец († 1853 г.) 1823 г. – Иван Аксаков, руски публицист († 1886 г.) 1838 г. – Джон Хей, американски политик († 1905 г.) 1839 г. – Джордж Е. Кинг, канадски политик и юрист († 1901 г.) 1850 г. – Анри Луи льо Шателие, френски химик († 1936 г.) 1873 г. – Пенчо Семов, български индустриалец († 1945 г.) 1892 г. – Марина Цветаева, руска поетеса († 1941 г.) 1883 г. – Ото Варбург, германски биохимик, Нобелов лауреат († 1970 г.) 1888 г. – Ернст Кречмер, психиатър и психолог († 1964 г.) 1895 г. – Ахмед Зогу, крал на Албания († 1961 г.) 1895 г. – Хуан Перон, президент на Аржентина († 1974 г.) 1897 г. – Борис Борозанов, български актьор († 1951 г.) 1903 г. – Георги Гешев, български шахматист († 1937 г.) 1909 г. – Пьотър Ярошевич, полски партиен и държавен деец († 1992 г.) 1929 г. – Диди, бразилски футболист († 2001 г.) 1931 г. – Васил Метев, български физик († 2007 г.) 1932 г. – Абел Аганбегян, руски политик и икономист 1935 г. – Ханс Йоахим Шедлих, немски писател 1938 г. – Красин Химирски, български дипломат и поет 1939 г. – Пол Хоуган, австралийски актьор 1941 г. – Джеси Джексън, американски борец за граждански права 1943 г. – Георги Танев, български политик 1948 г. – Клод Жад, френска актриса († 2006 г.) 1949 г. – Сигорни Уийвър, американска киноактриса 1953 г. – Йордан Нихризов, български политик 1954 г. – Майкъл Дудикоф, американски актьор 1957 г. – Антонио Кабрини, италиански футболист и треньор 1957 г. – Панайот Узунов, български авиатор († 2009 г.) 1958 г. – Урсула фон дер Лайен, германски политик 1963 г. – Петра, българска попфолк певица 1965 г. – Мат Бионди, американски плувец 1966 г. – Керстин Гир, германска писателка 1968 г. – Емили Проктър, американска киноактриса 1968 г. – Звонимир Бобан, хърватски футболист 1969 г. – Джулия Ан, порнографска актриса 1970 г. – Мат Деймън, американски актьор 1970 г. – Садик Кан, британски политик 1973 г. – Алберто Ундиано Майенко, испански футболен съдия 1985 г. – Бруно Марс, американски поп изпълнител 1985 г. – Разак Омотойоси, нигерийско-бенински футболист 1993 г. – Гарбине Мугуруса, испанска тенисистка 1997 г. – Бела Торн, американска актриса и певица Починали 705 г. – Абд ал-Малик ибн Маруан, мюсюлмански халиф (* 646 г.) 1436 г. – Якоба, херцогиня на Щраубинг-Холандия (* 1401 г.) 1469 г. – Филипо Липи, италиански художник (* 1406 г.) 1656 г. – Йохан Георг I, курфюрст на Саксония (* 1585 г.) 1754 г. – Хенри Филдинг, английски писател и драматург (* 1707 г.) 1803 г. – Виторио Алфиери, италиански поет и драматург (* 1749 г.) 1869 г. – Франклин Пиърс, 14-и президент на САЩ (* 1804 г.) 1897 г. – Алексей Саврасов, руски художник и академик (* 1830 г.) 1912 г. – Йован Гъркович, деец на Сръбската пропаганда в Македония (* ? г.) 1917 г. – Гошка Дацов, български художник (* 1885 г.) 1958 г. – Ран Босилек, български детски писател и преводач (* 1886 г.) 1966 г. – Селестин Френе, френски педагог (* 1896 г.) 1967 г. – Клемент Атли, министър-председател на Обединеното кралство († 1883 г.) 1973 г. – Габриел Марсел, френски философ (* 1889 г.) 1982 г. – Филип Ноел-Бейкър, канадски активист за мир, Нобелов лауреат (* 1889 г.) 1985 г. – Рикардо Бакели, италиански писател (* 1891 г.) 1992 г. – Вили Бранд, канцлер на Германия, Нобелов лауреат (* 1913 г.) 2002 г. – Милко Балев, български комунист (* 1920 г.) 2004 г. – Жак Дерида, френски философ (* 1930 г.) 2005 г. – Никола Ковачев, български режисьор (* 1926 г.) 2008 г. – Джордж Паладе, румъно-американски биолог и лекар, Нобелов лауреат (* 1912 г.) 2012 г. – Едуард Володарски, руски писател (* 1941 г.) Празници Международен Ден за превенция от природните и стихийни бедствия Армения – Ден на танкиста Бурунди – Ден на Независимостта (1962). Китай, Хонг Конг – Ден на Административната област Хонг Конг (1997). Перу – Годишнина от битката при Ангамос Руанда – Ден на Независимостта (1962). Сомалия – Ден на Основаването на Републиката (1960) Украйна – Ден на юриста Хърватия – Ден на независимостта (от Югославия, 1991 г., официален празник) A08