_id
stringlengths 18
21
| title
stringlengths 1
21
| text
stringlengths 100
4.87k
|
|---|---|---|
20231101.bg_159979_11 | Гопеш | Erca, Gheorghe I. Comuna aromânească Gopeş. In: Études roumaines et aroumaines. Paris, 1993, II, p.33-44. |
20231101.bg_650394_1 | Динги | Поради своите малки размери динги най-често имат опростена безнаборна конструкция и остроскулови обводи, а са направени от шперплат или пластмаса. |
20231101.bg_650394_2 | Динги | Тузика (динги), снабден с ветрилно въоръжение, представлява най-достъпното средство за практикуване на ветроходен спорт. В това си качество те получават разпространение след края на втората световна война, когато са създадени редица проекти, изначално предназначени за спортни цели, и впоследствие получили широко разпространение. Към тях се отнасят швертботите „Кадет“, „Оптимист“, „ОК-Динги“, „Мирър-Динги“, „Снайп“. |
20231101.bg_650394_3 | Динги | В периода на разцвета на тяхната популярност термина „динги“ започва да се използва в руския език в значението на „малък спортен швертбот“. Термина „тузик“ продължава да се използва за преимуществено гребни лодки. Въпреки това, за ветроходни лодки с дължина от 4 m е по-правилно да се използва термина швертбот. |
20231101.bg_650394_4 | Динги | Като правило, динги са швертбот, т.е. лодка, снабдена със спускаем плавник-шверт, противодействащ на занасянето на яхтата под действие на вятъра. Възможността да се прибира шверта е важна за преминаване по плиткоководие или при причалване към брега. |
20231101.bg_650394_5 | Динги | Ветрилното въоръжение на динги основно е от най-простите типове: кет (бермудски или рейков) или шлюп (бермудски, гуари). |
20231101.bg_650394_6 | Динги | Поради своите малки размери динги е типичната картоп-лодка, т.е. лодка, която може да се превозва на горния багажник на лек автомобил. |
20231101.bg_650394_7 | Динги | Динги не обладават високи мореходни или ходови качества. Тяхното използване се ограничава до плаване в закрити или вътрешни водоеми в условията на добро време и на неголямо разстояние от брега. Също на борда на динги е сложно да има какъвто и да е комфорт, често на тях няма даже седалки-банки и екипажа седи на дъното или на бордовете. Всички тези неудобства се контрират от ниската им цена, лекотата и простотата на управление. |
20231101.bg_650394_8 | Динги | В Съветския съюз в промишлени количества се произвеждат швертботи-динги от класовете „Оптимист“, „Кадет“ и „Луч“. Освен това, леки швертботи се строят от домашни майстори-любители. |
20231101.bg_650394_9 | Динги | Понастоящем в Русия швертботи, които могат да се отнесат към динги, практически не се произвеждат, тъй като корабостроителниците основно използват пластмаси, а този материал позволява със същата стойност да се произвеждат по-съвременни корпуси с по-голям размер. Въпреки това, самодеятелната постройка на динги съхранява своята актуалност, защото такива швертботове са подходящи за закритите водоеми, могат да се превозват на горния багажник на леката кола и да се съхраняват в гаража. Освен това, построяването на динги е възможност за обучение в строеж на лодки. |
20231101.bg_503627_0 | Мийонариос | Мийонариос () е колумбийски футболен отбор от столицата Богота. Създаден на 18 юни 1946 г., той е един от най-популярните отбори в страната. Заедно с Атлетико Насионал е рекордьор по брой спечелени шампионски титли – 14, а заедно с Атлетико Насионал и Индепендиенте Санта Фе е сред отборите, които не са пропуснали сезон на Категория Примера А от създаването ѝ през 1948 г. Мийонариос е третият колумбийски отбор след Атлетико Насионал и Америка де Кали, който печели някой от южноамериканските клубни турнири – Копа Мерконорте през 2001 г. |
20231101.bg_503627_1 | Мийонариос | В днешния си вид Мийонариос е създаден през 1946 г., но корените му могат да бъдат проследени до основания от ученици от училищата Колехио Сан Бартоломе и Институто Ла Сале през 1937 г. Депортиво Мунисипал. |
20231101.bg_503627_2 | Мийонариос | Златната ера на Мийонариос е в началото на 50-те години на 20 век. Тогава е един от най-силните периоди на отбора с четири шампионски титли, едно второ място, една спечелена и един финал за Купата на Колумбия само в рамките на пет години. По това време Мийонариос се възползва по най-добрия начин от стачката на футболистите в Аржентина – президента на тима Алфонсо Сениор Кеведо знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъснатите по-рано взаимоотношения между Димайор, федерацията, която администрира първенството на Колумбия, и ФИФА означава, че правилата на ФИФА – най-вече тези за трансферите на футболисти – не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори. Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи. Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара – това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора. Освен Педернера, Мийонариос привлича още аржентински звезди от ранга на Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания. През тези години отборът става известен като Синият балет. Мийонариос става първият отбор от страната, който печели мач срещу аржентински отбор (3:1 срещу Расинг Клуб през 1951 г.), както и първият, спечелил мач на европейска почва (4:2 срещу Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу през 1952 г.). Отборът има още гастроли в Европа и заради тях получава прозвището Посланиците. Краят на известната като „Ел Дорадо“ златна ера на колумбийския футбол обаче е предопределен през 1951 г., когато ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност. |
20231101.bg_503627_3 | Мийонариос | Само няколко години след края на златната ера на Мийонариос следва нов период на доминация, през който отборът печели пет шампионски титли и една Купа на Колумбия и играе полуфинал за Копа Либертадорес за шест години между 1959 и 1964 г. През 70-те и 80-те години Мийонариос печели по две титли на десетилетие, както и общо три втори места и отново стига до два полуфинала на Копа Либертадорес. Следващите години са сравнително слаби за отбора – включително и във финансово отношение, и въпреки спечелването на Копа Мерконорте през 2001 г., единствените успехи на домашна сцена са двете втори места през 90-те. През новия век финансовото състояние леко се стабилизира, но в крайна сметка отборът обявява банкрут и впоследствие е закупен от дружеството Асул & Бланко, състоящо се от около 4000 фена. С възстановяването на финансовата обезпеченост се завръщат и успехите – първо през 2011 г. е спечелена Купата на Колумбия, а през 2012 – и първата шампионска титла от 1988 г. насам. |
20231101.bg_503627_4 | Мийонариос | Класико боготано или Класико капитолано се нарича дербито между Индепендиенте Санта Фе и Мийонариос – и двата отбора от Богота се смятат за най-големите тимове в страната. Това е единственото регионално дерби, което се е състояло във всички сезони на Категория Примера А. До края на 2014 г. дербито се е играло 296 пъти, като Мийонариос има категоричен превес – 112 победи срещу 81 загуби и 103 равенства. |
20231101.bg_503627_5 | Мийонариос | Мачовете между Мийонариос и Атлетико Насионал добива популярност като Дерби на най-многото звезди – заради факта, че двата тима са с най-много шампионски титли, а звездите символизират броя на титлите. Тук Мийонариос също доминира – 102 победи, 84 равенства и 75 загуби в 261 срещи до средата на 2014 г. |
20231101.bg_503627_6 | Мийонариос | Допреди няколко години, преди Атлетико Насионал да спечели общо седем купи и да задмине по този показател Америка де Кали, за дерби между най-успешните колумбийски отбори се смятат мачовете между Мийонариос и Америка де Кали. От 2011 г. двата тима могат обаче да се срещнат само за купата на страната, тъй като оттогава Америка играе във втора дивизия. За ъпрвенство двата отбора са играли общо 235 пъти, а Мийонариос има 93 победи, 66 равенства и 76 загуби, на другия полюс са срещите в международните турнири, където от шест мача Америка има три победи и три равенства. |
20231101.bg_503627_7 | Мийонариос | Старото дерби се наричат мачовете между Мийонариос и Депортиво Кали и това е вероятно най-старото футболно дерби в Колумбия. Двата тима са се изправяли един срещу друг във финален мач за титлата цели десет пъти – през 1949, 1959, 1961, 1962, 1963, 1967, 1969, 1972, 1978 и 1995/1996, като седем пъти ликува Мийонариос. Към края на 2014 г. отборите имат 253 мача помежду си за първенство – 87 победи за Мийонариос, 69 равенства и 97 победи за Депортиво Кали. За Копа Либертадорес има осем мача – по три победи за Мийонариос и равенства и две победи за Депортиво. |
20231101.bg_503627_8 | Мийонариос | Шампион (15): 1949, 1951, 1952, 1953, 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1972, 1978, 1987, 1988, 2012, 2017 Ф |
20231101.bg_801747_8 | Ансуеър | През годините „Ансуеър“ се утвърждава като компания, която инициира колаборации и собствени проекти, не само свързани с модата, а такива които дават възможност на различни хора да развият талантите си или да сбъднат мечтите си. |
20231101.bg_801747_9 | Ансуеър | В началото на пандемията Компанията инициира предизвикателството Catch the moment, предизвиквайки хората да останат вкъщи, но активни. Посланици на инициативата за България са шеф Божана Кацарова, телевизионната водеща Андреа Банда Банда, инфлуенсърите Теа Минкова, Биляна Славейкова и Алис Симеонова. |
20231101.bg_801747_10 | Ансуеър | През годините „Ансуеър“ е организирал социални предизвикателства, като Project Packshot предизвикващ млади стилисти и фотографи да създадат кадри и да спечелят фотосесии във водещи модни и лайфстайл списания, както и парична награда. |
20231101.bg_801747_11 | Ансуеър | През 2021 г. започна и конкурсът Lifespiration starts here, който дава възможност на хората да уловят с камерите на телефоните си красив момент по предварително зададена тема и да спечелят парична награда, за да сбъднат една своя мечта. Затова и в състава на журито са: Симона Дянкова, златна олимпийска медалистка от Токио, Прея, R&B певица, и Гери Турийка. |
20231101.bg_801747_12 | Ансуеър | През 2014 г. е представена собствената марка на компанията: „Ансуеър“. През 2020 г. тя е репозиционирана, търсейки по-високо качество, по-сигурни източници на материали и по-дизайнерска и индивидуална концепция. Новата марка answear.LAB работи с малки производители и е фокусирана върху капсулни колекции. Философията на бранда е да подкрепя близостта между жените, както и техните призвания и интереси. През 2021 г. марката представя своя устойчива модна колекция (Ethical wardrobe), вдъхновена от Световния ден на Океаните, която става постоянна част от годишните капсулни колекции на бранда. Същата година остава в историята на answear.LAB и със запомнящата се Girl Power линия. В България представянето ѝ дамски stand-up комедиен формат, в който пет жени разказват за провалите си. Между тях са певицата Алекс Раева, Красимира Хаджииванова, съосновател на платформата Майко Мила, Оля Малинова, управляващ партньор на Trastena Wines и създател на Три жени на микрофона – форматът зад най-големите стенд ъп спектакли в България, Гери Турийска, основател и собственик на Пощенска кутия за приказки и Пам Велидис, социолог, автор и модел . |
20231101.bg_801747_13 | Ансуеър | Приходите от разпродаденото за по-малко от седмица шоу, както и тези от колекцията са предоставени благотворително на фондация Оле Мале и Български Фонд за Жените. |
20231101.bg_801747_14 | Ансуеър | „Ансуеър“ е онлайн магазин за различни марки, който предлага продукти от различни ценови категории от над 400 марки от цял свят. Компанията разчита на собствен логистичен център, който позволява оптимизиране на разходите и подобряване на логистиката. Всички продукти, включени в поръчката, се изпращат в една опаковка – в името на околната среда и удобството на клиентите. „Ансуеър“ предлага разнообразни методи за доставка и плащане, фокусира се върху бързата доставка и качеството на услугите. |
20231101.bg_801747_15 | Ансуеър | През 2018 „Ансуеър“ стъпи и в България . Лица на кампанията са актрисата Ралица Паскалева, моделът Глория Петкова и журналистът-блогър Биляна Славейкова (Bibons). |
20231101.bg_801747_16 | Ансуеър | Официалното представяне на бранда пред публика беше организирано на 08.03.2019 г., когато в галерия „Структура“. „Ансуеър“ събират над 100 известни личности, сред които Белослава, Глория Петкова, Яна Маринова, Луиза Григорова, Доротея Толева, Ваня Щерева и други. Специален гост на събитието е DENA, която е една от най-популярните звезди в клубната сцена на Берлин. |
20231101.bg_684864_0 | Bytecoin | Bytecoin (BCN) e първата криптовалута, базирана на технологията CryptoNote, пусната през юни 2012 година като анонимна платежна система. Използван е софтуер с отворен код. Трансакциите са анонимни. |
20231101.bg_684864_1 | Bytecoin | След запускането през 2012 г., са извършени няколко подобрения. През 2013 г. оригиналната разработка на Java е адаптирана на C++. |
20231101.bg_684864_2 | Bytecoin | На 31 март 2015 г. екипът разработващ Bytecoin обявява своята програма за бъдещо развитие на криптовалутата. |
20231101.bg_684864_3 | Bytecoin | Bytecoin използва доказателство за свършена работа, посредством разширената система от команди AES на микропроцесорите x86 и голямо количество памет, което прави майнинга на GPU и ASIC по-малко ефективен, в сравнение с Биткойна. |
20231101.bg_684864_4 | Bytecoin | Bytecoin използва CryptoNote, посредством колективен подпис на алгоритъма EdDSA, предложен от американския математик Към алгоритъма е добавена допълнителна обфускация на трансакциите. |
20231101.bg_684864_5 | Bytecoin | Несвързани трансакции – винаги се използва еднократен ключ, дори когато изпращача и получателя осъществяват последователно няколко трансакции, дори и когато адресите са на един и същ притежател. |
20231101.bg_684864_6 | Bytecoin | Съпротивление на блоковата верига – CryptoNote понижава риска при повторно използване на ключове и трасета на маршрутите. Всеки адрес на платеж е уникален еднократен ключ и за изпращача и за получателя. Подписите на входа пораждат неопределеност. |
20231101.bg_684864_7 | Bytecoin | Създателите на Bytecoin твърдят, че разбиването на шифъра изисква огромно количество енергия за необходимите изчислителни процеси. |
20231101.bg_684864_8 | Bytecoin | невъзможност да се получи информация за трансакциите, ако притежателят им не разреши това на получателя и на трета страна. |
20231101.bg_154290_0 | Нерези | В XIX век Нерези е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи. |
20231101.bg_154290_1 | Нерези | Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нерези има 500 жители българи християни. |
20231101.bg_154290_2 | Нерези | Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище. През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на Милош Павлов и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части. |
20231101.bg_154290_3 | Нерези | Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му. Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици. |
20231101.bg_154290_4 | Нерези | При избухването на Балканската война в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в Македоно-одринското опълчение. |
20231101.bg_154290_5 | Нерези | Във войните за национално обединение на България 13 души от селото загиват като войнци в Българската армия. |
20231101.bg_154290_6 | Нерези | В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“. |
20231101.bg_154290_7 | Нерези | Аврам Иванов, македоно-одрински опълченец, старши подофицер, 20 (26)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, убит при Султан тепе на 18 юни 1913 |
20231101.bg_154290_8 | Нерези | Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960) |
20231101.bg_260817_2 | Чонгара | В 19 век Чонгара е българско село във Визенска каза на Османската империя. През 1867 година в селото започва работа български учител, който година и половина по-късно е принуден да напусне поради съпротивата на местни гъркомани. От 1871 година в Чонгара служи български свещеник. В 1872 година гръцкият учител отново е заменен с български. |
20231101.bg_260817_3 | Чонгара | Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Чонгара (Tchongara) е село с 280 домакинства и 1460 жители българи. |
20231101.bg_260817_4 | Чонгара | В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Чонгара Илия Ковачев и Петър основава в селото комитет на ВМОРО. |
20231101.bg_260817_5 | Чонгара | В 1909 година в землището на Чонгара са настанени турци бежанци от анексираната Босна, което води до сблъсъци с местното население. |
20231101.bg_260817_6 | Чонгара | Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото, част от Бунархисарска каза, живеят 150 български екзархистки и 150 патриаршистки семейства. |
20231101.bg_260817_7 | Чонгара | По време на Балканската война 6 души от Чонгара се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. |
20231101.bg_260817_8 | Чонгара | Българското население на Чонгара се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 21 семейства (87 души) се заселват в Бургаска околия, 4 семейства (16 души) в Ямболска, 41 семейства в Айтоска и 1 семейство в Карнобатска околия. |
20231101.bg_260817_9 | Чонгара | Васил Стоянов, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги” |
20231101.bg_260817_10 | Чонгара | Георги Стоянов Бояджиев, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги” |
20231101.bg_34850_3 | Абенаки | Абенаките населяват земите на Северна Нова Англия и южните части на канадските крайморски провинции. Те наричат родината си „Ндакина“, което означава „нашата земя“. Източните абенаки в по-голямата си част са концентрирани в Мейн, на изток от Белите планини в Ню Хампшър. Западните населяват земите на запад от планините във Върмонт и Ню Хампшър до източните брегове на езерото Шамплейн. Южните граници на Ндакина са близо до днешната северна граница на Масачузетс с изключение на територията на пенакуките по поречието на река Меримак в южната част на Ню Хампшър. Абенаките в крайморските провинции, наричани още крайморски абенаки, обитават долините на реките Сен Кроа и Сейнт Джон близо до границата между Мейн и Ню Брънзуик. Заселването в Нова Англия и войната принуждава много от абенаките да отстъпят на север в Квебек, където впоследствие се образуват две големи общности в Сен Франсоа и Беканкур, близо до Троа Ривиер. Тези общности съществуват и днес. |
20231101.bg_34850_4 | Абенаки | Има също така три резервата в Северен Мейн (на племената пенобскот, пасамакуоди и малисити) и седем малиситски резервата в Ню Брънзуик и Квебек. Има и други групи абенаки, които не живеят в резервати и обитават земите в Северен Ню Хампшър и Върмонт. |
20231101.bg_34850_5 | Абенаки | Преди колонизацията абенаките (с изключение на пенакуките и микмаките, които влизат по-късно в конфедерацията на абенаките, и са отделни племена) са около 40 000. От тях източните са около 20 000, западните – 10 000 и крайморските – 10 000. Поради ранните контакти с европейски рибари поне две големи епидемии избухват сред абенаките през 16 век: неизвестна болест някъде между 1564 и 1570 и тиф през 1586. Най-големите поражения обаче идват едно десетилетие преди английската колонизация на Масачузетс, когато три отделни епидемии помитат Нова Англия и Канадските крайморски територии. Мейн е засегнат сериозно през 1617 (75% от населението измира), и населението на източните абенаки спада до около 5000. Западните абенаки са по-изолирани и жертвите са по-малко като вероятно половината от населението умира. През следващите десетилетия, периодично населението е връхлитано от нови епидемии: |
20231101.bg_34850_6 | Абенаки | Числеността на абенаките продължава да намалява, но след 1676 те приемат хиляди бегълци от южна Нова Англия след въстанието на Метаком. В резултат на това населението им силно се смесва с почти всяко алгонкинско племе от южна Нова Англия (пенакуки, нарагансети, покумтуки, нипмуки). Потомци на тези племена все още могат да бъдат открити сред абенаките и най-вече сред сококите (западните абенаки). След още един век войни и болести, абенаките, които оцеляват след американската революция, са по-малко от 1000. Днес абенаките, живеещи от двете страни на границата, наброяват около 12 000. В САЩ абенаките не са и никога не са били федерално признати като отделно племе. Три от племената на бившата конфедерация обаче имат този статут в щата Мейн – пенобскот, пасамакуодите и малиситите по река Хултън. |
20231101.bg_34850_7 | Абенаки | Има резерват на пенобскотите на Индианския остров в Олд Таун, Мейн, като членовете на племето наброяват близо 2000. Пасамакуодите са около 2500 и живеят в три резервата в Мейн – в Плезант Пойнт, в Питър Дана Пойнт и в Индиън Таун. Хултън малиситите са около 600 души. Има седем други резервата на малисити в Канада (470 в Квебек и 2000 в Ню Брунсуик), като по този начин общият брой на малиситите е 3000. В споменатите вече Беканкур (Уолинак) и Сен Франсоа (Оданак) живеят съответно 400 и 1500 абенаки. Останалите абенаки живеят заедно с разнородното население в Квебек, Ню Брънзуик и Северна Нова Англия. Днес има около 2500 „върмонтски абенаки“ във Върмонт и Ню Хампшър, като повечето живеят в северозападната част на Върмънт, близо до езерото Шамплейн. През 1976 в Суонтън, Върмънт е създаден племенен съвет на организираната абенакска група на сококи – Сен Франсоа. Федералните власти първоначално признават групата същата година, но по-късно анулират признаването. През 1982 групата отново подава документи за федерално признаване, което все още не е получено. |
20231101.bg_34850_8 | Абенаки | Абенаките наричат себе си „алнанбал“, което означава „хора“. Името „абенаки“ (има варианти и като „абнаки“, „бенаки“, „уабанаки“, „вабанаки“, „убенаки“, „уипанапи“ и „випанапи“) идва от монтанаи думата „уиппанап – хората на зората“ или „хората, дошли от изток“. Французите често наричат източните абенаки „вълци“ („Loup“) или „вълча нация“ („Nation Luporem“), както наричат абенаките алгонкинските племена на юг от Сейнт Лорънс, например мохиканите. Французите обаче наричат западните абенаки „сококи“. Англичаните първоначално наричат абенаките и микмаките, и останалите племена в Северна Нова Апглия и Канадските Маритимс „таратини“. По-късно това име се прилага само до микмаките, а абенаки са наричани отделно само племената в Северен Мейн. Сококите (западните абенаки) са известни в Нова Англия като индианците Сен Франсоа. |
20231101.bg_34850_9 | Абенаки | Другите имена на абенаките са: анагонга от ирокезите, обуненго, онагунга, оногонга, опананго, оуенагунга, оуенунга и скасеуанилом (от ирокезите), акуанакуа (от хуроните), башаба, ганонгагехронон (от мохокие), моасон, мауешенук, наранкамигдок и натсагана (от канауага). |
20231101.bg_34850_10 | Абенаки | Абенаките говорят алгонкински език, който се различава от езика на микмаките на север и на алгонкинските племена в южна Нова Англия. В езика на абенаките има два диалекта – източен и западен, като езикът на западните абенаки е по-близък до този на пенакуките, а езика на източните е подобен на езика на пенобскот. |
20231101.bg_34850_11 | Абенаки | Малцина днес говорят на езика абенаки като всички те живеят в Канада. Въпреки че някои от членовете на племето живеят в малки общности в Квебек и Върмонт, повечето абенаки са се смесили с останалото население. |
20231101.bg_368881_4 | Сакя | Будон Ринчендуб (1290 – 1364) бил важен учен и книжовник, един от най-прочутите историци на Тибет. Други знаменити учени от традицията Сакя били така наречените „Шест Украшения на Тибет:“ |
20231101.bg_368881_5 | Сакя | Трона на школата Сакя се предава по наследство между мъжките наследници на клона Сакя в семейството Кьон. |
20231101.bg_368881_6 | Сакя | Сачен, първият от първите върховни учители, наследили богатството на тантрическите учения от многобройните тибетски преводачи или лоцави, които са посетили Индия: най-важните Дрогми Лоцава, Бари Лоцава и Мал Лоцава. От Дрогми идва най-великото учение на Сакя, системата Ламдрé или „Пътя и неговият плод“, произтичащи от махасидха Вирупа, основана върху Хеваджра тантра. Мал Лоцава представя Сакя като езотерична Ваджрайогини духовна линия, известна като „Наро Кхачома.“ От Бари Лоцава идват многобройните езотерични практики, най-ранните от които са цикълът от практики, известен като Стоте садхани. Други основни приемствености, които оформят част от духовната учебна програма на Сакя, включват циклите Ваджракилая, Махакала и Гухясамаджа. |
20231101.bg_368881_7 | Сакя | Четвъртият държател на Сакя, Сакя Пандита, който бил прочут заради своята изключителна начетеност, съставил много важни и влиятелни текстове върху сутра и тантра, включително, Изясняване на мисълта на мъдреца и Различаването на трите обета. |
20231101.bg_368881_8 | Сакя | Основната Дхарма система на школата Сакя е Пътят и неговият резултат, който е разделен на две основни линии, които са Обяснение за събранието и Обяснение за близките ученици. |
20231101.bg_368881_9 | Сакя | Нгор, основана в Цанг от Нгорчен Кунга Сангпо (1382 – 1457). Подшколата Нгор е съсредоточена около манастира Нгор Евам Чоден. Повечето, ако не всички манастири в Индия са Нгорпа, отличаващи се от манастира Сакя Тризин. |
20231101.bg_368881_10 | Сакя | Съществуват три манастири – „майка“ на школата Сакя: манастирът Сакя, основан през 1073 година, Нгор Евам Чоден, основан през 1429 година и Пханиул Неландра в Панюл, в южната част на Лхаса, основан през 1435 година от Кунчен Ронгтен. Налендра се превръща в дом на „прошепнатата линия“ на подшколата Цар. |
20231101.bg_368881_11 | Сакя | През 1264 година феодалното царуване над Тибет е дадено на Пагпа от монголския император Кубилай хан. Сакя ламите продължили да служат като вицекрале на Тибет в интерес на императорите от Юан в продължение на 75 години след смъртта на Пагпа (1280), и те били както следва. |
20231101.bg_368881_12 | Сакя | Държателят на школата Сакя, известен като Сакя Тризин („държателя на трона на Сакя“), e винаги сред наследниците по мъжката линия на семейство Кьон. Настоящият, четиридесет и първи по ред Сакя Тризин, Нгаванг Кунга Тегчен Палбар Сампел Ванги Гялпо е роден в Цедонг през 1945 година. 41-вият Сакя Тризин е въплъщение на двама велики тибетски учители: лама Нингмапа, известен като Апонг Тертон (Орджиен Тринлей Лингпа), който е прочут заради своя цикъл на Червената Тара, и на своя дядо, 39-ия Кябгон Сакя Тризин Дхагтшул Тринлей Ринчен (1871 – 1936). Днес той живее в Раджпур, Индия заедно със съпругата си, Дагмо Таши Лхакий, и двамата си синове: Ратна Ваджра Ринпоче и Гяна Ваджра Ринпоче. По-възрастният от тях, Ратна Ваджра Ринпоче е носител на линията и е женен за Дагмо Калден Дункий Сакя, а Гяна Ваджра Ринпоче е женен за Дагмо Сонам Палкий Сакя. |
20231101.bg_67678_1 | Шаханови | Името на рода идва от богатия търговец Шаханов (или само Шахан) в Стара Загора. Става известно в региона и страната благодарение на неговия зет Георги и особено на внука Васил. Според легенда първият носител на фамилията бил соколар на султана, от там е името Шахън (на турски: сокол). |
20231101.bg_67678_2 | Шаханови | Бъдещият му зет Георги пристига в града с тарга лимонада от Лозенград. Става помощник при търговеца Шаханов. Оженва се за негова дъщеря и приема фамилното име Шаханов. Според семейната легенда чорбаджията имал само дъщери и нямало кой да наследи имането и бизнеса. Шахан предложил на Георги да се ожени за негова дъщеря и да продължи делото му, но да приеме и фамилното му име. Така става Георги Шаханов, с фамилията на жена си. |
20231101.bg_67678_3 | Шаханови | Г. Шаханов става известен в града като собственик на лозя, производител и търговец на алкохол. Има 4 деца: Васил, Петко, Еленка и Радка. |
20231101.bg_67678_4 | Шаханови | Първородният му син Васил основава първата в Стара Загора българска конячна фабрика и спиртоварница (1876). Започва производство на бели и червени вина, плодови ракии, коняци, вермути, ликьори, винен оцет. |
20231101.bg_67678_5 | Шаханови | Шаханов е общински съветник от 1894 до 1896 г. Той е активна обществена фигура в града до края на Първата световна война. Развива широка благотворителна дейност. В навечерието на Коледа и Великден нареждал тайно да поставят пред вратите на най-бедните семейства чувалче брашно, захар и бутилка шарлан. Основен спомоществовател е при строителството на Старозагорския театър. |
20231101.bg_67678_6 | Шаханови | Заедно с жена си Анка Шаханова е член на благотворителни дружества като „Добрий самарянин“, които подпомага финансово. Името му е вписано в Паметната книга на дарителите на Археологическо дружество „Августа Траяна“. Ежегодно спонсорира бедни българчета да учат в Русия. Награждаван е 2 пъти с орден „За граждански заслуги“ и е сред най-старите и уважавани членове на Пловдивската търговска камара. |
20231101.bg_67678_7 | Шаханови | Умира от бъбречна недостатъчност в Белград по време на семейно пътуване към Европа 1909 година, по други данни в началото на 1920-те години. Фабриката на Шаханови в Стара Загора е закрита през 1925 г. и семейството се изселва в София. |
20231101.bg_67678_8 | Шаханови | Синът му Петко (1858 – 1921) завършва физика в Санкт Петербург и се нарежда сред най-известните и уважавани учители по физика в страната. Учителства в Солунската мъжка и девическа гимназия и 2 софийска мъжка гимназия. Той е първият директор на Висшия педагогически курс в Пловдив, открит през 1909 г. |
20231101.bg_67678_9 | Шаханови | Съпругата му Евгения е добра пианистка, дъщеря на руски военен инженер и французойка. Имат 3 дъщери: Елена (лекарка), Олга (художничка) и Надежда (агрономка). |
20231101.bg_718817_2 | Клистрон | При прелетните клистрони електроните прелитат през обемни резонатори, които са поне два: входен и изходен. Многорезонаторните клистрони са по-нататъшно развитие, като при тях има и междинни обемни резонатори. |
20231101.bg_718817_3 | Клистрон | При отражателните клистрони електроният поток преминава само през един резонатор, но два пъти, като се отразява от специален електрод, наречен отражател. |
20231101.bg_718817_4 | Клистрон | Принципът на работа на прелетните клистрони се основава на използването на кинетичната енергия на електрони, летящи в праволинеен поток, и преобразуването ѝ в СВЧ колебания. Намират приложение като усилватели на мощност, преобразуватели на честота и честотни умножители. Покриват диапазон от 200 MHz до 100 GHz при изходна мощност от 1 W до 1 MW в непрекъснат режим и до 100 MW в импулсен режим. Понастоящем клистроните се явяват едни от най-мощните микровълнови прибори. |
20231101.bg_718817_5 | Клистрон | Катодът на клистрона излъчва поток от електрони, който преминава през втори електрод, т.нар. фокусиращ електрод. На фокусиращия електрод се подава напрежение Up спрямо катода и така той управлява потока електрони към обемния резонатор. Катода и фокусиращия електрод образуват електронен прожектор. След фокусиращия електрод е разположен първият обемен резонатор, който служи да групира (модулира) електронния поток. Срещуположните страни на първия обемен резонатор имат вид на решетки. Зад първия обемен резонатор се намира пространство (пространство на дрейф), стигащо до втория обемен резонатор. Вторият обемен резонатор улавя групираните електрони, които са прелетели пространството между двата резонатора. Зад втория обемен резонатор се намира анодът (колекторът) на клистрона. |
20231101.bg_718817_6 | Клистрон | На двата обемни резонатора се подава постоянно напрежение U1 спрямо катода, а на анода напрежение Ua. Напрежението U1 е предназначено да управлява скоростта на електроните (т.е. да модулира електронния поток по скорост). |
20231101.bg_718817_7 | Клистрон | При работа на клистрона в режим на независимо възбуждане към първия обемен резонатор се подава променливо напрежение с определена честота Um. Когато електронния поток преминава през този обемен резонатор в момента на положителния полупериод на променливото напрежение, електроните получават допълнително ускорение. И обратно - когато електронния поток преминава през входния обемен резонатор в момента на отрицателния полупериод на променливото напрежение, електроните се забавят и скоростта им намалява. |
20231101.bg_718817_8 | Клистрон | Така част от електроните навлизат в пространството между обемните резонатори с по-голяма скорост, отколкото са имали преди да минат през входния резонатор, а друга част от електроните ще са с по-малка скорост. В резултат, в пространството между резонаторите ще се движат два вида групи от електрони: ускорени и забавени. |
20231101.bg_718817_9 | Клистрон | Понеже пространството между резонаторите е с постоянна дължина, то ще бъде прелетяно от електроните с различна скорост за различно време. При това електроните с по-малка скорост ще бъдат застигнати от електрони с по-голяма скорост. Така в пространството между резонаторите електронният поток вече не остава равномерен по плътност, а се образува електронен поток, в който отделните групи имат различна плътност, т.е. в пространството на дрейф електронния поток е модулиран по плътност. |
20231101.bg_718817_10 | Клистрон | Модулирания по плътност електронен поток преминава през изходния обемен резонатор. Така в него се възбуждат променливотокови трептения, създаващи знаичтелно променливо напрежение, ако изходния обемен резонатор е настроен на честотата на входния. При това електроните от елетронния поток ще отдадат част от своята енергия, която се отвежда от резонатора към външна верига, с която той е свързан. |
20231101.bg_245546_0 | Ерманарих | Ерманарих (, готски: Aírmanareiks, ) е първият исторически крал на остготите от рода на Амалите и последен крал на германо-гревтунгите, от 350 до 376 година. |
20231101.bg_245546_1 | Ерманарих | Основател е на голямо царство в Южна Украйна. Вероятно при нападение на хуните и аланите се самоубива през 376 г. |
20231101.bg_245546_2 | Ерманарих | Делата и смъртта му са централен елемент на северните саги. Още през 6 век Йорданес споменава Ерманарих в неговата история на готите (De origine actibusque Getarum). Разкази за Ерманарих се срещат също в някои песни от Старата Еда (13 век). През 16 век е намерена т. нар. „Песен за смъртта на Ерменрих“; , в която се разказва как Дитрих фон Берн побеждава и убива легендарния остготски крал. Едва след смъртта на Ерманарих хуните успяват да подчинят готите. |
20231101.bg_245546_3 | Ерманарих | Големината на царството на Ерманарих не е определена със сигурност. Предполага се, че е имал голямо влияние от Южна Русия на Черно море до Балтийско море и от Дон до Днестър. |
20231101.bg_245546_4 | Ерманарих | След неговата смърт част от гревтунгите се обединява около наследника му Витимир, който не е от Амалите. Той бяга в посока запад, където е убит в битка против аланите и хуните. |
20231101.bg_245546_5 | Ерманарих | Bernd Belzer: Wandel und Kontinuität. Zur Entstehung der ältesten Ermanarichsage und ihrer Wanderung nach dem Norden. Roderer, Regensburg 1993, ISBN 3-89073-662-9 (Dissertation, Ludwig-Maximilians-Universität München 1993) |
20231101.bg_245546_6 | Ерманарих | Walter Haug: Ermenrikes dot. In: Verfasserlexikon. Bd. 2 (1980), Sp. 611 – 617 (mit Literatur zur Ermanarich-Sage) |
20231101.bg_245546_7 | Ерманарих | Heinrich Beck, Хервиг Волфрам: Ermanarich. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). Band 7, Walter de Gruyter, Berlin / New York 1989, ISBN 3-11-011445-3, S. 510 – 515 |
20231101.bg_245546_8 | Ерманарих | Хервиг Волфрам: The Roman Empire and Its Germanic Peoples, University of California Press, 1997, p. 27. ISBN 0-520-08511-6 |