Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPileWikipediaFiltered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 233k rows

Split (2)

train · 137k rows

Search is not available for this dataset

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/5 Решение на Съда (първи състав) от 16 май 2013 г. (преюдициално запитване от Landgericht Düsseldorf — Германия) — Melzer/MF Global UK Ltd (Дело C-228/11) (1) (Съдебно сътрудничество по граждански дела - Специална компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност - Трансгранично участие на няколко лица в едно и също неправомерно деяние - Възможност за установяване на териториалната компетентност по мястото на деянието, извършено от причинител на вредата, различен от ответника („wechselseitige Handlungsortzurechnung“) 2013/C 225/07 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Landgericht Düsseldorf Страни в главното производство Ищец: Melzer Ответник: MF Global UK Ltd Предмет Преюдициално запитване — Landgericht Düsseldorf — Тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Специална компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Определяне на териториалната компетентност за разглеждане на иск за обезщетение на вреди, когато е налице трансгранично участие на няколко лица в едно и също неправомерното деяние — Възможност за установяване на тази компетентност по мястото на деянието, извършено от причинител на вредата, различен от ответника Диспозитив Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въз основа на мястото на пораждащото вреда събитие — отговорността за което е вменена на един от предполагаемите причинители на вреда, който не е страна по спора — да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на посочената вреда, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция. (1) ОВ C 211, 16.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/46 Решение на Общия съд от 26 ноември 2015 г. — Établissement Amra/СХВП (KJ KANGOO JUMPS XR) (Дело T-390/14) (1) ((Марка на Общността - Заявка за марка на Общността „KJ Kangoo Jumps XR“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 027/57) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Établissement Amra (Вадуц, Лихтенщайн) (представител: S. Rizzo, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 10 март 2014 г. (преписка R 1511/2013-2) относно заявка за регистрация на „позиционен триизмерен“ знак на KJ Kangoo Jumps XR като марка на Общността Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Établissement Amra да запалти съдебните разноски. (1) ОВ C 315, 15.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	7.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 66/30 Дело, заведено на 30 ноември 2012 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Исландия (Дело E-13/12) 2013/C 66/10 На 30 ноември 2012 г. пред Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Исландия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Xavier Lewis и Maria Moustakali в качеството им на представители, с адрес: Rue Belliard 35, 1040 Brussels, Belgium. Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ: 1. Да постанови, че като не е приела или не е уведомила Надзорния орган в предписания срок за мерките, необходими за прилагането на акта, посочен в точка 10 от част 7.1 от глава I от приложение I към Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (Директива 90/167/ЕИО на Съвета от 26 март 1990 г. относно определяне на условията, регулиращи подготовката, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи в Общността), адаптиран спрямо Споразумението чрез протокол 1 към същото, Исландия не е изпълнила задълженията си съгласно посочения акт и съгласно член 7 от Споразумението за ЕИП, и 2. Да разпореди Исландия да заплати съдебните разноски. Правен и фактически контекст и правни аргументи в подкрепа на твърденията: — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че съгласно член 15 от Директива 90/167/ЕИО на Съвета от 26 март 1990 г. (наричана по-долу „директивата“) и член 7 от Споразумението за ЕИП, Исландия е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на директивата и да уведоми Надзорния орган на ЕАСТ за тях. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че не е получил подобна информация от исландското правителство и че не разполага с друга информация, въз основа на която да стигне до заключението, че мерките, необходими за прилагането на директивата, са били взети. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че като не е приела или не е уведомила Надзорния орган в предписания срок за мерките, необходими за прилагането на директивата, Исландия не е изпълнила задълженията си по член 15 от директивата и член 7 от Споразумението за ЕИП.
bg	caselaw	EU	18.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 49/6 Решение на Съда (четвърти състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Haltergemeinschaft LBL GbR/Hauptzollamt Düsseldorf (Дело C-250/10) (1) (Директива 2003/96/ЕО - Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията - Член 14, параграф 1, буква б) - Освобождаване от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването - Гориво, което е доставено от наемодателя по договор за чартиране на самолет и е използвано от чартьорите на самолета за техните полети за цели, различни от доставянето на въздухоплавателна услуга срещу заплащане) 2012/C 49/10 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: Haltergemeinschaft LBL GbR Ответник: Hauptzollamt Düsseldorf Предмет Преюдициално запитване — Finanzgericht Düsseldorf — Тълкуване на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98) — Обхват на освобождаването от данъчно облагане, предвидено за енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването — Освобождаване от данъчно облагане на горивото, доставено от наемодателя по договор за наем или за чартиране на самолет, който не е въздухоплавателно дружество, и използвано от чартьорите на самолета за техните полети с търговска цел Диспозитив Член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в посочената норма освобождаване от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването (извън частните полети за развлечение), е неприложимо за дружество като разглежданото в главното производство в случаите, когато това дружество предоставя съгласно договор за наем или за чартиране свое въздухоплавателно средство, заедно с горивото, на дружества, които при въздухоплавателната си дейност не доставят пряко въздухоплавателна услуга срещу заплащане. (1) ОВ C 226, 30.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	16.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/47 Жалба, подадена на 20 април 2014 г. — ZZ/Парламент (Дело F-37/14) 2014/C 184/79 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat) Ответник: Европейски парламент Предмет на производството Отмяна на решението на Парламента да не разреши прехвърлянето за 2013 г., на 16 дни отпуск, неизползвани през 2012 г., след като жалбоподателят бил в продължителен отпуск поради тежко заболяване Искания на жалбоподателя — да се отмени решението, с което е отказано да се прехвърлят за 2013 г., дни от отпуска на жалбоподателя за 2012 г., които превишават максимума от дванадесет дни, — ако е необходимо, да се отмени решението на генералния секретар на Европейския парламент от 21 януари 2014 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред на жалбоподателя от 4 октомври 2013 г., — да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	26.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/5 Решение на Съда (първи състав) от 22 декември 2010 г. (преюдициално запитване от Arbeidshof te Brussel — Белгия) — Omalet NV/Rijksdienst voor Sociale Zekerheid (Дело C-245/09) (1) (Свободно предоставяне на услуги - Член 49 ЕО - Изпълнител, установен в държава членка - Възлагане на дейност на съдоговорители, установени в същата държава членка - Изцяло вътрешно положение - Недопустимост на преюдициалното запитване) 2011/C 63/08 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Arbeidshof te Brussel Страни в главното производство Жалбоподател: Omalet NV Ответник: Rijksdienst voor Sociale Zekerheid Предмет Преюдициално запитване — Arbeidshof te Brussel — Тълкуване на член 49 ЕО — Социално законодателство — Установен в Белгия изпълнител, възлагащ дейност на установени в същата държава членка съдоговорители, които не са регистрирани пред националните органи — Прилагане или неприлагане на член 49 ЕО Диспозитив Преюдициалното запитване, отправено от arbeidshof te Brussel (Белгия) с акт от 25 юни 2009 г., е недопустимо. (1) ОВ C 220, 12.9.2009 г.
bg	caselaw	EU	29.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/20 Определение на Общия съд от 1 септември 2011 г. — Elosta/Комисия (Дело T-102/09) (1) (Жалба за отмяна - Срок за обжалване - Просрочие - Липса на непреодолима сила - Липса на извинима грешка - Недопустимост) 2011/C 319/41 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Abdelrazag Elosta (Pinner, Middlesex, Обединеното кралство) (представители: E. Grieves, barrister, A. McMurdie, solicitor) Ответник: Европейска комисия (представители: E. Paasivirta и M. Konstantinidis) Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: R. Szostak, G. Étienne, M.-M. Josephides и E. Finnegan) Предмет Искане за отмяна на Регламент (ЕО) No 1330/2008 на Комисията от 22 декември 2008 година за изменение за сто и трети път на Регламент (ЕО) No 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (ОВ L 345, стр. 60), в частта, в която този акт се отнася до жалбоподателя Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като недопустима. 2. Осъжда г-н Abdelrazag Elosta да заплати, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия. 3. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 13, 15.1.2011 г.
bg	caselaw	EU	3.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/20 Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. — Германия/Комисия (Дело T-500/11) 2011/C 355/37 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и K. Petersen, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да се отмени решение на Комисията С(2011) 4922 окончателен от 13 юли 2011 г., постановено в процедура за държавна помощ No 438/2010 С(2011), в частта му, с която се установява, че цялата програма за отпускане на подчинени заеми попада в приложното поле на Регламент (ЕО) No 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ, — при условията на евентуалност, да отмени решението в неговата цялост, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбата е насочена срещу решение на Комисията относно програмата „WACHSTUM“ за отпускане на подчинени заеми на предприятия с определен рейтинг в провинция Саксония-Анхалт, доколкото с това решение се установява, че цялата програма за отпускане на подчинени заеми попада в приложното поле на Регламент (ЕО) No 1998/2006 (1) относно минималната помощ. С жалбата се оспорва становището на Комисията, която приема — единствено въз основа на обстоятелството, че заемите били отпускани от специална кредитна институция —, че тези заеми не били отпускани в съответствие с обичайните пазарни условия, поради което следвало да се изпълнят изискванията на Регламента de minimis. Жалбоподателят посочва три правни основания в подкрепа на жалбата си. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на член 107 ДФЕС във връзка с членове 1 и 2 от Регламент No 1998/2006, доколкото погрешно се приема, съответно само се твърди, че е налице определено предимство Според жалбоподателя констатацията на Комисията, че мярката попадала под приложното поле на Регламента de minimis е неправилна от гледна точка на действителното положение. Според жалбоподателя адресатите на програмата за отпускане на заеми не били получили никакво предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и само поради тази причина основните случаи, в които се прилагала програмата за отпускане на заеми, не следвало да се разглеждат като случаи на предоставяне на помощ. — Комисията не е следвало да стига до извода, че е налице определено предимство единствено въз основа на обстоятелството, че заемите се отпускали от специална кредитна институция. От по-голямо значение за разглежданите заеми били условията за тяхното отпускане. С оглед на преценката дали е предоставено определено предимство били релевантни изисквания лихвен процент, обезпечението на заема, както и цялостното състояние на получилото заем предприятие. Следвало да се установи дали даден частен инвеститор би получил сходен заем при уговорения лихвен процент и при предоставяне на същото обезпечение. — Според досегашната практика на Комисията по вземане на решения посочените индикатори на подчинените кредити се конкретизирали чрез прилагане на така наречения метод Brandenburg, който се основавал на известието на Комисията относно референтната ставка, като в резултат на това следвало да се приеме, че не е налице помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Комисията внезапно се отклонявала от тази своя практика по вземане на решения и се основавала единствено на характеристиките на отпускащата заемите кредитна институция. Било напълно неподходящо обаче последната да се разглежда като индикатор, тъй като специалните кредитни институции също можели да осъществяват дейност при пазарни условия. 2. Второто правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС По-нататък жалбоподателят изтъква, че е допуснато нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, тъй като Комисията се задоволява да прави обобщаващи предположения и изводи, като обаче пропускала да обясни защо приема, че условията за отпускане на подчинените заеми не съответстват на обичайните пазарни условия и защо внезапно се отклонява от досегашната си практика по вземане на решения. 3. Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа за правото на изслушване в различните му проявления Жалбоподателят изтъква в допълнение, че се нарушава принципът за правото на изслушване в различните му проявления, тъй като Комисията не обсъдила с Федералното правителство промяната на становището си преди да приеме обжалваното решение. (1) Регламент (ЕО) No 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (ОВ L 379, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 96).
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/4 Решение на Съда (голям състав) от 8 юни 2010 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court), Обединеното кралство) — The Queen, по жалба на: Vodafone Ltd, Telefónica O2 Europe plc, T-Mobile International AG, Orange Personal Communications Services Ltd/Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform (Дело C-58/08) (1) (Регламент (ЕО) No 717/2007 - Роуминг в обществените мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността - Валидност - Правно основание - Член 95 ЕО - Принципи на пропорционалност и на субсидиарност) 2010/C 209/04 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) Страни в главното производство Жалбоподател: The Quen, по жалба на: Vodafone Ltd, Telefónica O2 Europe plc, T-Mobile International AG, Orange Personal Communications Services Ltd Ответник: Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform В присъствието на: Office of Communications, Hutchison 3G UK Ltd, GSM Association Предмет Преюдициално запитване — High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Валидност на Регламент (ЕО) No 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 година относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО (ОВ L 171, стр. 32) — Избор на правно основание — Валидност на членове 4, 2, буква a) и 6, параграф 3 от регламента, с които се налага максимална цена за роуминговите повиквания, от гледна точка на принципите на пропорционалност и субсидиарност Диспозитив При разглеждането на поставените въпроси не се установиха никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на Регламент (ЕО) No 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 година относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО. (1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	25.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 258/18 Решение на Общия съд от 12 юли 2012 г. — Pharmazeutische Fabrik Evers/СХВП — Ozone Laboratories Pharma (HYPOCHOL) (Дело T-517/10) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „HYPOCHOL“ - По-ранна национална фигуративна марка „HITRECHOL“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2012/C 258/31 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Pharmazeutische Fabrik Evers GmbH & Co. KG (Пинеберг, Германия) (представители: адв. R. Kaase и адв. R. Möller) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Ozone Laboratories Pharma SA (Букурещ, Румъния) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 1 септември 2010 г. (преписка R 1332/2009-4) относно производство по възражение между Pharmazeutische Fabrik Evers GmbH & Co. KG и Ozone Laboratories Pharma SA. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Pharmazeutische Fabrik Evers GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 13, 15.1.2011 г.
bg	caselaw	EU	16.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 216/7 Дело, заведено на 23 октомври 2015 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Исландия (Дело E-25/15) (2016/C 216/04) На 23 октомври 2015 г. пред Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Исландия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Carsten Zatschler, Markus Schneider и Clémence Perrin в качеството им на представители на Надзорния орган на ЕАСТ, с адрес: 35 Rue Belliard, 1040 Brussels, Belgium. Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ: 1. Да постанови, че като в определения срок не е взела всички необходими мерки за събиране от получателите на държавната помощ, обявена за несъвместима с функционирането на Европейското икономическо пространство съгласно член 2, 3, 4 и 5 от Решение No 404/14/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 8 октомври 2014 г. относно схемата за поощряване на инвестициите в Исландия; като в определения срок не е отменила оставащите плащания, упоменати в член 7, трето изречение от това решение; и като в определения срок не е предоставила на Надзорния орган на ЕАСТ цялата информация, посочена в член 8 от решението, Исландия не е изпълнила задълженията си по член 14, параграф 3 от част II от Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд и членове 6, 7 и 8 от Решение No 404/14/COL. 2. Да осъди Исландия да заплати съдебните разноски. Правен и фактически контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа на иска: — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че Исландия не е изпълнила задълженията си, предвидени в Решение No 404/14/COL на Органа от 8 октомври 2014 г.относно схемата за поощряване на инвестициите в Исландия („решението за възстановяване“ или „решението“). — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че в решението за възстановяване е установил, наред с другото, че Исландия е сключила с дружества пет инвестиционни споразумения, които включват нова държавна помощ, несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че член 6 от решението за възстановяване задължава Исландия да предприеме всички необходими мерки за възстановяване от страна на бенефициерите на неправомерно получената държавна помощ, посочена в членове 2, 3, 4 и 5 от решението. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че член 7, трето изречение от решението за възстановяване налага задължението на Исландия да отмени всички оставащи плащания от помощта, считано от датата на нотифициране на решението, т.е. от 8 октомври 2014 г. — Освен това Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че съгласно член 8 от решението за възстановяване, Исландия е била длъжна да му предостави информацията, посочена в гореспоменатия член, до 9 декември 2014 г.
bg	caselaw	EU	29.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 168/26 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 27 март 2017 г. — Köln-Aktienfonds Deka/Staatssecretaris van Financiën (Дело C-156/17) (2017/C 168/34) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател: Köln-Aktienfonds Deka Ответник: Staatssecretaris van Financiën Други страни: Nederlandse Orde van Belastingadviseurs, Loyens en Loeff NV Преюдициални въпроси 1) Допуска ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) на установен извън Нидерландия инвестиционен фонд да не бъде възстановяван удържаният нидерландски данък върху дивидентите, които фондът е получил от установени в Нидерландия дружества, защото този фонд няма задължение да удържа нидерландския данък върху дивидентите, като се има предвид, че данъкът върху дивидентите се възстановява на установено в Нидерландия предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, което ежегодно разпределя на притежателите на дялове или дялови участия във фонда доходите си от инвестиции, след удържане на нидерландския данък върху дивидентите? 2) Допуска ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) на установен извън Нидерландия инвестиционен фонд да не бъде възстановяван удържаният нидерландски данък върху дивидентите, които фондът е получил от установени в Нидерландия дружества, защото този фонд не е доказал надлежно, че притежателите на дялове или дялови участия във фонда изпълняват предвидените в нидерландската правна уредба изисквания? 3) Допуска ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) на установен извън Нидерландия инвестиционен фонд да не бъде възстановяван удържаният нидерландски данък върху дивидентите, които фондът е получил от установени в Нидерландия дружества, защото този фонд не разпределя на притежателите на дялове или дялови участия във фонда ежегодно и най-късно през осмия месец след края на счетоводната година доходите си от инвестиции в пълен размер, макар че съгласно законовите разпоредби в сила в държавата на установяването на фонда доходите му от инвестиции, доколкото не са били разпределени, се считат (а) за разпределени и/или (б) се вземат предвид от държавата на установяване при облагането на притежателите на дялове или дялови участия, все едно че е разпределена печалба, като се има предвид, че данъкът върху дивидентите се възстановява на установено в Нидерландия предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, което ежегодно разпределя на притежателите на дялове или дялови участия във фонда доходите си от инвестиции в пълен размер, след удържане на нидерландския данък върху дивидентите?
bg	caselaw	EU	16.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/34 Жалба, подадена на 14 март 2014 г. — Freitas/Парламент и Съвет (Дело T-185/14) 2014/C 184/56 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: José Freitas (Порто, Португалия) (представител: J.-P. Hordies, avocat) Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейски парламент Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да приеме, че жалбата е допустима и основателна — да отмени член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2013/55/EС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) No 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 28 декември 2013 г. (L 354/132), — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на член 49 ДФЕС, тъй като професията на нотариус попадала в приложното поле на член 49 ДФЕС относно свободата на установяване и не била свързана с упражняването на публичната власт по смисъла на член 51 ДФЕС. При това положение не могло професията на нотариус да се изключи от приложното поле на Директива 2005/36/ЕО (1). 2. Второто правно основание е изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност, тъй като нотариусите, назначени с официален акт на публичната власт били изобщо и абсолютно изключени от приложното поле на Директива 2005/36/ЕО. (1) Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007, глава 5, том 8, стр. 3).
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/20 Решение на Съда (първи състав) от 10 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Madrid — Испания) — Francisco Vicente Pereda/Madrid Movilidad SA (Дело C-277/08) (1) (Директива 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Право на платен годишен отпуск - Отпуск по болест - Годишен отпуск, който съвпада с отпуск по болест - Право на ползване на годишния отпуск през друг период) 2009/C 267/35 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Social de Madrid Страни в главното производство Жалбоподател: Francisco Vicente Pereda Ответник: Madrid Movilidad SA Предмет Преюдициално запитване — Juzgado de lo Social de Madrid — Тълкуване на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г. глава 5, том 7, стр. 3) — Работник, който поради трудова злополука, настъпила преди годишния отпуск, е в отпуск по болест в определения от предприятието период за ползване на годишния отпуск — Право на работника да ползва годишния си отпуск в различен период Диспозитив Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или колективни трудови договори, които предвиждат, че работник в отпуск по болест през периода на годишен отпуск, определен в графика за отпуските в предприятието, в което е нает на работа, няма право след връщането си на работа да ползва своя годишен отпуск в различен период от първоначално определения, евентуално извън съответния референтен период. (1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/31 Преюдициално запитване от Landgericht Aachen (Германия), постъпило на 19 май 2016 г. — Frank Sleutjes (Дело C-278/16) (2016/C 335/41) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Landgericht Aachen Страни в главното производство Жалбоподател: Frank Sleutjes Друга страна в производството: Staatsanwaltschaft Aachen Преюдициален въпрос Следва ли член 3 от Директива 2010/64/EС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (CELEX No 32010L0064) да се тълкува в смисъл, че в понятието „присъда“ по член 37, параграф 3 от StPO (германския Наказателнопроцесуален кодекс) се включват и наказателните определения по смисъла на член 407 и сл. от StPO? (1) ОВ L 280, 2010 г., стр. 1.
bg	caselaw	EU	2.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 73/25 Решение на Общия съд от 21 януари 2015 г. — easyJet Airline/Комисия (Дело T-355/13) (1) (Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на летищните услуги - Решение за отхвърляне на жалба - Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1/2003 - Разглеждане на случая от орган по конкуренцията на държава членка - Отхвърляне на жалбата по съображения за приоритетност - Решение на органа по конкуренцията, което съгласно правото на конкуренцията взема под внимание разследване, проведено в съответствие с приложимото в съответната област национално право - Задължение за мотивиране) (2015/C 073/32) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: easyJet Airline Co. Ltd (Лутън, Обединено кралство) (представители: M. Werner и R. Marian, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Biolan и F. Ronkes Agerbeek) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Luchthaven Schiphol NV (Схипхол, Нидерландия) (представители: J. de Pree, G. Hakopian и S. Molin, адвокати) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2013) 2727, окончателен, на Комисията от 3 май 2013 г., с което се отхвърля жалбата срещу Luchthaven Schiphol на жалбоподателя относно твърдяно антиконкурентно поведение на пазара на летищни услуги (преписка COMP/39.869 — easyJet/Schiphol) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда easyJet Airline Co. Ltd да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 260, 7.9.2013 г.
bg	caselaw	EU	20.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 222/37 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 12 май 2016 г. — Guittet/Комисия (Дело F-92/15) (1) ((Публична служба - Бивш служител - Социално осигуряване - Злополука - Член 73 от Правилника - Приключване на производството - Определяне на степента на частична трайна инвалидност - Допълнително обезщетение към капитала, изплащан в случай на частична трайна инвалидност - Изпълнение на решение за отмяна - Неизлечима и пълна глухота)) (2016/C 222/48) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Christian Guittet (Кан, Франция) (представители: L. Levi и A. Tymen, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr, C. Mélotte, avocat) Предмет Искане за отмяна, от една страна, на решението за преразглеждане на степента на частична трайна инвалидност на жалбоподателя, и от друга страна, на решението с което частично е отхвърлена жалбата по административен ред на жалбоподателя и искане за поправяне на имуществените и неимуществените вреди, които се твърди, че са претърпени. Диспозитив 1) Отменя решението от 6 октомври 2014 г. за приключване на производството, образувано на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз след злополуката от 8 декември 2003 г., при която е пострадал г-н Christian Guittet, в частта, в която в него степента на частична трайна инвалидност, която му е призната, е определена на 65 % на основание на член 12 от Общите правила на институциите на Европейския съюз относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания, в редакцията в сила до 1 януари 2006 г. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати на г-н Guittet сумата 5 000 EUR. 3) Отхвърля жалбата в останалата част. 4) Осъжда Европейската комисия да понесе собствените си разноски и да заплати направените от г-н Guittet разноски. (1) ОВ C 294, 7.9.2015 г., стр. 83.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/29 Жалба, подадена на 4 декември 2013 г. от Melkveebedrijf Overenk BV и др. срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 11 септември 2013 г. по дело T-540/11, Melkveebedrijf Overenk и др./Комисия (Дело C-643/13 P) 2014/C 52/53 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподатели: Melkveebedrijf Overenk BV, Maatschap Veehouderij Kwakernaak, Mulders Agro vof, Melkveebedrijf Engelen vof, Melkveebedrijf De Peel BV, M.H.H.M. Moonen (представители: P. E. Mazel и A. van Beelen, advocaten) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за ново разглеждане от Общия съд. Правни основания и основни доводи Определението би следвало да се отмени поради допуснатите от Общия съд процесуални нарушения, засягащи интересите на жалбоподателите, както и нарушения на правото на Европейския съюз.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/54 Определение на Първоинстанционния съд от 17 юни 2008 г. — Dow AgroSciences/ЕОБХ (Дело T-397/06) (1) (Жалба за отмяна - Иск за отговорност - Директива 91/414/ЕИО - Продукти за растителна защита - Становище на Европейския орган за безопасност на храните - Акт, който не подлежи на обжалване - Подготвителен акт - Недопустимост) (2008/C 209/96) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Dow AgroSciences Ltd (Hitchin, Hertfordshire, Обединено кралство) (представители: K. Van Maldegem и C. Mereu, avocats) Ответник: Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) (представители: първоначално A. Cuvillier и D. Detken, впоследствие A. Cuvillier и S. Gabbi) Встъпила страна в полза на ответника: Комисия на Европейските общности (представители: L. Parpala и B. Doherty) Предмет Искане за отмяна на становището на ЕОБХ от 28 юли 2006 г. относно оценката на активното вещество халоксифоп-R съгласно Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30), и от друга страна, искане за поправяне на претърпените вреди. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Dow AgroSciences Ltd, Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.
bg	caselaw	EU	8.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 298/4 Решение на Съда (трети състав) от 28 юли 2011 г. — Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya (C-471/09 P), Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (C-472/09 P), Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa (C-473/09 P)/Европейска комисия, Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Comunidad Autónoma de la Rioja, Camara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask) (Съединени дела C-471/09 P—C-473/09 P) (1) (Обжалване - Държавни помощи - Жалба за отмяна - Решения на Комисията относно схемата за държавни помощи, приложена от Испания в полза на предприятия от провинциите Vizcaya, Álava и Guipúzcoa - Данъчен кредит от 45 % от инвестициите - Оправдани правни очаквания - Принцип на пропорционалност - Принципи на правна сигурност и на добра администрация - Спазване на разумен срок - Липса на уведомяване) 2011/C 298/05 Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya C-471/09), Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (C-472/09 P), Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa (C-473/09 P) (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados) Други страни в производството: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и C. Urraca Caviedes), Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados), Comunidad Autónoma de la Rioja (представители: J. M. Criado Gámez и M. Martínez Aguirre, abogados), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados), Confederación Empresarial Vasca (Confebask) Страна, встъпила в подкрепа на жалбоподателите: Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad) Предмет Жалби срещу Решението на Първоинстанционния съд (пети разширен състав) от 9 септември 2009 г. по дело Diputación Foral de Álava et Gobierno Vasco и др./Комисия (T-227/01—T-229/01, T-265/01, T-266/01 и T-270/01), с което Първоинстанционният съд е отхвърлил, по дела T-227/01 и T-265/01, искане за отмяна на Решение 2002/820/ЕО на Комисията от 11 юли 2001 г. относно схемата за държавна помощ, приложена от Испания в полза на предприятията от провинция Álava под формата на данъчен кредит от 45 % от инвестициите (ОВ L 296, 2002 г., стр. 1), по дела T-228/01 и T-266/01 — искане за отмяна на Решение 2003/27/ЕО на Комисията от 11 юли 2001 г. относно схемата за държавна помощ, приложена от Испания в полза на предприятията от провинция Vizcaya под формата на данъчен кредит от 45 % от инвестициите (ОВ L 17, 2003 г., стр. 1), и по дела T-229/01 и T-270/01 —искане за отмяна на Решение 2002/894/ЕО на Комисията от 11 юли 2001 г. относно схемата за държавна помощ, приложена от Испания в полза на предприятията от провинция Guipúzcoa под формата на данъчен кредит от 45 % от инвестициите (ОВ L 314, 2002 г., стр. 26). Диспозитив 1. Отхвърля основните и насрещните жалби. 2. Осъжда Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, la Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava и Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa да заплатят в равни части съдебните разноски, свързани с настоящите жалби. 3. Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 37 от 13.2.2010 г.
bg	caselaw	EU	24.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 69/12 Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности срещу Чешката република (Дело C-60/07) (2007/C 69/28) Език на производството: чешки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Šmerdová и L. Pignataro) Ответник: Чешка република Искания — да се постанови, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2004/33/ЕО (1) на Комисията от 22 март 2004 година за прилагане на Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изисквания за кръвта и кръвните съставки, или във всички случаи, като не е уведомила Комисията за тези разпоредби, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от тази директива. — да се осъди Чешката република да заплати разноските. Правни основания и главни доводи Крайният срок за транспониране на директивата е изтекъл на 8 февруари 2005 г. (1) ОВ L 91, стр. 25. Чешко специално издание, глава 15, том 08, стр. 272.
bg	caselaw	EU	21.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 277/31 Решение на Общия съд от 29 юни 2017 г. — Cipriani/EUIPO — Hotel Cipriani (CIPRIANI) (Дело T-343/14) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „CIPRIANI“ - Липса на недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Липса на нарушение на правото на име на общоизвестно лице - Член 53, параграф 2, буква а) от Регламент No 207/2009)) (2017/C 277/45) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Arrigo Cipriani (Венеция, Италия) (представители: A. Vanzetti, G. Sironi и S. Bergia, адвокати) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Hotel Cipriani Srl (Венеция) (представители: първоначално C. Hoole, solicitor, впоследствие T. Alkin, B. Brandreth, barristers, W. Sander, P. Cantrill, M. Pearce, A. Hall и A. Ward, solicitors, и накрая B. Brandreth, barrister, A. Poulter и P. Brownlow, solicitors) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 14 март 2014 г. (преписка R 224/2012-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни г-н Cipriani и Hotel Cipriani Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Arrigo Cipriani понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Hotel CIPRIANI Srl. (1) ОВ C 261, 11.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	5.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 133/27 Жалба, подадена на 2 март 2012 г. — Република Гърция/Комисия (Дело T-105/12) 2012/C 133/54 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Република Гърция (представители: K. Samoni и N. Dafniou) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да допусне жалбата за отмяна, — да отмени обжалваното решение на Комисията, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба Република Гърция иска отмяна (съгласно член 263 ДФЕС) на Решение 1472708 на Комисията от 3 януари 2012 година„относно продължаване на плащането на периодична имуществена санкция в размер на 31 536 EUR за всеки ден забава на предприемането на необходимите за съобразяване с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-65/05 мерки“, в частта му, в която се иска заплащане на посочената периодична имуществена санкция, считано от 22 август 2011 г. Със споменатото по-горе обжалвано решение, доколкото в него Комисията достига до извода, че Република Гърция изглежда не е приела необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-65/05 и впоследствие с второто решение на Съда по дело С-109/08, Република Гърция е приканена да заплати сумата от 4 825 000 EUR като периодична имуществена санкция за периода от 1 юли 2011 г. до 30 ноември 2011 г. 1. Първото правно основание е изведено от неправилната преценка на Комисията на мерките за съобразяване с решението на Съда, взети от Република Гърция Ответникът е преценил и тълкувал неправилно мерките за съобразяване с решението на Съда, взети от Република Гърция. Република Гърция твърди, че като е приела Закон 4002/20111, който в изпълнение на постановеното от Съда решение по дело С-65/05 отменя спорните разпоредби на Закон 3037/2002, тя е взела всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда. 2. Второто правно основание е изведено от превишаване от Комисията на нейните правомощия Комисията е превишила правомощията си като пазител на Договора, тъй като не се е задоволила, така както се изисква от нея, с прилагането, явно или не, на мерките за привеждане в съответствие. Освен това, като се има предвид че Република Гърция се е съобразила напълно с решенията на Съда, Комисията е излязла извън границите на тези решения. 3. Третото правно основание е изведено от липсата на мотиви В решението си, обжалвано от Република Гърция, Комисията не е мотивирала, нито е изложила изрично причините поради, които е поискала плащането на периодичната имуществена санкция да продължи известен период от време след приемането на Закон 4002/2011, а именно за периода от 22 август 2011 г. до 30 ноември 2011 г. Република Гърция оспорва тази допълнителна сума, тъй като счита че с обнародването на посочения закон тя се е съобразила напълно с решенията на Съда. 4 Четвъртото правно основание е изведено от позоваването на погрешно правно основание Според Република Гърция, ако Комисията счита, че Република Гърция не е приложила правилно Закон 4002/2011, тя е трябвало да се позове на член 258 ДФЕС и да започне ново производство за неизпълнение на задължения, а не да иска продължаване на плащането на периодичната имуществена санкция.
bg	caselaw	EU	11.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/13 Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия) — Institut professionnel des agents immobiliers (IPI)/Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte (Дело C-473/12) (1) (Обработване на лични данни - Директива 95/46/ЕО - Членове 10 и 11 - Задължение за информиране - Член 13, параграф 1, букви г) и ж) - Изключения - Обхват на изключенията - Частни детективи, които действат за организацията, осъществяваща контрол върху регламентирана професия - Директива 2002/58/ЕО - Член 15, параграф 1) 2014/C 9/19 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour constitutionnelle Страни в главното производство Ищец: Institut professionnel des agents immobiliers (IPI) Ответници: Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte в присъствието на: Union professionnelle nationale des détectives privés de Belgique (UPNDP), Association professionnelle des inspecteurs et experts d’assurances ASBL (APIEA), Conseil des ministres Предмет Преюдициално запитване — Cour constitutionnelle (Белгия) — Тълкуване на член 11, параграф 1 и на член 13, параграф 1, букви г) и ж) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13 том 17 стр. 10), както и на член 6, параграф 3 ДЕС — Пълна хармонизация — Възможност за държавата членка да предвиди ограничение или изключение от задължението за непосредствено информиране на заинтересуваното лице — Обхват на изключението от това задължение — Включване на професионалната дейност на частните детективи — При отрицателен отговор, съвместимост на член 13 от Директива 95/46/ЕО с член 6, параграф 3 ДЕС, и по-конкретно с оглед на принципа на равенство и недопускане на дискриминация. Диспозитив Член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат не задължението, а възможността да транспонират в националното си право едно или повече от предвидените в този член изключения от задължението съответните физически лица да бъдат информирани за обработването на личните им данни. Дейността на частен детектив, който действа за сметка на професионална организация с цел да разследва нарушения на етичните кодекси на регламентирана професия, в настоящия случай професията агент на недвижими имоти, попада в обхвата на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Директива 95/46. (1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.
bg	caselaw	EU	9.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/48 Решение на Общия съд от 12 декември 2014 г. — Comptoir d'Épicure/СХВП — A-Rosa Akademie (da rosa) (Дело T-405/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за международна регистрация, посочваща Европейската общност - Фигуративна марка „da rosa“ - По-ранна словна марка на Общността „aROSA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент No 207/2009 и правило 22 от Регламент (ЕО) No 2868/95)) (2015/C 046/60) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Le Comptoir d'Épicure (Париж, Франция) (представител: S. Arnaud, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: A-Rosa Akademie GmbH (Рощок, Германия) (представител: A. Theis, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на пети апелативен състав на СХВП от 22 май 2013 г. (преписка R 1195/2012-5), постановено в производство по възражение между A-Rosa Akademie Gmbh и Le Comptoir d’Épicure. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Le Comptoir d’Épicure да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 284, 28.9.2013 г.
bg	caselaw	EU	10.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/17 Иск, предявен на 20 ноември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания (Дело C-503/08) (2009/C 6/29) Език на производството: испански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. Dejmek и E. Adsera Ribera) Ответник: Кралство Испания Искания на ищеца — да се установи, че като не е приело законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/56/EО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по силата на член 19 от посочената директива. — да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът, определен за транспониране на Директива 2005/56/ЕО във вътрешното право, е изтекъл на 15 декември 2007 г. (1) ОВ L 310, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 107.
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/57 Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 18 септември 2014 г. — Lebedef/Комисия (Дело F-118/13) (1) ((Публична служба - Искания в хода на производството - Явна недопустимост)) 2014/C 421/82 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Giorgio Lebedef (Senningerberg, Люксембург) (представител: F. Frabetti, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Berscheid) Предмет Искане за отмяна на доклада за кариерното развитие за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. и за отмяна на точките за заслуги, предоставени в рамките на процедура за повишаване за 2003 г. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като явна недопустима. 2) Г-н Lebedef понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 52, 22.2.2014 г., стр. 53.
bg	caselaw	EU	26.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 354/46 Жалба, подадена на 7 септември 2015 г. — Mengozzi/СХВП — Consorzio per la Tutela dell’Olio Extravergine di Oliva Toscano (TOSCORO) (Дело T-510/15) (2015/C 354/56) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Roberto Mengozzi (Монако, Монако) (представител: T. Schuffenecker, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Consorzio per la Tutela dell’Olio Extravergine di Oliva Toscano IGP (Флоренция, Италия) Данни за производството пред СХВП Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: словна марка на Общността „TOSCORO“/марка на Общността No 2 752 509 Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 5 юни 2015 г. по преписка R 322/2014-2 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да потвърди обжалваното решение частично и да го отмени в тази му част, в която се обявява за недействителна марката на Общността, регистрирана за стоките „хранителни масла и мазнини; ядивни растителни масла, в частност маслинови“, и „пастети от зелени и черни маслини“, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително направените от жалбоподателя пред апелативния състав, — да осъди другата страна в производството пред апелативния състав — ако тя встъпи в настоящото производство — да заплати съдебните разноски, включително направените от жалбоподателя пред апелативния състав. Изложени основания — Нарушение на член 7, параграф 1, буква к) от Регламент No 207/2009 и на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 1151/2012, — Нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент No 1151/2012, — Нарушение на член 15 от Споразумението ТРИПС.
bg	caselaw	EU	1.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 290/18 Жалба, подадена на 12 август 2011 г. — Charron Inox и Almet/Комисия (Дело T-445/11) 2011/C 290/26 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Charron Inox (Марсилия, Франция) и Almet (Satolas-et-Bonce, Франция) (представител: P.-O. Koubi-Flotte, avocat) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — главно искане — да отмени Регламент (ЕС) No 627/2011 на Комисията от 27 юни 2011 г.; — при условията на евентуалност — да установи, че Комисията е допуснала грешка като не е предвидила достатъчен период от време от публикуването на Регламент (ЕС) No 627/2011 на Комисията от 27 юни 2011 година до влизането му в сила и да присъди на дружествата жалбоподатели следното обезщетение: — за претърпени вреди: — за дружество CHARRON: 123 297,69 EUR — за дружество ALMET: 384 210 EUR — за пропуснати ползи: — за дружество CHARRON, по отношение на договора, сключен с дружество SURAJ, сумата от 78 051,76 USD, или 55 211,57 EUR, — за дружество ALMET, по отношение на договора, сключен с дружество SURAJ, сумата от 69 059,18 USD, или 48 827,61 EUR; — при условията на евентуалност спрямо предходното, да признае обективна, невиновна отговорност на Комисията, която не е предвидила достатъчен период от време от публикуването на Регламент (ЕС) No 627/2011 на Комисията от 27 юни 2011 година до влизането му в сила и да присъди на дружествата жалбоподатели следното обезщетение: — за претърпени вреди: — за дружество CHARRON: 123 297,69 EUR — за дружество ALMET: 384 210 EUR — за пропуснати ползи: — за дружество CHARRON, по отношение на договора, сключен с дружество SURAJ, сумата от 78 051,76 USD, или 55 211,57 EUR, — за дружество ALMET, по отношение на договора, сключен с дружество SURAJ, сумата от 69 059,18 USD, или 48 827,61 EUR; — във всички случаи да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, както и сумата от 10 000 EUR, представляваща част от разноските, свързани със защитата на жалбоподателите. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от сериозна липса на проучване от страна на Комисията преди приемането на решението ѝ, доколкото тази липса довела до възприемането на неточни факти. 2. Второто правно основание е изведено от засягане на принципа на оправдани правни очаквания, доколкото незабавното влизане в сила на обжалвания регламент не позволил на жалбоподателите да адаптират съответно практиките си.
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/17 Решение на Съда (първи състав) от 22 декември 2010 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство — Barbara Mercredi/Richard Chaffe (Дело C-497/10 PPU) (1) (Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 2201/2003 - Брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност - Дете на невстъпили в брак родители - Понятие за обичайно местопребиваване на дете в кърмаческа възраст - Понятие за право на упражняване на родителски права) 2011/C 55/30 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) Страни в главното производство Жалбоподател: Barbara Mercredi Ответник: Richard Chaffe Предмет Преюдициално запитване — Court of Appeal (Англия и Уелс) (гражданско отделение) — Тълкуване на членове 8 и 10 от Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183) — Понятие за обичайно местопребиваване — Дете, родено в Обединеното кралство от баща британски гражданин и майка френски гражданин, което има гражданството на майката, а родителите не са встъпвали в брак — Дете, отведено от майката в Реюнион — Правомерно отвеждане към момента на неговото осъществяване, доколкото майката е била носител на родителската отговорност по отношение на детето — Последващи искания за упражняване на родителската отговорност, за поделено местопребиваване и за право на лични отношения, подадени от бащата пред британските юрисдикции — Разпореждане на High Court за връщане на детето в Обединеното кралство — Оспорване на разпореждането от страна на майката с довод, че към момента на сезиране на юрисдикцията детето не е имало вече обичайно местопребиваване в Обединеното кралство Диспозитив 1. Понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на членове 8 и 10 от Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. За тази цел, когато се разглежда положението на дете в кърмаческа възраст, което пребивава само от няколко дена с майка си в държава членка, в която е било отведено и която е различна от държавата членка на обичайното му местопребиваване, трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на тази държава членка и за преместването на майката в тази държава, от една страна, а от друга — особено предвид възрастта на детето — географският и семейният произход на майката, както и семейните и социалните отношения, поддържани от нея и детето в тази държава членка. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства. Ако прилагането на горепосочените критерии в главното производство наложи извода, че не може да се установи обичайното местопребиваване на детето, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия „присъствие на детето“ по смисъла на член 13 от Регламента. 2. Решенията на съд на държава членка, с които на основание на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се отхвърля искане за незабавно връщане на детето на територията, на която се намира съдебният район на съд на друга държава членка, и които се отнасят до родителската отговорност по отношение на това дете, не засягат решенията, които следва да се постановят в тази друга държава членка по образувани преди това и все още висящи дела във връзка с родителската отговорност. (1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/27 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 1 февруари 2012 г. — Bancale и Buccheri/Комисия (Дело F-123/10) (1) (Публична служба - Срочно наети служители - Вътрешни конкурси - Условия за допускане - Професионален опит, придобит след получаване на дипломата - Диплома - Квалификация преди получаването на дипломата - Еквивалентност) 2012/C 138/56 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Giovanni Bancale (Ватерло, Белгия) и Roberto Buccheri (Брюксел, Белгия) (представители: адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis и адв. É. Marchal) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Eggers и P. Pecho, впоследствие B. Eggers) Предмет Отмяна на решенията на конкурсната комисия за конкурс COM/INT/OLAF/09/AD8 и COM/INT/OLAF/09/AD10, с които жалбоподателите не са допуснати до участие в конкурса. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Bancale и г-н Buccheri понасят изцяло направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 30, 29.1.2011 г., стр. 67.
bg	caselaw	EU	19.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 340/13 Жалба, подадена на 4 октомври 2011 г. от Polimeri Europa SpA срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 13 юли 2011 г. по дело T-59/07, Polimeri Europa/Комисия (Дело C-511/11 P) 2011/C 340/23 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Polimeri Europa SpA (представители: M. Siragusa, F. M. Moretti, L. Nascimbene, avvocati) Другата страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — Да се отмени изцяло или отчасти Решение на Общия съд по дело T-59/07, доколкото с него се отхвърля жалбата на Polimeri, и в резултат от това: i) да се отмени изцяло или отчасти Решение С(2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация, наричано по-нататък „Решението“), ii) и/или да се отмени или най-малкото да се намали глобата, наложена с Решението на Polimeri, — при условията на евентуалност, да се отмени изцяло или отчасти Решение по дело Т-59/07, доколкото с него се отхвърля жалбата на Polimeri, и да се върне делото за ново разглеждане на Общия съд, който да се произнесе по същество с оглед на указанията, предоставени му от Съда, — да бъде осъдена Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство или съдебните разноски по дело Т-59/07. Правни основания и основни доводи Общият съд допуснал сериозна грешка при разглеждането на изложението на възраженията от 6 април 2006 г., в резултат от което възприел погрешни предпоставки за отхвърлянето на третото правно основание по жалбата на Polimeri, свързано с нарушение на правото на защита, произтичащо от разминаването между изложението на възраженията от 6 април 2006 г. и Решението, що се отнася до начина на разпределяне на отговорността между Polimeri и Syndial. Общият съд приложил неправилно общностната съдебна практика относно възлагането на отговорността за нарушението на Polimeri и относно изключването на Syndial от кръга на адресатите на Решението и мотивирал в недостатъчна степен отхвърлянето на оплакванията на Polimeri в тази връзка. Общият съд приложил неправилно общностната съдебна практика във връзка с преценката на оплакванията на Polimeri, отнасящи се до разминаването между изявленията, свързани с някои аспекти на твърдяното нарушение, направени от различни служители в предприятията, които оказали надлежно съдействие с оглед освобождаването от глоба или намаляването на нейния размер. По този начин, пренебрегвайки важни оневиняващи доказателства, Общият съд не упражнил пълен правораздавателен контрол над приетите от Комисията доказателства. Общият съд не отбелязал наличието на сериозни грешки, допуснати от Комисията при прилагане на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите и квалифицирането като „много сериозно“ на нарушението, установено с решението, мотивирайки — освен това — недостатъчно отхвърлянето на оплакванията на Polimeri в тази връзка. Общият съд не упражнил пълен правораздавателен контрол над определянето на размера на глобата, наложена на Polimeri. Общият съд не отбелязал наличието на сериозни грешки, допуснати от Комисията при определяне на мултипликационния коефициент, мотивирайки недостатъчно отхвърлянето на оплакванията на Polimeri в тази връзка. В допълнение Общият съд не отбелязал, че Комисията не е спазила принципа на равно третиране при определяне на мултипликационния коефициент, като мотивирала — освен това — недостатъчно отхвърлянето на оплакванията на Polimeri в тази връзка. Общият съд допуснал сериозна грешка при прилагането на общностната съдебна практика относно преценката на оплакванията на Polimeri по отношение недопустимостта на определени приложения към първоначалната жалба и изложил недостатъчни мотиви в тази връзка. По този начин Общият съд компрометирал доводите, изложени от Polimeri в негова защита срещу възраженията относно наличието на картел и срещу участието му в него, изключвайки по този начин упражняването на изискуемия пълен правораздавателен контрол над изложените от Комисията факти.
bg	caselaw	EU	31.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 249/13 Определение на Съда (първи състав) от 11 май 2017 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj — Румъния) — SC Exmitiani SRL/Direcţia Generală a Finanţelor Publice Cluj (Дело C-286/16) (1) ((Преюдициално запитване - Дейност по автомобилен превоз на пътници - Данъчно облагане - Обстоятелства, предхождащи присъединяването на Румъния към Европейския съюз - Явна липса на компетентност на Съда)) (2017/C 249/18) Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Cluj Страни в главното производство Жалбоподател: SC Exmitiani SRL Ответник: Direcţia Generală a Finanţelor Publice Cluj Диспозитив Отговорът на въпросите, поставени от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд — Клуж, Румъния), очевидно не е от компетентността на Съда. (1) ОВ C 296, 16.8.2016 г.
bg	caselaw	EU	27.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 252/12 Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия) на 18 февруари 2011 г. — Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof/Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi и Heinz Ulrich Kessel (Дело C-72/11) 2011/C 252/23 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberlandesgericht Düsseldorf Страни в главното производство Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (главният прокурор към Върховния федерален съд) Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi, Heinz Ulrich Kessel, подсъдими Преюдициални въпроси 1. За да е налице предоставяне по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 423/2007 (1), необходимо ли е включените в списъка лица или образувания да могат незабавно да започнат да използват икономическия ресурс, за да придобиват финансови средства или да получават услуги? Ако не, следва ли член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 423/2007 да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне обхваща доставката и инсталирането в помещенията на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс (в случая — вакуумна пещ), с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за едно от посочените в приложения IV и V към Регламента юридически лица, образувания или субекти? 2. Следва ли член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 423/2007 да се тълкува в смисъл, че заобикаляне може да е налице само когато извършителят формално — но все пак само привидно — е съобразил действията си със забраните по член 7, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) No 423/2007, така че и при най-широко тълкуване забранителните норми да не обхващат тези действия? При това положение изключват ли се взаимно съставите на забраната за заобикаляне и на забраната за предоставяне? При утвърдителен отговор: може ли поведение, което (все още) не попада под забраната за (косвено) предоставяне, все пак да съставлява заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 423/2007? Ако не, представлява ли член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 423/2007 обща норма, под която може да се подведе всяко деяние, в резултат от което ще бъде предоставен икономически ресурс на включено в списъка лице или образувание? 3. Посоченият в член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 423/2007 признак от субективна страна „съзнателно и преднамерено“ изисква ли, от една страна, извършителят да е предвиждал с положителност, че действията му имат за предмет или последица заобикаляне на забраната за предоставяне, и от друга страна — да е налице и волеви момент, който предполага най-малкото извършителят да е допускал заобикалянето на забраната? Ако не, трябва ли извършителят да е искал да заобиколи забраната, тоест да е действал с пряк умисъл? Ако не, може ли да се приеме, че не е необходимо съзнателно заобикаляне, а е достатъчно извършителят да е предвиждал заобикалянето на забраната само като вероятност и да е допускал това? (1) Регламент (ЕО) No 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1).
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/36 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 13 януари 2011 г. — Nijs/Сметна палата (Дело F-77/09) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Дисциплинарен режим - Дисциплинарно производство - Член 22а и член 22б от Правилника - Безпристрастност - Разумен срок) 2011/C 55/65 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Bart Nijs (Bereldange, Люксембург) (представител: F. Rollinger, avocat) Ответник: Сметна палата на Европейския съюз (представители: г-н T. Kennedy и г-н J.-M. Stenier) Предмет Публична служба — Искане за отмяна на решението на ad hoc комисията на Европейската сметна палата от 15 януари 2009 г., с което считано от 1 февруари 2009 г. жалбоподателят се освобождава от длъжност, без да се намалява пенсията му. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Bart Nijs понася направените от него, както и от Сметната палата съдебни разноски. (1) ОВ C 282, 21.11.2009 г., стр. 65
bg	caselaw	EU	27.9.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/6 Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 8 юли 2008 г. — Metin Bozkurt/Land Baden-Württemberg (Дело C-303/08) (2008/C 247/09) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Ищец: Metin Bozkurt Ответник: Land Baden-Württemberg Друга страна: лицето, което представлява интереса на федерацията при Bundesverwaltungsgericht. Преюдициални въпроси 1. Запазва ли се правото на труд и на пребиваване, съгласно член 7, изречение първо, второ тире от Решение No 1/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция (ARB 1/80), придобито като член на семейството от съпруга на турска работничка, която участва на редовния пазар на труда на държава-членка, дори и след прекратяването на брака? При положителен отговор на първия въпрос: 2. Представлява ли злоупотреба с право фактът, че турски гражданин се позовава на полученото заради предишната съпруга право на пребиваване, основано на член 7, изречение първо, второ тире от Решение No 1/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция (ARB 1/80), след като посоченият турски гражданин след получаване на този статут е изнасилил и нанесъл травми на същата, и е осъден за тези деяния с наказание лишаване от свобода за две години?
bg	caselaw	EU	21.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/3 Решение на Съда (пети състав) от 16 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Directeur général des finances publiques/Mapfre asistencia compañia internacional de seguros y reaseguros SA и Mapfre warranty SpA/Directeur général des finances publiques (Дело C-584/13) (1) ((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху оборота - Приложно поле - Освобождаване - Понятие за застрахователни сделки - Понятие за доставка на услуги - Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство)) (2015/C 311/03) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour de cassation Страни в главното производство Жалбоподатели: Directeur général des finances publiques, Mapfre warranty SpA Ответници: Mapfre asistencia compañia internacional de seguros y reaseguros SA, Directeur général des finances publiques Диспозитив Член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г., трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба доставката на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума независим от продавача на употребявани превозни средства икономически оператор предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на превозното средство, представлява освободена застрахователна сделка. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на обстоятелствата по главното производство разглежданата по него доставка на услуги е такава доставка. Подобна доставка на услуги и продажбата на употребявано превозно средство трябва по принцип да се считат за отделни и самостоятелни доставки, подлежащи на отделно разглеждане по отношение на данъка върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали с оглед на обстоятелствата по главното производство продажбата на употребявано превозно средство и гаранцията, предоставяна от независим от продавача на това превозно средство икономически оператор за механичната повреда на някои части на превозното средство, са свързани до такава степен, че трябва да се разглеждат като единна сделка, или напротив — като самостоятелни сделки. (1) ОВ C 31, 1.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/35 Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 12 декември 2013 г. — Marcuccio/Комисия (Дело F-133/12) (Публична служба - Длъжностни лица - Извъндоговорна отговорност на Съюза - Обезщетение за вреда, настъпила в резултат от изпращането от институцията на адвоката на жалбоподателя на писмо относно съдебните разноски, присъдени в тежест на жалбоподателя - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба - Член 94 от Процедурния правилник) (2014/C 71/70) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Триказе, Италия) (представител: G. Cipressa, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Gattinara, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат) Предмет Искане за отмяна на решението, с което се отхвърля обезщетението, претендирано от жалбоподателя поради изпращането от ответника на отнасящо се до жалбоподателя писмо на неговия адвокат, заедно с искане за обезщетение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна. 2. Г-н Marcuccio понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски. 3. Осъжда г-н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба сумата от 2 000 евро.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/18 Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2013 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof te 's-Hertogenbosch — Нидерландия) — производство, образувано по молба на X (Дело C-437/12) (1) (Вътрешно данъчно облагане - Член 110 ДФЕС - Такса за регистрация - Подобни местни стоки - Неутралитет на таксата за внесени употребявани моторни превозни средства и за намиращи се вече на националния пазар подобни превозни средства) 2014/C 52/29 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Gerechtshof te 's-Hertogenbosch Страни в главното производство X Предмет Преюдициално запитване — Gerechtshof te 's-Hertogenbosch — Нидерландия — Тълкуване на член 110 ДФЕС — Вътрешно данъчно облагане — Национална правна уредба, която предвижда данък, с който се облага регистрацията на моторно превозно средство при първото му пускане в движение на националната пътна мрежа — Размер на данъка, който от 2010 г. зависи от отделеното количество въглероден двуокис — Моторно превозно средство, пуснато в движение през 2006 г. в чужбина и регистрирано през 2010 г. на национална територия Диспозитив 1. С оглед прилагането на член 110 ДФЕС подобните национални стоки, сравними с употребявано превозно средство като това в главното производство, чието първоначално пускане в употреба е преди 1 февруари 2008 г. и което е било внесено и регистрирано в Нидерландия през 2010 г., са превозните средства, които се намират на нидерландския пазар и имат най-близки характеристики до тези на споменатото процесно превозно средство. 2. Член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска такса като таксата за леките автомобили и мотоциклетите („belasting personenauto’s en motorrijwielen“) в сила през 2010 г., ако и доколкото размерът на тази такса, налаган за внесени употребявани превозни средства при първата им регистрация в Нидерландия, надвишава най-ниския ѝ остатъчен размер, включен в стойността на подобни употребявани превозни средства, вече регистрирани в същата държава членка. (1) ОВ C 399, 22.12.2012 г.
bg	caselaw	EU	8.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/23 Преюдициално запитване, отправено от Raad van State на 17 септември 2007 г. — Exportslachterij J. Gosschalk & Zoon BV/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit (Дело C-430/07) (2007/C 297/38) Език на производството: нидерландски Препращаща юрисдикция Raad van State Страни в главното производство Ищец: Exportslachterij J. Gosschalk & Zoon BV Ответници: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit Преюдициални въпроси 1) Представляват ли тестове по смисъла на член 2, първи параграф от Регламент (ЕО) No 2777/2000 на Комисията от 18 декември 2000 г. относно приемане на извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо (1) проведените тестове за СЕГ (спонгиформна енцефалопатия по говедата), които след 1 януари 2001 г. са задължителни по смисъла на Правилника за износа на прясно месо и месни изделия от 1985 г. (Stcrt. 2001, No 218), приет с оглед на прилагането на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО относно откриването на спонгиформната енцефалопатия при говедата и телетата и за изменение на Решение 98/272/ЕО относно епидемиологичния контрол на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (2)? 2) При положителен отговор, трябва ли член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 2777/2000 да се разглежда като интервенция за регулиране на пазара на говеждо и телешко месо (подпомагане на пазара) по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) No 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика (3) или като специална ветеринарна мярка по смисъла на буква г) от разпоредбата, или и като двете? 3) В случай, че става въпрос и за подпомагане на пазара, това означава ли предвид Решението на Съда от 30 септември 2003 г. по дело С-239/01 (4), че проведените тестове трябва да се финансират изключително от Общността и поради това член 2, параграф 2 от Регламент No 2777/2000, доколкото в него се предвижда, че Общността поема само част от разходите за тестовете за СЕГ, е недействителен, тъй като противоречи на Регламент (ЕО) No 1254/1999 (5)? 4) В случай, че член 2, параграф 2 от Регламент No 2777/2000 е действителен, представлява ли пречка този регламент за държавите-членки да прехвърлят разходите за провеждането на тестовете за СЕГ в тежест на участниците на пазара? 5) Следва ли член 5, параграф 4, последно изречение от Директива 85/73/ЕИО относно финансирането на здравните инспекции и контрол на прясно месо и птиче месо (6) по смисъла на Директива 89/662/ЕИО (7), Директива 90/425/ЕИО (8), Директива 90/675/ЕИО (9) и Директива 91/496/ЕИО (10), да се тълкува в смисъл, че тази директива не представлява пречка за прехвърлянето от държавата-членка на разходите за проведените тестове? При положителен отговор, на какви изисквания трябва да отговаря събирането на такси за проведените тестове за СЕГ? (1) Регламент на Комисията от 18 декември 2000 г., ОВ L 321, стр. 47. (2) Решение на Комисията от 29 ноември 2000 г., ОВ L 305, стр. 35. (3) Регламент на Съвета от 17 май 1999 г., ОВ L 160, стр. 103. (4) Германия/Комисия, Recueil, стр. I–10333. (5) Регламент (ЕО) No 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, ОВ L 160, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80. (6) Директива 85/73/ЕИО на Съвета от 29 януари 1985 г. относно финансирането на здравните инспекции и контрол на прясно месо и птиче месо, ОВ L 32, стр. 14. (7) Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (ОВ L 395, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 202). (8) Директива 90/425/EEC на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (ОВ L 224, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 53). (9) Директива 90/675/ЕИО на Съвета от 10 декември 1990 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на продуктите, внесени в Общността от трети страни (ОВ L 373, стр. 1). (10) Директива 91/496/EИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (ОВ L 268, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 151).
bg	caselaw	EU	6.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/5 Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien (Австрия) на 10 март 2009 г. — Ingrid Schmelz/Finanzamt Waldviertel (Дело C-97/09) 2009/C 129/08 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien Страни в главното производство Ищец: Ingrid Schmelz Ответник: Finanzamt Waldviertel Преюдициални въпроси 1) Нарушават ли формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“ в член 24, параграф 3 и в член 28и от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година (1) относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1, наричана по-нататък Шеста директива), в редакцията на точка 21 от Директива 92/111/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година (2) за изменение на Директива 77/388/ЕИО и за въвеждане на мерки за опростяване във връзка с данъка върху добавената стойност, както и правната уредба, с което тази разпоредба се транспонира в националното право, Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-нататък: ЕИО) и по-конкретно забраната за дискриминация (член 12 ЕИО), свободата на установяване (член 43 и следв. ЕИО), свободното предоставяне на услуги (член 49 и следв. ЕИО) или други основни права съгласно общностното право (принципа за равно третиране съгласно общностното право), доколкото разпоредбата има за последица това, че граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната страна, са изключени от освобождаването от данък съгласно член 24, параграф 2 от Шеста директива (специален режим за малките предприятия), докато граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната страна, могат да изискват такова освобождаване от данък, когато съответната държава-членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с директивата? 2) Нарушават ли формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година (3) относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък: Директивата относно системата на данъка върху добавената стойност), както и правната уредба, с която тази разпоредба се транспонира в националното право, Договора за създаване на Европейската общност (по-нататък наричан: ЕИО) и по-конкретно забраната за дискриминация (член 12 ЕИО), свободата на установяване (член 43 и следв. ЕИО), свободното предоставяне на услуги (член 49 и следв. ЕИО) или други основни права съгласно общностното право (принципа за равно третиране съгласно общностното право), доколкото разпоредбата има за последица това, че граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната страна, са изключени от освобождаването от данък съгласно член 282 и следв. от Директивата относно системата на данъка върху добавената стойност (специален режим за малките предприятия), докато граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната страна, могат да изискват такова освобождаване от данък, когато съответната държава-членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с директивата? 3) При утвърдителен отговор на въпрос 1: Невалидна ли е по смисъла на член 234, буква б) ЕИО формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“, която се съдържа в член 24, параграф 3 и в член 28и от Шеста директива? 4) При утвърдителен отговор на въпрос 2: Невалидна ли е по смисъла на член 234, буква б) ЕИО формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата относно системата на данъка върху добавената стойност? 5) При утвърдителен отговор на въпрос 3: Трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на приложение XV към Договора между Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия, Кралство Швеция относно присъединяването към Европейския съюз на Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (Договор за присъединяването към ЕС), IX — Данъчно облагане, точка 2, буква б) и съответно на член 24 от Шеста директива (4) да се разбира годишния оборот, реализиран за една година в съответната държава-членка, за която се иска де бъде приложена правната уредба за малките предприятия или годишния оборот на предприятието, реализиран за една година на територията на цялата Общност? 6) При утвърдителен отговор на въпрос 4: Трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на член 287 от Директивата относно системата на данъка върху добавената стойност да се разбира годишния оборот, реализиран за една година в съответната държава-членка, за която се иска да бъде приложена правната уредба за малките предприятия или годишния оборот на предприятието, реализиран за една година на територията на цялата Общност? (1) ОВ L 145, стр. 1 (2) ОВ L 384, стр. 47 (3) ОВ L 347, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 (4) ОВ 1994 C 241, стp. 335.
bg	caselaw	EU	19.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 475/3 Решение на Съда (четвърти състав) от 20 октомври 2016 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht München — Германия) — Josef Plöckl/Finanzamt Schrobenhausen (Дело C-24/15) (1) ((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Шеста директива - Член 28в, А, букви а) и г) - Прехвърляне на имущество в рамките на Европейския съюз - Право на освобождаване - Неизпълнение на задължение за предоставяне на идентификационен номер по ДДС, издаден от държавата членка по местоназначение - Липса на конкретни доказателства за наличие на данъчна измама - Отказ за предоставяне на освобождаване - Допустимост)) (2016/C 475/04) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht München Страни в главното производство Жалбоподател: Josef Plöckl Ответник: Finanzamt Schrobenhausen Диспозитив Член 22, параграф 8 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2005/92/ЕО на Съвета от 12 декември 2005 г., в редакцията му, която следва от член 28з и член 28в, А, буква а), първа алинея и буква г) от посочената директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държавата членка по произход да отказва освобождаване на вътреобщностно прехвърляне от данък върху добавената стойност, поради това че данъчнозадълженото лице не е съобщило идентификационен номер по този данък, издаден от държавата членка по местоназначение, когато няма конкретни доказателства, че е налице измама, стоката е била прехвърлена в друга държава членка и са изпълнени останалите условия за освобождаване от данък. (1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/59 Жалба, подадена на 26 април 2013 г. — ZZ/Комисия (Дело F-38/13) 2013/C 207/101 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: S. Orlandi, J.-N. Louis и D. Abreu Caldas, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяната на решението, с което бонусът към пенсионните права, придобити преди постъпването на служба, е изчислен съгласно новите Общи разпоредби за изпълнение (ОРИ) Искания на жалбоподателя — член 9 от Общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника да бъде обявен за незаконосъобразен; — да се отмени решението от 18 юни 2012 г., с което бонусът към пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди постъпването му на служба, е изчислен съгласно Общите разпоредби от 3 март 2011 г. за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника при прехвърлянето на тези права към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз; — Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	5.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 326/6 Жалба, подадена на 25 септември 2015 г. от Roland SE срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 16 юли 2015 г. по дело T-631/14, Roland SE/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (Дело C-515/15 P) (2016/C 326/10) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Roland SE (представител: C. Onken, Rechtsanwältin) Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост Christian Louboutin С определение от 14 април 2016 г. Съдът (девети състав) отхвърли жалбата.
bg	caselaw	EU	23.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 140/42 Иск, предявен на 4 май 2007 г. — Euro-Information/СХВП (CYBERBOURSE) (Дело T-155/07) (2007/C 140/68) Език, на който е изготвен искът: френски Страни Ищец: Européenne de traitement de l'Information (Euro-Information) (Страсбург, Франция) (представители: P. Greffe и J. Schouman, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) Искания на ищеца — отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 28 февруари 2007 г. нотифицирано на 8 март 2007 г., дело R 1046/2006-1, за това, че отказва регистрация по неговата заявка за марка на Общността CYBERBOURSE No 4 114 682 за част от стоки и услуги, предявени в класове 9, 36 и 38; — регистрация на заявката за марка на Общността CYBERBOURSE No 4 114 682 за всички предявени стоки и услуги. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „CYBERBOURSE“ за стоки и услуги от класове 9, 36 и 38 (заявка No 4 114 682) Решение на проверителя: Отказ за регистрация Решение на апелативния състав: Отхвърляне на иска Изложени правни основания: Ищецът твърди че, противно на това, което апелативният състав на СХВП е установил в оспорваното решение, неговата марка би била самостоятелна и би имала достатъчно отличителен характер, изискван от Регламент No 40/94 (1) на Съвета по отношение на претендираните стоки и услуги. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година за марката на Общността (OВ 1994, L 11, стр. 1).
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/54 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 13 декември 2007 г. — Basili/Комисия (Дело F-108/06) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Оценяване - Доклад за развитие на кариерата - Период на оценяване за 2004 г. - Жалба за отмяна - Представители на персонала - Становище на ad hoc група) (2008/C 22/103) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Tamara Diomede Basili (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално T. Bontinck и J. Feld, avocats, впоследствие T. Bontinck, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: D. Martin и H. Kraemer) Предмет Отмяна на доклада за развитие на кариерата, за който жалбоподателят е уведомен на 10 ноември 2005 г., доколкото с него не се взима предвид становището на „ad hoc група за оценка и предложения за повишаване в длъжност на представителите на персонала“. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Всяко страна понася направените от нея разноски. (1) ОВ C 261, 28.10.2006 г., стр. 37.
bg	caselaw	EU	15.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/23 Иск, предявен на 19 април 2013 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия (Дело C-211/13) 2013/C 171/45 Език на производството: немски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и W. Roels, Bevollmächtigte) Ответник: Федерална република Германия Искания на ищеца Ищецът иска от Съда да постанови, че — Федерална република Германия е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС, като е приела и оставила в сила разпоредби, съгласно които при налагането на данъци върху наследствата и даренията по отношение на намиращ се в Германия недвижим имот се предоставят по-малки облекчения, когато дарителят или наследодателят и приобретателят към момента на наследяването или дарението са пребивавали на територията на друга държава членка, докато облекченията са значително по-големи, когато поне едно от двете лица към този момент е пребивавало в Германия, — да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В германското право облагането на наследствата и даренията е смекчено чрез сравнително големи данъчни облекчения, особено в случаите на наследяване и дарения между съпрузи, между родители и деца, както и между някои роднини. Тези големи данъчни облекчения се прилагат обаче, когато Германия упражнява неограничено данъчните си правомощия, докато при ограничените данъчни правомощия важи общо по-малко данъчно облекчение. Съгласно критериите, които Съдът е изложил в Решение по дело Mattner (1), тази уредба не е в съответствие с член 63 ДФЕС. (1) Решение от 22 април 2010 г. по дело Mattner, C-510/08, Сборник, стр. I-3553.
bg	caselaw	EU	25.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 199/11 Решение на Съда (трети състав) от 5 юли 2007 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria di secondo grado di Trento — Италия) — Fendt Italiana Srl/Agenzia Dogane Ufficio Dogane di Trento (Съединени дела C-145/06 и C-146/06) (1) (Директива 2003/96/ЕО - Правна рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия - Приложно поле на директивата - Минерални масла - Смазочни масла, предназначени за употреба, различна от тази на моторно гориво или на гориво за отопление. - Изключване - Отмяна на Директива 92/81/ЕИО - Национален режим на данъчно облагане) (2007/C 199/17) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Commissione tributaria di secondo grado di Trento Страни в главното производство Ищец: Fendt Italiana Srl Ответник: Agenzia Dogane Ufficio Dogane di Trento Предмет Преюдициално запитване — Commissione tributaria di secondo grado di Trento — Тълкуване на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия (ОВ L 283, стр. 51) — Съвместимост на национален закон, който предвижда данъчно облагане на смазочни масла, предназначени за употреба, различна от тази на моторно гориво или на гориво за отопление Диспозитив Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия, изменена с Директива 2004/75/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година трябва да се тълкува в смисъл, че не се противопоставя на национално законодателство като въпросното по главното производство, което предвижда събирането на данък върху смазочните масла, когато те са предназначени, пуснати в продажба или използвани по начин различен от този на моторно гориво или на гориво за отопление. (1) ОВ C 143, 17.6.2006 г.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/26 Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 9 февруари 2017 г. — IR/JQ (Дело C-68/17) (2017/C 144/34) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesarbeitsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: IR Ответник: JQ Преюдициални въпроси 1) Трябва ли Директива 2000/78/ЕО (1) на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че що се отнася до насоченото към служители на ръководна длъжност изискване за добросъвестно и лоялно поведение, църквата може да вземе обвързващо за организация като ответника в настоящото дело решение да се прави разлика между служителите, които принадлежат към църквата, и такива, които принадлежат към друга, или не принадлежат към никоя църква? 2) При отрицателен отговор на първия въпрос a) Трябва ли разпоредба от националното право като разпоредбата на член 9, параграф 2 от Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz (Общ закон за равното третиране), според която такава разлика в третирането, основаваща се на религиозната принадлежност на работника или служителя, е оправдана в съответствие с разбирането на Църквата за собствената ѝ идентичност, да се остави без приложение? б) Какви условия се прилагат съгласно член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78/ЕО по отношение на насочено към работниците и служителите на дадена църква или на една от посочените в Директивата други организации изискване за добросъвестно и лоялно поведение съобразно характера на организацията? (1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
bg	caselaw	EU	18.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 49/25 Жалба, подадена на 24 ноември 2011 г. от A срещу решението, постановено на 14 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-12/09 — A/Комисия (Дело T-595/11 P) 2012/C 49/46 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: A (Port-Vendres, Франция) (представители: B. Cambier, A. Paternostre и L. Levi, avocats) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — Да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 14 септември 2011 г. по дело F-12/09, — вследствие на това да уважи исканията му в първоинстанционното производство и поради това, — да отмени решенията, с които Европейската комисия отказва да изплати на жалбоподателя обезщетенията, дължими на основание член 73 от Правилника, и да осъди Европейската комисия незабавно да му изплати тези обезщетения, както и допълнително обезщетение по смисъла на общото право за разликата между размера на действително претърпените вреди и обезщетената част от тях на основание член 73 от Правилника, — да осъди Комисията да изплати на жалбоподателя лихви за забава, считано от месец декември 2004 г., дата, към която трябвало да бъдат признати професионалният произход на заболяването, размерът на претърпените вреди и стабилизираният характер на здравословното му състояние, — да осъди Европейската комисия да изплати на жалбоподателя всяка подходяща според Общия съд сума за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя в резултат на множеството грешки и нарушения, допуснати от службите на Европейската комисия във връзка със засягащите го медицински процедури, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски в двете съдебни производства. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на правото на спазване на разумен срок, на принципа на полагане на грижа и на принципа на оправданите правни очаквания, както и от изопачаване на преписката. 2. Второто правно основание е изведено от нарушение на правото на пълно обезщетяване на претърпените вреди. 3. Третото правно основание е изведено от една страна от нарушение на членове 73 и 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на принципите на добра администрация, на процесуална икономия, на забрана за прилагане с обратна сила, на йерархия на нормите и на понятието за консолидиране, и от друга страна — от изопачаване на фактите и на доводите на жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	20.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 372/13 Решение на Общия съд от 9 септември 2014 г. — MasterCard и др./Комисия (Дело T-516/11) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи, изготвени в рамките на проучване относно разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане - Документи, изхождащи от трето лице - Отказан достъп - Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решения - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице)) 2014/C 372/17 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: MasterCard, Inc. (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати), MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) и MasterCard Europe (Ватерло, Белгия) (представители: първоначално B. Amory, V. Brophy и S. McInnes, впоследствие B. Amory и V. Brophy, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и V. Bottka) Предмет Отмяна на отказа на Комисията от 12 юли 2011 г. да предостави на жалбоподателите достъп до някои документи, изготвени от трето лице в рамките на проучване относно разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане Диспозитив 1) Отменя отказа на Европейската комисия от 12 юли 2011 г. да предостави на MasterCard, Inc., MasterCard International, Inc. и MasterCard Europe достъп до някои документи, изготвени от трето лице в рамките на проучване относно разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане, доколкото този отказ касае документите, свързани с: — разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане (първоначален доклад от 2 юни 2009 г.), — разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане — част 1 от методологичния доклад от 28 септември 2009 г. [ревизиран вариант, съдържащ коментари на заинтересованите страни и на Генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията], — резултатите от задълбочените обсъждания във връзка с платежните разходи: анализите на задълбочените обсъждания, проведени в Унгария, Нидерландия и Обединеното кралство на 15 януари 2010 г. (вариант, представен на 9 март 2010 г.), — проект за електронен въпросник от 8 март 2010 г., — резултатите и заключенията от теста за осъществимост в Интернет: проектодоклад от 24 май 2010 г. 2) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 347, 26.11.2011 г.
bg	caselaw	EU	16.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 89/35 Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. — NICO/Съвет (Дело T-24/15) (2015/C 089/42) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Naftiran Intertrade Co. (NICO) Sàrl (Пули, Швейцария) (представители: J. Grayston, Solicitor, P. Gjørtler, G. Pandey и D. Rovetta, lawyers) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение 2014/776/ОВППС на Съвета от 7 ноември 2014 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (1), и Регламент за изпълнение (ЕС) No 1202/2014 на Съвета от 7 ноември 2012 година за изпълнение на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (2), доколкото тези актове включват жалбоподателя в категорията лица и образувания, спрямо които са наложени ограничителни мерки; — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в настоящото производство. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага пет правни основания: нарушаване на правото на изслушване, недостатъчно излагане на мотиви, нарушаване на правото на защита, явна грешка в преценката и нарушаване на основното право на собственост. Жалбоподателят твърди, че Съветът не го изслушал и че липсват данни в обратния смисъл, които биха могли да го оправдаят, по-специално във връзка с налагането на мерки, засягащи настоящите му договорни ангажименти. По-нататък, Съветът не е изложил мотиви в достатъчна степен. Чрез тези пропуски Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя, включително правото на ефективна съдебна защита. Противно на твърдението на Съвета, жалбоподателят не е дъщерно дружество на NICO Ltd, както го определя Съветът, тъй като това дружество вече не съществува в Джърси, нито в Иран; и във всички случаи Съветът не е доказал, че дори той да е дъщерно дружество, това би донесло икономически ползи за иранската държава в противоречие с преследваните с обжалваните мерки цели. Най-сетне, налагайки мерки, засягащи правото на собственост и настоящите договорни ангажименти, управлявани от жалбоподателя, Съветът е нарушил основното право на собственост, като не е взел мерки, чиято пропорционалност не може да бъде потвърдена със сигурност. (1) ОВ L 325, стр. 19. (2) ОВ L 325, стр. 3.
bg	caselaw	EU	3.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/14 Решение на Съда (седми състав) от 6 май 2010 г. — Европейска комисия/Република Полша (Дело C-311/09) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - ДДС - Международен превоз на лица - Еднократно облагане с данък на превозвачите, имащи постоянно пребиваване извън националната територия) 2010/C 179/22 Език на производството: полски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и K. Herrmann) Ответник: Република Полша (представители: M. Dowgielewicz и M. Szpunar) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 73, 168 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Международен превоз на лица по шосе — Национална правна уредба, съгласно която се изисква превозвачите с постоянно пребиваване в чужбина да заплащат ДДС по система на еднократно платими суми, основаваща се единствено на броя на превозваните на националната територия лица и не се позволява приспадане на наложения на предходния етап данък Диспозитив 1. Като е наложила заплащане на данък върху добавената стойност по начина, предвиден в глава 13, параграф 35, точки 1, 3, 4 и 5 от Наредбата на министъра на финансите от 27 април 2004 г. за прилагането на някои разпоредби от Закона за данъчното облагане на стоките и услугите, Република Полша не е изпълнила задълженията си по членове 73, 168 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. 2. Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 256, 24.10.2009 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/34 Решение на Общия съд от 16 декември 2015 г. — Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия (Дело T-40/11) (1) ((Конкуренция - Картели - Европейски пазар на въздушен превоз на товари - Споразумения и съгласувани практики относно редица компоненти на цените на услугите по въздушен превоз на товари (въвеждане на допълнителни такси за гориво и допълнителни такси за безопасност, неплащане на комисиони върху допълнителните такси) - Член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт - Задължение за мотивиране)) (2016/C 048/38) Език на производството:английски Страни Жалбоподатели: Latam Airlines Group SA, по-рано Lan Airlines SA (Сантяго, Чили) и Lan Cargo SA (Сантяго) (представители: B. Hartnett, barrister, и O. Geiss, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Noë, N. von Lingen и Г. Колева, впоследствие Г. Колева и A. Dawes, подпомагани от G. Peretz, barrister) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: F. Florindo Gijón и M. Simm) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта му относно жалбоподателите и при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на наложената на последните глоба Диспозитив 1) Отменя Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта относно Latam Airlines Group SA, по-рано Lan Airlines SA, и Lan Cargo SA. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на Latam Airlines Group и Lan Cargo. 3) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/24 Решение на Съда (шести състав) от 14 септември 2016 г. — Trafilerie Meridionali SpA/Европейска комисия (Дело C-519/15 P) (1) ((Обжалване - Конкуренция - Картели - Европейски пазар на стоманата за предварително напрягане - Глоби - Изчисляване на размера на глобите - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Точка 35 - Правомощие за пълен съдебен контрол - Задължение за мотивиране - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 - Право на ефективни правни средства за защита в разумен срок)) (2016/C 419/31) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Trafilerie Meridionali SpA (представители: P. Ferrari и G. Lamicela, avvocati) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: V. Bottka, G. Conte и P. Rossi) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Trafilerie Meridionali SpA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 406, 7.12.2015 г.
bg	caselaw	EU	14.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/46 Жалба, подадена на 21 май 2010 г. от Y срещу решение, постановено на 7 октомври 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-29/08, Y/Комисия (Дело T-493/09 P) () 2010/C 221/77 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Y (Брюксел, Белгия) (представител: J. Van Rossum, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Съда на публичната служба, постановено на 7 октомври 2009 г. (дело F-29/08, Y/Комисия) за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя, — да се отмени решението от 24 май 2007 г. за уволнение на жалбоподателя, — да се осъди Комисията да му заплати възнаграждението, което той щеше да продължава да получава, ако неговият договор не беше прекратен преждевременно, както и всички надбавки, за които може да претендира, — да се осъди Комисията да му заплати 500 000 EUR като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение на Съда на публичната служба (СПС) от 7 октомври 2009 г., постановено по дело Y/Комисия, F-29/08 за отхвърляне на жалбата, с която жалбоподателят иска, от една страна, отмяна на решението на Комисията относно уволнението на жалбоподателя и, от друга страна, обезщетение. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че СПС допуска грешки при прилагане на правото: — като приема, че Комисията не е имала задължение да се консултира с комитета по атестиране, докато Решение на Комисията от 7 април 2004 г. за приемане на общите разпоредби за изпълнение относно процедурите, уреждащи наемането на работа и заетостта на договорно наетите служители налагало такова консултиране, — като приема, че жалбоподателят е бил уволнен законосъобразно, при положение, че той не е могъл да изложи забележките си по становището на комитета по атестиране, което не му е било съобщено, — като постановява, че несъобщаването на становището на комитета по атестиране на жалбоподателя не нарушавало правото му на защита, — като приема, че решението за уволнение не се основава на становището на комитет по атестиране, въпреки че това становище било изрично посочено в мотивите на решението за уволнение, — като счита, че институцията се основава единствено на твърденията за нарушение и на фактическите обстоятелства, посочени в оценката от срока на изпитване на жалбоподателя, докато от текста на това решение било видно, че то се основава на аспекти във връзка с твърдения за пасивна корупция, — като счита, че решението за уволнение е надлежно обосновано, докато то се основавало на направени твърдения за нарушение и на настъпили фактически обстоятелства преди постъпването на служба на жалбоподателя като договорно нает служител, и — като приема, че решението за уволнение не е дисциплинарно наказание, при положение, че неизпълнението, в което е упрекван жалбоподателя, довежда до откриване на дисциплинарно производство, което обхваща същите фактически обстоятелства и същото поведение, върху които се основава решението за уволнение.
bg	caselaw	EU	3.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/17 Решение на Общия съд от 20 октомври 2011 г. — COR Sitzmöbel Helmut Lübke/СХВП — El Corte Inglés (COR) (Дело T-214/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Искане за разширяване на обхвата на територията на защита на международна регистрация - Словна марка „COR“ - По-ранна словна марка на Общността „CADENACOR“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б), от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем, член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) - Сходство на знаците - Сходство на стоките) 2011/C 355/28 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: COR Sitzmöbel Helmut Lübke GmbH & Co. KG (Rheda-Wiedenbrück, Германия) (представители: Y.-G. von Amsberg и A.-S. Loesenbeck, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: A. Folliard-Monguiral и G. Schneider) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представители: J.L. Rivas Zurdo, M. E. López Camba и E. Seijo Veiguela, avocats) Предмет Искане за отмяна на решението на втори апелативен състав на СХВП от 4 март 2009 г. (преписка R 376/2008-2), относно производство по възражение между El Corte Inglés, SA и Cor Sitzmöbel Helmut Lübke GmbH & Co. KG Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда COR Sitzmöbel Helmut Lübke GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 180, 1.8.2009 г.
bg	caselaw	EU	27.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/31 Решение на Първоинстанционния съд от 19 януари 2010 г. — De Fays/Комисия (Дело T-355/08) (1) (Обжалване - Насрещна жалба - Публична служба - Длъжностни лица - Отпуски - Отпуск по болест - Неразрешено отсъствие, установено след медицински преглед - Приспадане от годишния отпуск - Загуба на право на заплата) 2010/C 51/60 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Chantal De Fays (Bereldange, Люксембург) (представители: F. Moyse и A. Salerno, avocats) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: D. Martin и K. Herrmann) Предмет Жалба за отмяна на Решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 17 юни 2008 г. по дело De Fays/Комисия (F-97/07, все още непубликувано в Сборника) Диспозитив 1. Отхвърля главната жалба и насрещната жалба. 2. Chantal De Fays понася съдебните разноски, свързани с производството по главната жалба. 3. Европейската комисия понася съдебните разноски, свързани с производството по насрещната жалба. (1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.
bg	caselaw	EU	22.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 178/16 Жалба, подадена на 7 май 2013 г. — Италия/Комисия (Дело T-255/13) 2013/C 178/27 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Италианска република (представители: M. Salvatorelli, avvocato dello Stato и G. Palmieri) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени Решение C (2013) 981 на Комисията от 26 февруари 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, в която се отнася до фиксираните финансови корекции, направени във връзка с разследвания AC/2005/44, XC/2007/0107 и XC/2007/030 (фиксирана финансова корекция в областта на кръстосаното спазване за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. на стойност от 8 095 235,86 EUR), разследвания FV/2007/315 и FV/2007/355 (фиксирана финансова корекция за преработването на цитрусови плодове за финансови 2005, 2006 и 2007 години на стойност от 17 913 976,32 EUR) и разследвания FA/2008/64, FA/2008/103, FA/2009/064 и FA/2009/104 (фиксирана финансова корекция в областта на критериите за акредитация за финансови 2007, 2008 и 2009 години на стойност от 6 354 112,39 EUR). — да осъди Комисията на Европейския съюз да заплати съдебните разноски по делото. Правни основания и основни доводи Твърди се, че решението е незаконосъобразно по няколко причини: 1. Комисията е направила финансова корекция поради липсата на транспониране или неправилно транспониране на директиви, макар че в тези случаи евентуално може да се започне само производство за установяване на неизпълнение на задължения. 2. Комисията е пренебрегнала без причина действията на италианските власти, като не е взела предвид (а) необходимостта от прилагане на последователен подход към система, която се характеризира с голяма степен на сложност, (б) значението на факта, че законодателството на ЕС препраща към възможностите, които да възприеме всяка държава членка и (в) относителната несигурност относно тълкуването на общностната правна уредба, което е довело до нарушаване на принципите на правна сигурност, на законност, на пропорционалност, на добросъвестност и на защита на оправданите правни очаквания. 3. Комисията е пренебрегнала напълно обективното наличие на различия между контролните механизми, използвани от разплащателните агенции. 4. Комисията е приложила висока корективна ставка от 10 %, която се прилага само при липсата на проверки или при спорадични проверки. 5. Комисията е нарушила принципа за излагане на мотиви. 6. Специфичните оплаквания, които Комисията прави в това решение, също се оспорват като се прави подробно фактическо разследване на разгледаните от Комисията документи. 7. Що се отнася до фиксираните корекции за преработването на цитрусови плодове за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., решението е незаконосъобразно и се обжалва, тъй като в него се приема, че отговорността за причинените в сектора вреди се дължи на липсата на адекватен контрол от страна на държавата членка. По-специално Комисията не била отчела факта, че италианската държава не може да бъде упрекната в пълно или частично бездействие, тъй като отговорността за измамната дейност се носи от длъжностните лица, които е трябвало да проверят, упражнявайки възложения им контрол, законосъобразността на действията и правото на вноските; следователно проверките не са могли да се извършат по никакъв друг начин, така че да се избегне измамата до разкриването на горепосоченото поведение с наказателен характер. 8. Що се отнася до фиксираните корекции в областта на критериите за акредитация (ARBEA) за финансовите 2006, 2007 и 2008 години, които се били направени поради твърдяната липса на организация от страна на италианската държава, те се оспорват, тъй като в случая е била приложена правна уредба, която все още не е била в сила към момента на настъпване на фактите, и тъй като е бил пренебрегнат фактът, че италианската държава е приела своевременно необходимите корективни мерки.
bg	caselaw	EU	4.4.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/12 Иск, предявен на 15 януари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република (Дело C-20/09) (2009/C 82/23) Език на производството: португалски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и A. Caeiros) Ответник: Португалска република Искания на ищеца — Да се установи, че като е предвидила преференциално данъчно третиране само за издадените от португалската държава облигации по публичен дълг във връзка с предвиденото със Закон No 39-A/2005 узаконяване на положението на данъкоплатците, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за европейското икономическо пространство (ЕИП). — да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи През септември 2005 г. Комисията получава оплакване относно несъвместимостта с общностната правна уредба и със Споразумението за европейското икономическо пространство (ЕИП) на определени разпоредби от „Regime Excepcional de Regularização Tributária de elementos patrimoniais que não se encontrem no território português em 31 de Dezembro de 2004“ (особен режим за узаконяване на положението на данъкоплатците по отношение на определени имуществени обекти, които към 31 декември 2004 г. не се намират на португалска територия), одобрен със Закон No 39-A/2005 от 29 юли 2005 г. От особения режим за узаконяване на положението на данъкоплатците следва, че във връзка с посоченото узаконяване данъкоплатците трябва да заплатят сума, получена при прилагане на ставка от 5 % върху стойността на имуществените обекти, посочени в декларацията за узаконяване на положението на данъкоплатците, и че в случай, че част от или всички тези обекти са издадени от португалската държава облигации, тази ставка се намалява наполовина по отношение на посочените облигации; това намаление се прилага и по отношение на останалите имуществени обекти, чиято стойност е реинвестирана в издадени от португалската държава облигации най-късно към датата на подаване на декларацията за узаконяване на положението на данъкоплатците. Комисията счита, че като взима предвид връщането в страната на имуществените обекти и реинвестирането в издадени от португалската държава облигации, особеният режим за узаконяване на положението на данъкоплатците предвижда предимство, изразяващо се в прилагане на намалена ставка по отношение на имуществените обекти, представляващи издадени от португалската държава облигации, или към реинвестираната в такива облигации стойност на имуществени обекти. На практика това разколебава лицата, които се възползват от този режим, да запазят узаконеното си имущество в инструменти, различни от издадени от португалската държава облигации. Съдът на Европейските общности вече е постановил, че национална данъчна разпоредба, която може да разколебае данъкоплатците да инвестират в други държави-членки, представлява ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 56 ЕО. В настоящия случай, макар да не оспорва, че облигациите за публичен дълг могат да се ползват от по-благоприятно третиране, Комисията счита, че предвиждането на намалена данъчна ставка, която се прилага единствено към узаконените имуществени обекти, представляващи издадени от португалската държава облигации, е дискриминационно ограничение на движението на капитали, забранено от член 56 ЕО, което не може да се обоснове съгласно член 58, параграф 1 ЕО. По съществото си разпоредбите на Споразумението за европейското икономическо пространство са идентични с тези на Договора за ЕО. Поради това обстоятелството, че лицата, които могат да се възползват от особения режим за узаконяване на положението на данъкоплатците, са разколебани да запазят узаконените си имуществени обекти в Норвегия, представлява и ограничение на движението на капитали, забранено от член 40 от Споразумението за ЕИП.
bg	caselaw	EU	22.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 305/13 Преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 8 de Barcelona (Испания), постъпило на 23 май 2016 г. — Schweppes S.A./Exclusivas Ramírez S.L. и др. (Дело C-291/16) (2016/C 305/19) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Mercantil no 8 de Barcelona Страни в главното производство Ищец: Schweppes S.A. Ответници: Exclusivas Ramírez S.L., Red Paralela S.L., Carboniques Montaner S.L., Orangina Schweppes Holding BV и Schweppes International Ltd Преюдициални въпроси 1) Съвместимо ли е с член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (1), член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО (2) и член 15, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2436 (3) притежателят на марка в една или повече държави членки да възпрепятства паралелния внос или предлагането на пазара на продукти с идентична или на практика идентична марка, притежавана от трето лице, с произход от друга държава членка, когато този притежател е допринесъл за цялостния облик на марката, свързващ я с държавата членка, от която произхождат продуктите, чийто внос иска да възпрепятства? 2) Съвместима ли е с член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО и член 15, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2436 продажба на продукт с марка, която се ползва с всеобща известност в ЕС, за която регистрираните притежатели поддържат цялостен облик на територията на ЕИП (Европейското икономическо пространство), създаващ погрешна представа у средния потребител относно търговския произход на продукта? 3) Съвместимо ли е с член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО и член 15, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2436 притежателят на национални търговски марки, идентични или сходни [с регистрираните] в различни държави членки, да се противопостави на вноса в държава членка, за която е притежател на правата върху марката, на продукти, обозначени с идентична или сходна на неговата марка, с произход от държава членка, в която същият не е притежател на права, когато поне в една държава членка, в която е титуляр на марката, търпи — изрично или мълчаливо — вноса на същите продукти? 4) Съвместимо ли е с член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО, член 15, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2436 и член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз притежателят А на правата върху марка Х в дадена държава членка да се противопостави на вноса на продукти, обозначени с тази марка, ако тези продукти са с произход от друга държава членка, в която е регистрирана марка, идентична на Х (Y) от друг притежател B, който я предлага на пазара и: — двамата притежатели А и B подържат тесни търговски и икономически отношения, макар и не стриктно по отношение на съвместното ползване на марката Х; — двамата притежатели А и B поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка; или — двамата притежатели А и B подържат тесни търговски и икономически отношения, макар и не стриктно по отношение на съвместното ползване на марката Х, и освен това поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка? (1) ОВ C 202, 7.6.2016 г. (2) Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25). (3) Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, стр. 1).
bg	caselaw	EU	11.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 261/9 Определение на Съда (шести състав) от 12 юни 2014 г. — Delphi Technologies, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СВХП) (Дело C-448/13 P) (1) ((Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 7, параграф 1, буква б) - Словна марка „INNOVATION FOR THE REAL WORLD“ - Рекламен лозунг - Отказ да се регистрира марката - Липса на отличителен характер)) 2014/C 261/15 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Delphi Technologies, Inc. (представители: C. Albrecht и J Heumann, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СВХП) (представител: J. Crespo Carrillo) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Delphi Technologies, Inc. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 313, 26.10.2013 г.
bg	caselaw	EU	10.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/3 Преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 11 юли 2016 г. — Vion Livestock BV/Staatssecretaris van Economische Zaken (Дело C-383/16) (2016/C 371/03) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция College van Beroep voor het Bedrijfsleven Страни в главното производство Жалбоподател: Vion Livestock BV Ответник: Staatssecretaris van Economische Zaken (Държавен секретар по икономическите въпроси) Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 5, параграф 4 и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1/2005 (1) на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции (наричан по-нататък „Регламент No 1/2005“) във връзка с разпоредбите на приложение II към този регламент относно дневника за пътуването да се тълкуват в смисъл, че съдържат задължение за организатора на пътуването и/или за притежателя на животните в случай на транспортиране на животни до трета страна да водят дневника за пътуването до местоназначението в тази трета страна? 2) Трябва ли членове 5 и 7 от Регламент (ЕС) No 817/2010 (2) на Комисията от 16 септември 2010 година относно определяне на подробни правила по силата на Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета по отношение на изискванията за предоставяне на възстановявания при износ, свързани с хуманно отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт [...] във връзка с член 4 от този регламент да се тълкуват в смисъл, че възстановяванията при износ подлежат на връщане, когато превозвачът в изпълнение на задължението си по силата на точка 7 от приложение II към Регламент No 1/2005 е предал дневника за пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка [от територията на Съюза], вследствие на което не е воден дневник за пътуването до местоназначението в третата страна? 3) Трябва ли членове 5 и 7 от Регламент (ЕС) No 817/2010 във връзка с член 4 от този регламент да се тълкуват в смисъл, че възстановяванията при износ подлежат на връщане, когато превозвачът е предал дневника за пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка [от територията на Съюза], вследствие на което при извършване на необходимите проверки в третата страна съгласно член 3, първа алинея от Регламент No 817/2010 ветеринарният лекар не може да установи дали планът за маршрута (дневникът за пътуването) е задоволителен, тоест спазени ли са разпоредбите на Регламент No 1/2005 (а оттук и да удостовери, че резултатът от тези проверки е задоволителен), и съответно износителят не може да представи доказателства за спазването на разпоредбите на Регламент No 1/2005? (1) ОВ L 3, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 62, стр. 3. (2) ОВ L 245, 2010 г., стр. 16.
bg	caselaw	EU	13.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 108/31 Жалба, подадена на 7 февруари 2013 г. — Red Bull/СХВП — Sun Mark (BULLDOG) (Дело T-78/13) 2013/C 108/79 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Red Bull GmbH (Fuschl am See, Австрия) (представители: A. Renck и I. Fowler, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Sun Mark Ltd (Middlesex, Обединено кралство) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 16 ноември 2012 г. по преписка R 107/2012-2, и — да осъди ответника и другата страна в производството пред апелативния състав, ако тя встъпи по делото в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав. Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „BULLDOG“ за стоки от класове 32 и 33 — заявка за марка на Общността No 9 215 567. Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национални и международни словни марки „BULL“ и „RED BULL“, регистрирани за стоки от класове 32 и 33. Решение на отдела по споровете: уважава възражението. Решение на апелативния състав: отменя обжалваното решение. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	22.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/29 Жалба, подадена на 3 ноември 2014 г. — Alpha Calcit/СХВП — Materis Paints Italia („CALCILITE“) (Дело T-742/14) (2014/C 462/42) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Alpha Calcit Füllstoffgesellschaft mbH (Кьолн, Германия) (представител: F. Hauck, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Materis Paints Italia SpA (Новате Миланезе, Италия) Данни за производството пред СХВП Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Общността „CALCILITE“ — марка на Общността No 5 0 74 745 Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 4 септември 2014 г. по преписка R 753/2013-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение по отношение на следните стоки: бои, лакове, политури, консерванти против ръжда и препарати за предотвратяване повреждането на дървото, оцветители, байцове, необработени естествени смоли (клас 2); декоративни мазилки (клас 19); — да осъди СХВП да заплати разноските в производството. Изложени основания — Нарушение на член 53, параграф 1, буква а) и на член 8, параграф 1, буква б) oт Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	30.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/7 Определение на Съда от 22 март 2012 г. — Италианска република/Европейска комисия (Дело C-200/11 P) (1) (Обжалване - Член 119 от Процедурния правилник - Държавни помощи - Несъвместимост с общия пазар - Решение на Комисията - Жалба за отмяна - Регламент (ЕО) No 659/1999 - Член 1, буква в) - Изменение на съществуваща помощ - Регламент (ЕО) No 794/2004 - Член 4, параграф 1 - Временния защитен механизъм за корабостроене) 2012/C 194/11 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, P. Gentili, avvocato dello Stato) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и C. Urraca Caviedes) Предмет Жалба срещу решение на Общия съд (осми състав) от 3 февруари 2011 г. по дело Т-3/09 (Италия/Комисия), с което Общият съд отхвърля искането за отмяна на Решение 2010/38/ЕО на Комисията от 21 октомври 2008 година относно държавна помощ C 20/08 (ex N 62/08), която Италия възнамерява да приведе в действие като изменение на схема N 59/04 относно временния защитен механизъм за корабостроене (ОВ L 17, 2010 г., стр. 50) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 204, 9.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	20150731042616992015/C 270/443072015TC27020150817BG01BGINFO_JUDICIAL20150605353621Дело T-307/15: Жалба, подадена на 5 юни 2015 г. — 1&1 Telecom/Комисия ---documentbreak--- C2702015BG3510120150605BG0044351362Жалба, подадена на 5 юни 2015 г. — 1&1 Telecom/Комисия (Дело T-307/15)2015/C 270/44Език на производството: английски Страни Жалбоподател: 1&1 Telecom GmbH (Монтабаур, Германия) (представители: J. Murach, J. Schmidt и R. Klotz, lawyers, и P. Alexiadis, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение на Европейската комисия C(2014) 4443, прието на 2 юли 2014 г. по дело COMP/M.7018 — Telefónica Deutschland/E-Plus (наричано по-нататък „Решението“), с което концентрацията между Telefónica Deutschland Holding AG и EPlus Mobilfunk GmbH & Co. KG е обявена за съвместима с общия пазар и с действието на Споразумението за ЕИП, под условието за изпълнение от Telefónica на предвидените в приложенията към Решението задължения, и — да осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателя. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от твърдението, че за да прецени дали концентрацията води до значително възпрепятстване на ефективната конкуренция, Комисията е извършила съществени процесуални нарушения, тъй като не е изложила мотиви, не е положила дължимата грижа и е допуснала явна грешка при прилагането на правната уредба на ЕС относно контрола върху сливанията във връзка с: — липсата на анализ на хоризонталните последици от концентрацията, — непълнотата на мотивите в подкрепа на извода, че може да се остави открит въпросът дали концентрацията води до значително възпрепятстване на ефективната конкуренция на пазара на едро за достъп до мрежата и за генериране на повиквания в Германия, и — непълнотата на мотивите относно изводите за координираните хоризонтални последици на пазара на едро за достъп до мрежата и за генериране на повиквания и на пазара на мобилни далекосъобщителни услуги в Германия. 2. Второто правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е допуснала сериозни грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, като е: — приела предложените от Telefónica окончателни задължения, — направила извода, че с тези окончателни задължения изцяло би било предотвратено значителното възпрепятстване на ефективната конкуренция, и — разрешила концентрацията под условието за изпълнение от Telefónica на окончателните задължения. 3. Третото правно основание е изведено от твърдението, че с приемането на Решението Комисията е злоупотребила с правомощията си, като е взела предвид политически съображения, които не са свързани с конкуренцията, вместо да следва целите на конкуренцията, предвидени в Договорите и в Регламента за сливанията на ЕС ( 1 ). ( 1 ) Регламент (EO) No 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/84 Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 15 септември 2009 г. — Hartwig/Комисия (Дело F-141/06) (1) (Назначаване - Срочно наети служители, назначени като длъжностни лица - Кандидати, вписани в списък с резерви от конкурс, публикуван преди влизането в сила на новия правилник - Класиране в степен съгласно по-неблагоприятните нови правила - Преходни мерки по приложение XIII към Правилника) 2009/C 267/152 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Marc Hartwig (Брюксел, Белгия) (представител: T. Bontinck, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и H. Krämer) Предмет на делото Отмяна на решенията на Комисията и на Парламента с действие от 16.04.2006 г., с които жалбоподателят — срочно нает служител, класиран в степен B7 и успешно издържал външен конкурс PE/34/B, е назначен като длъжностно лице със степен B3, стъпка 2 в приложение на разпоредбите на приложение XIII към Правилника. Диспозитив на определението 1) Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалба F-141/06, Hartwig/Комисия. 2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 20, 27.1.2007 г., стр. 40.
bg	caselaw	EU	24.2.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 42/10 Искане за даване на преюдициално заключение, представено от Giudice di pace di Genova (Italia) на 8 декември 2006 г. — Corporación Dermoestética S.A./To Me Group Advertising Media (Дело C-500/06) (2007/C 42/17) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Giudice di pace di Genova Страни в главното производство Ищец: Corporación Dermoestética S.A. Ответник: To Me Group Advertising Media Преюдициални въпроси 1) Дали чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност е съвместим с национална разпоредба като тази на чл. 4, 5 и 9 bis от L. 175 от 1992 г. и на D.M. 16 септември 1994 г. No 657 и/или с административни практики, които забраняват телевизионна реклама с национално разпространение за медико-хирургични способи на лечение, провеждани в надлежно оправомощени за това частни здравни структури, дори и когато същата реклама е разрешена по телевизионни мрежи с местно разпространение, и които същевременно налагат при разпространението на такива реклами ограничение за разходите в размер на пет процента от декларирания през предходната година доход; 2) Дали чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност е съвместим с национална разпоредба като тази на чл. 4, 5 и 9 bis от L. 175 от 1992 г. и на D.M. No 657/1994 No 657 и/или с административни практики, които забраняват телевизионна реклама с национално разпространение за медико-хирургични способи на лечение, провеждани в надлежно оправомощени за това частни здравни структури, дори и когато посочената реклама е разрешена по телевизионни мрежи за местно разпространение, и които същевременно налагат за този вид разпространение предварително разрешение от страна на всяка отделна община, след като бъде изслушано съответното провинциално професионално сдружение, както и ограничение за разходите в размер на пет процента от декларирания през предходната година; 3) Дали чл. 43 и/или чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност се противопоставят на това разпространението на информативна реклама относно медико-хирургични способи на лечение от естетично естество, провеждани в надлежно оправомощени за това частни здравни структури, да бъде подчинено на друго предварително разрешение от страна на местните административни органи и/или професионални сдружения; 4) Дали Националната федерация на лекарските сдружения (FNOMCEO) /la Federazione nazionale degli ordini dei medici (FNOMCEO)/ и асоциираните лекарски сдружения, като са приели деонтологичен кодекс, който определя ограничения за рекламата на здравните професии, както и тълкувателна практика на действащите разпоредби в областта на медицинската реклама, ограничаваща в значителна степен правото на лекарите да рекламират собствената си дейност — и двете разпоредби явяващи се задължителни за всички лекари — са ограничили конкуренцията отвъд това, което е допустимо от делегиращата национална разпоредба и в нарушение на чл. 81, пар. 1 от Договора за създаване на Европейската общност; 5) Дали във всички случаи възприетата от FNOMCEO тълкувателна практика се намира в противоречие с чл. 3, б. „g“, чл. 4, 98, 10, 81 и евентуално 86 от Договора за създаване на Европейската общност, доколкото такава практика е разрешена от национална разпоредба, която предоставя на компетентните провинциални сдружения проверката на прозрачността и достоверността на рекламните съобщения на лекарите, без да посочва критериите и условията за упражняване на такова правомощие.
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/46 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 15 октомври 2014 г. — Moschonaki/Комисия (Дело F-55/10 RENV) ((Публична служба - Длъжностни лица - Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна на решението му - Назначаване - Вътрешно обявление за свободна длъжност в институцията - Условия за допускане, съдържащи се в обявлението за свободна длъжност - Право на ОН на преценка)) 2014/C 421/63 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Chrysanthe Moschonaki (Брюксел, Белгия) (представител: N. Lhoëst, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и B. Eggers) Предмет Връщане на делото за ново разглеждане след отмяна на постановеното решение — Искане за отмяна на решението, с което се отхвърля кандидатурата на жалбоподателката за длъжността помощник-библиотекар, и за осъждане на Комисията да заплати на жалбоподателката обезщетение за имуществените и неимуществените вреди Диспозитив 1) Отменя решението от 30 септември 2009 г., с което Европейската комисия отхвърля кандидатурата на г-жа Moschonaki за длъжността „[п]омощник-[б]иблиотекар/[д]окументалист“. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати на г-жа Moschonaki сума в размер на 5 000 EUR. 3) Европейската комисия понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на г-жа Moschonaki по дела F-55/10, T-476/11 P и F-55/10 RENV.
bg	caselaw	EU	6.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/27 Жалба, подадена на 18 март 2015 г. — ZZ/Комисия (Дело F-44/15) (2015/C 221/36) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: ZZ (представител: G. Bellotti, avvocatto) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението за назначаване на длъжността началник на отдел C4 („Legal Advice“) на лице, различно от жалбоподателя, който е изпълнявал длъжността началник на този отдел от момента на прекратяване на служебното правоотношение на предишния началник отдел, и който се е кандидатирал в рамките на обявата за свободно работно място за длъжността. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението с референтен номер Ares (2015)43686 от 7 януари 2015 г. за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред на 30 септември 2014 г. (No R/994/14) съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, — да се отмени решението от 30 юни 2014 г., прието от Генералния директор на OLAF в качеството му на орган по назначаването, отнасящо се до назначаването на началник на отдел OLAF.C4 („Legal advice“), — да се обяви, че въз основа на отмяната на горепосочените две решения процедурата за подбор на началник на отдел OLAF.C4 („Legal advice“) е незаконосъобразна, считано от момента на констатирането на незаконосъобразността, — да се осъди Европейската комиcия да заплати обезщетение — ex aequo et bono — за вредата във връзка с пропусната възможност на жалбоподателя, в размер не по-малко от 10 000 EUR, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	26.4.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 107/19 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Napoli — Sezione Lavoro (Италия) на 20 февруари 2008 г. — Raffaello Visciano/I.N.P.S. (Дело C-69/08) (2008/C 107/30) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Tribunale di Napoli — Sezione Lavoro Страни в главното производство Ищец: Raffaello Visciano Ответник: I.N.P.S.. Преюдициални въпроси 1) Дали член 3 и член 4 от Директива 80/987 (1) от 20 октомври 1980 година в частта, уреждаща изплащането на дължимите вземания за възнаграждения на работници или служители, позволяват такива вземания — когато те бъдат предявени срещу гарантиращата институция — да бъдат лишени от първоначалното им естество на вземания за възнаграждения и да бъдат прекласифицирани като вземания по линия на социалното осигуряване просто защото изплащането им е било поверено от държавата-членка на социално-осигурителна институция, и следователно позволяват терминът „заплащане“ да се замени в националното право с термина „социално-осигурително обезщетение“? 2) Дали с оглед социалната цел на директивата е достатъчно, че националното законодателство използва първоначалното вземане за възнаграждение на работника или служителя просто като база за сравнение, по отношение на която да се определя per relationem престацията, подлежаща на гарантиране посредством намесата на гарантиращата институция, или се изисква вземането на работника или служителя за възнаграждение срещу неплатежоспособния работодател да бъде защитено посредством намесата на гарантиращата институция, като се осигури, че неговият обхват, гаранции и срокове, както и процедурите за упражняването му, са същите като тези, които са налице за всяко друго вземане по трудово правоотношение в същата правна система? 3) Дали извежданите от общностното законодателство принципи, и по-специално принципите за еквивалентност и ефективност, позволяват към дължимите вземания за възнаграждения на работници или служители да се прилага — за определения в съответствие с член 4 от Директива 80/987 период — давностен режим, който е по-малко благоприятен в сравнение с прилагания към вземания от подобно естество? (1) ОВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197.
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/55 Иск, предявен на 8 ноември 2012 г. — Planet/Комисия (Дело T-489/12) 2013/C 26/111 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion (Атина, Гърция) (представител: адв. V. Christianos) Ответник: Европейска комисия Искания на ищеца Ищецът иска от Общия съд: — да обяви, че като е отхвърлила разходите за персонал за ръководителите на ищеца, Европейската комисия е нарушила договорите ONTOGOV, FIT и RACWeb, и че освен това разходите за персонал за ръководителите на ищеца, подчинени на Комисията по споменатите договори, в общ размер на 547 653,42 EUR, са допустими и не трябва да бъдат възстановявани от ищеца на Комисията; и — да осъди Комисията за заплати съдебните разноски на ищеца. Правни основания и основни доводи Горепосоченият иск се отнася до отговорността на Комисията, произтичаща от договори: а) No 507237 за изпълнение на проект „Ontology enabled E-Gov Service Configuration“ (ONTOGOV), б) No 027090 за изпълнение на проект „Fostering self-adaptive e-government service improvement using semantic technologies“ (FIT) и в) No 045101 за изпълнение на проект „Risk Assessment for Customs in Western Balkans“ (RACWeb), по силата на член 272 и член 340, параграф 1 ДФЕС. Според ищеца в частност, въпреки че е изпълнила изцяло и точно, и много успешно своите договорни задължения, Комисията в нарушение на посочените по-горе договори и на разпоредбите относно процедурата по счетоводна проверка е отхвърлила разходите за персонал на ищеца, които се отнасят за неговите трима ръководители с най-висок ранг. По-конкретно, ищецът излага две правни основания в подкрепа на иска си: — Първото правно основание е изведено от довода, че ищецът въобще не е нарушил своите договорни задължения, що се отнася до разходите за персонал, тъй като: а) разходите за персонал за тримата ръководители с най-висок ранг на ищеца отговарят на всички условия за допустимост, в съответствие със споменатите договори и б) участието на ръководителите с най-висок ранг във финансираните проекти не е забранено от договорите. — Второто правно основание е изведено от довода, че в хода на процедурата по счетоводна проверка Комисията е нарушила своите договорни задължения, тъй като: а) счетоводната проверка на Комисията е проведена в нарушение на гръцките и международните одитни принципи, б) искането на Комисията да ѝ бъдат предоставени документи, които Planet изобщо няма задължение да съхранява, съставлява нарушение на въпросните договори и опит за изменение, едностранно и a posteriori, на договорните задължения на Planet, и в) резултатите от гореспоменатия одит противоречат на резултатите от одита на Planet, извършен по-рано от Комисията.
bg	caselaw	EU	8.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/43 Жалба, предявена на 2 октомври 2007 г. — CNH Global/СХВП (Фигуративна марка, която представлява трактор в червено, черно и сиво) (Дело T-378/07) (2007/C 297/88) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: CNH Global NV (Амстердам, Нидерландия) (представители: M. Edenborough, Barrister и R. Harrison, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — да се отмени решение No R 1642/2006-1 на първи апелативен състав в неговата цялост, и — да се осъди СХВП да заплати разноските, понесени от заявителя/жалбоподателя във връзка с тази жалба. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, която представлява трактор в червено, черно и сиво за стоки в клас 12 — заявка No 3 944 139 Решение на проверителя: Отхвърля заявката Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент на Съвета No 40/94, тъй като заявената фигуративна марка е придобила отличителен характер чрез използването й.
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/21 Иск, предявен на 12 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания (Дело C-6/07) (2007/C 56/38) Език на производството: испански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: J. Enegren и R. Vidal Puig) Ответник: Кралство Испания Искания — да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2002/74/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, и във всеки случай, като не е уведомило Комисията за приемането им, Кралство Испания не е изпълнило задълженията, произтичащи от споменатата Директива, — да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски. Правни основания и главни доводи Срокът за привеждане на вътрешното право в съответствие с Директива 2002/74/ЕО е изтекъл на 8 октомври 2005 г. (1) ОВ L 270, стр. 10.
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/66 Жалба, подадена на 22 ноември 2012 г. — NCL/СХВП (NORWEGIAN BREAKAWAY) (Дело T-514/12) 2013/C 26/130 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: NCL Corporation Ltd (Маями, Съединени американски щати) (представител: N. Grüger, Rechtsanwältin) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) по дело R 1017/2012-4 от 12 септември 2012 г. и да препрати делото за ново разглеждане от апелативния състав; — при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение по отношение на услугите от клас 39: „Arranging of cruises (организиране на круизи), Cruise ship services (услуги, предоставяни с круизни кораби), Cruise arrangement (организиране на круизи)“ и да препрати делото за ново разглеждане от апелативния състав; — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „NORWEGIAN BREAKAWAY“ за услуги от клас 39 — заявка за регистрация на марка на Общността No 10 281 905 Решение на проверителя: отхвърляне на заявката за регистрация. Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	3.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 104/61 Жалба, подадена на 10 февруари 2017 г. — Le Pen/Парламент (Дело T-86/17) (2017/C 104/85) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Marine Le Pen (Saint-Cloud, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, avocats) Ответник: Европейски парламент Искания на жалбоподателя Жалбоподателката иска от Общия съд: — да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент с дата 5 декември 2016 г., прието в приложение на Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и от 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, изменено, с което се установява наличието на вземане спрямо жалбоподателката в размер на 298 497,87 EUR на основание недължимо платени суми като разходи за парламентарни сътрудници, с което се мотивира възстановяването на тази сума и се възлага на компетентния разпоредител с бюджетни средства в сътрудничество със счетоводството на институцията да я събере на основание член 68 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент и на членове 66, 78, 79 и 80 от Финансовия регламент („ФР“), — да отмени дебитно известие No 2016-1560 с дата от 6 декември 2016 г., уведомяващо жалбоподателката, че спрямо нея е констатирано вземане в размер от 298 497,87 EUR съгласно решението на Генералния секретар от 5 декември 2016 г. за възстановяване на недължимо платени суми за парламентарни сътрудници, прилагане на член 68 от Мерките за прилагане на Устава и на членове 66, 78, 79 и 80 от ФР, — да осъди Европейския парламент да заплати пълния размер на съдебните разноски по настоящото производство; — да осъди Европейския парламент да плати на г-жа Le Pen сумата от 50 000 EUR на основание на подлежащи на възстановяване съдебни разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателката излага дванадесет основания. 1. Първото основание е изведено от липсата на компетентност на автора на акта. Жалбоподателката счита, че решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 5 декември 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) е от компетентността на Бюрото на Европейския парламент и че е нямало никакво основание да се делегира приемането на решението. 2. Второто основание е изведено от липсата на мотиви, от което е опорочено обжалваното решение, въпреки че това изискване е предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. 3. Третото основание е изведено от нарушението на съществени процесуални правила, доколкото обжалваното решение визира доклада от разследването, проведено от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и приключило на 26 юли 2016 г., който не е бил предаден на жалбоподателката. По този начин същата не е била изслушана и не е могла надлежно да използва средствата си за защита, тъй като Генералният секретар е отказал да ѝ съобщи доказателствата, на които се основава обжалваното решение. 4. Четвъртото основание е изведено от липсата на лично разглеждане на преписката от Генералния секретар на Европейския парламент. Според жалбоподателката последният се задоволил да приеме като свой доклада на OLAF и не е разгледал лично положението ѝ. 5. Петото основание е изведено от липсата на факти в подкрепа на обжалваното решение, както и на свързаното с него дебитно известие (наричани по-нататък „обжалваните актове“), доколкото приетите за установени факти са неверни. 6. Шестото основание е изведено от прехвърлянето на тежестта на доказване. В тази връзка жалбоподателката счита, че не е длъжна да представя доказателство за работата на своята парламентарна сътрудничка, а напротив, компетентните власти са длъжни да докажат противното. 7. Седмото основание е изведено от нарушението на принципа на пропорционалност, доколкото поисканата от жалбоподателката сума не е мотивирана чрез раздробяване, нито е посочен методът на изчисляване, и предполага, че парламентарната сътрудничка никога не е работила за жалбоподателката. 8. Осмото основание е изведено от злоупотреба с власт, доколкото обжалваните актове са приети с цел да лишат жалбоподателката, депутат в Европейския парламент, от средствата за изпълнение на нейния мандат. 9. Деветото основание е изведено от заобикаляне на процедурата. Според жалбоподателката, за да не се окаже принуден да ѝ предаде доклада на OLAF, с който разполагал, Генералният секретар е прехвърлил на OLAF искането за предаване на този доклад, което последната не е направила. 10. Десетото основание е изведено от дискриминационното третиране и от наличието на fumus persecutionis, доколкото действията, свързани с настоящия спор, са насочени изключително срещу жалбоподателката и нейната партия. 11. Единадесетото основание е изведено от накърняването на независимостта на депутат и последиците от липсата на задължителни указания. Обжалваните актове несъмнено имат за цел да попречат на свободното упражняване на парламентарния мандат на жалбоподателката, като я лишат от финансовите средства, необходими за изпълнението на нейната задача. Освен това парламентарните членове не биха могли да получават инструкции от Генералния секретар относно начина, по който да изпълняват своя мандат, под страх от финансови санкции. 12. Дванадесетото основание е изведено от липсата на независимост на OLAF, доколкото тази организация не представя никакви гаранции за безпристрастност и честност и е зависима от Европейската комисия.
bg	caselaw	EU	10.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/42 Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — CNIPT/Комисия (Дело T-302/09) (1) ((Държавни помощи - Рамкова схема за дейности, провеждани от признатите във Франция селскостопански междуотраслови организации в полза на членовете на представените селскостопански отрасли - Финансиране чрез доброволни вноски, на които е придаден задължителен характер - Решение, с което схемата за помощи се обявява за съвместима с общия пазар - Оттегляне на решението - Липса на основание за произнасяне)) 2014/C 175/57 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Comité national interprofessionnel de la pomme de terre (CNIPT) (Париж, Франция) (представители: V. Ledoux и B. Néouze, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Stromsky и C. Urraca Caviedes, впоследствие B. Stromsky и S. Thomas и накрая M. Stromsky) Предмет Искане за отмяна на Решение C (2008) 7846 окончателен на Комисията от 10 декември 2008 г. относно държавна помощ Noo561/2008, свързана с рамковата схема за дейности, провеждани от признатите във Франция селскостопански междуотраслови организации в полза на членовете на представените селскостопански отрасли Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 224, 10.10.2009 г.
bg	caselaw	EU	18.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/41 Определение на Общия съд от 25 май 2016 г. — Syndial/Комисия (Дело T-581/15) (1) ((Жалба за отмяна - Достъп до документи - Регламент (EО) No 1049/2001 - Документи относно производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Италия - Евентуално неспазване на Директиви 2011/92/ЕС и 1999/13/ЕО - Пречистване на бивш промишлен обект (Cengio-Saliceto) - Отказ за предоставяне на достъп - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)) (2016/C 260/51) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Syndial SpA – Attività Diversificate (San Donato Milanese, Италия) (представители: L. Acquarone и S. Grassi, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и D. Nardi) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 3 август 2015 г., с което на жалбоподателя е отказан достъп до документи относно производството за установяване на евентуално неизпълнение от Италианската република на задълженията ѝ, произтичащи от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (OВ L 26, 2012 г., стp. 1), както и от Директива 1999/31/EО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (OВ L 182, 1999 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Syndial SpA – Attività Diversificate да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия. (1) ОВ C 398, 30.11.2015 г.
bg	caselaw	EU	26.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 354/22 Иск, предявен на 6 август 2015 г. — Европейска комисия/Италианска република (Дело C-433/15) (2015/C 354/25) Език на производството: италиански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: P. Rossi, D. Nardi, J. Guillem Carrau) Ответник: Италианска република Искания на ищеца Европейската комисия иска от Съда: — а) да обяви, че като не е гарантирало, че допълнителната такса —дължима за надхвърлящото националната квота производство в Италия, считано от първата финансова година на действително облагане с допълнителната такса в Италия (1995 г./1996 г.) до последната финансова година на потвърдено свръхпроизводство в страната (2008 г./2009 г.) — действително се начислява на конкретните производители, допринесли за всяко превишаване на производството, и се изплаща в срок след уведомяване за дължимия размер от приобретателя или, при преките продажби, от производителя, или пък, при неплащане в срок, се регистрира и евентуално събира принудително от тези приобретатели или производители, италианското правителство не е изпълнило задълженията си по приложимите през съответните финансови години разпоредби от правото на Съюза и по-конкретно по членове 1 и 2 от Регламент (ЕО) No 3950/92 (1), член 4 от Регламент (ЕО) No 1788/2003 (2), членове 79, 80 и 83 от Регламент (ЕО) No 1234/2007 (3), както и — по отношение на разпоредбите за изпълнение на Комисията — по член 7 от Регламент (ЕО) No 536/1993 (4), член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) No 1392/2001 (5), и накрая по членове 15 и 17 от Регламент (ЕО) No 595/2004 (6); — б) да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на искането си Комисията твърди, че съгласно представените от италианските власти или поне получени в хода на досъдебното производство данни общият размер на все още дължимата допълнителна такса възлиза на 1 343 милиона евро. Общият размер на събраната допълнителна такса е около 282 милиона евро от начисления общо размер от около 2 305 милиона евро в периода от първата пазарна година, през която в Италия е въведена формално системата на облагане с допълнителната такса (1995 г./1996 г.), до последната година, през която е регистрирано свръхпроизводство (2008 г./2009 г.). След приспадане на сумите, които са покрити от схемите за разсрочено плащане (469 милиона евро) и на сумите, които са обявени за несъбираеми (211 милиона евро), съотношението между действително събраните суми и тези, които остава да бъдат събрани — без дължимите при разсрочено плащане и признатите за несъбираеми суми — възлиза на 21 %. По същество действително събраният размер възлиза на по-малко от 1/4 от подлежащите на събиране суми към датата, определена в мотивирано становище. Комисията счита, че процентът на действително събраните суми спрямо този на дължимите за всяка съответна пазарна година суми, без дължимите при разсрочено плащане и признатите за несъбираеми суми, показват неефективността на системата на облагане с допълнителната такса в разглежданите периоди, доколкото като цяло тези проценти са по-ниски от 21 %, независимо че в края на определения с мотивираното становище срок са изминали повече от 5 години от приключването на последната пазарна година, през която е било регистрирано свръхпроизводство в Италия. По отношение на обосновката на Италия, че ефективното събиране на дължимите с оглед на таксата суми било препятствано от множеството все още висящи жалби на длъжниците срещу облагателните актове, Комисията представя данните за действително събраните суми и тези, които следва да бъдат събрани и чието дължимо плащане не е било оспорено за всяка съответна пазарна година. Данните сочат, че от изискуемите около 1 068 милиона евро са били събрани само 241 милиона евро, съответстващи на 23 % от изискуемия размер, за което не е налице никакво оправдание. Като се има предвид, че функцията на допълнителната такса е да обезкуражи производството на мляко, което надхвърля националните референтни количества (НРК), продължаващото несъбиране на такива огромни суми 20 години след въвеждането на производствените квоти в Италия и шест години след последното регистрирано по отношение на Италия надхвърляне на НРК е лишило системата на допълнителната такса от ефективността, която законодателят е предвиждал, както е видно и от продължилото през финансовите 1995 г./1996 г. и 2008 г./2009 г. надхвърляне на НРК. Комисията счита, че несъбирането на суми от допълнителната такса в такива големи размери може да се дължи на допуснати от Италианската република специфични случаи на небрежност, което обяснява липсата на ефективност на облагателния режим за тази такса в Италия през разглеждания период. На първо място, нормативна обърканост, характеризираща италианските подзаконови норми, е довела до закъснение в прилагането на практика на системата на допълнителната такса в Италия и до неестествено нарастване на споровете, вследствие на което е било преклудирано събирането на таксата поради разпоредени от националните съдилища спирания на плащанията в качеството на обезпечения. На второ място, Италия не е използвала ефикасно всички достъпни административни механизми за ефективното събиране на дължимите под формата на такса суми, каквато е компенсацията. Възможността за компенсиране на подлежащата на събиране такса срещу помощ в рамките на Общата селскостопанска политика е била въведена по неефективен начин и със закъснение, при което все още са налице италиански закони, препятстващи нейното прилагане. На трето място, в по-голямата си част процедурите по събиране са били блокирани от момента на влизането в сила на Закон 33/2009 до днешна дата поради липсата на необходими за възобновяването на тези процедури подзаконови актове или договорни споразумения между властите и съответните субекти. На четвърто място, за Комисията е ясно, че вследствие от методологични грешки от страна на администрацията по приходите, изискуеми суми са били неправилно определени като несъбираеми, което е довело до последваща неефективност при събирането на допълнителната такса. (1) Регламент (ЕИО) No 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 г. за въвеждане на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 405, стр. 1). (2) Регламент (EO) No 1788/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година за въвеждане на такса в сектора на млякото и млечните продукти, (OB L 270, стр. 123; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3 том 50 стр. 22). (3) Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП), (OB L 299, стр. 1). (4) Регламент (ЕИО) No 536/93 на Комисията от 9 март 1993 година за определяне на подробни правила за прилагането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 57, стр. 12). (5) Регламент (ЕО) No 1392/2001 на Комисията от 9 юли 2001 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) No 3950/92 на Съвета относно въвеждане на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 187, стр. 19). (6) Регламент (ЕО) No 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти, (OB L 94, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 55 стр. 17).
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/34 Решение на Общия съд от 7 юли 2015 г. — Axa Versicherung/Комисия (Дело T-677/13) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи във връзка с производство по прилагане на правилата на конкуренцията - Заявление, отнасящо се до съвкупност от документи - Отказ на достъп - Заявление, отнасящо се до един документ - Съдържание - Задължение за извършване на конкретна и индивидуална преценка - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице - Изключение, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит - По-висш обществен интерес - Иск за обезщетение на вреди - Задължение за мотивиране)) (2015/C 279/42) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Axa Versicherung AG (Кьолн, Германия) (представители: C. Bahr, S. Dethof и A. Malec, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и H. Krämer, подпомагани от R. Van der Hout и A. Köhler, avocats) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG (Ахен, Германия) (представители: B. Meyring и E. Venot, avocats) Предмет Искане за отмяна на Решение Gestdem 2012/817 и 2012/3021 на Комисията от 29 октомври 2013 г., отхвърлящо две искания за достъп до документите по преписка COMP/39.125 (Автомобилно стъкло) Диспозитив 1) Отменя Решение Gestdem 2012/817 и 2012/3021 на Комисията от 29 октомври 2013 г., отхвърлящо две заявления за достъп до документи по преписка COMP/39.125 (Автомобилно стъкло), доколкото с него се отказва достъп на Axa Versicherung AG до референциите на „документите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, съдържащи се в съдържанието на преписката. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Axa Versicherung и Европейската комисия понасят направените от всеки от тях съдебни разноски 4) Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 71, 8.3.2014 г.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/34 Решение на Общия съд от 14 март 2017 г. — IR/EUIPO — Pirelli Tyre (popchrono) (Дело T-132/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „popchrono“ - Липса на реално използване на марката - Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2017/C 144/45) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: IR (представител: C. de Marguerye, адвокат) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално S. Palmero Cabezas, впоследствие D. Gája) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pirelli Tyre SpA (Милано, Италия) (представители: T. Malte Müller и F. Togo, адвокати) Предмет Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 13 февруари 2015 г. (преписка R 217/2014-5), постановено в производство по отмяна със страни Pirelli Tyre и г-н IR Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-н IR да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/14 Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2014 г. — Съвет на Европейския съюз/Alumina d.o.o., Европейска комисия (Дело C-393/13 P) (1) ((Обжалване - Дъмпинг - Регламент за изпълнение (ЕС) No 464/2011 - Внос на зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина - Регламент (ЕО) No 1225/2009 - Член 2 - Определяне на нормалната стойност - Понятие за обичайни търговски условия)) 2014/C 421/18 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, подпомаган първоначално от G. Berrisch, впоследствие от D. Gerardin, avocats) Други страни в производството: Alumina d.o.o. (представители: J.-F. Bellis и B. Servais, avocats), Европейска комисия Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 274, 21.9.2013 г.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 96/23 Определение на Съда (шести състав) от 6 март 2007 г. (Искане за преюдициално заключение от Tribunale di Lecce) — наказателно производство срещу Aniello GALLO, Gianluca Damonte (Дело C-191/06) (1) (Член 104, параграф 3, първа алинея, от Процедурния правилник - Свобода на установяване - Свободно предоставяне на услуги - Тълкуване на членове 43 ЕО и 49 ЕО - Хазартни игри - Събиране на залози за спортни събития - Изискване за концесия - Изключване на субекти, създадени под определени форми на капиталови дружества - Изискване на разрешение от полицията - Наказателни санкции) (2007/C 96/41) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Tribunale di Lecce Страни в главното наказателно производство Aniello GALLO, Gianluca Damonte. Предмет Искане за преюдициално заключение — Tribunale di Lecce — Тълкуване на членове 31, 43, 49 и 81-86 ЕО — Национален закон, подчиняващ дейността по събиране на залози, на издаването на разрешение Диспозитив 1) Национална уредба, която забранява упражняването на дейности по събирането, приемането, вписването в регистрите и предаването на залагания, по-конкретно за спортни събития, без концесия или разрешение от полицията, издадени от заинтересованата държава-членка, представлява ограничение на свободата на установяване, както и на свободното предоставяне на услуги, предвидени съответно в членове 43 ЕО и 49 ЕО. 2) Препращащата юрисдикция следва да извърши проверка дали националната уредба, доколкото ограничава броя на субектите в сектора на хазартните игри, отговаря действително на целта за предотвратяване на използването на дейностите в този сектор за престъпни или измамни цели. 3) Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че те се противопоставят на национално законодателство като оспорваното по главното производство, което изключва и което продължава да изключва от сектора на хазартните игри субекти, създадени под формата на капиталови дружества, чиито акции се котират на лицензираните борси. 4) Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че те се противопоставят на национална уредба, като оспорваната по главното производство, която налага наказателни санкции на лица като подсъдимите по главното производство за това, че са извършвали организирана дейност по събиране на залози без концесия или без разрешение от полицията, изисквани от националното законодателство, щом като тези лица не са могли да получат съответните концесии или разрешения поради отказа на тази държава-членка, в нарушение на общностното право, да им ги предостави. (1) ОВ C 165, 15.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	30.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/22 Жалба, подадена на 29 май 2008 г. от Massimo Giannini срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав) от 12 март 2008 г. по дело T-100/04 (Massimo Giannini/Комисия) (Дело C-231/08 P) (2008/C 223/34) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Massimo Giannini (представители: адв. L. Levi и адв. C. Ronzi, avocates) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 12 март 2008 г. по дело T-100/04, — вследствие на това, да се постанови решение, с което да бъдат уважени исканията на жалбоподателя пред първата инстанция, т.е. — — отмяната на решението на конкурсната комисия за конкурс COM/A/9/01 да не включи името на жалбоподателя в списъка с успешно издържалите този конкурс, решение, за което жалбоподателят е уведомен с писмо от 11 юни 2003 г., както и, доколкото е необходимо, отмяната на решението, с което се отхвърля направеното от жалбоподателя искане за преразглеждане,,решение, за което той е уведомен с писмо от 8 юли 2003 г., и отмяната на решението за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя, решение, за което той е уведомен с писмо от 2 декември 2003 г., — присъждането на обезщетение за материалните вреди, чийто размер е определен, от една страна, на разликата между обезщетението за безработица, получено след края на договора като срочно нает служител и заплатата на длъжностно лице от кариерата A 7/4 и, от друга страна — след периода на безработица — на размера на възнаграждението на лице от степен A 7/5, и за претърпените нематериални вреди, които са оценени на 1 EUR, — да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски, направени пред първата инстанция и при обжалването. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква по същество три главни правни основания в подкрепа на жалбата си. С първото си правно основание жалбоподателят упреква най-напред Първоинстанционния съд, че е нарушил неговото право на справедлив съдебен процес и по-конкретно, правото на съдебен процес в разумен срок. Действително, от датата на завеждане на делото пред Първоинстанционния съд до постановяването на обжалваното съдебно решение са изтекли четири години. Според жалбоподателя обаче никакво изключително обстоятелство не оправдавало в дадения случай подобна продължителност. Преписката по това дело не било нито особено обемна, нито сложна от правна гледна точка, а производството било от голямо значение за жалбоподателя. С второто си правно основание жалбоподателят по-нататък изтъква, че Първоинстанционният съд е нарушил членове 4, 27 и 29 от Правилника за длъжностните лица и не е зачел както понятието за интерес на службата, така и задължението за полагане на дължимата грижа, което имат общностните институции по отношение на техните служители и длъжностни лица. Според жалбоподателя Първоинстанционният съд не разграничил в това отношение постъпването в общностната публична служба, чрез общ конкурс, с който се цели да се състави списък на успешно издържалите във връзка с бъдещи назначения, от продължаването на кариерата на лицата, които вече са назначени посредством предвидените в правилника механизми, премествания и повишения. С третото си правно основание жалбоподателят накрая се позовава на неспазване от Първоинстанционния съд на задължението за мотивиране на съдебните решения и на принципите на недопускане на дискриминация и за зачитане на правото на защита, както и изопачаване на доказателствата, представени на неговата преценка. Последното правно основание се подразделя на три части. С първата част от третото правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е нарушил както принципа на недопускане на дискриминация, така и задължението си за мотивиране и правилата за събиране на доказателства, като е приел, че това, че определени кандидати на конкурса са запознати с документа, върху който е основан писменият изпит, не довеждало до нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и като не е изискал от ответника да представи конкретните доказателства за липсата на дискриминация, свързана с това обстоятелство. С втората част от същото правно основание жалбоподателят претендира, че има нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и изопачаване на доказателствата, представени на преценката на Първоинстанционния съд, доколкото последният бил преценил, че съставът на конкурсната комисия е бил достатъчно стабилен, за да гарантира сравняването и обективното оценяване на кандидатите, докато съдържащите се в преписката документи показвали, обратно, липсата на достатъчна стабилност в съставянето на тази конкурсна комисия и че редица съществени фактически данни не били представени на Първоинстанционния съд от ответника. Накрая, с третата част от това правно основание жалбоподателят изтъква ново нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на правилата за събиране на доказателства, както и накърняване на правото на защита, свързани с направените от Първоинстанционния съд изводи относно безпристрастността на членовете на конкурсната комисия.
bg	caselaw	EU	23.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 389/6 Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunalul Sibiu — Румъния) — Dragoș Constantin Târșia/Statul român, Serviciul public comunitar regim permise de conducere si inmatriculare a autovehiculelor (Дело C-69/14) (1) ((Преюдициално запитване - Принципи на равностойност и ефективност - Сила на пресъдено нещо - Възстановяване на неоснователно платени суми - Възстановяване на таксите, събрани от държава членка в нарушение на правото на Съюза - Влязло в сила съдебно решение, налагащо плащане на такса, несъвместима с правото на Съюза - Искане за отмяна на такова решение - Национално законодателство, което допуска отмяна с оглед на последващи решения на Съда по преюдициални запитвания само на влезлите в сила съдебни решения по административни дела)) (2015/C 389/06) Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Tribunalul Sibiu Страни в главното производство Жалбоподател: Dragoș Constantin Târșia Ответници: Statul român, Serviciul public comunitar regim permise de conducere si inmatriculare a autovehiculelor Диспозитив Правото на Съюза, и по-специално принципите на равностойност и ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство то допуска да не е предвидена възможност за отмяна от националния съд на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело, ако това решение се окаже несъвместимо с тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда след влизането му в сила, дори такава възможност да съществува за несъвместимите с правото на Съюза влезли в сила решения по административни дела. (1) ОВ C 142, 12.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	8.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/42 Определение на Първоинстанционния съд от 1 октомври 2007 г. — US Steel Košice/Комисия (Дело T-27/07) (1) („Иск за отмяна - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за Словакия за периода 2008-2012 г. - Решение на Комисията за отказ - Липса на пряко засягане - Недопустимост“) (2007/C 297/85) Език на производството: английски Страни Ищец: US Steel Košice s.r.o. (Košice, Словакия) (представители: E. Vermulst, avocat, и C. Thomas, solicitor) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: D. Lawunmi и Ü. Wölker) Предмет Искане за отмяна на Решение на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г., нотифициран от Словакия съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/EО на Съвета (OВ L 275, стр. 32). Диспозитив 1) Отхвърля иска като недопустим. 2) Осъжда US Steel Košice s.r.o. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 69, 24.3.2007 г.
bg	caselaw	EU	29.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 339/27 Жалба, подадена на 29 юли 2014 г. — Inditex/СХВП — Ansell (ZARA) (Дело T-584/14) 2014/C 339/32 Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: Industria de Diseño Textil, SA (Inditex) (Arteixo, Испания) (представител: C. Duch, abogada) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Zainab Ansell и Roger Ansell (Moshi, Танзания) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 май 2014 г. по преписка R 1118/2013-2, доколкото с него се потвърждава отмяната поради неизползване на марката на Общността „ZARA“ No 1 12 755 за следните услуги от клас 39: „транспорт, разнасяне на стоки, по-специално дрехи, обувки и аксесоари, парфюми и козметика“; на основание, че апелативният състав е нарушил член 51, параграф 1, буква а) от Регламент No 207/2009, като е допуснал следните грешки: — грешка при прилагане на правото от апелативния състав, като е приел, че дружествата франчайзополучатели на Inditex са неразделна част от вътрешната организация на дружеството, докато в действителност става въпрос за правни образувания, които са независими от групата Inditex; — грешка при преценката на доказателствата, доколкото апелативният състав упреква жалбоподателя, че не е представил доказателства относно печалбите, генерирани от предлагането на транспортните услуги, с цел да докаже външното използване на марката, въпреки че тези доказателства са били представени в производството; — да осъди СХВП и евентуално другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна: словната марка „ZARA“ за услуги от класове 39 и 42 — Марка на Общността No 1 12 755 Притежател на марката на Общността: жалбоподателят Страна, която иска отмяна на марката на Общността: Zainab Ansell и Roger Ansell Решение на отдела по отмяна: уважава искането за отмяна Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	6.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 351/22 Жалба, подадена на 8 август 2014 г. — Musso/Парламент (Дело T-589/14) 2014/C 351/28 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: François Musso (Ajaccio, Франция) (представител: A. Gross, avocat) Ответник: Европейски парламент Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да приеме настоящата жалба и да я обяви за основателна, — да отмени решението от 26 юни 2014 г: — главно, поради формалната нередовност, дължаща се на липсата на подпис на председателя, — при условията на евентуалност, поради нарушаването на правото на защита, тъй като не е публикувано решението от 17 юли 1996 г., въз основа на което е прието решението от 26 юни 2014 г., — при условията на евентуалност, поради нарушаване на принципа на състезателност, — при условията на евентуалност, тъй като решението от 26 юни 2014 г. не е мотивирано в достатъчна степен, — при условията на евентуалност, поради нарушаване на принципа на разумен срок, което засяга упражняването на правото на защита, — при условията на евентуалност, поради нарушаване на принципа на защита на придобитите права, — да постанови, че жалбоподателят запазва всички други права, плащания, основания и възможността да предяви искове, — да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски в настоящото производство. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания. 1. В първото правно основание се твърди формална нередовност на обжалваното решение от 26 юни 2014 г., тъй като то не е подписано от председателя на Парламента, съгласно Правилника за дейността на Европейския парламент. 2. Във второто правно основание се твърди нарушаване на правото на защита, доколкото решението от 17 юли 1996, въз основа на което е прието обжалваното решение от 26 юни 2014 г., не е публикувано, в нарушение на член 28 от Вътрешния правилник на депутатите. 3. В третото правно основание се твърди нарушаване на принципа на състезателност. 4. В четвъртото правно основание се твърди, че обжалваното решение не е мотивирано в достатъчна степен. 5. В петото правно основание се твърди нарушаване на принципа на разумен срок, тъй като Парламентът изчакал осем години преди да образува процедура за възстановяване срещу жалбоподателя. 6. В шестото правно основание се твърди нарушаване на принципа на защита на придобитите права, доколкото обжалваното решение поставяло под въпрос пенсионните права, които жалбоподателят придобил на 3 август 1994 г.
bg	caselaw	EU	12.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/41 Жалба, подадена на 24 октомври 2014 г. — Vnesheconombank/Съвет (Дело T-737/14) (2015/C 007/46) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Bank for Development and Foreign Economic Affairs (Vnesheconombank) (Москва, Русия) (представители: J. Viñals Camallonga и J. Iriarte Ángel, abogados) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени член 1 от Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година, доколкото се отнася до него, и да го изключи от приложението към него; — да отмени член 5 от Регламент (ЕС) No 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година, доколкото се отнася до него, и да го изключи от приложение III към него; — да отмени новия член 1 според Решение 2014/659/ОВППС на Съвета от 8 септември 2014 година, доколкото се отнася до него, и да го изключи от приложение I към него; — да отмени новия член 5 според Регламент (ЕС) No 960/2014 на Съвета от 8 септември 2014 година, доколкото се отнася до него, и да го изключи от приложението, в което е включен, и — да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е насочена срещу горепосочените норми, свързани с ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, доколкото засягат жалбоподателя. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като обжалваните норми не съдържат по отношение на VEB никакви мотиви, което възпрепятства надлежното организиране на неговата защита. 2. Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката на фактите, върху които се основават обжалваните разпоредби, тъй като не е налице действителна фактическа и доказателствена база. 3. Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита, що се отнася до мотивирането на разпоредбите, липсата на доказателства за твърдяните правни основания и правото на защита и правото на собственост, тъй като не са спазени изискванията за мотивиране и необходимостта да се представят конкретни доказателства, което е имало въздействие върху останалите права. Особено тежко е нарушено правото на защита, тъй като Съветът, въпреки релевантната и своевременна молба, е представил много късно преписката относно нарушението, която е могъл бързо и лесно да образува, като по този начин е попречил на жалбоподателя да подготви надлежно защитата си. 4. Четвъртото правно основание е изведено от злоупотреба с власт, тъй като съществуват обективни, точни и съвпадащи индиции, които позволяват да се поддържа, че Съветът с приемането на санкционните мерки е преследвал цели, различни от обявените от него. 5. Петото правно основание е изведено от нарушение на правото на собственост поради това, че то е съществено ограничено без реална обосновка и при неспазване на принципа на пропорционалност. 6. Шестото правно основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране, тъй като е накърнено сравнителното положение на VEB на различните пазари, без да са налице причини за това.
bg	caselaw	EU	23.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/9 Решение на Общия съд от 15 януари 2013 г. — Aiscat/Комисия (Дело T-182/10) (1) (Държавни помощи - Пряко предоставяне на концесия за строителни работи и за последващо управление на част от автомагистрала - Решение за прекратяване на преписка по оплакване - Жалба за отмяна - Акт, подлежащ на обжалване - Процесуална легитимация - Лично засягане - Допустимост - Понятие за помощ - Държавни ресурси) 2013/C 55/14 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Associazione italiana delle società concessionarie per la costruzione e l’esercizio di autostrade e trafori stradali (Aiscat) (Рим, Италия) (представител: M. Maresca, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi и D. Grespan) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Concessioni autostradali Venete — CAV SpA (представители: C. Malinconico и P. Clarizia, avocats) Предмет Жалба за отмяна на решение на Комисията от 10 февруари 2010 г. относно подаденото от жалбоподателя оплакване, че Италианската република е предоставила на CAV неправомерни държавни помощи Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Associazione italiana delle società concessionarie per la costruzione e l’esercizio di autostrade e trafori stradali (Aiscat) понася половината от направените от нея съдебни разноски, половината от съдебните разноски, направени от Европейската комисия, и всички съдебни разноски, направени от Concessioni autostradali Venete — CAV SpA. 3. Комисията понася половината от направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от Aiscat. (1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/8 Решение на Съда (четвърти състав) от 16 октомври 2008 г. (преюдициално запитване отправено от Juzgado de lo Mercantil — Espagne) — Kirtruna SL, Elisa Vigano/Red Elite de Electrodomésticos SA, Cristina Delgado Fernández de Heredia, Sergio Sabini Celio, Miguel Oliván Bascones, Electro Calbet SA (Дело C-313/07) (1) (Социална политика - Директива 2001/23/EО - Прехвърляне на предприятие - Гарантиране на правата на работниците и служителите - Производство по обявяване на неплатежоспособност - Правоприемство по наемния договор) (2008/C 313/13) Език на производството: испански Препращаща юрисдикция Juzgado de lo Mercantil Страни в главното производство Ищци: Kirtruna SL, Elisa Vigano Ответници: Red Elite de Electrodomésticos SA, Cristina Delgado Fernández de Heredia, Sergio Sabini Celio, Miguel Oliván Bascones, Electro Calbet SA Предмет Преюдициално запитване — Juzgado de lo Mercantil — Тълкуване на Директива 2001/23/EО на Съвета от 12 март 2001 година, относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стp. 16, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20) Диспозитив Член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности не изисква при прехвърляне на предприятие да се запази наемният договор за търговско помещение, сключен от прехвърлителя на предприятието с трето лице, независимо че развалянето на същия може да доведе до прекратяване на прехвърлените на приобретателя трудови договори. (1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/39 Определение на Общия съд от 24 ноември 2010 г. — RWE Transgas/Комисия (Дело T-381/09) (1) (Жалба за отмяна - Вътрешен пазар на природен газ - Член 22 от Директива 2003/55/ЕО - Писмо на Комисията, с което от орган по регулиране се иска да промени решението си във връзка с предоставянето на дерогация - Акт, който не подлежи на обжалване - Недопустимост) 2011/C 30/72 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: RWE Transgas a.s. (Прага, Чешка република) (представители: първоначално W. Deselaers, D. Seeliger и S. Einhaus, впоследствие W. Deselaers, D. Seeliger, S. Einhaus и T. Weck, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: G. Wilms, O. Beynet и B. Schima) Страна, встъпила в подкрепа на жалбоподателя: Чешка република (представител: M. Smolek) Предмет Искане за отмяна на Решението, което се твърди, че се съдържа в писмото на Комисията от 12 юни 2009 г., адресирано до Bundesnetzagentur (германски орган по енергийно регулиране) на основание на член 22, параграф 4 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, стp. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. RWE Transgas a.s. понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия. 3. Чешката република понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 297, 5.12.2009 г.
bg	caselaw	EU	7.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/18 Жалба, подадена на 19 октомври 2011 г. — MIP Metro/СХВП — Real Seguros (real,- QUALITY) (Дело T-548/11) 2012/C 6/34 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: J. Plate и R. Kaase) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Real Seguros, SA (Порто, Португалия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Да се спре производството до постановяването на окончателно решение от Португалската служба за марките по молбата за отмяна, подадена от жалбоподателя срещу португалските марки с номера 249791, 249793 и 254390, регистрирани по-рано; ако молбата за спиране на производството не бъде удовлетворена, производството да продължи своя ход и — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от17 август 2011 г. по дело R 114/2011-4; и — ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително в производството по обжалване. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят. Марка на Общността, предмет на спора: Международна фигуративна марка „real,- QUALITY“ в червено, синьо и бежово за услуги от клас 36 с регистрационен номер W 983683. Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: Другата страна в производството пред апелативния състав. Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: португалска словна марка „REAL“ за услуги от клас 36 с регистрационен номер 249791; португалска словна марка „REAL SEGUROS“ за услуги от клас 36 с регистрационен номер 249793; португалска фигуративна марка, включваща словния елемент „REAL“, за услуги от клас 36 с регистрационен номер 254390; твърди се, че във всички държави членки или в Португалия са защитени различни права, които не са били предмет на регистрация. Решение на отдела по споровете: Приема изцяло възражението. Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата. Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав приема неправилно, че е налице вероятност от объркване между заявената марка и марките, предмет на възражението.
bg	caselaw	EU	18.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/11 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Napoli (Италия) на 7 февруари 2013 г. — Alba Forni/Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca (Дело C-61/13) 2013/C 141/20 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Napoli Страни в главното производство Ищец: Alba Forni Ответник: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca Преюдициални въпроси 1. Представлява ли правната уредба в училищния сектор, [която позволява сключването на последователни срочни трудови договори със същия преподавател, без каквото и да било прекъсване, неограничен брой пъти, включително за задоволяване на нуждите от постоянен персонал], еквивалентна мярка по смисъла на клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО (1)? 2. Кога трябва да се приеме, че едно трудово правоотношение е правоотношение в „държавния“ сектор по смисъла на клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО, и по-специално че става дума за „специфични сектори и/или категории работници“, което следователно може да обоснове последици, които са различни от тези при трудовите правоотношения в частния сектор? 3. Като се имат предвид обясненията, изложени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО (2) и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО (3), включват ли се последиците от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в понятието условия за наемане на работа по клауза 4 от Директива 1999/70/ЕО? При утвърдителен отговор на предходния въпрос, оправдана ли е по смисъла на клауза 4 разликата между обичайно предвидените от националното право последици от незаконосъобразното прекратяване на срочно трудово правоотношение и на трудово правоотношение за неопределено време? 4. По силата на принципа за лоялно сътрудничество, забранено ли е държава членка умишлено да опише пред Съда на Европейския съюз в рамките на производство по преюдициално запитване национална правна уредба, която не съответства на действителността, и задължен ли е националният съд, в отсъствието на алтернативно тълкуване на националното право, което да отговаря на произтичащите от принадлежността към Европейския съюз задължения, да тълкува, ако е възможно, националното право в съответствие с предложеното от държавата тълкуване? 5. Част ли е от условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение по Директива91/533/ЕИО (4) и по-специално по член 2, параграф1 и параграф 2, буква д) указването на случаите, при които срочният трудов договор може да се преобразува в трудов договор за неопределено време? 6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, противоречи ли на член 8, параграф 1 от Директива 91/533/ЕИО, както и на целите на тази директива, и по-специално на целите, посочени в съображение 2 от нея, изменение с обратно действие на правната уредба, което не гарантира на работниците или служителите възможността да се ползват от правата си по директивата, тоест не гарантира спазването на посочените в документа за назначаване условия на труд? 7. Трябва ли действащите общи принципи на общностното право, а именно принципът на правна сигурност, на защита на легитимните правни очаквания, на равни процесуални възможности, на ефективна съдебна защита, на независим съд, и по-общо на справедлив процес — гарантирани от член 6, параграф 2 от Договора за създаване на Европейския съюз (изменен с член 1.8 от Договора от Лисабон и към който препраща член 46 от Договора за създаване на Европейския съюз) във връзка с член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и с член 46, член 47 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на 7 декември 2000 г., така както са възприети в Договора от Лисабон — да се тълкуват в смисъл, че не допускат, в рамките на обхвата на Директива 1999/70/ЕО, италианската държава да приеме, след значителен период от време (3 години и шест месеца), разпоредба, добавена от член 9 от Законодателен декрет No 70 от 13 май 2011 г., консолидиран със Закон No 106 от 12 юли 2011 г., към член 10, параграф 4-bis от Законодателен декрет No 368/01, която може да промени последиците от текущите процеси, увреждайки пряко работника или служителя в полза на работодателя — държавата, и премахвайки предвидената в националната правна уредба възможност за санкциониране на представляващото злоупотреба използване на срочни трудови договори? (1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129). (2) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7). (3) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262). (4) Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (ОВ L 288, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 174).
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/18 Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 23 ноември 2015 г. — W и др./Sanofi Pasteur MSD SNC, Caisse primaire d'assurance maladie des Hauts-de-Seine, Caisse Carpimko (Дело C-621/15) (2016/C 048/25) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour de cassation Страни в главното производство Жалбоподатели: W и др. Ответници: Sanofi Pasteur MSD SNC, Caisse primaire d'assurance maladie des Hauts-de-Seine, Caisse Carpimko Преюдициални въпроси 1) В областта на отговорността на фармацевтичните лаборатории за произвежданите от тях ваксини допуска ли член 4 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (1), начин на доказване, съгласно който при упражняването на суверенното си право на преценка съдът, разглеждащ делото по същество, може да приеме, че изтъкнатите от ищеца факти представляват сериозни, конкретни и непротиворечиви предположения, които могат да докажат дефекта на ваксината и причинно-следствената връзка между него и болестта, въпреки констатацията, че медицинските изследвания не установяват връзка между ваксинирането и настъпването на болестта? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 4 от посочената по-горе Директива 85/374 система от предположения, при която причинно-следствената връзка между приписания на дадена ваксина дефект и вредата, претърпяна от увреденото лице, се приема за установена винаги, когато са налице някои косвени доказателства за причинно-следствена връзка? 3) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4 от посочената по-горе Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че причинно-следствената връзка — която увреденото лице трябва да докаже — между приписания на дадена ваксина дефект и претърпяната от това лице вреда, може да се счита за доказана само ако тази връзка е установена научно? (1) ОВ L 210, стр. 29.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/22 Решение на Съда (шести състав) от 30 юни 2016 г. — Кралство Белгия/Европейска комисия (Дело C-270/15 P) (1) ((Обжалване - Помощи, отпуснати от белгийските власти за финансиране на тестовете за диагностика на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по говедата - Селективно предимство - Решение, с което помощите се обявяват за частично несъвместими с вътрешния пазар)) (2016/C 335/29) Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Кралство Белгия (представители: C. Pochet и J.-C. Halleux, подпомагани от L. Van den Hende, advocaat) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: S. Noë и H. van Vliet) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Кралство Белгия да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 254, 3.8.2015 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/45 Определение на Общия съд от 10 юни 2016 г. — Pshonka/Съвет (Дело T-380/14) (1) ((Жалба за отмяна - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Включване на името на жалбоподателя - Срок за обжалване - Допустимост - Доказване на основателността на включването в списъка - Явно основателна жалба)) (2016/C 335/59) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Artem Viktorovych Pshonka (Москва, Русия) (представители: C. Constantina и J.-M. Reymond, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: V. Piessevaux и A. Vitro) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: S. Bartelt и D. Gauci) Предмет Искане за отмяна на Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (OВ L 66, 2014 г., стр. 26) и на Регламент (ЕС) No 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 66, 2014 г, стр. 1), доколкото се отнасят до жалбоподателя. Диспозитив 1) Отменя Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна и Регламент (ЕС) No 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта им, засягаща г-н Artem Viktorovych Pshonka. 2) Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на г-н Pshonka. 3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 261, 11.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/9 Жалба, подадена на 26 март 2012 г. от Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft mbH срещу Определение на Общия съд (пети състав) от 9 януари 2012 г. по дело T-407/09, Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft mbH/Европейска комисия (Дело C-145/12 P) 2012/C 138/15 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft mbH (представители: M. Núñez-Müller, Rechtsanwalt; J. Dammann de Chapto, Rechtsanwältin) Други страни в производството: Европейска комисия, Bavaria Immobilien Beteiligungsgesellschaft mbH & Co. Objekte Neubrandenburg KG, Bavaria Immobilien Trading GmbH & Co. Immobilien Leasing Objekt Neubrandenburg KG Искания на жалбоподателя: Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени изцяло обжалваното определение, — да се произнесе окончателно по делото и да отмени Решение на Комисията от 29 юли 2009 г. (D/53320), при всички случаи обаче да се произнесе окончателно относно допустимостта на жалбата по дело T-407/09, При условията на евентуалност: — да приеме, че в нарушение на задълженията си по член 108 ДФЕС и по Регламент (ЕО) No 659/1999 Комисията не е започнала официалната процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, — да осъди Комисията и подпомагащите я страни да платят съдебните разноски както за производството по обжалване, така и тези в първоинстанционното производство по дело T-407/09. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е насочена срещу Определение на Общия съд от 9 януари 2012 г. по дело T-407/09, с което този съд отхвърля като недопустима жалбата на жалбоподателя за отмяна на решението на Комисията, за което се твърди, че се съдържа в писмо от 29 юли 2009 г., в което се обявява, че някои от сключените от жалбоподателя договори за продажба на жилища в рамките на приватизацията на обществени жилища в Neubrandenburg не попадат в рамките на член 87, параграф 1 ЕО, и на основание на бездействие на Комисията по смисъла на член 232, параграф 1 ЕО, тъй като тя не е взела становище по тези договори съгласно член 4 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41). Жалбоподателят основава жалбата си по същество на четири правни основания. На първо място, обжалваното определение било в нарушение на член 263, параграф 4 ДФЕС, тъй като Общият съд е изходил погрешно от обстоятелството, че писмото на Комисията от 29 юли 2009 г. не е решение, което може да се обжалва по смисъла на тази разпоредба. Общият съд тълкувал писмото само с оглед на текста му. В съответствие с развитите в постоянната практика на Съда принципи обаче Общият съд е трябвало да вземе предвид съществото на писмото, преследваната с него от Комисията цел и контекстът, в който писмото е изготвено. На второ място, обжалваното определение било в нарушение на предвидения в правото на Съюза принцип за гарантиране на ефективна правна защита. Общият съд бил обосновал необжалваемостта на писмото на Комисията от 29 юли 2009 г. по същество с обстоятелството, че Комисията е определила като „предварителна“ съдържащата се в писмото преценка от гледна точка на правото в областта на държавни помощи. Ако Комисията можеше да превърне окончателна правна преценка в мярка без правни последици единствено като определи с думи своята преценка като „предварителна“, то приемането на обжалваемо решение би зависело от нейната свободна преценка. Тогава вече не би била възможна ефективната защита на конкретните права по съдебен ред. На трето място, обжалваното определение било в нарушение и на член 265 ДФЕС, тъй като Общият съд, от една страна, отхвърлял обжалваемостта на писмото от 29 юли 2009 г., но от друга страна, погрешно не приемал и наличието на условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие. По този начин жалбоподателят бил лишен от всички възможности за правна защита. На последно място в много отношения определението страдало от липса на мотиви и поради това с него се нарушавало задължението за мотивиране по член 81 от Процедурния правилник на Общия съд.
bg	caselaw	EU	20.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 327/23 Решение на Първоинстанционния съд от 11 ноември 2008 г. — Speiser/Парламент (Дело T-390/07 P) (1) (Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Допустимост - Надбавка за експатриране - Решение, което просто потвърждава друг акт - Просрочена жалба) (2008/C 327/42) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Michael Alexander Speiser (Neu-Isenburg, Германия) (представител: F. Theumer, avocat) Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: първоначално A. Lukošiūtė и N. Lorenz, впоследствие A. Lukošiūtė и S. Seyr) Предмет Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 10 септември 2007 г. по дело Speiser/Парламент (F-146/06, все още непубликувано в Сборника). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Всяка страна понася направените от нея разноски пред настоящата инстанция. (1) ОВ C 297, 8.12.2007 г.